Донка

Ася :thumbsup: Диди! :thumbsup: Благодаря!

:thumbsup: Чудесна находка, Диди! Значи при дългогодишна връзка възниква чувство на неудовлетвореност и неоцененост. И аз съм страдала от това чувство... Но не след дългогодишна връзка - след 5 години... Може би това усещане не може да се счита за пряко следствие от дългогодишното семейно съжителство? Познавате ли семейства с дългогодишен стаж, които не страдат от това усещане? Дали търсенето на временна смяна на партньора - реално или виртуално няма значение - наистина помага или само засилва това чувство? А може би и двете - зависи от конкретния случай... ? И какъв според вас е честният "добрият" начин да се преодолее това усещане?

:thumbsup: за стиховете mecholari! Благодаря за прозорливостта! Външно агресивното поведение винаги е симптом за вътрешно неравновесие - гордостта, суетата и ревността затрупват Извора в сърцата ни.

:thumbsup: Напълно споделям позицията на Станимир! Както винаги точна, спокойна, обмислена, неагресивна - съчетаваща двата свещени за мен принципа - Любовта и Свободата! Поздравления! Благодаря му за присъствието в този форум! От себе си бих допълнила малко. И аз доскоро си мислех, че никой няма полза от моята истина - вече не съм съвсем сигурна. Всяка наша лична истина, споделена тук ИМА значение за някого. За кого, обаче - не сме ние, които да знаем и решаваме и отчитаме. Как ще бъде полезна нашата лична истина - също не ние решаваме, а този, на когото е била или е полезна с нещо. Затова, както казва (и на практика показва) Станимир, важното е всеки да споделя това, което мисли като се отнася с уважение към всичко, което споделят останалите.

За мен и децата около мен, както и за семейството ми цветята са ежедневие - дори нещо като членове на семейството ни! Вчера приготвихме "стаите" на новите петунии за первазите на прозорците. Тази година ще има и висящи саксии на асмата в двора ни. Ние им добавяме по малко биотор - цъфтят изобилно и почти не боледуват.

Благодаря на Ваня за тази тема и на "случайността", която ме доведе отново до нея. Може би сега започвам да осъзнавам, че вместо да се пазим и обръщаме гръб на състояния, които смятаме за "отрицателни", би трябвало да им благодарим - така опознаваме по-добре себе си и се учим да пазим равновесие. Ето, усетим , че ни заболи от думите на някого, усетим се нападнати - първият порив - да се защитим от нападателя или да му "върнем" удара. Това "анормално състояние, което спира умствения ни процес ли е"? - вторият порив - да се "засрамим и разкритикуваме" за отрицателните емоции и мисли, които сме допуснали и да ги подтиснем или изгоним. Това "спъване на противоположните състояния, през които неизбежно минаваме" ли е? А как конкретно според вас ще изглежда вариантът "да имаме будно съзнание, да запазим равновесие, да разберем естествеото на нашите емоции и състояния"? Благодаря ви предварително за всички разсъждения, които за мен са безценен учебник.

Благодаря Добромир! Рядко съм чела толкова ясен, кратък и проницателен анализ на видовете "хумор"! Максим, това, което цитираш като чиста самоирония всъщност е добродушен хумор - Гуруджи влага думите за разхлопаната дъска като погрешно впечатление на Майкъл като хумористичният ефект се постига от предположението на Майкъл при нестандартното поведение на Гуруджи. Лично аз нямам против иронията и самоиронията но дотолкова и дотогава докато тя е изречена с любов и одобрение, не с критика. Ако има "иронизирам себе си без да се самокритикувам - обичам се заедно с това, което иронизирам в себе си" - това е моят тип самоирония. Ето конкретни примери, които всеки ден "пускам" на учениците си: - "Къде си скрих от себе си пак червения химикал?" - "Я проверете да не съм изяла пак някоя буква на дъската, че наближава обяд" -"Косата ми днес има собствено мнение - ресах я, молих и се - не чува - така е който си ляга с влажна коса!" - "Ох, внимавайте да не ви хвана в ръката химикалите или моливите - вече цяла колекция съм направила! Ако видите нещо свое у мен - вземайте си го че после полиция ли да викам да разбера от кого съм го свила?" - Към децата: - Момче, момче - като имаш отворена врата-таблица срещу теб точно, защо се опитваш да минеш през стената и да направиш изречението "без да поглеждаш" - после хленчим - боли ме, грешки имам. у дома: "Пантофите ми пак ги е грабнало домашното духче - а ето ги! - под леглото - и не са сами - 3 чифта чехли - търся си ги от миналата седмица!" Много обичаме да се шегуваме с децата - но никога на никого не позволявам да иронизира себе си или друго дете с подигравателен тон и думи. Е, може би не съм достигнала до това "висше постижение" да го допусна. Ееей каква идея ми хрумна! А защо да не си разкажем тук в тази прекрасна тема как точно се смеем над себе си - ще стане страхотен обмен на чувство за хумор! Благодаря ви предварително!

:feel happy: Много ще съм благодарна на Силвия ако даде конкретни примери за това как иронизира себе си или другите и как точно се надсмива над себе си. Струва ми се, че наричаме с една и съща дума различни неща.

Според мен примерите, които дава Максим съвсем не включват ирония и още по-малко самоирония. Иронични са били забележките КЪМ Гуруджи, но не и неговият хумор. Той успява да трансформира негативния заряд на ироничните въпроси в позитивен хумор. За ценностната система на Духовния Учител да остане човек Дете звучи като постижение, не като самоирония. Забележителен е и отговорът за гребенчето от знания и вчесаните мисли. От него звучи любов и уважение към себе си, няма и следа от ирония с някакъв свой "недостатък, поне на мен така ми звучи. Ще се окаже, че впечатленията на Диана за хумора на Духовните учители са точни - той наистина не включва ирония, напротив, трансформира я в добродушен хумор+остроумие+уважение към себе си и другите.

Здравей и добре дошъл и от мен Огняне! :thumbsup: Много точен анализ! Поздравления! Благодаря! Ще си позволя да допълня малко и от мен. "Не съм/ не искам да бъда такъв налива сила в нашето самоодобрение - ето, аз съм добър, защото не правя това. Това приспива егото и забавя неговото развитие, както отбеляза и Огнян. Като излезна отново тази тема ми подейства като стимул да проверя доколко наистина са негативни медиите. Днес бих казала, че негативизмът отпреди няколко години все повече се топи и все повече журналисти разпределят вниманието си и на позитивността в осведомяването - променяме се макар и бавно. Както ни завеща Учителя - злото постепенно става слуга на Доброто. Сигурно силен тласък на позитивното даде и свободата на хората да избират какво да ги осведомява и влияе - отново благодаря на Огнян, че ни напомни за това! На нас, струва ми се ни остава да пазим Любовта в чистите и светли места като това, в което сме, да "наливаме" внимание и одобрение в новото, младото, позитивното... Благодаря на Бог, че ни го праща!

:thumbsup2: Точно така се усеща, Ина! :thumbsup: Силве! Зависи от това как всеки поотделно разбира за себе си и другия верността. За мен, например, вярност е сродна дума на вяра. Моята вярност - вярвам в своята пълноценност и самодостатъчност и нямам нужда да държа любимия човек до себе си на въженце, за да съм щастлива, нито пък да търся нещо по-различно от него, за да ми дава пълноценен живот. Вярна съм на извора в себе си и на усещането си за щастие и спокойствие - ако те ми подскажат, че мястото ми не е до този човек, ще се отдръпна честно и ще дам и на себе си и на него свободата да сме верни на себе си. Неговата вярност - вярвам в неговата свобода и пълноценност и самодостатъчност. Ако той се затруднява да избере между мен и друг човек, с любов ще му оставя свобода и време сам да си вземе решението (както и аз моето). Според мен хората със "слаби ангели" имат нужда да живеят сами. Мисля, че изневярата наранява този, който изневерява - т.е опитва се да притежава едновременно двама (и повече) партньори. На пръв поглед той проявява свободна воля, но всъщност този тип поведение гарантира оковите на лъжата, страха, подозренията... Този, който се чувства наранен от изневяра, се опитва да притежава любимия и неговата свобода. Когато в отношенията ни има свобода и искреност, изневярата не никне дори.

Благодаря ти за импулса да се замисля, сестрице! Хумор-Уикипедия Мисля си сега, че може би разбираме различно понятието ирония. Затова ще се опитам да не слагам етикети този път.(благодаря за напомнянето ) Учителят ни завеща да виждаме в хората и в себе си доброто и да се свързваме с него, за да го увеличаваме. Ако в нашия хумор - независимо как го създаваме - може и с ирония- ние се свързваме с доброто и запазваме любовта си към това, на което се смеем, това наистина е "хуморна медицина" - контролира човешкото здраве и емоции. И отново както и да го проявяваме, ако чувството ни за хумор се свързва с нещо, което сме склонни да осъдим - то това вече не ни лекува, струва ми се, а точно напротив...

Ина! Благодаря за светлината, топлината, любовта - щастливи са децата и хората около теб! И аз ще допълна към светлите думи на Ина - около духовния човек полето е чисто - той някак успява да трансформира и хармонизира негативните енергии и да успокои страховете с детската си вяра и усмивка. (Като източния учител на Максим.)

:thumbsup2: Диана! Ина! Буквите В писмен вид думите съчетават букви, а буквите също имат свои вибрации... Съчетани помежду си, те носят неповторим заряд. Той още повече се усложнява и усилва в изреченията. Към него се добавят и елементите, за които спомена Вендор: " емоционалния заряд, интонацията и смисъла, който се влага в нея, от този който я произнася." Получава се уникално "същество", което след изричането или написването си заживява самостоятелен живот.... Още една причина да се отнасяме с много любов и внимание както към думите, които изговаряме, така и към думите, които изписваме... както и как ги съчетаваме в изречения.

Вендор - с малко допълнение за себе си: Приемам, че това си е моята истина за този момент, а не универсалната; приемам, че другите си имат същото право на техните истини колкото и различни да са от моята.