Станимир

В различните учения, има съвсем леки разминавания по отношение на седемте сфери/локи/свята, като ментален, астрален и т.н. Общо взето навсякъде е едно и също. Както споменах деленията са условни. Всеки си ги прави в контекста на собственото си учение и така трябва да бъде. Ако се прави съпоставка между дадените класификации на световете в различните учения трябва много да се внимава, защото въпреки еднаквите имена, обхватът може да е различен и обратно - да се използват различни термини за едно и също. А що се отнася до световете, то теософската класификация е директно взета от пураните в Индия. Телата съответсващи на различните светове/локи - също. В будизма световете са си същите: кама дату - астралния свят, рупа дату - менталния и арупа дату - този на висшия ум. Като цяло мисля, че е добре да не се навлиза в прекалени подробности в тези класификации - всеки може да ги изучи, но така или иначе без съответната опитност в тези светове, истинско разбиране за тях няма как да има. Даденото в теософията (и не само) е най-общо. Ние познаваме твърде малка част от света в който живеем, а възможностите ни за разбиране не предполагат нещо кой знае колко повече. Тази илюзия, че сме венеца на еволюцията, докато всъщност сме на първото стъпало на разумния живот, е доста подвеждаща.
 

Намерих го. На английски. На български така или иначе тези текстове ги няма.
"The word SOLIDARITY is derived from the Latin word solidus, signifying solid. A solid is a body that has its parts firmly and strongly knit together.
A perfect solid would be a body whose parts are so close and dense that no outside force or body could penetrate and separate them.
Mathematically and physically, a solid is a body which has the THREE DIMENSIONS of length, breadth, and thickness.
Metaphysically and spiritually, a perfect solid is a body that has SEVEN DIMENSIONS. Humanity knows of the three dimensions with but a slight glimmering or sensing of the Fourth Dimension. Therefore, the Fifth, Sixth and Seventh Dimensions are as yet unthinkable and unimaginable to all save the very few. So much 26 for the root meaning of the word Solidarity." /Teachings of the Temple - vol.2/
"A junction is a point where two or more lines meet, and the term seems peculiarly apt in referring to an intermediate plane.
The idea of a 4th dimension of space is commonly accepted, but that there may be a 5th, a 6th, and a 7th dimension of space is not so well understood, nor is the fact that these dimensions are in fact junctions between definite states or planes of substance wherein is accomplished the evolution of the human soul.
The 4th dimension of space — the “withinness” of matter as it is sometimes termed — and the first intermediate plane beyond the physical are identical. The instability of matter is a well-recognized fact; that there is a definite point or place wherein the impulse to change form — to pass from one state of vibration into another — is given and the change accomplished is not of common knowledge. The changes that appear on the physical plane take place in the cells of the objective form, and eventually appear in some modification of that form. The changes that take place in the substance of the Astral and Mental bodies first occur in the molecule and atom, but it must be remembered [484] that the changes are instigated and produced on the intermediate planes between the full planes upon which substance is stabilized to a much greater degree." /Teachings of the Temple - vol.1/

Една от причините според мен се крие в самата склонност на човека да се придържа към познатото, към това с което е свикнал. Също така да не е инициатор на промяната, да получи решение отвън...
Друго, което ми идва наум и в случая това мисля, че е по-съществено, е приемането на статуквото за нормално. Хората приемат за нормално управляващите да крадат; това някой да се облагодетелстсва от позицията си; да се търси някаква незаслужена полза... В повечето случаи за хората проблем не е системата, а това, че не са от другата страна. Това не е само в България. Корупция има навсякъде и България изобщо не е в челните места. Не е и на последните, за съжаление.
В икономиката (и не само) е добре известна пирамидата на Маслоу за потребностите на населението. Тя освен, че обяснява доста неща, се явява едно мощно средство за контрол над масите. Това само споменавам, като възможна посока за разсъждение.
Различаването е съвкупност от множество условия. Чисто практически за да различим истината по-добре, трябва да сме информирани. Трябва да потърсим информация от различни източници, също така доколкото можем да проверяваме тези източници. Примерно някой бил професор и казал нещо, ама че има още десет професора, които казват друго, не се взема под внимание. Или пък използването на общи думи, обобщения и безсмислени фрази. Медиите примерно напоследък използват израза "психологическа граница", който е напълно безсмислен. И си поставят психологически граници през два-три дни. Подсъзнателното впечатление, което оставят определени изрази, главно поради силното първично впечатление, което пораждат и аналогиите, които предизвикват е широко използван механизъм в рекламата и политиката.
Освен това информацията може да е вярна, но да е поднесена по начин, който да провокира един или друг извод. Може акцентът да е така поставен, че да се изтъкват като съществени не чак толкова съществени моменти и да се пренебрегват други, които са действително важни. Този прийом също се използва повсеместно. Ние трябва да се научим да забелязваме когато това се прави и така в известна степен да различим скритите мотиви на представящите информацията. Когато примерно непрекъснато се подчертава даден успех, преувеличава се неговата значимост, изтъква се собствения принос за постигането му, е добре да се научим да се абстрахираме от тези опити за въздействие и да видим, дали всъщност информацията, която ни се поднася не цели на първо място нечие самоизтъкване. Или пък в случая с корона-вируса - всяване на страх.
Друг момент, който ще засегна е използването на объркващи и неразбираеми изрази. Ненужната сложност трябва доколкото можем да опростим; да се опитаме да редуцираме казаното до едни по-основни, по-прости положения, които обаче ще ни ориентират в това какво точно се казва. Когато се разбира ядрото на един проблем, то разбирането може впоследствие да се задълбочи и усложни. 
п.п. Пропуснах интуицията. Тя може да се изрази първоначално в едно усещане, че нещо не е наред, без точно да ти подсказва какво. Но на един последващ етап и съчетана с други качества, може точно да те насочи и към обяснението, и към причините.

Една от причините според мен се крие в самата склонност на човека да се придържа към познатото, към това с което е свикнал. Също така да не е инициатор на промяната, да получи решение отвън...
Друго, което ми идва наум и в случая това мисля, че е по-съществено, е приемането на статуквото за нормално. Хората приемат за нормално управляващите да крадат; това някой да се облагодетелстсва от позицията си; да се търси някаква незаслужена полза... В повечето случаи за хората проблем не е системата, а това, че не са от другата страна. Това не е само в България. Корупция има навсякъде и България изобщо не е в челните места. Не е и на последните, за съжаление.
В икономиката (и не само) е добре известна пирамидата на Маслоу за потребностите на населението. Тя освен, че обяснява доста неща, се явява едно мощно средство за контрол над масите. Това само споменавам, като възможна посока за разсъждение.
Различаването е съвкупност от множество условия. Чисто практически за да различим истината по-добре, трябва да сме информирани. Трябва да потърсим информация от различни източници, също така доколкото можем да проверяваме тези източници. Примерно някой бил професор и казал нещо, ама че има още десет професора, които казват друго, не се взема под внимание. Или пък използването на общи думи, обобщения и безсмислени фрази. Медиите примерно напоследък използват израза "психологическа граница", който е напълно безсмислен. И си поставят психологически граници през два-три дни. Подсъзнателното впечатление, което оставят определени изрази, главно поради силното първично впечатление, което пораждат и аналогиите, които предизвикват е широко използван механизъм в рекламата и политиката.
Освен това информацията може да е вярна, но да е поднесена по начин, който да провокира един или друг извод. Може акцентът да е така поставен, че да се изтъкват като съществени не чак толкова съществени моменти и да се пренебрегват други, които са действително важни. Този прийом също се използва повсеместно. Ние трябва да се научим да забелязваме когато това се прави и така в известна степен да различим скритите мотиви на представящите информацията. Когато примерно непрекъснато се подчертава даден успех, преувеличава се неговата значимост, изтъква се собствения принос за постигането му, е добре да се научим да се абстрахираме от тези опити за въздействие и да видим, дали всъщност информацията, която ни се поднася не цели на първо място нечие самоизтъкване. Или пък в случая с корона-вируса - всяване на страх.
Друг момент, който ще засегна е използването на объркващи и неразбираеми изрази. Ненужната сложност трябва доколкото можем да опростим; да се опитаме да редуцираме казаното до едни по-основни, по-прости положения, които обаче ще ни ориентират в това какво точно се казва. Когато се разбира ядрото на един проблем, то разбирането може впоследствие да се задълбочи и усложни. 
п.п. Пропуснах интуицията. Тя може да се изрази първоначално в едно усещане, че нещо не е наред, без точно да ти подсказва какво. Но на един последващ етап и съчетана с други качества, може точно да те насочи и към обяснението, и към причините.

Да, и фракталите. Математиката в природата винаги ме е привличала, въпреки неголемите ми математически способности. 
Този принцип за съответствието, за мен поне е най-лесния за разбиране от седемте. Първият, че светът е метален само изглежда лесен. Двата принципа за полюсите и за пола също. Сега като си прочетох написаното за тях отпреди 13 години, определено не съм доволен.
Когато имам на разположение компютър, може да опитам отново. 

Всъщност поне на английски думите са above и below (означаващи по-скоро "над" и "под" в случая над или под нашия свят - земята). Делението на три свята е характерно за много учения - земята, подземния свят и небето. Т.е. имат се предвид всички сфери. Принципът може да се отнесе също малкото и към голямото или пък към различните степени на развитие. Също към познатото и непознатото и по този начин правилното му прилагане може да е от полза при изследването на последното. Ограничения в приложението на този принцип (а и на другите) всъщност не би могло да има, защото по дефиниция принципите са общовалидни и неизменни.
Самият принцип изразява единството в разнообразието, което ни заобикаля; съществуването на общи модели на основата на които е изграден светът в който живеем. 
....

Всъщност поне на английски думите са above и below (означаващи по-скоро "над" и "под" в случая над или под нашия свят - земята). Делението на три свята е характерно за много учения - земята, подземния свят и небето. Т.е. имат се предвид всички сфери. Принципът може да се отнесе също малкото и към голямото или пък към различните степени на развитие. Също към познатото и непознатото и по този начин правилното му прилагане може да е от полза при изследването на последното. Ограничения в приложението на този принцип (а и на другите) всъщност не би могло да има, защото по дефиниция принципите са общовалидни и неизменни.
Самият принцип изразява единството в разнообразието, което ни заобикаля; съществуването на общи модели на основата на които е изграден светът в който живеем. 
....

Здравей,
Ще се опитам да споделя какво мисля по някои от въпросите, които видях, че са засегнати в темата. 
Първо ще обърна внимание на някои неща:
- Сатана означава противник, а не брат;
- Луцифер е паднал ангел - думата "паднал" също е доста изразителна;
- нито един учител дори и да твърди, че опитност от срещата с черната ложа може да се извлече (но всъщност опит може да се натрупа от абсолютно всичко и случаят не е някакво изключение), не е съветвал и няма да посъветва учениците си да се свърже с тази ложа.
Защо я има? Разбира се всичко съществуващо си има своите причини. Преди всичко останало разумът и свободата предполагат избор. Предполагат разбиране за света в който живеем и за направляващите го принципи. Един от тези принципи е единството и взаимозависимостта на всичко съществуващо. Сам по себе си отделният човек е нищо - той просто не би могъл да съществува. Това е друга тема, но осъзнаването на това единство и изместването на фокуса на човека от себе си към цялото е една от стъпките които хората следва да извървят. В момента хората са привързани по множество начини. Едва ли има човек, който да не е подвластен на една или друга зависимост - пари, власт или нещо друго, - и на всеки е ясно, че освобождаването от тези зависимости не е лесно. Именно това се получава при черните - те са създали един фокус на привличане към който са дотолкова силно привързани, че е невъзможно да се освободят. Другият полюс е т.нар. Бялот Братство. Всъщност единственият център, защото черно братство в космически мащаб няма. Последното както споменах е изкуствено създадено не от Бог, а от нечия себичност и привързаност.
Както е споменато по-рано в темата, всеки избор води до съответните последствия, а те в случая с черното братство са тотална зависимост. Всеки сам се заробва или освобождава, избирайки посока, която да следва. Но когато се е оплел прекалено много, човек може да се окаже безсилен да се измъкне. Е, и за такива хора сигурно ще има нов шанс в бъдеще, но цената, която ще платят е сурова.
По-рано днес сякаш "по поръчка" попаднах на един текст, където се споменаваше принципа за съответствието и беше обървнато внимание на аналогията между Бог и родителите. И тук може би всеки трябва да се замисли дали би посъветвал децата си да извършват престъпления, да вземат наркотици или нещо подобно, с презумпцията, че това за тях ще е ценна опитност. То би могло да се случи, но никак не е препоръчително. 
Казваме, че Бог е допуснал съществуването на черното братство. Какво означава "допуснал"? Възможността е налична, но изборът е наш. Ако един градинар не може да се грижи за градината си, в нея ще поникнат плевели. Бог ли ще му е виновен тогава?

Както и ти си написала, всеки притежава стойност като човек, която не зависи от това кой е, какво може, какво прави, правилно ли го прави и т.н. Това мога да оприлича на стойността на зърното. Що се отнася до добавената стойност, не ми стана съвсем ясно дали имаш предвид илюзорна такава - породена от погрешна (само)оценка, някакви пристрастия, незнание и всичко друго в този дух. Или пък става въпрос за действително изявени качества и способности, за реализиран потенциал - т.е. вече израстналото растение. А може би и двете? 
За илюзиите мисля, че е ясно - те следва да бъдат разпознати, разбрани и по този начин да изчезнат. Ясно е, че това, което е свързано с реалната стойност е неспособно на това - нужни са наистина развити, а не само потенциално заложени качества.
Балансът виждам единствено в приемането и на реалната, и на добавената стойност. Но с втората трябва да се работи. Всъщност за мен може да се каже, че в това се състои животът.
Дали съм съзнателен в отношението към себе си - опитвам се, постоянно. Разбира се, по-лесно е да откриеш проблемите в другите, отколкото в себе си. Още повече пък да ги разрешиш. Етикетирането, категоризирането - не знам дали изобщо може без тях. Лошото е когато при това има пристрастност - да, хващал съм се да го правя. 
Не засегнах въпроса за щастието, за удовлетвореността от себе си, а може би когато говорим за самооценка трябва да засегнем и чувството за идентичност. 

Както и ти си написала, всеки притежава стойност като човек, която не зависи от това кой е, какво може, какво прави, правилно ли го прави и т.н. Това мога да оприлича на стойността на зърното. Що се отнася до добавената стойност, не ми стана съвсем ясно дали имаш предвид илюзорна такава - породена от погрешна (само)оценка, някакви пристрастия, незнание и всичко друго в този дух. Или пък става въпрос за действително изявени качества и способности, за реализиран потенциал - т.е. вече израстналото растение. А може би и двете? 
За илюзиите мисля, че е ясно - те следва да бъдат разпознати, разбрани и по този начин да изчезнат. Ясно е, че това, което е свързано с реалната стойност е неспособно на това - нужни са наистина развити, а не само потенциално заложени качества.
Балансът виждам единствено в приемането и на реалната, и на добавената стойност. Но с втората трябва да се работи. Всъщност за мен може да се каже, че в това се състои животът.
Дали съм съзнателен в отношението към себе си - опитвам се, постоянно. Разбира се, по-лесно е да откриеш проблемите в другите, отколкото в себе си. Още повече пък да ги разрешиш. Етикетирането, категоризирането - не знам дали изобщо може без тях. Лошото е когато при това има пристрастност - да, хващал съм се да го правя. 
Не засегнах въпроса за щастието, за удовлетвореността от себе си, а може би когато говорим за самооценка трябва да засегнем и чувството за идентичност. 

Съвършенството може да се разглежда като цел/постижение, ако говорим за някакво относително съвършенство. Ако говорим за абсолютното, всеобхватно и безпределно съвършенство, то може да се разглежда като посока, но не и като цел. Мерките и целите (близки и далечни) са нужни, но те са свързани единствено с относителното съвършенство, т.е. с отделните етапи от пътя към истинското съвършенство, който е безкраен. Значи проблемът се явява когато приемем постиженията за крайни, а не за стъпала от пътя ни. Тъй или иначе ние стремейки се към съвършенство, са стремим да постигнем собствената си представа за това съвършенство, а тя е ограничена (но за щастие може да бъде развивана). Това пак повтарям не е лошо, но е нещо, с което трябва да сме наясно, за да не правим грешката да смесваме нашите представи за нещата с реалните неща.От чисто практична гледна точка е по-добре да си поставяме по-близки цели, без да губим връзката с далечните.

Приемаш перфекционизма само в тесния му смисъл на вид натрапчивост от психологията. Ако потърсиш (например в интернет) обаче, ще видиш, че думата има и друг по-различен и по-широк философски смисъл. Вярно е, че подфорума в който е темата, е Психология, но не мисля, че трябва да се ограничаваме да разглеждаме нещата само от психологична гледна точка.

Всяко насилие (над себе си) води до отрицателни последствия. Когато се стремим към едно по-високо ниво на мислите, чувствата и постъпките си, в това няма нищо лошо. Проблемът идва когато не се съобразяваме с възможностите си. Това води до небалансираност в развитието (което всъщност не е никакво развитие) и дисхармония. Целта в този случай не е погрешна, но пътят към нея е неправилен. Донка спомена за постигане на резултати, но нека да разгледаме перфекционизма от друг ъгъл: като стремеж да следване на един висок идеал. Защо да разглеждаме само изопачения вариант на перфекционизма? Нека първо да разберем оригинала, а после да мислим за фалшивото копие.

Не знам, според мен обявяването на перфекционизма за изцяло отрицателен не е съвсем правилно. Всяка крайност е вредна. Човек в духа си е съвършен и желанието това съвършенство да бъде проявено е изначално присъщо при всички живи същества. Ако се разглежда човек в един отделен момент от времето, то той няма как да се проявява по съвършен начин. Човекът обаче е процес и от тази гледна точка, стремежът към съвършенство е оправдан. Разбира се този стремеж трябва да е съчетан с нужното разбиране, с търпение, с отчитане на моментните ни възможности. Ако последните не ни позволяват да реализираме идеала си за съвършенство, то следва последователно, упорито и търпеливо да работим над себе си и да се научим да действаме според идеала си. Ако не успяваме в желанието си да даваме максималното от себе си, не бива да се отчайваме и да изпадаме в депресии, а твърдо и уверено да се борим за реализирането на този ни стремеж. Проблемът не е в самия перфекционизъм, а в това как приемаме неспособността си да бъдем перфектни в настоящия момент. Така се получава разминаване между стремежа ни за съвършенство (чиято основа, пак повтарям, е в духа) и способността ни да реализираме този стремеж. Тази способност е нещо, което се развива през цялата еволюция. Ако се стремим към нещо, ние трябва да положим съответните усилия да го постигнем, да бъдем търпеливи и настоятелни, да не се отчайваме от трудностите при постигането. Необходимо е да пренасочим съзнанието си от настоящето към бъдещето и към вечността. Тогава желанието ни, да бъдем съвършени в живота си, добива един съвсем различен смисъл. Това е същото желание да опознаем себе си, своята божествена същност и да я проявим.

Да, и фракталите. Математиката в природата винаги ме е привличала, въпреки неголемите ми математически способности. 
Този принцип за съответствието, за мен поне е най-лесния за разбиране от седемте. Първият, че светът е метален само изглежда лесен. Двата принципа за полюсите и за пола също. Сега като си прочетох написаното за тях отпреди 13 години, определено не съм доволен.
Когато имам на разположение компютър, може да опитам отново. 

С уважение към Станимир, бих добавил и това, че един модел е и в едрия мащаб и в ситния. Моделите като проявление на принципи.
Ето един пример с фрактал, изведен от матем.функция
 

Всъщност поне на английски думите са above и below (означаващи по-скоро "над" и "под" в случая над или под нашия свят - земята). Делението на три свята е характерно за много учения - земята, подземния свят и небето. Т.е. имат се предвид всички сфери. Принципът може да се отнесе също малкото и към голямото или пък към различните степени на развитие. Също към познатото и непознатото и по този начин правилното му прилагане може да е от полза при изследването на последното. Ограничения в приложението на този принцип (а и на другите) всъщност не би могло да има, защото по дефиниция принципите са общовалидни и неизменни.
Самият принцип изразява единството в разнообразието, което ни заобикаля; съществуването на общи модели на основата на които е изграден светът в който живеем. 
....

Понякога ние мислим, че сме свободни. Свободата е нещо относително. Свободата, която хората търсят, е нещо относително. Има една свобода в света, която изисква спазване на известни закони. По-свободно нещо от природата няма. Какво ли не е правила тя? Какви ли опити не е правила? Следователно, ако искате да бъдете свободни, ще отидете при нея, тя ще ви покаже как можете да бъдете свободни. По отношение на нея често ние постъпваме като малките деца. Като кряскаме, като се сърдим, като искаме това-онова, ние мислим, че тя ще отстъпи. Не, природата никога не отстъпва. Повидимому нам се струва, че природата ще отстъпи и ние ще възтържествуваме. Не, природата никога не отстъпва.
Да сторя - НБ 31.01.1937 г.

Да, повтаряме го, защото явно са го забравили. Можем и ще продължаваме да го повтаряме.

Ако по стъклото на една лампа е полепнал толкова много прах, че светлината от тази лампа да остава незабележима, проблемът не е в лампата. Тя може да бъде почистена от прахта. Замърсяването е по-повърхността, в психиката, мислите, емоциите с които хората обвиват и ограничават светлината на душите си. Самата душа винаги е чиста и сияйна.

Гадно е да това, което хората са направили със света. И на мен ми е гадно, а предполагам и на много други хора, обаче друг свят няма как да ни бъде даден и ще трябва да се погрижим за този. Наясно си, че сам човек едва ли може да направи много за света, но пък може да направи много за себе си, а чрез личния си пример и за определен кръг от хора около себе си, и всеки трябва да започне именно от това. Злото ще намалее едва когато достатъчен брой хора почистят прахта покрила душите им. Може би една пробудена душа на хиляда ще бъдат достатъчни, може би една на сто – не зная точно. После нещата ще тръгнат в геометрична прогресия. Затова и всяка душа е ценна. И за да дойде времето, когато цялата красота на милиардите човешките души ще бъде изявена в живота на хората, всякакви усилия си заслужават. Прахта на злото, заблужденията и безразсъдството никой няма да помни.

Можеш, стига да знаеш как. Не може да привлечеш отговорите към себе си, ако не настроиш съзнанието си на съответната честота, която да ги привлече. Празното съзнание няма да ти докара отговорите, ако не си определил какво точно търсиш. Пасивността на съзнанието е нужна след това, когато трябва да доловиш привлечените като отговор идеи, но първо се поставя целта.

Егрегорът не е в състояние да предложи нищо ново. Да не забравяме че в 99 % от случаите, хората принизяват висшите понятия. Според мене егрегорите преди всичко възпират (задържат) развитието на хората. Дори и тези които определяме като положителни са такива само до определен момент.
Егрегорът е изопачено копие на оригинала. Той никога не представя точно и пълно истината. В него липсва съзнателност, разумност, цел. Егрегорите са създадени от хората, а творението никога не може да надмине своя творец. А висшето (човека) не бива да се подчинява на нисшето.

Имам едно усещане, че хората са негативни от нямане идея какво друго да правят. Нямат цел, която истински да обичат, или не знаят как да я постигнат, или пък при това са нетърпеливи. Общо взето негативизмът е показател за безсилие. Също на безверие, но пък вярата също е сила, както и смирението. (Надявам се всеки прави разликата между смирение и примирение.)

Тук е много важно дали тръгваме в разсъжденията си от разбирането, че идеята е нещо външно и съществуващо независимо от мисълта (и дори обуславящо я) или е нещо произтичащо от нея. Ако приемем, че идеята съществува независимо от ума, то съвсем естествено последният ще възприеме като идея не самата идея, а представата си за нея. Тази представа от своя страна разбира се, наистина е следствие на ума, но съществуването и не отрича възможността да съществува идея независима от ума и от човека въобще.

Предателството всъщност идва, когато човек вече е взел решение по коя посока ще поеме. И даже когато вече е положил сериозни усилия в предвижването си по въпросната посока.

Всяко действие си има своето противодействие. Това важи не само за физическия свят, но навсякъде. Когато човек полага сериозни усилия за нещо и е постигнал определени успехи, предателството към него се явява като противодействие. Това противодействие разбира се следва да бъде преодоляно, за да може целта към която човек се стреми да бъде утвърдена. Без съпротивление нищо не може да се утвърди. Ще дам пример: аз мога да съм много спокоен и уравновесен докато съм материално задоволен и сред положително настроени към мене хора, но ако попадна в стресова ситуация от спокойствието ми няма да остане нищо. Значи спокойствието ми и равновесието ми не са истински. Те трябва да бъдат утвърдени при тежки условия за да мога да твърдя, че ги притежавам. Ако говорим за героизъм, то предателството винаги се явява като тест, като изпитание. Но ако в крайна сметка героят въпреки предателството успее да утвърди идеята, която следва, то заслугата за това няма да е в предателя. Космическият закон ще прояви отрицателния полюс със същата интензивност с която героят се опитва да прояви положителния. А хора, които да изпълнят ролята на предателя винаги ще се намерят. Те не са специално подбрани, а предателството в крайна сметка си е техен личен избор, които ще им донесе съответните тежки последствия. Космическият закон никого не принуждава да влезе в ролята на предател. Просто има хора, които са склонни към такива действия в невежеството (или в още по-лошия вариант, в съзнателното си желание да навредят). По същия начин никой не кара пияницата да се напива всеки ден, но той сам е развил в себе си склонност към това и щом види или помисли за алкохол желанието му се събужда.


Написаното по-горе ще опиша само с една дума: ужас!!! Няма почти нищо вярно, но твое право си е разбира се да споделяш каквото мнение желаеш.

Според мен, зависи. Аз примерно мога да се наема със задължения, които не са по-силите ми, ако няма друг подходящ човек да ги поеме, но предварително ще държа това да е ясно (че задълженията не са по силите ми) на всички които разчитат на мене. Не бих влязъл в позицията да давам празни и фалшиви обещания.