Станимир

Хората често се страхуват да са сами, просто защото нямат с какво да запълнят времето си. Това е един вид усещане за скука, когато липсва нещо удовлетворяващо ги, с което да се занимават. С приятелите ще поговорят и ще загубят от времето си, което иначе не знаят как да прекарат. Ако знаеха, нямаше да се чувстват самотни.

Само живите неща имат съзнание, доколкото знам. Също така ще се радвам някой да посочи източник, където да се твърди, че Бог или каквото и да е друго същество е създало живота. Няма такова нещо, никъде. Бог създава света, а вдъхва на живите същества от своя живот.

Предположи, че е сътворен. Тогава този, който го е сътворил жив ли е бил или мъртъв? Очевидно не е бил жив, тъй като живот преди това е нямало. Но тогава не можем да очакваме никакво действие от един евентуален мъртъв творец, т.е. той няма как да сътвори каквото и да е. Остава възможността творецът да е жив и тогава няма как да създаде живота.

Смисъл можем да търсим само в това, което можем да обхванем с мисълта и съзнанието си. Ние можем да търсим смисъл в живота само дотолкова, доколкото го познаваме. А ние почти не го познаваме. От друга гледна точка смисъл можем да търсим само в това, което е сътворено от някого, защото творението всъщност има за цел да прояви въпросния смисъл вложен от неговия творец. Но сътворен ли е животът? Очевидно не.

Не мисля, че можем да освободим някой от изпитанията му, дори и да искаме. Съмнявам се и, че можем успешно да разграничим ситуациите когато кармата позволява да помогнем на някого и когато не позволява. Най-лесно е да направим някакъв жест на помощ и да проследим как отсреща приемат помощта ни и дали последствията са точно желаните от нас. В крайна сметка ние може да насочим помощта си правилно, а отсрещната страна все пак да не я приема или използва по правилния начин. Просто трябва да следим дали нещата се получават така, както желаем и в зависимост от това да продължим или спрем помощта си, или да направим корекции в начина по който я предоставяме. Като цяло помощта е действие като всяко останало. Ние можем да го извършим правилно или не и последствията да са благоприятни или вредни. Разбира се, че помагайки ще допускаме грешки така, както ги допускаме и с всяко друго действие, но това е част от развитието ни.

В старогръцката митология първо са титаните, а после боговете ги побеждават и завземат водеща позиция. В скандинавската митология боговете правят същото с йотуните. В индия девите с асурите. Кое е олицетворение на силите - титаните или боговете? И в крайна сметка в какво се заключава победата на боговете?

Парите никога не са достатъчни за да задоволят човешките желания. В същото време те задоволяват някои базови наши потребности. А границата между действително необходимото и желаното е доста неясна. В същността си желанието да имаш костюм Армани и желанието на детето да има гумено пате с което да си играе в банята са еднакви. И двете са еднакво ценни от гледната точка на желаещия ги и еднакво ненеобходими от нечия друга гледна точка.

Няма Бог, който някога да не е бил човек. Няма и такава разумна сила. Ако една сила е разумна, т.е. направлявана от разумни същества, то какъв е проблемът да и придаваме човешки качества?

В Библията поне нещата са казани ясно: Обичай своя Бог с цялото си сърце, душа и ум; обичай ближния си така, както себе си. Това е най-важната и в същото време най-малко прилаганата заповед. Те са две де, но аз не ги разделям.

Фанатикът убивайки неверниците също го прави в известен смисъл в името на идеята за братство. Той просто е научен да възприема друговерците като пречка за осъществяването на идеята за която се бори. В хората постоянно биват насаждани всякакви заблуди, а истината не им е толкова далечна - просто е непозната. Човешките вярвания винаги са били най-лесния начин хората да бъдат манипулирани и пак там следва да се преодолеят илюзиите. Братството е факт във висшите светове и то е отредено и за живота на Земята. Не е ли по-добре човешкото съзнание отрано да бъде подготвено за това, което е единствената възможност за в бъдеще.

Решението си е решение, без значение дали е взето съзнателно, в следствие на логика, чувство, желание, навик и т.н. Ако е модерно да носиш синьо и ти наистина носиш синьо, то това пак е твоята воля и не можеш да обвиняваш модните тенденции. Дори и да те накарат да кажеш нещо с опрян в главата пистолет, това е твоята воля, която взема окончателното решение, а не на насочилия пистолета към теб. Ти си този, който преценяйки ситуацията решава, че е по-добре да се изпълни желанието на държащият пистолета. Неговото е желание, а твоето е воля.

Ти какви други видове воля познаваш

Подчинил си се на чужда воля, значи все пак някой има такава. Всичко, което започва отнякъде, започва от волята. От нечия воля.

В широк смисъл себепознанието е всичко и включва всичко. Няма истинско познаване на себе си, на своята същност, път, възможности, ако няма познание за същността, пътя и възможностите на всичко съществуващо. В тесен смисъл себепознанието е познаване на собствените качества, силни и слаби страни, на своите желания, цели и стремежи, на своито възможности.

Добре, дай своето обяснение. Какъв например е механизмът възоснова на който написа последното мнение? Кой и как реши да го напишеш?

Текстът си е ок, а позицията ми не се е променила. Законът за кармата с нищо не отменя свободната воля, а точно обратното. Представи си, че правиш някакво изделие от глина. Ти си свободен да му предадеш желаната форма, но това следва да стане преди глината да е изпечена в огъня. След това вече е късно да приложиш волята си. Въпреки всичко ти си този, който прави изделието, ти си творецът, а законът просто ти помага в този процес. Не може да желаеш да промениш вече извършеното действие - това не е свобода. Миналото не може да бъде променено и добре, че е така. Само бъдещето е пластично.

Докато волята у човека е неразвита, дотогава той ще бъде под робството на предопределението. Той е осъден да се движи по една „равнодействаща" линия. Това робство се свършва с развитието на съзнателната воля, защото само тя може да въвежда във всяко време нови величини в „уравнението" на неговия живот. Докато волята се направлява от непросветения разум, дотогава нейните цели ще бъдат временните явления. Когато, обаче, разумът прониква все по-дълбоко в същността на явленията, достигне мъдростта и познае, че временните явления ни се явяват само като средства за постижение на вечното, тогава просветената воля на човека ще го поведе към осъществявяне на истините и ще го освободи. По такъв начин всичките тъй различни и трудни проблеми за свободата на волята и за предопределението ще бъдат решени на своето място. Неизбежната съдба държи в робство всеки, който не проявява съзнателна воля. Относителна свобода съществува за този, който е развил Волята си до известна степен, и най-после пълната свобода е за този, който е познал Истината и е развил волята си до съвършенство. От "Карма, или Закона за причините и следствията" - Е.П.Блаватска

Чак до такава степен няма да можеш да окажеш влияние с мисълта си. Подобно влияние можеш да окажеш, но резултатите ще се проявят доста далеч във времето. Физическата материя по принцип е инертна и трудно се пподдава на пряк мисловен контрол. По отношение на физическите си характеристики можеш да очакваш мисловното влияние да се прояви в следващото ти въплъщение. 2-3 сантиметъра в повече може и да успееш да прибавиш в настоящото си въплъщение и то зависи на каква възраст си, но повече едва ли.

Чии правила? Но без значение на отговора, правилата са за да се спазват. А нарушаващият ги следва да е готов да си понесе последствията. Всяка сфера си има своите правила с които всеки влязъл в тази сфера следва да се съобразява. Примерно животът на физически план на Земята си има своите правила и който реши да живее тук въплъщавайки се във фиическо тяло следва да се съобразява с тях. Човек може да се освободи от необходимостта от въплъщение, но щом вече се е въплътил, ще се съобразява с правилата на физическия план. Дори и несъвършените човешки закони, следва да се спазват от всеки, който се е въплътил като човек. А ако някой все пак прецени, че може да си позволи да не ги спазва, да е готов да плати съответната цена. Понякога спазването на човешките закони може да доведе до отрицателна карма и изборът между двете да се окаже труден, но такъв е живота - понякога решенията са тежки. Това обаче си мисля, че са по-скоро изключения. Като цяло поне в цивилизованите държави законите са си ок. Правилата от известна гледна точка може и да ограничават, но тяхната основна функция е да организират и поддържат функционирането на една система - като започнем от принципите обуславящи битието, които са вечни, неизменни и неотменими, до временните, но развиващи се човешки закони. И ако средата в която упражняваме своята свобода няма правила, които да я обуславят, тогава къде ще я упражняваме? В условия на хаос ние няма да можем да реализираме нищо от намеренията си. Така няма да имаме и свобода. Ето как правилата са в основата на свободата.

Колко добре можем да се научим да проявяваме Живота? Колко добре го можем индивидуално и съвкупно? Животът няма цел, Животът е. Развива се не Животът, а нашите способности да го проявяваме и осъзнаваме. Той тече през нас като река. През нас като индивидуалности и през групите живи същества като съвкупности. Законите които обуславят физическото ни тяло са същите, които организират и тялото на космическия човек. Съществува диференциация и тя се основава на функциите, които следва да се изпълняват. Простите организми са на нисшите стъпала на развитие на съзнанието. Колкото по-развит е един организъм, толкова по-разнообразна и сложна е структурата му. Тогава как можем да очакваме, че с развитието си хората стават еднакви. Не, те стават все по-различни и по-различни. Защото и функциите, които изпълняват в тялото на космическия човек са различни. А индивидуалността няма как да се загуби, защото така ще се загуби и възможността да изпълняваме съзнателно функцията си в цялото.

Мисля си - не. Но присъствието на наслада не означава, че обичаме заради нея. Освен това любовта е чувство, а не волево действие, което да правим с някаква цел. Любовта е следствие от осъзнаването на взаимовръзката, която съществува на духовно ниво между две живи същества.

Който ме познава, знае, че съм много чувствителен и емоционален човек. Особенно за всичко, което е свързано със справедливостта и истината. В дискусията, поне аз, няма какво да изгубя. Където виждам възможности, няма как да повярвам, че пътят е без изход. А ако пътят все пак е без изход, докато не стигна този евентуален край на пътя, не бих се отказал.

Аз тук в тази тема приказки колко сме велики не съм видял. Не знам защо са нужни тези спекулации. А кой на кого колко ще дарява, това си е негова работа и не виждам смисъл да се коментира в темата. Ти пък кой си да съдиш. Да оставим настрана, че никой от пишещите не ти е дал основание за подобни квалификации. Твоето не е критика. Критика е да посочиш отрицателните страни наред с положителните. Твоето е тенденциозност.

Аз къде съм използвал думата забрана? И разбира се, че всички нагоре по веригата трябва да понесат последствията от решенията и действията си. Тези охранители не са се назначили сами на работа, както и тези, които са ги назначили не са се назначили сами. Ал Капоне беше само пример. Това, което се случва в България не е прецедент. Имало го е и в други държави и те са се справили с проблема. Не виждам основания в мисълта, че ние не можем да се справим.

В България не се случва и малка част от това, което се е случвало по времето на Ал Капоне например. Е, американчците са оцелели някак си. Вярно е, че много охранители са бивши полицаи и още поддържат връзка с бившите си колеги. А на варненци бих препоръчал да не пазаруват във въпросния МОЛ, за нищо на света. Това е което реално могат да направят и то не е малко.