Донка

Това е истинска истина - освобождаваща. Поне аз я усещам така

Сега виждам темата. Искам да кажа, че истинска куркума, или както се казва халди, в България не може да се намери. Както и истински шафран. надявам се че тази обява е реална. Аз по принцип пазарувам от интернет и засега имам доверие на биомагазините. Опитвам се да разбера ако куркумата не е истинската, то какво продават...

Новото ни постижение - конопено мляко Неочаквано вкусно! Ползите: - и тук

Причнинният свят Вие мислите ли за забогатяване? Възможно ли е човек да постигне успех, ако не мисли за това? Ако не мислим за резултата от нашата работа, тогава ще имаме ли цел, план, посока на усилията си? А имаме ли нужда от тях? Може ли мотивацията на процеса на работа да осигури напредък и резултат?

Това е добро уточнение благодаря Да се обича един човек не означава да се прегръщаме с него, според мен. Съвсем не означава да живеем заедно и да работим един до друг. Това означава просто - разбирам човека - уважавам личността му - оставям го свободен да бъде себе си т.е. за мен обичам означава приемам го какъвто е без значение дали и как той приема мен.

Не е мое виждане и не го налагам. Аз съм го прочела на много места и съм го проверила в живота си. Да, трудно е човек да признае, че личната му истината в момента може и да се окаже не-истина в следващ момент. Много е трудно да се прецени кое е Истината всъщност. Аз за себе си съм приела този критерий - ако една лична истина ме освобождава и запазва (възстановява) безусловната любов в мен, значи тя е много близо до Истината.

Генералните разминавания изискват от нас да се отдалечим от този човек, като уважим неговото право да запази своите ценности и емоции и в същото време да не попадаме в конфликтни ситуации с него и да ни се налага да правим болезнени за нас компромиси. Точно те ще ни отнемат свободата да бъдем себе си и да не се подчиним на чуждата негативност. Ами на мен са ми го казвали - и аз естествено не съм се "натискала" да го прегръщам, но не съм се и сърдила или обиждала. Да обичам човека означава да го разбера, да го приема такъв какъвто е и да му оставя свободата да бъде себе си - т.е. да не го дразня с присъствието си. Той не е длъжен да ме харесва и да учи при мен или да ръкопляска на моите картини А това което мисли и чувства той към мен не може да ми промени отношението на уважение и симпатия. Пожелавам му да си намери по-добър учител (приятел) и си продължавам по пътя а той по неговия. Това не значи, че му отговарям с негативност.

Ако една истина не ни освободи, значи това не е била Истината.

Всъщност доста хора го правят Не само аз. Но на мен също ми прозвуча странно, когато го прочетох за пръв път. Вече бях определила своя път на последовател на това учение и затова не го отхвърлих с лека ръка, но сериозно се замислих. Какво означава някой да не ме обича? Първо, никой не е длъжен да ме обича и изобщо да има някакви чувства към мен (т.е. да ме забелязва). Щом този човек не ме обича, значи по някакъв начин ние сме влизали във взаимоотношения и в резултат на тях той изпитва някакви негативни емоции към мен и/или си е направил негативни изводи, мнения, съответно негативно поведение. Това е съвсем нормално - и това си е неговата лична свобода и право. Какво означава за мен фактът, че човек, с когото съм била или съм в контакти в момента изпитва негативни емоции и има негативно мнение за мен? Ако аз позволя на негативните мисли и емоции на този човек да ме "заразят", аз никога няма да имам шанса да осъзная причината, поради която това се е случило и съответно няма да мога адекватно да определя своето отношение и поведение. Просто ще се подчиня сляпо на неговите емоции и преценки. Т.е. ще се оставя те да ме манипулират. Какво ми е необходимо, за да запазя свободата си от влиянието на чуждите емоции и мнения и преценки? Нужна ми е обективност! Възможно е негативността да се дължи на личностни предпочитания и нагласи, които ни "отблъскват" - съвсем нормална несъвместимост. За да го разбера, аз имам нужда да наблюдавам и поне малко да опозная този човек. И ако това е така, да се отдръпна, за да не го дразня. Какво означава това - ами че се отнасям към него с уважение и обич. Възможно е негативността да се дължи на някакво недоразумение, липса на информация или грешни интерпретации - пак е нормално и всеки си има право на тях. Тогава моето поведение ще е насочено към възможното доизясняване на ситуациите и недоразуменията. И отново аз ще имам нужда да опозная човека и ситуациите, в които сме попадали и да открия коя информация е предизвикала негативността. И отново ако аз не се отнеса с обич към човека и нашите отношения, това е невъзможно.

Основният стремеж у дома е подправките и билките да се интегрират по естествен начин в менюто. Един от успехите ни е с куркумата - успяхме да приготвим добре дозирана смес от студенопресован зехтин, смлян черен пипер и куркума на прах. Получи се неочаквано добра заливка за риба и всякакви ястия и салати, която според специалистите усилва многократно ефекта на куркумата върху организма. Напоследък усвояваме и употребата на нигела (черен кимион) като подправка - притежава много фин вкус и аромат и отлични свойства

„Растежът заради самия растеж е идеология на раковата клетка.“ Edward Abbey

източник

Потвърждават се тезите на д-р Гайд. . Какво е вашето мнение за това изследване?

12 убити са трагедия.... в центъра на Париж. Защо не ги отчитаме като трагедия, когато това са деца и майки в пясъците на мюсюлманските страни и бомбите са американски? И това е статия не в ислямски вестник, а в The Washington Post

Очевидно в Берлин съм уловила назряващото недоволство на обикновените германци. Лицата на хората в моловете никак не бяха весели и явно на повечето от тях им минаваха подобни на моите мисли. Съвсем еднозначни бяха и разговорите с нашия домакин-германец на около 45 г., който упорито се опитваше да ми обясни, че обикновеният работник в Германия не излиза на улиците защото е нацист, а защото иска да каже на своите политици "Stop". Защото не иска да позволи страната му да се превърне в огромен американски мол. Още си спомням приятната среща с един съвсем млад германец в малък магазин в Потсдам - както пишеше на табелата на английски и на немски - магазин за храна, отгледана в района на Берлин. Дори ни показваше на картата къде точно се намира ябълковата градина и къде са направени по оригинална немска рецепта вурстовете. Има надежда!

Изново

Истинското позитивно мислене не е бягство от действителността. То е по-внимателно осъзнаване на действителността. То не е положително, защото отхвърля и скрива в пясъка главата си от всичко, което квалифицираме като отрицателно. То е положително, защото в основата си изисква да подхождаме към фактите с положителна емоция,която носи име благодарност. Ако сме честни към себе си, ще признаем, че ни се е случвало да даваме негативна оценка на иначе положителни неща, ако в момента на оценката по някаква причина сме били в негативно емоционално състояние. След неутрализиране на емоцията и/или промяната и на положителна по друга причина, оценката ни може тотално да се промени. Сякаш "проглеждаме" за истинската същност на неутралното събитие или явление. Битието е пъстро и винаги е съпроводено с илюзии и разбиването им. Илюзиите могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Познавам много хора ( в това число съм била и аз в миналото си), които смятат себе си за самотни и необичани, но в същото това време не забелязват и не отчитат приятелските чувства и отношение на много хора около себе си....

Обичайте и ценете Този кратък странно звучащ съвет стои на началната страница на Портала вече няколко часа. Заинтригува ме и потърсих беседата, от която е взет - съвсем навреме... Как разбирате този съвет? Възможно ли е да обичаме човек, който не ни обича, и как се получава това? Имали ли сте подобни случаи в живота си?

Още една страница с много полезна информация за детоксикация: Химиотерапията натоварва и затруднява функциите на черния дроб и непременно трябва да се намерят начини да се облекчи и чисти редовно. Отлично и изпробвано през вековете средство е маслото от бял трън. Няма да давам линк, защото в нета има много препарати и в аптеките също. Ние лично предпочитаме на капки.

Е, добре, бях решила да не споделям лични неща, но явно ще трябва. След като прочетох книгата и този случай, аз като една не съвсем вярваща Дева, реших да приложа, да изпитам правдивостта на твърдението. Имах доскоро голям проблем - откакто се помня мразя много да се снимам, мразя да гледам снимки с мен и това ми нанася винаги много голяма травма. 45 години живях с комплекс за малоценност на основа външност. Големи беди ми докара и на мен и на близките ми. Успях да се отскубна от мъртвата хватка и ми беше останало само това - снимките - само те имаха силата пак да ме изправят на ръба на пропастта. Върнах се назад в най-далечните си спомени и.... си спомних! Била съм сигурно на не повече от 4 години, защото това са ми първите бледи спомени изобщо. Заведоха ме в някакво фото да ме снимат и аз много се вълнувах, представях си как ли ще изглеждат снимките ми. Имах много снимки, които баща ми беше правил, нооо - това беше друго! Едва издържах да минат дните и чаках баща ми на вратата - с трепет отворих плика, очаквайки да видя нещо, което бях виждала в детските си книжки и списанията на родителите ми. Но, нали се сещате вече, че аз съм била на 4 г. през 1963 г. - времето на чернобелите снимки и то с директно да си кажем лошо качество. както се казваше - "маймун-фото". Е, и като добавите, че това е било някакво забутано хасковско фото ... можете да си представите какво са видели детските ми очички. Меко казано бях в шок три дни. Плаках, сънувах кошмари - никой не можеше да ме успокои, защото на снимката бях видяла някакво странно грозно по моите представи същество. Сигурно са се опитвали да ми обяснят, че снимката е с лошо качество, но как да разбере това едно 4 годишно момиченце. В главицата ми биеше една страшна камбана "Аз съм много грозна!" После случката с фотото потъна, но остана камбаната. И биеше в главата ми до 45тата ми година, когато успях да я преодолея по друг начин. Явно коренче е останало до тази нова година, когато си спомних всичко това и сега, на 55 години осъзнах ИСТИНАТА - онази детска снимка е била НЕКАЧЕСТВЕНА, а аз съм си била едно нормално момиченце. Е, не красавица неземна, но като всички малки момиченца - със своя собствена красота. На следващата сутрин излезнахме в Берлин на разходка с Емо и когато той насочи фотоапарата към мен, не усетих старото свиване на стомаха.... Бях щастлива и .... след третата снимка Емо ме погледна изненадан и ме попита - "Донче, какво се е случило с теб?" Аз не бях споделила какво мислих през нощта.... Ето това е - истински случай... пресен, пресен...

Гаденето, което се предизвиква от химиотерапевтиците заради унищожаването на бързо делящите се клетки в червата, може да се овладее с препарати като Зофран, например. Много е важно храненето преди, по време на и след вливанията. източник Сериозен проблем може да бъде и упоритата констипация (запек), защото задържането на токсините в червата дпълнително токсикира организма. На ВСЯКА цена тялото трябва да се освобождава от отпадъчните продукти, защото именно те са, които предизвикват най-сериозната травма върху него. Задължително е да се приготви клизма в краен случай и да не се чака прекалено дълго. По системата на д-р Герсон клизмите се правят със слабо чисто кафе (био желателно) - твърди се, че то отваря каналите и изчиства по-добре храносмилателната система. Дулколакс има добър ефект, но е много важно да се приемат успоредно с него сокове от - моркови - по 500 мл на ден мин. (не наведнъж, за да не се претовари системата) - червено цвекло!!! изключително важно! - избират се по-големи глави, те имат повече сок и той е по-вкусен. След изцеждането е желателно да престои известно време в хладилник, за да има по-мек вкус. Ако не е свикнал човекът, се започва с малко количество, но е добре да достигне до 200-300 гр. на ден мин. Тук има много добри препоръки също: Един много добър български препарат! МАОЛО при химиотерапия и лъчелечение И още един отличен български препарат, който оказва вълшебно действие на имунната система и въобще на организма! Натанал За съжаление, в нашия случай лекуващите химиотерапевти не помагаха особено нито със съвети за храненето, нито за стабилизирането на организма. Нищо добро не мога да кажа за тази система. Всичко, с което помагахме на организма беше търсено и събирано капка по капка от нас самите. Така че, ако лекарите ви казват, че нищо допълнително не ви е необходимо и можете да си продължите стария начин на хранене и по време и след химиотерапия, не им вярвайте. Те просто не са специалисти по лекуване, а по убиване на тумори. Нямат вина. Търсете лекари, които лекуват хора. По-горе съм ви написала две имена, но не са само те. Цонка Даскалова също е известна сред хората, минали през тези изпитания и името и се споменава от всички с благодарност. Много е важно да не се трагедизира и демонизира химиотерапията, колкото и демонична наистина да изглежда тя. Филмите и страховитите разкази за ужасни страдания са натрапили едва ли не фатален образ на тази процедура. Факт е, обаче, че лично аз познавам хора, минали през нея с кураж и спокойствие, непременно поддържали паралелно с нея процедури за изчистване и укрепване на тялото, променили коренно начина си на живот, мислене, хранене, движение и... здрави вече повече от 15-20 години. Едната от тях е моя близка, която мина през това на 40 г., а сега е на 82 и има правнук.

О, има - всъщност това е голямата истина. Човек трябва да го преживее, да осъзнае преживяното адекватно, за да разбере Голямата Истина , скрита в тези кратки думи - във всяка от тях и във всичко, което стои зад тях. Наскоро четох една много интересна книга, в която се развиваше една добре известна теза за психотерапевтичния ефект на осъзнаването на събития, които са се случили в ранна възраст. Там, обаче, имаше едно обяснение, което не бях срещала или на което явно не съм обърнала внимание досега. Ключът беше не в самото връщане и осъзнаване на случилото се, а в осъзнаването на лъжата и истината, която е останала вътре в психиката ни в резултат на това преживяване (стресово като правило). Ние сме били малки и не сме можели да осъзнаем истината тогава и дълбоко в подсъзнанието ни се е загнездила изкривена някаква лъжа. Имаше примери - момиченце на детската площадка е ударено от топката на други деца докато копае нещо в пясъка. Стреснато, то плаче, майката го успокоява дълго.... Сцената минава и се забравя, защото едва ли е имало дете, което да не е преживяло нещо подобно. Години по-късно жената дълго се опитва да живее с постоянни подозрения, че някой ще я нарани неочаквано и в гръб.... докато осъзнае, че подсъзнанието на детето е изтълкувало и запомнило случката с топката! Нямало е как детето да осъзнае незначителността и случайността на удара в гръб - малко е било, а когато е пораснало, лъжата вече е била пуснала корени. Когато жената осъзнава истината за удара, светът и внезапно се променя..... Освободена от лъжата за "коварните удари в гръб", жената се ражда отново за истинския живот... Ще кажете - има удари в гръб - ами не, като се замислите, всички те са всъщност случайни топки на други деца, които си играят на нещо около нас....

Полезни съвети при наложила се химиотерапия можете да намерите тук: http://anticancer-bg.com/complications/side-effects-chemotherapy http://health.bg/7813/pri-himioterapiia-organizmyt-se-nujzdae-ot-pomosht Тук също съм намирала интересни и полезни съвети: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1950064700&page=&view=&sb=&vc=1 на английски: http://www2.mdanderson.org/cancerwise/2014/02/advice-from-patients-on-preparing-for-chemotherapy.html Рискувам да бъда обвинена в реклама, но тук смятам да го преживея... Ние сме много благодарни на доц. Влади Манев - клиничен имунолог в областта на онкологията, чиито съвети и предписания бяха безценни по време на две от вливанията - те преминаха леко. Също сме благодарни на д-р Димитър Пашкулев за съветите и консултациите за всичко, свързано с укрепването на имунната система и детоксикацията. Книгата на Генадий Гарбузов "Антиоксидантно лечение на рака" също е много ценна, но самият автор посочва да се направи консултация със специалист за конкретния случай и човек. Ще ги откриете в гугъл.

Малко история: Уикипедия Приблизителен превод лекарствата за химиотерапия първоначално са получени при експерименти с азотно-горчичен газ по време на Първата и Втората световни войни. Било забелязано, че излагането на горчичен газ (иприт) унищожава бързо разрастващи се тъкани и особено белите кръвни телца. Затова предположили, че тези отрови могат да убият раковата тъкан, тъй като ракът се развива бързо. Започват да вкарват венозно и ефектът, макар и временен, бил забележителен. ... разработват се все нови лекарства, което е разраснало в мултимилионен бизнес, но принципът и ограниченията на това лечение си остават същите каквито са били в самото начало. Или това "третиране" (какъвто е английският термин) всъщност не е предназначено за лекуване, а за смаляване на туморната тъкан и спиране бързия и растеж. Лечението на организма всъщност лежи в съвсем друга плоскост и е със съвсем различни средства. Ако наистина се налага химиотерапия, то ЗАДЪЛЖИТЕЛНО тя трябва да се съпровожда със засилени грижи за имунната система на пациента и специални хранителни режими и добавки за детоксикиране, облекчаване и възстановяване работата на червата и черния дроб и възстановяване на кръвните клетки до тяхното нормално състояние. Алтернатива на химиотерапията е естествената апоптоза (самоубийство) на увредените клетки, което все повече се налага в официалната медицина и е методът, който е най-предпочитан от останалите стотици вече и доказали ефективността си алтернативни методи.

И ние свикнахме с него и си го хапваме с удоволствие.. Много добре ми се получава като си сипя малко току-що смлян в пресен сок моркови. Има и още един вкусен начин. Ако пасирате добре плод и добавите в него лъжица прясносмляно ленено семе, после оставите да набъбне, ще получите превъзходен кисел!