Веронез

Дано отнякъде не ни се смеят философите! Какъв е проблема? Дали дуалността е присъща на човека,негова ПРЕДСТАВА Или е присъща на проявената същност,на съществуващото,на природния свят? Ще започна с това,че не приемам деленето на субект и обект.То е само условно,формалнои за удобство на науката,но и тя вече го приема с уговорки.Дълбоката взаимна свързаност на всичко се приема и от учените.Те признават,например, че този,който наблюдава един лабораторен експиримент оказва въздействие върху процесите.Противопоставянето на субекта и обекта в този смисъл е остаряло в науката.А да не говорим за теологията.. Още ренесансовото разбиране предсавя човека като проявление на Бога.Те не би трябвало да се противопоставят като обект и субект,защото човек в едно е равен на своя създател – по творческите сивъзможности,по съзидателния си потенциал.На мен тази идея много ми допада! Разбирам противоречията във всички аспекти на живота като съществуване на различно качествона нещата,което поражда ДВИЖЕНИЕ=РАЗВИТИЕ.Тоест дуалността,мисля ,е присъща на света. Ето,положителни и отрицателни заряди,които в атома са в равновесие,което може и да се наруши.Високото и ниското налягане в атмосферата поражда вятър,но ние познаваме и тихо време.Телесното и духовното у човека /най-добре е да са в равновесие/,но ние си знаем,че най-често едното взема превес и другото страда. Можем да преодоляваме дуалността само в смисъл,че успеем да разберем какво я поражда и към какво води,но в никакъв случай не можем да я елиминираме.Предсавяте ле си нашия свят без мъже и жени /и съпътстващите ги противиречия/,населен с някакви безпроблемни човеци?

Ваня задава все трудни въпроси! Ако импровизирам/без да проуча както е редно/ бих казала:Съществува непроявена и проявена същност.Когато първоначалният взрив даде тласък за развитие на вселената,/някой го наричат божествено сътворение,а физиците смятат,че е едно и също/,съществуващото е в непрекъснато движение.Нали всяко състояние на окончателен покой е равно на смърт ,на небитие.Не можем ли да кажем,че дуализма е роден от предсавата за живота като непрекъснато движение от едно към друго състояние на нещата в материалния,духовния,битовия,политическия и какъв ли не още аспект на съществуващото. Ще илюстрирам мисълта си отново с Фауст на Гьоте.Нали той е сключил договор с Мефистофел да загуби душата си, когато се насити на всякакво познание и всякакви наслади и изрече знаменателните думи:”О,миг,поспри,постой!Тъй хубав си ти!”Състоянето на пълно щастие и желанието да спреш времето ,да запазиш завинаги този момент е равно на смърт – духовна и физическа. Това ни подсеща да не преставаме да се стремим,да се учим,да се радваме и може би, да не се поддаваме на изкушението да си мислим,че сме кой знае колко извисени духовно и сме повече от другите... С поздрав най-сърдечен и с извинение,ако съм прекалила!

Ваня,хваната съм на тясно Ами едва ли е необходимо да стигнем до дъното на злото.Това би означавало да приемем,че и доброто има край и предел. Може би преодоляваме дуализма ,когато започнем да правим разлика в качеството /добро и зло в случая/,когато си изработим нравствена мярка или нравствено чувство/Л.Толстой/.Когато не възприемаме двете крайни състояния като застинали ,затворени в себе си, а мисълта се движи между тях и открива връзка,зависимост. Гьоте ,който освен поет е и философ,представя това чрез своя Мефистофел: "Аз съм злото,което създава дорбо"/"Фауст"/.Силите на злото могат да се разбират и като разрушителна стихия,коята помита съществуващото,за да се превърне в предпоставка за съзидание и ново начало.

Ако пофилософстваме още малко, можем да кажем,че преодоляваме дуализма едва когато опознaем двете му страни. Както синтезът е възможен след анализ Но в ежедневието тази мъдрост често ни изневерява и сме склонни към една от страните на цялото. Какво да се прави...човешка природа/емоционална преди всичко/

Мисля си,не се ли преодолява ритъма чрез представите за цялостност на явленията и в материалния,и в духовния живот?Нощ и ден се обединяват от представата за денонощие,прилив и отлив - от представата за море,раждане и смърт - от представата за природен цикъл,добро и зло маркират представата за нравственост ...Наистина това е израз на способността да се мисли диалектически.Може би преодоляването на усещането за ритъм е пътя на познанието,по който върви всеки

Искам кратичко да допълня по тази тема,че съм се убедила в значителната практическа полза от правенето на мудри /даоски лечебни жестове/.Те помагат при различни здравословни проблеми,при напрежение,стрес и др. Препоръчам на всички кнгата ,която е на почит в семейството ми: "Даоски лечебни жестове" на Емма Гоникман

Благородно завиждам на всички,които отиват или са били в Рила! Носете и поздрав от мен!! Моето сърце принадлежи на Мальовишкия дял,но когато успея да се върна в планината /след много години/,иска ми се да отида на Седемте езера.

Поздавления,Светле! Ето че и в този сайт може да се пише свежо и счувство за хумор. Понякога се питам дали космическото съзнание също има чувство за хумор и дали се шегува?Но това е една нова тема... Аз често долавям "отгоре" ирония къ себе си

Бих искала да спомена,че в една от книгите на Елена Блавацка също се тврди,че идеята за прераждането е присъща на ранното християнство. На църковен събор по късно се отхвърля и обявява за едес. Ясно защо...

Привет! Почти след месец намирам тук интересни мнения.И аз съм чела У.Хюит. Интересен е.Той представя медитацията свързана с мозачаната дейност на честота между тази на съня и тази на будното състояние. Мненита на Петър са едни от най-интересните и задълбочените в този сайт Изпращам ви нещо,което ми допадна от книгата "Размисли за всеки ден" на Согиал Ринпоче: Когато медитирате,бъдете отпуснати,изпълнени с колкото се може повече вътрешен простор. Измъкнете се тихомълком от примката на обичайната си,пропита от тревога идентичност,освободете се от всякакви копнежи,отпуснете се в истинската си природа.Мислете за обичайната си,пропита с тревоги идентичност като за буца лед или масло,оставени на слънцето.Позволете на покоя да ви обхване,за да успеете да съберете разпръснатия си ум в концентрацията на С,покойното пребиваване,за да се събудите в прозрението на Ясния поглед.Ще се уверите,че негатвното у вас ще се разтвори,агресивността ще изчезне,объркванто ще започне бавно да се изпарява като утринна мъгла в безкрайното небе на вашата абсолютна природа. ...Мислете за себе си като за небе,съдържащо цялата вселена.

Аз бих използвала определението:Реалността е проявена същност.

Петър,би ли представил по-разширено медитацията като диалог. Предполагам ще е интересно не само за мен

Привет!!! Ето моя летен начин да "медитирам" през юли и август.Бягам два километра по алея кряй една река и гледам скали обрасли с мъхове и брашлян ,стари дървета ,богата растителност,слънчева светлина.. Другия месец ще тичам моите два километра по мократа ивица на морския бряг.Така синхронизирам всичко в себе си и себе си със света. Какво повече ми трябва Споделяте ли моя метод?

Звучи простичко и достъпно,с това е привлекателно.На мен ми допада този вид медитация.Всъщност изисква и доста съзантелни усилия.Някъде Дънов казва,че добрите мисли са следвани от лоши,после отново идват добри... Хубаво е да си припомняме онова,което добре знаем,но някак забравяме...

Да не забравяме,че ходим по земята,а не се носим една педя над нея! Подкрепям Венцислав.Да си сам е тежко.Всяка споделеност на пътя придава пълнота и щастие на съществуването./какви жлези,какъв малък мозък?/ Който се съмнява,да пожевее - и да види

Много благодара,Ваня!

Съгласна съм,Венцислав!Това за тото го казах само иронично. И аз, като повечето хора,имам потребност да вярвам,че ще бъда напътствана и подкрепана

Звучи интригуващо и.......абстрактно.Но как да се постегне,без да си участник в някоя школа?

Не знам,не знам...Не ми е дадено да имам такава дарба.Или не повече от това да позная имам ли писмо в пощенската кутия Пак ще се окажа в ролята на човек,който помирявя мистиката с науката /а Иво ще затвори темата/,но има един възглед,според който всичко,от раждането до смъртта на човека съществува едновременно,паралелно.Само човешкото съзнание възприема събитията линиено,последователно,това включва и възможността за избор.Това разбиране не е фантастика,то се приема от съвременната физика и мисля е проверено на нивото на елементарните частици. Въобще предсавата за линейно протичащо време,за история, е сравнително ново за човечеството.Преди около две хил.год преди новата ера,когато възниква старогръцката митология,хората възприемат времето циклично,повтарящо се,в съответствие с природния цикъл. Тези неща увлекателно са разказани в книгата на Ричард Бах "Едно". Ако всичко това е така и някой има особената дарба да разчита събитията които ще се случат - ето предсказание.

Разбира се, интуиция е!Това е една ,може би ,периферна тема за гносеологията - философията на познанието.Някога ме интересуваше. Може би се разочароваш,но не е чак толкова извергната от науката. Интуицията е това,което знаеш,стигнал си до него /често внезапно/ по някакъв неясен път,но не можеш веднага да го аргументираш.Минава време и обстоятелствата ,фактите го доказват,излиза,че си бил прав. Има майчина интуиция,професионална,духовни прозрения и т.н.

Мисля,че децата като не владеят книжовните норми/естествено/,неволно ги нарушават.Но така изведнъж езика става по-изразителен,често изненадва с детските хрумвания,освободен е от стандартното и задължителното.Децата правят нещо,което е допстимо само за поезията - нарушават правилата. Това е очарованието и едно предимствата като работиш ,да общуваш с деца,с млади хора. Децата ни напомнят за детството на човечеството.

Това е много интересна тема и в същото време,когато става дума за практика, е нещо доста лично. Аз харесвап по-широкото разбиране за медитация.Според него и когато плуваш, и когато караш ски или вървиш през гора,можеш да "изключиш" и да се слееш със съществуващото.Най-достъпната възможност за мен,в ежедневието,е преди да заспя да потърся това състояние. Помага ми визуализация - представям си спокойно до хоризонта море в ярък юлски ден. За жалост, не оставам дълго там.Мисълта ми скоро се насочва към скъпите ми хора,които са далече,за да им изпратя подкрепа.Но това ,най-вероятно, няма общо с медитацията ?Какво ще кажете?

Като сме стигнали до едната крайност-да подчертаваме,че думите ограничават, време е да тръгнем и в обратна посока,да признаем,че:Словото е прекрасно! Притежава музикалност,ритъм и богатство на значенията. Когато е вдъхновено,то е проява на човешкото и божественото

Интуицията е призната от съвременната наука,но истините и се приемат,когато са доказани логичеси _засега Интуицията може да се определи като "изпреварващо отражение",което логиката след време "настига"Така са направени много научни открития Нали не говорим за интуициата в битов план,напр -ще с печеля ли от тотото

Един въпрос в духа на темата: Може ли човек да научи възрастта на душата си?От ранна младост и досега имам усещането,че душата ми не е натрупала кой знае колко опит от минали прераждания,макар да нося всички житейски задължения. Има ли тук стари души? Как го разбират!