Донка

Така - значи тогава въпросът ми е за йерархията в една система като азбуката. Кои букви са по-високо в йерархията: - главните? - по-сложноизглеждащите? - по-често повтарящите се? - тези, които бележат гласни звуци? - тези, които бележат съгласни звуци или по някакъв друг признак?? Следващото ниво на йерархия е написаната с букви дума - т.е. новото ниво се създава от единиците на нивото азбука. То има съвсем различна организация и смисъл. Зависимостта на по-високото ниво от по-ниското се състои в това, че по-високото осмисля съществуването на по-ниското, но не може да се прояви без неговите елементи. Нататък следва изречението, после текстът... И сега да ми откриете как един човек ще е буква, а друг - дума, трети пък ще заема поста на изречение? А защо не да се появи и пост, който човек като го заеме и директно се превръща в текст?

Хубаво е да се прочете отново - всъщност не е точно така в приказката....

Ами според мен когато един човек започне да се изживява и да живее като управлява живота на своите събратя от същото йерархично ниво (т.е. човеци), той вече по някакъв начин е иззел правото да променя Божията воля за себе си и другите. Продължавам да твърдя, че организацията и координацията не са йерархична структура и спокойно могат да се осъществяват БЕЗ йерархия - дори по-качествено отколкото с нейна помощ. От няколко дни си мисля за Стълбата - човекът, който се изкачва по нея за доброто на другите по закон е винаги във властта на Дявола, създал тази стълба... Не е ли малко рано да я слагаме в списъка за 8 клас - та до 12 да сме забравили за нея, а в 8ми да нямаме още реалните житейски ситуации и това да си остане просто една от приказките...?

Когато клетките от едно ниво на йерархичната система се захванат вътре в нивото си сами да създават йерархия по свой някакъв критерий, се получават.... тумори.

Външната, показната прошка е повече от суета дори. Имало е време дори са търгували с "прошки".... Истинската прошка е само вътрешната, която човек прави пред себе си и на себе си.

Ще се радвам на един пример за религия без догма.

Приложението на кармата в живота Истината в душата. Светлината в ума. Чистотата в сърцето. Искреното ни човешко желание да бъдем добри и да правим добро на другите хора закономерно ни довежда до раздвояването и формирането на някакви стандарти за добро и не-добро. Изключвам тук случаите, когато човекът ясно осъзнава, че неговото лично добро не е добро за другия и въпреки това се стреми да го постигне. По-интересни са случаите, когато човекът прави добро на другия, дори жертвайки своето лично добро и въпреки това натрупва карма. Защо и как? В момента, в който направим първата крачка да определяме кое е добро и кое не е за другия човек, в момента, в който сме направили предположението, че той трябва да мисли или постъпва по начин различен от този, който сам е избрал, ние вече сме нарушили закона за свободата му. Нарушението автоматично предизвиква закона на кармата и до нас се оказва подобен човек, който се отнася с нас по същия начин, по който ние се отнасяме с другия. Понякога дори не осъзнаваме колко много прилича на нас точно този, когото не харесваме и от действията на когото нас ни е заболяло. Заедно с него се появява задължително поне един човек, който ни предизвиква да му "направим добро" или да изпитаме недоволство и критика към неговото поведение и мислене. Това е нашият поправителен изпит, който ни е пратен отново от кармата. Ако пазим истината в душата си, светлината в ума си и чистотата в сърцето си, имаме шанса да осъзнаем кармичния урок и да приложим закона като променим позицията и поведението си и изчистим емоциите си.

Ще посмея да дам своето обяснение преди Божидар - мисля, че духовните учения ще се освободят от оковите на йерархичните структури и измислените правила и ритуали, от забраните и задълженията и от всичко онова, което изражда духовността до вярна на конюнктурата религия.

Смисълът на това, че сме заедно тук е да си споделяме и болките и билките за тях. Не мисля, че е признак на слабост и хленчене, когато човекът търси съвет как да стъпи на краката си сам. Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи, Лъчи от Бога благост ще ти донесат и в душа ти радост ще внесат, Неведоми са пътищата и въплъщението, в които Бог праща тези слънчеви лъчи на всеки и за всеки такива, каквито само на него могат да помогнат.

Честит празник, приятели! Днес, докато си честитяхме с колеги и ученици и родители, ми мина мисълта, че всъщност празникът е на всеки, който се чувства ученик. Учител ни е само Един - на всички нас тук и сега. На сянка, под ореха, говедарче опърпано видях седнало бе - очи вперило в скъсано букварче. - Какво четеш ти, миличко другарче? - Чета: а, б. Чети, чети! То чудо днеска прави туй дребно нещо под това небе, то мъртви буди, дава ум на здрави, туй второ слънце бог ни сам остави: чети: а, б. Чети! То прави сляпото окато - из тоя извор целий свят гребе - за малко труд дарява то богато, по-скъпо то е от елмаз и злато: чети: а, б. Да, слънце то е. Срам за оногова, кой в мрак духовен жив се погребе! Чети, чрез него твар ще станеш нова и силна, за световни бой готова: чети: а, б. Ти малко си, но труд те чака тука - без труд не може нищо - и не бе! При мишци силни прибави наука - разковничето там е на сполука. Чети: а, б! Иван Вазов

Ако човек наистина чете, той не изпитва нужда да се хвали, а да споделя.

как да се научим да не критикуваме - ами човек се учи да НЕ прави нещо само по един начин - като се научи да прави нещо друго на неговото място, т.е. с изместване. Ако се научим да приемаме за нормална различността на другите и си запазим свободата да сме различни също.

Трите принципа

Модераторска бележка: Темата е заключена, за да се избегне безкрайната верига "защита - нападка", които нарушават правилата на този форум. Моля, не изнасяйте тук своите лични пристрастия и/или негативно отношение към други групи хора, на които имате своето лично право, докато те не станат публично достояние в открит диалог на място, което не толерира подобно отношение.

Да допълня само към по-горното - надявам се, че по метода на утаяването и филтрирането времето и животът ще изкристализират от тях истинските непреходни ценности, които бяха доста разводнени и леко замътнени, и че хората, които са следвали тези идеи, са вече събудени за Любовта.

Замислих се над това съвсем обикновено физично явление - всъщност то е въплъщение на хармонията между земния и космическия свят. Светлината е родена вън и далеч от земята - в слънчевите недра. Преминала е през филтрите на земните защитни пояси и до нас достига само тази малка част, която ни е жизнено необходима. Водата е люлката на земния живот и носител на Истината за него (информацията). Дъгата е съюзът между Небето и Земята, както е изречено. Дали другите същества виждат дъгата и ако да дали я виждат в същата и красота, каквато я виждаме ние? Какво е посланието на Вселената, изпратено ни в явлението дъга - на нас, хората? Благодаря за красотата, mvm!

Не виждам никакъв проблем в кометара на сексуалноо образование за ромските общности - точно обратното - то е много важно и още по-важно е да се намери начинът.

Сексуалното образование на ромските общности е много трудна територия - и да съгласна съм с мвм, че ако те самите не пожелаят да променят ценностната си система (има много такива положителни примери сред тях), вместо да изписваме вежди, избождаме очи. Вместо да се опитваме да ги убедим колко е добра нашата ценностна система в сексуално отношение, може би е по-разумно да дадем рамо и да стимулираме по всякакъв начин онези ромски семейства, които дават положителен пример. За съжаление сме склонни да ги слагаме под общ знаменател

Не бих пренебрегнала още един инструмент на егото - удоволствието, задоволството и както искате го наречете. Ако болката е тоягата, то това ще да е моркова, а без него тоягата е неефективна. Задоволството е тънкият лед - болката е по-скоро отрезвител, Доволството е сигурен заслепител. Има куп такива народни мъдрости, който считаме за черногледи, но те си са мъдрости. Колко от нас ще се похвалят, че в периоди на щастие и късмет са се замисляли всъщност на какво и защо се радват, откъде е дошъл късметът, на който се радват и накъде води тази пътека?

Може да прозвуча консервативно, но опитът ми като класен ръководител и майка сочи, че семейството е подходящото място и хора, където да се осъществява това. По-естествен е начинът, контекста - детето се учи от примера на родителите си. Примерът от улицата и още по-зле от медиите не е за предпочитане. Училището може да подкрепя родителите в това, но не да изземва ролята им. Все още не мога да приема "разкованото" обществено дискутиране на нещо, което за мен е свързано с интимна сфера на взаимоотношенията. Не е въпросът в някакви забрани, табута и тем подобни ограничения. Просто когато тези отношения и грижа за тялото и здравето и психиката прекрачат границата на интимността и деликатността, те вече не носят същите емоции и смисъл. Лично мнение - не ангажирам никого.

Проява на кармическия закон

btv - Траките - вегетарианци

Всъщност търсенето и пребиваването във вътрешния център съвсем не означава, че човекът се откъсва от света. Просто се получава естественото взаимоотношение между нас и света - каквото е на клетката с големия организъм, на атома с молекулата, на планетата със звездата, на звездната система с галактичната - принципът е универсален

От известно време ползвам крем за лице, който претендира да е направен с водорасли, и съм много доволна. Но дали наистина е направен и доколко са съхранени ценните елементи, имате ли представа? Как може човек да провери?

Струва ми се, че ние с прекомерната употреба на климатиците сами си влошаваме положението. Първо, природата и нашите тела са напълно хармонизирани и ако ние живеем малко-по разумно затоплянето нямаше да е проблем за нас, защото телата постепенно се приспособяват към повишените температури и си запазват хомеостазата. Ние, обаче, сме се струпали като мравки в мравуняк и то бетоно-железен - все едно сами сме се заврели във фурни. Като капак включваме нон стоп климатици, които рязко охлаждат телата ни вътре, но всъщност излъчват топлина навън и загряват фурната, в която живеем още повече. Прибавяме ламаринените си возила, изстрелващи още топлина и после се чудим защо в градовете не се диша - обвиняваме природата. Една вечер далеч от "цивилизацията" веднага ни убеждава, че нощите на полянка и в гора не само че не са задушни, ами дори и трябва да си носим грейките. Нашият път в цивилизацията е бил - малки селища на разумно избрани места и отлични пътища между тях, а ние, умните, сме направили точно обратното.