Донка

„Тогаз се обърнах аз и видях всичките насилия, които стават под слънцето.“ Отче наш. „В Начало бе Словото“. Ще прочета четвъртата глава от Еклисиаст. „Духът Божи“. Неделна беседа: Тогаз се обърнах аз и видях - 24 февруари 1935 г „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. (Хубав слънчев ден, меко време, снегът се топи.)

Съгласна. Въпроси: Възможно ли е да съществува човек, който е надраснал ролята "продукт на обществото" посредством самоосъзнаване? Възможно ли е човек да бъде свързан със споменатия център, боравещ с пълната информация за съществуващото?

Ахаа, от известно време предполагах това развитие, но чаках да се появи само. Мисля, че има принципно смесване на понятията "причинно-следствена реалност" и "свободна воля". Всъщност, според мен, ние само условно наричаме причинно-следствената реалност, в която сме потопени, с термина "Божия воля". Божия - Бог е реалността, в която сме потопени в цялата вселена; воля - това са причинно-следствените връзки в нашия ограничен свят от вселената. Бог не може да се сравни с човек или дори със същество, така че няма как да има воля. Аз по-скоро разбирам понятието Божия воля като специфично стечение на закономерностите и условностите за определено парченце от вселената. То не зависи от ничия воля - можем да го сравним със смяната на деня и нощта на нашата планета, например. Това е Божия воля, защото планетата се намира в такива условия. Няма как да не се сменят по съответния специфичен начин. Не че някой специално го е пожелал и е го е построил така... (има и такива предположения). Дотук беше нашето антропоценрично разбиране за вселената. Сега за човешката воля - тя наистина е воля, защото ние сме индивидуализирани същества, с определени представи, желания и поведение, целящо реализиране на тези желания в причинно-следствената среда, в която сме се пръкнали. Има същества, които нямат свободна воля - т.е. те не могат с поведението си да вървят пряко причинно-следствените условия на средата. Щом са гладни, търсят храна, доколкото и както обстоятелствата в момента го позволяват. Човекът може съзнателно да стои гладен по различни причини. Причинно-следствените условия (Божията воля) в случая е нуждата на организма от храна и съответно задвижване на поведение, целящо да задоволи нуждата по подходящ за средата и индивида начин. Свободната воля е да може индивидът да избере едно от двете - дали за него е по-важно да свали килограми или да задоволи нуждата си от храна. Изборът е съзнателен. В същото време и майката на пиленцата не гълта червейчето, но го носи на малките си -сякаш имаме свободна воля. Но не - тук се намесва друга "Божия воля", т.е. причинно-следствена връзка - инстинктът за съхранение на поколенията. Сега ще кажете - ако човешката воля беше свободна, щяхме да можем да спираме смяната на деня и нощта, когато това не ни изнася... Не че не се опитваме де... Но сами съзнаваме доколко човешко и изкуствено е то и накрая пак си плащаме за хитростта...

„Бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!“ Отче наш. „Ще се развеселя“. Ще прочета няколко стиха от десета глава, от евангелието на Матея, 16-ти стих. Духът Божи. „Бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!“ Неделна Беседа: Бъдете прочее разумни! - 17 февруари 1935 г. Бъдете прочее разумни, за да влезете в школата на Любовта! „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. (Хубав слънчев снежен ден, не е много студено.) Бъдете прочее разумни!

Отче наш. „Духът Божий“. Ще прочета няколко стиха от първата глава от евангелието на Йоана, от 6-ти стих надолу. В Начало бе Словото. Ще взема само две думи от 5-тия стих: „Този е хлябът.“ Неделна Беседа: Този е живият хляб - 10 февруари 1935 г. „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. Този е живият хляб

Господнята молитва Благост 18. Приятел и раб - Извънредна беседа, 25 април 1920 г. Блага дума на устата Добрата молитва Приятел и раб

Съборни и извънредни беседи - м. ноември 2019 г. 2 ноември 2019 г. - 18. Приятел и раб - Извънредна беседа, 25 април 1920 г., неделя 9 ноември 2019 г. - 19. Десен и ляв път - Извънредна беседа, 13 юни (31 май) 1920 г., 10 ч. и 30 мин. – 12 ч., неделя 16 ноември 2019 г. - 20. Каляване на волята - Разговор - Извънредна Беседа, 15 юни 1920 г., 19 ч. Сливен 23 ноември 2019 г. - 21. Три процеса - Извънредна Беседа, 23 юни 1920 г., 21 ч. и 45 мин, Бургас 30 ноември 2019 г. - 22. На вечеря с Учителя - Извънредна Беседа, 25 юни 1920 г., 22 ч. и 45 мин. Бургас, вечеря в дома на Я. Сотиров

Неделни беседи за месец ноември 3 ноември 2019 г. - 575. Този е живият хляб - 10 февруари 1935 г. 10 ноември 2019 г. - 576. Бъдете прочее разумни! - 17 февруари 1935 г. 17 ноември 2019 г. - 577. Тогаз се обърнах аз и видях - 24 февруари 1935 г. 24 ноември 2019 г. - 578. Всеки, който слуша тези мои думи - 3 март 1935 г.

И пак ще започна с "де да беше така". В момента на моя много близка млада жена и се иска да... нямаме свободна воля. Странно, но факт - защото е изправена пред житейски избор, много сериозен и с последствия. Има свободната воля да вземе решение, но осъзнава и, че ще трябва да приеме последствията, и на никого не може да прехвърли отговорността за тях. Свободната воля е като да ти се изпречва кръстопът на всеки километър или да се налага да се престрояваш в трафика, като имаш твърде бледа или никаква представа за кръстовището отпред. Ще си включа навигацията - сигурно проблесна в ума ви, нали :). Сега се замислих - а коя е "навигацията" в живота? Божията воля? Ако е тя, как се включва?

Де да беше така За съжаление огромна част от това, което се случва и вече се е случило, е резултат от нашата свободна воля и съответно последствията от нейното "упорито" реализиране. Както е казвал Учителя - на човека е дадена свободната воля, но той не е освободен от последствията на своите мисли, чувства и постъпки.... В този смисъл можем да кажем, че всичко е Божията воля, като в това "всичко" включваме комплекта от божията воля + човешката воля + последствията от двете". За това, че нашите желания не са съвсем наши, но от колективното несъзнавано и културните наслоявания, то е ясно. Това, обаче, не ни освобождава от личната отговорност за последствията.

"Всички хора страдат от това, че едни други се управляват. " Дотук със спекулациите за нуждата от йерархия, па било тя и " духовна".

Благодаря! Девети_март_(22_март)

В беседата Пълнене и празнене Учителя е дал 3 много интересни упражнения. Опитвам ги от седмица, но преди всеки опит прочитам нещо от беседата. Искрено препоръчвам... Лично на мен много ми помагат за осъзнаване на пълненето и празненето през ежедневните задачи и преживявания. Според моето разбиране, докато вдишваме, ние "пълним", а докато издишваме - празним. Първото и второто упражнение логично обединяват разтварянето на ръцете с пълненето и затварянето - с празненето. Интересна е ролята на приклякането в първото, и на трептенето във второто. Третото упражнение сменя логиката на първите две. При него разтварянето на ръцете е съпроводено от "безшумно духане", т.е. издишване, и обратно - затварянето - от вдишване. Ще съм благодарна за вашите лични разсъждения и опитности.

Господнята молитва Труд и мъчение - Извънредна беседа - 04.03.1920 Добрата молитва

Електричеството_и_магнетизмът Благодаря. Какво означава за клетките "войната" да се превърне в миролюбие? Според мен конкуренцията като отличителен белег и основа на взаимоотношенията в едно съобщество, да се трансформира в отношения на взаимодействие и взаимопомощ. Всъщност точно така са построени естествените екосистеми. Човешкият мозък, обаче вижда в тях проекцията на своето войнолюбие. Може би, когато мозъкът и симпатичната ни нервна система започнат да осъзнават миролюбието и взаимодействието като основен принцип на нашия свят, ще намерят пътя към тази трансформация....

Благодаря! Плод_стократен Така ни учат да разбираме творчеството... да си създаваме сами условията, различни от тези, които съществуват. А всъщност човешкото творчество е първо и най-важно в осъзнаването на съществуващите вече условия - вътре в нас и вън от нас. И после вече в тяхното хармонично и разумно ползване. То е като вълната и сърфиста...

Замислих се каква е разликата между смисъл на Пътя и цел на Пътя. Като че ли съм поставяла знак за равенство досега... И "случайността" ми отговори при това двукратно в рамките на 5 мин. - плодовете.... Тук вече има спорен момент - плодът по принцип е резултат от вървенето по Пътя. А може ли да се смята и за цел? В какъвто и да е смисъл. И в какъв смисъл?

Благодаря! Много важна беседа! Кротостта и смирението

Неделни беседи за месец октомври 2019 г. 6 октомври 2019 г. - 571. Плод стократен - 20 януари 1935 г. 13 октомври 2019 г. - 572. Недейте се грижи за живота си - 27 януари 1935 г. 20 октомври 2019 г. - 573. Разумният домостроител - 3 февруари 1935 г. 27 октомври 2019 г. - 574. Този е живият хляб - 10 февруари 1935 г.

Благодаря! Съвсем навреме... Надеждата

Съборни и извънредни беседи - м. октомври 2019 г. 05 октомври 2019 г. - 14. Кротостта и смирението - Извънредна беседа - 22.01.1920 12 октомври 2019г. - 15. Електричеството и магнетизмът - Извънредна беседа - 22.01.1920 19 октомври 2019 г. - 16. Труд и мъчение - Извънредна беседа - 04.03.1920 26 октомври 2019 г. - 17. Девети март (22 март) - Извънредна беседа - 9.03.1920 г./22.03.1920 г.

Много точно определение! Благодаря! И аз много съм размишлявала и още размишлявам над това. Всъщност ако някой не е узрял за определено "добро", то може да му навреди, или да му забави и дори спре процеса на узряване. В момента съм свидетел отстрани на такова добро. Намират работа на човека, защото той няма нужните му финансови средства. Работата е съвсем подходяща, но... човекът я отхвърля, защото нещо не му "допада". Самият той не си търси работа, защото смята себе си "над" работните места, които има шанса да му бъдат дадени... Как, според вас, може да се направи в този случай непоисканото добро. Всъщност то на пръв поглед е "поискано", но по-скоро за да се докаже, че подходящи работни места за този човек няма...

Благодаря! И_ще_доведат_всичките_ви_братя

Беседа по нарядите

Съгласна съм, ако това разширяване и обогатяване ни приближава към Бог и осъзнаване на Божията воля. Днес бях на две известни археологически забележителности - Перперикон и Татул. Първото ми навя мисли и усещания за едно разширяване и израстване, довело до натрупване на материални богатства, власт и авторитет... Второто остави в мен усещането за извисяване на духа над тленното, за безсмъртието на красотата и любовта, на хармонията с Твореца.