Донка

Горещините пречат ли на почивката ви? Или по някакъв начин помагат? Как се почива в горещо време? Споделете опита си.

Провокира ме разговор с приятел.... За да не мога да простя, значи не съм си дала труда да разбера ситуацията и своята постъпка. Значи че съм имала за себе си по-високо мнение и изисквания от това, което мога да покрия всъщност. За да не се прескочи една летва вината не е в скачащия ,а във височината на летвата. Тезата, че ако летвата е вдигната по-високо от способностите в момента, това стимулира човека да се усъвършенства е произвела стократно повече невротици и нещастни хора отколкото развиващи се личности. Не бих простила на себе си, ако любовта ми към Бог и вярата в неговата добра воля и промисъл не са достатъчно силни, че да преодолеят гордостта на егото ми. Чувството за вина НЕ показва, че сгрешилият е добър. Показва го чувството за отговорност. Между вина и отговорност разликата е като между небето и земята. Вината отрича случилото се, отговорността го приема. Вината съди, отговорността разбира. Вината мрази, отговорността обича. Вината блокира или тласка към повече грешки. Отговорността плаща за допуснатата грешка и научава урока... А, ето един пример: усетих се аз по-сигурна зад волана и реших да изкача една стръмна улица на 3та скорост. Естествено ми трябваше ... скорост и... занесох на завоя, щях да ударя насрещната кола... Изплаших се, за миг усетих вина и веднага като реакция на нея "чух" оправданията си. После се отказах и от двете. И се отказах да изкачвам на 3та при всякакви условия... За онзи случай - помня го, няма да го забравя, но споменът не ме гризе, а ме кара да натисна спирачката и да превключа на 2ра.

Аз простих на себе си, когато осъзнах, че да не мога да си простя на себе си означава, че проявявам агресия срещу Бог и Божията воля. Вдигам летвата за себе си толкова високо, сякаш ще я прескача не обикновено учещо се човешко същество, а някакъв свръхчовек. АЗ си присвоявам правото да съдя, което принадлежи само на Бог. АЗ оценям отрицателно своята личност и постъпките си - т.е. проявявам недоволство от това, с което Бог ме е дарил. Поддържайки осъждане към постъпки от миналото, АЗ всъщност искам да върна времето назад и да променя случилото се тогава. Добрата новина - ВЪЗМОЖНО Е. Но не както егото иска. Единственият начин да се промени миналото е да променим отношението си към това, което се е случило.

Много хора си мислят, че в основата на прошката стои грешката, за която прощаваме. Всъщност е обратното. Човек може наистина да прости само при три условия: - да успее да се съсредоточи върху другите - добрите неща, които е изживял и получил от тези хора и които самият той е постигнал или е. Тези добри факти да станат по-важни и тежки от неприятните и отчетените като грешка. - да осъзнае с обективната си преценка (без емоциите), че в онзи момент тези хора и той самият не са имали шанс да направят нещо по-добро - това е било най-доброто, на което са били способни. - като включи положителните емоции, да осъзнае по какъв начин злото в онзи момент е станало слуга на доброто в настоящия, т.е. как от лимона е станала лимонадата. Няма начин да не е станала, всичко е предвидено за наше добро... Проблемът ни е че не го виждаме и не искаме да го видим. Егото и болковото тяло, Съдникът-жертва предпочитат да отчитат неприятностите... Нужно е да се отделим от тях и тях от себе си.

отговорът сте си го дали сам в края на разказа си. Първо на ваше място бих седнала (не е задължително във форума) и бих написала всички подобни красиви и добри неща, които помня за тези хора. С благодарност и прошка на себе си и на тях. Всички сме хора и всички грешим - така се учим взаимно. Накрая е добре да си напишеш и какво си научил от грешките - своите и на родителите си. Баща ти е в черни краски - може би все пак е имало и добри спомени, свързани с него... Ако успееш да си ги спомниш и дори благодариш за тях, това вече ще бъде успех. А да благодариш на Бог, че ти е дало точно този баща и да знаеш защо го правиш... това е вече висш пилотаж. следващите стъпки са след тези....

Молитвена програма за начало:Химн на Великата ДушаНяма Любов като Божията ЛюбовПсалм 91Беседа - Който влиза 8 юни 1930 г. София – Изгрев Молитвена програма за край: Добрата молитваФормула: Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти)Господнята молитва Който влиза

Мисъл за деня-31.07.2016г Защо човек не е свободен? Защото иска да изнесе нещата съвършено. Това е невъзможно. Всякога започвайте с това, с което разполагате. Не се страхувайте от грешките, които правите. Те са естествени последствия на вашия живот. Колкото повече се пазите да не грешите, толкова повече грешки ще правите. Вътрешното богатство Вътрешното богатство

На мен ми се струва, че човек винаги се разбира най-добре сам и да очаква някой друг да го разбере по същия начин е твърде висока летва към останалите... Те все пак имат свой живот и правото на своя гледна точка. Много ще се радвам, ако ти имаш в живота си човек или хора, които разбираш и подкрепяш така, както би желала ти самата да бъдеш подкрепяна и разбирана. Защо смяташ, че психолозите анализират хората? Какво точно наричаш анализ на другите хора? И как установяваш, че той е правилен? Имам и още въпроси

Неделни беседи за месец август 07.08.2016 - 17. Преди Авраама - 15 юни 1930 г. София – Изгрев. 14.08.2016 - 18. За храна - 22 юни 1930 г. София – Изгрев. 21.08.2016 - 19. Близо е лятото - 29 юни 1930 г. София – Изгрев. 28.08.2016 - 20. В дома на Симона - 6 юли 1930 г. София – Изгрев.

УТРИННИ СЛОВА за месец август 2016 06.08.2016 - Пред новата епоха 1939 -11 юни 1939 г. Надеждна 13.08.2016 - Знаменосци на Любовта- 18 юни 1939 г. 20.08.2016 - Стари и нови светии - 25 юни 1939 г. Надеждна 27.08.2016 - Новата любов 1939 - 2 юли 1939 г.

Тази фраза, изречена по конкретен повод ме накара да се замисля сериозно. Кога и от кого ни "пука" какво мислят за нас? Възможно ли е да не ни "пука" от мнението на хората без значение къде сме и кои са те? Това незачитане ли означава или, напротив, зачитане на свободата им да си мислят каквото те пожелаят. Как се преценя дали някой "звучи странно"? Мога да изсипя още куп въпроси, но ще оставя всеки да тегли темата към своята гледна точка - така със сигурност ще стане по-интересно и богато.

Браво, момиче! Отговори в десятката! Преодоляла си проблемите си. Ще стане от теб психолог. И струва ми се, че вече не ние на теб помагаме, а ти на хората, които четат..... Ще се радвам много, много, ако вместо в тази своя тема, започнеш да си пишеш разсъжденията в другите теми от другите подфоруми. На всички ще ни бъде полезно да разговаряме с теб... и интересно и приятно!

Мисъл за деня-28.07.2016г Казвам: Колкото са важни мислите и чувствата на човека, толкова е важна и неговата реч. Човек трябва да знае да говори. Няма по-голяма магия от човешката реч. Тя е музика. Ако вярва в силата на словото, човек владее магията на живота. Той носи тая магия в устата си. Вие търсите магията в книгите, а не знаете, че тя е в думите, които излизат от устата ви. Вътрешното богатство

Мила бъдеща колежке За да разбираш и помагаш на хората в беда, самата ти трябва да си изпитала нещо подобно и да си го преодоляла съзнателно. Както го е сторил моят скъп приятел Орлин в неговата младост (сега е зрял - , не обратното на млад). Затова е толкова убеден. и ти ще бъдеш един ден. И много се радвам, че четеш, много! Само моля чети не само книги за проблемите на хората, а и такива за решението им. Искрено ти препоръчвам ако не си чела нищо от Учителя, да вземеш в ръце Извора на доброто. По думите на уважавания от мен д-р Първанов, тази книга има лечебна сила. Тя излекува и мен на времето, когато бях на ръба на пропастта....

Мълчанието, пестеливостта в разговорите също са прекрасно качество. А няма по-ценно от умението да слушаме и ЧУВАМЕ хората около себе си. На времето си изработих един навик - когато слушам човек (може и да не разговаря с мен), повтарям на ум това, което той ми казва, като се старая максимално да наподобя начина, по който го казва. Ефектът е невероятен. Опитай! А каква специалност си приета, по своя желание и интерес ли я избра и занимаваш ли се с нещо, свързано с нея?

А какво всъщност разказваш? И успя ли да си намериш интересно занимание?

Човек е свободен, за да иска сигурност. Може ли да поясните малко повече връзката между свободата и искането на сигурност? Според вас кое е първото - усещането за свобода или усещането за сигурност? Кое ражда кое? Възможно ли е да има усещане за сигурност без да е имало желание и търсене на сигурност? Връзката между интуицията и усещането за сигурност също звучи интересно - ако може да поясните. Печалбата и сигурността са по-ясни, но пък животът е дал много примери, в които точно печалбата води до усещане за несигурност и то със съвсем реални основания.

От известно време насам групата (разумно според мен) реши да запишем на флашката няколко различни изпълнения на Паневритмия и да оставим да се редуват, за да свикваме с различни изпълнения. Има и обратната позиция - на някои им си харесват определени записи и при първа възможност пренастройват флашката (превъртат), за да се повтаря техния фаворитен запис с обяснението, че той е по-добър от останалите. Въпросът ми е какво вие лично (всеки от вас) разбирате под "добър запис"? Какви са критериите ви за предпочитането на един или друг? Правилност според някакви изисквания или история, наличие на вокал или обратно, качество на записа или...?

. Ами поздравления - ти порастваш явно. Преди си общувала, както казват по нашия край "като кьорава брадва", по тийнейджърски. Сега вече имаш спирачки вътре в себе си, добри спирачки. Неувереността скоро ще се превърне в предпазливост, внимание, сдържаност, и дай-боже накрая разумност. А кръстопътят -ами очевидно падат капаците от очите ти - като в другата приказка - "кон с капаци" - типична за тийнеджърите е тяхната праволинейност, пълна убеденост в своята или на своя авторитет правота и непоклатимата вяра, че те знаят кое е добро и зло и имат позицията и достатъчната "умност" да отсъдят и осъдят. Другите, много рядко себе си. Така че това наистина са симптоми - но на излизане от бесния пубертет - радвай им се и следвай новата си интуиция. Развивай я.

А започна ли да се занимаваш с нещо конкретно - спорт, изкуство, техника или нещо друго? Започна ли да четеш подходяща литература и ако да - какво? По какъв начин промени начина си на живот?

Добрата молитва 91 псалом Молитва на Царството В начало бе Словото Размишление Утринно слово: Силата на човека - Утринно Неделно Слово, 21 май, 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев. Отче наш Силата на човека

Честит рожден ден на нашия администратор Иво! Отлетяха 12 години откак започнах да влизам в Портала - всичко, което ми се случи през тези 12 години не може изобщо да се сравни с многото преди тях. Благодаря за всеотдайността и професионализма, благодаря на Бог за редкия шанс да ме срещне с човек добър и разумен, ученик със сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената, и дух мощен като Бога и едно със Бога. Поздравления и нека любовта на хората към плодовете на твоя труд ти дава сили и помага в Пътя ти.

Молитвена програма за начало: Вехади Псалм 23 Молитва за плодовете на Духа Господнята молитва Беседа: По-горни от тях - Неделна Беседа от Учителя, държана на 25 май, 1930 г. София. – Изгрев. Молитвена програма за край: Добрата молитва Заповедта на Учителя Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг - формула По-горни от тях

Поздравления за осъзнаването! Пред теб е светлина и добро сега. Минала си през тъмната зона. Сега е време да четеш и да се учиш да се грижиш за себе си във всякакъв смисъл - да станеш самостоятелна. Успех! Благодари на миналото, че е било и си е отишло като ти е оставило своите поуки. Разоравай си нивата, че скоро ще я засяваш