Донка

Един мъчителен проблем, който тровеше дните и нощите ми много години беше циститът. Изследванията показваха всичко в норма и някаква ту появяваща се ту изчезваща без причина инфекция. Не помагаше нищо. Помогна лечението с мисъл, комбинирано с обилно приемане на вода. По Л. Хей проблемите на пикочния мехур са предизвикани от придържането към някакви стари идеи, което предизвиква мъчително безпокойство и раздразнителност. Всичко това много често е полуосъзнато и се смята за нещо нормално. Жените сме много по-податливи на това състояние покрай чувството си за дълг или очакванията си, възпитани или от строги родители или от любовни романи. Ние искаме идеалите и желанията ни да станат реалност в нашите срокове и по нашия начин и така ставаме техни пленници. Страхуваме се да се почувстваме свободни от тях, защото лесно се идентифицираме с тях.... Изпитваме силна пареща болка, когато се налага да оставим това да "изтече" от нас. Започваме да търсим виновни - обикновено от другия пол, укоряваме, критикуваме. При мен виновникът бях винаги аз и укорите - унищожителни - бяха насочени към мен самата. Според моя опит осъзнаването на проблема вече е осигурило лечението с мисъл. Аз се опитвах да намеря какво конкретно се опитвам да задържа и кое ме безпокои и дразни, защо и от какво се страхувам да се освободя. Размишленията редувах с лечебните внушения - Спокойно и с лекота се освобождавам от старите си нагласи и приветствам новото в живота си. То ми носи сигурност и радост. Желая да се променя - да обичам и одобрявам себе си. (Водата помагаше на засилената обмяна и енергийните нужди на органзма по време на промяната. Аз си представях как влива в мен новия живот и обичта и как всичко старо и парещо се разтваря в нея и излиза вън от мен.) Както споменаха по горе селин, Аделаида и латина много важно е думите, с които се лекуваме да се трансформират в мисли+емоции така, че да не се усещат като стихотворение, а като състояние на убеденост в смисъла им. Много важно е и да се отразят на отношението и поведението ни - т.е. да се променим под тяхно влияние. Не е лесно, особено когато сме привикнали другите да ни смятат за виновни, защото ние самите се смятаме за такива... Но с търпение и постоянство проблемът се изчисти за 1-2 месеца.

Това наистина може да се превърне в проблем.... Дори не умишлено, по влечение на душата ние търсим хора със сродни нагласи, интереси, начин на мислене. С тях се чувстваме и проявяваме себе си. Нищо лошо дотук. Проблемът започва, когато подсъзнателно (или съзнателно) започнем да отхвърляме останалите - хората, които са на различна вълна. Например - отбягваме или търпим с вътрешно осъждане пушач, или му четем лекции за вредата от цигарите - физическа и духовна... Ако приемем човек с различни от нашите идеи, имаме усещането, че сме направили компромис ... На теория осъзнаваме, че във всеки човек можем да намерим благородното, но на практика предпочитаме да го виждаме и усещаме, отколкото да полагаме усилие да го търсим. Като предпазна мярка от време на време хапвам месо или вкусвам алкохол, макар и да мога и без тях. Така лесно приемам хора, които имат навици и предпочитания съвсем различни от моите.... Имате ли приятели, които не споделят вашите идеи или дори имат противоположни на тях принципи? Какъв е начинът да превърнем "чужденеца" в добър приятел?

Честит Рожден Ден nina7705 Любов Светлина Мир Радост

Смелостта на пионера.... Пионерът опознава новото, непознатото и намира в него красивото и доброто такива, каквито не е срещал и оценял преди. Той има смелостта да разшири представите си за тях и да приеме с благосклонност нещо, което не е присъствало дотогава в модела му на света. Смелостта да се промени, за да се впише и приспособи към новата среда и да започне да дава плодове в нея. Може би е нужно разграничение между пионер и завоевател. Завоевателят покорява новото и непознатото с желанието да го подчини на старите си модели за добро и зло и на правилата на света, от който идва (с меч или слово - няма съществена разлика). Той проявява страх - страха да приеме и остави новото по-различно от това, с което е свикнал. Страха да промени себе си така, че да заживее в хармония с новото.

Несколько дней назад, на рассвете - в роще недалеко от нашего дома - я увидела цветок - мак. На полянках теперь полно цветами - ковер. Но тот цветок показался глазу странно неуклюжим. Присела и разглядела внимательнее. Из зеленого бутона рождался цвет мака - рассправлял свои красные лепестки, помятые утробой бутона. Тонкий горбатый стебелек с радостью показывал миру своего ребенка.... У меня в сознании всплыло слово Жизнь (с большой буквы). Жить с большой буквы - носить в утробе души плоды Духа, рожать и крепить их на тонком и неуклюжем стебельке своей короткой человеческой жизни.

В тази тема ще има списък на дежурните по отварянето на новите теми. Основните отговорности на дежурните са: 1. Да прочетат беседата предварително 2. Да подготвят молитвения наряд с линкове и кратко въведение - резюме със свои думи или няколко избрани мисли. 3. Да отворят темата в съответното време и да съдействат за нейното развитие Списък на дежурните по дати: 1. Асолютната истина - 23. 03. 2008 - Донка 2. Вътрешна свобода - 30. 03. 2008 - Латина 3. Божествени състояния - 25.05. 2008 - Ваня Златева 4. Важността на размишлението - 22. 06. 2008 - Ася И 5. Здрава основа - 20. 07. 2008 - Донка

Мога да отдавам всичко, когато -съм сигурна, че няма да го усетя като жертва или самоощетяване - в противен случай ще е агресия; -усещам щастие в и от процеса на отдаването ; -не забелязвам и забравям какво и на кого съм отдала - в противен случай ще чакам благодарност и отплата.

A wildrose is waking up... Усещали ли сте себе си като роза - каква? Усещали ли сте как вътре във вас расте и отваря пъпчици роза? Кога?

Ако благостта е плод на Духа, то тя се постига осъзнато. Тя ни съпровожда по Пътя и ни учи да бъдем себе си, но и да бъдем клетката от вселената, която ни е създала. Тя стои в нас, но ние сме тези, които я избираме за свое състояние. Усещам го като чистота - да живеем в благостта означава да почистваме редовно ума и сърцето си. Оставим ли облаците на желанията, праха на очакванията, калта на твърдите правила за добро и зло да съжителстват със слънцето на благостта, ражда се сянката на омразата, погнусата.... Как да ги излекуваме ?- като почистим благостта си. Благосклонността в ежедневието ни - можете ли да дадете примери за случаи, в които вие или друг човек до вас сте проявили благосклонност? Различаваме ли я от съжалението, снизхождението, безразличието, угаждането....? Как?

Какво би означавало да приемем предложението на жената - света? Да се подчиним на ценностите на някакви авторитети, на силни на деня, за да спечелим облаги или да избегнем отхвърляне. Или да поласкаем суетата и гордостта си. Светът ни се предлага и ни желае, но само ако му се подичним, ако се обвържем с него и му дадем това, което иска. Ако изберем да запазим като приоритет Бог - т.е. вътрешното и устойчивото в себе си - ще пострадаме, но от страданието ще придобием повече отколкото от временните облаги, платени с продаденото себе си. Защо продажбата на своята душа на света е грях? Ако продадем на света правото да организира ума, сърцето и тялото ни срещу временно издигане, ще станем пленници и така ще прахосаме Божествената енергия и характерът ни - онова, за което сме дошли на Земята ще бъде само играчка, пионка в ръката на светските капризи.....

Да се храни жената от плодовете на Дървото на Живота - това означава да държи добри мисли, приятност, детинско разположение в себе си - да вижда "белите зъби на умрялото куче", да умее да туря правото напред, а кривото да оставя в неговата сянка. Жената първа е вкусила от дървото за познаване на доброто и злото - жената е по-податлива на стремежа си към "подреждане" на света като своя дом - по свой вкус. Жената майка носи в себе си инстинкта да пази рожбата си от опасността - от злото. Не усещаме кога започваме да делим всичко на добро и зло по своите лични мерки и да ги налагаме на мъжете до себе си. Защо е толкова важно точно жената да се "повърне към първото си положение - да се храни с плодовете на Дървото на Живота"? Може би защото в нашите скути растат новите хора - и мъжете, и жените....

Търпението няма граници, когато в сърцето и ума ни приоритет има любовта. Търпението и благосклонността са двете и "ръце". Докато пропускаме любовта през себе си - търпението и благосклонността са безгранични. Изчезне ли едното, любовта си е отишла. Любовта Граници имат периодите, в които поддържаме определено поведение и позиция. Когато старият подход и позиция са станали неадекватни за ситуацията и човека, възникват негативните емоции - имаме усещането,ч е търпението ни свършва. Всъщност негативните емоции ни дават сигнал за промяна на нещо в себе си - гледна точка, стратегия на поведение, позиции, ценности... След като ги променим, се променят нашите реакции на ситуациите и съответно изходът от тях, после и средата ни... Ако след неуспешни опити да общуваме мирно с определен човек, ние променим нивото на близост с него, това не означава, че сме преминали границата на търпението. Ние не променяме отношението си към него, а само начина си на общуване....

Дали понякога не слагаме равенство между търпение и бездействие?

Всъщност това, което знам не е съвсем теоретично - няма как да бъде заради прагматизма на настройката ми за възприемане на идеите. Не мога да приема идея, докато не видя как тя може да се приложи в ежедневието ми. Затова при мен на дневен ред е по-скоро прилагането отколкото спазването. Дали успявам?- с различен успех и по различен начин, но се стремя да съм будна за прилагането. Не бих заявила, че имам някакви принципи - по-скоро е основна идея - за приоритета на безусловната любов над всички останали идеи за добро. Прилагам я, когато усетя в себе си нещо негативно като емоция или мисъл, или отношение... Будността се изразява за мен лично във волята да не се поддам на вълната на негативността и да си дам време за осмисляне и прилагане на безусловното положително отношение към всичко. То не е външно, лицемерно и маска на негативността, а убеденост в "Всичко, което се случва е за мое и на другите добро". В контекста на това безусловно добро се опитвам да намеря урока, избора и мястото си...

Хубав въпрос! И отново има връзка с мисълта, затова ще продължа в тази тема. Когато усетих раздразнението и разочарованието, аз все още не бях осъзнала, че те са дошли, защото обичта ми беше към хората по принцип, а не към Бога. Отдавна съм се отказала да продължавам контактите в такива моменти - винаги съм задълбочавала състоянието и съм забавяла или изобщо съм си затваряла шанса да трансформирам обичта си в другата - към Бога. След като "успокоих топката" и прочетох мисълта, подходих със съвсем други помисли и с благосклонност, която нямах отначало. Но това стана възможно едва след като осмислих думите, за които си бях задала въпроса... "Ако вие обичате Бога, може да обичате всички. Ако не обичате Бога, вие не можете да обичате и всички." Ето и продължението на днешната мисъл: Доброта и справедливост Разочарованието и раздразнението бяха емоции, които ме ограничаваха - имах нужда от малко време, за да се освободя от тях - и може би работа на ума и сърцето - да се издигна над очакванията и човешката си суета. Вторият път направих именно това, за което копнееха умът и сърцето ми....

Каква е разликата между "да обичам всички, защото обичам Бога" и "да обичам всички без да обичам Бога"? Зададох си този въпрос, след като прочетох мисълта... Ето какъв отговор ми даде денят: Напълно непознат човек се обърна към мен с груби думи, обвинявайки ме в нещо, за което нямах представа и което нямаше нищо общо с действителността. По принцип обичам всички непознати и вярвам в доброто и красивото, което ще намеря в тях и което ще проявят. В първия момент усетих леко разочарование - непознатият не отговаряше на очакванията ми. После усетих леко раздразнение - засегна ме несправедливото обвинение - и реших да не се занимавам с това и да го забравя. Мина известно време и разглеждайки темите, попаднах на мисълта отново..... Тя ме накара да се върна на онзи случай и да се опитам да "обичам всички, защото обичам Бога". Да обичам Бога в този случай за мен означаваше да погледна на ситуацията "отгоре", не от личната си позиция. Тогава ми хрумна, че това обвинение може да е било плод на най-обикновено недоразумение и прибързана реакция - каквато беше и моята реакция първия път. Направих необходимото и този път се отнесох към човека не като към този, който бе се отнесъл с мен грубо, а като към човека, който е изпитал затруднение в ориентацията (и с мен се случва непрекъснато), направил е предположение (нима и аз не го направих първия път) и е реагирал според емоциите си в онзи момент. Наистина се оказа недоразумение, което беше решено бързо и лесно - човекът ми благодари..... Първият път обичах човека по принцип - според моите лични принципи. Вторият път обичах Бог - живота в неговата цялост.

:thumbsup2: - да простим и благодарим на тези, които ни клеветят и обиждат, защото те си мислят, че знаят и казват истината. Но като не я знаят и казват клеветата само ни помагат да се научим да разбираме, прощаваме и благодарим за виделината. - да подкрепяме с думи и присъствие доброто във всички около нас без значение какво е отношението им и действията им спрямо нас, защото и Бог така подкрепя нас самите. - да бъдем заедно с децата си в успех и провал или грешка, и да ги прегръщаме и в двата случая. - да си кажем мнението, когато е дошъл моментът или когато ни питат за него - да не раздаваме съвети, дори и когато някой ги иска от нас. - да приемаме с търпение и благосклонност, които нямат край, а бликат от извор в сърцето и ума ни. и е възможно.... и го можем по рождение.... .... сигурно има и още....

a talking cat

В Книга за здравето са написани дадените от Учителя Шехина много точно е формулирала психотерапевтичния ефект на подобни формули. "То е клетка от Великия Космос, затова трябва да бъде здраво. " - Лично за мен това беше формула, която преобърна на 180 градуса отношението ми към тялото ми и към самата себе си. Дотогава смятах за егоизъм и гордост да харесвам тялото си, себе си и да се грижа за него съзнателно и старателно. Презирах го и подсъзнателно презирах тези, които го смятаха за своя ценност. Болестите, които допусках от небрежност и отрицателни мисли към тялото си ми "помагаха" да се презирам и самосъжалявам. Подсъзнателно съм очаквала да ме съжаляват и другите - смятала съм, че това е начина да получа любов.... Формулата, обаче действа само ако човек прегледа живота си - ежедневните си отношения и поведение - и ги промени изцяло. Императивната форма и специално подбраните звукови комбинации в думите въздействат много силно върху подсъзнанието - а то върху имунната система и функционирането на организма. Обърнете внимание на алитерацията на Л - слава, влей, елей, клетки, служа, веселие. В повечето Л е в комбинация с Е - създава ефект на мекота и гъвкавост, ликвидност (течно състояние) - точно то е необходимо на подсъзнанието, за да се справи с промяната и изхвърлянето на токсините и вредните мисловни модели.

Книга за здравето

Книга за здравето Бронхит - Разгорещена семейна среда, кавга, крясък или сдържане на някакъв крясък, желание да изкрещи - вижте ме, имам нужда! Причината - често страх от цялостно приемане на живота.... (състоянието на бронхите е подобно) Лекуващ мисловен модел: Провъзгласявам мир и хармония в себе си и около мен. Всичко е наред. Приемам живота такъв какъвто е и съм в безопасност. Мен ме забелязват и оценяват по най-положителните начини. Обичан съм. По Л. Хей - Излекувай тялото си Книга за здравето

Годината е 1944, политическата атмосфера - въздушните бомбардировки на съюзниците над София. "Изгрев" се евакуира от столицата в с.Мърчаево (на 24 км. югозападно от града). Място на разговорите е домът на Темелко Темелков (ученик-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево. Боян Боев - един от най-светлите и достойни мъже, които придружават Учителя почти през целия му земен път, присъствува неотклонно край него и през този мърчаевски период и стенографира много разговори. Изворът на доброто

Приятели за Рила, Вчера официално и лично на комисаря по околна среда в Европейската комисия Ставрос Димас в Брюксел бе връчена подписката за Рила, която събра над 147,000 подписа. Акцията беше подкрепена и от четирима депутати от групата на Зелените в Европейския парламент. Благодарим на всички, които се подписаха и събираха подписи! Това е невероятен успех! Бяхме отразени с пространен и много добър репортаж в централните новини на Българска национална телевизия. Комисарят по околна среда заяви, че околната среда не може да чака и всеки екологичен въпрос е спешен, трябва да се действа сега, за да не се нанасят непоправими щети на природата. Целта на кампанията за Рила е съхраняването на Рила като духовен център и събуждане и обединение на българския народ. Те започват от нас! Да бъдем промяната, която желаем. Постът и молитвата все повече се утвърждават като основен метод на вътрешна работа в кампанията за Рила, който постоянно дава своите резултати на физическо ниво. Да почерпим вдъхновение от Учението и от Махатма Ганди и философията на ненасилие и непротивене на злото, но на твърдост и непоколебимост. Моли се така, сякаш всичко зависи от Бог, но работи така, сякаш всичко зависи от теб. Филмът "Ганди" на Атънбъроу и автобиографията на Ганди "Моят път към истината" могат да ни упътят каква е правилната форма на приложение на тази философия в нашите условия. Предлагаме следния редовен пост: всеки четвъртък, 12 ч, до петък, 12 ч. - въздържание от храна и на който е възможно от вода, чисти мисли, утвърждения, молитви, медитация и други подходящи духовни практики според предпочитанията. И извънреден пост тази неделя, 11 май от 00 ч. до 24 ч. - т.е. последно приемане на храна събота вечер и следващо понеделник сутрин. Отново въздържание и чистота в мисли и постъпки и съответните духовни практики. Обединяваме се и в 10-дневен пост. За записване: cveta.hristova@gmail.com. източник: имейл бюлетин от bialobratstvo.info, 09.05.2008