Станимир

Защото те те правят това, което си. Те са истиското ти аз. Едно и също действие може да бъде продиктувано от страх, от желание да изглеждаш добре в очите на другите, от чувство за задължение или от добри намерения. Самото действие може да се окаже полезно като видимо за теб последствие и в четирите случая. Но тези видими последствия нямат значение за бдещия ти живот, а това, което си ти реално - твоята психика. Тя се преражда и нейната промяна е от значение. 

Защо трябва да се създава ограничена симулация на нещо, което имаме? Ние собствения си интелект не сме развили и не владеем - какво тогава можем да очакваме да създадем? Дори и сетивното съзнание е резултат от невъобразим брой години еволюция, а за ума да не говорим. Да, може да се създаде механизъм, който да различава много повече цветове от човека примерно. Но да се осъзнае видяното е нещо съвсем различно. Усещането за вкус не е като да ти излезе на екрана надпис - тове е солено, - на базата на определен алгоритъм за химически анализ. За психични оценки като приятно-неприятно или пък ценностни като важно-несъществено изкуствения интелект съвсем няма никакъв шанс според мен. 
А и духовното възпитание отива далеч зад физическото тяло. Аурата е неразривно свързана с психиката. Ето това е критерий за интелект - по размера, цвета и интензивността на аурата се разбира, че някакъв вид психична активност е налице.
Нямам нищо против заниманията на учените, защото търсейки начин да създадат изкуствен интелект, могат да открият други неща, да натрупат опит и да видят за какво точно може да се използва научния прогрес и за какво -  не. Съзнание не се създава - съзнанието е способност на духа. 

Дали критерият ти за щастие не е твърде висок? Или самооценката ти е нереално ниска? Търсиш щастието сякаш то е някакво постижение изискващо заслуги и усилия. Това ти пречи да го изпиташ, отдалечава те от него. Не съм в течение на писаното в темите в Психоогия, но виждам нереална оценка на теб самата и на представата ти за щастие. За теб сякаш щастието е високо горе, ти си ниско долу, а страхът е да не паднеш от високото. 
 

Защото те те правят това, което си. Те са истиското ти аз. Едно и също действие може да бъде продиктувано от страх, от желание да изглеждаш добре в очите на другите, от чувство за задължение или от добри намерения. Самото действие може да се окаже полезно като видимо за теб последствие и в четирите случая. Но тези видими последствия нямат значение за бдещия ти живот, а това, което си ти реално - твоята психика. Тя се преражда и нейната промяна е от значение. 

Физическото тяло може да изпитва болка. Страданието е вид оценка, която даваме на случващото се с нас. Най-вече поради трудността да я превъзмогнем. Както споменах, важна си самата ти. И леките, и тежките моменти ще отминат. Ти ще останеш и само научавайки се как да преминаваш през трудностите без това да се отрази негативно на теб самата, само тогава те ще спрат да се появяват. 
Условията за живот са тежки, защото хората сами си ги правим такива. И докато човекът масово не се промени, те ще продължават да са тежки - няма какво да се заблуждаваме с илюзии, че нещата могат да се случат по друг начин.

Той сам се наказва. А кармата са просто последствията от действията ни. Думата "просто" е подвеждаща де, защото да можеш да проследиш последствията от едно действие всъщност е трудно, да не кажа непосилно за нас хората. 
Не знам защо примерът със самоубиеца точно ти е интересен, след като той всъщност не чак толкова често срещан, а е по-скоро изключение. Същественото в случая не е действието, а мотивите и мислите, които са довели до това действие. Те ще породят тези последствия, които ще се проявят след смъртта. С умирането на тялото самото действие се изчерпва и толкова. Но както споменах в предния си пост, моделите и тенденциите в мисленето ни, предразположенията, склонностите, желанията - остават. Как точно ще се прояви кармата в бъдеще зависи от това какви точно са тези характеристики на психиката на човека. На изток точния термин за тях е самскари. Точно описание на това какво ще се случи с убиеца не мога да направя, дори и да знам каква точно е била мотивацията му за въпросното действие, но при всички случаи имаме една злоупотреба с жизнения принцип или жизнаната енергия, които най-вероятно ще доведат до ограничеността и в бъдещ живот. Така човекът ще бъде провокиран да се научи да я цени и пази, евентуално. Но сигурно ще има и други съпътстващи последствия.

На теория нещата са лесни. Каквото можеш променяш, а останалото приемаш без страх и изживяваш. Ясно е, че така е само на теория. Да, имаме други животи, но страховете ще си останат и те ще породят аналогични обстоятелства. Истинското решение идва когато откриеш същинската причина породила ситуацията в която се намираш. Тук отново конкретните възможности за безброй така че отговорът всеки си го намира сам за себе си. Всеки следва сам да изследва мотивацията за всякое едно свое действие, мислите си, чувствата и да изчисти тези, които прецени, че . Особено важни са тези мисли, които се появяват често в съзнанието ни при определени аналогични ситуации, защото те показват предразположения, създават навици и е въпрос на време да провокират някакво събитие в живота ни - този или следващия. 
Конкретно за страданието, може би е добре да се отговори на въпроса: какво точно поражда страданието в конкретния случай? Дали е физическа болка; психическа болка; трудност; страх; неприемане... 
Мислите са като магнит. Например, когато се страхуваш да не те ограбят, то с мисълта си е много вероятно да привлечеш някой крадец към това, което се страхуваш да не изгубиш. В крадецът има предразположеност да открадне, а в теб страх да не изгубиш нещо на което държиш - имаме два противоположни полюса, които съвсем естествено е да се привлекат, ако интензитетът на силата е достатъчен. Звучи странно когато подобни закони се прилагат за психиката, но те си действат.

Справедлив е. Щом има общи правила и закони на които всичко е подчинено и които нищо не може да измени и избегне, следователно от гледна точка на тези универсални правила и закони, животът е справедлив. Оттам нататък започват личните интерпретации и оценки според които нещо може да изглежда несправедливо, нечестно и т.н.
А дали ще се получи точно шорткът? Затова, там където се говори за прераждане, се говори и за карма. Двете учения вървят ръка за ръка. Но и там където не се говори за прераждане, също се казва, че всеки си създава бъдещо съществуване според това, което е посял. Т.е. самоубиецът е в грешка и при двете. 
Смъртта не слага край на желанията, интересите, предразположенията и психическите зависимости. Даже напротив. Силните желания и влечения стават още по-силни. И за каквото мисли човек, към такава среда ще бъде привлечен. Но ако желанието е материално, то без тяло няма как да бъде удовлетворено. Това е адът на християните, който за щастие обаче не трае вечно. Зависи от това каква енергия е вложил човек през живота си подхранвайки въпросното влечение. Самоубиецът ако е нямал някакви нисши склонности, може и да не страда по описания начин, но ще остане в съзнание привързан към земната сфера за цялото време, което първоначално му е било отредено да живее, най-вероятно осъзнавайки допуснатата грешка и невъзможността да направи каквото и да е. Всъност възможните варианти са много и зависят от конкретния случай. Но самоубийството, освен ако не е някаква саможертва осъществена от човек, който е наясно какво точно прави, а не е подведен от емоции примерно, ще има неблагоприятни последствия за извършителя.

Нещо като че ли се пропуска. Хората често правим подаръци - понякога разумни, понякога - не. Помагаме си при необходимост и без особена необходимост. Искаме друг човек да постигне нещо, и ако той иска същото, му помагаме. За кармата има кой да се погрижи. Бог си мисля, че също ще помогне на човека, ако силите на последния не достигат за нещо и ако има условия за това. Това ще даде увереност за следващия път, ще доведе до положителен опит. Ако помощта бъде забелязана и използвана, разбира се. Бог (или някои духовно израснали същества) си мисля и че ще облекчи тежестта на грешника, ако види, че тя ще го смаже ако се прояви в пълната си сила, но по-леките последствия могат да го стреснат и провокират към промяна. 

Когато се казва, че Бог живее в чистия човек или чистата душа, а не живее в грешния, то това са метафори. Това означава, че чистият човек изявява Божията воля с любовта, мислите и действията си. Иначе да се твърди, че някъде Бог отсъства, това значи да ограничим Бог. Що се отнася до физическото тяло, да то е смъртно. Но не е ли смъртно, защото така е създадено? Не са ли законите и принципите на основата на които е построено то божествени? И в този смисъл не може ли да се каже, че Бог живее в него? Да оставим настрана, че тялото е инструмент на душата, който тя оживява с една своя част и чрез който събира опитност подпомагаща развиването на всичко божествено в нея. 
Именно преходността дава възможност за промяна и развитие. Именно съществуването на несъвършенство и грях дават възможност да се развие способността за различаване между правилно и погрешно, и да се избере божественото. Иначе какво ще се получи?

Да се твърди, че Бог не живее във физическото тяло и че то е смъртта, означава, че не се познава добре физическото тяло и неговото функциониране . Душата на човека е част от Бог, но тук и сега тя е проявена в нашите тела и личности. В тях също са всички възможности, които са ни полезни и нужни тук, в материалния живот на тази планета - в нашето училище. Душата се учи тук и само тук - във физическото тяло. Мислила съм на какво всъщност се учи тя, ако е част от Бог. Засега съм стигнала до извода, че се учи как да се проявява в хармония със своята същност, с условията на средата, в която се проявява (адаптация), и в хармония с проявленията на останалите души. 
 Така че принципно Бог няма какво да прощава на душата, но има какво на нейното материално въплъщение - личността и тялото. (моето скромно виждане по въпроса само). И ако наистина приемем, че душата ни е част от Бог, то значи този, който прощава на тялото и личността, е ...самата душа. 

Всъщност, всеки може да си направи екперимент и просто да се опита да не прави никакъв избор. Ще се убеди, че това е практически неосъществимо. А като се замисли ще разбере, че е и логически невъзможно. Ако в своята същност ние не правим избор, а изборът е само илюзия, излиза, че ние по никакъв начин не можем да действаме според същността си. Противоречието е явно.

Нямам навика да пускам метакомуникативно :). Просто в момента работя над нещо, свързано с това. Центърът се нарича Ventral pallidum и наскоро е изяснено колко важна и решаваща роля играе в избора на наградата и в контролирането на "харесвам" и "желая". Същият този център, както сочат изследванията, се активира много отчетливо и силно, когато човек изпитва безусловна любов и привързаност към други хора, с които го свързват взаимно разбиране и подкрепа (в случаите са били двойки с доказани дълголетни устойчиви и хармонични връзки). За мен това си е точно в темата за пре-детерминизма и свободната ни воля. 
Във връзка с това си изказвам мнението и за "съветването" и "вслушването в съветите / цикленето". 
Въпросният център съзрява постепенно заедно с личността на човека и под влияние на възпитателната характеристика на социалната среда. Съответно, ако ние сме израснали в различен възпитателен контекст, вероятността нашите ценностни нагласи да съвпадат, се свежда до случайност. Така че да се съветваме и да очакваме другият да се вслуша в съветите на нашата ценностна система, е меко казано наивно. 
Тук има друг момент - въпросният център е гъвкав и продължава да се развива и променя през целия живот - разбира се с по-бавни темпове и по различен от детството начин. Единият е ценностна криза - когато организмът покаже, че ценностният филтър води до самоунищожение, или се избира самоунищожението, или промяна в ценностния филтър. Вторият - ценностният филтър изпитва нужда от допълнителна информация, за да промени елементи от филтъра или да изгради нови. Тогава базирайки се на вече съществуващия ценностен филтър, се приема филтрирана по особен начин информация от околния свят (съвет, разсъждение, пример и т.н. на други хора - или мета-опит). Това много точно съответства на много народни мъдрости от типа "не питай старило, питай патило", "бащина поука - синова сполука", "в чужда манджа сол не туряй", ... и самият факт на съществуването на тези пословици..
 

Всъщност, всеки може да си направи екперимент и просто да се опита да не прави никакъв избор. Ще се убеди, че това е практически неосъществимо. А като се замисли ще разбере, че е и логически невъзможно. Ако в своята същност ние не правим избор, а изборът е само илюзия, излиза, че ние по никакъв начин не можем да действаме според същността си. Противоречието е явно.

Капацитетът предполага да имаш избор, който избор капацитетът ограничава. За да нямаш съвсем никакъв избор, не би трябвало да имаш какъвто и да е капацитет. Но това последното е крайност, както и неограничената свобода. Всеки се намира някъде между двете. Условията на средата и възможностите ни свързани с даден избор са само ограничение.
Дори физически да нямаш алтернатива, примерно падаш от самолет и не можеш да промениш движението си надолу, то самият факт, че го осъзнаваш е свобода. Друг човек ще осъзнае случващото се по различен начин. 
Да, някой ще каже, че и това, как осъзнава човек, може да е предопределено. Човек обаче може да допусне да се усъмни във всичко. Самият избор дали да се усъмни в една теория, че всичко е предопределено до най-малката подробност и той ли е предопределен? Т.е. действителността сама се разкрива пред едни и заблуждава други, на базата на някакъв неизвестне критерий, но пък и тези, пред които се разкрива по начин отговарящ на действителността, няма как да са сигурни, че всъщност не са от измамените. Може да си помисли, че това усещане, че можеш да избереш дали да си вдигнеш лявата ръка вместо дясната също е измамно, при положение, че нервната система е така обвързана с ума, а с времето тези движения са така добре оттренирани като навик, че за да се извърши този избор е нужна пренебрежимо малко енергия. Далеч повече енергия е необходима за осъществяване на самото физическо действие.
Толкова ясно могат да се забележат причинно следствените връзки навсякъде около нас, но някак си се допуска, че може да сме в една действителност, която без никаква причина съществува точно в този си вид, а не в някакъв друг в който събитията да протичат по друг начин. Т.е. действителност, която разглеждана в нейната цялост във времето е напълно неизменна. Вместо да се приеме логичното, а и вътрешното ни усещане, че сме в действителност, която можем да променяме в определени граници и по определени правила в тази и част, която все още не се е осъществила.

Едва ли може да се говори за прошка, ако не се засегнат също така вярата и молитвата. 
Човек във всеки един момент, с всяка своя мисъл и всяко свое действие прави избор - той или заздравява връзката си със светлите сили и Бог, или се отдалечава от тях. Когато човек иска прошка, това е защото е осъзнал и почуствал, че с мислите и постъпките си се е отдалечил. Искането на прошка е едно желание, нарушената връзка да се изгради отново. Разбира се, това искане трябва да е подкрепено и със съответните мисли и дела. А Бог ще даде възможност на всеки. Във връзката човек-Бог, ние хората сме тези, които се променят. Така че от значение е ние да пожелаем да се свържем с Него и с всички светли същества над нас. Връзката в случая е на базата на сходството, на подобието. В същото време ние сме пасивната страна, т.е. трябва да осигурим място в себе си за да може "светлината да влезе в нас". В този смисъл молитвата изпълнена с вяра е изразяване на готовност да бъдем проводници на божественото. Тук личният елемент трябва да бъде сведен до минимум. Ясно е, че тази връзка следва да се поддържа постоянно. Търсенето на прошка е само частен случай. Искреността на стремежа и вярата, съчетани с правилни мисли и действия, са от значение. 
За мен прошката означава, Бог отново да заживее в човека и човекът отново да заживее в Бог.

В какво според теб се изразява астрологическото въздействие? Не самото разположение на небесните тела е важно, а тяхното излъчване. Всяко тяло, не само небесните, излъчва лъчи с определени характеристики. При раждане например са важни лъчите, които достигат до новороденото точно в този момент, точно на това място. Ясно е, че самите планети и съзвездия са променили местоположението си на небосклона. Това обаче като че ли няма особено практическо значение. Имаме наслагване на различни излъчвания, които могат да са хармонични или не помежду си, взаимно да се усилват или пресичат под различни ъгли.
На Венера влиянието на Венера вече няма да е астрологическо. Влиянието на Земята ще е такова. Не знам с какъв характер е, тъй като просто няма наблюдения на базата на които да се правят изводи.

Тази тема, може би е подходящото място, да обърна внимание на нещо, което не се осъзнава изцяло - това, че условията в които живеем ние тук и сега изобщо не са тежки. Да, разбира се има трудности, но ако ги сравним с тези от миналото? С войните, които са се водили в продължение на векове; с необходимостта да полагаш часове тежък физически труд и след това да мислиш евентуално за нещо друго; с трудностите да си намериш дори и една книга, сравнено с достъпността на информацията и образованието днес. А дори и сега в много държави условията са далеч не така леки, както в България - глад, болести, мизерия... Да, свикнали сме да се сравняваме с икономически богатите държави. Свикнали сме и в моменти на трудности да се потапяме изцяло в емоцията на недоволството. Искаме едва ли не животът ни на земята да е като на пикник. Обикновено на децата много неща им се дават наготово от възрастните, но с времето те следва да се научат да се справят сами в живота и на свой ред самите те да започнат да полагат грижи за другите. Но в свят в който всичко е движение, бездействие не може да има, а високата организираност предполага да няма безсмислени занимания. Твърди се, че има планети където условията са далеч по-тежки от земните. Има и такива, където животът по-лек, но това е защото те са си го направили такъв. И по-лек, но в какъв смисъл - със сигурност не се отнася до работата, която вършат, а до вътрешната им настройка, до отношението, до разумния ритъм. Без усилия не може да се расте. Без смяна на условията разумът не може да се разшири и умът не може да придобие гъвкавост. Искаме познатото, лесното, сигурното - но тези желания не са в наша полза. Ако за нас, е достатъчно сегашното ни ниво, то е защото не познаваме следващото. Не вярваме, че можем да постигнем нещо по-добро и някак си искаме то само да се случи или пък някой друг да ни го осигури. Да, помагат ни, но разумно, колкото трябва. Трябва да сме наясно, че получаваме колкото е необходимо и заслужено.

Често казано - не знам. Ясно е, че много идеи, които за нас са нови, за други хора не са. Идеи, които за човечеството са нови, може да са съществували отдавна в други светове. Всичко се свежда до осъзнаването им. Но така, както го разбирам, въпросът е дали има идеи, които никога досега не са се проявявали някъде в цялата вселена. Т.е. те са нови за всички съществуващи йерархии от по-висши същества. Колко високо трябва да стои евентуален клас същества, които са способни да проявят нещо съвсем за първи път? Както споменах - нямам си представа.

Ако си го съставил сам (дори и не изцяло, но само в една част) то е творчество. Защото ти създаваш нещо ново, уникално за теб. Няма две еднакви съзнания и съответно няма два еднакви светогледа. Едни ще се отличават от други повече, от трети по-малко, но винаги ще има някакви разлики внесени от индивидуалното съзнание. Човек събира информация чрез сетивата си, но също я интерпретира по определен специфичен единствено за него начин и в крайна сметка общият светоглед, който си изгражда не е нещо, което получава наготово, а негово индивидуално творение (поне в една своя част, но това е достатъчно).

Защо трябва да го правя? За мен творчеството не се заключава единствено в създаването на нови идеи, а и в прилагането на вече съществуващите. Детето правещо само къща от кубчетата си за игра също твори. Не може да ограничаваме творчеството само до творение от нищото - това и Бог не го може. За да направиш стъкло ще използваш пясък. Пясъкът също е съставен  от определени по-фини елементи. Така и идеите - ами и те си имат някаква основа непонятна за нас, която висшите същества създаващи идеята вземат наготово. Тази логика, която се опитвате да прокарате признава за творчество само това ex nihilo. Аз от своя страна мога да поискам поне един пример за такова творчество, и тъй като такъв няма да ми се даде, мога да направя заключението, че творчество в смисъла, който ти и Дао влагате изобщо е невъзможно.

Благодаря!
Това се опитвах да споделя като мнение. Без усилия, които на по-повърхностно ниво са мотивирани от недовоството към развитието в дадена ситуация, не може да се "расте". Ако сме "видимо доволни" от всичко, то скоро се губи мотивацията да променяш. А тогава се почва едно "носене" по вълната и понижена умствена активност. А мозъкът ни старите хора често са го сравнявали с мускул, за това има израз "Тренирай си мозъка". И последващ полезен съвет - "Нищо научено не е излишно!". Стига и да се прилага на практика, де, ако сме успели "да му намерим" практическо приложение

Отче наш.
„Бог е Любов“.
Ще взема само няколко думи от 15-ти стих, 9-та глава от Ев. на Йоана.
„Духът Божи“.
Неделна беседа:  602. Умих се и гледам - 27 октомври 1935 г.
„Умих се и прогледнах“. Пожелавам на всички да се умиете и да прогледнете!
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.

Да напомня: "Блажени нищите духом; защото тяхно е царството небесно". (Матей 5).
"Горко на богатия, който не е богат, горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах."
Ясно е, че думата "богат" е употребена два пъти с различен смисъл вложен в нея. Едното значение е положително, а другото - отрицателно. Също и за думата "беден".
Богатите, които не са богати, т.е. богатството им не е истинско, а се ограничава само до този свят. Въпрос на време е това богатство да бъде загубено. Това не е задължително да са само пари или пък слава, или връзки, или някаква даваща предимство в живота информация. Може да е всичко, което си мислим, че притежаваме, но в действителност то има стойност само за живота ни като конкретната настояща личност. В противовес на посочените има качества и способности, знания, отношение към света, към живота и към живите същества, които не се губят, а растат и се развиват във вечността. И тези последните представляват истинското богатство в човека. 
Сиромасите или нищите духом, не са тези, които нямат, но са тези, които търсят, които се стремят да порастнат, защото знаят, че по отношение на Бог всички са деца и всички са бедни. Това са хората с висок идеал, които се стремят към този идеал, защото осъзнават, че все има много още какво да направят, да научат и да постигнат.

Да напомня: "Блажени нищите духом; защото тяхно е царството небесно". (Матей 5).
"Горко на богатия, който не е богат, горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах."
Ясно е, че думата "богат" е употребена два пъти с различен смисъл вложен в нея. Едното значение е положително, а другото - отрицателно. Също и за думата "беден".
Богатите, които не са богати, т.е. богатството им не е истинско, а се ограничава само до този свят. Въпрос на време е това богатство да бъде загубено. Това не е задължително да са само пари или пък слава, или връзки, или някаква даваща предимство в живота информация. Може да е всичко, което си мислим, че притежаваме, но в действителност то има стойност само за живота ни като конкретната настояща личност. В противовес на посочените има качества и способности, знания, отношение към света, към живота и към живите същества, които не се губят, а растат и се развиват във вечността. И тези последните представляват истинското богатство в човека. 
Сиромасите или нищите духом, не са тези, които нямат, но са тези, които търсят, които се стремят да порастнат, защото знаят, че по отношение на Бог всички са деца и всички са бедни. Това са хората с висок идеал, които се стремят към този идеал, защото осъзнават, че все има много още какво да направят, да научат и да постигнат.