Донка

Спокойно - не сте страшен на никого - благодаря лично аз за загрижеността за моето здраве и пълноценен хранителен режим. Пожелавам на всеки по същия начин да се грижи и за своя личен и да постигне, ако все още не е, най-малко същата хармония и физическо благосъстояние, което съм постигнала аз през последните 10тина години. Нека всеки сам си намери начините за това - за един това означава вегетариански режим, за друг - месо. Това, което се опитваме да кажем и аз и другите писали тук вегетарианци е, че всички приказки за непълноценността на вегетарианския режим и вредата му за човешкото здраве и психика са измишльотини на месарската промишленост. Ние живеем пълноценно и щастливо много години без месо в храната си. Днес на курса по паневритмия имахме нова ученичка - колежка учителка на 77! години - вегетарианка от 30 години насам. Всички "младежи" дето сме по на някакви си 50тина си пожелахме да се чувстваме и да изглеждаме като нея, когато стигнем нейната възраст. Свежест и чистота и младежки чар се излъчваше от физиката на тази жена, а когато започна да се представя на групата, се наслаждавахме на точна и красива мисъл с благ тон и премереност на всяка дума. Ето това е моят пример, а аз си чакам другия - за хора, които са се разболели единствено заради вегетарианския хранителен режим. За обвиненията към не-вегетарианците - стремим се да ограничаваме грубите нападки и обвинения, но всеки е отговорен за мислите и думите си - същото важи и за противната страна. Предлагам да игнорираме в тази тема моралните съображения на някои вегетарианци (уважавам и тях) и да се съсредоточим върху заглавието.

Писането с уголемени главни букви се смята за нарушаване на етикета на този форум - в другите сте свободен и сирена да им пускате, ако смятате, че така са по-убедителни. Размерите са оставени за писане на заглавия или при пожелания. В тази тема участниците, които се хранят с месо, се опитват да убедят останалите, че те се хранят непълноценно и че месото е основният източник на хранителни вещества, без които човекът не може да се развива правилно. Това е в разрез с първата препоръка на апостол Павел. Участниците, които не се хранят с месо, се опитват да покажат и споделят, че техният хранителен режим в никакъв случай нито им е навредил, нито отслабил, както твърдят опонентите. Аз лично, а и повечето писали нямаме нищо против и не се опитваме да съдим никого (не отговарям за тези, които се опитват да го правят - за мен те не са истински вегетарианци). за това, че се храни по-различно от нас. Самата аз съжителствам в мир и любов с човек, който не е отказал месото и това не пречи нито на него, нито на мен. Т.е. аз съм в хармония с втората препоръка на апостол Павел. И все пак разсеяно не ми отговорихте на молбата да ми дадете конкретен пример на човек, който се е хранил разумно без месо и се разболял по причина на отсъствието на месото от храната му.

Частно училище? Дианче, ти хвърляла ли си поглед на документацията за да се подаде само за лиценз? А после? Мислила съм върху това също, но според мен докато някой кмет не даде благословията си и да заложи експеримент в едно малко училище отначало, после според резултатите -в средно и така... няма да се получи. На времето акад. Сендов имаше авторитета и протекциите да започне експеримент вътре в системата - провалиха се по различни и все обективни причини, които не ми се иска да изброявам тук... За индивидуалния подход - аз лично 19 години работех като теб - по всевъзможни начини се опитвах да индивидуализирам в рамките на паралелката... докато през 1998 не се запознах с американските колеги доброволци от Корпуса на мира... Това вече е друга тема, но се почувствах като неандерталец, когато те ми разказваха как при тях вече никой не помни системата, която ние още практикуваме в България. И аз тогава все още си мислех, че е трудно да се организира подобно нещо, а т се оказа и лесно и просто и удобно и ефективно...

Господнята молитва Формула: Аз съм човек, служител на Доброто. Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание. Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти) Блага дума на устата Беседа:Искаш ли да оздравееш Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите сърца. (три пъти) Благост Добрата молитва

Добри въпроси, както обикновено - ако ми ги задават моите ученици, това означава, че са внимавали и са ме разбрали А удачно ли е да се разделят децата дори на повече от 2 групи - примерно с минимална, средна и максимална интензивност на обучение? - Разбира се, всичко зависи от показателите в портфолиата и от ресурсите на училището откъм учителски персонал, база и т.н. - Моят пример беше с интензивност, но всъщност групите имат най-разнообразни критерии за селектиране и са твърде динамични - според състоянието на учениците и ситуациите в училището. Това изисква непрекъснато съсредоточено внимание на всички педагози върху динамиката на развитие на всяко дете и на всяка група като цяло. С това отговарям на последния въпрос: твърде е възможно някое дете първите 1-2 години да е било в програмата за интензивно обучение по математика примерно, просто е било подготвяно от по-рано или е с по-пъргав ум, но след това, като дойдат по-сложните и абстрактни неща, вече му става трудно. Кой и как ще отчете това, как ще се отрази в психологическо отношение на детето? Абсолютно си права и точно така се случва в действителността, както и в обратен смисъл - децата не се развиват праволинейно, а скокообразно - с периоди на акумулиране, което е вътрешното развитие и с периоди на реализация на натрупания потенциал във външни прояви. При това докато едно качество е в процес на акумулиране, други най-вероятно са в период на реализация. В едно такова училище децата не са номера от дневника, а ми напомнят млади цветя - буквално по часове нещо се случва с тях и се променят точно както се променят цветята и въобще младите растения. Това е в твоята област и знаеш за какво говоря. По какви учебници учат или за различното обучение се ползват различни учебници? - Да, различни са и педагогът трябва да притежава добра квалификация и достъп до всичко, което му е необходимо, за да избере и работи качествено по подходящите конкретни учебници за конкретните деца. Ако се наложи, той би следвало да има умението сам да си компилира учебни пособия за по-особените случаи и сам да подбира нужните материали и дейности. В нашата методика първата стъпка се нарича needs assessment - оценка на нуждите на ученика. Но ако някой вече се е хванал за главата и си мисли, че като е индивидуално, ще настъпи хаос, споко - не е чак толкова различно при всяко дете. Пак с примера за цветята - колкото и различни да са едни теменужки, те си остават теменужки. Отделно теменужките сигурно имат сходни нужди с други групи цветя, макар и на пръв поглед да изглеждат различни. После пак като растенията, различните деца имат нужда да са заедно в някои случаи, защото се допълват и си помагат.... Основният принцип е да имаме постоянство в динамиката на организацията и подхода, което да отразява реалните ситуации в динамиката на развитието на децата. Както е в живота, апропо...

А какво ще кажеш за тези вегетарианци, които са си израснали здрави и прави и дори повече от тези, които са израснали с месото? Или "няма такива"? А може би има и категория здрави и прави хора, която е израснала такава въпреки месото? Или пак няма да има такива?

Публикувах отговора тук

Донче, тъкмо обсъждаме с едни приятели този въпрос. Обаче нещо се спънахме. Може ли малко примери, как се реализира това на практика. Ето започват децата да учат в 1 клас и още първия срок става видно, че Иванчо обича математиката, но му е по-трудно четенето, а Петърчо рисува по задължение някакви криволици, които никой, дори и той самия, не разбира какво изобразяват, обаче пее прекрасно. Та какво правим след това, как ще се обучават различно? Преместих отговора тук, за да отговаря по-добре на темата. 1. Най-важният и преломен момент е да осъвременим остарелите представи на педагози и родители за детския колектив и неговата роля. Сега още битуват макаренковските ценности отпреди век и от агресивните тоталитарни системи, в които мнозинството оказва превъзпитаващо влияние върху единицата. Историята ясно показа до какво води това. През 21 век на първо място стои усвояванет на безценното за нашето време умение на индивида лесно да се хармонизира с нова група/екип (модерната дума) Тъй като разбирам накъде сочи проблемът, поставен от Диана, няма да се разпростирам по тази точка, за остане време за другите. 2. Втори преломен момент - работното време на педагозите, които от памтивека работят по-малко от 8 часа на ден, излизайки с това, че в останалата част от времето се подготвят за следващия ден. Всъщност някои наистина го правят, но те са единици. Ще се наложи подготовката да се прави в училището, където всъщност и е мястото - по време на т.нар. прозорци, които понастоящем са нежелани и избягвани от учителите или запълвани с чат край чаша кафе. 3. Организационен момент - училището не е само за да държи децата на чиновете и да им преподава и да ги изпитва. За тази цел то следва да бъде осигурено с достатъчно площ за игрища, собствена градина, кухня, паркче и т.н. само за децата и в защитена зона Сега си представяме училище с около 60-70 деца във всяка една възрастова група ( в зависимост от големината на училището под възрастова група можем да разбираме децата на една и съща възраст или с 1, 2 години разлика) Веднага правя уговорката, че в класовете (групите по предмети) е възможно да участват деца на различна възраст. При мен редовно и съвсем хармонично работят заедно деца от втори и трети, трети и четвърти и т.н. Много рядко се случва да имам 2 и 4ти. Преди започването на 1 клас педагозите трябва да са събрали информация за уменията на всяко дете - от предучилищните педагози, родителите и лични интервюта. Първото събиране на групите цели само доуточняване, проверка на тази информация, но все пак стремежът е да се съберат в една група деца с приблизително съпоставимо ниво на развитие. Например, не е редно да се слагат в една група деца, които едва познават буквите с деца, които вече са се научили да четат добре (има много такива - и аз и дъщеря ми бяхме такива деца). Съответно по-флегматичните не е разумно да се събират с очевидно свръхактивни деца - с двете групи се работи по съвсем различен начин. До края на първи срок децата остават в постоянната си група и работят с един основен и при нужда един помощник-учител. За всяко дете се води подробно портфолио, отразяващо неговите психо-характеристики След 5 месеца първокласниците са готови за минаване към основната схема на училището. Ако имаме 3 водещи начални учители и 1 помощен = 4 педагози, те се разпределят като двама водят математика и природен цикъл и двама езиков и хуманитарен. Изкуствата и спортът задължително се водят от специалисти. Двамата математици си разпределят децата като едната група събира по-бързите и леко усвояващите, а другата - по-бавно работещите, които имат нужда от повече помощ и внимание. Същото се прави и от хуманитаристите. Помощник учителят се включва където има нужда и всичко се съгласува със специалистите по изкуствата и спорта. Учебният ден се състои примерно от - четене - писане - аритметика - човек и природа/общество/хигиена и т.н. - изкуство/спорт - режимни моменти -самостоятелни занимания Всеки час (астрономически) детето сменя обстановката като преминава от един кабинет в друг според своята лична програма. Във всеки кабинет го очаква съответният учител на групата, в която е разпределен. Всяко дете си има лична програма според това, към коя група принадлежи. Пример: дете К: 1. музика с учител А. 2. аритметика при учител Б. 3. четене при учител В. 4. спорт при учител Г 5. човек и природа - с учител Д (или Б) 6. писане с учител В 6. труд в градинката - с помощник учител ( или с Д/Б) дете П: 1.спорт с учител Г 2. аритметика с учител Б (в една група с К) 3. четене при учител Е 4. труд в градинката с помощник учителя (или Д/Б) 5. човек и природа с Д ( в една група с К) 6. писане с учител Е 7 музика при учител А През останалото време учителите осигуряват режимните моменти, игрите, свободното време... Естествено, планът е съвсем примерен, само да даде обща представа за идеята. Тук не е мястото за подробен проект, но аз го имам.

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва. Бог е Любов - песен Формула - Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов, Във всичко и всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще ти служа през цялата вечност. (един път) Лука - 23 Което става - Утринно Неделно Слово, държано на 17 юни 1934 г. Молитвен наряд за завършване: Формула - Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път) Псалм 23 Господнята молитва

Добре дошъл Руслан! Благодаря за интересната тема! Подкрепям казаното от Станимир и ще добавя още един важен аспект. Съпреживяването е може би един от най-важните механизми на ученето, които е развил човешкият ум. То е виртуално минаване през обстоятелства, от което би следвало да извлечем някакъв урок за себе си, да развием някакво качество, да придобием някаква опитност. Разбира се като всичко виртуално то си има и подводните камъни, но предпочитам вместо да разсъждавам върху тях (виртуално), да те помоля да споделиш какви съпреживявания си изпитал досега и кави са ти личните впечатления. За всички нас това ще бъде ценно. Надявам се тук да намериш интересни събеседници!

Welcome to the club!

Есеите - част 1 Есеите - част 2 Когато търсим идеала, логично звучи да се абстрахираме от външните признаци, отразяващи историческите условия, и да се съсредоточим върху принципите и смисловите измерения...

Мехурчетата в локвите наистина са много красиви! Оптимистът, вярвайте ми, може да прецени кога да се скрие и кога да се наслаждава на дъжда под него. Няколко пъти сме играли Паневритмия в майски дъжд - само който го е изпитал може да ме разбере... Не се пазете от дъжда, радвайте му се... И все пак, оставам с впечатление, че си представяте оптимиста като човек, който върви и стиснал зъби и очи си повтаря - всичко е за мое добро, всичко е за мое добро! Може и да не ми повярвате, всъщност това е състоянието, в което душата пее... И не очаквам да ме разберат хора, които не са я чували тази песен.

В библиотеките ни няма споменаване на Пирин с коментар от Учителя за нея. Има споменато името на планината само в смисъл, че е имало изглед към нея.

Личният разбира се, другите са анонимни. Дай ми личен пример за оптимизъм, който е навредил на човека. Но пак няма смисъл, защото ние влагаме тотално различен смисъл в това понятие. Това, което ти наричаш оптимист, за мен е агресор към Бог и Вселената. Това, което аз наричам оптимист, ти наричаш реалист и аз много ти благодаря за това определение на моето определение за оптимист.

Проблемът често се състои в това, че очакваме изсветляване на характера и съдбата, но без да се потрудим да изсветлим съзнанието си... Може би защото се идентифицираме с тъмното си съзнание, а не със светлото в себе си...

Мда. загуба на ценно време е това - най добре е всеки да си е такъв, какъвто на него си му е най-добре казвам аз като един непоправим оптимист. На мен оптимизмът ми е донесъл само най-добрите неща в моя живот, а когато съм го изоставяла заради нещо друго, съм си получавала търсеното. Изпитано, проверено. Другото са теории и общи лаф да стане приказки

Търсенето, очакването, желаенето на нещо, което да ни дойде отвън и да ни помогне, да ни просветне много ми прилича на историята с бялото мастило.

последното звучи като "ако ще варим млякото, по-добре е първо да го сложим във фризера". Колкото до трудните аспекти в живота и потенциалът им за развитие, това и без астрологията е ясно като бял ден на един повечко живял, видял и осмислял опита си човек.

Това е обратното на оптимист - това е агресор и то един от най-сериозните - агресия срещу Вселената. Ако вземем определението на думата оптимизъм - това е превъзходната степен на bonus - добър, т.е. най-добрият. Ако един човек по някакъв начин се е оказал на покрива на триетажна къща, то това вероятно е бил най-добрият за него вариант (например под него може би е имало пожар или срутване или наводнение). Със себе си той едва ли би взел ски, но ако все пак го е направил, то това е било най-доброто, което е можело да му се случи или той да реши да направ - т.е. преценил е, че според ситуацията тези ски ще са му в някаква помощ, за да реши благоприятно проблема си. Оптимистът определено би измислил по-добро решение от това да скача с тях, защото това не е най-добрият вариант на ползването им от покрива. Ако все пак той скочи с тях, значи не е оптимист, защото вече не отговаря на понятието. И още нещо, откривам още една сериозна заблуда в примера - много хора смятат, че оптимизмът е пряко свързан с очакванията - всъщност оптимизмът не се състои в очакванията, а в преценката на настоящата ситуация и обстоятелствата и, а не във фантазния образ на бъдеща ситуация. И все пак ако някой си мисли че оптимизмът е това, което vorfax е описал по-горе, за него наистина е по-здравословно да си остане тъжен песимист. Докато промени виждането си за оптимизма... ако успее някой ден.

Съгласна съм. Има хора, които се чувстват щастливи, когато се усещат жертви или съжалявани, утешавани..и сами си довеждат ситуациите до това съзнателно и не съвсем. И е вярно, знам го от първата половина на живота си.

О, като говорим за астрологията - сега чета една великолепна книга, в която авторката застъпва тезата, че позитивните аспекти са това, което ни е дадено наготово, а смятаните за трудни и негативни са точно потенциалът ни за развитие и израстване.

e, oчевидно зависи от ценностната система и от определението за най-добър резултат от ситуацията. За някого тя се измерва в цифра, записана в някаква книга - цифра, която гъделичка егото или регулира отношението на авторитетите на субекта. За друг най-добрият резултат, очакваният, е да получи обратна информация докъде е стигнал с усвояването и какво и колко има още да учи...