Донка

Благодаря ти Томи! И се възхищавам на спокойствието и мъдростта ти. темата някак неусетно се промени от Светско и духовно - на Светски и духовни хора. От момента, в който започнем да мислим за хората с етикети и да ги разпределяме в групи по признаци, вече духовното просто го няма. Какво прави и защо го прави другият - това наистина съвсем не ни влиза в работата, според мен. А и е смешно да се претендира,ч е можем да класифицираме хората на каквито и да било. Та аз не го правя с чувствата и мислите си, нито с учениците си, нито с обувките и дрехите си дори.... И светското в нас (ако съдържа достатъчно ум в себе си), и духовното в нас (което си е само вътре) съществуват отвъд формите и понятията, а когато се проявяват в тях, проявите са винаги уникални, дори и да изглеждат еднакво.

А може би интуицията на всеки от нас е строго индивидуална и зависи от неговия личен начин да се свързва с Божественото? Инак как да си обясня това, че едни и същи думи и постъпки интуицията на единия приема като "цвете" и "звезда", а на друг "камък" и злоумислие?

Клаудия! Това е много ценно правило! Откакто го следвам, успявам доста добре да се справям с конфликтни ситуации - вътре в себе си. Много е изкусително, когато някой излезе срещу нас по някакъв повод, да видим зад тази конфронтация някакви негови недостатъци. Това сякаш успокоява ума ни. Но за сметка на това трайно ни замърсява енергийно. Усещам го като тръпки в слънчевия сплит, които постепенно се разпространяват по цялото тяло. Нужна е целенасочена работа на ума - да изостави доброволно успокоението с чуждите (или своите) недъзи и да види ситуацията и думите в тяхната добра светлина. Може да помогне обикновен душ в съчетание със светлинен - бял. Това "ближният да те обича" дълго време съм го разбирала превратно и съм била зависима от отношенията ми с близките хора - все се стараех да спечеля обичта им. Сега го разбирам по друг начин. Ние очакваме да получим и видим обичта към нас по точно определен от нас начин, а всъщност идеята е да осъзнаем, че ближните ни винаги ни обичат, но по своя различен начин. Дори когато показват неприязън към нас, това също може да бъде проява на обич. Те обичат своята представа за добрия ни вариант и затова не могат да приемат как се различаваме от нея. Това е отличен урок за самите нас как да обичаме другите. Как се разбира, че се натрапваме преди да ни го покажат явно?

Все пак се разрових за тази невзрачна 1966 и вижте какво открих: 1966 Мисля, че 1944, 1966, 1988 "посаждат семенцата" на следващите 21 години от периода. Скрито от погледа покълващо начало. Но иска да се рзсъждава за големи тенденции на развитие - не за изолирани макар и гръмки събития. В посочения източник ще намерите и още един интересен факт за 1966 - това е годината, в която в Китай започва Културната революция - началото на краха на комунистическата идея.

Благодаря ти за интересната гледна точка, Стан. Сега се замислям, че всъщност аз никак не се чувствам комфортно с историята на българската държавност, но с цялата си същност се усещам дете на тази земя - без значение кой точно се е назовавал неин владетел. Фактът, че в моите гени са вплкетени много стари народности и езици, може би обяснява радостта, която изпитвам, когато общувам с хора от различни националности - никакво смущение, напрежение... и лекотата с която усвоявам езици и акценти.. Хубаво е все пак да познаваме характерните черти на народите, които са се слели в нас, зада можем да си обясним разностранноста си и често странността си.

За смисъла на живота е писано много, включително и в този форум. Можеш да потърсиш своята истина между различните гледни точки. Ако правилно съм разбрал ти се страхуваш да не би животът да се окаже безсмислен (твоят живот и животът на другите). Гледаш някой да рисува нещо красиво и си мислиш: Какъв е смисълът от всичко това, след като художникът ще умре, както и всички които са свидетели на красивите му творби? Всъщност последствията от майсторски нарисуваната картина ще обхванат период далеч надвишаваш времето в което картината съществува, а дори и времето в което съществува спомена за нея. Ние сме в състояние да наблюдаваме близките и преки последствия, но колко още остава скрито? Красивата картина е възможно да вдъхнови стотици любители на изкуството, някои от които на свой ред да постигнат още по-големи висоти. Тя може да събуди най-духовните чувства в съвсем случаен човек, да промени светогледа и живота му и този променен светоглед да окаже влияние върху начина по който примерно възпитава децата си, и така картината да окаже влияние и върху техния живот. В крайна сметка дори и най-незначителното на пръв поглед човешко действие или мисъл могат да окажат и оказват влияние, което не можем да си представим. Това е една от причините поради която много духовни учители съветват да се цени и най-малката проява на доброто. Не е нужно да търсим грандиозни последствия. С времето последствията ще стават все по-трудно и по-трудно различими, дори и най-грандиозните. Различни нови причини и произтичащите от тях последствия ще се наслагват върху по-старите, но последните никога няма да престанат да съществуват. Да, това имах предвид - ясно ми е, че е така. Но само в това ли е идеята, смисъла на живота? Не че е малко, но това ми се струва нелогично - един цял дълъг живот заради това, че оставяш нещо след себе си и след това какво? Всичко приключва? Здравей Лиа - добре дошла в нашия форум! Радвам се, че ти харесва и още повече се радвам на написаното от теб - с толкова искреност и вълнение. Защо смяташ, че смисълът на живота ни е в това, което ще оставим след себе си? Какви са критериите за това, което оставяме - дали е ценно или не? Ако никой не ни запомни с нещо, което сме му оставили, каквото и да е - то това достатъчен повод ли ще бъде да се твърди, че напразно сме живяли? Ами ако смисълът на живота е не в това, което ще оставим в този, свят, а в това, което ще вземем със себе си, когато си заминаваме?

Днес все се връщах към това, което написа Ради в първия пост по темата. Благодаря ти! 1922 - 1944 МОК и ООК 1944 - 1966 1966 - 1988 (! началото на ! 1989!) 1988 - 2010!

Благодаря на всички приятели, които споделиха и ще споделят своите размисли тук. Всеки от писалите по тази тема ми помогна да погледна от неговата различна гледна точка на милостта и милосърдието и да открия за себе си неща, които не бях осъзнавала досега. Мисля, че ако повече говорим за завещаните ни от Христос и Учителя добродетели и за това как ги виждаме и проявваме във всекидневието си, ние ще създаваме в света около себе си милост и милосърдие, защото всеки вече знае,че светът му е такъв, каквито са неговите мисли. За каквото говори човекът, това ще получава - едни жестокост и омраза, лед и мрак. Други благост, добро, щастие - светлина и топлина. Бог ни е дал свободата и способността да осъзнаваме и да избираме мислите и чувствата си. По темата имам още размишления и въпроси. В паметта ми са се врязали думите на Лазарев за милостинята и благотворителността - те могат да бъдат милост и благост, но могат да бъдат и агресия, пред която мутренските юмруци са котенца. Защо, как да се дава милостиня на просещите хора? И как да не се дава, защото е милостиня, но е обратна на милосърдието. Имаме и друга такава тема, но ми е интересно как ще я видим в този разговор.

Изкуството да съединяваме различните неща според мен означава да виждаме общия им корен и смисъл и връзките между тях. Защо е лесно да се разделя - защото е лесно да се види различното в нещата. След това кое е по-лесно - да обявиш за "неправилно" това, което е различно от добре познатото и приетото, или да потърсиш с ума и сърцето си Общото между тях? От първото тръгва осъждането, отлъчването, негативното, конфликтите, студенината. Постигне ли се прозрението за второто, то носи Силата, сътрудничеството, допълването, хармонията, светлината и топлината.

Напълно съм съгласна с подчертаното по-горе! Наистина ще бъде принос с огромно значение да се посочи какво е дал Учителя за съчетаването на интуиция и разум. Разбирам необхватността на този материал и аз бих също насочила всеки към беседите и музиката и паневритмията и упражненията. Все пак от полза ще бъде и споделеният личен опит и обобщения.

Няколко от мненията по-горе ме накараха да се замисля. Всъщност вариантът "напускам семейното жилище" има два коренно противоположни мотива: - напускам, защото той така иска, за да има мир. После в новото старо жилище плача, чувствам се сама и ми е още по-зле,заради срама от околните, че съм мекотело, че не съм успяла едно нормално семейство да създам и запазя, че накрая са ме изритали като безполезна и пречща вещ. (Познай, ягодка, защо толкова добре познавам тези мисли - те ме спираха най-малко 10 години и ме караха да се "боря") - напускам, защото Бог така е пожелал за моето добро. После, в старото жилище и сред добри (стари и нови) приятели се връщам към старото усещане за свобода, здраве, вяра в доброто и в красивото в мен и в света около мен. Благодаря на бившия си спътник в живота за всички красиви и добри мисгове, преживяни заедно, както и за "помощта", която ми е дал като ме е заставил (всъщност - освободил от някакви мои представи за дълг към семейството) да напусна мястото, което ме е разболявало през всичките тези години. Прощавам на себе си всички заблуди, на които се е крепял животът ми в миналото и окончателно тръгвам по нов, светъл, щастлив път - с нови мисли, с нови емоции - нов човек. Като пиша това второто, разбирам колко не е лесно да се направи, защото аз самата се наложи да се свързвам с някаква моя същност, моя сродна душа, която като че ли ме лекуваше и учеше от друг свят, и беше до мен докато правех тази промяна.

С благодарност на Любо за един прекрасен линк, където открих този клип: The oceans are central to our livelihoods and our survival on the planet Имаше време, когато човекът се напъваше да променя земята по своята воля. Слава богу, вече това е изживяно. Сега може би е дошъл моментът да осъзнаем,че ние наистина променяме планетата си по катастрофален за нас начин. Как точно? Ето един несъмнено "полезен и безвреден" риболов в океана се оказва, че драстично променя равновесието не само в него, но и на цялата планета.... Това, че не виждаме връзката между отворената кутия с риба тон и влошаващата се среда за живот, не означава,че такава няма... Какво ли още ни се струва съвсем "полезно и безобидно", а то унищожава нас самите и всички живи същества на нашата Земя?

Благодарност на Ники за пояснението. Много съществено уточнение, което ми се иска да развия. Ако човек си помисли, че може да управлява поток от Любовта извън себе си, това вече наистина е болно его. Всъщност милостта на пръв поглед изглежда като поведение, насочено към друг човек и излизащо от психичното поле на този, който я изпитва и проявява. Всъщност, сега се замислих - това е изключително и само вътрешна дейност. И когато стане дума за егото и милостта - докато милостта е вътрешна психична дейност, егото служи на Любовта. В момента, в който си въобрази, че милостта му излиза вън от самия него и влияе върху другите, егото се е разболяло. Какво означава "вътрешна милост", според мен, се опитах да обясня тук: Така че егото не само е способно на милост, но това е неговото основно предназначение и роля.

Здравей Стан! Добре дошъл при нас! Определено не причислявам себе си към панабългаристите и това не ми пречи да се радвам на българските си корени. Много е интересно това, което споменаваш в мнението си. Моля дай ни повече информация и/или линкове към нея.

А според мен точно милостта и милосърдието ни помагат да се издигнем над цикъла, за който говори Кристиян. Защото те не са от едно и също измерение с назованите противположности,. Милостта няма противоположност, защото нейният източник не е в дуалистичното съзнание, а в Божественото.

Цвета! Да, Ники, разбирам добре това, което пишеш, но не съм сигурна че ти внимателно четеш това, което съм написала и повода, по който съм го казала. По -скоро ми се струва, че се опитваш да го интерпретираш през твоите възгледи, което е съвсем нормално, докато е направено етично и не преиначава думите на другия. Нямам време, съжалявам за по-подробни обяснения какво имам предвид с потока и света. А и това е много дълга и сложна друга тема. И тъй като това е темата за милостта и милосърдието - много силно впечатление ми направи и на мен казаното от томи - МИЛост - Мъдрост+Истина+Любов взети в тяхната хармония. (И тя е възможна) Когато те са в хармония, наистина остава усещането за милост както в сърцето, така и в ума едновременно, и за връзка с Божественото в нас. Когато успее човек да се хармонизира до такова състояние, егото вече не се разпознава като враг или пречка на МИЛостта, а като инструмент за проявленията и. И като инструмент, то служи, вместо да решава и води. Вълната любов и светлина съвсем не означава натрапване на някаква наша воля върху другия човек, нито отбрана (която идея предполага наличие на заплаха, враг) - тя по-скоро оказва влияние на собственото ни психично поле в сектора, в който то усеща натиск отвън и има нужда от повече любов и светлина за почистване и поддържане на хармонията вътре и по границите на полето. Ако тази вълна не се прати съзнателно, полето започва само да прави опити за хармонизиране и след време го постига, ако е в нормално състояние, но това може да се постигне и съзнателно. Милостта може да бъде тълкувана, според мен, и като точно тази съзнателна дейност. Колкото до ефекта върху другия човек. Вълната, макар и пратена в негова посока, всъщност не е предназначена за него, а за нашето собствено поле. След като то се изчисти и хармонизира, това може да повлияе и на човека, който е предизвикал дисхармонията. Всеки е усещал как ободрява и успокоява само присъствието на усмихнат, спокоен и щастлив човек. А самият спокоен и весел човек се чувства обогатен, когато усети как напрежението у хората до него постепенно се е стопило и им е станало хубаво - и сме заедно и при това свободни в това хубаво. Сякаш политаш в ято из простора... Ако хармонизираното поле не повлияе върху полето на другия човек по някакви причини (най-вече самият той не желае това), това не е проблем, тъй като то вече така или иначе е независимо от него. Тогава просто се наслаждава на хармонията си и оставя другия свободен

Патроните ще се върнат при този, който ги е изстрелял, колчето ще се забие в сърцето на този, който иска да го забие в нечие друго - тази закономерност вече съм я виждала в живота много пъти. Аз предпочитам да пращам "вълна любов и светлина" - много ефективно е. Ако другият ги приеме, ми става хармонично. ако ги откаже, връщат се при мен - удвоени. Да се "пращат" вълни с Любов е добре, стига да не е добре планирано сметкаджийство, далавераджийство... - "ще пратя една, пък ще получа две..." като на пазара... Любовта, ако я има тя е естествено явление и най-важното е, че не може да бъде управлявана. По моите бедни наблюдения Любовта си има собствен стаил, който е неподвластен на желанията на аз-чо. Тъй, че пращане на вълни от Любов... според мен е нещо невъзможно. Любовта сама се излива върху който си реши, просто защото аз-ът няма мъдрост за това, нито има правилно отсъждане, кой заслужава любов и кой страдание, щото съди и мери по повърхността, по "лице", без да има поглед в дълбочината на нещата. Човек може да праща милосърдие, състрадание, но Любов... едва ли. Тя сама се разпраща, където и при който е нужно. Много точни наблюдения Всеки съди явно по самия себе си за това какво означава "вълна любов и светлина", откъде се взема "материалът за нея, както и с какви мисли се изпраща. Ако има далавера "ще получа две", това вече дали ще е "вълна любов и светлина"? Според моите усещания Любовта не се разпраща, а си съществува в света, т.е. това е самият ни свят. От нас си зависи доколко се отваряме за нея и оттам колко прониква в нас и минава през нас. Ние имаме способността да влияем върху потока, който минава през нас.... възможно е.

Патроните ще се върнат при този, който ги е изстрелял, колчето ще се забие в сърцето на този, който иска да го забие в нечие друго - тази закономерност вече съм я виждала в живота много пъти. Аз предпочитам да пращам "вълна любов и светлина" - много ефективно е. Ако другият ги приеме, ми става хармонично. ако ги откаже, връщат се при мен - удвоени.

Мила ягодка, здравей А може би това е твоят шанс да усетиш какво означава да бъдеш свободна, колко си способна и силна и да излекуваш неврозата, която може би се е родила и живее точно в това жилище, което не искаш да напуснеш? Може би това е горчивото лекарство, което ще те излекува от всичко и ще стопи оковите ти? Докато живееше в жилището на родителите си, имаше ли невроза? Когато аз избягах от семейното ни жилище (наложи ми се, защото не послушах навреме Волята Божия - същите думи от устата на бившия ми съпруг), синът ни беше студент, а дъщеря ни абитуриентка. Оцеляхме и за трима ни беше най-голямата благословия, която Небето ни прати. Сега сме щастливи всички - аз живея щастливо с друг човек, с когото имаме чувството, че винаги сме били заедно - в къщата на моите родители, където израснах също толкова щастливо докато се омъжа и преместя. Децата - вече мъж и жена - идват с много радост да прекарат с нас празниците. Всяко зло е за добро, мила. Ако Бог ни затваря една врата, то е защото там за нас вече няма любов и живот - ако не се вторачваме в нея и не я блъскаме, за да останем в тинята, ще се огледаме и ще видим широко отворена врата зад гърба си - от нея струи светлина и топлина.

Двама души могат да се обичат, само ако се разбират. Дали винаги наистина разбираме - понякога имам чувството, че по-скоро предполагаме, че знаем какво и защо мисли, чувства и прави другият. А това са си пак нашите собствени мисли, чувства и постъпки. Какво означава да разбираме човека до себе си? Ако дойдат при тях още двама души, няма да се разбират. – Много просто, не можеш едновременно да четеш две книги. Първата книга е ангажирала вече вниманието ти. Как можем да живеем заедно с любов и да работим заедно въпреки това? Може би просто да не очакваме и търсим разбирането между повече от двама да става по същия начин като между двамата? Едната книга да стои на лавицата и да изчаква кога ще я вземем в ръце... И ние самите да имаме търпението докато вниманието на другия да се прехвърли върху нашия "лист" или думичка? Женените четат заедно от тази книга. Някога мъжът отвори една страница, интересна за него, и чете. Друг път жената отвори една страница, интересна за нея. После, разказват, кой какво разбрал. Много точно описание на семейния живот, според мен.

Как според вас може да се прояви милост в случай, че човекът се отнася с презрение и критика към вас, които защитава с някакво свое тълкуване на принципи и правила? Може би той смята, че вашето тълкуване на същите идеи и принципи е същото като неговото, поради което е убеден, че вие ги нарушавате? Ако просто лишите от внимание подобно отношение, то това, според мен не би било милост. Зависи какво тласка човека да отмине нещо без внимание. В този случай разбирането на причините ли е милостта или нещо друго?

Чета написаното по-горе и си мисля колко ни се иска на нас да сведем Учителя до нещо, което в нашите очи съставлява Авторитет, да му лепнем етикет, какъвто ни се иска да лепнем на себе си. Учителя - Маг??? Учителя е... Учителя... Никаква магия няма и не може да има - достатъчно е да се прочете Словото му, да се чуе музиката му... Магиите са далеч под нивото на Учителя. Учителя за мен е Любовта и Мъдростта за нашата реалност.

Здравей и добре дошла при нас Евгения. Радвам се много на интереса ти. Аз се сдобих много трудно с книгата и разполагам с този екземпляр: Учителя за образованието - Сила и Живот - Бургас, 1994 В книжарница Пингвините търсиха в цяла България останал екземпляр. Може и ти да опиташ - възможно е някъде да има още. Книгата може да се свали в електронен вариант в нашия сайт оттук и в по-горния линк - в пдф-формат. Ние сме обсъждали книгата във форум педагогика (ще се радвам много на участието ти в него - усещам, че имаш какво да споделиш) - в темата Учителя за образованието - обсъждане на книгата Ще помоля колегите от Стара Загора да споделят с нас повече информация за срещата.

Това никак не е толкова лесно да се усвои, колкото звучи на първо чуване. Случвало ми се е да ми излиза само израза от молитвата "Да се освети името твое" точно в моменти, когато ми е било много трудно да изплувам над човешките си емоции и привурзаности и да усетя, да приложа подчертаното по-горе. Представям си как от сърцето ми постепенно запчова да просветлява и да усещам все по-ясно тази безкористна любов, за която става дума - детайлите на ситуацията изчезват сякаш, остава само светлината. Малко по-късно детайлите отново се връщат, но вече ги разбирам по друг начин.... съответен на светлината. Второто подчертано - никак не е лесно да устоиш на натиска да се направи нещо тип "трябва" макар и с негативна емоция или поне без любов. Но когато съм успявала да се осмеля и да обясня кротко, че ще направя това, което искат от мен веднага, тогава, когато се почувствам готова да го направя с любов - оставят ме на мира, макар и някои с мрънкане. Може би най-голямата пречка за това осмеляване ми е била (и е понякога) старанието да запазя приятелски отношения или личното си спокойствие.