Донка

Ако аз имам сладкарница и искам в нея да не се пуши, ще махна пепелниците от масите, а няма да разчитам на клиентите да се съобразят, че примерно една голяма част от клиентите идват с деца. Ако във форума се въведе опция за отрицателно оценяване, смисълът е тя да бъде използвана. Иначе защо ще се въвежда? За някакво изпитание на участниците? А и проблема не е само в атмосферата. Писах, че по този начин се дава израз на отрицателното. То и да мислиш негативно за нечие мнение, без да го оценяваш с минуси, не е много хубаво, но така нещата стават съвсем явни.

Здравейте.
Ани,защо смяташ,че участието в обсъждане на беседа във виртуалното пространство е в противоречие с цитираната от тебе мисъл.Тази мисъл аз я рабирам малко по иначе.Тя предупреждава за изкушението да наставляваме,да влезем в ролята на учители,коагто ние самите не сме на ясно и не прилагаме докрай.
Аз се включих в обсъждането на беседите в Портала,не с мотивация,аз да уча на нещо други хора.Уча себе си.Осъзнавам,че бих могла да си разговарям и осмислям беседите сама.Правила съм го преди.Сега виждам бонуса от това да прочета цитат или разсъждение публикувано от друг участник,да отворя наново беседата и да я препрочета с нов поглед.В това споделяне на нещата ,които са ни впечатлили не виждам натрапване на нечие мнение или подкана да се учим.Във форума с беседите влиза само оня,който наистина иска това.Като един клас сме.Можем да си споделим как сме го разбрали или какво не сме успели да разберем.Споделяла съм тук,че преди четях хаотично.И понеже се занимавам от скоро,през цялото време при този начин на чететене, без система и ред,усещах че нещо не ми достига,нещо ми убягва и не мога да се хвана за една нишка,която да следвам.Не ,че не рабирах отделната беседа.Но тя ми стоеше изолирано .Откакто възприех за себе си да следвам хронологията на изнасяне на беседите ,а Портала ми дава точно това ,аз се стегнах и следя стриктно за себе си реда..Ето поради празниците пропуснах една беседа.Нямах време.Втората съм записала аз да подготвя за обсъждане.Днес ги разпечатах и двете ,и без да знам за тази тема,реших,че няма да прескачам.Първо ще прочета пропуснатата беседа,а след това ще мина на новата.Няма значение колко време ще ми отнеме това.Чувствувам се наистина като в училище преди години.Не си позволявам да пропусна.Не,че не е възможно,но така ми идва от вътре.Опитвам се и да наваксам беседите,които вече са минали.Така,че на мен ми допада начина за запознаване с беседите предложен от адмиснистрацията на Портала.
В моя приятелски кръг от хора с разностранни интереси,само аз чета беседите и се интересувам от Учението.Понякога се случва да им споделя нещо,което ме е впечатлило,но съвсем не за да ги уча.То си е само споделяне между приятели,които се познават много добре .Случва се някой да поиска малко повече инфо и тогава казвам.Виж ,ако те интересува,вземи и прочети беседата.Няма смисъл аз да я интерпретирам.А веднъж ,когато започвах и още не бях свикнала със стила ,имаше една беседа,която много трудно осмислих.Тогава помолих за помощ моите приятели.Всички взеха беседата,четоха я и я обсъдихме.Това обсъждане ми помогна да разбера нещата казани в беседата.
С други думи,важно е каква мисъл стои зад всичко,което правим.
Поздрави.

85 години Седмица на гората. Защо ни е тази Седмица?
Мотото на празника тази година е "Гората утре - наша грижа днес"
Как да се включим:
Велико Търново
Стара Загора

Хасково:
Кампанията е обявена за - 10 април - събота. Който желае да се включи в залесяването, моля да се свърже с Весела Янева - тел. 0887 961730, или с мен - Донка Маринова - 0898366770/ 622356 за да знаем колко хора ще се включат и съответно колко дръвчета да заявим да ни изпратят.


Моля представители от другите градове да попълнят информацията за организацията на залесяването там.

85 години Седмица на гората. Защо ни е тази Седмица?
Мотото на празника тази година е "Гората утре - наша грижа днес"
Как да се включим:
Велико Търново
Стара Загора

Хасково:
Кампанията е обявена за - 10 април - събота. Който желае да се включи в залесяването, моля да се свърже с Весела Янева - тел. 0887 961730, или с мен - Донка Маринова - 0898366770/ 622356 за да знаем колко хора ще се включат и съответно колко дръвчета да заявим да ни изпратят.


Моля представители от другите градове да попълнят информацията за организацията на залесяването там.

85 години Седмица на гората. Защо ни е тази Седмица?
Мотото на празника тази година е "Гората утре - наша грижа днес"
Как да се включим:
Велико Търново
Стара Загора

Хасково:
Кампанията е обявена за - 10 април - събота. Който желае да се включи в залесяването, моля да се свърже с Весела Янева - тел. 0887 961730, или с мен - Донка Маринова - 0898366770/ 622356 за да знаем колко хора ще се включат и съответно колко дръвчета да заявим да ни изпратят.


Моля представители от другите градове да попълнят информацията за организацията на залесяването там.

Съжалявам, че ще се наложи да повторя поста си, но явно не е бил забелязан, защото е неудобен за позициите против +овете. Та ето какво още е казал Учителя за поощряването и за добрите думи към хората около нас:


Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта

Посочените по-горе цитати се отнасят за поставянето на отрицателни знаци, което никога не е имало и няма да има най-вероятно в този форум.

Това, че вдигаме + на някое мнение не означава, че го оценяме. И в старателно търсеният цитат, който да докаже, че аз си противореча, точно това се казва, но всеки си е свободен да си го разбира както той може... Оценката предполага градация - 2,3,4,5,6 - + казва само "това ми харесва". - вече обясних защо не е логично и етично да се слага. Когато до мнението, което четем има знакче +, то действа на съзнанието ни подканящо - виж в тези думи нещо положително за себе си, а ако искаш натискай, ако искаш, недей. Имаме и една стара такава тема, в която можем да продължим обсъждането каква е разликата между мнението и оценката. Да махнем плюсовете от страх, че хората ще оценят и че това не е духовно - че който оценя той и без тях ще оценя, който се чувства оценян и за когото оценката има важност и е мотив за поведение и отношение, тя и без плюсовете в меннията ще остане такава. Но тук възниква въпрос - с какво право ние смятаме, че всички, които просто искат да се порадват и да похвалят нещо казано, искат да го оценят и ще броят звездите и ще водят някаква статистика??? Обзалагам се, че сега много хора, които не са казали нито дума в тази тема, ще натискат плкюсовете без дори да гледат кой е писал мнението - аз например, съм една от тях и съвсем не съм съгласна да ми се вменява вина, че съдя - защото не го правя нито външно, нито вътре в себе си. То ако започнем така, айде да махнем емотиконите с пляскащите ръчички, с цветята, със сърчицата, защото те са опасни за егото на някого....

Благодаря на Иво, че махна точките от профилите, защото наистина нямаше логика да се трупат точки в профила за сметка на мненията. За това, че някой ще сравнява себе си и мненията на другите по брой на звезди и плюсове - това не е проблем на системата с плюсовете, тя е неутрална, това е проблем на човека, който им води сметката и който се влияе от броя им.
Благодаря ви на всички за мненията - и за одобренията, и за неодобренията - те ми дадоха много материал за разсъждения. Все повече съм убедена, че тази система е за добро - тя ще ни учи да виждаме доброто без да търсим и броим кой на какво ръкопляска. Ще се учим да се радваме един на друг и на мислите и споделеното без да се чувстваме длъжни да слагаме плюс, но и ще можем да го правим, ако ни се прииска.

Ето така!

Съжалявам, че ще се наложи да повторя поста си, но явно не е бил забелязан, защото е неудобен за позициите против +овете. Та ето какво още е казал Учителя за поощряването и за добрите думи към хората около нас:


Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта

Посочените по-горе цитати се отнасят за поставянето на отрицателни знаци, което никога не е имало и няма да има най-вероятно в този форум.

Това, че вдигаме + на някое мнение не означава, че го оценяме. И в старателно търсеният цитат, който да докаже, че аз си противореча, точно това се казва, но всеки си е свободен да си го разбира както той може... Оценката предполага градация - 2,3,4,5,6 - + казва само "това ми харесва". - вече обясних защо не е логично и етично да се слага. Когато до мнението, което четем има знакче +, то действа на съзнанието ни подканящо - виж в тези думи нещо положително за себе си, а ако искаш натискай, ако искаш, недей. Имаме и една стара такава тема, в която можем да продължим обсъждането каква е разликата между мнението и оценката. Да махнем плюсовете от страх, че хората ще оценят и че това не е духовно - че който оценя той и без тях ще оценя, който се чувства оценян и за когото оценката има важност и е мотив за поведение и отношение, тя и без плюсовете в меннията ще остане такава. Но тук възниква въпрос - с какво право ние смятаме, че всички, които просто искат да се порадват и да похвалят нещо казано, искат да го оценят и ще броят звездите и ще водят някаква статистика??? Обзалагам се, че сега много хора, които не са казали нито дума в тази тема, ще натискат плкюсовете без дори да гледат кой е писал мнението - аз например, съм една от тях и съвсем не съм съгласна да ми се вменява вина, че съдя - защото не го правя нито външно, нито вътре в себе си. То ако започнем така, айде да махнем емотиконите с пляскащите ръчички, с цветята, със сърчицата, защото те са опасни за егото на някого....

Благодаря на Иво, че махна точките от профилите, защото наистина нямаше логика да се трупат точки в профила за сметка на мненията. За това, че някой ще сравнява себе си и мненията на другите по брой на звезди и плюсове - това не е проблем на системата с плюсовете, тя е неутрална, това е проблем на човека, който им води сметката и който се влияе от броя им.
Благодаря ви на всички за мненията - и за одобренията, и за неодобренията - те ми дадоха много материал за разсъждения. Все повече съм убедена, че тази система е за добро - тя ще ни учи да виждаме доброто без да търсим и броим кой на какво ръкопляска. Ще се учим да се радваме един на друг и на мислите и споделеното без да се чувстваме длъжни да слагаме плюс, но и ще можем да го правим, ако ни се прииска.

Ето така!

Riverworld - 2010

Riverworld - 2003

Филмът предизвика бурни дискусии у дома. Всеки от нас четиримата бе видял и разбрал и усетил различни неща. За мен, макар и странна, избраната образна система бе съвсем адекватна на идеята такава, каквато аз я разбирам. Е, можеха да спестят част от екшъна, но като се има предвид съвременните понятия за гледан филм, ще си затворя едното око за това.
Беше ми много интересно да слушам въпросите на младите членове от семейството ни, които са достатъчно далеч от занимания с езотерични теми, за да приемат и разберат част от понятията и идеите на сценария и на книгата на Филип Хосе Фармър.
Ако сте гледали вече този филм, кое в него смятате за ценно, кое за неразбираемо и защо?

Оценките са абсолютна липса на стимул. Аз като знам, че вече са ме изпитали, след това доста дълъг период от време не уча, защото знам, че няма да ме изпитат. Уча само когато наближи момента да ме изпитват и естествено изкарвах добри оценки, но това изобщо не беше критерий че владея целия материал! Оценките са извратен начин за стимулиране. Активен си кратък период от време, когато наближи да те изпитват, а след това ставаш тотално пасивен.

Съжалявам, че ще се наложи да повторя поста си, но явно не е бил забелязан, защото е неудобен за позициите против +овете. Та ето какво още е казал Учителя за поощряването и за добрите думи към хората около нас:


Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта

Посочените по-горе цитати се отнасят за поставянето на отрицателни знаци, което никога не е имало и няма да има най-вероятно в този форум.

Това, че вдигаме + на някое мнение не означава, че го оценяме. И в старателно търсеният цитат, който да докаже, че аз си противореча, точно това се казва, но всеки си е свободен да си го разбира както той може... Оценката предполага градация - 2,3,4,5,6 - + казва само "това ми харесва". - вече обясних защо не е логично и етично да се слага. Когато до мнението, което четем има знакче +, то действа на съзнанието ни подканящо - виж в тези думи нещо положително за себе си, а ако искаш натискай, ако искаш, недей. Имаме и една стара такава тема, в която можем да продължим обсъждането каква е разликата между мнението и оценката. Да махнем плюсовете от страх, че хората ще оценят и че това не е духовно - че който оценя той и без тях ще оценя, който се чувства оценян и за когото оценката има важност и е мотив за поведение и отношение, тя и без плюсовете в меннията ще остане такава. Но тук възниква въпрос - с какво право ние смятаме, че всички, които просто искат да се порадват и да похвалят нещо казано, искат да го оценят и ще броят звездите и ще водят някаква статистика??? Обзалагам се, че сега много хора, които не са казали нито дума в тази тема, ще натискат плкюсовете без дори да гледат кой е писал мнението - аз например, съм една от тях и съвсем не съм съгласна да ми се вменява вина, че съдя - защото не го правя нито външно, нито вътре в себе си. То ако започнем така, айде да махнем емотиконите с пляскащите ръчички, с цветята, със сърчицата, защото те са опасни за егото на някого....

Благодаря на Иво, че махна точките от профилите, защото наистина нямаше логика да се трупат точки в профила за сметка на мненията. За това, че някой ще сравнява себе си и мненията на другите по брой на звезди и плюсове - това не е проблем на системата с плюсовете, тя е неутрална, това е проблем на човека, който им води сметката и който се влияе от броя им.
Благодаря ви на всички за мненията - и за одобренията, и за неодобренията - те ми дадоха много материал за разсъждения. Все повече съм убедена, че тази система е за добро - тя ще ни учи да виждаме доброто без да търсим и броим кой на какво ръкопляска. Ще се учим да се радваме един на друг и на мислите и споделеното без да се чувстваме длъжни да слагаме плюс, но и ще можем да го правим, ако ни се прииска.

Ето така!

Съжалявам, че ще се наложи да повторя поста си, но явно не е бил забелязан, защото е неудобен за позициите против +овете. Та ето какво още е казал Учителя за поощряването и за добрите думи към хората около нас:


Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта

Посочените по-горе цитати се отнасят за поставянето на отрицателни знаци, което никога не е имало и няма да има най-вероятно в този форум.

Това, че вдигаме + на някое мнение не означава, че го оценяме. И в старателно търсеният цитат, който да докаже, че аз си противореча, точно това се казва, но всеки си е свободен да си го разбира както той може... Оценката предполага градация - 2,3,4,5,6 - + казва само "това ми харесва". - вече обясних защо не е логично и етично да се слага. Когато до мнението, което четем има знакче +, то действа на съзнанието ни подканящо - виж в тези думи нещо положително за себе си, а ако искаш натискай, ако искаш, недей. Имаме и една стара такава тема, в която можем да продължим обсъждането каква е разликата между мнението и оценката. Да махнем плюсовете от страх, че хората ще оценят и че това не е духовно - че който оценя той и без тях ще оценя, който се чувства оценян и за когото оценката има важност и е мотив за поведение и отношение, тя и без плюсовете в меннията ще остане такава. Но тук възниква въпрос - с какво право ние смятаме, че всички, които просто искат да се порадват и да похвалят нещо казано, искат да го оценят и ще броят звездите и ще водят някаква статистика??? Обзалагам се, че сега много хора, които не са казали нито дума в тази тема, ще натискат плкюсовете без дори да гледат кой е писал мнението - аз например, съм една от тях и съвсем не съм съгласна да ми се вменява вина, че съдя - защото не го правя нито външно, нито вътре в себе си. То ако започнем така, айде да махнем емотиконите с пляскащите ръчички, с цветята, със сърчицата, защото те са опасни за егото на някого....

Благодаря на Иво, че махна точките от профилите, защото наистина нямаше логика да се трупат точки в профила за сметка на мненията. За това, че някой ще сравнява себе си и мненията на другите по брой на звезди и плюсове - това не е проблем на системата с плюсовете, тя е неутрална, това е проблем на човека, който им води сметката и който се влияе от броя им.
Благодаря ви на всички за мненията - и за одобренията, и за неодобренията - те ми дадоха много материал за разсъждения. Все повече съм убедена, че тази система е за добро - тя ще ни учи да виждаме доброто без да търсим и броим кой на какво ръкопляска. Ще се учим да се радваме един на друг и на мислите и споделеното без да се чувстваме длъжни да слагаме плюс, но и ще можем да го правим, ако ни се прииска.

Ето така!

Току що му сложих + - Благодаря Гранат за това изречение. Откак съм приела този принцип на мислене, животът ми е щастлив и мирен и слънчев.
Според мен, ако искаме да останем до нивото "+ е равно на браво, благодаря!", както в момента го приемат много от потребителите, е нужно да останем само с +. Поставянето на - наистина е осъждане. И започва събиране и изваждане, което наистина води до изкористяване... Освен всичко има и друг момент - ами ако аз натисна минуса в пристъп на недоволство, а после помисля и съзра разумното, доброто в едно мнение? Вече е късно да махам минуса и да слагам плюса...
И все пак въпросът ми е към Иво - има ли техническа възможност плюсовете да се отбелязват в самото мнение или поне темата - така е наистина по-реално и справедливо. Когато аз натискам плюс, не го давам на човека, когото почти не познавам, а на думите, които е публикувал. Колкото до човека, то всеки от четящите и пишещите тук вече са получили един огромен плюс, който не може да се изтрие, уголеми или намали. Както го имат и всички, които никога не са влизали в този сайт.

Съгласна съм с това което предлага Станимир-да се реши колко пъти за деня имаме право да гласуваме(аз вчера като взех да репутирам Божидар малко се самозабравих!)
На рис няма да отговоря-направил го е "адвоката" ми.
Уважавам всяко едно мнение,но не задължавам никого да уважава моето.

Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта

А защо не погледнем на системата с плюсовете не като на оценка, а като на начин да кажем на някого "Благодаря за думите ти - много ми харесват!"?

На мен ми харесва това, че нищо не е задължително тук - освен, разбира се, регистрацията, ако иска някой да участва не само като читател.
Новите прозорци за мненията са много по-разбираеми и лесни за използване. За системите за оценка - нали не забравяме, че отдавна ги има - звездичките за оценки на темите и на потребителите - отначало ни правеха впечтление, после вече не чак толкова. Аз лично дори не ги забелязвам, когато отварям тема или профил - не ми е това мотивът да го направя и не ми оказва влияние на личното впечатление, защото си знам, че е много относително.
За плюсчетата - не ги приемам като оценка, както смятат някои - по-скоро нова форма на слагане на емотикончето браво или съгласен или благодаря - нещо такова. Често ми се иска просто да пусна едно емотиконче с пляскащи ръчички, но се въздържам да не оспамя темата - ако всеки вземе да пляска ще гледаме само емотикони вместо мнения.
Ако има техническа възможност, бих отнесла плюсчетата не само към профила на потребителя, който ги е писал, а също към рейтинга на темата. А дали ще гъделичкат егото тези плюсчета - ами зависи от егото... Дали ще изкушават - ако някой се опасява от това изкушение, да не си гледа профила просто - аз и без друго не изпитвам особен интерес към собствения си профл и много рядко намирам време да го посетя... И много други са така - познавам лично хора, които са регистрирани, но само четат без да си влизат в профила. Не изпитват нужда. Ако има лични - системата за оповестяване ги праща в пощата.

На мен ми харесва това, че нищо не е задължително тук - освен, разбира се, регистрацията, ако иска някой да участва не само като читател.
Новите прозорци за мненията са много по-разбираеми и лесни за използване. За системите за оценка - нали не забравяме, че отдавна ги има - звездичките за оценки на темите и на потребителите - отначало ни правеха впечтление, после вече не чак толкова. Аз лично дори не ги забелязвам, когато отварям тема или профил - не ми е това мотивът да го направя и не ми оказва влияние на личното впечатление, защото си знам, че е много относително.
За плюсчетата - не ги приемам като оценка, както смятат някои - по-скоро нова форма на слагане на емотикончето браво или съгласен или благодаря - нещо такова. Често ми се иска просто да пусна едно емотиконче с пляскащи ръчички, но се въздържам да не оспамя темата - ако всеки вземе да пляска ще гледаме само емотикони вместо мнения.
Ако има техническа възможност, бих отнесла плюсчетата не само към профила на потребителя, който ги е писал, а също към рейтинга на темата. А дали ще гъделичкат егото тези плюсчета - ами зависи от егото... Дали ще изкушават - ако някой се опасява от това изкушение, да не си гледа профила просто - аз и без друго не изпитвам особен интерес към собствения си профл и много рядко намирам време да го посетя... И много други са така - познавам лично хора, които са регистрирани, но само четат без да си влизат в профила. Не изпитват нужда. Ако има лични - системата за оповестяване ги праща в пощата.

Паневритмията е колетивен метод за духовно израстване. Играе се в кръг и по двойки.

Понякога обаче на някои места или в определени дни се случва да се съберат по-малко хора за Паневритмия и тогава се играе по единично. Или пък понякога, обикновено сравнително рядко, човек изпитва нужда да играе сам. Тук възникват множество въпроси и интересни теми и подтеми за разглеждане.

Моля споделете своя опит и наблюдения в кои случаи е подхоящо да се играе по единично....

Колко човека трябва да има в кръга, за да се образуват двойки? Кой и как да реши това? Спонтанно или по друг начин?
Може ли ако да кажем започнат 5 човека по единично и по-късно в Паневритмията се включат още 5, хората да се групират по двойки?
Ако да, как да стане това? На специално упражнение или?
След като се обединят от игра по единично в игра по двойки, в следващ момент може ли пак да се разделят на игра по единично?
А подходящо ли е в кръг от примерно 6 човека общо, да има да кажем 2 двойки и 2 човека, които да играят по единично?

А има ли дни, в които не ви се играе Паневритмия в двойка, нищо че да кажем има достатъчно хора?
Кога и как ви се е случвало? Как си го обеснявате?
А ако искате да играете сам, но в даден момент на някое упражнение при вас се включи да играе някой без да ви попита как ще реагирате? Бихте ли отказали или направили бележка?

Ако играете самостоятелно представяте ли си живо през цялото време партньор, който играе до вас?
Внимавате ли дали сте от вътрешната или външната страна през цялото време на играта, без да става смесване?

Има ли дни, в които не ви се играе самостоятелно независимо, че да кажем хората в кръга са малко?
Как постъпвате в такива случаи?

Какви са психологичните и езотеричните аспекти на разликата в играта по единично - по двойки?

Моля споделете опит и наблюдения.

Во Истина Воскресе -
и за Свободата на всеки да вярва или да не вярва,
да бъде или да не бъде лицемер,
да вижда в другите сенки и лицемерие или да вижда Душите им.....
Да чува или да не чува Истината -
свободата да бъдем днес едни, утре други -
ако искаме да се появяваме в света, ако това би ни навредило - да не го правим.
Ако това ще събуди в душата ни любов, да палим свещи с другите, но и да не го правим, ако ще го правим само заради другите и правилата... Свободата на избора....
Свободата да се обичаме такива каквито сме, а не каквито трябва да сме...
Свободата да обичаме Бог всеки по своя начин и да чуваме гласа му без нужда от човешки посредници...
Свободата на Любовта - Любовта на Свободата - Христос Воскресе!

Може би никак не е случайно, че точно тази тема изплува по празниците....
Настроена на тази вълна, сега си мисля, че ако следваме заветите на Христос, бихме могли да разпънем желанието си да осъждаме и наказваме, да разпъваме другите за техните прегрешения и да се научим (поне да опитаме) да виждаме "белите зъби на умрялото куче".
Колкото повече зло виждаме и колкото повече го съдим и наказваме, толкова повече го увеличаваме. Колкото повече добро - дори и микроскопично виждаме - увеличаваме го, особено ако го видим с искрена и безусловна любов в сърцето.
И ако музикалните предпочитания на другия човек са в състояние да повлияят на любовта ни към неговата душа, то дали наистина четем от книгата, която ни е оставил Христос? Или от другата?
В такива моменти, когато съдбата ме срещне с подобни хора и тъжни случаи, спомням си един съвет на Учителя - ще цитирам по памет "Ако не можеш да приемеш нещо със сърцето си, разшири радиуса на ума си; ако не можеш да обхванеш нещо с ума си, разшири радиуса на сърцето си..."
По темата ще добавя само - виждам как в бъдещето Ловно-рибарското сдружение обединява хората, които обичат, пазят, грижат се за майката природа. А за тези, които не са в него, предоставя разнообразни възможности да се докоснат до живата красота отблизо и да я опознаят. Как и кога ще стане това - процесът е започнал, но да бързаме да видим края или да отричаме началото, това е слепота. Дали не е по-разумно да сме част от решението на проблема, а не част от самия проблем?

Вижте, дори във форума се излиза от добрия тон и наистина се впускаме в клюкарстване и обсъждане на хора, които не могат да се защитят. какво остава за паневритмията.
От мненията ви става ясно, че общо взето всички бихме се отнесли с търпимост към нови или неопитни хора в кръга и бихме им помагали. И наистина - няма игра без правила.
А как бихте постъпили с хора, които пеят високо? Бихте ли им направили забележка?

Нова тема: Високо пеене по време на Паневритмия. Бихте ли направили забележка?

Модераторите бдят само отвреме навреме
Вики, значи ти си имала същата опитност, като описаната от мен, което ще ми помогне да обобщя написаното дотук, което изчетох току що на един дъх: паневритмията повече от всичко друго в учението ни учи на ОБХОДА. Всички раждаме едно ново, истинско Аз и взаимно си акушираме в този процес на раждане, понякога - болезнен.
Мисля, че каквито и грешки да прави един човек в кръга на паневритмията, в който и "стил' да играе (знате, че има различия), ако има свещен трепет към тази практика - не, дори просто човешко уважение към нея и онези, с които е влязъл да играе, той не може да създаде значителна дисхармония. Взаимното уважение и уважението към паневритмията са вътрешна сила, кято би го спряла.

Все пак, всяка човешка дейност, извършваща се от няколко души почива на известни правила, иначе се създава пълен хаос. Ние все още страдаме от комплекса "ти ли ще ми кажеш на мене". Е, нормално е, след толкова десетилетия тоталитаризъм колективната ни душа иска малко независимост. Но с времето може би ще усвояваме все по-бързо влиянията на Водолея и ще поискаме да направим нещо красиво заедно - като например паневритмия, подхождайки съвсем осъзнато към него
Поздрави на всички в кръга на паневритмията.

Иво,миналата година,когато тръгнах на курс, гледах на забележките, като на нещо нормално и не се дразнех.Осъзнавам,че има разлика в паневритмичен кръг по време на курс и кръг по време на събор.Включването на новаци при втория случай със сигурност е изпитание за практикуващите ,докато първото е като в детска игра.Отиваш да се учиш и водещо е любопитство,а на знаещите и можещите им е приятно да споделят опита си с нови хора.

Сега,една година по-късно не съм сигурна,че със същата лежерност бих се отнесла.Ако прозвучи упрек,забележка по време на игра и ако е строга и рязка,със сигурност ще се разочаровам и ще ми се иска да не съм там.Това няма да ме откаже от заниманието,но поне за известно време ще ме дистанцира от по-сериозна активност.

Като чета постинга на Никола си мисля,че ще изчакам с ходене на събор .Трябва самата аз да съм достатъчно изчистена вътрешно,да съм утвърдила в себе си една независимост от подобна случка,за да не реагирам по описания начин.Това е възможно и се постига с работа върху себе си.
Миналата година по време на курса имаше един случай,който всъщност ме кара днес да мисля така.

В едно от занятията ,за пръв път беше показано как се играе Пентаграм.Цялата група вече беше усвоила най-първото ниво на първия цикъл упражнения,бяхме играли и Слънчеви лъчи,когато някой помоли инструктора да покаже и Пентаграма.Инструктора каза да се направят две групи от по 5 двойки,обясни правилата ,а ние които не се включихме в двойките застанахме настрани да наблюдаваме за пръв път.Т.е не ставаше въпрос за истинска игра,а за демонстрация.В двойките ,които се заеха да играят имаше опитни хора и съвсем начинаещи.Започнаха.Не се получаваше,което е нормално.Те опитваха пак и пак.Инструктора показваше и коригираше.Една жена от опитните се изнерви и се отдръпна,като каза на няколко пъти,че така не се играе.Ама докато го казваше ,тя се разгорещи и поразгневи.На никого персонално не се скара,все едно на себе си говореше,обаче беше проява на малко бурно недоволство,от това как не схващат новите .Казваше,че тя знае как.Играе от години.Ходила е на Рила и т.н.Нейната сърдита реакция ме изненада и ми стана неприятно.Тази жена играеше много добре и аз все гледах да застана зад нея,защото така се учех по-бързо.Имаше невероятен глас и когато пееше винаги откроявх гласа и се наслаждвах.Но в оня момент ,показаната от нейна страна гневна реакция, ме смути.Беше за кратко и не повлия на моето желание да продължа да се занимавам с паневритмия.Случката не се повтори.

Та всички сме хора и нищо човешко не ни е чуждо.По природа властните хора,по-експанзивните ,колкото и да се обучават в смирение и благост ,е възможно да излезнат от контрол и да дадат власт на чувствата си.Тези пък,които са по-плахи и неопитни трябва да се стараят да не приемат нищо лично и също да не правят капитал от подобни случки.

Изобщо това съединяване на хора за обща игра с цел постигане на хармония ,никак не е лесна работа и минава през постоянна и упорита работа върху себе си.Самодисциплина,воля и много Любов.

За човек, който съзнателно е тръгнал да учи и играе този свещен танц, всичко е от полза-и 'доброто' и 'лошото'.
Лично аз не бих направила забележка нито на едните /грешащите/, нито на другите /дето правят забележки/. Ако мога да помогна на грешащия ще го направя с подсказка и усмивка. Но тъй като още не съм много добра и сигурна в себе си и кое е правилно си мълча...

И това млад и стар също е относително. Може да срещнем стара душа в детско телце и обратно...

Все пак ми се искаше да чуя мнението какво трябва според вас да направи човек в кръга на паневритмията, че да те накара да му направиш забележка? А мненията, които прочетох повдигнаха у мен друг въпрос: а бихте ли направили забележка на човека, който прави забележки на другите, т.е бихте ли го накарали да млъкне, ако виждате, че тормози друг човек?
П.С. Иначе, тази история със "стари" и "млади" не е много актуална, защото според моите наблюдения тъкмо най-старите са най-търпеливи.

Здравейте.
Подчертаните изречения в цитата съвпадат с моето мнение по въпроса.Мога да добавя още следното:
1.Паневритмия и Учението са неразривно свързани.Не мога да си представя как човек с диплом или без ,може да преподава паневритмия и същевременно да подпише декларация,че няма нищо общо с Учението или пък да не е запознат с Учението наистина.
2.На държавните институции диплом и декларация са необходими и това не е тенденциозно отношение,а нещо нормално ,когато си държавен чиновник и си светски човек.Не следва да осъждаме тази позиция.Тя отговаря на съществуващите законови норми.
3.В държавното образование паневритмия може да се въведе само с нормативен акт за цялата система на образование.След като такъв няма,единствената алтернатива е посочената в цитата.
4.Определено мисля,че преподаватели по паневритмия не само за деца,са нужни .Преди време в една друга тема тук,много ми допадна мнението на томи,за това какъв трябва да бъде преподавателя по паневритмия.




5.Всички,които нямаме пряко отношение към въпроса с въвеждане на паневритмия в образованието,но милеем за паневритмия и сме я првърнали в част от живота си,можем да подкрепим идеята,като дадем най-доброто от себе си и въпреки смяната на времето(административната, в април-изместване с час напред,безработицата и прочее спънки),напълним кръговете в нашите населени места още тази година.
Поздрави