Донка

В градинката ни отвори очи божурът. Нашият е бял и е още млад. На мен ми действа странно успокояващо - имам чувството, че когато стоя до него и гледам цветовете му, времето замира - спокойна, чиста, мъдра, добра красота..... Родът на дървесния божур произхожда от Китай. Известен е в китайската култура няколко столетия преди новата ера като лековито и декоративно растение. През XVI в. в страната се отглеждали над 30 сорта божури, някои от които се оценявали високо и се разменяли срещу злато. В китайската култура има много легенди, свързани с това цвете, а в приказките героят постига съвършенство в живота, ако в градината си има божури, “които менят цветовете си четири пъти на ден”. В гръцката митология Пеон се наричал ученикът на целителя Ескулап. С помощта на чудно растение той излекувал дори бога на подземното царство Плутон от раните, нанесени му от Херакъл. Тази случка предизвикала завистта на Ескулап и той заповядал да убият Пеон. Но богът не позволил това да се случи и го превърнал в красиво цвете. В древността растението се славело не само с красотата, но и с чудодейните си свойства. Вярвало се, че гони злите духове и че наниз от цветовете му около шията на човек е силно оръжие, което държи далеч демоните. http://gotvarstvo.georgievi.net/a/paeonia http://www.mirolm.hit.bg/Bozur.htm http://medicine-bg.net/index.php?option=co...0&Itemid=38 Корените на божура са много полезни в профилактиката и лечението на алергии , които протичат от летните месеци до ранната есен, когато повечето хора са повалени от една или друга форма на алергия. http://alternativna-medicina.tialoto.bg/article.php?id=2228 В традиционната китайска медицина белият божур е известен като билка със стимулиращо въздействие върху кръвта, черния дроб и далака. Смята се, че е горчив, адстрингентен и освежаващ, спира съсирването на кръвта и изтегля горещината от тялото. Растението е сред най-важните женски лековити билки в китайската народна медицина. Предписва се при различни менструални оплаквания, включително предменструален синдром, обилна менструация, кървене между два цикъла и липса на менструация. Фитотерапевтите го препоръчват и за синдрома на поликистозните яйчници, миома и някои случаи на женско безплодие, често в комбинация с гол сладник или други билки. Белият божур има спазмолитично действие и се прилага при менструални болки, схващане на скелетните мускули и стомашно-чревни спазми. Изследванията показват, че пеонифлоринът нормализира някои видове хормонален дисбаланс при жените. През 2001 г. китайски учени установяват, че пеонифлоринът възпрепятства образуването на тромби в кръвта. Той е ефикасен при лечението на екзема, високо кръвно налягане, повишена температура и като успокоително. Противовъзпалителните свойства на билката я правят полезна при лечението на ревматизъм и други възпалителни процеси. http://www.zdravnitza.com/a/nav/products/o.../649/category/3

"Лошата" мекота всъщност не е мекота, а манипулативност, изнудване, измама и всичко от този ред. Последните съвсем не са меки, когато жертвата им окаже съпротива - те затвърдяват в намерението си да контролират чуждото поведение и мислене и да ги моделират по своята представа за добро. Така самият манипулатор попада в плен на желанието си да манипулира. Мекият човек няма претенциите дори да оценя чуждото поведение като добро или лошо, още по-малко да го контролира или моделира - той оставя човека до себе си и самия себе си свободен.

Изворът на доброто - Краските Много обичам кокичето. За мен то е символ на силна нежност..... Отглеждам ги (или по-скоро те сами растат) в градината. Когато водя първите стръкчета, които пробиват в най-студеното време и в снега, сякаш ми идват сили да мина през всички изпитания. Когато се появят първите бели капчици на цветовете ми става много нежно-силно. Какви символи и чувства ви носят вашите цветя? Какво ви помагат да събудите в себе си? На какво ви учат?

Ч е с т и т Р о ж д е н д е н Аделаида Smile Milena Благодаря ви за красотата, светлината, мекотата и любовта, която ни носите тук на всички всеки ден!

Изворът на доброто - Мисли върху музиката

Смирението означава да повишим вибрациите си, когато усетим в себе си или около себе си негативност. Повишените вибрации отварят в нас Окото на мъдростта. "Изворът на доброто"

mvm! Мекотата и добронамереността са невъзможни една без друга. Мекотата в отношенията е израз на нашата добронамереност. Свързвам понятието мекота с пластичност и еластичност - т.е. със способността ни да се променяме, но в същото време да запазваме основната си същност - любовта и благостта. Пластичността според мен е по-скоро качество на отношението, мисленето, емоциите. Тя означава, че умът ни навреме и и адекватно обработва постъпващата информация и отчита емоционалния контрол. Налице е хармония между ум, емоции и воля... Пластично отношение означава да запазим положителното отношение (качеството на материала) при външна промяна на формата му (винаги е различна - не се връща в старото състояние). Обратното означава твърдост - умът прилага филтър от субективни изисквания и така изопачава картата на света и предизвиква негативни емоции. Волята реализира тези емоции в твърдо поведение, което често сме склонни да наричаме "принципно". Започва борба, която води винаги до дисхармония в отношенията и в крайна сметка до болести и неблагополучна съдба. Еластичността според мен е характерна преди всичко за поведението - то се проявява в търпението (не се къса ) и благостта (запазва качеството си). Временно в зависимост от условията поведението ни може да се промени, за да отговори на някаква необичайна ситуация. Когато вятърът спре, тревата отново се издига нагоре - това е естественото и положение. Ако е необходимо да сме далече, за да постигнем мекотата в отношенията си - Бог ни дава време и шанс да преосмислим позициите си и да се променим. Както и да преценим дали наистина до този човек и на това място сме поставени от Него или стоим въпреки волята Му, борейки се за някакви свои принципи и претенции... Понякога мекота означава да останеш на мястото, променяйки себе си. Друг път означава да смениш мястото си, защото усещаш, че то не е твоето, а само претенциите на егото.

Последняя любовь О, как на склоне наших лет Нежней мы любим и суеверней... Сияй, сияй, прощальный свет Любви последней, зари вечерней! Полнеба охватила тень, Лишь там, на западе, бродит сиянье, Помедли, помедли, вечерний день, Продлись, продлись, очарованье. Пускай скудеет в жилах кровь, Но в сердце не скудеет нежность.. О ты, последняя любовь! Ты и блаженство, и безнадеждность. Ф. Тютчев Като слънце Като зрънце, като просено зрънце, от крилатия вятър посято, тя пониква несетно в душата и пораства, класи и узрява. Като птичка, като мъничка птичка, през морета от юг долетяла, във сърцето невинно заспало, тя си свива гнездо и запява. Като слънце, като божие слънце, над живота ни кратък и беден, и дори над деня ни последен тя изгрява - греховна и свята. Като песен, като майчина песен, ненадейно в чужбина дочута, поразява беглеца залутан - любовта - съвестта на земята. Елисавета Багряна

Един мъчителен проблем, който тровеше дните и нощите ми много години беше циститът. Изследванията показваха всичко в норма и някаква ту появяваща се ту изчезваща без причина инфекция. Не помагаше нищо. Помогна лечението с мисъл, комбинирано с обилно приемане на вода. По Л. Хей проблемите на пикочния мехур са предизвикани от придържането към някакви стари идеи, което предизвиква мъчително безпокойство и раздразнителност. Всичко това много често е полуосъзнато и се смята за нещо нормално. Жените сме много по-податливи на това състояние покрай чувството си за дълг или очакванията си, възпитани или от строги родители или от любовни романи. Ние искаме идеалите и желанията ни да станат реалност в нашите срокове и по нашия начин и така ставаме техни пленници. Страхуваме се да се почувстваме свободни от тях, защото лесно се идентифицираме с тях.... Изпитваме силна пареща болка, когато се налага да оставим това да "изтече" от нас. Започваме да търсим виновни - обикновено от другия пол, укоряваме, критикуваме. При мен виновникът бях винаги аз и укорите - унищожителни - бяха насочени към мен самата. Според моя опит осъзнаването на проблема вече е осигурило лечението с мисъл. Аз се опитвах да намеря какво конкретно се опитвам да задържа и кое ме безпокои и дразни, защо и от какво се страхувам да се освободя. Размишленията редувах с лечебните внушения - Спокойно и с лекота се освобождавам от старите си нагласи и приветствам новото в живота си. То ми носи сигурност и радост. Желая да се променя - да обичам и одобрявам себе си. (Водата помагаше на засилената обмяна и енергийните нужди на органзма по време на промяната. Аз си представях как влива в мен новия живот и обичта и как всичко старо и парещо се разтваря в нея и излиза вън от мен.) Както споменаха по горе селин, Аделаида и латина много важно е думите, с които се лекуваме да се трансформират в мисли+емоции така, че да не се усещат като стихотворение, а като състояние на убеденост в смисъла им. Много важно е и да се отразят на отношението и поведението ни - т.е. да се променим под тяхно влияние. Не е лесно, особено когато сме привикнали другите да ни смятат за виновни, защото ние самите се смятаме за такива... Но с търпение и постоянство проблемът се изчисти за 1-2 месеца.

Това наистина може да се превърне в проблем.... Дори не умишлено, по влечение на душата ние търсим хора със сродни нагласи, интереси, начин на мислене. С тях се чувстваме и проявяваме себе си. Нищо лошо дотук. Проблемът започва, когато подсъзнателно (или съзнателно) започнем да отхвърляме останалите - хората, които са на различна вълна. Например - отбягваме или търпим с вътрешно осъждане пушач, или му четем лекции за вредата от цигарите - физическа и духовна... Ако приемем човек с различни от нашите идеи, имаме усещането, че сме направили компромис ... На теория осъзнаваме, че във всеки човек можем да намерим благородното, но на практика предпочитаме да го виждаме и усещаме, отколкото да полагаме усилие да го търсим. Като предпазна мярка от време на време хапвам месо или вкусвам алкохол, макар и да мога и без тях. Така лесно приемам хора, които имат навици и предпочитания съвсем различни от моите.... Имате ли приятели, които не споделят вашите идеи или дори имат противоположни на тях принципи? Какъв е начинът да превърнем "чужденеца" в добър приятел?

Честит Рожден Ден nina7705 Любов Светлина Мир Радост

Смелостта на пионера.... Пионерът опознава новото, непознатото и намира в него красивото и доброто такива, каквито не е срещал и оценял преди. Той има смелостта да разшири представите си за тях и да приеме с благосклонност нещо, което не е присъствало дотогава в модела му на света. Смелостта да се промени, за да се впише и приспособи към новата среда и да започне да дава плодове в нея. Може би е нужно разграничение между пионер и завоевател. Завоевателят покорява новото и непознатото с желанието да го подчини на старите си модели за добро и зло и на правилата на света, от който идва (с меч или слово - няма съществена разлика). Той проявява страх - страха да приеме и остави новото по-различно от това, с което е свикнал. Страха да промени себе си така, че да заживее в хармония с новото.

Несколько дней назад, на рассвете - в роще недалеко от нашего дома - я увидела цветок - мак. На полянках теперь полно цветами - ковер. Но тот цветок показался глазу странно неуклюжим. Присела и разглядела внимательнее. Из зеленого бутона рождался цвет мака - рассправлял свои красные лепестки, помятые утробой бутона. Тонкий горбатый стебелек с радостью показывал миру своего ребенка.... У меня в сознании всплыло слово Жизнь (с большой буквы). Жить с большой буквы - носить в утробе души плоды Духа, рожать и крепить их на тонком и неуклюжем стебельке своей короткой человеческой жизни.

В тази тема ще има списък на дежурните по отварянето на новите теми. Основните отговорности на дежурните са: 1. Да прочетат беседата предварително 2. Да подготвят молитвения наряд с линкове и кратко въведение - резюме със свои думи или няколко избрани мисли. 3. Да отворят темата в съответното време и да съдействат за нейното развитие Списък на дежурните по дати: 1. Асолютната истина - 23. 03. 2008 - Донка 2. Вътрешна свобода - 30. 03. 2008 - Латина 3. Божествени състояния - 25.05. 2008 - Ваня Златева 4. Важността на размишлението - 22. 06. 2008 - Ася И 5. Здрава основа - 20. 07. 2008 - Донка

Мога да отдавам всичко, когато -съм сигурна, че няма да го усетя като жертва или самоощетяване - в противен случай ще е агресия; -усещам щастие в и от процеса на отдаването ; -не забелязвам и забравям какво и на кого съм отдала - в противен случай ще чакам благодарност и отплата.

A wildrose is waking up... Усещали ли сте себе си като роза - каква? Усещали ли сте как вътре във вас расте и отваря пъпчици роза? Кога?

Ако благостта е плод на Духа, то тя се постига осъзнато. Тя ни съпровожда по Пътя и ни учи да бъдем себе си, но и да бъдем клетката от вселената, която ни е създала. Тя стои в нас, но ние сме тези, които я избираме за свое състояние. Усещам го като чистота - да живеем в благостта означава да почистваме редовно ума и сърцето си. Оставим ли облаците на желанията, праха на очакванията, калта на твърдите правила за добро и зло да съжителстват със слънцето на благостта, ражда се сянката на омразата, погнусата.... Как да ги излекуваме ?- като почистим благостта си. Благосклонността в ежедневието ни - можете ли да дадете примери за случаи, в които вие или друг човек до вас сте проявили благосклонност? Различаваме ли я от съжалението, снизхождението, безразличието, угаждането....? Как?

Какво би означавало да приемем предложението на жената - света? Да се подчиним на ценностите на някакви авторитети, на силни на деня, за да спечелим облаги или да избегнем отхвърляне. Или да поласкаем суетата и гордостта си. Светът ни се предлага и ни желае, но само ако му се подичним, ако се обвържем с него и му дадем това, което иска. Ако изберем да запазим като приоритет Бог - т.е. вътрешното и устойчивото в себе си - ще пострадаме, но от страданието ще придобием повече отколкото от временните облаги, платени с продаденото себе си. Защо продажбата на своята душа на света е грях? Ако продадем на света правото да организира ума, сърцето и тялото ни срещу временно издигане, ще станем пленници и така ще прахосаме Божествената енергия и характерът ни - онова, за което сме дошли на Земята ще бъде само играчка, пионка в ръката на светските капризи.....

Да се храни жената от плодовете на Дървото на Живота - това означава да държи добри мисли, приятност, детинско разположение в себе си - да вижда "белите зъби на умрялото куче", да умее да туря правото напред, а кривото да оставя в неговата сянка. Жената първа е вкусила от дървото за познаване на доброто и злото - жената е по-податлива на стремежа си към "подреждане" на света като своя дом - по свой вкус. Жената майка носи в себе си инстинкта да пази рожбата си от опасността - от злото. Не усещаме кога започваме да делим всичко на добро и зло по своите лични мерки и да ги налагаме на мъжете до себе си. Защо е толкова важно точно жената да се "повърне към първото си положение - да се храни с плодовете на Дървото на Живота"? Може би защото в нашите скути растат новите хора - и мъжете, и жените....

Търпението няма граници, когато в сърцето и ума ни приоритет има любовта. Търпението и благосклонността са двете и "ръце". Докато пропускаме любовта през себе си - търпението и благосклонността са безгранични. Изчезне ли едното, любовта си е отишла. Любовта Граници имат периодите, в които поддържаме определено поведение и позиция. Когато старият подход и позиция са станали неадекватни за ситуацията и човека, възникват негативните емоции - имаме усещането,ч е търпението ни свършва. Всъщност негативните емоции ни дават сигнал за промяна на нещо в себе си - гледна точка, стратегия на поведение, позиции, ценности... След като ги променим, се променят нашите реакции на ситуациите и съответно изходът от тях, после и средата ни... Ако след неуспешни опити да общуваме мирно с определен човек, ние променим нивото на близост с него, това не означава, че сме преминали границата на търпението. Ние не променяме отношението си към него, а само начина си на общуване....

Дали понякога не слагаме равенство между търпение и бездействие?

Всъщност това, което знам не е съвсем теоретично - няма как да бъде заради прагматизма на настройката ми за възприемане на идеите. Не мога да приема идея, докато не видя как тя може да се приложи в ежедневието ми. Затова при мен на дневен ред е по-скоро прилагането отколкото спазването. Дали успявам?- с различен успех и по различен начин, но се стремя да съм будна за прилагането. Не бих заявила, че имам някакви принципи - по-скоро е основна идея - за приоритета на безусловната любов над всички останали идеи за добро. Прилагам я, когато усетя в себе си нещо негативно като емоция или мисъл, или отношение... Будността се изразява за мен лично във волята да не се поддам на вълната на негативността и да си дам време за осмисляне и прилагане на безусловното положително отношение към всичко. То не е външно, лицемерно и маска на негативността, а убеденост в "Всичко, което се случва е за мое и на другите добро". В контекста на това безусловно добро се опитвам да намеря урока, избора и мястото си...

Хубав въпрос! И отново има връзка с мисълта, затова ще продължа в тази тема. Когато усетих раздразнението и разочарованието, аз все още не бях осъзнала, че те са дошли, защото обичта ми беше към хората по принцип, а не към Бога. Отдавна съм се отказала да продължавам контактите в такива моменти - винаги съм задълбочавала състоянието и съм забавяла или изобщо съм си затваряла шанса да трансформирам обичта си в другата - към Бога. След като "успокоих топката" и прочетох мисълта, подходих със съвсем други помисли и с благосклонност, която нямах отначало. Но това стана възможно едва след като осмислих думите, за които си бях задала въпроса... "Ако вие обичате Бога, може да обичате всички. Ако не обичате Бога, вие не можете да обичате и всички." Ето и продължението на днешната мисъл: Доброта и справедливост Разочарованието и раздразнението бяха емоции, които ме ограничаваха - имах нужда от малко време, за да се освободя от тях - и може би работа на ума и сърцето - да се издигна над очакванията и човешката си суета. Вторият път направих именно това, за което копнееха умът и сърцето ми....