Да, Диана и Добромир са много прави.
Преди време имах голямото желание да чувам добре, да си развия слуха. В йога има специално упражнение за това. Не знам до колко бях успяла, но като че ли имах напредък. И какво се случи, желанието ми( да кажем) се беше осъществило, но това, което чувах никак не ми харесваше. Ама никак. И може би не бях достатъчно подготвена, защото имах след това един кризисен момент, но и с него се справих.
Сега нямам никакво желание да зная какво си мислят/говорят хората, достатъчно ми е това, което те ми казват и това, което виждам, докато говорят. Защото с реакциите си, изражението, очите, жестовете, те казват твърде много, предостатъчно.