Донка

1912г. е една от най-важните години в историята на Бялото Братство. Съставена е книгата „Завета на цветните лъчи на светлината", а на годишната среща Учителя обявява присъствието на Христос. Учителя подчертава, че на християнството трябва да се гледа като на една велика наука и трябва да се търси неговото практическо приложение, за да се повдигне светът. Предупреждава ги за великата война, в случай, че Европа не приеме доброволно Царството Божие, и че промените, които ще настанат в света, са резултат от изчерпването на съвременната цивилизация, която само механично е напреднала, а духовно е изостанала. На 6 юни 1912 г. Учителя изпраща телеграма до сем. Иларионови със следното съдържание: „Моят поздрав. Аз ще тръгна скоро от София." Иларионови Го посрещат и настаняват в закупената през 1911 г. братска къща в с. Арбанаси. В нея Той прекарва два месеца сам и там съставя „Завета на цветните лъчи на светлината". Във времето, когато не е в Търново, Учителя поддържа редовна връзка с Иларионови чрез писма: Бургас, 23.І.1912 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Пътят, по който вървите сега, е добър. Този път носи в себе си всичките благословения за жаждущата душа. Търсете Истината и тя ще ви направи свободни. Търсете Божията Любов и тя ще ви научи как да слугувате на своите ближни и да изпълните волята на благия Отец. Търсете Мъдростта и тя ще ви просвети умовете, да разбирате Неговите наредби. Всяка нова година носи по нещо добро в себе си. Така и тези горните букви имат особен смисъл в себе си, т.е. буквите в картата. Те са с добро значение. Моето желание за вас е всички да растете и да принесете плод добър и благоприятен на Господа. Повикайте Тодора Амзел и и съобщете, че съм получил нейното писмо. Аз именно от тия страдания исках да я избавя по-рано и затова й препоръчах да стане учителка, за да е далеч. Обаче тя, като не проумя моите думи, вдаде се на човешки умувания и аз оставих времето да и даде потребния урок, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на небето, думи на Христа, Когото тя търси. Аз съм готов всякога да прощавам там, гдето има истинско разкаяние. Моите отношения към хората са винаги едни и същи. Аз искам всички да живеят чист и свят живот, всички по възможност да живеят в мир. Ако тя не може да издържа на тия изпити, нека се поотдалечи от Търново временно, докато утихнат работите, за да може тя ясно да обсъжда като как да постъпи. Сега тя е разтревожена. Но нека се държи на поста си. Ако постоянствува в добрия път, всичко ще се превърне за нейно духовно добро. Человек без Бога, без Господа, без Христа не струва нищо. Той си е формено животно, формен звяр. Нека чете 36 Псалом и 5 глава от Галатяном. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен: П.К.Дънов София, 20.ІІІ.1912 г. Люб. Костадине, Надявам се да сте добре и да преминавате времето си весело в Русе със своята работа.* Можахте ли да я усвоите? Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята. Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново. Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка. Ваш Верен: П.К.Дънов След събора през 1912 г. Учителя продължава кореспонденция със сестра Елена Иларионова. * По това време К. Иларионов е работел в Русе към фирма „Сингер" (Бел. състав.) София, 15.ІХ.1912г. Любез. Г-жа Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Брат Ви Асен идва преди няколко деня. Той се чувствува по-добре. Той се е заел да пази строг режим. Ако върви по тоя път, няма съмнение, че здравето му ще се подобри. Аз му намекнах, че е необходим дълбок вътрешен мир. Душата се нуждае от Божествената светлина, тъй както и тялото. Человек с духа си трябва да обгръща всичко добро и да е в съгласие с ръководящите закони на живота. Като намеря удобен случай, ще ги посетя. Аз завърших бележките. Материалът по цветовете е даден под печат. Когато се свърши всичко, ще имате по един екземпляр. Изпращам Ви поканата обратно. Изтеглете сумата и я внесете Във вашата спестовна книжка. Бъдете радостни и весели, със свежа вяра и надежда. Влагата, ветровете, гръмовете, дъждовете, прахът в атмосферата да ви не плаши. Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в човешкия живот. Всичко вкупом върви към добро. Само невежите и непросветените не виждат това. Техните умове са завзети с друго. В человешкото сърце могат да живеят и най-добрите животни, и най-злите. То зависи от уровена на неговото духовно развитие. Но в края на краищата всеки ще пожъне това, което е сял. Това е абсолютен закон. Всеки трябва да опита плодовете на своите дела. И право е. Стремете се към съвършенство според дадената ви светлина. Никога не изпущайте добрите случаи, които Бащинската ръка ви дава. Гледайте да сте в съгласие с това велико сърце, което всичко обгръща и стопля със своята вечна любов и Истина. Поздравете нашия приятел П.Т. Нему му правят ремонт на колата, да видят дали чуе - може още да издържи. Да се държи весел и бодър. Всичко Бог твори за добро. Младост, старост, това са за човека. Сила и немощ са за него, за да опита две главни състояния на съзнанието. Като млад - хвърка, като стар - пълзи. Като силен - заканя се, като слаб - моли се. Човек е една загадка за самия себе си. Той не познава още своята душа, своя Дух. Но ще познае. Желая всички да имате безгранична Любов за Бога и любов към вашите ближни, както към себе си. Любовта изправя недъзите, Истината - кривите мисли. Мир на всички ви, които работите с Господа и вечно Благословение. П.К.Дънов София, 18.ХІІ..1912 г. Люб. Г-жа Елена Иларионова, Получих Вашето писмо. В сегашното положение на нещата вий учите една нова опитност. Важно е човек да разбира смисъла на своя живот и да живее съобразно според благата, които Господ е дал всекиму. Всяка душа трябва да бъде благодарна от настоящето. То съдържа в себе си толкова скрити блага, за които мнозина са слепи. Ако ни дадат в живота мъчнотии, да благодарим на Господа, че не са по-големи от тия. Ако ни дадат страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия. В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите, тъй както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в човешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява, и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревоги, терзай се, самоизмъчва се и прежди времето остарява и става дряхъл като сухо дърво. Казва се на едно място в Словото „да се възобновявате във вашия ум". И моят съвет към вас е да се възобновявате постоянно. Да се възобновява сърцето ви, да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото на душата ви и вий да сте храм на Неговия Дух. А това е най-мъчното за мнозината, защото те всичко знаят, но не и истината; те всичко разбират, но не и Божията Любов. И от това става ясно, че като е празен умът, той буренясва и човек става дребнав и кисел. Предайте моя поздрав на всички приятели. Особено поздравете г-жа Амзел. Прочетете и онзи пасаж от писмото си, който се отнася до разбиранието на живота. От това се нуждае. Аз щях да й пиша, но отлагам за онова време, когато тя ще е готова да възприеме и приложи. Бог е чуден в своите пътища. Той не мяза на хората. Ваш В. П.К.Дънов.

източник

Поздравления и благодарности за приноса на всички, които са работили и продължават да работят над сайта!

азбуки! Нямам спомен да съм имала толкова много духовно близки хора преди да тръгна по Пътя си съзнателно. Преди се чувствах самотна, сега имам усещането, че по цялата планета има невероятно много хора, с които живеем и учим заедно... И все пак, всеки сам си пише домашните и си прави тестовете...

А на мен ми говори - много. Всеки път, когато препрочитам, намирам нови неща, които преди не съм разбрала, не съм оценила... Имам усещането, че го чувам с нещо повече от само слуха си... дори усещам усмивката, интонации - знам, че това е моята фантазия, която ги наслагва към излъчването на текста... Но дори когато технически работя над един текст, той е жив за мен. Не съм си представяла какво щеше да е, ако Учителя беше жив сега, защото за мен той си е.... Дали осъзнаваме величието на това, което ни е оставил? Мисля, че точно толкова и така както е било тогава... Имале е и има хора, които го захвърлят с презрение след първия ред... имало е и има хора, които се вслушават и мислят... имало е и има, които работят до него... Дали ще осъзнаем величието? Ако Словото е променило из основи живота ни, ако не просто четем и забравяме (Станимир!), но прилагаме и се учим....

Лично аз нямам наблюдения по темата, но ми се иска да споделя расъжденията на моя съпруг, който е живал сам няколко години след тежка раздяла в първия си брак, която за дълго е отбила желанието му да общува с жени въобще. Според него това, за което пише Орлин, е реална опасност, защото това е "по-лесният" начин. Също като дрогата и алкохола. Вместо човекът да се учи да общува, да се развива, да се обогатява духовно, вместо да се учи как се създава здрава връзка, основана на безусловни любов и уважение и свобода, той предпочита да се изолира от проблема и да си достави физическо удоволствие - не да изживее радост от интимността и духовната близост... Когато една нощ той е осъзнал пред каква пропаст виси.. Но само ако осъзнае проблема, може да се търси помощ... Ако не... Бог изпълнява желанията на хората, оставя ги свободни да си причинят сами болката...или да намерят красотата, хармонията... Въпрос на избор...

1 Не ме боли за това в какво ще се превърне прекрасното създание - в каквото и да се превърне, няма да престана да му се радвам, защото ще знам, че това е неговият път и неговите уроци... Моята радост и спокойствие ще му дават ( дават му - от опит ежедневен знам) куража подкрепата и светлината... 2. И да ме боли, какво от това? Вместо да ме боли, намирам дървета, намирам начин да ги посадя и внимавам какво купувам и използвам всеки ден. Ценим всяко листче хартия, задоволяваме се с необходимото, не си задоволяваме прищевките... 3. Не посещавам зоопарка и непрекъснато говорим с децата колко е несправедливо животните да стоят затворени само за нашите прищявки... Един ден тези деца ще пораснат и ще променят света... Или както казва Учителя - цитирам по памет: "Вместо да плачете и да недоволствате от тъмнината, намерете свещ и я запалете."

Друго едно практично правило: с биенето на сърцето, трябва да бъде правилно и дишането ви. Мнозина от вас, забелязал съм, вий не дишате правилно, не доизкарвате всичкия въздух. Оставяте част от въздуха в дробовете и си пакостите. Правилното дишане: ще изкарате всичкия този въздух, който се намира в бронхите; в тези малки мехурчета (алвеолите) се намира въздух – чрез вашата воля ще изкарате всичкия този въздух и после, когато ще приемете нов, да става обнова. Ако не го изпъждате този въздух, образува се наслояване в клетките на дробовете и тогава се явява едно вътрешно наслояване. Ако някой път трябва да се обновява въздухът, ще приемете през едната ноздра [и ще] издишате чрез другата. Изобщо, след като приемете въздуха, ще го прекарате чрез устата, ще свиете устните си, ще го изкарате с духане полека, да се свие коремът ви и ще се образува един напор отвътре на дробовете. Ако по този начин вие всички дишате, няма да страдате от кашлица. Три-четири пъти на ден ще правите: поемате еднаж въздуха, после – навън. Ако дишането е правилно, веднага ще усетите едно затопляне вътре, към слънчевия възел. Туй показва, че се е образувала известна реакция. Тези упражнения са необходими, понеже, като работите дълго време, занимавате се с умствен труд, вдал си се в известна мисъл, намалява дишането – трябва да станете, ако искате и утре да работите тъй добре. Ние мислим, че сега като сме здрави... Но трябва да се поддържа туй здраве, за да бъдат мислите, чувствата и усетите нормални, естествени. Тогава ще дишате тъй, ще изпъждате всичкия нечист въздух. Аз бих ви препоръчал малко масурче от житна цев, през нея да издишате, че да даде едно известно усилие в дишането. Мнозина от вас имат много тесни гърди. Вий, ако станете на 30-40 години, не можете издържа. Най-първо всички трябва да пазите дихателната си система, не трябва да се поддавате на стари навици. По този начин ще пазите и ума си. Като ви вземе цяла една минута да издишате, най-после да залепне коремът ти, ще се освободите мнозина от вашите неканени мисли, ще придобиете една свежа мисъл. Всякога излизайте на чист въздух 3-4 пъти на ден. Когато ги правите, тези упражнения, да сте сами, не да ви гледат. Тези упражнения са красиви, когато човек е сам, да няма друг да те контролира. Всички, изобщо, трябва да дишате дълбоко. Само по този начин може да се образува хармония. Хармония без правилно биене на сърцето, без добро дишане на дробовете хармония не може да има. Щом не дишаш правилно и щом сърцето не бие правилно, всякога ще имаш едно раздразнително състояние. Някой път, като се приближи някой, не може да го търпиш. Влиянията на всички хора не са еднакви. А човек трябва да бъде един проводник, да може да се справи с енергиите на хората. Тогава за 10 дена ще вземете упражнението с дишането. Веждите - пулсът - дишането - "Посока и растене" МОК VІ г.

Неделните беседи за месец юни: 07.06.2009 - В мое име - Моника13 14.06.2009 - Да се роди - Ася 21.06.2009 - Двата полюса - xameleona 28.06.2009 -Дух Господен - Ани Беседите са от книгата Сила и живот - том 3 - Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2008 г. ISBN: 954-739-736-2(т.3) Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите да пишат на модераторите на форума.

Дух Господен Ето какво намерих за хармонията между телата... Ако тялото ви е здраво, Духът ви може направо да му въздейства и помогне Ако тялото не е здраво... той ще пречисти кръвта си, ще усили своя организъм и ще възприеме онова, което Духът и душата му нашепват. Следователно хармонията между телата все пак се крепи върху състоянието на физическото тяло...?

Честит Празник Този е естественият път на ученика – Любов, светлина, мир и радост. На сянка, под ореха, говедарче опърпано видях седнало бе — очи вперило в скъсано букварче. — Какво четеш ти, миличко другарче? — Чета: а, б. Чети, чети! То чудо днеска прави туй дребно нещо под това небе, то мъртви буди, дава ум на здрави, туй второ слънце бог ни сам остави: чети: а, б. Чети! То прави сляпото окато — из тоя извор целий свят гребе — за малко труд дарява то богато, по-скъпо то е от елмаз и злато: чети: а, б. Иван Вазов

Вярата като закон Имаше една тема - кое смятаме за по-важно - да сме добри или щастливи. Ето това имах предвид, когато гласувах за щастлива. По-важно според мен е да постигна състоянието на щастие, обосновано на вътрешния душевен закон, на вярата, че всичко каквото става в света е за Добро. И за последното се грижи Бог. Нима мога да бъда добра, ако не вярвам,че всичко каквото става в света е за Добро? Т.е. ако не съм щастлива вътрешно, ако нямам Вяра?

Да го посрещнат Да бъда доволен от, това, което ми е дадено, означава много усилена работа на ума и владеене на емоциите и желанията, внимание към всяка подробност на ситуацията - на 360 градуса около човека... Защо наистина не благодарим за радостите? Дали защото не ги смятаме за заслужени, не за подарени?

Докато търсех отговор на въпросите си за хармонията между телата, от които е съставен човекът, открих нещо интересно: Отношение между мисли и чувства Доколкото разбирам главната мозъчна система и симпатичната нервна система представляват нещо като връзка между телата на човека и осигуряват тяхното хармонично съ-съществуване... Те очевидно са създадени така, а ние - хората - сме тези, които със свободната си воля нарушаваме тази хармония. "Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония. " Докато човек изучава живота на физическото и на останалите си тела, няма да има време да налага волята си върху тях, а по-скоро ще чува тяхната воля и така ще запази хармонията... "Първото условие за учене е любов към знанието" ... любов и уважение към хармонията, която ни е подарена - в нас и около нас. "Любовта изключва всякакво недоволство." ... недоволството от нещо - физическо, астрално или каквото и да било друго - означава неразбиране и натиск върху естествената хармония... Ами ако съм недоволна от някаква негативна емоция в себе си? Или от някаква зависимост? Недоволството само ще ми попречи да я видя отвътре и от корен, да я разбера и съответно няма да мога да я преодолея да я трансформирам... Ако съм недоволна от физическото си тяло и го презирам - това сериозно ще наруши хармонията на останалите и на симбиозата между тях.... Бог ни ги е дал всички заедно - да се разбират, обичат и работят заедно... Както всичко останало във вселената...

Според мен колкото по-рано се научим да постигаме вътрешна хармония - толкова по-дълго ползваме физическото си тяло. А за да няма големи щети във възрастта - не трябва да отдаваме много енергия и то непрекъснато, без да знаем как да я възстановим. В последните години много хора се научиха да постигат вътрешно равновесие, по-малко са тези, които знаят как да си възстановяват отдаденото; но да съчетават двете неща - малцина. Добре звучи: заблуждаващи заблуди. Е, аз съм от тези, които са се заблудили, че първо трябва да се хармонизира физическото тяло (съвкупност не само от клетки), пък за другите тела - всичко по реда си. Дали тези заблуди са правилни или не - други казват . Този разговор ме наведе на размисъл за хармонизирането на телата... Всяко тяло ли се хармонизира отделно или не е възможно хармонизирането на едно тяло само, ако не се хармонизират помежду си? Има ли последователност на хармонизиране на телата или това се случва едновременно? Ако е последователно, кое бихме взели за първо, кое за второ и т.н. ? Възможно ли е да се хармонизира например астрално тяло, ако не е хармонизирано физическото? Възможно ли е да постигнем стабилна хармония въобще, ако не успеем да я постигнем в материалния си свят и във физическото си тяло?

сам - самота 1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота. 2. Отсъствие на хора, на живи същества; пустош. Улиците тънат в самота. тук самотен - самотност / самотия Продължителна, абсолютна, мъчителна самота. Прекара две години в самотия. тук

Отлично попадение по темата според мен! Ако някой иска да се промени - т.е. не е наше правото да вземаме решение за промяната на другия, а негово. Но ако имаме склонност да помогнем след като е взел осъзнато решението си за промяна - можем. Не да го променяме, но да сме до него докато се променя и да работим. Не върху неговата промяна.... Той ще си работи върху нея, А върху какво ще работим ние? Ами сигурно върху нашата собствена... Защото докато той се променя, ще се променят отношенията ни, ситуациите, значи и ние ще се променяме... заедно с него. А останалите "помощи" са много точни и с чувство за хумор определения! Последното за мен е много важно. Ако оставим човека да се променя така, както той намери за добре за себе си, значи уважаваме свободата му. Ако, обаче според нашето разбиране, неговата промяна "върви против общата еволюция - имаме ли право да прменяме посоката, която сам си е избрал? Според мен - не. Но сме свободни да не работим до него, да го оставим сам...

Утринните беседи за юни - август 14. - 14.06.2009 - Постоянна благодарност - Ася 15. - 12.07.2009 - Малкото добро и малкото зло - Моника13 16. - 09.08.2009 - Добрата воля Божия - Моника13 Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към един от модераторите на форума с лично съобщение.

Абсолютно! Съгласна съм. Обаче списъците съдържат конкретните прояви в ежедневието. А ко искаме да постигнем истинско израстване, там е мястото да приложим вътрешните си промени и идеи за себе си. Защото иначе ще си останат самозалъгване и ще доведат до още по-опасна духовна гордост. Ето това например е много често срещан симптом на духовно възгордяване. Прикрива се под жертвоготовно поемане на цялата работа и отговорността за резултатите от нея с цената на личния си живот и често и професионалния. Човекът наистина е много трудоюбив, много отговорен, върши страшно много работа и я върши добре, но....сам. При опит на друг да участва заедно с него съвсем безкористно, той се чувства сякаш критикуван, че не е направил нещо или че ще прехвърли отговорностите си на друг... Много често тези хора не осъзнават гордостта си (бих я нарекла не лъжлива, а скрита гордост) и смятат, че точно самотното "изкачване" и товарене в името на идеята помага за духовното им израстване. Лечението - минава не само през осъзнаването на дълбоките причини зад симптома, но и с коренна промяна на стила на работа - позволява на другите да му помагат и то като им дава правото да вършат това, което им е по сърце, а не каквото той им отдели.

Разбирам го отлично - всеки ден ми е... И наистина е признак на фалш и гордост. В моя случай изглежда приблизително така - с учениците говоря отгоре надолу - с тон недопускащ възражения или дори обикновен разговор. С колегите говоря фамилиарно, но предпазливо - има много клюкари. С директора говоря отдолу нагоре. и т.н. Всъщност когато осъзнах гордостта и фалша, успях да се настроя така, че с всички да разговарям приятелски, спазвайки здравословната дистанция в различните ситуации, но запазвайки приятелския искрен тон и отношение. Отказах се да вкарвам маниера на поведение в ролите си. Те съдържаха достатъчно други важни елементи. Отначало не е лесно човек да "изравнява", но постепенно се свиква и после вече няма връщане... Познайте с кого се получи най-лесно и бързо и с невероятен позитивен ефект - с децата, разбира се.

Цвета! Какво всъщност е търпението? Може би компонентата "аз", която е успяла да овладее навреме и с позитивна сила нахлуващата вълна от емоции и желания на "то". Какво е разбирането и премането? Може би консенсус между свръхаза и то, постигнат изключително благодарение усилията и уменията на аза - съзнание=работна памет + внимание..

Присъединявам се към азбуки и Добромир! Зрелостен изпит по хигиена и здравословен начин на живот, комбиниран с елементарни познания за оцеляване и оказване на първа помощ - това е бъдещето според мен. Крайно време е. От друга страна - уменията за общуване, изразяване, адекватно поведение в социална среда (семейство, екип на работното място...) също са изоставени на произвола на съдбата. Да не говорим за себепознанието... Има предмети, които претендират да изпълняват тази функция, но дори аз ги затварям на 5тата страница - къде от досада, къде от недоумение... Все повече се налага мнението, че зрелостните изпити са вход към висшите учебни заведения. Няма лошо в това... Но това ли означава зрял човек? Според мен зрелост е едно, готовност за задълбочено навлизане в наука или професионална сфера е съвсем друго... Как мислите вие?

Много се изписа за един от елементите на психичната структура (по З. Фройд) - Ид (То) - Его (Аз) - Суперего. Според мен, обаче, всяко разсъждение върху единия само елемент е по принцип обречено на едностранчивост и оттам изопаченост. Не могат да бъдат разбрани, описани, приложени каквито и да било положения само за Егото, ако не са взети предвид и останалите два елемента на структурата. То или себе (от себе си) е понятие, използвано в психоанализата за неосъзната част на психиката, свързана с удоволствието и нагона. Азът представлява съвкупността от представите на даден индивид за собствената му същност и оценките, които си дава. Супер-Его или Свръх-Аз е термин въведен от Зигмунд Фройд в психоанализата. С него се означават всички норми на поведение, табута, ограничения, които регулират поведението, на което придава импулс Ид (То/Безсъзнателното). Супер-Егото е носител на социалната компонента от човешкото поведение и изпълнява основно рестриктивни функции. Трите елемента са създадени да функционират в хармония, която да осигурява и осмисля живота на човека в света, който го заобикаля от раждането до смъртта му. Дисхармония, конфликт между тях, опит да се подтиска или обратно - да се преувеличава ролята на единия от тях, води до проблеми в психиката, поведението, и оттам и физическото състояние на човека. Но съвсем не призовавам в тази тема да се заемаме със строг научен анализ... Смисълът на нашите разговори тук е в обмяната на личните ни разбирания, опитности - в цялото им разнообразие (до противоположност). Осъзнавали ли сте моменти на напрежение между трите (или два от тях) елемента на структурата? В какво конкретно са се изразявали те и как сте ги решавали? Как се усеща хармонията между тях? Постигали ли сте я? Сама ли се получава или са нужни специални усилия? В какво точно са се изразявали те? Възниквали ли са въпроси, свързани с хармонията между То - Аза и Свръхаза в личния ви живот, които все още не сте разрешили? Ровейки в нета при подготовката на тази тема, открих интересна книга на български автор: Кирил Кирилов - УТЕШИ МЕ! Оставям на всеки да си състави впечатление...