Донка

Благодаря - много ценна информация. Значи той не се е усещал като символ на Бог (нито като призван, избран или изпратен - съгласна съм с Благост) и според мен едва ли е позволявал да се отнасят с него така. Никъде в беседите, които съм чела няма коментар на това, какво би трябвало да бъде отношението на неговите ученици към самия него и че това отношение ще им помогне да усетят божественото. Доколкото знам учениците му са го чувствали много близък и са споделяли с него спокойно. Ето това е според мен противоотровата срещу самозабравянето на Егото на един духовен човек и превръщането му в идол, а учението му в култ - презумпцията че Учителят не е символ нито на Бог, нито на Учението си. Това не означава неуважение към него, напротив. Тъй като по съвпадение моята професия се нарича със същото име, мога със сигурност да твърдя, че истинското уважение към един обикновен учител се разпознава, когато децата те усещат толкова близък, че се държат с теб като с по-голям приятел.

На мен ми се струва, че един духовен човек е овладял умението с малко думи да казва много неща и то така, че хората, с които общува по-скоро да усещат какво иска да сподели, а не да си превеждат смисъла на казаното от него. Според мен в казаното от такъв човек не звучат поучения, оценки, недоволство, обида и т.п. , защото подобни категории не съществуват в начина му на мислене. ... Това според мен означава одухотворена реч, а не изрази пълни с термини, неразбираеми за "простолюдието".

Съгласна! И пак ще си запея моята песен: Има ли противоотрова, която предпазва символите да не се превърнат в идоли? Или по друг начин: При кои благоприятни условия символът се превръща в идол и учението в култ?

Думите на Учителя аз разбирам по съвсем различен начин. Мисля, че той няма предвид учителите и себе си още по-малко. Бог ни учи с това, което ни се случва в момента, с хората, които ни среща в продължение на нашия живот, с това, което чуваме - не само човешка реч имам предвид, но и музика, и шум на вода, гора, вятъра, дъжда и т.п., смях или стон, учи ни с това, което виждаме, усещаме.... В този смисъл Бог няма определена форма, а симултантно е в най-разнообразни форми. Учителят е само една от тях и то не винаги е човешка личност. За мен лично Беинса Дуно е усещането за присъствие - много светло, с много разбиране и човешка простота, ежедневност, разбираемост... но никак не мога да го свържа само с човека Петър Дънов, живял в началото на миналия век... не е и символ на Бог... може би едно от лицата на Бог...

Съгласна съм, че понятията западно и източно са условни, но все пак разликата между двата типа мислене са наистина добре забележими. Връщам се към темата. Според интересната класация на предствите на човешката култура за Бог, която е направил Дийпак Чопра в Как да познаем Бог, страданието и наказанието, присвояването на праведността, съперничеството и смесването на Егото с Божественото Аз са характерни за ранните нива на постигане, докато покоят, неопределеността, безусловната Любов характеризират последните - най-висшите нива на понятието Бог. Може би Европейската култура като значително по-млада от източната все още изживява детския си период? А дали източното мислене не е минало през същото детство? И ако да - как и за колко време е надрасло "агресивния" си период?

А ще стане ли идол, ако обяви себе си за символ на Бог? Учителя Дънов смятал ли е себе си за символ на Бог? Знае ли някой дали се е усещал избран, призван или.... само Учител? Според него ( а и според вас) Учителите на човечеството избрани ли са или призвани?

Човек прави най-добрите си неща точно тогава, когато дори и не подозира, че ги прави. Благодаря на Силвия и на модераторите. Темата е много интересна. Често използваме понятието съвест с различни определения - чиста, нечиста, болна,... Всъщност коя част от съзнанието си наричаме съвест? Тя с Вътрешния човек ли е свързана или е плод на Егото ни? Може би има съвест на Егото и съвест на Вътрешния човек? Как функционира механизмът на съвестта? Дали е превантивен, текущ или пост-фактум контрол? Възможно ли е съвестта ни да бъде агресивна към самите нас и да ни причинява страдание? Съвестта нашият вътрешен Съд ли е? Или може би ориентир за това доколко сме себе си?

Не съм привърженик на оценките, нямам лично мнение нито за Ошо, нито за който и да било гуру... Уважавам Учителя Беинса Дуно, но той за мен не е символ на Божественото, а един от Мировите Учители. Нямам нужда от символ, за да се докосна до Божественото, така че ми са интересни вашите разсъждения по принцип по проблема:

Интересни размисли! Благодаря. Сега се опитвам да си обясня защо хората се плашат от тишината (външната). Може би това го вграждаме в съзнанието на растящото дете още през първите седмици след раждането. За възрастния бодърстването на бебето е момент да го обслужи, да се порадва, да общува с него. Някак не остава време новороденото да бодърства в тишина, да свикне с тишината и дори с отсъствието на човек в стаята му. Ние преувеличаваме нуждата му да общува с нас и дори не се досещаме, че може би има нужда от тишина и усамотяване. Пишат ли го това сега в книгите за младите родители? В нашите на времето пишеше, че трябва да им осигуряваме повече впечатления, за да развиват сетивата и интелекта си... За възрастните - много е хубаво да помълчим заедно у дома. Като се замисля обаче, май са ни втълпили, че ако някой мълчи в наше присъствие (или ние в негово) това означава, че ние не сме в добри отношения или нямаме какво да си кажем или не се интересуваме един от друг. Пак опираме до модели на мислене и общуване. Дали наистина е случайно налагането на тези модели? В тишината и мълчанието човек е свободен да бъде себе си, а общуването е най-бързият канал за "заразяване" с мисловни модели, замърсяване с информация и негативни емоции и най-вече ограничаване на възможността да мисля и вземам решения сам - да бъда нестандартен...

Благодаря ви Приятели, че ви има тук и навсякъде по нашия свят. Благодаря на Бог, че ме изпрати при вас. Благодаря за Любовта, Мира, Светлината, Радостта! Нека Божията Майка бди над вас, над децата и близките ви.

За първото - съм съгласна, че е трудно, но не е невъзможно. Може би е нужно да сменим принципа на възприемане. Или по-скоро да не се опитваме да осъзнаем Бог по същия начин, по който осъзнаваме материалния свят около нас, а именно като обобщение на възприетата информация. Може ли медитацията да се смята за подобен начин на "осъзнаване" на Бог? А синхроничността? Или състоянието, което аз си наричам "излъчвам любов - всичко около мен е Любов и излъчва Любов" - в него осъзнаването на Бог протича в обратна последователност - първо е убедеността, после обобщенията и понятията и накрая конкретната информация, подкрепяща първите две. Имам известни съмнения относно символите на Бог в материално изражение. Може би са предизвикани от печално израждане на представите за Бог и Неговата Воля, когато последните се "персонифицират" за удобство и нагледност и попаднат в ръцете на манипулатори. Иначе ви вярвам за излъчването на Гуру... може би това е смисълът на "призван и избран"? Има ли противоотрова срещу смяната на Бог с негов "идол"?

Благодаря ви, приятели! Значи аз съм човек с източен тип мислене, излиза Още един въпрос тогава: Кое в западната култура, в западния начин на мислене, предизвиква съперничеството и стремежа да се противопоставят учения с еднаква по същност основа и да се наложи един модел на духовност и "праведност"? Едва ли същността на християнството като учение предизвиква факта, че християнските църкви и секти (не бих ги нарекла учения, а общества) И съответно кое в източната култура и начин на мислене предпоставя толерантността и презумпцията за Последното е и моята лична житейска философия... и не само по отношение на културите, но и на хората поотделно като личности.

И аз съм с вас, момичета, само дето не съм толкова скептично настроена. Вече все повече хора Аз бих го нарекла Свят на Божията Воля. Той си съществува май на планетата и сега - само човешкото съзнание не може (или не иска от гордост) още да се хармонизира с него.

За първата част от думите - аз съм ги срещала в двуцифрено число книги на автори от най-различни култури и учения, формулирани по най-разнообразни начини, но по същността си еднакви. И нека е така, това е хубавото - нека всеки сам намери думите, с които Словото ще достигне до неговото съзнание. Ето например как звучат те у Дон Мигел Руис: 1. Не злоупотребявам със словото 2.Не правя предположения 3.Не приемам нищо лично 4.Правя всичко, на което съм способен и само това, на което съм способен в момента Не ми се иска тук да давам примери от прекрасните книги на Екхарт Тол, Луиз Хей, Дийпак Чопра и още... Същите съвети намираме и в много от беседите на Учителя Беинса Дуно. Колкото до второто, моля да ми уточните какво се има предвид под следното: Благодаря

Имам въпрос към работилите по темата за сравнението между източното и западното мислене: В източното мислене различията в схващанията на отделните учители смята ли се за конфликт между техните учения? Има ли характерното за западното мислене съревнование - кое учение е Истинното и кои са заблудите? Един казус: Ако един последовател на източно учение споделя своите убеждения с последовател на друго източно учение (за опростяване нека двамата са с източен тип мислене и произход), то вторият ще изтълкува ли споделянето като опит да бъде променено мнението му за неговото учение и в намерение на първия да бъде "покръстен в правата вяра"? А първият неутрално ли ще споделя или наистина ще направи такива опити? Дали двамата ще приемат схващанията на другия с интерес и без характерния за западното мислене рефлекс на "нападнат" и презумпцията "моето учение е правилното - неговото е заблуда"? Ще съм ви благодарна, ако споделяте конкретни впечатления от общуване с конкретни хора, а не само предположения по принцип...

Интересно тръгва темата! Три ключови за всяка наука и за всеки учен понятия: -логиката и емпиричното познание -интуицията и синхроничността -езотеричното познание Може да се спори дали са само тези, разбира се, нямам претенции за изчерпателност. Струва ми се, че в новата епоха на науката вече няма да има превес на първото, скептичност към второто и презрително отричане на третото. А дали ще могат да се съчетаят хармонично? Може ли някой да даде конкретен пример от науката, с която се занимава?

Любов + Светлина + Мир + Радост Благодаря, Благост. Ще се въздържа да копирам казаното от теб по-горе, но го споделям изцяло!

не означава да не се пренася опит въобще, а да се синхронизира с настоящия момент и с всеки индивидуален случай.

Всяко механично пренасяне на опит, извлечен в друго време при други условия води до зависимост от него и до ограничаване на свободата да внимаваме в настоящето.

Ако не им сменяме статута на едно от средствата, с които можем да направим полезни и добри неща и ако не ги издигаме в цел или смисъл на дейността. Кокото до парите за изборите - твърде много хора са наредени на опашката да се "облажат" от тях. Прозрачните кутии ще дадат хляб и печалба на фирмите и посредниците, които ще ги правят и доставят... Мисля, че и това е като семейния бюджет - ако чергата ни е по-къса, прибираме си краката. Не е луд който изяжда баницата, а този който му я дава.

Истината е новост от неподозиран вид и мащаб! Красиво звучи! И е така. Ако с любов отворим съзнанието си за истината на съзнанието на ближния си, ще открием нова красива вселена - толкова красива и мащабна, колкото и нашата собствена, но от малко по-различен вид. Само да не ни попречи оценката и осъждането на истините на другите - разобличаването и обезмислянето им като табели и досадности. Ако критиката, обезмислянето и отхвърлянето на истината на другите хора и презрителното етикиране на личностите им е Търсенето на истината, предпочитам да съм истинолог и да приемам с любов всички истини, както моите, така и на хората, които Бог праща в моя свят. Хубаво ми е цял ден с любов десетки детски очи да ме гледат и да споделят радости и тревоги с мен без страх и напрежение... да усещат че приемам и разбирам всеки от тях така, както приемам и разбирам себе си, както ни приема и разбира Бог. И не минава много време и те започват да се разбират и приемат и обичат такива каквито са и да са щастливи заедно. Такава е Божията воля - да сме различни и с различни истини и да живеем всички заедно в хармония и мир и светлина. Като всички живи твари около нас.

Благодаря отново, Макс. По Божия план се движим щом се разбираме и се приемаме и се обичаме каквито Бог ни е създал и където ни е пратил. И правим (или не правим) с любов всичко, каквото ни е отредено от Него, не каквото Егото ни "учи".

О, и къде съм писала, че непрекъснато трябва да мислим за секс?? Оказва се, обаче, че с вашия уважаван от мен Учител мислим по един и същ начин! Благодаря за цитата. Ето какво прочетох аз в него: Ами и аз цял ден се опитвам да кажа същото: А когато по Божия план сме се събрали с любим човек в семейство и има хармония и духовност между нас, пак ли да се стремим към въздържание, защото така е по-духовно или по-божествено е когато усетим близост, да не я възпираме изкуствено? А ето какво намерих аз от моя Учител: Любов в трите свята

Няма от какво да съм недоволна, благодарна съм за искреността на всички. Отдавна съм усвоила умението да съм доволна от всичко, което Бог ми праща като опитност. Поддържам и аз позицията: Ето това е - съгласна съм със Сендеро. Нека всеки намира своята красота и спокойна радост - със или без секс, всеки да си реши. Само да не делим - това е грях, лошо, низко, животинско, а другото - възвишено, духовно, свято. Защото като делим така в душите ни се загнездва гордостта и презрението - аз съм от духовните, а тези животни дето правят секс.... Дали правим или не и какво правим - едно е важно - да се прави с Любов и красота. То и духовността може да има отвратително, жестоко лице... Има ли нужда да давам примери?

Е, значи докарахме я до примери с Учителите. Макар че ми се искаше по същество да разговаряме, но нека и това да е съществено. И аз съм мислила за учителите и защо не са били женени. (Дали са правели секс не е съвсем сигурно все пак) А може би не са имали шанса да намерят жена на тяхното ниво? А какво ще кажете за сериозните вече тези, че Христос е бил женен за Мария Магдалена и тя е била най-близкия му апостол? А за подозренията, че дори е имал дете - "Светия Граал"? Могат да се посочат десетки причини, поради които официалната църква по-късно е скрила тези факти и е наложила отношение към секса като към грях. Доколкото си спомням Христос е изгонил ТЪРГОВЦИТЕ от храма, но е проявявал милост и разбиране към блудниците...