-
Общо Съдържание
9191 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
703
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
414.Условия за растене - 31 август 1930 г. София – Изгрев.
Донка replied to Розалина's topic in Неделни Беседи - изучаване
Условия за растене Благодаря за беседата! Искрено препоръчвам на всички родители да помнят и да се съобразяват с изреченото по-горе! За съжаление, системата, в която вкарваме децата си е създадена, за да вкарва човека в калъп, построен от силните на деня, с всички произтичащи за него последствия... Вън от калъпа не е страшно и самотно - там е свободата, светлината, радостта... -
Мисля, че съпругата ти изживява секса вътрешно и много по-силно от теб и твоя нагон и разнообразие. Ако е така, както предполагам, разнообразието, за което ти мечтаеш не само че няма да освежи и задълбочи нейното преживяване за секса, а точно обратното - ще го притъпи и ще го направи някак плоско и "техническо" събитие. Говоря от опит (женски). Затова тя плаче и е съгласна на всичко, само да не искаш това от нея... За нас жените някак трудно се съчетават (за да не кажа невъзможно) трепетите на душата с техническите похвати, характерни за една древна професия. Или както казват по нашия край - няма как и китки, и фитки на едно място...
-
Да, съгласна съм. И мисля става дума за отлагането на промяната... Случва се осъзнаваме недостатъка, както всички ни съветват, приемаме го като част от себе си и.... го оставяме да си го имаме и проявяваме. Като че ли ако му отрежем главата, все едно своята глава ще отрежем. А може би и осъзнаваме, че ако отрежем главата на този недостатък, вече няма да можем да се оправдаваме с него....
-
Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: - Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубава масло, ако отсъдиш делото правилно. Кадията издал присъдата в полза на турчина. За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло. Кадията благодарил и, след сбогуването си с турчина, решил да опита маслото, дали е хубаво. Като бръкнал с ръката си в гърнето, то останал крайно изненадан. Само горният пласт било масло, а в средата на гърнето имало говежди нечистотии. Силно разгневен, той изпратил слугата да повика турчина. Последният застанал спокойно пред кадията и го запитал: - Какво искате от мене? – Как не те беше срам, да напълниш гърнето с нечистотии? Като бръкнах вътре, изцапах ръцете си. – Ти отдавна ги изцапа. Още като издаваше присъдата, ти бръкна в гърнето и изцапа пръстите си. И тъй, помнете, че дяволското гърне, в което често бъркате, е пълно с нечистотии. – Има ли дяволи между хората? – Има, те са духове, въплътени в човешка форма. Те са хубаво облечени, заемат различни служби в обществото. – Как се познава дяволът? – Много лесно. Достатъчно е да бръкнеш в гърнето му, за да разбереш, с кого си имаш работа. Отгоре в гърнето има нещо сладко, но вътре е пълно с нечистотии. Тази е диагнозата, по която познавате присъствието на дявола. Една от великите науки на живота се заключава в правилното хранене. И в миналото, и днес, човек се храни с нечиста храна. – Възможно ли е това? – Възможно е. Всяка клетка има стомах, черва, както и цялото животно. Щом е така, тя отделя нечистотии. Понеже човек се храни с растения и животни, следователно, той възприема нечистотиите на самите клетки. Мислите, чувствата и постъпките на хората също биват чисти и нечисти. За да се уверим в това, достатъчно е да бръкнем само с два пръста в някои от техните гърнета. Щом извадим пръстите си навън, ще разберем, какво носят те за цялото човечество. – Може ли човек да се освободи от нечистотиите на физическия и духовния свят? – Може, но той трябва да се преобрази, да стане кротък и смирен.
-
Мисля, че обръщането към своето Дълбоко Себе всъщност е оставяне на Божието ръководене, т.е. осланяне на Божието напътствие. Ако чакаме само да дойде напътствието, има да си чакаме... То е вътре в нас, но ни чака да "почукаме" и да "поискаме".
-
Слугиня_на_Божествената_Любов Нашата култура стимулира и приветства не толкова разбирането на положението, в което Бог ни е поставил, колкото да поставим наши собствени цели (подсказани от някого), които да се стремим да реализираме. Разбирането на положението, в което Бог ни е поставил и изпълнението на Божията воля включват ли поставянето на цели и ако да - как?
-
Слугиня_на_Божествената_Любов Това противоречи ли на съветите да приемаме недостатъците си като част от себе си или, напротив, ни съветва как да постъпим СЛЕД като ги разпознаем като част от своята личност. Възможно ли е качество, което отнасяме към своите недостатъци, всъщност да е в някакъв друг смисъл наше предимство? Отрязвал ли е някой от вас главата на някой свой недостатък?
-
Слугиня_на_Божествената_Любов Ако се прелисти списъка на темите във форума, човек по-скоро ще остане с обратното впечатление - хората са недоволни от това, че страдат и затова споделят, търсят помощ отнякъде, от някого. Да се приеме и разбере една такава мисъл, обратна на общоприетите представи не е лесно за повечето хора. Защо? Предполагам защото така няма как да отклоним причината за страданията си някъде вън от себе си и сигурно защото преодоляването им звучи твърде лесно. Лесно ли е да се справим с недоволството вътре в себе си? Как сте постигнали това? Кое вътре в нас поражда недоволството и има ли "справедливо недоволство и гняв"?
-
Неделни беседи за месец октомври 2 октомври - Имам ястие - 7 септември 1930 г. София – Изгрев. 9 октомври - Просете, търсете и хлопайте - 14 септември 1930 г. София – Изгрев. 16 октомври - От Египет - 21 септември 1930 г. София – Изгрев. - Слънчева 23 октомври - Не могат да приемат - 28 септември 1930 г. София – Изгрев. 30 октомври - Иде Исус - 5 октомври 1930 г. София – Изгрев.
-
За Размисъл Днес Когато вие искате едно удоволствие да се задоволи, удоволствието нарушава свободата на човека. Който и да е човек, който служи на удоволствието, той нарушава своята собствена свобода. Той нарушава не само собствената си свобода, но нарушава свободата и на другите. Всяко нещо, което е за удоволствие, турете го настрана. (Беинса Дуно) Не нарушавайте свободата Удоволствието наистина нарушава свободата на човека. То сякаш се лепва за съзнанието и настоява да се повтаря отново и отново. После липсата на удоволствие започва да се усеща като празнина, която "драска" по душата и иска да бъде запълнена... После удоволствието постепенно измества и обезмисля всички останали емоции... Мисля, че ние като правило не осъзнаваме разликата между радост и удоволствие. Аз съм стигнала до извода, че радостта винаги е свързана с благост и умиротворение. Удоволствието - напротив. Радостта не "настоява" да се повтори - тя си е наше свободно решение и избор. Удоволствието само така изглежда, но всъщност е паразит, който се настанява в съзнанието ни.
-
Всъщност демоните и ангелите не могат да съжителстват в едно съзнание...
-
Как да улесним адаптацията на детето в детската градина?
Донка replied to bliss's topic in Педагогика
Здравейте Прекрасна тема и не е коментирана - благодаря! Възхищава ме вниманието на съвременните родители към чувствата на техните рожби и към техните преживявания. Според мен психоложката е права и можете да се доверите на съвета и. Има, обаче и нещо качествено различно от вашия подход, от което детето ви има нужда в момента. То също като вас всички у дома в момента приема постъпването в детската градина като вид напускане на дома и дори още по-зле "оставяне" някъде и вземане после. Обзалагам се, че тя приема детската градина като вид "работа", на която човек ходи защото така "трябва". Вие се фокусирате върху схемите на оставяне и вземане, вместо върху самото прекарване на детето в градината. За да промените постановката в представите на детето предлагам да опитате следното: - разказвайте на детето си весели случки от вашето детство в градината. Накрая сякаш случайно предположете че може би и при тях има такива случки и деца... Не настоявайте да ви отговори. Ако мълчи просто заключете, че със сигурност има - винаги е имало няма как да няма и при тях. - помолете учителките да ви предоставят поне приблизителните теми и предмет на занятията с децата - песнички, художествени дейности, танци... - Открийте в нета песничките и ги пейте без да настоявате детето да пее с вас. Кажете, че и вие като малка сте пяла тази песен и много други и сте обичали да танцувате и дори сте имали костюмче на балерина... нещо такова. Насочете детето към ролеви игри с играчките, които са със сюжети от детската градина.. Мисля, че схванахте идеята ми. Не на последно място настоятелно ви препоръчвам книгата на М. Чистякова Психогимнастика. Успех! Очаквам да споделите радостни новини - -
Добрата молитва 91 псалом Молитва на Царството В начало бе Словото Ще прочета 12 глава от Иоана. Духът Божий Размишление Утринно Слово: Самоотричане 1939 - държано на 9 юли 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев. Отче наш Самоотричане 1939
-
Пълнене и празнене
-
Неделни беседи за месец септември 4 септември - Стотникът - 8 септември 1929 г. София – Изгрев. Донка 11 септември - Обикновените и необикновените процеси - 15 септември 1929 г. София – Изгрев. Розалина 18 септември - Духовното в човека - 22 септември 1929 г. София – Изгрев.Розалина 25 септември - 28. Условия за растене - 31 август 1930 г. София – Изгрев.
-
УТРИННИ СЛОВА за месец септември 2016 3 септември - Пътят на светиите - 5 февруари 1939 г. - Донка 10 септември - Качества на силния човек - 12 февруари 1939 г. Слънчева 17 септември - Самоотричане 1939 9 юли 1939 г. 24 септември - Слугиня на Божествената Любов - 3 септември 1939 г.
-
Много интересно мнение от един от форумите. Аз пък мисля,ч е молитвата не само че няма нищо общо с очакванията, а дори е противоположна на тях. За мен молитвата се състои само в благодарност към Бог. Ако все пак нещо поискаме, то е казано какво точно в господнята и в добрата молитва: - Хляба наш насъщний, дай го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, и изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги. Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Живота си, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни и съдействай ни да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята. Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си. Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си, да ни е вечен закон. Можем ли да имаме очаквания към Бог за тези желания? Или от нас зависи доколко ще приемем всичко това...
-
Благодаря! Аз лично различавам понятията "пука ми" от интересувам се. На мен ми пука, когато се пропукват моите позиции и аз се подчинявам на мислите на другите около мен. Ако аз сама достигна до същата мисъл осъзнато, тогава аз променям вътрешно и себе си, развивам се. Ако аз променя, защото другите осъждат или смятат за правилно нещо различно от моята позиция, това е конформизъм. Аз го правя, за да спрат да ме осъждат или за да заслужа похвала. Така че по стария закон за зависимостта на резултатите от мотивите на дейността, всеки постига това, към което се е стремил вдействителност. Пример. Майка ми упорито настоява да започна най-сетне да си боядисвам косата, защото на моите 57 г. имам кичури сивееща коса точно над челото, останалата е в натуралния си цвят. Укорява ме, че не я слушам и изглеждам по-стара, отколкото съм. Аз никога не съм боядисвала косата си и си я харесвам каквато е, дори и сивееща, нещо нормално за една щастлива баба. Всички фризьори, които са ме подстригвали досега, казват че почти не са виждали такава жива коса на моите години. Попитах възрастен брат, когото уважавам какво мисли за това, макар че отлично осъзнавах, че дори неговото мнение няма да ме застави да я боядисам. Той сякаш знаеше какво си мисля.... И все пак ми стана приятно, че има хора, които мислят като мен.
-
409.Близо е лятото ,НБ, 29 юни, 1930 г.
Донка replied to Розалина's topic in Неделни Беседи - изучаване
:Близо е лятото -
Моля сериозно за помощ. От месеци се опитвам да си настроя радиото на станция, която като пусна сутринта, ще слушам българска музика или поне класика. За Учителя не говоря - това мога да си го пусна от запис. Където и да завъртя, се чуват песни на английски и един и същ вид музика. Къде изчезнаха руските, френските, италианските, гръцките и най-вече нашите си български песни от всички жанрове??? Каква е причината да не ги чуваме? Може би е странно, че го чувате от устата на учител по английски език, но точно защото съм филолог, това никак не ми харесва....
-
Мисъл за деня-17.08.2016г abcabc И вие, които ме слушате, младите студентки и студенти, нямате едно определено верую. Вие сте още в многобожието, не сте дошли до еднобожието. Всеки ден си създавате нова религия; всеки ден вярвате в ново божество. Едно Божество трябва да имаш, Едно свещено място трябва да имаш, дето човешки крак не е стъпвал. Това значи, да имаш убеждение! ...Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистота на свещеното място в твоята душа, в твоето сърце и в твоя ум. Свещеното място
-
Ами да - тя отнема, и на мен ми беше отнела. Мога да изброя двуцифрено число свои пропуски от онова време, които дължа именно на нея.... Така е трябвало, може би. Мисля, че мога да предположа какво е това, което човек "преди" притежава, а после идеологията му отнема. Това е детският поглед към света. Той е реалният, въпреки, че ние-възрастните се срамуваме да си признаем това. Идеологията (която и да е тя) ни измъква насилствено от естественото ни развитие (описано в книгата, която дадох по-горе) и но вкарва в рамките на един филм, удобен на силните на деня. Те самите също са плод на тази идеология и са не по-малко пешки в "играта". Понякога ми се струва, че ние, актьорите си избираме идеологията, която да си нахлузим като удобна униформа, за да не се налага да мислим сами и да търсим своя личен път, да си поемаме своите лични отговорности. Понякога ми се струва, че това живо същество - идеологията - избира нас. Последното звучи налудничаво, но след като прочетох Себичния ген (Р. Докинс) вече не ми звучи толкова налудничаво.
-
Здравей и добре дошъл Дали ще ми повярваш колко добре те разбирам Бих поспорила за понятието реалист. Ти по-скоро си материалист, а искаш да станеш реалист. Струва ми се, че ще ти е добре в началото да прочетеш един от по-малко известните трудове на Учителя. За мен той доста време беше настолна книга и още си правя справки понякога. Говоря за Науката и възпитанието. тук или тук. Няма да я коментирам - чувствам се мнооого под нейното ниво, за да давам някакви оценки и дори мнение. Колкото до духовното развитие - четенето е много важно, но още по-важно е едновременно с него и осмислянето на света около нас в светлината на прочетеното и прилагането на наученото.... Човек може да отчете себе си на пътя на това развитие, когато стигне до прочетеното в книгите и по своя вътрешен начин. И най-вече в делата си.
-
Най-високото място Окото на любовта От брат Тодор Ковачев чухме, че Учителя е препоръчвал лука във всички яденета и суров и във всякакъв вид (не пържен). На ден поне 1 глава е добре да се изяжда в каквато и да е форма. Лятото лукът е незаменим в салатите.Споделете интересни идеи за лучени рецепти.