Донка

За мен мироглед или светоглед означава система от възгледи, разбирания, схващания, мнения за света, който ме заобикаля и за събитията в него. Променят се непрекъснато заедно със света и събитията... Не мога да стъпя два пъти в една и съща река... Не мога да виждам света по същия начин като вчера, защото нито светът е същият, нито аз. Когато открих Портала, прохождах още несигурно в Учението и почти всичко ми беше в мъгла. Откривах нов свят, съвсем различен от стария и търсех приложение и доказателство на прочетеното, обмисляното... Продължавам и досега - всеки нов участник, колкото и кратко да остане и колкото и малко да напише, предизвиква определена промяна в някои разбирания, мнения. Особено съм благодарна за развитието на моя светоглед на приятелите, с които сме вече много време и с които работим и живеем заедно тук. Толкова е много, че е невъзможно да се разкаже... Например, промени се моето мнение за степента на доверието в напълно непознат човек. Развиха възгледите и уменията ми за общуване и съвместна работа със съвсем различни хора, без да съм зависима от някакви очаквани резултати и без да е зависимо отношението ми към всеки от тях от тяхното лично и групово отношение към мен и към общата ни работа. Промени се значително схващането ми за взаимността в човешките отношения, за смисъла на отдалечаването и сближаването.... Промени се разбирането ми за искреността.... Бих могла да изброявам още много неща. И аз благодаря на Диана, че ни провокира да се замислим над своето развитие... Това, което не се промени и след всички изпитания знам,че няма да се промени - безусловната ми обич към хората и вярата в Божествената искрица във всеки от тях. Вярата ми, че всичко е промислено за наше добро...

Весели празници, приятели! Благодаря на всеки от вас за красотата, любовта, мъдростта, чистотата на Портала! Благодаря на Бог и Учителя, че ни събраха тук! Да се ражда Христовата Вяра в душите ни! Светлина и Топлина да раждат сърцата ни като малки слънца!

Какво представлява Св. Богородица? Тя представлява жената с нейното сърце: детето е сърцето, което тя възпитава. Човек е дошъл в света да възпита, да възроди своето сърце, да го отгледа като дете. Питате: „Защо жените раждат?“ Чрез закона на раждането Бог ви учи как да възпитате своето дете, т.е. как да отглеждате вашето сърце. Ако майката даде на детето си чисто мляко, то ще бъде здраво, но ако млякото е покварено, детето ще умре. Какво представлява иконата Св. Георги? Св. Георги представлява човешкия ум, а конят – неговото физическо тяло. Човек трябва да язди своя кон; който не язди коня си, той ще го изгуби. Трябва добре да храните коня, но не и да го прехранвате, да не преяжда. Какво представлява иконата Св. Никола? Св. Никола представлява човек с добро сърце и добър ум, който се е качил на най-високото положение на живота, на разумния Божествен живот. Той трябва да се занимава с възпитанието на цялото човечество, за него всички хора трябва да бъдат като деца; той трябва да се жертва за другите тъй, както майката жертва себе си за децата си. Както Св. Георги глади и добре храни своя кон, тъй и разумните стари трябва да отглеждат младите и със своя ум и сърце да ги подтикват към разумен живот. Затова казва Христос: „Град върху планина не може да се укрие“. Виделината

Как се определя кога е време да се запали определената клечка? С обмисляне ли се получава? С опит? С интуиция? Проверката може да бъде болезнена - в повечето случаи се оказва, че надеждите, предположенията, дори увереностите не хващат корени и изгниват... Нужна е честност, за да види човек изгнилото стръкче, а не да се опитва да лепи коренчета... И още е нужно търпение за коренчетата - понякога не могат да израснат в бурканче та да ги наблюдаваме - трябва да са заровени на тъмно... Никога няма да видим корените - ще разберем, че се е хванало, когато започне да пуска листенца - т.е. да живее своя живот свободно... Виделината

Ами рискувам да се повторя, но Бог е създал абсолютното Добро така, че всеки да бъде свободен да избира на какво да се грее и радва и какво да приема за своя светлина. По Свободата може да се познае Доброто.... и Светлината и Топлината...

Доброто е слънцето, което не се бори, за да свали кожуха на човека, а просто го стопля...

Е, Бог по-добре от нас си знае дали може да се изявява чрез нас или не може... Защото ако не можеше, едва ли би хабил енергия и място - щеше да го е инвестирал отдавна в нещо друго. Друг е въпросът дали човекът позволява и доколко Бог да прояви чрез него пълнотата на своето абсолютно добро. И дали можем да го очакваме от едно само същество и после да се разочароваме, че парченцето от мозайката не ни показва цялата картина? Учителя има един много точен образ - слънцето грее за всички еднакво, но кой колко прозореца на своя дом отваря и колко широко, от това зависи доколко ще е светло, топло и свежо в дома му...

Доброто е изначално свързано със свободата. Може би именно усещането за взаимна свобода е и пробният камък дали правим, т.е. дали сме проводници на доброто в една ситуация... При това освобождаването да е съпроводено от положителни емоции... Съвсем пресен пример: Синът ми се ангажира сам със задача, която иначе си беше наша с моя съпруг. Обаче с развитието на ситуацията се оказа, че той е принуден да се съобрази с условия, които доста усложняваха нещата и създаваха дискомфорт на всички. Накрая му благодарихме за доброто намерение и го освободихме от поетия ангажимент - ще си свършим сами каквото си беше писано на нас - и без това ни доставя удоволствие да го правим...

Поклон пред сърцето ти Соня Всъщност според мен ти никого не манипулираш, ти се опитваш да помогнеш на едно дете да излезе от манипулативния си кръг. Много точен пример, благодаря ти! Основата за манипулиране в твоя случай са традиционните нагласи на обществото, в което живееш и в което се е родило момичето. Бащата е манипулиран от тях и на свой ред манипулира майката и семействата си. Майката също е манипулирала бащата, съгласявайки се на този живот и на деветте деца, защото тя също е подчинена на егрегора на традицията. Тя желае да запази на всяка цена макар и малката издръжка и одобрението-съжаление на средата си. На свой ред те двамата манипулират живота на децата си, защото такава е повелята на традиционния им егрегор - децата са новите му попълнения. Ти се опитваш да издигнеш детето над манипулативния кръг като Ако за теб това звучи като лъжа, на неговия език това си е чистата истина - т.е. ти му отваряш очите за още една възможност в рамките на традиционния му егрегор. В този смисъл ти му помагаш да види доброто в ситуацията - да послуша Божията воля, а не да налага своята... Ако той се съгласи, наистина ще се освободи от тежък товар... Ами и това в очите на военния си е също чистата истина - за него момиче като нея наистина е "леко луда" и той наистина няма да има нормален живот с нея според своите традиционни очаквания. Така че вие и на него отваряте очите за Божията воля... Ако той я остави, наистина ще бъде свободен... Значи вие двете с момичето не лъжете и не манипулирате. Това щеше да е така, ако вие се опитахте да заставите по някакъв начин военният да се промени след като се ожени за момичето и да се отнася с нея с уважение и да и позволи да учи. Също ако се опитвахте да отнемете по някакъв начин правото на бащата да има три семейства, много деца и традиционната си власт над тях...

Молитвен наряд за начало: Псалом 23 Псалом 91 Добрата молитва Беседа: Яков и Исав Беседа, държана на 8 април 1917 година, София Молитвен наряд за край: Господнята молитва Господи, да пребъде Твоят Дух на Любовта, Твоят Дух на Мъдростта и Твоят Дух на Истината в нашите сърца. (3 пъти) Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. (три пъти)

Струва ми се, че клоним към деление на манипулирани и манипулатори. Всъщност всеки човек, попаднал в манипулативен кръг, е едновременно манипулиран и манипулатор. Нещо повече - точно тези, които изглеждат манипулирани външно, всъщност манипулират много по-силно и успешно своите манипулатори. Нека вземем елементарният пример на Станимир за куклата на конци. Вие опитвали ли сте се да водите кукла на конци? Първо, нужно е да познавате куклата много добре, за да знаете кой конец какво точно и как движи. Второ, нужно е да пресметнете всяко свое движение по точно определен начин така, че да задвижите куклата по желания от вас начин - никак не е просто и лесно, уверявам ви. Отгоре на всичко се изисква максимално внимание, за да не се оплетат конците. А, отделно напрежението в ръцете... Цялото внимание на кукловода е увлечено от куклата и в един момент страничният наблюдател има усещането, че не кукловодът води куклата, а тя него. В известен смисъл това е вярно... Ако сега си представим една сложна система като пиеса с кукли на конци... Всеки манипулира всеки... Същото става с всички манипулативни кръгове. Изходът - отказът от манипулация - просто отказваме се да манипулираме куклата и... оставаме свободни. Ами ако в един момент се усетим кукла на конци? Хубаво е да се огледаме дали не се опитваме да държим нечии конци в ръцете си...

Варна, 20.ІX.1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото Ви от 14-того получих. Разбирам Вашето положение. Зная, небето всичко върши за Ваше добро. Господ Ви е дал добро поучение чрез онзи сън. Вие трябва да отваряте слепите очи на тия, които Той праща до Вази. Морето, това е вълнующият се живот на тоя свят. Той Ви е показал, че в Неговите ръце е всичко и не трябва да се колебаете. Трябва търпение и Вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за Вашето повдигане и усъвършенствуване. Що казва Учителят? - „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди и Аз ще умоля Отца да Ви даде друг Утешител, който да пребъде във Вас завинаги." Да имаме прямо съобщение с Господа, трябва да имаме чисти сърца и благ Дух, а това е стремежът на душата - да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ Ви учи и не се безпокойте. Животът е скрит в Него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благостта Божия. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за подвизанието на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни на душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не седи във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепост е Духът Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постояно веселие и радост за теб. В Него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота. Той ще ти бъде като ясното Небе, украсено със своите хубости, и влагата на живота ще пада всяка заран и вечер в твоята душа и там те растат всичките плодове на Небето. Господ сам ще полива и оросява твоята Душа със Своите милости. Слушай постоянно Неговия глас, изпълнявай Волята Му, ходи в пътищата Му, пази заповедите Му и приемай Любовта Му. Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му - като облекло и Правдата Му - като дреха. Моето желание е всички вий там В Търново да имате тази пълнота. Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на ума и с благост на Духа. Това е желанието на вашия Небесен Баща, Който се грижи за вас всинца ви. Колко Велика е Неговата грижливост и благост! Имайте упование в Него и няма да бъдете лишени от нищо добро. Вашите нужди, Вашите желания Всички са взети предвид. Не бързайте, с бързане нищо не става. Изисква се постоянство в работата. Помнете, че многото желания изтощават душата. Той е същият закон, който работи навсякъде. Количеството на плодовете много пъти развалят качеството им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка. А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите духовни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви очакват, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота. Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много - един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният - вода, а ситият - почивка. При другото, зная, Ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща. Ако и вий бъдете верни до край, ще ви се въздаде стократно. Та най-после, вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да Му служи от сърце и с всяка радост и веселие. И когато му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че небето се е разгневило и намръщило нему като някой каприциозен* человек. Това намръщване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик, человека. Ръката по някой път, която се спуща отгоре ви, не е ръка на неприятел, но на Онзи, Който Ви Люби. И знайте, Нему дължите Всичко. Моето желание е Вашият Дух на всинца ви да се поднови. Господ на времето си ще изпрати всичко. И сега най-потребните неща ще ви се дадат. Аз мисля след няколко дена да напусна Варна, ако е Волята Божия. Гдето се спра, ще ви съобщя. Поздравете всички приятели. Поздравете Марийка и Юрдана. Със сърдечен поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов * Каприциозен (арх.) — капризен (Бел. ред.)

А има и въжета, които те пускат в кладенеца, убеждавайки те, че там е твоето място... Едно от моите спасителни въжета бяха разсъжденията за Лазарев (Диагностика на кармата) за това колко превратни представи са ни наложени за доброто и злото, за агресивността, свободата, дълга, любовта, благородството... Всички са маскирани като много красиви понятия, но зад маските им се крият зависимости... Е, може би това "въже" ми помогна да разбера, че златните ми въжета ме държаха за дъното на кладенеца всъщност. Но може би ако не беше "въжето на Учителя", щях да съм все още ту долу, ту горе... Ако Лазарев скъса старите златни въжета, то Учителя ми подаде здраво въже да излезна на слънце... Още се държа за него и се катеря и сигурно ще го правя до края на живота си, но виждам слънцето и с всеки ден става все по-светло... А кои са били и са вашите въжета, които ви помагат да излизате от кладенците...?

Ох, Илиянче, не мога да сдържа импулса да ти благодаря! Да! Човешките тълкувания са основата на манипулациите и четвъртото измерение на Любовта като Божествен импулс е единственият Път на освобождение от манипулативните взаимоотношения - "Бъдете в света, но не от Света". Две врати за освобождение Свобода на духа (Благодаря и на Ася за линковете!) Как може да се живее с всички дадености на света ни, но без да зависим от тях... Клаудия!

Всъщност точно такава беше целта на това тълкуване - като всяка друга легенда, и легендата за Буда е многопластова.... Бащата на Буда се е опитвал да манипулира сина си и неговата съдба. Отначало Буда е бил доволен от това манипулиране, но когато е станал човек със самостоятелна воля, той е намерил пътя и силите да излезе от манипулативната сделка. Проверил е какво има отвън света, в който е бил затворен.... Дали не можем да кажем, че отшелникът е манипулирал Буда, за да стане той духовен водач? Не. Буда е имал избор и го е направил сам свободно... А дали не може срещата с отшелника да се интерпретира като среща със своята Божествена същност? Защото характеристиката на отшелника поразително напомня за последната. И не е ли именно тази "среща" ключът към издигането над манипулативните зависимости?

За да се отговори на тези въпроси е нужно много време, с което, за съжаление, не разполагам. Ще опитам с примери от личния ми живот. Несъзнателно желание да бъда манипулирана: В личния си живот също сама избрах своя манипулатор в първия си брак. Само че тогава не наричах това манипулиране, а любов, разбирателство, уважение, смирение и с още много благордно звучащи думи. Всъщност през всичките 20 години брак аз "заслужавах" любовта на бившия ми съпруг, одобрението на авторитетите (роднински и махленски), давах си повод за самосъжаление и за вътрешна гордост как си нося с достойнство кръста... А сега ще си призная честно: след като бракът ми се разпадна с трясък, аз осъзнах постепенно, че съм пожелала сама да бъда манипулирана от всички през всички тези години, защото аз самата съм се опитвала да манипулирам несъзнателно (че понякога и съзнателно) тези, които съм пожелала да манипулират мен. Или манипулирането винаги е сделка между двама манипулиращи се взаимно. Съзнателно желание да бъда манипулирана: Беше в годината, когато основавах школата си. Наложи ми се да мина през процедури по регистрация на фирмата ми. Опитах се да прочета какво трябваше да направя, но установих, че то е написано на неразбираем за мен език. Разбрах,че ще ми се наложи да потърся помощ от специалист, на когото мога да се доверя изцяло. Интуицията ми ме застави да се свържа с няколко мои познати и да избера Стела - майка на мои ученици - която току що беше основала своя счетоводна фирмичка. С нея ми се стори най-спокойно. Тя само ми каза, че има дълга верига от неща, които трябва да направя, но както аз не преподавам 10 урока наведнъж, а на час по лъжичка, за да се усвоят добре, така и тя няма смисъл да ми ги казва всички веднага. Всяко като свърша първото. Усетих се манипулирана, но нямах избор - пожелах да бъда в тази роля, защото разбирах, че алтернативата ми беше да се откажа. Но поне сама си бях избрала манипулатора...За мен тя не беше авторитет, с който трябваше да се съобразявам, а нещо като водaч в планината, без който не бих намерила пътя... Е, всичко свърши добре тогава и школата ми процъфтява... Дали аз манипулирах Стела? Ами може би не го наричаме така с нея - тя не искаше да и плащам за услугата, защото бях помагала на децата и, но те вече не бяха мои ученици в училище... Наистина помагах на дъщеря и с книги и няколко часа консултации преди изпита... Но за нас това не се нарича зависимост и манипулиране, а приятелска взаимопомощ. Значи дали ще го наречем манипулиране или взаимопомощ се определя от зависимостта - аз определено се чувствах зависима от всички в първия си брак - и подтисната, надяваща се нещо по чудо да стане така, както аз мечтаех да бъде. Но се чувствах спокойна и свободна и дори подпомагана в случая със Стела... Затова бях толкова категорична с думата "само". Когато човек не желае да бъде манипулиран, той не желае и да манипулира никого - тогава няма как да бъде манипулиран. Можем да си помагаме, но го правим от обич, не защото го дължим един на друг или защото трупаме капитал... Ако го усетя последното, значи вече съм вътре....

Манипулирането много често, за да не кажа винаги се гради върху ограничаване на информацията само до тези парченца от нея, които са в интерес на манипулиращия. По този начин картината на света, която той предлага на манипулирания е като криво огледало - т.е. има образ, но "дефектът" на отразяването му има за цел да убеди другия, че неговият образ е точно такъв, какъвто му го представя огледалото. Това може да стане съзнателно, а може да бъде и несъзнателно... От кого зависи в крайна сметка дали манипулацията ще успее - от манипулирания. Ако ние стоим само пред едно криво огледало, може и да му повярваме на образа, но ако решим да потърсим истината в няколко съседни криви огледала, веднага ще разберем, че образите в тях са различни, т.е. не отговарят на Истината. Ето един пример: Знаем, че върху Буда преди да стане Буда, е изпробван този метод. Знаем и какво се е случило. Не мисля, че Буда е изключение. Ето кратко извлечение от факта, за който става дума (може да се намери много бързо в търсачката на много места): Т.е. върху Буда е бил изпробван друг метод - на ограничението. За него е бил създаден изкуствен свят, в който е било инсценирано само това, което неговите родители са смятали за добро. Защо? Защото те са виждали в останалото не-добро. Родителите му са разчитали, че като види и се потресе от злото вън от доброто на двореца, той ще се върне в красивия си затвор. Коя е била повратната точка в живота на Буда - среща човек, който "вижда в света около себе си само Доброто. И това не се нарича слепота, а любов, истина, мъдрост...." Но да се върна на темата за манипулацията - тя е възможна само ако манипулираният пожелае да бъде манипулиран, защото се чувства добре с кривия образ.... и не провери останалите огледала..., не излезе вън от стените на двореца, в който е затворен и не мисли и не търси сам, а се доверява на авторитети...

Тази вечер стигнах до мисълта, че Добрата молитва ни дава ключ към начина, по който човек може да мисли Добро - и може би (Станимир е прав) това е естественият и най-сигурният начин да осъществи доброто, програмирано от Бог: Човекът може да прави добро като се радва и служи на Бог, изпълнява Неговата воля, расте във всяко познание и мъдрост и пребъдва в Неговата истина. От първия път, в който прочетох тази молитва, най силно впечатление ми прави; "Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни" - много точно казано! Ако изпълним Божията воля, това ще бъде за доброто на нашите ближни - т.е. не ние ще направим доброто - ние само ще съдействаме то да се реализира... и както много преди мен споменаха - дори често няма да подозираме, че сме го направили...

Варна, 8.VІ.1904г. ул. Дунав 244. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се писмото ми да Ви намери весела и бодра духом. Навярно сега имате усилена работа с изпитите и сте доволно занята. Но, разбира се, след всякой труд иде и почивка. А почивката всякога е потребна за отдих и накопление* на нови сили. Ние има вече две седмици, как тръгнахме от Сливен. Там оставихме всичко в добър ред. Има доволно голямо духовно движение. Господ ще благослови плодовете на това движение. Има мнозина изпомежду жените и мъжете, които търсят Истината и вечния живот. Ако пътят ви се отвори, ще видите доколко Духът е проникнал сърцата на Вашите съотечественици. Само времето ще покаже доброто семе. Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават. Сега на Вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата Душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в Него няма измяна. Проверявайте, изпитвайте духовете. Когато Господният Дух говори, има мир, има радост, има подем и общо усилване. И Любовта е чиста и безкористна. Може да Ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото, бъдете всички усърдни, търпеливи и благи духом. Защото този род, казва Христос, се не побеждава, освен с пост и молитва. Не се бойте. Вашите медиуми постепенно ще се усъвършенствуват и пречистят. Само нека възлагат упованието си горе. Нека търсят първо Царството Божие и всичко друго ще им се приложи. Бързането и колебанието нищо не принася. То са вечните неща, които нас ни интересуват. То е Божията Любов, която ние възприемаме. Трябва да се научим да обичаме Господа. В тази обич има смисъл на живота. Нека да бъдем чистосърдечни, искрени, дълготърпеливи и желающи доброто на всички. И Бог няма да закъснее да ни благослови. Аз зная, Господ е взел всичките мерки, за да ви пази всинца ви от лошите помисли. Радвайте се; Този, Който сега Ви ръководи, е крепък. Господ ви е възлюбил всинца ви; бъдете, прочее, верни на тая Любов. Любовта дълготърпи, благосклонна е и на Всичко хваща вяра, и на всичко се надее. А това всичко е Бог. Поздравете всички приятели: г-н и г-жа М. Недялкови, госпожиците Досеви и г-жа Иванова, а най-после и Вази. Приемете моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов *накопление - рус. натрупване

Има само един начин човекът-личност да стане проводник на доброто, заложено в него (във всеки човек без изключение) - да вижда в света около себе си само Доброто. И това не се нарича слепота, а любов, истина, мъдрост....

Отначало всичко това за ненапредналите души ми звучеше много странно.. После постепенно започнах да забелязвам кога се примъкваше (много точна дума) някоя елементарна душа. Раздразнението се появяваше нелогично - в други много по-тежки ситуации нямах никакви проблеми с мекотата и успявах да намеря хармонията, а изведнъж сякаш не бях аз... и малко след пристъпа се "събуждах" и не можех да си обясня защо се беше случило. Най-лесното беше да обвиня себе си или учениците си - но знаех, че истинската причина не е в нас. Децата са си деца винаги, а бях си доказала, че мога с лекота да се справям със сложни проблеми на отношенията и трудни обективни условия... Оставаше само снижаването на вниманието ми. Забелязах, че пристъпите идваха, когато позволявах някой или нещо да ми разклони вниманието от течението и късно улавях явните признаци на ситуацията, реагирах неадекватно, защото ми липсваше необходимата наблюдателност и бързина на обработка. Нещо като вирус в системата... Засега съм стигнала до етапа да поддържам фаиъруола така,че да усещам приближаването на елементарна душа и да не позволявам да вземе власт над вниманието ми. Все още не съм се научила да ги впрягам на работа... А вие?

Ами звучи логично, но моите впечатления от живота сочат, че често се стига до обсебване на живота и доброто на другите с благородното оправдание за поемане на отговорността за тяхното добро. Всъщност само се маскира и засилва егоизмът. За да бъда аз добре, другите трябва да играят по моята свирка... Например една моя позната застави дъщеря си да запише специалност,, която момичето не желаеше да учи само защото така тя щяла да е спокойна за нейното бъдеще... Дали това е грижа за бъдещето на момичето или за нейното собствено спокойствие и усещшане за контрол над живота на близкия човек?

След много години непрекъсната работа с хора и най-вече деца осъзнавам ясно, че никой на никого не може да дава съвети и рецепти за нищо. Странно звучи в устата на един учител, но може би точно затова съм го осъзнала. Най-малко за това как се прави добро. Е, може да си мисли, че учи другите, но има само Един, който учи. Той си е намерил най-добрият възможен начин за обучение - слага всички на една сцена и... ние всички сме само Негови изпълнители на сцената, наречена живот на земята. И като ни е сложил на сцената, Той вече е направил Доброто за нас - на нас ни остава да учим уроците си докато играем в пиесата - това е най-важното добро, което можем да направим на себе си и на другите хора. На учениците си никога не съм хранила илюзиите, че правя добро - само съм им благодарна за уроците, които уча от тях и много ги обичам. Те ситуациите си показват каква е моята роля - понякога никак не се покрива с традиционното правене или с поисканото добро. Често отказвам да правя поискано добро, защото осъзнавам, че те не знаят какво зло ще им донесе доброто, което искат. Но аз осъзнавам и това е достатъчно - не мога да го допусна. Докато в семейството си правех добро на всички, всички страдахме. Откакто съм започнала да отговарям само за моите си уроци и да не храня амбиции че мога да направя добро на някого по някакъв начин, оказа се, че непрекъснато им правя добро и всички казват, че сега им било много спокойно и свободно да се живее с мен... И добро.. А случвало ли ви се е някой да ви благодаря, че сте му направили някакво добро, а вие дори да не сте забелязали, че сте правили нещо за него? Примери? (Най-интересното и поучително нещо в тази тема - поне за мен - са житейските ви истории, приятели - благодаря ви за доброто, което ми направихте споделяйки ги тук!)

Варна, 6.1Х.1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Надявам се писмото ми да Ви намери бодра и весела духом. Мен Ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно пътуване. Бележките Ви четох със задоволство. Абоба* представлява в много неща интересно място за този, който разбира - може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человеческите дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие. Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба. Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тука се мени - само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото: „Делата им ще ходят след тях". „Зидете се на дом неръкотворен, на свещенство свято", казва Господ. Не е тук целта на живота. Този свят е училище, нареден за нашето възпитание. И слушай, що казва Духът Господен, защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изражда** живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, за вас, които сте определени да наследите небето. За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост; то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божията милост, която се отправя към Вашето сърце. И когато тази Божествена милост проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изражда видимата Любов на Господа. И колко велика е тая Любов! Тя „дълготърпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, тя никога не отпада". Такава е Любовта на Тоя, Който ни Люби и Който ходи с нази в пътя. И колкото пъти в живота си ние сме чувствували тази ръка да ни утешава и насърчава! В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованията и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезнала, тази любяща ръка е била близо до нази да размахне всичките злини, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота. Това е то семето, което расте у нази и което трябва да се сее, това семе на живота, което Господ нарича Своето Слово. Това, което Ви казвам, Ви е ясно. Ще усещате колко е добро и радостно да бъдем ръководени от Бога. Вярата Ви ще укрепне, животът Ви ще се възобнови. Вашата лепта, която драговолно принасяте в Царството Божие, ще принесе своите блага. Аз зная, Този, Който Ви води, е верен, в Него няма измяна. Уповавайте Нему. И според Неговия благ глас изпълнявайте благата Му Воля. Той ще отваря пътя Ви. Православната църква има нужда от Вази. Трябва да я любите и да живеете за нея. Дайте моите искрени поздравления на г-жа Недялкова. Господ ще и даде според желанието на сърцето. Неговите благости за нея са за по-после. Кога ми се уреди пътят, ще обичам пак да посетя Търново. Но засега нека живеем с вяра. Времената са критически и трябва да държим яко кормилото на България и съдбата на тоя народ. Трябва да стоим будни, да помагаме. С братски поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов * Абоба (араб) — турското име на град Плиска (Бел. Ред.) ** израждам (арх.) — раждам навън (Бел. ред.)