Донка

СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА Настанаха дните на братската среща. Въпреки ограничителните условия, дойдоха приятели от всички краища на страната. Домът се изпълни с народ. Много от гостите се разположиха в градината както можаха. Бяха дни на големи изпитания и страдания. Човеците се изтребваха - обмислено, методично, „научно”. Неизвестността тегнеше над всички. Само тук, в братската среда трепкаше малко радост, царуваше мир, имаше деятелна мисъл. Човек тук можеше да си отдъхне, като в пристанище. Всъщност Любовта е, която прави чудото. Но необходимо е човек да има познание за нейните закони, правила и методи за приложение. Това знание даваше Учителят в своите беседи и лекции. Рано сутринта ние се събрахме на молитва, след което Учителят държа беседа. През целия ден той приемаше гости и разговаряше с тях. А от време на време излизаше навън под големия орех и тогава всички се събирахме около него и почваше общ разговор: - Най-първо майката шета на детето, а когато порасте, и то трябва да помага на майка си. Когато някой иска да изоре нивата, чака ли тя да дойде при него? Не, той отива при нея. Когато някой иска да вземе вода от извора, чака ли изворът да дойде при него? Не, той отива при извора. Значи не трябва да чакаме Господ всичко да направи, но и ние трябва да работим. Човек може да живее само по един начин - като служи на Бога. Ние искаме да служим на Бога, понеже всичко сме получили от Него. Ние сме имали доверието Му, дал ни е всички блага през вековете. И ако не искаме да Му служим, де е благородството ни? Като казвам, че трябва да изпълним Волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери на Божията банка, за да услужваме на хората. Защото всичко, което имаме, е от Бога. Ние сме дошли тук на Земята, за да видим какво е направил Бог, да влезем във връзка с Него и да направим нещо за Него. Един стих от Евангелието казва: „Ние сме съработници на Бога.” Като работите за Бога, вземате участие в неговата работа. Тогава всички желания на човешката душа се осъществяват. Обаче не желайте да постигнете всичко изведнъж, не желайте всички цветя изведнъж да цъфнат. СЛУЖЕНИЕТО Смисълът на Живота е служение на Бога - Великото Творческо Начало. Това е задачата ви, това е най-великото нещо! Човек, който служи на Бога, трябва да бъде най-добър, най-учен, най-силен. Той ще мине през изпити, за да види доколко е готов за служение. Човек трябва да се интересува от всичко живо в света, от всички прояви на Божественото. Достойнството на човека седи в служението на Бога. Бог дава сила и знание на онези, които го обичат и са готови да направят всичко за. Него. Колко души са готови да отидат на кладата за Божественото Учение? Служението на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не и за похвали. Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие. Щом я свършите, ще си починете. Думите на Христа „да се отречеш от себе си” значат да задържите в съзнанието си само един образ - образът на Бога. Докато търсите своята слава в света, ще имате култура като днешната. Който търси своята слава, ще бъде роб на условията. А който търси Божията Слава, ще бъде свободен. В какво седи радостта на извора? В това, че който дойде при него, утолява жаждата си. Дали хвалиш извора, това не го интересува. Като пиеш от него той се радва. Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия. Когато изпълни обещанието си, той ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода. Ще бъде цвете, което цъфти, и дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове. Как се изразява служението? Каквото правиш, прави го за Господа. Това е служение на Бога. Който служи, който се жертва, пръв се ползва. Да проявиш Любовта, това е служение на Бога. Служението на Бога значи да приложите Неговите закони. Ако хората говорят за Божествените закони, а прилагат своите, животът им няма да се подобри. Някой път през нощта можете да чуете глас: „На тази и тази улица и номер живее човек в трудно и безизходно положение, идете и му помогнете!” Отивате и намирате, че всичко е тъй както ви е казал гласът. През ума ви минава една добра мисъл, една идея, дайте й път. Това е служение на Бога. Не отлагайте! Вие я отлагате за една година и после искате за един ден да свършите всичката работа, ако всеки ден вършите по малко, работата ще върви по-добре. Един брат каза: - Забелязал съм, че ако човек отложи една работа, в бъдеще условията стават по-трудни. Учителят продължи: В човека има един глас, който му казва: „Остави това сега, отложи го.” Той иска да отложиш, за да задигне твоето благо. Като те обидят, някой ти казва отвътре: „Защо да претърпиш? Защо не му дадеш да разбере?” Господ не иска от вас големи работи. Той иска малки работи. Някой път седите и не знаете какво да работите. Чувате, че ви казват: „Влезте в стаята.” Една муха бръмчи и се моли на Бога да я освободи, паякът я хванал. Ти освободи мухата, извърши Волята Божия. Господ ще бъде доволен от теб. Когато не разбирате нещата, напредналите Същества ще ви помогнат да ги разберете. Щом почнете да ги разбирате, ще помагате на по-нисшите същества и те ще почнат да разбират. Когато отидете при един човек, не му проповядвайте. Най-първо трябва да го обичате. Намерете онзи човек, който търси Господа и нему говорете. А другият, който играе на хорото, нека си играе. Досега хората са мислили и работили за себе си и затова са дошли до безизходно положение. Ако не изпълните Волята Божия както трябва, прекъсвате връзката си с Бога. Човек като остави Господа, идват главоболия, тревоги, болести и грижи. При Йоан Кронщадски дошъл виден учен, духовник и му казва: „Чух, че се отклоняваш от истинското Христово учение. Забранявам ти да говориш.” Йоан Кронщадски казал: „Добре.” След два дни духовникът онемял. Повикал Йоан Кронщадски и му написал: „Говори каквото искаш. Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил. Под думата „слаб човек” се разбира човек недоразвит. Силен е онзи, който върви по Божия Път. Ако се отклони от него, става слаб. Така и Висшите Духове, които се отклониха от Божествения Път, паднаха и станаха слаби. Виждаме в книгата „Откровение”, че един ангел слиза и връзва падналия дух за хиляди години. Питам този, който го връзва, каква е силата му? Той има грамадна сила. Значи вързаният не е разбрал къде се крие силата: именно, когато постъпва в съгласие с Божественото и работи за него. Когато направите нещо за Бога, това ви дава мощ, сила. Бог е Праведен. Като служим на Праведния Господар, ние сме праведни. Един закон гласи: когато човек направи нещо угодно на Бога, чувства Радост. А когато направи погрешка, колкото и да е малка, чувства скръб. Когато чувстваш скръб, направил си нещо лошо. Когато чувстваш Радост, направил си нещо добро. Щом почнете да живеете добре, в душата ви настъпва Мир и Светлина. А когато почнете да вършите зло, в душата ви настъпва мрак. Не изпълните ли Волята на Бога както трябва, лъв ще ви срещне на пътя и ще ви умъртви. Ако човек е неразположен и служи на Бога, неразположението му ще изчезне. Ако човек иска да запази благоуханието на своите мисли и чувства, трябва да служи на Бога. Ако всички хора служеха на Бога, щяха да бъдат щастливи. Онзи, който служи на Бога, има всичко. Той има всички благоприятни условия за работа, както онази жена, която има вкъщи си вълна и може да работи каквото си иска. Няма да има добри условия, от които да бъде лишена. Човек, който не изпълнява Волята Божия, става и беден, и богат. А човек, който изпълнява Волята Божия, не е нито беден, нито богат. Ако чувстваш в себе си, че си придобил нещо, изпълнил си Волята Божия, благословенията ще идват навреме. Иначе ще закъсняват. Всеки човек, който служи на Бога, има успех и закрила. Който не иска да служи на Бога, на доброто, загубен е. Без служене на Бога - Великото Разумно Начало, Животът се обезсмисля и в края на краищата ще бъдеш нещастен. Когато човек има благословението и благоволението на Бога, Висшите Разумни Същества му помагат и работите му се уреждат. Нека всеки да служи на Бога както знае, а другите неща сами по себе си ще се уредят. Ако не впрегнем ума, сърцето и волята си в работа за Бога, нищо не можем да направим. Някой казва: „Като уредя работите си, ще работя за Бога.” Който не работи за уреждането на Божиите работи, неговите никога не ще се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога; защото тогава вие влагате капитала си в Божествената банка. Когато хората не дават нищо на Бога, Той изпраща при тях разбойници, на които казва: „Понеже тези хора са богати и нищо не дават доброволно, нека дадат на вас.” Те влизат в някоя богата къща, обират я и излизат. Като излязат вън, богатите хора казват: „Много неща взеха тези разбойници, но благодарим на Бога, че живи останахме.” Трябва да се знае, че всичко, което имаме, е Божие, а не наше. Няма собственици в света, защото няма частна собственост. В момента, когато турите идеята да живеете за Бога, Той заличава всичките ви грехове. Чрез болестите вие изплащате задължения. Щом турите в себе си желанието да служите на Бога, Той плаща заради вас. Само така човек може да бъде свободен и здрав. Бог е богатият. Щом работиш в името на Бога, всичко работи за тебе. Как се обяснява това? Със следния закон: като работиш за Бога, ти си възприемчив към енергиите, които идат от целия Всемир. Иначе не си възприемчив към тях. Човек изпада в изкушение, като не върши Волята Божия. Щом я върши, никакво изкушение не може да дойде до него. Тогава той има каса, пълна със злато и не може да изпадне в изкушение. Дето и да се намира човек, и в райската градина да е, щом не върши Волята Божия, изкушението ще дойде. Решиш ли да служиш на Бога не мисли какво ще стане с тебе. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо с тебе, каквото хората не са виждали. Само като служим на Бога ще оправим света.

Един светец отивал да се разговаря с Бога. И като минавал покрай един богат човек, последният му казал: - Кажи на Господа, че ми дотегна това богатство. Да го отнеме, за да живея като хората. - Много добре - казал мъдрецът, - ще кажа на Бога. Повървял по-нататък и видял един бедняк, който пък му казал: - Кажи на Бога, че ми дотегна този живот. Стига съм ходил гол и бос. Да ми даде дрехи, изобщо - да измени условията на живота ми. - И твоята молба ще представя - рекъл мъдрецът. Отива при Господа и му разправя за двамата. Господ му рекъл: - Кажи на богатия да стане недоволен и да започне да роптае против Мен и Аз ще му отнема всичкото богатство; а на онзи бедняк кажи да бъде доволен от живота и всичко ще му се даде. Връща се мъдрецът и казва на богатия какво му поръчал Господ, но богатият възразил: - Как мога да направя това? - Тогава богатството ти ще остане. Минава край бедняка и му казва поръчаното от Господа, но и той му възразил: - Как мога да бъда доволен при такива лоши условия? Тогава мъдрецът му казал: - Ще ходиш гол и гол ще бъдеш погребан. Вие казвате, че починалите били при Бога, а отивате на гробищата да им четете молитви и да ги поливате. Могат ли те да бъдат едновременно и на гробищата, и при Бога? Онзи, който е горе, трябва да каже на онези, които са долу: "Вие мислите, че сте мъртви; почнете да благодарите и ще възкръснете". Това, което ви казвам, не го вземайте за упрек, че имам намерение да укорявам когото и да е за неговите вярвания. Излагам само ония лъжливи схващания за Живота, които са вмъкнати в нас и които ни тикат в крив път, за да сме в дисхармония със самия Живот. Ние искаме да живеем, а при това се готвим за смърт. Онзи, който е намерил закона на Мировата Любов, на туй Космическо съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба - той е в състояние да оживее пак. Онзи, който не е научил този велик закон на Любовта, неговият камък никога не ще бъде отвален от гроба. Днес хората все това говорят: "Ние сме грешници, грешници". Не искам вече да чувам такова нещо! Туй, което аз зная, е, че хората по естество, в душата си са добри, а поради заблуждения и воля са лоши. Те търсят щастие и мислят, че по този път, по който вървят, ще го намерят. Няма да го намерят, защото и техните бащи и деди са го търсили все по същия път и не са го намерили. Христос е казал: "Онези, които чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят". А що значи Син Человеческаго? - Синът на Мъдростта и Любовта. Онзи, който е съединил Мъдростта с Любовта, той е оживял. И вие, когато чуете този глас, ще оживеете, ще възкръснете.

Туй е в първата епоха, през време на римската империя, в едно царство в Мала Азия, някой светия се е подвизавал: 20 години живял като отшелник, самотен. Искал да има някое видение: да му се изяви Христос. Хората отивали при него, Христос не се явявал. Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да те видя“. Молил се, плакал; молил се, плакал. И така в плача си се върнал в колибата си и казал: „Работих 20 години, и Христос не ми се яви“. Но вечерта – към залязване, идва една мома. „Ха – ще кажете вие, – виждаме вече мисълта ви – пак една мома.“ Мома е, но вие не знаете каква мома, „Христос ще му се изяви“. Нали? Приближава се отдалече, вижда този светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш?“ Но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето ѝ е само скули, тя страдала от проказа. В него се явява едно колебание: да я приеме ли, или не. Ако беше красива, хубава, стройна, с ония хубави очи – изкушение щеше да бъде – дяволът ще дойде. Ще кажете: „Светия и хубава мома на едно място, в една стая да живеят, втасахме я!“ А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра, ще я приема“. – „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива ѝ краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва ѝ леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“. На сутринта, като погледнал на нея, видял Христа в тази мома, и моментално тя се изгубила. Сега Христос ще ви се яви в една отрупана със скули мома. Вие искате да видите Христа с корона и скиптър, с ангели. Но тогава сърцето ви ще тупа от страх, и за Любов няма да мислите. Някои от вас ще мислите: да се скрие в някой курник. Щом дойде Христос, тогава пермутации ще има. Всичко туй ще бъде разгорявано, къщите разхвърляни. Как ще посрещнете Христа? Той като дойде, всичко, целият свят ще се обърне с главата надолу.

По отношение на подбудителните причини, различаваме три вида дейност: първо, мъчение - то значи да работиш по насилие. Това значи да слизаш надолу. Второ, труд - значи да работиш за заплата, да излезеш от гъстата материя и да отидеш нагоре. Трето, работа - това е дейност по свобода, от Любов. Работата - това е истинската култура. Трудът-това е приготовление за културата. При труда човек работи за възнаграждение, за своя лична полза, за пари. На Земята най-висшата дейност е от Любов. Има дейност, която е по-горе от обикновената, това е дейността, подбудена от Любовта. Това е, когато човек жертва себе си за другите. Защото човек може да жертва самия себе си. Така е сторил Христос. Но това са висши работи, които всеки не може да разбере в тяхната пълнота. Новото, което идва в света, е работа с Любов. Преди малко казах, че по отношение на подтика към труда имаме три вида дейност: мъчение, труд и работа. За нагледност същата идея ще изложа по следния начин. Има три подтика за дейност: законът, парите и Любовта. Първият подтик е законът. Когато работиш по закон, там няма свобода. Когато работиш за пари, ти си по-свободен. Когато работиш от Любов, там е пълната свобода. Досега сме служили на закона, служили сме на парите. Сега как да не можем за служим на Любовта? Мобилизират те, казват ти: „Ще се биеш за отечеството или ще работиш тази работа.” Няма заплата, няма нищо. Това е по закон. Вторият морал е: Ще работиш за пари.” Някой ти казва: “Ела да работиш.” Ти казваш: “Без пари не работя.” Предлага ти сто лева. Ти казваш: “Не работя.” Дава ти 200 лева. Ти казваш: “Не работя”. Дава ти 250 лева, ти отиваш на работа. След порядъка на закона и парите идваме към третия порядък: ще работиш от Любов. Когато отиваш да работиш от Любов и там се плаща, но по друг начин. И тъй, в света влиза сега един нов порядък - Любовта. Тя е най-силният фактор. От труда човек трябва да премине към работата. Това е висшата дейност, пътят към Свободата. Един пример за работа: отива музикант в една болница. Свири на болните, не иска възнаграждение - от милост отива. Художникът излага картини за повдигане на духа на болните, без да иска възнаграждение. Днес имаме труд, но нямаме още работа. Работата ще бъде великата задача за бъдещото поколение. Който е в мъчението, да премине към труда. Който е в труда да премине към работата. И най-малката служба, и най-малката работа, вършена от Любов, добива висша ценност. Любовта трябва да бъде подтик на всяко нещо. Има един мистичен разказ: в древността един цар, който се разхождал в градината си, набрал кошница с череши. Настигнало го едно дете и му казва: „Можеш ли да ми продадеш?” Царят казал: „Не ги продавам.” „Можеш ли да ми дадеш?” „Мога да ти дам.” Но и детето било умно. Царят като му дал череши, детето казало: „Мога ли да ти понося кошницата?” Тръгнали заедно. Детето му носило кошницата, царят му казал: „Мога ли да ти платя?” Детето отговорило: „Не.” Човек, като работи за някого, харчи Божествена енергия, която не може да се плати, затова не трябва да му се плаща. Ако му се дава нещо, то ще бъде възнаграждение от Любов, а не плащане. Всяко нещо, в което няма Любов, е престъпление. Всяко нещо, което вземаш без Любов, е кражба. Всяко нещо, което се приема без Любов, е кражба. Всички неща, които се вършат с Любов, имат смисъл. В работата не трябва да има никакъв материален обект. Тогава ще бъдем свободни, независими. Новият морал е абсолютното безкористие. Работата, в която парите играят роля, не е Божествена, работа, дето парите не играят роля, е Божествена. Когато отидеш при някого, ще му кажеш: „Ще ти работя без пари.” Свършиш работата - отиваш си. Всеки народ се нуждае от нова мисъл, нова култура, която да го преобрази, да премахне затворите и бесилките. Всеки ще работи без да му се плаща. Това ще стане в бъдеще. Докога човек ще се мъчи? Докато започне да работи от Любов. Аз ще отида пръв да работя на нивата по пет часа на ден без никакво възнаграждение. Ако правим така, ще бъдем един повдигнат народ. Ако всички мъже и жени постъпват така, на какво ще прилича България! Истинската работа е тази, в която Любовта взема участие. Чудни са понякога хората. Като станат религиозни и духовни, напущат работа, напущат службата. Не, сега именно ще работиш и то без пари. Истинският морал седи в това - всяко нещо, което човек върши, ще бъде продиктувано от Любовта. Дето няма Любов, там има престъпления, лъжа, зло. Защо светът не е още свят на хармонията? Сега влизаме в хармонията. Бъдещото човечество, което иде, е кандидат за новото Небе, новата Земя, за новия ред на нещата. На Небето първият член на конституцията гласи: „Ще работиш без пари.” Онази река, която полива твоята градина, колко й плащаш за поливането? Ако малката река може да направи услуга без пари, защо човек не може да направи същото? Този въпрос трябва да се разбере по-широко. Не очаквай пари за своята работа, не очаквай благодарност и признателност; то е все едно, че очакваш заплата. А ти ще работиш без да очакваш нещо. Като ти благодарят за това, което правиш, ти получаваш заплатата си. А като не ти благодарят, ти ще получиш благословението си в бъдеще. Каквато и работа да върши човек, физическа или духовна, трябва да работи с разположение и Любов. Не е позволено на ученика да стои без работа. В новия строй няма да продават плодовете. Вие ще давате плодове от Любов и ще ви дават плодове от Любов. Всяка работа, в която Любовта е подтик, е приятна. Човешкото носи страдание, а Божественото - Радост. Защо в света има страдания? Защото човешкото преобладава над Божественото. Противоречията произтичат от човешкия порядък, а благата - от Божествения. Хората още не са изучили Божествените закони. Те учат сега закони, които не са Божествени. Дойде ли Любовта, ще пеете добре и ще свирите добре. Замине ли си тя, няма вдъхновение. Дето Любовта не работи, нещата са в застой. Мини някой път без Любов някъде и виж как ще постъпват хората с тебе. Мини втори път с Любов и ще видиш как ще постъпват. Хубавият свят е светът на Любовта. Законът на Любовта е закон на Свободата. Само когато човек работи по Любов, е свободен. Свободата се добива, когато човек служи на Бога с Любов. Вие често служите на други същества, които не са направили нищо за вас. Защо тогава да не служите на Бога, който е направил всичко за вас, който всичко ви е дал? Всички трябва да станем доброволно слуги. Тогава от мъчението и труда ще влезем в работата. Мъчението и трудът са карма, а Любовта е дихарма. Една сестра попита: - Ние в кой от двата закона сме? Вие сте в дихармата. Когато хората дойдат да живеят в новото разбиране, предварително ще им плащат. Когато ябълката ти дава своя плод, тя ти казва: „Изяж ме и посей моите семена.” В Новия Живот разменната монета ще бъде Любовта, а не парите. Когато обичаш някого, ти вече си му платил предварително и той ще извърши нещо за тебе. Сега разменната монета са парите и колкото повече ти платят толкова по-добре и по-бързо извършваш работата и обратно. Всяка работа, колкото и малка да е, извършена в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, добива голяма ценност. Днес каквото и да работят хората, все очакват да получат нещо. Не е лошо човек да получи нещо за труда си, това е в реда на нещата. Обаче като казвам, че човек трябва да работи даром, имам предвид следната идея: всяка работа трябва да става съобразно закона на Любовта, без оглед на това ще се плати ли или не. Всяка работа, която се върши с Любов, не може да се заплати. Един човек наел работници. Единият работник поискал 500 лева надница, вторият - 400 лева, третият - 300 лева, предпоследният поискал 10 лева надница, а последният казал: „Не искам пари, каквото искаш можеш да дадеш.” Вечерта на всекиго господарят дал това, което поискал, а на последния дал два пъти повече, отколкото на онзи, който поискал 500 лева. Тази пролет вие работихте при няколко извора в този двор. В света биха се учудили, че вие работите без пари и то така усърдно и с радост. Обаче светът не знае, че тези, които работят от Любов, получават най-голямата заплата, най-голямото възнаграждение. Но получават го тайно - не се знае какво ще получат. Когато услужиш на един бръмбар - на Бога услужваш. Бръмбарът се моли на Господа, а ти като му помагаш, на Господа помагаш. Едно растение се моли на Господа, няма влага. Като го полееш, ти си му направил едно добро. Това добро на Господа си го направил. И растението ще ти благодари. Те чувстват нещата. Няма по-хубаво нещо от работата за Господа. Такава дейност не е мъчение, не е труд. Сегашният социален строй е мъчение. Само когато обичаш, ти служиш. Другото е насилие. Бог не създаде господари и слуги, но човеци, които да живеят братски. Господари и слуги - това са човешки измислици. Всички хора са братя и сестри с чисти свободни отношения. Казват: „Силните ще оправят света.” Но как? Силните трябва да слугуват на слабите. В дома на детето слугуват, защото е слабо. Така ще бъде и в новото общество - силният ще слугува на слабия. На какво трябва да станем слуги? На Любовта, на Мъдростта, на Истината. Политическият живот, дето е действало изключително насилие, ще бъде заменен със сътрудничество и служене. Някой пита без пари може ли? Парите ние ги направихме господари, а казваме, че без пари не може. В Божествения Свят не се плаща за никаква служба. Там всички работят даром. Ще дойде ден когато парите ще изчезнат от употреба. Питате как ще живеят хората? Както на Небето. Ако отидете на Небето и предложите на някого пари, той ще каже: „Тук парите не вървят.” Той се чувства щастлив, че може да ти даде нещо без пари. Значи духовният живот е точно обратен на земния. Новата Култура е слизане на духовния живот на Земята. Днешният порядък е последствие на греха. Горе, в Духовния Свят, има един Живот на идеален порядък. Социалните реформи, които ние предприемаме, други Същества са ги имали и ние ги вземаме от тях. А мислим, че този социален порядък, който нареждаме, е от нас. Каквото има в Духовния Свят, точно това трябва да се приложи и на Земята. Мойсей видя модела на Скинията горе, и я направи точно такава, каквато му я показаха. Сега в света парите са подбудителната причина, понеже Любовта я няма. А в бъдеще не ще бъде така. След един концерт Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.” Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него. Той свирил за нея от Любов. Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с цигулката на улицата, а паничката му празна. Той взел цигулката му и засвирил. Събрали се много хора и паничката на стареца се напълнила с пари. Това е свирене от Любов. Дойде някой и ти каже: „Искаш ли да работиш?” Ти ще кажеш: „Ние за пари не работим, ще работим даром.” Аз не се нуждая от пари, но когато искам, мога да разполагам с тях. Някой ще каже: „Покажи ми къде има пари?” Казвам: „Не. Когато възлюбите Бога, ще имате ключовете на всички каси.” Някой казва: „Без пари не може.” То е така, както когато кажем, че болният без кола не може. Да, но здравият без кола може. Болният без пари не може, но здравият без пари може. Сега законът и парите са водители на Любовта, а трябва да станат слуги. Майката, като отглежда детето си докато порасне, колко безсънни нощи, грижи и всичко е пожертвала за него! Кой й плаща? За пари ли го прави? Ето виждате, че тя става слуга на Любовта, жертва се в името на Любовта. Значи имаме пример за слугуване и без пари. Майките слугуват без пари - имаме образец. Божественият порядък не е за всички хора. Има хора, които трябва да живеят с пари, а други, които ще живеят без пари. Някой пътува с биволска кола. Онзи, който лети с аероплан, по - скъпо ще плати, но по - бързо ще стигне. От мое гледище, светът ще се оправи когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари, от Любов. За в бъдеще ще има такъв строй. Това ще бъде най-свещеното нещо на света. Славяните трябва да дадат пример с какво трябва да се заместят парите, интересът.

Великият Божествен Живот ни обгръща отвсякъде и ни прониква. Учителят умееше с прости думи да напомни за него, да разкрие неговото присъствие. Само когато човек има него за образец, може да вземе правата посока в живота. Тогава той решава добре задачите, инак ходи в тъмнина и постоянно среща препятствия на пътя си. Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант. Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди как ще му простиш? Достатъчно е да си спомниш за Бога, за да му простиш. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда, опитва твоята Любов. Ако тя е силна, ще запазиш спокойствие. Когато направят грешка спрямо тебе, ти прости. Това е закон на милосърдието. Друг закон гласи: ако простиш, добиваш своята свобода. Иначе те свързват веригите на кармата. Когато някой ти направи пакост, а ти му пожелаеш нещо лошо, създаваш карма, която ще плащаш. Без да се примирите с хората, не можете да влезете в Царството Божие. В този и онзи свят ще те измъчва този, когото не обичаш. Той ще бъде слугата, който ще те измъчва. Ти казваш: „Всичко съм готов да дам, за да се отърва от този товар.” Не, от него ще се освободиш само когато го обикнеш. Вие трябва да прощавате на хората, защото всички души са излезли от Бога. Ако не простите, ще прекъснете връзката си с Бога и с Божията благодат, която иде от Него към вас. Казваш: „Искам да отида при Господа.” Знаеш ли как се отива там? При Бога има няколко милиона градуса топлина, как ще издържиш? Достатъчно е да надзърнеш там за един момент и да се стопиш. Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил и кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя.” Подай му ръката си и забрави всякаква обида. Речеш ли да отидеш при Бога, да Му разказваш как са те обидили, нищо няма да остане от тебе. Когато се скарате с някой човек, потъмнява вярата ви, потъмнява надеждата ви. Като се скарате с всички хора, всички тези светли сили във вас престават да функционират и вие оставате в тъмнина. Казвате: „Какво трябва да правя” Ще се примирите с хората. Като дойде злото и ви направи пакост, не се борете с него. Турете доброто на негово място. А вие почвате борба със злото и всякога сте бити. Няма оръжие в света, което да противостои на Силата на Любовта. Не се противете на злото със зло, а със Силата на Любовта! Една сестра беше в дисхармония с друга. Казах на сестрата така: „Четете и размишлявайте върху страница 101 от книгата „Царският път на душата””. На тази страница пише, че човек трябва да мушне неприятеля си с ножа на Любовта. Да обичате врага си - това е геройство. Как ще го обичате? Представете си, че някой ви направи най-голямото зло. Един ден Бог отнема всичкото му богатство и го поставя в положението на последен бедняк. Такъв идва той в дома ви да поиска помощ. Ако го приемете добре, ако го нахраните и напоите и не му кажете нито една дума за направеното от него зло, вие обичате врага си. Да кажем, говорили сте лошо за някои хора. Как ще изправите това нарушение? Ще им направите някоя услуга. Само силният може да прощава. Това Учение не е за слабите и малодушните, а за силните. Да обичате онзи, който ви обича, това е естествено. Майката обича детето си и то я обича. Да обичаш врага си - това е достояние на малцина. Силна Радост е тази, която поглъща скръбта, силна Любов е тази, която поглъща омразата. Ако Любовта у вас не може са стопи омразата, каква Любов е тя? Ако доброто у вас не може да стопи злото, какво добро е то? Умен човек е онзи, който може да смени омразата с Любовта. Ако свекървата ви е лоша, опитайте се да я възпитавате и учите, да и станете професор. Тя ви е дадена като задача. Ще я учите. Ще я туряте в огън с 35 милиона градуса да се стопи, без да изгори. Като излезе от огъня, от враг ще ви стане приятел. Значи голям огън е нужен за всички. Оплакваш се от мъжа си. Тури го в този огън да се стопи и пречисти. Да любиш врага си, това не е признак на слабост. Защото врагът със Силата на Любовта се обезсилва и капитулира. Когато някой се отнася зле с тебе, ти се отнеси с него добре. Тогава ще се трансформира неговото състояние, доброто в него ще победи злото и той ще се измени. Някой те приема студено. Като излезеш, помоли се за този човек, тогава той ще си каже: „Аз приех този човек студено, но ще променя своето отношение, следващия път ще го приема добре.” Писанието казва: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му.” Когато обиждат някого пред тебе, кажи на обидения: „Не му се сърди, погрешките на хората са наши погрешки.” Всеки, който се примирява без Любов, прави престъпление. Някой ви дължи десет хиляди лева. Кажете си: „Мога ли в името на Любовта да простя на този човек десет хиляди лева и да ги забравя?” Ако искате да му простите, вземете полицата, подписана от поръчителите, и я турете в огъня да изгори. Направете опита без да се колебаете. Някой иска да влезе без опити в Царството Божие. Не, без опити не е възможно. Ще влезете в огъня, ще изгорите всичките си полици, т.е. всички недоразумения, огорчения и обиди и ще излезете от огъня пречистени.

Ако в мъчнотиите човек върви напред, без да се спъва, той е силен. Силният издържа на всички изпитания. Страданията са тежести, товар, който ние теглим нагоре. Добре, че има разумни Същества, които ни помагат. Бог казва: „Потърсете ме в ден скръбен.” Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на своето развитие. Ако духът му е силен, той ще устои. Ако не е силен, ще тръгне по общото течение.Ако страдаш и с радост понасяш страданията, имаш Любов. Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през които минава. Благодарете, че имате мъчнотии, за да опознаете характера си и силата на своите убеждения. Човек трябва да е готов да пожертва всичко за Любовта, Мъдростта и Истината. Крайно неприятно ми е, когато някой страда без Любов. Друго е, ако имате съзнание, доблест да страдате за Истината. Но това става само с Любов. Какво ще спечеля, ако ви изложа на страдания, на гонения, на глад заради мен? Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете, да намерите Бога и целокупния Живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с Любов. Като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. Ако не страдате с Любов, ще ви кажа: „Братя, вие ми причинявате голяма болка.” Защо? Защото страдате без Любов. Защо Господ, който е съвършен и всемъдър, е допуснал тези противоречия? За да опита нашата Любов. Господ пита: „След всички страдания, можете ли да ме обичате? Ако ме обичате, вашата Любов е истинска. Защото, ако ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е естествено.” Сега Бог е турил хората при такива условия – да преминат през всички сита. И след като ги изпита, ще ги приеме в Царството Си, ще им даде сила, знание и мъдрост да управляват света. Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му. Като дойде някое страдание, облечете се в новите си дрехи, а пък щом премине, съблечете новите си дрехи, облечете обикновените и станете като другите хора. Когато сте скръбни, нагоре се качвайте. Много от страданията са привидни. В живота на Земята все има разочарования. Някой е артист, ръкопляскат му; като остарее – на други ръкопляскат. Той казва: „Какво беше едно време!” В бъдеще пак ще има добри условия за този човек. Животът не се състои само в един ден. Страданията са за един момент, те са краткотрайни. Гневът на Господа е момент, а милостта Му е във век. Има две крайност: много страдания са излишни, а без страдания е друга крайност. Трябва да имате поне за пет пари страдания. Ние не влизаме в положението на хората, които страдат. Ние не влизаме в положението на животните, на които причиняваме страдания. Когато човек страда, той трябва да чака изгряването на Слънцето. Щом изгрее Слънцето, всички страдания изчезват. Дойде ли някое страдание, помисли за всички същества, които страдат, и кажи: „ С мене заедно страдат още много хора.” Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила, която да го съкруши! Ето защо, човек трябва да побеждава мъчнотиите. Какво ли не сте прекарвали в миналото, но сте забравили? Едно време е имало вулкани, изригвания, лава, хората са били заравяни под пепелта, под лавата. Какво ли не е прекарвал човека на Земята! Иде Нова Култура! Всичко, което става ще се забрави. Докато човек е болен, мисли, че няма да забрави, но като мине болестта, забравя я, като че е било сън.

Обикновеният човек не може да страда като великите хора. Страданията са според степента на развитието. Когато минете през страданията на Йова, на Христа, ще добиете ново разбиране за Живота. Ако не минете през тях, не можете да се доберете до тайните на Битието. Човек още не е дошъл до крайните предели на страданието, за да излезе от човешкия живот и да стане ангел. Трябва да минете през две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост. След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични. То не може да се изрази на човешки език. Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, в тях те научават великите загадки на живота. Всяко страдание е отворена врата за познаване на Бога. Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята. Ангелите се доближават до Бога чрез радостта. Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото величие. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи. Слугата трябва да мине през лош господар, за да оцени добрия господар, когато отиде при него. Трябва да дойдат бури при вас, за да разгонят мъглите; тогава ще изгрее Слънцето. Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. Който е страдал много, той е мек и добродетелен. Без страдания не можеш да добиеш нито мекота, нито благородство. Чрез страданията човек се изменя постепенно и най-после се решава да води чист и свят живот.

Писмото от Учителя, което следва по-долу е отправено до братята и сестрите. Не знаем точно кога е писано и кога е изпратено, то стана достояние на нас сега. Но то се отнася до всички ученици от всички времена. "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен - е казал Единният Учител, който е отделил стария живот от новия. Съвършени в какво? В Любовта, в Живота, в Справедливостта, в Мъдростта, в Истината. А Истината, това е проявената Любов в Живота. Можете ли да проверите тази Истина на дело? Знаете ли размерите на тази всеобемаща Любов на Бога на боговете, на Господа на господарите, на Учителя на учителите, който казва седемдесет пъти по седем да прощавате на братята си, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка! Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя и днес е с вас. Мислите ли, че тя може да се измени и да стане друга? Не. Горко на богатия, който не е богат! Горко на сиромаха, който не е сиромах! Това е едно от правилата на Бялото Братство, на Великата Божествена Школа: богат в Божественото, сиромах в човешкото."

Законите на Паневритмията са написани в целия всемир. Паневритмията съществува в цялата природа. Има една хармония и ритъм в цялото битие.Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно цяло. Това именно е Паневритмията. При движението на небесните тела се осъществява тъй наречената Хармония на сферите – една музика, която изпълва цялото пространство.” И така, Паневритмията, която ние познаваме като танц, е изображение, отражение в земни условия на космичните закони. Знанието за вселената и законите на Битието е било разкривано от Учителите на човечеството от древността до днес и от най-дълбока древност това знание е било давано на човека чрез символи и образи. Човешките езици в най-малка степен са годни да изразят истинското знание. Учениците на окултните школи са били обучавани да разгадават символите и да общуват посредством тях. В древните храмове се е търсил синтез между идея, слово,образ, жест, музика и това е било постигано в жреческите церемонии и танците на древните мистерии. Този синтез позволява да се изрази есенцията на един закон, на една идея. Този синтез намираме в свещения кръгов танц Паневритмия. С течение на времето средствата за общуване се усложнявали и същевременно губели от своята дълбочина и изразителност. Човек загубвал говора на тялото, на песента, залагал все повече на думите, човешките езици загубвали силата, музикалността и дълбочината на древния език. Така достигаме до съвременния човек, който живее предимно в ума си и се опитва да изрази обърканите си мисли и реакции с непълноценни изречения. Естествените природни движения са рядкост. Цялата стойка на тялото, походката, гримасите, жестовете на хората отразяват един непълноценен живот. Съвременният човек е едно разкъсано същество – разкъсано е Божественото триединство в него. Защото човек е създаден “по образ и подобие на Бога” и отразява в себе си триединния Бог . Божественото триединство на Дух – Душа – тяло, се проявява чрез единството на Ум – сърце – воля, изразяващи се посредством мисъл – чувства – движения или действия . Точно това обединение е нарушено. Човек се е откъснал от своя първообраз на прекрасно, космично същество, свързан с Бога и природата в себе си. Какво би станало, ако отново се съединят в едно Идея – чувство – движения? Магия. Това е достоянието на маговете, които владеят силите на природата, защото владеят силите в себе си. И точно това – съчетанието на права мисъл, с красива мелодия и хармонично естествено движение – това е Паневритмията, това е свързване, възобновяване на връзката между трите свята: Светът на Духа – от където идва идеята, светът на Душата, който дава мелодията и образа и светът на волята, проявена в материята чрез движение. Паневритмията обединява тези три свята, което обуславя могъщото и въздействие върху всеки един от участниците в нея както и върху пространството наоколо, върху местата, където се изпълнява. Паневритмията има целебно въздействие върху областите и местата, където се завърта свещеният й кръг. Дадена в началото на века, тази “наука за красивите и хармонични движения”, както я нарича Учителят Петър Дънов, се разкрива широко в света сега, когато човекът се готви да прекрачи в новото хилядолетие и заедно с това в нов етап на съзнание. Каква е връзката на Паневритмията със съзнанието на човека? “Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност е движението. Разумността започва с движение. Всяко движение има смисъл само когато е в съгласие със законите на Природата, които представляват нейния език. Разумните движения представляват наука, към която хората някога ще се върнат. Когато движенията на хората се диктуват от хармонични мисли и чувства, те всякога са красиви. Колкото по-голяма хармония съществува в човека, толкова по-красиви са неговите движения.” И тъй – мисълта се отразява върху движенията а движенията - върху съзнанието.” Този танц или тази практика, кяето прилича на танц е създадена така, че да бъде универсална и всеки да намери в нея това, което съответствува на нивото и нагласата му. Детето ще се научи на пластика и красиви движения, ще развива съзнанието си спокойно и хармонично; философът ще търси и намира окултните закони, обосноваващи движенията й, болният ще усеща как в него се влива нова сила и здраве. Паневритмията влияе върху всички тела на човека. Движенията на Паневритмията тренират физическото тяло и развиват волята, изграждат правилна стойка и навик за хармонични движения, те водят човека към така наречените “свещени движения” : “Някой път човек прави някакво движение с което предизвиква благоговение у другите хора. Тези движения са особени и се случват много рядко. Затова аз ги наричам свещени движения у човека. Някой път човек си помръдне само ръката. Но свещено движение е то. Грациозни движения има у човека. Те са най-хубавите, най-красивите неща, които оставят в нас дълбоки впечатления.” Душата се отваря чрез красотата на музиката и поетичните образи на Паневритмията, които говорят с нейния език. Текстът на стиховете, точно съответствуващ на музикалната фраза, е на пръв поглед много прост и за изкушените в словото изглежда детински, но той пресъздава архетипни образи и символи, отпечатани дълбоко в света на душата. Използвани са “силните” думи в българския език, тоест тези, чиито вибрации съответствуват на същността на думата, това са коренните думи на всеки език. Техните вибрации съвсем точно съответствуват на музикалния израз и изпълняваното движение, и така сътворяват магията на триединството. Умственото тяло на изпълняващия Паневритмия се обогатява посредством самия процес на проникване на мисълта през словото и символа към идеите и законите, заложени в тях. Енергийното тяло се привежда в състояние на хармония и баланс, тъй като от една страна по време на танца се създават условия слънчевата енергия свободно да прониква етерното тяло и земната енергия да се провежда правилно, от друга страна хармонизирането на ума и емоциите също балансира енергиите в неговото електромагнитно поле. Физическото тяло на човека е създадено да бъде инструмент за проява и работа на Аза в тази триизмерна реалност. Тялото на изпълняващия паневритмични упражнения става съвършен инструмент, чрез който човек изразява, описва, обрисува, ”изговаря” символи, геометрични фигури, чертаещи законите на Всемира. Така дори без да е запознат с тези закони, човек се хармонизира с тях по време на танца. И извършвайки неговите движения, човек работи за своята лична еволюция, за развитието на своя творчески потенциал . Регулярният досег със законите на хармонията и красотата при непредубеденото и отворено практикуване на Паневритмия води до неизбежното им проявление в живота на практикуващия този танц рано или късно. Това е магията на Паневритмията. Да видим как е построена Паневритмията като танц. Тя се танцува в кръг – символ на завършеност на процесите, на Божественият свят на съвършенство. В първата част участниците се движат в периферията на кръга в посока, обратна на часовниковата стрелка – това е посоката по която планетите се движат около слънцето. Във втората част – Слънчеви лъчи, участниците се движат навътре към центъра на кръга и после навън, изобразявайки “Божественото дихание” – приемането на животворна енергия и сила от Бога и прилагането, проявлението на тази енергия в живота. В третата част – Пентаграм, участниците са вече част от самия кръг – негови движещи се радиуси. Това е стадият в индивидуалната еволюция при който човекът слива своята воля с Божията воля и става съработник на Бога. Особено внимание заслужават първите десет упражнения, обединени в Цикъла “Първият ден на Пролетта”. В него са представени като че семената, зародишите на всички паневритмични упражнения, които се разгръщат по-нататък. Десетте упражнения бележат стъпките в пътя на човешката душа до нейната пълна реализация. Заедно с останалите 18 упражнения те образуват цикъл от 28 упражнения - първия дял на Паневритмията. От упражнението “Запознаване” нататък двойките игрaят с хванати ръце, осъществявайки физически контакт. Изобразена е последователността на установяване първо на вътрешната връзка с Бога и едва тогава създаване на правилни външни връзки. Душата, която е пробудена, свързана с Бога, само тя намира съответната на нея душа,с която започва да работи. Във втората част – “Слънчеви лъчи” този процес – съединението, съчетаването на двата принципа – мъж – жена, ум-сърце се развива по-нататък. В “Слънчеви лъчи” двойките се движат навън и навътре по радиусите на кръга като едно цяло. Умът и сърцето взаимно са балансирали своите енергии в едно хармонично цяло. Всеки от дванадесетте лъча се състои от 12 души - шест двойки, което прави общ брой на участниците е 144 човека. В седма глава на Йоан се казва: „И чух броя на отбелязаните с печат 144 000 от всички колена на синовете израилеви.” Дванадесетте лъча са дванадесетте колена. Или това са новородените, преминалите през стъпката “новораждане”, които са постигнали съвършенство и работят като дванадесет групи в всеки в своята сфера на битието. В третата част на Паневритмията – Пентаграм участниците са радиуси на кръга. Те са съработници на Бога, те са носители на космическото съзнание,развили са в себе си петте основни добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Това са учениците, които са прекрачили егото си и са способни да работят за Божието Царство и проявлението му на земята. “Движенията на Паневритмията са извлечени из самата Природа. И само тези движения са мощни, силни, обновителни, които са извлечени от нея. Законите на паневритмичните движения са написани в целия всемир. Тези движения са основани на дълбокото познаване на силите, действащи в човешкия организъм и цялото битие.” Паневритмията е израз на законите на красотата и хармонията, които движат Битието. Защото във всемира всичко е точно. Планетите и слънцата танцуват своята Паневритмия – т.е. движат се в общия космичен ритъм, който е обусловен от една велика, подлежаща го разумност. Кеплер е говорил за музиката на сферите. Нютон е бил не само велик астроном,но и астролог, което се премълчава в съвременните учебници. Айнщайн е бил дълбоко вярващ и на него принадлежи израза:”Господ не хвърля зарове” т.е. няма случайности . Великите умове, които движат науката напред- всички до един споделят убеждението, че зад физичните закони на проявената вселена има друг закон, че законите,които движат планетите са частен случай от други закони – законите на духа. И че вселената и пространственно – временният континуум са краен израз на една безкрайна творческа същност. Тези именно закони са заложени в Паневритмията. ПАНЕВРИТМИЯТА – ТОВА Е ВЕЛИКАТА ВСЕМИРНА ХАРМОНИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО.

Тази вечер стана дума за съня. Учителят каза: - Легнеш си вечер, оставяш си тялото, чувстваш, че се движиш, обаче тялото ти е неподвижно. Тялото ти има едно съзнание, а ти друго. Ти се движиш, но те е страх да не би да се скъса връзката и се връщаш, не можеш да разкажеш на обикновеното си съзнание онова, неизмеримото, което си преживял горе. Обикновеното съзнание на тялото ти казва: "Ходи, ходи, но много далече не отивай!" Вечерно време, понеже тука няма условия да работим, оставяме тялото си, отиваме на друго място да работим. В това време други работят върху тялото ни. Природата е като грижлива майка. Когато хората спят, изчиства къщата ни - тялото - обновява го, за да може след събуждане човек да продължи работата си. Във време на спане душата излиза от тялото. През това време Разумните Същества почват да работят върху неговите клетки, за да ги обновят и възстановят нарушения космичен ритъм. Когато ляга, човек трябва да се моли, за да бъде тялото пазено и оградено във време на спане от лоши влияния. Отрицателните, мрачните състояния се предават от един човек на друг. Това става особено през време на съня. Човек трябва да спазва закона на психичната охрана, т.е. вечер като си ляга, трябва да огради тялото си. От друга страна, благодарете на разумните ваши приятели, които пазят телата ви, когато сте излъчени през време на спане. Иначе щяхте да ги намерите ограбени и разрушени. Някой път не спиш добре, защото се преуморяваш, понеже за малки работи харчиш голяма енергия. Това прилича на следното: искаш да забиеш малък гвоздей, а удряш с голяма сила върху него или за малки неща се безпокоиш много. Трябва ли такава сила, за да забиеш един малък гвоздей? Истинската почивка не се състои в много спане. Преди да е легнал, човек трябва да се освободи от всички тежки преживявания и отрицателни състояния, които е имал през деня. Трябва да се освободят ума и сърцето ти от всички противоречия. Ако тялото, умът и сърцето на човека не са тонирани, като заспи той се лута в астралния свят без да намери училището, където се изучават неговите закони. Като се събуди той е недоволен, нищо не е разбрал. Човек учи и когато спи. Ако човек страда от безсъние, да стане от леглото си, да изтрие тялото си с топла вода и кърпа, да измие краката си с топла вода и да си легне. Ще има укрепителен сън. Свойството на астралния свят е, че там нещата се предават в символи, в образи. Затова някои сънища са символични. Сънуваш, че си влязъл в къща и те гонят, влязъл си в друга - пак те гонят. Къщата символизира тялото. В съня си влизаш в едно тяло и мислиш, че е твое, а то не е твое и излизаш. Влизаш в друго тяло, мислиш, че е твое, пак излизаш и т.н. Когато човек спи, между неговото духовно тяло и физическото му има една нишка. Когато човек влиза неестествено в тялото си, например при уплашване, може да стане преплитане с етерния двойник на друг човек. За да имаш реална среща с някой човек горе във време на сън, трябва да имаш най-чисти и добри мисли за него. Щом държиш в ума си неговите недостатъци, не можеш да го видиш горе.

Сега, когато Природата се пробуждаше и Силите в нея започваха да текат, Учителят не пропускаше случай да ни въведе в нейния мир. Той ни запознаваше с онези методи на Разумния Живот, които дават възможност на човека да се ползва от нейните богатства и да общува с нея. Тук важи едно правило: колкото е по-будно съзнанието и по-просветено, толкова по-пълно се ползва човек от условията, които Природата дава. Една сутрин Учителят засегна въпроса за правилното дишане. - Най-важният елемент, с който трябва да се занимаваме при сегашните условия на Живота, е въздухът. Всеки човек трябва да разбира законите, на които той се подчинява. Под правилно дишане се разбира човек да почерпи всичката енергия, която се съдържа във въздуха. Мога ли да направя това, аз съм свършил известна работа и ще бъда радостен. При дишането трябва да спазваме следното правило: да обичаме въздуха и да му се радваме. Само тогава можем да приемем благата, които той ни носи. При издишване не трябва да се оставя в белите дробове въздух. Всички болести се дължат на това, че човек оставя голямо количество въздух в белите си дробове при издишването. Ако дишаш по-малко, скъсяваш живота си. Ако дишаш повече, животът ти се продължава. Който диша бързо, умира по-скоро. Туберкулозният прави 20-25 вдишки в минута. Един здрав човек трябва да прави три вдишки в минута. Има хора, които правят една вдишка в минута. Има адепти, които могат да правят една вдишка на 20 минути, а някои и на един час. Който иска да развие търпение, трябва да диша дълбоко. Колкото по-дълго време задържа човек дишането си, толкова по-голямо търпение има. Като диша правилно, човек се освобождава от физически и психически болезнени състояния, постепенно хармонизира своя живот и се обновява. Придобие ли вътрешна хармония човек, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от пътя му. От въздуха човек приема освен кислород, още и жизнена сила - прана, и идеи. Това става като спазва известни правила. Препоръчвам ви дълбокото дишане. Отправете ума си към Бога и започнете ритмично да дишате. Когато вдишваш и издишваш, изговаряй една формула или молитва. Това усилва възприемателната способност на човека към по-дълбоките сили, скрити във въздуха. Ще благодарите на Бога. Този въздух е даден от Него. Бог трябва постоянно да влиза във вас и вие трябва да влизате в Него. Като приемам въздуха, Бог се разкрива на мене и като издишвам, аз се разкривам пред Него. Въздухът е носител на Божествени идеи, които проникват чрез дихателната система и оттам в мозъка. Значи, човек не може да ги приеме направо, а чрез въздуха. Той е главният носител на мисълта. Говоря за същината на въздуха, а не както химиците го разглеждат като смес от 4/5 кислород и 1/5 азот. Говоря за въздуха като първичен елемент, който служи на човека като среда, като условие на живот. Когато диша човек, съзнанието му трябва да бъде будно. Защото мисълта, след като се приеме от въздуха, се приема от съзнанието. Доколкото съзнанието ви е будно, дотолкова можете да се ползвате от енергиите на въздуха. По този начин ще бъдете свързани с Разумните Същества, на които вие ще помагате и те ще ви помагат. Щом дойде пролетта, всяка сутрин излизайте на разходка на чист въздух, далеч от градския прах и дим, и посветете на дишане и гимнастика поне един час на ден. Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаята. Има много начини за дишане. Дишането трябва да става и през двете ноздри едновременно, но може да става и през едната ноздра. Ще ви дам едно упражнение: приемате въздуха през лявата ноздра за 15 секунди, задръжте го 40 секунди и издишвайте го през дясната ноздра за 15 секунди. Като дишате през лявата ноздра дясната ще бъде запушена и обратно. При задържане на въздуха двете ноздри ще бъдат запушени. След това ще приемете въздуха през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Искате ли да станете поет, дишайте. Истинската поезия зависи от правилното дишане. Както дишате, така и ще пишете.

Човек расте и остарява. Възгледите му се изменят, обаче стремежът му остава неизменен. Стремежът му не остарява. Той е траен и служи като верен двигател на човешката душа, тласка я да върви нагоре и напред. Този стремеж се нарича Любов. Тя е Вечното Начало в човека, което твори, създава. Любовта е най-великата Сила. И в малка доза да я приемете, като повярвате, тя се увеличава. Единствената сила, която всякога се усилва, е Любовта. Не търсете голямата Любов. Малката Любов за кратко време може да се развие. Ако Любовта на човека не се увеличава, тя не е истинска. Любовта е Сила, на която нищо не може да се противопостави. Това е Свещеният Огън, през който трябва да прекарате всички ваши мисли и желания. Всички неща, които не са минали през Свещения Огън на Любовта, са нечисти. Както пиленцето слуша майка си, така и вие трябва да слушате Великата Майка - Любовта. Не й препятствайте да се прояви чрез вас. Който греши против Любовта, мъчно може да създаде хармония в себе си. Онези, които се противят на закона на Любовта, участта им е като на оня бивол, който застанал срещу влака и бил смазан. Всяко същество, в което се поражда желание да ограничи проявите на Божията Любов, бива смачкано като този бивол. Любовта е извор. Изворът не се спира. Ако речеш да го спреш, ще те завлече. Не отлагай Любовта. В дадения момент, сега ще обичаш хората. Не в бъдеще. Ако не отвориш клапата на парния котел, той непременно ще се пръсне. Само Любовта може да спаси човека от пръсване. Не презирай малкото любовно чувство, което се заражда в твоята душа. Някой казва за него: "Дребна работа." Не, за в бъдеще това любовно чувство ще ти донесе големи блага. Малкото любовно чувство или мисъл са малката светлина, която проблесва в тъмната нощ тук и там. Този лъч в тъмнината буди в тебе радост, че си намерил пътя. А съвременните хора пренебрегват тези мисли и чувства и очакват щастие, успех, постижения от другаде. Бог ще ви благослови за онези малки, потайни, скрити в душата ви добри мисли, чувства и постъпки, които никой не знае. В Любовта няма закон. Трябва да я оставиш свободно. Тя сама е закон за себе си. В нея ти си напълно свободен. Бог е оставил хората свободни. Ние в света си забраняваме един на друг и казваме: "Този човек ти не трябва да обичаш, онзи не трябва да обичаш." Когато някои проявява Любовта, остави го свободен, не го ограничавай, защото иначе идат страданията. Не трябва да се месим в Любовта на хората. Това е свещена област, дето Бог присъства. Не се занимавайте с въпроса кой кого обича. Това не е ваша работа. Този въпрос принадлежи на Бога. Добрите хора са антени, за да дойдат Божиите блага. Всяка една малка частица съдържа грамадна енергия и ако ние живеем в закона на Любовта, тази енергия ще се прояви. При Божествената Любов няма лишения. При нея човек е сигурен сто на сто. При Любовта има изобилие. Човекът на Любовта, като влезе в един дом, носи своите благословения. Божественото изключва ревността, съмнението, подозрението, грубостта и насилието. Любов, в която има ревност, не е никаква Любов. Човек, като съзнава, че Любовта е неделима, няма какво да ревнува. Ако искате да се избавите от терзанията на човешката Любов, завистта, ревността, съмнението, идете при Божествения извор. Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбиране. Ти не можеш да търпиш, когато някой обича този, когото ти обичаш. Това са човешки разбирания. Жан Валжан не е още Жан Валжан, защото се влюби в Козета. Тя обича друг и Жан Валжан страда. Затова Жан Валжан не е още Жан Валжан. Щом живееш в Любовта, ти си ограден, лоши мисли не могат да проникнат в тебе. Низшите, тъмните, изостаналите същества нямат власт над тебе. Един брат попита: - Каква е връзката между любовта на отделния човек и Живота на човечеството? - Когато ти любиш, цялото човечество печели. Когато мразиш, цялото човечество губи. Един закон на Любовта гласи: когато ти обичаш, тази Любов се разпространява във всички хора. Вълната на Любовта, която чрез тебе слиза отгоре и се изразява, се разпространява навсякъде, залива цялата земя, целия свят. Когато ти обичаш, мнозина почват да обичат. Със своята Любов ти събуждаш душите им. По този начин помагаш на цялото човечество.

Към всеки човек, към всяко същество, Учителят се отнасяше с внимание и почит. На учениците той разкриваше великото единство на Живота, посочваше мястото и значението на всяко нещо в целокупния Живот. Така човек има ръководна идея при изучаване на Природата. Един лист трябва да обича и всички други листа на дървото, понеже той е в зависимост от тях. Между всички Същества има вътрешна връзка. Вие трябва да имате вътрешно отношение към всички живи Същества. Ние търсим ония отношения, които са съществували първоначално между душите. Във всяко Същество, растение, животно или човек ще намерите поне една добра черта, заради която може да го обичате. Докато едни хора са ви приятни, а други неприятни, вие разглеждате нещата вън от Любовта. И в най-малката форма се крие един ангел, който след хиляди и милиони години ще измени тази форма и ще покаже знанието, което носи в себе си. Сега ще изучавате обичта към цялото. Това е закон, на който Бог ще ви учи. Не може да научите този закон сами. Друг ще ви научи. Кой? Само ученият може да ти покаже как да обичаш цялото. Кой е този учен? Бог. Ако той не те научи, ще останеш невежа. Какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, който минава покрай хората? Той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са мъртви, той трябва да ги пробуди, да ги запали, да светнат. Като влезеш във всеобемащата Любов, ако си всред Природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, летенето на пеперудите и ще се радваш. После ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод, към Слънцето, което грее и ще се радваш. И най-после, като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. При всеобемащата Любов всички Същества ще ти станат приятели. И влечугите, и жабите, на които гледаш с отвращение, ще ти станат приятели. По-право, ще гледаш на тях със съжаление, отколкото с отвращение. Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на гърба си, защо змията се влече, защо жабата е студена. Да приложиш тази обич, това знание, значи да бъдеш възвишен, велик дух. Според мен, всяко сърце, което от сутрин до вечер не се отваря, за да даде всичко, каквото има, и да приеме всичко, което му се пада, е анормално сърце. Като влезеш във всеобемащата Любов, ти влизаш във връзка с цялата Вселена. Тогава ще почувстваш страданията на всички живи Същества. Обичаш един човек. Бог иска и другите да обичаш, като тази душа. Тази твоя любов към едного е образец, за да ти покаже Бог как трябва да обичаш и другите. Ако един бакалин има само един клиент, той ще фалира. Ако човек обича само един, той значи е бакалин само с един клиент. Ако обича сто души, той е бакалин със сто клиента. Колкото повече души обичаш, толкова по-голяма печалба ще имаш. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви ще е по-неуязвимо, паметта по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Ако обичаш един човек, твоето знание се свежда към единица. Ако обичаш двама души, твоето знание се свежда към двойка. Колкото повече души обичаш, това определя степента на твоето знание. При всеобемащата Любов чувстваш една вътрешна Радост. Съзнанието на всички Същества образува едно цяло и ти се разговаряш с това общо съзнание. Голямата Любов е голямата вода. Голямата вода не е кална и кал не прави. Малката вода е кална и кал прави. Учението, което проповядвам, не е учение на обикновения морал. То е Учение на Великата Любов. Тя може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири сърцето, да даде подтик на духа. Към която и партия да принадлежиш, от който и народ да излизаш, използвай това Учение. Като видя един човек, не искам да знам за него подробности от миналото. Това не ме интересува. Защо ще внасям отрицателното в себе си? Който свири или пее, било пред публика, било пред един човек, той трябва да бъде обичан от тях. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него. Такъв човек може да стане и певец, и музикант, и художник, и учен -каквото пожелае може да стане. Тогава можем да си представим какъв разцвет, каква Висша Култура ще има на земята, като дойде Любовта на всички към всички.

Нека кажем предварително няколко думи общо за молитвата. При една екскурзия с Учителя до Мусала, през лятото на 1926 г., се събрахме около него, близо до долното Мусаленско езеро. Във време на разговора един брат попита: "Учителю, защо има нужда да се молим, когато в Писанието е казано, че Бог знае нашите нужди?" Учителя каза: "Да, Той знае нашите нужди и е приготвил блага за нас, а ние, като се молим, отиваме да си ги вземем." Това означава, че чрез молитвата ние влизаме в съзвучие с Божественото, ставаме възприемчиви за това, което е приготвено за нас и го приемаме. Ще поясня това с пример. Един наш брат разправя следната своя опитност. Преди години, идвайки в София от провинцията, първата му работа била да се срещне с Учителя. Било зимно време, имало сняг, студ, виелица. Пристигнал късно през нощта. Отишъл в дома на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Спрял се пред вратата, но не смеел да почука, за да не го безпокои толкова късно. Постоял известно време, но започнал да чувства, че замръзва. Най-накрая се осмелил и почукал, но толкова слабо, че едва той самият чул чукането. Въпреки това в този момент стаята на Учителя светнала, светнало и навън, Учителя излязъл и отворил. След време братът попитал: "Учителю, Вие знаехте, че чакам отвън пред вратата. Защо трябваше да чукам?" Учителя отговорил: "Такъв е законът: хлопайте, и ще ви се отвори; искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите." Молитвата е хлопане, искане и търсене. Тя е един апел към Небето, на който разумните сили отговарят. Нейната по-дълбока страна: тя е общение с Небето. Чрез молитвата се образува връзка между човека и Бога, и това, което е у Бога, се прелива в човека. Затова молитвата е метод за развитие на любовта в човека. Във време на молитва Бог му говори, учи го отвътре. Затова чрез нея ново знание, нови идеи се раждат в човека - те идат от Бога. Учителя казва: "Молитвата е истинска, когато човек поне за миг преживява едно Божествено състояние. Това показва, че той е направил контакт с Божествения свят." И още: "Аз наричам молитвата пропуск, понеже ако станеш сутрин и не се помолиш на Бога, всички ангели, които Му служат ревностно, няма да те пуснат да влезеш в Живота." Учителя препоръчва следното: който е по-свободен, да произнесе молитвата "Отче наш" бавно, за около половин час, като прави паузи след всяка част. В тия паузи ще му идат нови идеи, ще го учат отвътре. "Вие четете "Отче наш" бързо и светът не се оправя." Той дава и друго правило: като се помолиш, не пристъпвай веднага към работа, но почакай известно време, остани малко в пасивно, очакващо състояние, додето получиш отвътре отзвук на своята молитва, едно благословение, един малък дар. Който не знае това правило, веднага, щом свърши молитвата, взема метлата или почва друга някаква работа. Учителя препоръчва също: когато ти зададат някой въпрос, недей веднага да отговаряш, но поспри се малко, съсредоточи се в себе си, вслушай се, за да чуеш отвътре какво ти казва Бог - и след това отговори. За молитвата "Отче наш" Учителя каза веднъж, че тя е най-добрата молитва. След нея иде "Добрата молитва", в която според него има 10 ключа, представящи 10 възможности за постижения. По-долу ще разгледаме по части молитвата "Отче наш". "Отче". Тази дума навежда на дълбоки размишления. Щом Бог е наречен баща, от това следва, че всяко същество има божествен произход. В дълбините на всяко същество живее Бог. Щом е така, трябва да имаме доверие в доброто, което живее във всички същества. Както плодът орех съдържа свойствата на цялото дърво, така и всяко същество съдържа свойствата на Божественото. И както сме сигурни, че от посадения орех непременно ще израсне цялото дърво, така трябва да бъдем сигурни, че Божественото в човека ще се пробуди и така ще се постави основата на новата култура. "Наш". Щом Бог е баща на всички, то значи всички същества са братя. Думата наш ни говори, че братството е идеалът, към който трябва да се стремим. обозначава всемирното братство. Тя означава, че трябва да работим за въдворяване на братството на Земята. Тази дума вече определя посоката на развитие, определя характера на новата култура. Тя ще бъде култура на братство и сестринство. Думата "Който си на небесата". Под Небе се разбира Божествения свят. Значи духовното е основа на света. Светът не е мъртва тишина, не е мъртъв механизъм, зад него има Небе, има един духовен свят. Небето не е нещо откъснато от физическия свят - силите, които ръководят явленията във физическия свят, идат от Божествения свят. Небето - това е разумното, което ръководи явленията в природата. Духовният свят има корените си в Небето; корените на света са духовни. Зад всичко, което виждаме в природата, са силите, които наричаме Небето, т.е. Божественото. Бог е основата на цялото Битие. Навсякъде зад видимите форми трябва да прозираме присъствието на Бога. "Да се освети Името Твое". Тези думи имат връзка с любовта. Когато проявим любовта, ние осветяваме Името Божие. Произнасяйки тези думи, ние искаме да кажем: "Господи, нека Твоята Любов да протече през всички сърца, нека всички същества да станат същества на любовта, да влязат в нейния храм; нека Твоята Любов залее света!" Учителя казва: "Нашият живот на Земята ще придобие смисъл само тогава, когато проявим Божията Любов, когато влезем в съприкосновение с великата сила на Любовта. Тогава ще бъдем при Истината, която ще ни даде красотата на живота." "Не можеш да любиш, ако Бог не е в тебе." Любовта е единствената сила, която ни свързва с Бога, а не външното Му величаене. Това е същественото, което може да ни направи силни на физическото поле. В това състояние вие имате такова чувство, което може да обгърне целия свят в себе си. Като ви напусне това състояние, вие пак ставате обикновен човек и се чудите: къде бях и къде съм дошъл! Много пъти сте близо до тази Любов и затова всички се стремите към нея. Ще дойде тази Любов! Само като гледаш някого с очите на любовта, можеш да видиш онзи свят на красота, в който човешката душа живее. Само тогава виждаш в нея онова, което никой друг не вижда. Учителя казва: "Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и ближния. Защо? Защото ако имате любов към Бога, Той ще ви посети и чрез вас ще се прояви Неговата Любов." Изкуството е - да обичаме Бога в ближния. Това е идеалът на издигнатата душа. Това е висок планински връх, до който се изкачва човешката душа по пътя на своето развитие. Тогава ти започваш да виждаш света в нова светлина. Ти си се домогнал до една от великите тайни на Битието. Разумната природа ще ти повери ключовете на силите, с които разполага. Така ти се издигаш до висшето осмисляне на живота. Когато хората се издигнат до тази велика идея - любов към Бога в ближния - ще дойде истинското обединение на човечеството. "Никога не можеш да се примириш с човека, докато не видиш Бога в него. И най-злият ти враг, ако възлюбиш Бога в него, ще капитулира, защото Бог в него ще се прояви и той ще хвърли оръжието." Казват, че можеш да обичаш някого, но трябва предварително да го познаваш, да знаеш заслужено ли го обичаш. Това важи за светския човек. За ученика законът е друг. Учителя казва: "Изкуство е да обичаш човека, да му дадеш любовта си безкористно, да не мислиш заслужава ли това или не. Само така ще видиш последствията на своята любов. Всяко живо същество заслужава да бъде обичано. Докато даваш любовта си с мярка, всякога ще гледаш нещата по форма и ще се въздържаш." В новата култура подтик за всяка наша постъпка ще бъде любовта. "Дойде някой да ти иска нещо - не бързай да му дадеш, чакай да дойде в тебе онзи любовен подтик и тогава му дай. И ще изпиташ радост, че си изпълнил Волята Божия. Защото ние не сме господари на нищо в света." Когато обичаш някого, ти внасяш богатствата си в него. Той става богат и другите започват да го обичат, без да знаят за-те се привличат от богатствата в него. Растежът на любовта е вечен, непреривен процес. През цялата вечност човек ще има все нови и нови откровения за любовта, тя ще му се разкрива във все нови и нови форми, в нови красиви светове. Учителя казва: "Видиш една малка пеперуда - обърни се към Господа: "Господи, благослови я!" Видиш едно дърво - помоли се за него Бог да го благослови. Видиш един извор- пожелай и той да се благослови. Срещнеш едно малко дете - пожелай и то да се благослови." Да се освети Името Твое - с тези думи ние определяме, че любовта е основата на новата култура. Тя е ключът за разрешаване на всички социални въпроси. "Да дойде Царството Твое". Тези думи са свързани с Мъдростта. Под Царство Божие се разбира приложение на Любовта чрез Мъдрост. С тези думи ние искаме да ни се даде мъдрост, която ще ни посочи методите за прилагане на любовта. Мъдростта - това е Божествената наука, съдържаща знанието за дълбоките закони, върху които е съграден животът. Върху всяка негова област тази Наука хвърля изобилна светлина, която ни помага да живеем съобразно с тези закони. В беседите и лекциите на Учителя са изложени именно тези закони и принципи, според които е устроен животът на тялото, на ума, на сърцето, душата и духа; там се съдържат и методите за правилното развитие на човека и правилното му общение с разумната природа. Всички тези закони и методи имат практическо приложение в живота, защото са почерпени от самата природа - опитването им го показва."Не вярвайте на това, което казвам - направете опит с него и от резултатите ще съдите за верността му." Думите Да дойде Царството Твое имат също връзка с Божествената Правда В Писанието е казано: "Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи." Какво изисква Правдата или Справедливостта? Първо, понеже във всички същества живее Бог, справедливостта изисква към всички същества да имаме уважение, свещено чувство, благоговение. Едно същество може да не е развито, но Бог, който вижда във вечността, знае какво ще излезе от него в бъдеще, има план за него. Второ, Правдата или Справедливостта изисква правилно разпределение на благата между всички същества. Щом едно същество е родено на Земята, със самото си раждане то има вече известни права - на развитие, напредък и добри условия. Всички тези права трябва да му се дадат. Висшата Божествена справедливост изисква ние да имаме предвид тези негови права. Значи със самото му идване на Земята, разумната природа му е дала известен кредит да живее и да се развива; ако лишаваме някое същество от благоприятни условия за живот и напредък, с това ние нарушаваме Божествената правда. "Да бъде Волята Твоя". Тези думи имат връзка с Истината. (Както виждате, в молитвата "Отче наш" са изразени трите основни принципа на Бялото Братство: Любов, Мъдрост и Истина). Учителя казва: "Какво значение има изпълнението на Волята Божия? Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко, каквото желаете, ще се реализира. А за да бъде Божията Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълните Волята Божия тъй, както никой досега в България не я е изпълнил". Думите Да бъде Волята Божия съдържат две неща. Първо: Волята Божия, в дълбокия смисъл на думата, се състои в това да дадем възможност Бог да се прояви все повече чрез нас, да Му дадем все повече място в нас. В това именно се състои еволюцията. Ако проследим природните царства - минерално, растително, животинско, човешко и ангелско - ще видим, че колкото по-нагоре се издигаме по стълбата на раз- битието, толкова Бог се проявява в по-голяма степен. В това е и целта, и същността на развитието. Като казваме Да бъде Волята Твоя, с това ние искаме да кажем: "Господи, помагай ни да Те изявяваме все повече чрез нас." В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявата на любовта, защото като я проявяваме, ние всъщност проявяваме Бога. Изпълнение на Божията Воля означава още да работим за развитието на всички дарби и заложби, които Бог е вложил в нас. Това е смисълът на притчата за талантите. Учителя казва "Защо страдаме? Защото туряме препятствия на Божествения Дух, който живее в нас, ограничаваме Бога в себе си" Второ: Думите Да бъде Волята Твоя са свързани със служенето на Бога. Това значи да станем съработници на Бога. Когато човек служи на себе си, на народа, на човечеството, той не е влязъл още във висшето осмисляне на живота. Той влага висш смисъл в своя живот, когато почне да служи на Бога. И ангелите не знаят нещо по-велико от това. А служенето на Бога включва служене на себе си, и на народа, и на човечеството. Учителя казва: "Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и на нашия дух, ще се постигнат. Ако ние вършим всичко за Бога и от любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора?" Защо? Защото когато работиш за Бога от любов, ти ставаш извор на велика Божествена сила, която се излъчва от тебе и преобразява околните. "Както на Небето, така и на земята". Горе, на Небето е въдворен идеален ред, там има идеални условия. Онзи ред, който царува горе, трябва да слезе и на земята. Как? Горе, в живота на напредналите Същества са приложени Любовта, Мъдростта и Истината. Техният живот може да се свали на земята като приложим тези принципи тук. "Хляба наш насъщни дай го нам днес". Тези думи могат да се разбират в буквален и в преносен смисъл. От една страна, те означават, че ние имаме съзнанието, че всичко, с което разполагаме на Земята, е дар от Бога. От друга страна, в окултната символика хлябът символизира Словото Божие. Ние съзнаваме, че то е нашата насъщна храна. Един от начините, по които иде Словото, по които Бог ни говори отвътре, това са тъй наречените подтици на Духа. Учителя каза в един частен разговор: "Кое е главното условие за повдигането на човека? Постоянно идат вътре в нас подтици от Духа. Те са главният стимул за нашето повдигане във великия път на съвършенството. Ние трябва да се вслушваме дълбоко вътре в себе си, за да доловим тия подтици. Това е Словото на Бога". Тези подтици ни учат, те ни подтикват към доброто, разумността, чистотата, любовта, правдата. Те ни подтикват да вървим напред. Колкото сме по-внимателни, с по-будно съзнание, толкова по-ясно ще ги доловим. Това също е всекидневния хляб. При друг разговор Учителя пак каза: "Бог постоянно говори на човека отвътре." Ако човек се вслушва, ще чува този говор - това са всички красиви желания, мисли, стремежи, които ни идат отвътре. За да го чуем, трябва да въдворим в себе си спокойствие, тишина, дълбок мир - защото Бог говори с тих глас. Учителя казва: "Аз ще определя как действа тихият глас на Бога. Когато чуеш този нежен, тих глас, душата ти се отваря и ти сякаш можеш да обхванеш всички хора, вън от теб няма нищо чуждо, ти си навсякъде - и между светиите, и между ангелите, и между божествата. Душата ти започва да трепти като светлината на Божествения огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога." Всеки ден трябва в човека да дойде отвътре нова мисъл, нова идея. Ако някой ден не се роди в него нова мисъл, този ден за него е изгубен. "Всеки ден Бог говори нови неща, защото в Него има велико разнообразие, нещата не се повтарят." Сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли ви на ума една нова, Божествена мисъл. Дойде ли, колкото и да е малка, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става сутрин рано и Господ му заговори, и той се вслушва със затаено внимание в тази нова мисъл. Когато произнасяме Хляба наш насъщни дай го нам днес, ние искаме да кажем и следното: "Господи, давай ни винаги Твоето Слово и ни помогни да станем способни да чуваме това, което ни говориш отвътре." Този въпрос има и друга страна. Учителя каза веднаж, че всичко, което виждаме около нас в природата - цветя, треви, дървета, животни, реки, планини, звезди - всичко това е също Слово Божие. И ние трябва да проучваме тези неща, това Слово. Значи освен отвътре, Бог ни говори и чрез всичко, което е създал, чрез цялото свое творение - то представлява един грандиозен израз на Слово Божие, една велика Книга, писана от Него. И когато се молим за насъщния хляб, ние молим: "Господи, направи ни способни да четем това, което си писал във всичко, което си създал и което виждаме около нас." "И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници".Защо трябва да прощаваме? Ако някой ни е обидил или ни е напакостил, той го е направил от незнание, от недоразвитост. Някой ще каже: "Как така? Този човек е интелигентен, културен, той много добре разбира кое е добро!" Всъщност той може да знае много неща, но същевременно не знае - не знае великия смисъл на живота, не знае неговата мистична основа. Затова ще бъдем по-снизходителни. Това е направил Христос на кръста с думите: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Учителя каза в една беседа, че прощаването е лъжа, ако не е придружено от любов към този, комуто прощаваме. Ако някой ни е обидил или напакостил, това да не влияе на нашето отношение към него. Защото то е отношение към Бога в него. Ако нашата любов към някого се влияе от проявена негова слабост, това е човешка любов. Думите И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници са израз на следния закон: Твоето отношение към другите определя отношението на Бога към тебе. Всъщност Бог винаги има любов към всяко същество, не изменя своето отношение към него, но когато човек не прощава на околните, той сам поставя преграда между Бога и себе си, и това му пречи да приема Любовта и благословението на Бога. Тоест с непрощаването човек става невъзприемчив към онова, което иде от Бога - и тогава външно изглежда, че Бог не му прощава. "И не ни въвеждай в изкушение". Учителя каза, че тези думи трябва да се разбират така: Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпадаме в изкушение. "Но избави нас от лукаваго". Изостаналите същества могат да завладеят човека, когато не е с будно съзнание. Когато поддържа връзка с Бога, той е ограден и защитен от лоши влияния. "Защото е Твое Царството, и Силата, и Славата завинаги. Амин." Тук Царство отговаря на Мъдростта, Сила - на Истината, а Слава - на Любовта. С думата Твое ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга мъдрост, извън Истината на Бога няма друга истина и извън Любовта на Бога няма друга любов. Щом е така, значи всичко в света работи за възтържествуване на Божието Дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяване на Божия план. Сп. Житно Зърно бр.19, 2007 г. Екипът на Портала благодари на екипа на сп. Житно Зърно за предоставената възможност да публикуваме материали от списанието.

Из "Лицо': Познай себя - тело, голова, лицо, организм, рука Перевод на русский: Светлана Васильева Форма подбородка Длина вашего подбородка покажет силу вашей воли. 5-226 Чем длиннее линия подбородка, тем сильнее воля человека.66-26 По нижней части подбородка, которая находится под носом, определяется человеческая воля и то, как она проявляется на физическом плане. Посмотрите, какая она была у великих полководцев, у генералов. По подбородку можно определить, молодой человек или старый. 5-224 Если рассмотреть человеческий подбородок физиогномически, вы найдете, как минимум, три типа подбородка. Подбородок волевого человека внизу широкий, он занимает большое пространство. В этом человеке больше действуют грубые, физические силы. Он находится под влиянием Марса. Если голова сверху широкая, человек отличается большим упрямством, его не сдвинешь с места и девятью парами буйволов. Второй тип подбородка имеет человек, в котором сердце работает больше, чем ум; это человек чувств. Этот подбородок менее широкий, закругленный. Чем уже и острее становится подбородок, тем больше проявляется ум. Этот человек находится под влиянием Меркурия. Вообще, острый подбородок напоминает нечто острое, иглу. Куда он ни пойдет, везде режет своим умом. 83-271 Если подбородок сверху широкий - это положительный тип, если узкий – отрицательный. Если подбородок внизу широкий, это указывает на положительный тип в физическом мире и отрицательный - в умственном. Если вам нужен человек для физической работы, смотрите, чтобы его подбородок внизу был широким. Если вам нужен человек для умственной работы, смотрите, чтобы его подбородок внизу был узким, заостренным. 67-231 Широкий подбородок показывает, что человек попал в густую материю. 66-30 Если подбородок очень широкий и длинный, это говорит о том, что энергия этого человека не только слишком возбуждена, но и очень активна, поэтому он будет производить разрушения везде, где бы он ни прошел. 5-224 Когда подбородок человека заостренный, увеличивается его разумность и острота ума. 60-233 Замечено, что у людей, имеющих устойчивые чувства и устойчивую волю, подбородок не прямой, а немного углублен и выдается вперед. Это говорит об определенной интеллигентности. Если подбородок не выдается вперед, интеллигентность уменьшается. 87-77 Нижняя часть вашего подбородка должна немного выступать вперед, образуя небольшое углубление. Это оформляет подбородок, придает ему более красивую форму. 73-36 На подбородке всегда должно быть небольшое углубление, которое говорит об устойчивости чувств, выносливости в жизни. Это углубление представляет собой долину, где есть растительность. Это место родников. 75.2-207 Углубления, находящиеся на подбородке, показывают устойчивость человеческих чувств. Такой человек устойчив в своих чувствах.14-157 Доброго и благородного человека можно узнать по углублению на подбородке. Если же подбородок становится ровным и приобретает форму пенька, тогда он уже деформирован. 65-199 Почему углубление на подбородке говорит об устойчивости чувств? Потому что она представляет собой центр, т.е. равнодействующую линию, в которой силы уравновешиваются. 87-77 Посмотрев на подбородок человека, можно увидеть в нем красивую черту. Когда эта черта развита хорошо, она говорит о большой устойчивости человека. Даже если вы будете резать такого человека на кусочки, он не откажется от своих убеждений. У кого на подбородке нет этой черты, он готов отступить при первом же ударе. 47-183 Кто-то говорит: «Я тебя люблю». – Хорошо, согласен с тобой, но сначала я посмотрю на твой подбородок. Если у тебя есть эта специфическая черта, она докажет, что ты прав. Это написано в книге твоего подбородка. Если на твоем подбородке нет такой черты, ты – неустойчивый человек, и я не могу поехать на твоей телеге. 47-183 Эта фигура представляет собой честный подбородок. Обратите внимание на геометрическую линию в нем. Если подбородок снизу почти прямой, это показывает человека, который ничем не интересуется. Если эта линия проваливается внутрь - чувства играют главную роль. Человек с честным подбородком смотрит на жизнь широко. Он ничего не присваивает. Любой предмет важен для него настолько, насколько он может помочь его развитию. Он хочет, чтобы все люди вокруг него были хорошими, могли жить друг с другом хорошо. На людей с честными подбородками всегда можно положиться. 68-132 На человеческом подбородке написано все. Кто умеет читать, может сказать, каким человек был, как он жил и чего достиг. 66-28 У кого подбородок оформлен хорошо, тот имеет постоянство. Это человек с широким сердцем, с широким идеями. 66-30 Когда подбородок оформлен хорошо, то куда бы такой человек ни пошел, все дают ему взаймы, сколько бы он ни попросил. Если вы ходите взять деньги взаймы, посмотрите на свой подбородок, чтобы увидеть, что на нем написано. На подбородке каждого человека написано, будут ему давать деньги взаймы или нет. 66-31 Оформление подбородка Подбородок еще не дошел до того Божественного состояния, в котором он должен быть. 66-31 Нечистые мысли человека представляют собой потоки воды, стекающие с высоты и падающие на подбородок, таким образом, смывая и унося все, что находится на его поверхности, вследствие чего он постепенно отклоняется внутрь. Грязь, глина, представляющие собой хорошие условия для растительности, постепенно смываются и остаются лишь камни. Через несколько поколений от подбородка этого человека, т.е. от этой местности, останется торчать лишь несколько камней. Тогда мы говорим, что этот человек деформирован в лице. 14-157 Если в течение ряда поколений человек идет плохим путем, его подбородок постепенно ложится вниз, как у животных. 65-199 Волевой человек улучшает свой подбородок. Если ты встретишь человека с деформированным подбородком, знай, что это человек со слабой, испорченной волей. 31-139 Можно ли при тех трудностях, в которых мы живем, улучшить свой подбородок? – Ваши трудности – это условия для работы. 66-30 Малейшее улучшение воли оформляет подбородок. 31-139 Физические идеи оказывают влияние на подбородок человека; подбородок расширяется примерно на два миллиметра. 50-17 Если ваши поступки становятся благороднее, ваша воля усиливается. Это отражается на подбородке, он постепенно оформляется, приобретает более красивую форму. 27-170 Когда человек исправит свой подбородок, он исправит и свой большой палец.31-140 Когда человек поступает неправильно, он разрушает свой подбородок. 143-324 Когда ты проявляешь свой гнев, ты оставляешь пятно на своем подбородке, и вместо того, чтобы его оформлять, ты способствуешь его деформации. Потом нужно будет усиленно работать над собой, чтобы вернуться к первоначальному состоянию. 66-30 Если у человека, с которым вы женитесь, хорошо оформленный подбородок, вы будете счастливы. Для хорошей жизни важен хорошо оформленный подбородок. Вы говорите, что у вашего возлюбленного прекрасный ум и прекрасное сердце, это хорошо, но если его подбородок оформлен плохо, у вас не будет хорошей жизни. 55-29 Попав к людям, у которых подбородок оформлен плохо, вы чувствуете себя не очень хорошо. На вас, помимо вашего желания, влияют силы, действующие в них. 6-29 Сейчас я вам говорю: работайте над своим подбородком. Если вы не можете ничего сделать для его оформления, выработать небольшую ямку, вы ничего не достигли. Даже если вы напишете целые тома о подбородке и о лице, но не измените у себя на лице и на подбородке ни одной линии, ваши тома и теории ничего не стоят. Ими смогут пользоваться другие люди, а вы ничего не достигнете. 66-29 Каждый должен изучать свой подбородок, чтобы увидеть, как проявляется его воля. Работайте над подбородком для самосовершенствования. Иначе у вас могут быть хорошие желания, хорошие мысли, но вы ничего не достигнете. Чтобы воплотить хорошие мысли и желания нужна сильная и разумная воля. Это выражается в хорошо оформленном подбородке. 66-27 Если вас соблазняет людское мнение, вы ставите перед своей волей, перед своим подбородком препятствие и он вместо того, чтобы оформляться, начинает деформироваться. 66-27 Работайте над своей волей, чтобы оформить свой подбородок. Если на вашем подбородке появится ямочка, это говорит о том, что ваша воля усиливается. 66-27 Другой метод для усиления воли и оформления подбородка – молитва. 66-28 Зачем ребенок учится? – Чтобы оформить свой подбородок. 66-28 Достаточно посмотреть на подбородок человека, чтобы понять, хорошо ли он учился, будучи ребенком, какие оценки получал, и как окончил школу. 66-28 Трогайте время от времени свой подбородок и говорите: «Господи, помоги мне оформить мой подбородок». 66-31 Современные люди говорят об устойчивых чувствах, о сильной воле, но они не знают, как на себя воздействовать. Чего-то достичь можно только желанием. Чтобы чего-то достичь, нужно сознательно работать над собой, чтобы на вашем подбородке образовалось углубление. Прикладывайте часто к этому месту палец и думайте об устойчивости чувств. 87-77

Наскоро преместиха Костадина в Цариброд на служба. С пристигането ни сериозно заболя. Нито един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи. Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог". През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София. Неочаквано и скоро получих следния отговор: „Г-н Иларионов не е болен. Той има задължение в живота. Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна". Ние дадохме нашето съгласие и вместо отговор Учителя пристигна. То беше радостна изненада. „Господ ме прати, каза той, да ви помогна. Когато размествахте и нагласяхте леглото, г-жата каза на болния „Направи усилие да станеш. Сега освен Бог никой няма да ни помогне". Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора". С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние". И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата" — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна. Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: - Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.) - Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия. - Както го видях нощес, не приличаше на човек! Той беше Бог. Аз му забраних да говори пред хората- по тези въпроси. Така може би му се е сторило. — Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах. Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви". Като се завърнаха, запозна се с Учителя. Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси. Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат". Това стана известно между другите офицери. Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин. Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така. Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не". Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано. Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така. Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия. За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб. Костадин беше още доста слаб, но Учителя искаше да го изведе в природата. Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница. Времето било променливо, като че ли се забавлявало с тях. Стигнали до една височина, за изкачването на която имало само козя пътека. От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката. Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал на земята. Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него. Учителя се поспирал, попоглеждал го и, без да каже дума, продължавал пътя си. По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля. Да се върнем." Той спокойно му отговорил: „Не се страхувай. Тоя сняг ни поздравява" и си продължили пътя. Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре. Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб. Тя им предложила вечеря от това ядене и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен. Учителя после ми донесе парченце от тоя хляб и ми каза: „Вземах тоя хляб да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия. Там мястото е непроизводително. На вас големи блага е дал Бог." Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си. Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало. Костадин започнал да се безпокои — какво ще правят на това пусто място. Да се върнат назад е невъзможно, преминали вече опасни пътища. Учителя му казал: „Не се обезсърчавай. Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката." И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях. Спрял насреща им. Запитали го може ли да се мине през тази река. „Може — им отговорил той. Тука има брод и аз ще ви преведа." Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл на другия бряг. Благодарили му. Дали му нещичко и си продължили пътя. Стигнали село Звънци. Там се срещнали с местния учител, който правел разкопки и открил баня с лековита минерална вода, съществувала още от римско време. Завел ги да видят банята и неговите разкопки. Учителя предложил да се окъпят и влезли само двамата в банята. Костадин заплескал, зацапал из водата и се почувствал тъй добре, като че ли всичкия товар снел от себе си и го оставил там. Завърнали се през други, не тъй опасни пътища. Всичко тъй им се нареждало, като че ли някой вървял пред тях да чисти пътя им. Стигнали до Цариброд доста изморени. Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон. Учителя предложил да си дойдат с нея до вкъщи. Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки. Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи." Учителя го придумал, та седнали и двамата. Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят. И така, благополучно пристигнаха вкъщи. Учителя ме повика да видя с какво са дошли. И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин; смяхме се много. Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме... Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание на всяко срещнато в пътя ни растение, животно. Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия. Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия?" Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител". Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител", тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията." „Ти право каза — Учител съм." Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната. Тамошните жители употребяваха месо, повече свинско. Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго. На Костадин му се виждаше тежка военната служба и искаше да се уволни. Командирът му, г-н Касабов, който го обичаше, го увещаваше да не напуска, като му предложи по-лека работа. Костадин счете за унижение да взема заплата, без да върши работата си добре. Уволни се. Трябваше да решим къде да се установим.

Един брат запита: Учителю, какво ще кажете за тази голяма активност във външния живот? Учителят отговори: Човек се изчерпва, уморява се, ако е прекалено активен във външния живот. Днешният век е много активен във външния живот. Там времето е пари. А човек трябва да разпределя времето си така, че да остави само една трета за активност във външния живот, а другото да бъде за задоволяване на нуждите на духа, на ума, на сърцето, на душата. Как можем да се освободим от отрицателните си състояния? Третия закон на херметичната философия гласи: "Всичко е трептения." Трябва да се знае, че добрите, възвишените мисли имат по-голям брой трептения, отколкото лошите, нисшите мисли. Именно този закон ще използвате. Имаш едно отрицателно състояние. Повиши трептенията си и ще се освободиш от него, защото по-силните трептения на възвишените мисли ще надделеят и отстранят отрицателните състояния. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш в съприкосновение с добри хора. За да бъдеш учен, трябва да бъдеш в съприкосновение с учени хора. Такъв е законът. Ако някой мисли, че това може да се постигне по друг начин, той е на крив път. Ако поставите говедаря при условия да живее с разумните хора, ще стане като тях. Ако поставите светията да живее в продължение на много години с разбойници, от него човек не може да стане. Има ли възможност да се изучава миналото? В природата всичко се филмира. Турени са плочи и е записано всичко. Когато някой в Невидимия Свят иска да знае какво става в Природата, когато иска да знае каква е била една епоха, туря филма - вижда и слуша. Като се гледа филма на Природата, може да се изучава историята. В бъдеще историята ще се изучава по този начин. Може ли да се усили възприемчивостта на човека? За това се иска работа. Човек трябва да облагороди своето грубо естество, за да възприеме деликатните и фини трептения на Природата. Един атом, който е минал през човешкото тяло, претърпява ли промяна? Един атом водород, които е минал през животинския и човешкия живот, се различава от друг, който не е минал през тях. Какво е отношението на Невидимия Свят към физическия? Има закони за слизане на световете. Астралният свят символично се нарича вода, воден свят. Астралният свят ще слезе надолу и ще стане воден, астрален. Кои са причините за отслабване на паметта? Паметта отслабва поради натрупване на стари идеи в ума. Например, хората се страхуват как ще прекарат живота си. Това са стари идеи на деди и прадеди. Когато се наруши хармонията между мислите и чувствата, паметта отслабва. Някой човек се проявява: не го спирай в неговата проява. Само насочи вниманието му в друго, по-възвишено направление. Понеже ако го спънеш, това течение ще влезе в тебе. Може да направите опит. Да кажем, че учиш някого да не ревнува, искаш да спънеш неговата ревност. Ревността ще се прояви в тебе. Защо бялата раса е станала нервна? От престъпленията, които върши. Човек със своя лош живот става нервен. Какво е отражението на човешките постъпки в Живота на човечеството? Каквото стане в голямото, ще стане и в малкото. И каквото стане в малкото, ще стане и в голямото. Това е природен закон. Ти като дадеш някому един лев, друг ще даде другиму десет лева, трети - сто лева, четвърти – един милион лева и т.н. Като направите нещо, то дава отражение в целия свят. Нашата работа върху изворите ще се отрази и върху събитията в света. Каквото направиш, хиляди хора ще го направят. Като завъртиш ключ, отде да знаеш, че след тебе няма да тръгнат хиляди хора? И ако хиляди души завъртят ключовете си, след тях ще тръгнат милиони. Хората са скачени съдове. Тъй че, всеки, който работи върху себе си, с това работи и върху другите. Законът има и друго действие: каквото правиш вън, се отразява и на вътрешния ти живот. Например, изчистваш един извор, почистваш някоя пътечка или някоя местност - нещо подобно ще стане и в света на твоите мисли и чувства. Въз основа на горните закони човек е отговорен пред човечеството за всяка своя постъпка. Не е важно колко голям грях е направил. И малкият грях има такива последствия, както големия. Защото ти си свързан с милиони хора. Като грешиш, ти ги подтикваш към престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след тебе ще се запалят и останалите. Оставя ли влияние човек в мястото, където е минал? Минеш през едно място - почувстваш се радостен. През това място е минал някой радостен човек. Минеш през друго място - изпитваш скръб. През това място е минал скръбен човек. Има места, дето са станали престъпления. Тези престъпления оставят там своите влияния, които дълго време след това се чувстват. Всеки предмет, който е минал през твоите ръце, е получил известно влияние от тебе. Твоят характер е отпечатан върху него. И ако го вземе едно чувствително лице, като пипне предмета, ще опише характера ти и живота ти в картини. Ти живееш добър живот. Ако един предмет, който ти си употребявал, премине в друг човек, у него ще се появи подтик, по-слаб или по-силен, да живее и той така. Във връзка с горния закон стои и следното правило: не хвърляй водата, с която си миеш лицето и ръцете си, на нечисто място. Като спазваш това правило, ще имаш едно микроскопическо подобрение.

При една сутринна разходка Учителят каза: - Има два закона, на които е подчинен човешкият Живот: вземане и даване. Човек взема и дава. В Природата трябва да има обмяна - ще вземаш и ще даваш. Ние искаме да задържим нещата за себе си. Може ли да задържиш въздуха? Ще вдишваш и ще го издишаш. Както вдишваш и издишваш въздуха, също така трябва да дадеш, след като си взел. Вземането е вдишване, а даването е издишване. Ако не издишваш, нямаш възможност да възприемаш чистия въздух. Като дадеш, имаш възможност да възприемаш. В момента когато човек почне да възприема повече, отколкото дава, идва страданието. Плодните дървета всичко дават на хората. Човек трябва да се учи от тях на щедрост. Ще бъдеш щедър, ще даваш изобилно. Човек трябва да счита себе си като раздавач. Когато дава нещо, той само раздава писмата. Ще раздаваш писмата както трябва и ще ти платят за това. Ако не ги раздаваш, ще те държат отговорен. Ще те питат: "Къде са писмата?" Ние сме само пощальони, защото всичко в света е на Бога - светлината, въздуха, водата, дрехите, всичко. Божествените блага, които минават през вас, ще задържите временно в себе си и след това ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, освен което ви е нужно. А останалото - пуснете го, дайте го на другите. В Природата има една законосъобразност. Идва някой при мен, аз имам само една ябълка. Казвам си: "Я аз съм я изял, я той." Давам му ябълката. След малко гледам идва друг човек и ми носи две ябълки. Законосъобразността на Природата седи в следното: каквото мисля, почувствам и правя за другите, същото става и за мене. Съгласно този закон, колкото и да даваш, все ще се запълни даденото.

Ученикът При други случаи Учителят каза за ученика: Да живееш като душа - това е задачата, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна е задачата, но е постижима. В човека ученикът гледа душата, а не недостатъците му, понеже знае, че душата няма недостатъци. Само този може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и в рая остава един и същ. Който може да примири скръбта и радостта в себе си, той е ученик. При някои противоречия ние се обезсърчаваме. Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем неизменни. От вас се изисква самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите мира си, кажете си: "Аз живея в света на пълната хармония. Обиколен съм от Разумни и Възвишени Същества, които са готови да ми помогнат." Човек трябва да разбере едно: необикновеното в Живота е, което носи Радостта. Някой попита: - Какво ще прави човек като стане съвършен? - Човек като стане съвършен, именно тогава ще започне истинската работа. Ученикът носи новото в себе си. Дето влезе носи светлина и ухание. И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновени работи той не говори, но каквото каже, хваща място. Такива хора българинът нарича щастливи. В душата си те носят възвишена, велика идея. На всички помагат и на всички желаят доброто. Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души. А наесен душата на ученика е градина, пълна със зрели плодове. Качествата на ученика Сутринта беше станал малък инцидент. Светът на личните чувства понякога изявява своите права. Следобед учениците стояха малко смутени пред Учителя, чувстваха се неловко. Учителят помълча малко, после рече: - Първото нещо, което трябва да имате, когато влизате в Школата, е смирение и послушание. Вие искате да станете ученици на Бялото Братство; трябва да имате смирение. Освен смирение, нужни са още четири качества: Първо, абсолютна честност. Каквото каже човек, да го изпълни. Второ, да бъдете добри. Добродетелта прави човека устойчив. Трето, ученикът трябва да бъде интелигентен. Неговият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости. Четвърто, ученикът трябва да бъде благороден. Честност, доброта, интелигентност и благородство - това са четири качества, присъщи на ученика. Следвайте онези велики идеи, които сте имали от детинство. Ученикът трябва да има висок идеал и да го следва неотклонно. Този идеал води към знание, Свобода и Любов. Да осмисли човек живота си, това значи да се проникне от великите идеи на Духа. Колкото по-велики идеи приема, толкова по-смислен е животът му. Ученикът трябва да има една основна идея. Това не значи цял ден да мисли за нея. Достатъчно е няколко минути да мисли за нея всеки ден, за да я реализира в живота си. Ученикът трябва да разработва вярата и надеждата. Той трябва да е готов на всички страдания. Трябва да разработва в себе си възвишени мисли и чувства и да устоява на всички изпитания без колебание. Ако вървите по пътя на света, нищо няма да придобиете, макар и хиляди години да вървите. Бог дава на смирените благодат, т.е. дава им правилно разбиране на Живота. Говоря на онези от вас, които са готови за ученици, които сте пред вратата на ученичеството. Вие казвате: "Ние сме ученици." Разбира се, че сте ученици. Важно е в кой клас сте. Има ученици в отделенията, в прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика. Работете без да се смущавате от външната обстановка. Когато човек се обезсърчава, това се дължи на изостаналите души, чието състояние човек е възприел. Работа и постоянство се изисква от всички ученици! Болното дете в училище не може да учи. Докато има болни въпроси във вас, вие не сте в училището. За да влезе човек в училището, трябва да се освободи от болестта. А болестта - това е лошавината. Щом се освободи от нея, ще може да разбира нещата. Всички трябва да се повдигнете, да бъдете силни, да носите обидите и оскърбленията. Когато човек не дава ход на своите чувства, когато ги подпушва, те се вкисват. За да не се вкисват, човек трябва да ги трансформира и облагородява. Не работи ли човек съзнателно за това, ще бъде в застой. Спасението на човека не е нищо друго, освен изгаряне на всички утайки в него от миналото. Когато човек се откаже от преходните желания на своята плът и се предаде на стремежите на своя дух, само тогава може да се повдигне. Истинското постижение е в това да работите усърдно на земята, за да може Невидимият Свят да се заинтересува от вас и да ви помогне. В една приказка се разправя за онзи юнак, който копаел тунел между двете царства. Ако в това време някой го заприказвал и той се обърнел назад, изкопаното място се затрупвало и той трябвало да започне отново. Затова копай и недей се обръща назад, докато изкопаеш тунела между двете царства. Ученикът трябва да излезе от областта на настроенията и да влезе в областта на положителните мисли, които носят вдъхновение. За тази цел той трябва да разсъждава. Да разсъждава, значи да се свързва със съзнанието на Висшите Същества. Хората на Новото Учение не трябва да бъдат екзалтирани, но трябва да се вдъхновяват. Веднъж влезли в Школата, знайте, че ще ви поставят на изпити - малки и големи. Какво е положението на ученика, който разбира законите? Той знае какво му предстои да разрешава всеки ден. Вие, като ученици, имате много знания, но част от тях трябва да приложите. Ще ви приведа пример: един ученик отишъл при Учителя си. Последният му казал: "Първата най-голяма задача е да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния си." Ученикът си казал: "Сега има върху какво да работя." Отишъл си и няколко години учил тези заповеди. След това дошъл за нови упътвания. Всички имате доста задачи, но ходите тук-там да ви ги разрешат. За онези, които не можете да разрешите сами, да, но тези задачи, които можете да разрешите, трябва да ги решите. Не бързайте, черешите докато не са узрели, не ги яжте. Оставете ги да узреят. Докато не са узрели нещата, работете върху тях. Ще откъснеш черешите като узреят. Докато гроздето не е узряло, вземи мотиката и копай. Могат ли да ви приемат в хор, ако не пеете? Могат ли да ви приемат в оркестър, ако не можете да свирите? Също и в онзи свят не могат да ви приемат, ако не сте готови. Иначе, ще отивате при вратата му и ще се връщате. Пътят на ученика Бяхме с нашия обичан Учител на планината край огън. Времето беше мъгливо, влажно и студено. Пламъците се извиваха нагоре със сила. Огънят грееше надалеч. Само той нарушаваше безмълвието. В такива мигове малкият живот изчезва във Великия. Преди това разговорът беше за пътя на ученика. Сега беше настъпило мълчание. Всеки се вслушваше в себе си. Имаше още много въпроси, които очакваха отговор. Тогава Учителят продължи: Ученикът на Всемирното Бяло Братство върви едновременно в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Първото нещо в света - човек трябва да разбере Любовта. С нея трябва да направи един велик опит. Ако не изпълните задълженията си с Любов, не сте нито приятели, нито ученици. Ако ученикът няма Любов в сърцето си, не се приема в Школата. Ако вие като семенце не можете да се посадите в Любовта, ако не сте готови да жертвате всичко за Любовта, ще бъдете обикновени хора. Всичко можете да бъдете, но никога ученик на Братята адепти, никога Синове на Царството Божие. Ако една малка постъпка на вашия приятел може да ви съблазни, не сте готови за ученици. Вашата работа за през цялата година е да се научите да обичате. Второто нещо - да намерите начин да изявите тази Любов. Трето - да знаете при какви условия да изявите Любовта си. Ако учениците в един клас се обичат, те взаимно се стимулират. Между вас трябва да се образува една вътрешна връзка на Любовта. Едно е важно за ученика - да има правилни отношения към Бога. Формите на Любовта са много, а смисълът е един: познаване на Бога. Да познае Бога, т.е. Любовта в нейната целокупност - това е задачата на ученика. Ученикът трябва да опита и да познае Бога. Казано е: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Тук под "деца" се разбира чисти по сърце. Човек трябва да носи в себе си качеството на детето - Божествената Чистота. Пътят на Царството Божие е Чистотата.

Беше тиха, ясна пролетна вечер. Бяхме насядали около нашия обичан Учител под дърветата на двора. През клоните се виждаха звездите, чуваха се тихите подсвирквания на щурчетата. Има часове, които Великият Разумен свят отдалече подготвя. Те звучат като пълен, многозвучен акорд. Изпяхме няколко песни. И после в настаналата тишина някой повдигна въпрос за вътрешната работа на ученика. Учителят каза: - Молитвата е най-силния акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа! Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния! Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят. Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят. За който свят мислите, в този свят живеете. Една среда ви търпи известно време, а после излизате в друга. Рибите бяха във водата. След време напредналите от тях излязоха в по-рядка среда. При голямото притеснение, в което се намираха, дойде им на ум, че има друг живот, по-благоприятен, в по-рядка среда - над водата. И така станаха птици. Също и човек, като се намери при стеснителни условия, излиза горе при Бога. Днес излизате, утре пак и най-после влизате в един по-висш Живот. Идеята създава формат*. Законът е такъв: ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви Светлината, а в сърцето ви - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви - студ. Този закон е за нашите отношения към Бога. Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир. Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и а напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад? За работата, която сте свършили. В отговор на това ще стане правилна обмяна между вашите мисли и чувства и тези на Съществата от възвишения свят. Ако някой мисли, че може и без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път. Като се молите, вие се самоопределяте. Като се молите, вие сте в непреривна връзка с цялото Битие. Като знаете това, не спъвайте този естествен процес във вас. При молитвата човек получава енергии от Божествения свят. Законът на молитвата е същият, както законът на храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата наподобява простиране крачето на амебата, за да хване храната си. Това е непреривен процес. За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си към Великия Център на света. Молитвата е закон за поливане. Чрез нея се привличат всички добри влияния. Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте как ангел се моли? Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучаваме езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза: - Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично. Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви. По-културни Същества от ангелите няма. Следващата фаза, в която човечеството ще влезе, е фазата на ангелите. Тогава нашите груби тела ще бъдат променени в динамични. Те ще бъдат съставени от по-фина материя. Как ще се създаде последната? рез молитва, съзерцание, размишление. Или казано другояче, молитвата е метод за организиране на духовното тяло - новото тяло, в което човек ще живее. Питам сегашните учени и философи по колко пъти на ден си спомнят за Господа. ричината за нещастията на сегашните хора се заключава в това, че не си спомнят за Господа. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи. Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства са причина за повечето болести в човека. Чрез молитвата човек се справя с тези отрицателни състояния. Магическа сила има в молитвата. Достатъчно е да произнесе човек един стих от Евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе Светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Когато човек се моли за реализиране на едно свое добро желание, Невидимия Свят всякога помага. Болен си - помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш. Няма нещо в света, което човек като е поискал, Бог да не го е направил. Светът представлява желанията на тези малки същества. Каквото те са пожелали, Бог го е направил. Ако всички бяха се обърнали към Бога с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за оправяне на света, кажи ни един начин, по който да го оправим." И ако се помолеха от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Няма живо Същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на неуредиците на вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от Невидимия Свят тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета. Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас. Единственият, който преобразява хората, е Бог. Всички търсят смисъла на Живота. Смисълът на Живота се заключава в общение с Бога. Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ, например 3 часа, 5 часа. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина Те призовах." Това значи, че на ранина, преди изгрев, ще се занимая с най-великата работа - общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да свърша работата си през деня. Гдето и да иде човек, каквато и работа да започне, той се нуждае от енергия. Остави ли се на влиянието на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот. Сутрин, като станеш, ще имаш една основна мисъл, ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарал цяла нощ в молитва. Защо? Защото през тези часове той се изпълвал като акумулатор с енергията, която е харчил през деня. Човек трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за Новото, което днес идва в света. Колко време трябва да се молиш? Непрестанно. Молитвата не подразбира, че ти трябва да се спреш и по цял ден да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, работата не изключва молитвата. Постоянно можеш да се молиш. Само онзи, който живее в закона на Любовта, само той има разположение да се моли. Каквото прави, той всякога е в молитва. С други думи, в живота на любещия човек всичко е молитва. Майката казва, че не й останало време да се моли, понеже имала деца. Онзи, който сече дърва, казва, че не му остава време да се моли, понеже сече дърва. Онзи, който, пише казва същото. Всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление. А пък то, най-първото е молитвата, а после другите работи. Защото най-първо ще дишаш, а после ще работиш. Иначе не можеш да свършиш работата си. Онези, които не се молят, не са способни ученици. Най-лениви, най-неспособни, най-недаровити ученици са тези, които не се молят. Дайте една тема на един неспособен ученик, той ще каже: "Отде се намери тази тема!" Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието. Човек може да се уедини и всред хората. Уединението не е външен процес. Ще ви дам едно правило: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема. Като станеш сутринта, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и започни работа. Ти може да си най-простия човек, но посети ли те Божественият Дух, от тебе все ще стане нещо. Ако в молитвата не участва мисълта, чувството и действието, тя не е истинска молитва. Да влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в своята девствена душа. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата и защо живееш. Молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой изпадне в затруднение, казвам му: моли се да влезеш във връзка с Разумните Същества, които могат да ти помогнат. Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радио, което приема и предава звуковите вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един пояс, който отклонява вълните и препятства изкачването им. С това може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия Свят? Трябва да има свое радио. Той го има. Като отправите молитвената мисъл нагоре, ще се пазите от вълчите вълни; съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват в астралния свят. Те се отразяват вредно върху човешкия дух. Мъчнотиите в живота на човека са нападения от тези вълчи вълни. Те влияят върху неговите молитви и пречат за тяхното изкачване. Те пречат и на добрите желания. Човек се моли по-добре, когато го гонят. Когато те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава .се молиш както трябва. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата не може да стигне до Бога. Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отидете на чисто място. Молитвата трябва да се предаде от чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия Свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено какво се иска. И тогава тя остава без последствие. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога Сила, Знание, Мъдрост, Любов, Истина и Свобода. Когато човек се моли, трябва да иска най-малкото, но същевременно и най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света." Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам Радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина." Знаете ли какво ще почувствувате? Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към господа и кажи: "Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов." Или кажи: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на земята и за осветяване на Името ти между човеците?" Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с Любов към него. Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: ако изпратите тази мисъл както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот.