Jump to content
Порталът към съзнателен живот

helen

Участници
  • Posts

    238
  • Joined

  • Last visited

Reputation Activity

  1. Like
    helen reacted to Светлина и Хармония for a blog entry, Апокалипсис или освобождението на Земята.   
    Един велик славянски народ се пробужда. Една нова надежда.
    Обърнете внимание, събудете се....
    Може би Спасението вече е дошло...
    Не пропускайте шанса...
    Погледнете това:откровения
  2. Like
    helen got a reaction from Розалина for a blog entry, Смирение ли бе това?   
    Четох в една книга, една глава, която беше посветена на нашето его и как всъщност реагира то в различни ситуации. Как например ако някой изпревари вашата кола и ви пресече пътя, егото веднага ще реагира чрез желание да му отмъстим по един или друг начин.

    И понеже не шофирам, точно същия ден ми се предостави много интересна ситуация.
    Отидох в НАП да си платя осигуровките, взех си номер 72. Влязох и отидох до гишето с моя номер. Тъкмо съобщих на служителя за какво съм там и изведнъж дойде жена с номер 73 и си връчи документите смело. Служителят само ми каза, че веднага ще може да ми направи справка, но започна да обработва нейния казус, който беше доста по-дълъг.

    Нищо не казах. Вътрешно се зачудих защо става така, нали съм с 72 номер. И в този момент направо връхлетя втора жена с номер 74 и през мен си подаде дискетата с нейната информация.

    Тоест аз бях обслужена последна макар номерът ми да беше преди техните.
    Но, не почувствах нищо. Нямаше раздразнение.
    Но, дали е смирение?

    И може би в такава ситуация човек вътрешно трябва наистина да е смирен, но външно да изрази и защити правото си.
  3. Like
    helen reacted to Галатея for a blog entry, Мечтание   
    Мечтаниеавтор: Galatea

    Когато ти е тъжно във дъжда,
    спомни си как изгрява слънце в утринта.
    Макар, че никой няма да го оцени,
    то всички иска да развесели.

    Сияе цялото във свойта светлина
    и носи мир, хармония и красота.
    Дарява всичките души,
    със най-мечтани светли дни.

    Донася ни неземна светлина
    и плуваш в неговата топлина.
    Щом с него се съединиш,
    ти мъката ще разтопиш.
  4. Like
    helen reacted to Галатея for a blog entry, Изход   
    Когато ти направят най-голямата злина,
    ти си кажи във своята душа:
    " Благодаря ти Боже за това! "
    Непоносима е скръбта,
    но утре тя ще се смали,
    и всеки ден ще се топи,
    накрая ще се изпари.
    Ще си остане само спомен за това,
    че ти си плакал тихо у дома.
    След най-голямата беда,
    пристига ненадейно радостта.
    Промяната във теб сега,
    ще те опази от врага.
    Ще знаеш неговите хитрини
    и ще се пазиш от злини.
    И даже да те спъне във света,
    ти знаеш,че е временно това,
    след всичките безброй беди
    ще се издигнеш до големи висоти.
    Ще заживееш в Божията светлина
    и ще направиш път във вечността,
    и въпреки, че има тъмнина
    ти ще вървиш към райската земя.
    И твоят най-добър, единствен на света,
    любящ и искрен твой Баща,
    ще те закриля винаги в беда,
    ще те осипва с най-невиждани блага.
    Забравяш всичко на мига,
    щом в теб изгрее Любовта,
    обливаш се със топлина,
    шептиш ти най-великите слова.
    Изпълваш се със сила във Духа
    със вяра светла във ума
    намираш ти спасителния ход
    и тръгваш устремено в новия живот.
    Галатея
  5. Like
    helen reacted to Галатея for a blog entry, Молба   
    Живея аз във злоба и тъга
    и зная, че това е моята вина,
    защото правила съм аз това,
    когато съм била във тъмнина,
    във миналото в слепота.
    Сега ще преживея всичките беди,
    докато кармата се изплати.
    Страдания раздират моята душа,
    но нека аз за всичко да благодаря.
    Пренасям се във свят изпълнен с добрини,
    оглеждам се за някакви възвишени души
    и нека те ръка да ми дадат
    със своята любов да ме окуражат.
    За Божията Милост аз трептя,
    очаквам да ми се прости греха,
    да свърша мисията, за която съм дошла,
    да светя там, където има тъмнина.
  6. Like
    helen reacted to Светлина и Хармония for a blog entry, Врата   
    Каква любов си имал,
    за да понесеш греха.
    И кръстът, който ти сковахме,
    е единствена врата, ...
    към теб.
    Защо Любящий мой,
    избрахме тази участ?
    Не тръгнахме след теб.
    И думите ти със съмнение покрихме.
    Сега се молим, викаме те, пак да ни спасиш.
    Ала на твоя кръст сме вече ние.
    Ела Божествений, спаси ни.
    От кривата ни мисъл.
    От ненаситното его.
    От неизбежната ни гибел.
    Врата е твоят, кръст.
    Благословен да бъде.
    Ще страдам днес за теб,
    и утре даже.
    Във твоята защита ще застана.
    И ще повторя думите ти към света.
    Осанна!
    Любов и Милост за души страдални.

    11:58ч. 26.април.2011г.
  7. Like
    helen reacted to Иво for a blog entry, Буря   
    Бурята е буря, но в мен е Той.

    Стоя сам пред Морето. Чувствам се толкова малък, много малък. Усещам могъществото на Безвремието и аромата на Вярата, но се чувствам сам. Пред мен са вълните на моите мечти и копнежи - несбъднати реалности. Аз съм сянка пред океана на Бъдещето.

    Усещам вятъра, който пее нежна песен. Песента докосва раните на душата ми и ги лекува. Тишината прониква в съзнанието ми и ме обзема, както вълните леко докосват брега отново и отново.

    И тогава виждам нея - Бурята. Тя идва като ураган, който не е искан, но е нужен. Помита всичко по пътя си - мечти, мисли, цветове. Няма вече ред и порядък. Яснотата се превръща в хаос, а хаосът в Шепот от Там.

    Стоя сам на брега и гледам как вълната се приближиава с бясна скорост към мен. Тя е десетки пъти по-голяма от мен. Няма страх, но Бурята ме обзема напълно. Вълната се стоварва върху мен... И нищо. Още съм жив, още съм на брегът, но Бурята е още в мен и става все по-могъща.

    Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.

    Идват още вълни, още и още. Хаос, тишина, отново хаос и отново тишина.
    До мен на брега стои малка, на вид обикновена пръчка. Всички отговори, всички възможности са там. Само трябва да се протегна и да я взема, но колко се страхувам да я докосна. Парализиран съм от страх. А колко малко ми трябва само. Трябва само да отворя очите си, да погледна в дълбочината на душата си и да я взема. Трябва ми смелост и сила да бъда себе си. Да, ето това искам, да бъда себе си. Колко е просто само, а колко още урагани трябва да минат през мен, за да бъда във връзка с истинската си същност. Следваща вълна, отново и отново. Стават все по-силни, целият съм мокър.
    Остави ме Буря - крещя аз, просто искам да бъда себе си. Не мога и не искам повече да те потискам. Урагани на моето сърце, благодаря ви! Сега вече знам!

    Бурята ме разтърсва за доброто, що е в мен.

    Изведнъж се случва онова, което чаках толкова време. А колко е просто само, отнема само миг от Вечността. Бурята продължава, но няма власт над мен. Усмихвам се, уверено се превеждам, за да взема Пръчката. Докосвам я и изведнъж всичко се променя. Настава пълна тишина и мир. Това е безконечен Мир, при който няма аз и ти, всичко е Едно. Няма минало, нито бъдеще, има само Тук и Сега. Вълни на неописуема Радост се разливат. Бурята в мен се превръща в нежен вятър от Тишина, морето - в океан от Щастие, а пясъкът - в безбрежно поле от разцъфнали Лотоси. Слънцето изгрява и разстила своята Топлина, а планинските върхове ми изпращат своята Обич. Всичко е на мястото си, бурята май е още някъде там, но Тук е тихо и спокойно. Сега съм и Океан, и Вятър, и Върхове. Толкова е лесно да бъдеш себе си.

    Благодаря ти Буря!
    Благодаря ти Небе!
    Благодаря ти Душа!


    23.03.2011 г.
  8. Like
    helen reacted to Станимир for a blog entry, ...   
    Когато погледа Ти не желая
    и търся да се скрия като мъничко дете,
    дори когато тъй отдалечавам се, аз зная,
    към мен протегнати са Твоите ръце.

    И търпеливо чакат бурята в мен да утихне,
    мъглата от илюзии да се стопи,
    В сърцето ми Ликът Ти пак да засияе
    и Твоята усмивка да ме озари.

    Единствена опора нерушима,
    е мисълта за Твоята Любов –
    безбрежна, вдъхновяваща и... недостижима,
    завинаги пленила ме със своя зов.

    Далечна, и все пак колко близка,
    даряваща надежда и крила,
    и колко лека, извисяваща е Любовта ти,
    всеосвещаваща със своята светлина!
×
×
  • Create New...