Донка

Хвана ми мисълта - за упражненията и паневритмията. Докато съм гледала макар и с едното око някого от групата, мисълта, съзнанието ми не са успявали да се отправят към "върха на триъгълника". Забелязвам елементи от неговата игра, от моето изпълнение, но мисълта си остава във формата. То е като да се опитва човек да гледа едновременно краката и ръцете си и...небето... Обаче съм преживявала истинско единение с душата на човек, който дори не присъства физически в момента, но може би мисълта му в този момент е в същата вибрация и посока. Колкото до организацията - тя е най-добра, когато се спуска от върха към точките от основата - т.е. когато хората (точките) не мислят за себе си като за точки от отсечката на основата, а всеки е като точка от лъч, който е спуска от върха на триъгълника и се оказва в (образуват заедно) една отсечка с другите точки от другите лъчи, когато определена равнина на време и пространство пресича тези лъчи в определените точки. Така, както ни събира тук Порталът - всеки идва сам, без организация, поръчения, мейли - идва по своя лъч Отгоре и върши и учи това, за което го е пратил Върхът. Форумът, сайтът е просто равнината, която пресича снопа лъчи. Има и други равнини... много...

Според мен, много е важно, че именно съзнанията, мисълта се отправят към една точка, не физическото присъствие, не формата, в която тази мисъл е проявена. Ако искаме всички да проявим мисълта, съзнанието в една форма, това ни разделя, защото вместо в посока към Бог, нашето внимание се премества в посока на човека до нас или пред нас... Сега ми идва мисълта, че Учителя никога не говори буквално, винаги в думите му има някакъв подтекст. Да изпратим всички мисълта и съзнанието си в една посока - към Бог, това съвсем не ми звучи като "уговаряме се за място и час, някой казва три-четири и всички заедно започваме да си отправяме съзнанието в една посока". Разбирам го по друг начин - когато усетя вътрешен порив, потребност да отправя моето индивидуално съзнание, моята лична мисъл към Бог, да не търся или очаквам някой друг, който заедно с мен да отправи своите, а да се опитам да се свържа с всички същества, които някъде по планетата ни в същия този миг са усетили същия порив и потребност като моите и също отправят своите индивидуални съзнания и мисъл към същото Място. Да усетя единството не с конкретни хора в конкретно място, а единството с душите , които в този миг са на същата вибрация като моята и да се слеем в една посока, като поточета в река, която ни носи към Океана. Така ми се струва Единството...

Вратата на любовта Сигурно всеки го е изживявал това магическо влюбване, когато целият свят се събира в само един човек. За другите не знам, но моите свършиха или с разочарования или по-зле... Последният път не беше така - когато бяхме заедно сякаш по-ясно забелязвах по-ясно красотата на света около себе си, усещах по-отчетливо добротата на всеки и всичко, а самият човек до мен се сливаше с този свят... точно както го описва Учителя. Това ми беше "мярката", по която разбрах, че ще бъдем щастливи заедно. И сме...И светът е все по-красив и добър...

Вратата на любовта

Трудно може да се намери по-кратка и по-точна формулировка за причината, която е предизвикала разделението на християнския свят. В същото време си мисля как точно приложението на знанията, "удрянето с жезъла", ни събира вместо да ни разделя... Парадоксално, но факт - точно когато всеки от нас започне да прилага в живота си знанията, любовта, прочетеното в беседите, осмисляното, мечтаното, той реално се отделя от останалите, с които учи и се развива. Не е възможно дори двама души да прилагат заедно по един и същ начин едно и също научено нещо - уроците ни винаги са индивидуални и всеки си ги учи сам в своя път. Кое ни събира тогава? Може би по закона на триъгълника ни обединява идеята, че всички сме ученици и времето и пространството ни е сложило в едно училище, в един клас, а понякога дори седим на един чин. Спомням си един мой ученик преди години - той непрекъснато наблюдаваше с какво се занимават другите в часа и така не му оставаше време той самият да усвои нещо полезно за себе си...Та идеята, че сме се оказали на един чин и в един клас, сигурно не е в това да се гледаме кой какво прави и дали удря с жезъла, а всеки да си гледа неговия жезъл и как точно го удря... Другите... за мен те са по-скоро усещането, че сме заедно... като тревичките, като дърветата в гората - корените им са сплетени, но короните - всяка расте сама... А виждали ли сте отсечени дървета, приготвени за извозване? Те са натрупани едно върху друго и едно до друго, но вече нямат корени и...не са живи.

Да.

Винаги съм се отнасяла малко скептично към поезия, която по някакъв начин се самоотнася към определено духовно учение и/или религия. Днес, обаче се зарадвах на поезията на Ясен Ведрин - усетих в стиховете му частица от себе си, от своето светоусещане. Приятната изненада беше естествено-красивият начин, по който стиховете излъчват Христос и Учението за Любовта, отразени в едно обикновено човешко сърце, въплътени в един обикновен човешки живот... Из Птицата в теб - книгата във Facebook

Основни правила на хигиената Ако много му се иска на човек да говори, че е студено и че няма печка и че трябва да се запали печка, значи той самият си е забравил да си вземе печката, а очаква от другите хора да го топлят с техните...

Ина, благодаря за урока в събота вечерта! Наистина успя да разрушиш вътре в мен една стара олющена грозна стена на моите страхове и предразсъдъци към рисуването. Винаги съм носила образите вътре в главата си и безпомощно съм отпускала ръце и съм захвърляла моливи, бои и всичко което ги наподобява. В паметта ми се е врязала една фраза, казана в много ранното ми детство от някой мой близък роднина - вече не помня кой - да напиша какво съм нарисувала, защото не се разбирало. После се изчервявах, сравнявайки моите недодялани рисунки и произведения с тези на няколкото талантливи деца в класа. Криех си рисунките или правех тайна сделка с момчето зад мен - то да ми оправи рисунката, а аз да се дръпвам на контролните, за да може той да изкара четворка по основните предмети, а аз поне 5 по рисуване. И така... докато в седми клас на шега си дадох една "шантава" рисунка в конкурс посветен на Космоса. То пак не се разбираш какво има нарисувано, но взе че спечели 3та награда за мой смях и ужас. Сега Ина ме буташе и дърпаше, тръскаше и успокояваше докато в един момент аз не усетих, че тя самата няма точно определена идея какво да бъде, която аз да се опитам да уцеля... Искаше от мен ей така да си играя с триъгълничетата без да мисля за някакви правила и рамки.... Отивам да си играя, че губя време тук сега....А и съм обещала да кача каквото се получи

От миналата година ни тормозят ухапвания на комарчета на поляната, където играем паневритмия и упражнения. Понякога минават бързо и без проблеми, понякога се подуват сериозно - дори на приятелка и се наложи да провежда лечение и да излиза в болнични. Опитваме с чесън и живовлек, но не винаги помага или може би ние не го прилагаме достатъчно усърдно. В Малко Търново бях свидетел как се помага с пранично изчистване. А какви естествени репеленти ви помагат да държите жилещите душички по-далеч? Хубаво ще е тук да си споделим опита, приятели! Благодаря ви предварително!

И това ми беше много много добър урок. В един момент чух не помня вече от чии устни се отрони: - Духовността се проявява в искрената благодарност - за всичко, към всеки и всичко - а това значи към Бог. Нарушаването на "духовните принципи и морал" съвсем не е признак на бездуховност, а защитата им и демонстрацията на идеализъм и "окултност" съвсем не е проява на духовност. Понякога дори е точно обратното. Като дрешка, обърната наопаки - пак е същата, но има грапави груби недоволни от живота и хората ръбове.

Намерих темата Тук ми се иска да споделя невероятните си изживявания по време на срещата ни в Малко Търново. Нека започна като в сериалите "Една година преди...." бяхме в Трещеник и аз носех "китаеца" с музиката на паневритмията. Тогава бях без Розалина и не знаех каква е подготовката и нагласата на останалите. Беше чудесно, но не посмях да предложа да играем в неделя сутринта. Може би още не чувствах себе си достатъчно опитна и спокойна, а може би бях без стабилна и спокойна подкрепа... без Розалина, с която сме свикнали да играем и се разбираме дори без поглед. Тази година точно се чудех дали да пиша в темата за срещата и Розичка ме изпревари с 10 минути. Това ми беше като втория звънец - разбрах, че ще има изпит. Ще се радвам и останалите да споделят усещанията си - ще бъде уникален опит. Бяхме 8 човека в парка и някак не намерихме време да си изберем мястото по светло, сутринта се притеснихме от компания тийнейджъри и се отклонихме от първия си избор на полянка. Първата сутрин бяхме 6, от които Ина танцува за пръв път в живота си, а Мария беше само с наученото в курса - без реална практика - аз сякаш усещах с всяка клетка напрежението и вълнението им, но вътре в мен беше спокойно - сякаш си знаех ролята. В един момент осъзнах, че Рози се опитва да ми каже да мина пред неопитните, а тя да бъде след тях. Не помня да съм се движила толкова естествено спокойно и плавно - всичко в мен пееше и се изпълваше с радост, която обаче не беше за мен, а за Мария и Ина. Рози се справи отлично - дори на пентаграма не успяхме да се оплетем и минахме с минимално инструктиране. На другата сутрин се присъединиха Алекс и Креми. Алекс е ходил на курс - него не го мислех, но на Креми и беше за пръв път, а на Ина за втори. Бяхме вече 4 двойки - някак естествено Креми се оказа с мен, а Ина с Розичка. Мина още по-светло и радостно - дори пяхме накрая. И най-интересно - бяхме на метри от улицата и алеята парка, но не минаваха нито хора, нито коли, или поне аз не ги забелязах. Не изключвам вероятността на някого от нашия кръг да му е било дискомфортно, но аз си споделям моите лични усещания - за мен тези паневритмии бяха взет изпит с награда и благословия - най-вече заради Ина и Креми! Благодаря ви, сестрички, че танцувахте за пръв път в живота си с нас - в паркчето в Малко Търново!

Арт занятие имаше и беше с много професионализъм водено от Ина. В него най-вече участвах аз и още Илианчето и Крис, но дори да отчетем само това, което открих и отворих аз за себе си, стига колкото за цял клас. Другите май предпочетоха свободните разговори, но това е нещо напълно нормално - всеки си има своите приоритети и очаквания. Моите лични бяха преизпълнени на 200%. Вече писахме с Илиана в темата за сухия пастел. В момента си събирам мислите и впечатленията за още няколко теми във форума за визуалните изкуства. Имам и какво да споделя в няколко теми от подфорума за Паневритмията и в другия за педагогиката, и за ... ох толкова са много... . Само се моля за търпение, защото от днес съм си пак "белка в колесе" в английския и сега ми е на първо място да си осигуря материалите за групата с малките утре - нямам търпение да приложа и проверя в часа по английски нещо, което научих от Ина и нейните съвети и отношение към мен. Да добавя специална благодарност на Диди и на нейните прекрасни деца, които носят спокойствието и светлината и мъдростта на своите родители, както и детското им излъчване и игривост и любознателност. Беше невероятно изживяване да общувам с дъщеричката и така ми се искаше да се гмурна с тях в бързея, но като една леличка госпожа се задоволих само да крача като щъркелка около тях и да се наслаждавам на тяхното наслаждение.

Благодаря и аз Мария - не знам защо, но когато разбрах, че и ти ще дойдеш, вече бях напълно спокойна, че каквото и да се случи, всичко ще е ОК. Снимките са в Галерията - аз давам линкове към тях. Моля и останалите да качват снимките в раздела за Странджа - тук -временно - после ще ги отделим в папка за срещата.

Благодаря на Ина за урока "на живо"! Сега вече съм убедена, че колкото и да му обясняват на човек дистанционно, друго си е да усетиш присъствието, ръцете да работят едни до други.. Осъзнах и че понякога не е необходимо много време, за да осъзнае човек същественото, но без да работи с ръцете си, без да се опитва да приложи, това, което е във фантазиите - няма смисъл, няма път, няма растеж, няма осъзнаване. Сухият пастел се оказа много "мой" материал. Може да постигне нежни полета, пълни със светлина, но може и да уплътни петното и да прелива постепенно, може да постигне и рязък акцент. И което е най-важно, ако съм въоръжена с хлебната гумичка, мога да отнема някоя драска или петно, които не си са на мястото. Пръстите усещат как цветът оживява и се "радват", запазвайки върху кожата оттенъците, които се появяват на белия лист. Може да се "разлее" и да се нанася с размах, но може и да се сложи малък и важен детайл. За отместването на хоризонтите и рамките в мисленето и въображението, за свободата и себе-приемането и подобни - ще пиша в другата тема. Моля Ина да ми прости, че няма да изпълня заръката да снимам и покажа това, което направихме в Малко Търново - за мен то беше най-маловажното, което си донесох в Хасково. Обещавам, обаче, да изпълня заръката със следващото си "произведение".

Обединява ни любовта - Михайло е прав! Усетих го с пълна сила на срещата в Малко Търново. Сякаш винаги сме били заедно и се познаваме от предишни животи. Допълвахме си изреченията, мислехме заедно, движехме се в синхрон, работехме в хармония, смеехме се, пеехме, танцувахме заедно - беше ни събрала любовта. Ако не любовта, а нещо друго е обединило някаква група хора, тази хармония не може да се получи. Получава се йерархия, администрация и накрая командна система, която ограничава, наказва или в най-добрия случай отхвърля инакомислещите, различните. И друго осъзнах - не е нужно да се обединяваме всички в едно обединение - ние вече сме обединени в едно такова и то не е създадено и не зависи от нас. Може би е най-добре да се оставим на волята на това Обединение да ни събира с нашите ближни по дух, за да свършим нещо важно и полезно за Него.