Диана Илиева

Ето едно клипче, което моята дъщеря ми показа, когато днес разговаряхме относно връщането на цигарите в заведенията за общ. хранене: http://vbox7.com/play:8fb4f46537

Разбира се, и аз не съм сигурна, че ще се получи в рамките на този век, но виж, дори и да няма кой знае какво разбиране и дълбочина, самият факт, че ето, има по-фини светове, ето, възможно е да имаме достъп до тях, ще допринесе първо да се преодолее господстващия в момента материализъм и въобще технократска цивилизация, а успоредно с това ще се увеличи търсенето и интереса към духовното. Иначе безспорно по-напреднали души, които да ни помагат и насочват, е имало и ще има занапред. Просто постепенно ще изчезнат тези буквално назначени духовници, които в момента изпълняват такава функция - уж за връзка с духовния свят. С времето ще става все по-явно за всички, кой е годен за духовно лице и кой не.

Религиите ще се променят твърде много и ще изчезнат в настоящия си вид и организация, когато повечко хора успяват да контактуват с по-фините светове. Тогава няма да има нужда от посредник, няма да има нужда някой друг, по-учен, по-посветен да ни казва как и защо, а самите хора ще виждат, чуват, ще знаят. Дали това ще стане до края на 21 век? Не зная, но е твърде възможно. Все повече сензитивни хора се раждат и въобще имам си една мисъл, че ще доживея да видя поне началото на този процес

Да, определено, 10 жезли излизат именно при претоварване и непосилна тежест на работното място; или най-малкото за неприятна на питащия работа - също. По твоите карти - мен тази Луна никак не ми харесва, ако ли и с Крал чаши накрая; но може и да е, както казва Сес, самият човек да крие нещо и да се страхува. Въобще има нещо скрито, нещо недоизказано и от двете страни.

Благодаря ви, момичета Ставате все по-добри в тълкуването! Както винаги - давам обратна информация. Няма обект на чувства засега, в момента се търси такъв просто и аз затова питам. Че на С. вече й се изчака чакането на подходящата "половинка". Иначе по тези карти аз нямаше да видя това, което казва Сес, но е съвършено права - да, проблеми с бащата, но не в обичайния смисъл, а защото бащата е починал много рано, още в ученическите години на С. и може би винаги се е усещала липсата на такъв; липсата на опора, стабилност у дома (особено с болна майка, която, макар и доста години след бащата, в момента също не е вече жива - почина преди 2 години някъде може би). Та, момичето може би изпитва главно такава липса и съответно нужда, отколкото любовна. Явно затова картите са такива. И да, може би действително не се задава на хоризонта търсения мъж. Или може би е добре все пак да конкретизирам това с допълнителен въпрос - как мислите?

7. Мястото на красотата в природата В хората има заложени критерии за красивото/красотата, които обаче не ни е лесно да изкажем/обясним. И въпреки липсата на обяснения, болшинството хора ще определят едно и също нещо като красиво, а друго нещо като грозно - било то образ/картина, съзвучие/музика и т.н. Оказва се, че хармоничните(правилни, симетрични и пропорционални) линии/фигури импонират на нашето възприятие и ги определяме като красиви, както и обратното. При музиката е същото - има разработена дисертация от компютърен инженер/музкант, който е измислил начин да проектира музиката като образи/фигури (подобно на изображението на сигнали чрез осцилоскоп); хармоничните съзвучия, които се определят като благозвучни от 99% от анкетираните от него хора, образуват правилни, симетрични фигури. В природата наблюдаваме една феерия от разнообразни форми, но като правило всички те са правилни, симетрични ... с една дума хармонични и респективно красиви. Т.е хармонията е в основата на сътворената природа и затова именно ние я определяме като красива. Има и друго - хармонията (т.е красотата) е и най-ефективното решение, оптималния модел/план, най-подходящото съчетание ... Винаги, когато изследваме природата, в крайна сметка установяваме, че това, което наблюдаваме в нея, е най-изчистения, съвършения модел. Човек съзнателно или несъзнателно копира хармонични форми, съчетания и т.н. от природата и тъкмо тогава се получават най-сполучливите човешки творения.

Публикувам един малко странен, поне за мен, отговор на въпрос, свързан с любовта: "Какво очаква С. в любовен план до 6 месеца?" 6 чаши, Императорът, 7 чаши Какво прави Императорът между тези две, така да ги нарека, "несериозни" карти?! Дали картите не дават коментар на нещо друго - примерно, че С. не търси точно любов, а по-скоро сигурност, както и че желаният от С. брак (по Императорът) ще остане една илюзия?

Аха, добре, че ми казахте; тъкмо се чудех как мога да допринеса нещо и аз по въпроса. Подписах

Да, точно това си помислих и аз, като гледам какво пише Дончето. Просто на повечето от нас като ни се каже "началник и подчинен" и така някак не ни става хубаво. Тръгват едни въпроси и разсъждения - Защо еди кой си точно е началник? Искам аз да съм началник, а той да е подчинен! Или поне да нямам никакъв началник на главата, а и аз няма да съм началник на никого. Трябва ли въобще да има началници? Как е в действителност обаче? Тъй като не мога да дам категорично доказателство, ще поразсъждавам. По принцип "йерархия" не е мръсна дума; както няма нищо лошо и в парите според мен, просто зависи как и за какво се прилагат. По принцип има нужда от организатор на нещата - организаторът е този, който знае как е най-добре да функционират частите на едно цяло, при него постъпва и информацията за това кой какво прави, как функционира; съответно пак той може да приложи коригиращи (управляващи) въздействия, за да хармонизира частите. Някой може да каже - а не е ли много по-добре всички части да знаят всичко? Ами може и да е по-добре, ама възможно ли е и нужно ли е? Няма ли тези части да са твърде натоварени с информацията за всички останали, имат ли капацитет всички части, съставляващи цялото, да правят И това, имам предвид функциите на организатора. Друг ще изтъкне - ами те, частите на това цяло, ако много добре си изпълняват техните си функции, цялото ще си бъде в хармония, няма нужда от организатор, защото всеки ще прави точно каквото трябва. Ами да, мога да приема такъв аргумент, но при една стационарна система, която не се променя, не се развива. Ако нещата са установени и функционират по определен начин - тогава да. Но ако има развитие (а според мен никой не се съмнява, че развитие има навсякъде в света), то тогава няма да е достатъчно всеки да функционира по определен начин. Тогава ще е важно всяка част да се развива сама за себе си, но и да остава все пак в унисон с другите. Тогава или всяка част трябва да бъде и организатор на всички останали или трябва да има организатор. И като знам, че в природата всичко е организирано много ефективно и икономично, допускам, че е по-вероятно второто, да има организтор, защото при първия вариант ще се хаби много ресурс, всеки да има и организаторски способности и функции.

Именно - принципа на холограмата, на "Каквото горе, такова и долу." - щом признаваме, че в света има йерархия, то съвсем в реда на нещата е вътре на всяко обособено йерархично ниво да съществува подйерархия и във всяка подйерархия - подподйерархия и т.н.

Оцветила съм същественото. Аз и Стан не говорим за едно и също йерархично ниво. И тъй като виждам, че за теб "човеците" са събратя от едно и също йерархично ниво, е добре да те попитам - според теб хората равни ли са? Аз лично не бих поставила себе си на едно и също йерархично ниво с хора, като Учителя или Франциск Асизки например ... И с радост бих изпълнявала поставени от тях задачи. Нарочно дадох такива много очевадни примери, но ако продължа нататък, аз съм на много по-ниско йерархично ниво от майка Тереза примерно и ред други хора. Напротив, да си мисля, че съм точно такава, каквито са те и че мога точно толкова добре да служа на света е нищо друго, освен заблуждение. Общо взето хора като мен са едни може би дребни и незлонамерени, но поради невежеството си по-скоро като туморчета спрямо обществото, по простата причина, че не сме достатъчно осъзнати, за да изпълняваме Божията воля. Е, може и по-зловредни от нас да има, но и ние, макар и без да искаме, също частично пречим и затормозваме еволюционните процеси. Иначе не по темата, но организацията и координацията са именно управление; дори и когато частите на това цяло, са много синхронизирани и съвсем доброволно и съзнателно изпълняват задачите си, процесите на управление са може да кажем невидими, но това не означава, че липсват. Примери - много; включително от живота на Бялото братство в България. В момента, когато някой от организаторите, независимо на по-високо или по-ниско ниво по някаква причина напусне своето място, след известно време (защото имаме на лице инерционност) нещата започват да куцат. Колкото от по-ниско ниво се изгуби организатор, толкова по-малки са щетите. П.П. Между другото, има редуване, в някои животи ние се раждаме предимно като изпълнители, в някои - предимно организатори; на какво ниво изпълнители и организатори е друг въпрос. Казвам предимно, защото ние, хората, все пак сме на такова ниво, че неизбежно сме и организатори, и изпълнители. Колкото до "Стълбата" - да, хубаво произведение, но това е пример за някой, който се опитва да добие власт над другите по един изкуствен, нерегламентиран начин, без да има съответните сили, морал и т.н. Да не забравяме, че способностите и високото ниво си вървят в комплект със съзнателност, отговорност, по-тежки задачи и т.н.

Не съм лекар, но мисля, че туморите се появяват, когато част от клетките в даден орган тръгнат да променят своята дейност/функция. Това е твърде различно, няма връзка с никаква йерархия. Ако искаме да направим аналогия туморни клетки в орган <-> хора, то може да се каже - когато хората решат да променят Божията воля, или когато хората започнат да не изпълняват своята си мисия/функция, за която са слезли на Земята, или когато хората започнат да работят срещу благополучието на другите.

5. Приложение на кармата в живота Човек идва на земята с цел да премине през още и различни ситуации, за да натрупа допълнителни опитности и развие липсващите му добродетели. Едновременно с това той разчиства негативите от предходни негови превъплъщения. Висшият Аз на човека или неговият Дух (а според други учения, може и по друг начин да го наречем), съвместно с други, по-висши същества са съставили план за неговото развитие. Слизаме на земята, за да прилагаме този план. Проблемът е, че въплътяването опосредства връзката ни с нашия висш Аз и вече ни е трудно да получаваме информация от него. Затова, добре е да се оглеждаме в живота си за знаци, да се стремим да усетим накъде ни тика живота, какво е важно да правим ... с една дума да следваме съдбата/мисията си и то активно, съзнателно, без да мрънкаме и без да се измъкваме.

А, чудесно, то взело да им проблясва тук-таме на хората!

Съгласна съм донякъде с това, но според мен бъдещето е изцяло написано, то съществува, така да се каже, едновременно с т.нар. от нас настояще и т.нар. минало. Примърдване на бъдещето е възможно единствено в леко забързване/забавяне на събитията и евентуално (по-рядко) в промяна на персонажите (когато за даден индивид определени събития и роли са отложени/ускорени, въобще променени). Хрумна ми един образ, който ще споделя с вас. Представете си една черга, мноооооого дълга, началото и краят й не се виждат, ние сме някъде там, като вътък на тази черга, можем да я поразпънем насам-натам, в особени случаи да прескочим дори някоя друга нишка, назад, напред или встрани, но ... толкова само. А след това отново ще бъдем върнати там, откъдето сме прескочили нещо - да си го дотъчем, да не остават дупки А основата си е наснована от Създателя и си води в определена посока. Съществата от едно определено ниво нагоре са вече съвсем наясно със сплитката на чергата и помагат за поддържането й. А иначе, кой колко е събуден, е трудно да се прецени; особено от хора като нас, които също сме непробудени още. Но постепенно натам вървим, към събуждане ... И, мога да кажа, наближаваме вече!

Светът е една огромна йерархична система. Приемам, че тези, които говорят за липсата на йерархия, имат предвид отпадането на разни измислени йерархични структури, където често на по-високи нива стоят не които трябва. Съгласна съм със Стан:

Да, ясновидството не е непременно събуждане, но мога да отговоря, какво мисля аз по някои от въпросите ти, включително съвсем скоро прочетох една книга за Слава Севрюкова. Книгата не си заслужава и затова няма да я цитирам тук, но малката част с откъси от нейни думи/предсказания, бяха интересни. Какво мога да кажа? Да, вярвам й, за голяма част от нещата и да, мислим, че можем да знаем какво ще е бъдещето, защото бъдещето е до голяма степен обусловено, т.е известно. Врявам, защото мисля голяма част от нейните предсказания са се случили, включително е съвсем близо до споменатия срок/период, в редките случаи, когато споменава такъв; също така нейните думи някак резонират добре в мен самата (разбирам, че това е субективно и не може да докаже нищо на никой друг, но все пак да го спомена ). Друг е въпросът, че болшинството хора в момента не успяваме да видим добре това бъдеще. Но и Учителя, и Щайнер, и Ванга, и Слава, и други учители или хора с подобни способности, неизменно твърдят, че наближаваме до момента, когато все повече хора ще виждат в бъдещето, все повече хора ще общуват свободно и с невъплътени в момента човешки духове (т.нар от нас "мъртви"), които, макар и намиращи се на близко до нашето собствено ниво на развитие, могат да ни съветват много по-адекватно какво и как да правим, тук, на Земята, защото те, намиращи се в духовния свят, са много по-ориентирани, просто не са затруднени от материята; и тогава животът и развитието на хората ще върви по-съвсем друг начин. Има и друго - знаенето на бъдещето може и да не е полезно, когато за човека по-добре да мине през опредлена ситуация. Тук вече зависи от нивото и осъзнатостта (както казваш ти - пробудеността) на ясновидеца какво и колко ще каже на попиталия го човек.

Здравей, Таня, ще ти напиша нещо, макар и извън темата, но ми се стори полезно (получи се голяма доза синхроничност) и написано тук, ще стигне до теб, дори и след време модератор да премахне или премести поста. Буквално преди дни четохме нещо от Щайнер за контакта с хората, които не са въплътени в момента, т.нар. от нас "починали". Та, какво казва той - когато съзнателно искаме да зададем въпрос към такъв човек или въобще да общуваме с него, най-добре се получава, когато спим и то по-точно в моментите на заспиване и събуждане. При заспиване е добре да върнем мислено спомени за човека, непременно емоционално обагрени (за да се осъществи контакта), а също и това, което имаме да му кажем/искаме да го питаме, като сутринта, при събуждането, ще получим неговия отговор (ако въобще има такъв), като впечатление/мисъл/чувство, някак идващи дълбоко от нас самите. Интересното е, че това, което усещаме при заспиването като казано/направено/излъчено от починалия, е в същност нашия съзнателен или несъзнателен въпрос към него. На всички нас ни се струва обратно, че починалия го казва, но не е така. Ако починалият въобще каже нещо, то ще се усети при събуждането, както обясних.

Справедливостта, последвана от Луната - аз го тълкувам така: нещата не могат и не бива да са такива, каквито ти питаш/искаш; точно обратното е истина.

Пророци ... Лъжепророци ... Бели школи, черни школи ... Времето е такова. Но като се замисля винаги е имало такива времена. И тогава е важен изборът, който правим. А сега, да не прозвучи като отстъпление на моите твърдения за почти пълната липса на свободна воля у хората, имам предвид избора, как да реагираме на случващото се около нас - на обстановката, на събитията, хората ... Ако реагираме позитивно, градивно, то всичко е Ок. Включително и от Ню ейдж може да се извлече добро. Както и една изкривена психика може да направи много бел'и, ако ли и да е "въоръжена" с най-бялото учение.

А, може, може ... Нещата не опират само в "раждането", но и във влиянието на средата. Още Щайнер, преди век е казал за очакваното настъпление на англо/американски материализъм. Соц-лагерът бяхме малко или много дистанцирани от това по други причини; но ето, че сега пречки вече няма и процесът се развихря с пълната си прелест. Иначе суета ... не знам; това да не искаш да си про'з' не мога да класифицирам като суета. Да, ако не четеш книги наистина не можеш да блеснеш; и по-добре ли е според теб да се гордееш, че не четеш?!? Като се замисля, сега точно с това е модно да се хвалим - че ядем, че пием, че правим секс ... Абсолютно малоумно според мен; това същото го могат и го правят всички животни и не им хрумва да се хвалят с това Моето куче се радва и очаква похвала, когато примерно прогони някоя котка или птичка, които са се завъртели къмто нашия двор, т.е когато си е свършило добре "работата", която евентуално се очаква от него. А ние хората се хвалим с какво!

Мда, и аз харесвам един такъв крем на Dr. Scheller (нарочно назовавам марката, добрите практики следва да се популяризират според мен). Не мога да назова достъпен начин за проверка. А и какво по-точно искаш да провериш? Общо взето кожата ти е дала един отговор

Няма значение, че действителността се променя; това се вижда и от притчата, която си цитирала. И Хакуин не е извън света, не се е затворил в някой манастир, не е избягал някъде далеч в пещера примерно ... той Е в света и същевременно е извън него, с което именно твърде много влияе на света. Неговите действия са довели до израсването и осъзнаването (заговаря съвестта) на девойката, на семейството й, неговите действия са дали на новороденото така необходимата на бебетата любов и т.н. Затворените общества също действат по свой си начин (ясно е, че във Вселената не всичко е материално); вкл. това е един пример за другите, вкл. това е убежището на тези, за които е трудно постигането на баланс, докато са съвсем в света... И тъй като като се каже затворено общество, надделяват негативните ни асоциации за такова, то нека спомена - есеите също са били затворено общество. Мисля, че отговорих на въпроса ти, но за да е съвсем ясно, ще повторя - това оставане "извън света" ни позволява да действаме добре/положително не само на себе си, но и на същия този свят; защото докато сме В света, ние сме твърде заслепени, неразумни, действаме хаотично и т.н. и т.н.

А, не се притеснявайте, тези, които са балансирани и с добре развита връзка със своя Аз, те също променят действителността, ако ли и това да не е видно за другите. Дори първите много по-силно влияят, вторите само на външен план се вижда, че опитват да правят това, реално тяхното влияние е по-малко.

Напротив. Според мен, точно защото не смея да се противопоставя на никой, съм в това положение. Не смея да се противопоставя на родителите си, които ще изгубя напълно, ако тръгна с втория. Не смея да се противопоставя на първия, защото едва ли някой ще ме обича и уважава така, а и не знам дали ще мога без него. Не смея да се противопостава на първия, защото си мисля, че го обичам, а му нямам доверие, не съм сигурна в него, просто не го познавам достатъчно. Това е. И ако мислех, че аз съм най-важна, досега щях да ги зарежа всичките... и да съм сама. От написаното в тази и в другата тема оставам с впечатлението на Юля - мислиш предимно за себе си, но и същевременно сама се поставяш в една зависимост от всички, пак обаче в името на своя комфорт и сигурност. Какво мога да кажа - първо: няма идеални неща, както и идеални хора; второ - добре е човек да разбере какво иска в живота, както и какво е възможно; трето - лъжите и прикриването на истината никога и никого не са довели до спокойствие и комфорт, напротив. Доколкото разбирам все още нямате деца. Хубаво е да решиш какво да правиш, докато не са се появили такива, защото тогава ние като родители ставаме отговорни и за живота на децата си, докато пораснат. Ти си на 28 - работиш ли или съпруга ти работи и се грижи за всичко?