Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    9191
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    703

Всичко добавено от Донка

  1. Благодаря на Александър! Наведе ме на още мисли... Отчаянието от личната ми човешка воля, ценности, желания, които не ме доведоха до нищо добро, мен лично ме насочиха към следването на Божията воля. Преди това смятах, че човек трябва да се бори, за да реализира своите ценности и желания. Сега смятам, че човек има да мисли, да обича, да работи, за да осъзнава Божията воля, да може да я приеме с мъдрост и любов и да я следва и осъществява... Отчаянието е задължителната стъпка преди да дойде смирението... струва ми се.
  2. Зависи какво се разбира под отчаяние. Едното блокира всички сили и способности. Другото има предвид, че човек е преодолял всичките си опасения и зависимости, и е приел всички възможни последствия за по-малкото зло. Това обратно - отприщва енергията и способностите. Според Учителя истинската сила идва от вярата в Божията воля и следването и: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Формулата от Пентаграма Мога да го потвърдя от личните си опитности...
  3. Не съвсем Възможно е и обратното - да припламне после. А възможно е у другия да е припламнала вече, но от уважение и опасение да не развали приятелството, да се сдържа.... Никак не е за подценяване интимната връзка, която японците наричат "чайник с вода на огнище" - започва студена, но с времето се затопля и става все по-гореща. За тръпката, например, Лазарев и Учителя нямат положително мнение. Лазарев дирктно казва, че тръпката, която прилича на болест, е сигнал "бягай". Ние я тълкуваме като обратното. Той вижда в нея сходство с нарко-зависимостите - там също има тръпка - привличане еуфория и после абстиненция - страдание при липсата. "Казвате по някой път, че любовта е смисълът на живота. Правете разлика между любов и влюбване. Влюбването е едно статическо положение, любовта е едно динамическо положение. Влюбеният държи само един предмет в статическо положение, няма движение. Вие сте се установили само на едно място, щом сте се влюбили. Любовта е един динамически процес. Щом се безпокоите, трябва да знаете, че това не е любов, то е влюбване. Влюбването допуска безпокойства. Любовта изключва безпокойствата. Не влюбване, но любов. Хубаво е да се влюбиш, не е лошо. Хубаво е да се влюбиш в една дъска, когато се е обърнал параходът, че няма къде да се хванеш, да се хванеш за дъската. Трябва да се влюби човек. Ще се влюбиш, ще се хванеш за дъската. Но каква нужда има да се хванеш за дъската, когато си горе на парахода? Щом параходът е потънал, влюбването е на място. Щом параходът не е потънал, ти се разхождаш на парахода отгоре, любов ти трябва. Казвам: Разхождайте се на Божествения параход. Не търсете парчетата на влюбените. Ако си на парахода, не ти трябва бяла лъжа. Но ако параходът е потънал, хвани се за една бяла лъжа, тя ще те спаси. Някой път лъжата те спасява, но само когато параходът е разрушен. На здравия параход няма лъжи. Когато си на сушата – ни бяла, ни черна лъжа. " Влюбване и любов
  4. Съгласна съм. А защо смяташ, че трябва да се влюбиш? Влюбването е възможно най-нежелателната основа за една сериозна връзка. Влюбването не е любов - то е временно бушуващи хормони и избиване на комплекси. Твоите истории май го доказват 100%. Няма нужда да те боготвори човекът, нито той да е безумно влюбен в теб. Задължително е, обаче, да имате дълбоко разбиране и уважение помежду си и приятелство. И още нещо - ако човек се фокусира върху какво НЕ иска за себе си, то непременно ще стане. Струва си да се опита положителната визуализация - без концентриране върху конкретни хора и обстоятелства...
  5. Доколкото мен са ме учили при синастрия първо се гледа какво отношение има между слънцето на единия и луната на другия партньор. При липса на отношение, връзката е слаба и лесно се разпада. При положително отношение - ще има силна и подпомагаща двамата партньори връзка. При напрегнато отношение - двамата ще имат взаимни уроци и трудности, в които ще си помагат при израстването си. За детайли се гледа знаковото и домовото положение на светилата. За връзка мъж - жена е добре да се види отношението между марс и венера на партньорите. Друго направление на синастрията отчита позицията на светилата на единия партньор в домовете на другия - т.е. какво влияние ще окаже единия партньор в живота на другия. Предоставените данни не са достатъчни да се построят прецизно картите - липсва информация за населените места. В България само разликата може да бъде драстична - за Франция да не говорим. Това, което ясно се вижда при сравняването на картите, е опозицията на слънцето на френския партньор с луната на българския. Определено напрежение, което привлича партньорите, но и поражда недоразумения; може да доведе до конфликти, но пък разрешаването им ще доведе до обогатяване и духовно израстване. Френският партньор влиза в отношението с интуиция и дълбока и силна емоционалност, понякога може да го заслепи и причини вътрешни страдания, но може и да го одухотвори и даде много безусловна любов (Скорпион, съвпад с Нептун). Българският партньор му съответства с доста чувственост и също емоционалност, но по-скоро от гл. т. на удоволствие (Телец). Добро е съответствието на марс (Франция) с венера (БГ) - сесктил в позиции, които предполагат хармонични отношения мъжка/женска енергия - като добре съчетават мъжественост тип галантен кавалер с женственост тип лъвица. Веднага прави впечатление съвпадът на сатурн (ФР) с юпитер (бг) - единственият добър съвпад на сатурн, който външно оставя впечатление за трудности и напрежение, но вътрешно е златна мина. Моля за обратна информация
  6. Сложна е темата. Има прослойка, която умишлено влиза в затвора - там е топло, хранят през зимата, осигуряват всичко за раждане... изобщо хуманизирано е в сравнение с една незаконна колиба в гето. Има прослойка, която не може да оползотвори живота си със своя добра воля. Или няма такава или има но не е добра. Тази прослойка подсъзнателно се стреми да бъде затворена и заставена да работи - нещо като протеза на воля. Има прослойка, която по различни причини не може да се вгради в обществото, има и такава, която не желае - те живеят ден за ден и затворът е една от всички опции за вграждане. Има и една, която смята себе си за повече от останалите - само че болшинството от тях не са в гетата. Иронията е, че те успяват да убедят другите, че наистина се нещо повече от тях и затова имат правото да ги яздят. Няма да засягам темата за несправедливо осъдените.... За всяка категория наказанията изглеждат по различен начин и са в различен смисъл хуманни. Но според мен, общото е - наказанието не трябва да звучи като наказание, а като принудителна възможност човекът да се труди както и колкото може за своя и на останалите полза. Дали ще осъзнае и ще промени нещо в себе си - отделен въпрос.
  7. А за даването и получаването? Интересен ми е отговора... Адмирации на д-р Първанов за тези думи - рядко срещана точност на определението!
  8. Интересно ми е, тези млади добре изглеждащи дами изглежда също се "надживяват"... Изобщо, търкулнало се гърнето, намерило си похлупака.
  9. През 2013 г. излезе книгата на Людмила Червенкова "Паневритмия - здраве и благополучие. Един български модел за двигателна активност" (докторска дисертация). Авторката е дългогодишен преподавател по Паневритмия и специалист кинезитерапевт, преподавател в НСА. С разрешението на авторката в тази тема ще публикуваме откъси от книгата, които свидетелстват за лечебната сила на Паневритмията и за влиянието и върху физическото и психическото здраве.
  10. Наслаждаваме се на красивата есен, на пожълтяването на листата... а всъщност дървото се готви да се прости с тях. Те трябва да отстъпят мястото си на новите зародиши на листата за следващата година. Ако останат на дървото, то може да умре, защото няма толкова енергия и вода през зимните месеци. Може и да се счупи под тежестта на натрупания сняг... Сигурно и ние трябва да се поучим от дърветата, като периодично се прощаваме със скъпи и близки за нас неща - предмети, мисли, идеи, чувства, за да "олекнем" и по-лесно минем през изпитанията и трансформациите. И разбира се, да освободим място за новите... Уроци на мъдростта.
  11. 1. Има едно златно правило - човек да не започва сексуални контакти на работното си място. Възможно е да намери своя партньор там, но първо отношенията да са дълбоко приятелски и колегиални, после, вън от работното място (тийм билдингът НЕ Е вън), отношенията могат да се развият, но така, че и двамата да са убедени, че това не засяга професионалните им отношения и работата. 2. Малко ми е трудно да схвана какви са били сексуалните контакти и как са възникнали, след като няма връзка на духовно ниво. Ако наистина са такива, присъединявам се към Георги Балджиев.
  12. Усмихвай се Как разбирате това? Как точно Бог ни учи чрез своята Любов, мъдрост и истина? Можете ли да дадете пример от живота си?
  13. За мен това е твърде опростенческо и едностранчиво тълкуване на старото народно правило, че човек трябва да поживее известно време самостоятелно, да стъпи на краката си и да си поеме отговорностите за себе си, да се опознае - себе си най-вече, и света и хората около себе си, и тогава да влезе в сериозна връзка и да изгради семейство.
  14. Кои хора? Тези, които ние сме си избрали да "завоюваме", т.е., които сме харесали, в които сме се влюбили? Това не превръща ли тези хора в ОБЕКТИ на нашите хормони и желания? Защо нещото се "крие", та трябва да се покаже само на точно определен човек? За интимност ли става дума?
  15. „Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ Утринно Слово: Усмихвай се - 13 декември 1942 г. „Отче наш“ Усмихвай се
  16. Съблазняването, според мен, е агресия към свободата и самостоятелността на човека, когото съблазняваме. Опитвам се да си представя как някой умишлено ме съблазнява (за нещо). Преди ми ставаше неприятно - нащрек или просто гадно. Сега ми става смешно. Понякога го оставям да се пени и да си въобразява, че постига нещо. Не ги заблуждавам, че съм се съблазнила, обаче. Това би било по-голяма лъжа от тяхната. Мисля, че в книгата има доста полезни неща - по-скоро как да разпознаваме, че някой ни съблазнява или се опитва да ни манипулира. А иначе в тези "науки" важи едно диамантено правило - ако неумишлено навредиш на човека - връща се 1:1. Ако го направиш умишлено - 1:5. Ако направиш неволно добро на човека, връща се 1:2. Ако го направиш съзнателно и без да очакваш отплата, без да нарушаваш свободата му (то не би било добро) - 1:10. Така че ВНИМАНИЕ!
  17. Е, в България има куп такива примери. Това, което аз не мога да си представя, е как една харизматична личност ще бъде допусната да участва в избори изобщо. (забележка: под харизматична личност включвам само безкористни хора).
  18. Да напомня, Изабела, че ти си майка само на своето пораснало "бебчо". Останалият свят не е твое детенце и ти не си отговорна за него. Чувството за вина е агресия към света и хората около нас, а се прикрива под благовидната маска на чувство за отговорност. Твърдя го като бивша "виновна за всичко". Как излезнах от това? - Осъзнах агресивността и причината за чувството за вина. Осъзнах какво е Бог и коя съм аз...
  19. Благодаря! Интересни отговори! Аз не очаквах точно такива Всъщност очакването е механизъм, с който ние по някакъв начин се подготвяме за близкото бъдеще. Той не включва в себе си непременното реализиране на очакването, а само подготовка в случай че... Само че ние го тълкуваме доста изопачено и така си навличаме напрежение, разочарование и ... материализация на страховете ни. Когато изискваме от света и времето да ни изпълнят очакването, и сме разочаровани, това е агресия - искали сме да напъхаме себе си и хората и света в калъпа си за добро и за щастие... Представяте ли си колко са разочаровани мравките, които тъкмо намерят пътечка към нещо вкусно в нашия дом, и ние в паника се юрваме да пръскаме с отрова, да замазваме фуги... А може би очакваният резултат и време за постигането му просто не са били пресметнати добре и затова не са се реализирали? Работата над здравословния начин на живот, както спомена и Александър, продължава цял живот и е Път без крайна точка. В началото на този път има дим, алкохол, пържоли, безсънни нощи, постепенно пейзажът се променя и след известно количество време все по-често пеят птички, цъфтят цветя, въздухът е свеж и сънят - спокоен и красив... После настъпва друга възраст и там пейзажът е друг, после друга и пак... Здравословният начин на живот не е цел, той е движение към своето истинско аз и към хармония с тялото си и света около нас... Но и двете се променят непрекъснато, значи и ние с тях... Ох, болестите по-скоро идват, ако човек се страхува от тях... Не страх, а предпазливост ни е нужна - обаче се учим на нея цял живот и по трудния начин. Ето и сега половината хора са болни - защо? - ами защото рязко захладя. Пак времето ни е виновно - забравяме мързела си - не си извадихме навреме топлите дрехи и завивки... А иначе болестите са учители и ни спасяват от по-големи злини... Контролът е като сърфирането. Сърфистът може ли да контролира вълните? Може ли да избухва, ако не идва вълната, която му е нужна? Може да контролира само своите собствени действия и то не 100%... Абсолютният контрол е само на своите собствени мисли и постъпки, бих добавила и емоции и отношение... Другото е вълната... Да е човек чувствителен и емоционален не е минус. Напротив. Зле е, когато оставим контрола на мислите и постъпките си в ръцете на чувствителността и емоционалността. Учителя нарича хармонията между ума и сърцето "разумно сърце". Тази хармония е възможна само, ако и двете страни - разумът и сърцето се водят от безусловната любов... заедно. Александър е дал прекрасна подборка от стари теми - там са споделили своите размисли мноо силни и добри хора. Аз бих препоръчала и още една тема: Мисли от Учителя за Волята
×
×
  • Добави...