Донка

Благодаря ти, сестричке! Предлагам утре вечер всички, които ще останат у дома да се съберем в 18:30 тук във форума и да се помолим заедно. Имате ли информация дали ще има определена молитва или всеки я избира сам по сърце?

Балканската война се води за обединение на българските земи, разделени от Берлинския конгрес. България има помощта и съдействието на Небето. Войната е обявена на 14 октомври 1912 г. Тя завършва успешно за България и на 17.05.1913 г. в Лондон се подписва мирен договор. През цялото време, докато К. Иларионов е на фронта, Учителя му изпраща писма, с които повдига неговия дух, вдъхва му оптимизъм и вяра в успешния край на това голямо изпитание - Балканската война. София, 9.І.1913 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Бележките засега ги преписва г-н Голов. Когато той ги свърши, ще имам вас предвид. Преди няколко деня получих писмо от Костадина, с което честити Рождествените празници. Той благодари, че е здрав със силата на Господа. Почеркът му за мен свидетелствува, че е бодър духом и пълен с вяра. Аз чета и по това, което за другите няма смисъл. Всеки човек едновременно пише по две писма. Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава неговия външен изглед. Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения*, губи от своята оригиналност и същина. Но все таки, преводът е за предпочитание пред нямането на оригинала. Вие ще се съгласите с мен от самите факти на опитността. Вий бихте се радвали за какъвто и да е костадинов превод от букви, слогове и думи, отколкото да чакате някакъв оригинал. Оригиналите малцина ги четат и мъчнодостъпни са. Те винаги се складират в обширните човешки библиотеки и добре се пазят и не се поверяват комуто и да е. Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обръщение, че да му се радват неговите близки. Мисля това е добро и много добро. Аз обръщам ума ви в една нова посока за размишления. Колко богатства, какви сили се крият в човешката душа. Природата постоянно прави своите преводи и ги пуща в обръщение. Нейните извори, нейните реки, планини, морета, скали, долини, камъчета, цветчета, мравинки, животинки, пчелички, бръмбарчета, пеперудки, птички, мечета, вълчета, овчици, козици, волчета и тем подобните, които носят на себе си нейните преводи. За някои от тях ний се възхищаваме, а други укоряваме като не добре преведени. Едни ни произвождат удоволствие, други ни крайно разтревожват. И ний си казваме: и това било превод. Но не е крива тя, криви са преводачите, които не са си изпълнили добросъвестно работата. Но ще попита някой как трябва да се преведе съдържанието на един извор? На този въпрос потрудете се да отговорите на запитвачите, ако Ви се отдаде. След като Вий им отговорите на първия въпрос, задайте им Вий втория, те да преведат съдържанието на оригинала на една река - как да се преведе на земному - и тъй по-нататък. Поздрав на всички. Ваш В.В.: П.К.Дънов * Предложение (рус.) ― изречение (Бел. ред.) София, 9.І.1913 г. Люб. К. Иларионов, Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепост в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тая война. На бойното поле се показва и човешкото геройство, и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това - пълната вяра, че без волята на небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия, които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги съхрани в своята Любов. Макар видимо и да не присъствувам на бойното поле, обаче духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят все трябва да се дадат жертви, в каквото и направление и да е. Бъдете мъжествени, бъдете смел, бодър и весел духом. Онзи, който води съдбините на тоя народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува - в това няма никакво съмнение. Господните дела не търпят отмяна. Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле. В.В.: П.К.Дънов София,29.І.1913г Люб. Е. Иларионова, Получих писмото Ви, а така също и изпратената сума. Върху тия предмети, за които Ви говорих в по-ранното си писмо, за оригиналите и преводите в природата ще Ви обяснявам по-нататък значението. Засега Вий размишлявайте и постоянно се молете усърдно и дълбоко, като разкривате Вашата душа пред Господа. Молете се усърдно и за Костадина. Той минава през огнени изпити и само ръката на Господа е в сила да го пази от видими и невидими опасности. Молете се Господ да съкруши онези, които враждуват. Сега е време за духовна работа. Направете оброк. Направете посвещение на Вашия живот и на живота на всички други да служите Господу. И Господ да почне да работи чрез всички ви. Всички ония вътрешни затаени мисли, които замедляват* Вашия подем, отстранете. Дайте място на добрите желания, на добрите мисли да се възцарят във Вашата душа и чрез тях да се въдвори във Вас Господ. Не само във Вас, но и във всички. В това пълно разбиране на живота има мир, радост, веселие. Там, гдето Господ царува, душата е в безопасност. Нито косъм не може да падне от главата и. Извор - това е сладка дума на Небето. Извор - това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата. Извор, това е сложна дума, която разхлажда засъхналата уста, която утолява жаждата на душата. „Жаден съм", каза Господ ваш на кръста. Каква велика дума е „извор"! В Какъв велик оригинал е тя в Небето! Тук на земята преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя извор отвън вътре и Вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл! Извор, Извор, Извор, при планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота - далече. В смирените сърца ти избираш чист, сладък; в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на теб земята живота дължи, всичко. На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса, всички същества, малки и големи, вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор. Загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа. Извор, Извор, Извор, проникни в сърцата на твоите чада. В.В.: П.К.Дънов * Замедлявам (рус.) — забавям (Бел. ред.) София, 14.ІІІ.1913 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Изперете вещите и изхвърлете водата на чисто място. А другите неща да стоят тъй, както си ги поставила. Одрин падна; сега да видим Костадин и брат Ви от где ще се обадят. Те и двамата видяха ужасиите на ада. Да, това, което друг път не са виждали на земята, в миналите си свои съществувания. Сега ще си съставят ясно понятие на какво е способен човек. Картините на Одрин са страшни и потресающи. Стихийна борба. Това, което само българинът може да върши. Животът на земята без Господа е празната и вечна тъмнота; с Него той е възкресение и радост вечна. Стойте бодра и весела на своя пост. Изпълнете своя дълг както съм Ви учил. Дръжте сърцето си чисто, ума си - осветлен с Истината, душата Ви -озарена с Божествената любов на самоотричането и Господ ще направи пътя Ви светъл. Бъдещето е в Неговите ръце. Сега не е време за лични спорове и недоразумения, сега е време за работа и съчувствие към страждующите. Когато Господ работи, и ний трябва да работим с Него и да се стремим да изпълним Неговата свята воля в своята душа. Всичко ще се уреди, но ще мине време. Всички ще дойдат в съзнание, само че ще страдат много. С поздрав. П.К.Дънов София, 20.ІІІ.1913 г. Любез. К. Иларионов, Получих Вашето последно писмо. Пътят е добър - вървете така. Вий минахте в Одрин една голяма опитност. Имате донякъде понятие като какво нещо е адът. Нели това е стихия на развързани елементи от човека. Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на човешката мисъл, да види като какво може да направи човек в своите действия. Да, човекът, това колективно същество, може да направи много неща. Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените права. Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според Него „око за око, зъб за зъб". От всичко това трябва да се вади опитността, че само онзи, който живее съобразно с Божествените закони в природата, в света и човека, сее доброто бъдеще. Няма случай в историята, гдето народ, опровинил се в неправда, да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха българите, гдето сега са турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи тоя народ нагоре към доброто, към духовната свобода на Духа. Ти си видял и знаеш сега що е човек. Колко струва на бойното поле? Той отлетява. Като цвете остава след него само неговото добро и зло, което е вършил. Само когато всеки извършва своя дълг тъй, както го разбира, може да се благославя. Най-после одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха. Така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята. Турция упорствува и не иска да се учи, но ще и се даде да разбере, че правдата е Закон в Живота и тоя закон е неумолим в своите действия. Сега остава да дойде мирът. Ако Турция не склони, ще го приеме в Цариград. Ще останете ли задълго в Одрин или ще се движите напред към бойната линия? В.В.: П.К.Дънов София, 11.ІV.1913 г. Любез. К. Иларионов, Получих Вашето писмо от 31и миналий. Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия Промисъл. Велики са пътищата на Провидението. Сегашното е резултат от миналото, а сега се сеят семената на бъдещето. Вий се намирате в една струя, която носи сега тоя народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе ума, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Преди векове на това място бяха турците. Сега те отстъпват назад. Те приемат заслуженото. Вий сте в епохата, когато се ликвидират сметките на миналото. Сега схващате как се решава източния въпрос, понеже сте свидетели на това, което става. Общите намеци през миналите години се поясняват обективно. Еленка се учи сама. Тя доста добре схваща. Сега вижда по-добре и оценява Вашето присъствие. Не само тя, но всички жени са почувствували добродетелите на своите мъже и това мен ме радва. Взаимната семейна обич е огнище на всички земни блага и основа на дома. Сега остава Господ да подействува за мира и всички да се върнете по домовете си и да Му служите с всичкото си сърце. Няма друг както Господа. Там, гдето е Той, всичко върви напред. И няма невъзможни неща. Поздрави от мен всички приятели, които срещнете. Поздравявам ви със светлите дни, които настъпват. Сега природата е малко по-весела наоколо ви. Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на силите е бил верен на своите обещания и е превърнал всичко на добро. И сега още има мъчнотии, но и те ще се премахнат постепенно. Само търпение и вяра, и самоутвърждение. Ваш верен: П.К.Дънов София, 27.V. 1913 г. Люб. К. Иларионов, Получих Вашето писмо, а така също и сумата от 100 лв., изпратена от Дедеагач*. Навярно очаквате за пълното уреждане на въпросите, които вълнуват България. Мирът с турците се сключи. Но остават още малките недоразумения между съюзниците и те да се уредят. И те ще дойдат към края на своя финал. Което Господ е наредил, никой не може да го отмени, и което сега гради, никой не може да го развали. От всичко това ще излезе след време добро. България и българският народ трябва да се научат на кого да разчитат, най-вече в трудни времена. Друг е, Който разпорежда съдбините на народите. Велик е Господ в своите замисли. Пред Неговите очи стоят вековете на миналото, а така също и на бъдещето. Истории, пълни с всевъзможни отсенки на възлизане и слизане. Какви не народи, какви не царства, какви не войни, какви не цивилизации със свои разветчения*. Това е то човечеството, което марширува по пътя на своята еволюция, като стъпка по стъпка възлиза към небето, към обетованата земя на своите заветни ламтежи. И горе, и долу е все двшкение. Хиляди и милиони очи са насочени към земята. Умове, сърца, души са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен стремеж. И тук, както в началото, безформеното се оформява - появява се небето и земята, облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, развиват се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се човекът. Така и сега, в тоя духовен стремеж на небето, появява се Истината, с която човешката душа и дух се облича като с дреха. Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на човешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в човешкия дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато човек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а човекът изпълнява Неговата мисъл. Въодушевявайте се с това, което носи живот в тоя свят. България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля. Човек едновременно представлява и нищожество, и величие. По формата на своята външна обвивка той е като мехур, който чезне минутно. Но по размера на своя вътрешен дух той е сила велика, която се стреми да твори и да добие свобода на своя израз. И прави са думите „Царството Божие е вътре". Това е Царство на Сила, Царство на ред, Царство на Хармония и Любов към всичко, което е добро, възвишено и благородно. Моят поздрав Вам и на другите. Ваш верен: П.К.Дънов * Дедеагач — турски град, пристанище на Егейско море, присъединен към България след Балканската война (1912-1913 г.), отстъпен на Гърция след Първата световна война (1914-18 г.) (Бел. ред.) * Разветчение (рус.) — разклонение (Бел. ред.)

Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха. В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът. Като чувал при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина: – Приятелю, хайде да станем съдружници. Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ха. Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал: – Съгласен съм. Започнали заедно да работят. Турчинът вдигал и слагал тежкия чук, а съдружникът внимавал да улови момента, когато трябва да каже ха. Така свършили чукането на кафето. Турчинът правил кафета на посетителите си и турял десетачетата в една добре отворена тенекиена кутийка. Съдружникът му казал: – Приятелю, трябва да дадеш и на мене половината печалба. Турчинът си мълчал, нищо не му казвал. Тогава той завел дело против кафеджията. Като се явили пред съдията, съдружникът разказал цялата история и настоявал да получи част от печалбата. Съдията пожелал да види кутията, в която турчинът събирал парите. Той пуснал вътре едно десетаче и се обърнал към съдружника с думите: – Това тин, което чуваш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата. Днес много хора обикалят работниците, да наблюдават какво правят. Като чуят, че някъде станало престъпление, те казват ха. Чуят, че някъде се вършат добри дела, пак казват ха. Тук ха, там ха и след това се чудят защо никой не им плаща, защо работите им не вървят. Тин ще бъде тяхната заплата. В този пример се крие велик закон. Да наеме работници

Какво означава според вас "да бъдеш в областта на Истината"? И как това освобождава мисълта, желанията и постъпките?

Чистотата се усеща като лекота, светло, радостно и мирно... и една особена тиха музика - по-скоро хармония. Според мен не може да се каже кое учение е чисто, по-чисто, най-чисто... Чисто може да бъде разбирането и прилагането му от всеки човек индивидуално... Всеки сам усеща дали му е чисто - невъзможно е да се отсъди за друг човек. Все едно да измерваме тегло с метър... Можем да усетим само какво идва към нас от другия човек, но то може да се надига и вътре в нас самите - трудно е да се прецени, може да се заблуди човек... Предпочитам да го приемам като нещо свое, с което да се справя сама.

Има и още едно решение - най-много помага - смехът. Ей така - да се види и представи ситуацията в абсурдния и вид. Идеята за това ми дойде от тук: Постижимото, разумното и реалното Майка ми смята, че винаги ще си остане майка и трябва да следи какво правя и да ми се кара..... все още Отначало ми ставаше криво, после досадно... реших да намеря лек преди да е станало късно. Един ден отново тръгна след мен с люта критика - аз съответно влезнах в роля на 7-годишно момиченце (аз съм на 50), хукнах към Емо (съпруга ми - на 59) и запищях "Емиии, мама ми се кара, иска да ме бие" и се скрих зад гърба му, тропайки с крака... Емо ме прегърна и сериозно каза на мама "Мамо, не се карай на Дончето, тя е добро момиченце" И така нататък театрото беше пълно... Мама отначало широко отвори очи от изненада, после понечи да се скара на двамата, но, аз я изпреварих със съответния писклив тембър: "Видя ли сега, Емо ти каза да не ме биеш!" Картинката беше неустоима - всички избухнахме в смях... Друг път ми стана криво, че не предвидих навреме една подробност и нещата се оплескаха яко... Ха -ха да яхна метлата - чух вътре в себе си как започвам да се плюя и после да търся виновен... Спрях и си представих как отварям шкафа, дръпвам един малък пакет и нещо се олюлява до него. Опитавам се да го спра и бутам неволно другото до него и... изведнъж надолу във верижна реакция започват да летят малки и големи неща, които отчаяно се опитвам да спра... Случвало ви се е нали? Много е смешно отстрани... Разсмях се с глас и... започнах да си оправям кашата и да "изхвърлям счупеното" - здраве да е - явно ново е трябвало да "купя"...

Според мен се е получила много интересна мозайка от представите ни за човешкото, за човечността - а не е ли точно това човечността! Мозайката, в която парченцата се допълват точно защото са различни... Но какво тогава ни отличава от всичко останало въ вселената, което също е мозайка от такива различни парченца? Мисля, че Латина назова ключовата дума - в съзнанието. Човекът не просто има съзнание - всичко около нас го има... Човечността според мен се състои в това, че ние осъзнаваме своето място в мозайката и имаме свободата да избираме дали да сме в хармония или не. Интересно ми беше да разсъждавам нататък... "с всичката си душа" - човечността се проявява в осъзнаването на душата като основната движеща сила на човека - това, което не се променя и не се разпада, но еволюира... това, което е над и зад ролите на аза... когато човекът осъзнае, че другите до него са души също такива като него самия, не ролите, в които се проявяваме... става човечен. "с всичкия си ум" - умът ни е опасният дар - той е най-важният за еволюцията на душата ни, за самовъзпитанието... човечността се проявява в умението да се осъзнава силата и да се владее ума по начина, посочен от Христос - хармонично, целият да възлюби Бога... т.е. да осъзнае Върховенството и да се учи..... " с всичката си сила" - човечността се проявява в умението да се осъзнава и контролира енергията, с която разполагаме - тя ни е дарена от Бог , за да изпълним Неговата воля, не желанията на ума...

Защото това е следващата задача по Пътя.... Да спре да търси хората, от които той смята, че се нуждае, да се учи да намира в хората, които съдбата слага до него или му праща (Бог решава от кого се нуждаем по-добре от нас) душите, с които да общува, да споделя и с които да се учи заедно.... Самотата е шанс да осъзнаем това...

Не мисля че е просто необходимост - това е единственото лекарство за такива хора. Да, горчи им, но ако не го вземат ги грози загуба на разсъдъка... Да оставя такъв човек да прави това дълго време, прчинявайки ми страдание - това е сериозна грешка от моя страна (правих я дълго време докато осъзная кой е причината за поведението му - моето присъствие до него.) Сега, когато на мен ми е криво или усещам,че на другия му е криво, отдръпвам се - този, на когото му е криво, има нужда от време и свободно пространство, спокойствие, за да се съвземе... Няма нужда от кошче, в което да хвърли душевния си отпадък. Кошчето е вредно за него.

В предишното си мнение нямах време да обясня на съвременен език какво точно (според личното ми разбиране, с което не ангажирам никого) внушава първата заповед на Христос: - "Да възлюбиш" - първата отличителна черта на човечността (човешкото) е свободната воля - което означава, че човекът е дарен с умението да генерира и управлява съзнателно емоциите и мисленето си и със свободата да избира кои от тях да превърне в поведение. Всичко това е свързано с влиянието на околната среда, но не е зависимо от нея. Или според понятията на Курт Левин - човекът разполага със собствено психично поле, което е в състояние да осъзнава и управлява. - "Господа" - човекът притежава умението, дарбата да мисли абстрактно - "твоего" - човекът е развит до степен да осъзнае, че психичното поле на отделните хора са различни и всяко носи личната характеристика на своя център - т.е. "моят" и "твоят" Господ са различни и аз ще следвам личното си абстракция, другият своята лична - всеки от нас е свободен да има своята идея зяа Господ и да го възлюби по своя личен начин... което означава, че аз приемам факта - "моят" Господ е различен от "твоя" Господ изначално... - "с всичкото си сърце" - човекът може да осъзнава и контролира емоциите си - да ги идентифицира, но и да ги обединява и трансформира една в друга съзнателно.... и т. н. Съжалявам, че не разполагам с достатъчно време да продължа , но мисля, че идеята ми стана приблизително ясна...

За мен най-великият психолог на всички времена е ... Христос. Възхищавала съм се на дълбочината на проникновението му в дълбините на човешката психика, на интегралността му... Освен всичко това, той по изумителен за психолог и психотерапевт начин е успял да въздейства на хората около себе си - и то не само на съвременниците си! Ако някой съвременен психолог се заеме със задачата да "препрочете" евангелието, мисля, че ще се получи трактат по психология на човечността. Да започнем с основните заповеди: Основните характеристики на човешкото са определени със зашеметяваща точност. Каква по-добра характеристика на човечността, проявена в общуването? Синхроничност ли е или нещо друго... Миналата вечер работих по качването на "Двете заповеди"... на друг велик психолог - Учителя.

Честит Рожден Ден maggee! Нека красотата, мира, истината и Любовта, които носиш в себе си, осветяват живота ти и света около теб! Благодаря ти за слънчицата, които ни оставяш, всеки път, когато пишеш тук!

азбуки! Е, от личен опит мога да те уверя, че написаното е точно, така се случва и така има смисъл наистина. От цялата си душа желая на всеки, който разсъждава мъдро като теб, да преживее най-красивите и пълноценни години от живота си в свое хармонично семейство!

Това, което се променя е нереално, илюзия е, филм. Хората си мислят, че ще са щастливи с партньори, с деца... но фактите и опита посочват друго. Да не говорим за днешните времена... Именно защото хората вече имат Духовен опит с достатъчно партьорства, прозират и трудно пристъпват до създаването на ново партньорство. Браковете намаляват със страшна сила, даже днес семейните съжителства са трудно нещо. Времената са такива. Съгласна съм с много от написаното, с много не съм - от личните си опитности. Както има хора, които препочитат да останат без партньори и семейства, така познавам много хора, които приемат шанса да създадат семейство и деца съвсем не като натрупване, което да им добнесе щастието. Обратно - когато човек, душата в него, усети че има натрупана сила и умения, идва време да ги приложи, да провери себе си, да учи в училище, което няма аналог... Далеч съм от намерението да твърдя какъв процент от семействата са плод на зависимост, какъв на свободна воля и безусловни любов и приятелство... Наблюденията ми сочат, че тези със зависимостите напоследък или бързо вървят към разпадане, или към изчистване на зависимостта. Отново опитът ми сочи, че за създаване на хармонично семейство са нужни много качества и много работа, които да са водени от вяра в Любовта и свободата на всеки, вярата, че Божията воля е за доброто на всеки от нас... Хармонично семейство успях да създам тогава, когато се отказах аз да определям параметрите на хармонията и приех,ч е всяко нещо, което Е, служи на Хармонията, изгражда я, тласка ни към нея. В това число и дисхармонията.... Остава само умът и сърцето да си вършат работата.... заедно, в хармония... Една любима перифраза на мисъл от Учителя имам, която е в основата на семейното ми щастие - ще я цитирам по памет, както съм я разбрала и както я прилагам. Когато сърцето ми не може да приеме нещо, разширявам радиуса на ума си, за да го осъзная и разбера по-добре. Когато умът ми не може да приеме нещо, разширявам радиуса на сърцето си, за да го приема такова, каквото е, без да се опитвам да го сложа в някаква рамка на "добро".

1912г. е една от най-важните години в историята на Бялото Братство. Съставена е книгата „Завета на цветните лъчи на светлината", а на годишната среща Учителя обявява присъствието на Христос. Учителя подчертава, че на християнството трябва да се гледа като на една велика наука и трябва да се търси неговото практическо приложение, за да се повдигне светът. Предупреждава ги за великата война, в случай, че Европа не приеме доброволно Царството Божие, и че промените, които ще настанат в света, са резултат от изчерпването на съвременната цивилизация, която само механично е напреднала, а духовно е изостанала. На 6 юни 1912 г. Учителя изпраща телеграма до сем. Иларионови със следното съдържание: „Моят поздрав. Аз ще тръгна скоро от София." Иларионови Го посрещат и настаняват в закупената през 1911 г. братска къща в с. Арбанаси. В нея Той прекарва два месеца сам и там съставя „Завета на цветните лъчи на светлината". Във времето, когато не е в Търново, Учителя поддържа редовна връзка с Иларионови чрез писма: Бургас, 23.І.1912 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Пътят, по който вървите сега, е добър. Този път носи в себе си всичките благословения за жаждущата душа. Търсете Истината и тя ще ви направи свободни. Търсете Божията Любов и тя ще ви научи как да слугувате на своите ближни и да изпълните волята на благия Отец. Търсете Мъдростта и тя ще ви просвети умовете, да разбирате Неговите наредби. Всяка нова година носи по нещо добро в себе си. Така и тези горните букви имат особен смисъл в себе си, т.е. буквите в картата. Те са с добро значение. Моето желание за вас е всички да растете и да принесете плод добър и благоприятен на Господа. Повикайте Тодора Амзел и и съобщете, че съм получил нейното писмо. Аз именно от тия страдания исках да я избавя по-рано и затова й препоръчах да стане учителка, за да е далеч. Обаче тя, като не проумя моите думи, вдаде се на човешки умувания и аз оставих времето да и даде потребния урок, да се научи, че моите думи всякога носят благословения в себе си за ония, които ме слушат, защото са думи на Бога, думи на небето, думи на Христа, Когото тя търси. Аз съм готов всякога да прощавам там, гдето има истинско разкаяние. Моите отношения към хората са винаги едни и същи. Аз искам всички да живеят чист и свят живот, всички по възможност да живеят в мир. Ако тя не може да издържа на тия изпити, нека се поотдалечи от Търново временно, докато утихнат работите, за да може тя ясно да обсъжда като как да постъпи. Сега тя е разтревожена. Но нека се държи на поста си. Ако постоянствува в добрия път, всичко ще се превърне за нейно духовно добро. Человек без Бога, без Господа, без Христа не струва нищо. Той си е формено животно, формен звяр. Нека чете 36 Псалом и 5 глава от Галатяном. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен: П.К.Дънов София, 20.ІІІ.1912 г. Люб. Костадине, Надявам се да сте добре и да преминавате времето си весело в Русе със своята работа.* Можахте ли да я усвоите? Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята. Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново. Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка. Ваш Верен: П.К.Дънов След събора през 1912 г. Учителя продължава кореспонденция със сестра Елена Иларионова. * По това време К. Иларионов е работел в Русе към фирма „Сингер" (Бел. състав.) София, 15.ІХ.1912г. Любез. Г-жа Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Брат Ви Асен идва преди няколко деня. Той се чувствува по-добре. Той се е заел да пази строг режим. Ако върви по тоя път, няма съмнение, че здравето му ще се подобри. Аз му намекнах, че е необходим дълбок вътрешен мир. Душата се нуждае от Божествената светлина, тъй както и тялото. Человек с духа си трябва да обгръща всичко добро и да е в съгласие с ръководящите закони на живота. Като намеря удобен случай, ще ги посетя. Аз завърших бележките. Материалът по цветовете е даден под печат. Когато се свърши всичко, ще имате по един екземпляр. Изпращам Ви поканата обратно. Изтеглете сумата и я внесете Във вашата спестовна книжка. Бъдете радостни и весели, със свежа вяра и надежда. Влагата, ветровете, гръмовете, дъждовете, прахът в атмосферата да ви не плаши. Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в човешкия живот. Всичко вкупом върви към добро. Само невежите и непросветените не виждат това. Техните умове са завзети с друго. В человешкото сърце могат да живеят и най-добрите животни, и най-злите. То зависи от уровена на неговото духовно развитие. Но в края на краищата всеки ще пожъне това, което е сял. Това е абсолютен закон. Всеки трябва да опита плодовете на своите дела. И право е. Стремете се към съвършенство според дадената ви светлина. Никога не изпущайте добрите случаи, които Бащинската ръка ви дава. Гледайте да сте в съгласие с това велико сърце, което всичко обгръща и стопля със своята вечна любов и Истина. Поздравете нашия приятел П.Т. Нему му правят ремонт на колата, да видят дали чуе - може още да издържи. Да се държи весел и бодър. Всичко Бог твори за добро. Младост, старост, това са за човека. Сила и немощ са за него, за да опита две главни състояния на съзнанието. Като млад - хвърка, като стар - пълзи. Като силен - заканя се, като слаб - моли се. Човек е една загадка за самия себе си. Той не познава още своята душа, своя Дух. Но ще познае. Желая всички да имате безгранична Любов за Бога и любов към вашите ближни, както към себе си. Любовта изправя недъзите, Истината - кривите мисли. Мир на всички ви, които работите с Господа и вечно Благословение. П.К.Дънов София, 18.ХІІ..1912 г. Люб. Г-жа Елена Иларионова, Получих Вашето писмо. В сегашното положение на нещата вий учите една нова опитност. Важно е човек да разбира смисъла на своя живот и да живее съобразно според благата, които Господ е дал всекиму. Всяка душа трябва да бъде благодарна от настоящето. То съдържа в себе си толкова скрити блага, за които мнозина са слепи. Ако ни дадат в живота мъчнотии, да благодарим на Господа, че не са по-големи от тия. Ако ни дадат страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия. В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите, тъй както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в човешкия живот. Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и подмладява, и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревоги, терзай се, самоизмъчва се и прежди времето остарява и става дряхъл като сухо дърво. Казва се на едно място в Словото „да се възобновявате във вашия ум". И моят съвет към вас е да се възобновявате постоянно. Да се възобновява сърцето ви, да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото на душата ви и вий да сте храм на Неговия Дух. А това е най-мъчното за мнозината, защото те всичко знаят, но не и истината; те всичко разбират, но не и Божията Любов. И от това става ясно, че като е празен умът, той буренясва и човек става дребнав и кисел. Предайте моя поздрав на всички приятели. Особено поздравете г-жа Амзел. Прочетете и онзи пасаж от писмото си, който се отнася до разбиранието на живота. От това се нуждае. Аз щях да й пиша, но отлагам за онова време, когато тя ще е готова да възприеме и приложи. Бог е чуден в своите пътища. Той не мяза на хората. Ваш В. П.К.Дънов.

източник

Поздравления и благодарности за приноса на всички, които са работили и продължават да работят над сайта!

азбуки! Нямам спомен да съм имала толкова много духовно близки хора преди да тръгна по Пътя си съзнателно. Преди се чувствах самотна, сега имам усещането, че по цялата планета има невероятно много хора, с които живеем и учим заедно... И все пак, всеки сам си пише домашните и си прави тестовете...

А на мен ми говори - много. Всеки път, когато препрочитам, намирам нови неща, които преди не съм разбрала, не съм оценила... Имам усещането, че го чувам с нещо повече от само слуха си... дори усещам усмивката, интонации - знам, че това е моята фантазия, която ги наслагва към излъчването на текста... Но дори когато технически работя над един текст, той е жив за мен. Не съм си представяла какво щеше да е, ако Учителя беше жив сега, защото за мен той си е.... Дали осъзнаваме величието на това, което ни е оставил? Мисля, че точно толкова и така както е било тогава... Имале е и има хора, които го захвърлят с презрение след първия ред... имало е и има хора, които се вслушават и мислят... имало е и има, които работят до него... Дали ще осъзнаем величието? Ако Словото е променило из основи живота ни, ако не просто четем и забравяме (Станимир!), но прилагаме и се учим....

Лично аз нямам наблюдения по темата, но ми се иска да споделя расъжденията на моя съпруг, който е живал сам няколко години след тежка раздяла в първия си брак, която за дълго е отбила желанието му да общува с жени въобще. Според него това, за което пише Орлин, е реална опасност, защото това е "по-лесният" начин. Също като дрогата и алкохола. Вместо човекът да се учи да общува, да се развива, да се обогатява духовно, вместо да се учи как се създава здрава връзка, основана на безусловни любов и уважение и свобода, той предпочита да се изолира от проблема и да си достави физическо удоволствие - не да изживее радост от интимността и духовната близост... Когато една нощ той е осъзнал пред каква пропаст виси.. Но само ако осъзнае проблема, може да се търси помощ... Ако не... Бог изпълнява желанията на хората, оставя ги свободни да си причинят сами болката...или да намерят красотата, хармонията... Въпрос на избор...

1 Не ме боли за това в какво ще се превърне прекрасното създание - в каквото и да се превърне, няма да престана да му се радвам, защото ще знам, че това е неговият път и неговите уроци... Моята радост и спокойствие ще му дават ( дават му - от опит ежедневен знам) куража подкрепата и светлината... 2. И да ме боли, какво от това? Вместо да ме боли, намирам дървета, намирам начин да ги посадя и внимавам какво купувам и използвам всеки ден. Ценим всяко листче хартия, задоволяваме се с необходимото, не си задоволяваме прищевките... 3. Не посещавам зоопарка и непрекъснато говорим с децата колко е несправедливо животните да стоят затворени само за нашите прищявки... Един ден тези деца ще пораснат и ще променят света... Или както казва Учителя - цитирам по памет: "Вместо да плачете и да недоволствате от тъмнината, намерете свещ и я запалете."

Друго едно практично правило: с биенето на сърцето, трябва да бъде правилно и дишането ви. Мнозина от вас, забелязал съм, вий не дишате правилно, не доизкарвате всичкия въздух. Оставяте част от въздуха в дробовете и си пакостите. Правилното дишане: ще изкарате всичкия този въздух, който се намира в бронхите; в тези малки мехурчета (алвеолите) се намира въздух – чрез вашата воля ще изкарате всичкия този въздух и после, когато ще приемете нов, да става обнова. Ако не го изпъждате този въздух, образува се наслояване в клетките на дробовете и тогава се явява едно вътрешно наслояване. Ако някой път трябва да се обновява въздухът, ще приемете през едната ноздра [и ще] издишате чрез другата. Изобщо, след като приемете въздуха, ще го прекарате чрез устата, ще свиете устните си, ще го изкарате с духане полека, да се свие коремът ви и ще се образува един напор отвътре на дробовете. Ако по този начин вие всички дишате, няма да страдате от кашлица. Три-четири пъти на ден ще правите: поемате еднаж въздуха, после – навън. Ако дишането е правилно, веднага ще усетите едно затопляне вътре, към слънчевия възел. Туй показва, че се е образувала известна реакция. Тези упражнения са необходими, понеже, като работите дълго време, занимавате се с умствен труд, вдал си се в известна мисъл, намалява дишането – трябва да станете, ако искате и утре да работите тъй добре. Ние мислим, че сега като сме здрави... Но трябва да се поддържа туй здраве, за да бъдат мислите, чувствата и усетите нормални, естествени. Тогава ще дишате тъй, ще изпъждате всичкия нечист въздух. Аз бих ви препоръчал малко масурче от житна цев, през нея да издишате, че да даде едно известно усилие в дишането. Мнозина от вас имат много тесни гърди. Вий, ако станете на 30-40 години, не можете издържа. Най-първо всички трябва да пазите дихателната си система, не трябва да се поддавате на стари навици. По този начин ще пазите и ума си. Като ви вземе цяла една минута да издишате, най-после да залепне коремът ти, ще се освободите мнозина от вашите неканени мисли, ще придобиете една свежа мисъл. Всякога излизайте на чист въздух 3-4 пъти на ден. Когато ги правите, тези упражнения, да сте сами, не да ви гледат. Тези упражнения са красиви, когато човек е сам, да няма друг да те контролира. Всички, изобщо, трябва да дишате дълбоко. Само по този начин може да се образува хармония. Хармония без правилно биене на сърцето, без добро дишане на дробовете хармония не може да има. Щом не дишаш правилно и щом сърцето не бие правилно, всякога ще имаш едно раздразнително състояние. Някой път, като се приближи някой, не може да го търпиш. Влиянията на всички хора не са еднакви. А човек трябва да бъде един проводник, да може да се справи с енергиите на хората. Тогава за 10 дена ще вземете упражнението с дишането. Веждите - пулсът - дишането - "Посока и растене" МОК VІ г.

Неделните беседи за месец юни: 07.06.2009 - В мое име - Моника13 14.06.2009 - Да се роди - Ася 21.06.2009 - Двата полюса - xameleona 28.06.2009 -Дух Господен - Ани Беседите са от книгата Сила и живот - том 3 - Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2008 г. ISBN: 954-739-736-2(т.3) Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите да пишат на модераторите на форума.