Дина

и сигурно си му помагнала, Силве, след убедителната ти победа.

и сигурно си му помогнала след убедителната ти победа.

Може би паралела ще приеме величини сравними с нашето светоусещане и това на еднодневките. Ако реши да ни допусне до или в себе си. И ако въобще е развил величини. АКО и дали!

Благодаря ти!

А за теб? С няколко думи, Крис!

Щом има спомени от бъдещето значи всичко се случва в един момент и всичко е предопределено.Нашите еони са Миг за Някой, миг в който няма нищо неизвестно. Пространствено-времевите величини са наши земни измерения.Ако има други паралелни светове, то какви ли са техните? За тях и спрямо нас ?

"Пуснете децате при Мен и не им пречете!" От Матея свето Евангелие Как тълкуваме? А в действителност какво е нашето действие? Честит да бъде празникът на децата! И слънцето им се усмихна!

И ако правилно разбирам , то вибрацията се усеща?

Да! Разлики много! Изворите също и са дълбоки. Икар изгаря за да освети пътя към познанието. Ние вървим по този път и натрупваме знания. Силата се съдържа в самото натрупване на знание, а не е наша. И не е достатъчна. Това е част от пътя. Колцина са извървяли пътя до мъдростта? Там е истината за познанието, светлината и познанието за истината.

Кой е носителят на спомена?

А може би ние не можем да ги разберем. Имах най-прекрасния ризеншнауцер на света-Арчибалд. Преди време, в среднощните часове, детето ми спеше, а аз гладех.Съпругът ми беше на работа. Кучето също спеше в големия коридор. В един момент то стана тихо, загледано в една конкретна посока-към един ъгъл на тавана.Наоколо беше среднощна тишина. Започна да ръмжи в посока на ъгъла. Застана в отбранителна позиция на прага на стаята, в която бях. Когато се приближих към кучето, то ми показа да стоя в стаята. Поглеждаше ме и препречваше изхода. Придвижваше се леко на зад, без да отделя погледа си от посоченото място. Настръхна.Започна да лае заканително. По всичко личеше, че "разговаря с някого". Този "някого" не беше добронамерен. С муцуната си побутна вратата на стаята и аз я затворих.Успокои се.Цяла нощ това прекрасно животно стоеше плътно до мен.Известно време след това често поглеждаше към тавана??? Струва ми се , че от цялата ситуация аз не узнах какво стана. Интересно за мен беше да разбера дали можем да постигнем общуване без говор.В последните години от живота на моето куче, си "говорехме" с поглед в очите. След смъртта на Арчибалд в живата ми настъпиха много обрати на различни нива. Това куче не беше случайност. Въобще за съзнанието и за самосъзнанието при животните много можем да си говорим, но човечеството е още далече от истината. Та ние още не познаваме и общуването им, не сме излезли от дарвиновата теория за първосигналната система, не разгласяваме, че животните разбират езика ни , а ние техния-почти не...Ние не познаваме достатъчно и нашата собствена чавешка психика, съзнание и самосъзнание. Напред е времето!

За мен душата слива посоките на времето. Душата обединява спомена и опита в познати и непознати пространства. Тя говори с безмълвен глас - усещане.

Преди години четох статия, в която се защитаваше тезата, че всички болести са заболявания на нервната система. Във времето, от собствен интерес, проследявах някои новости в различни науки. В темата за най-страшните болести, Мона изказва ясно съждение за най-страшната болест - шизофренията. Връзката, която посочи тя с човешко качество ме накара да надникна и тук. Механизмът на протичането и промените в биохимичните процеси на тази болест са пълна загадка за психолозите и психиятрите.Донякъде е изяснен резултатът от хода на болестта. Най-навите открития в няколко обединяващи се науки говорят вече за вероятността шизофрениата да се нарече социално заболяване. Това би се превърнало в медицинска революция, защото ще се разкрият пътя и начините , по които интравертните и екстравертните психични процеси влияят на жлезите с вътрешна секреция и биохимичните процеси и промени в организма. Научната фантастика често става реалност!

Дълго наблюдавам тази тема. Няма движение. И тук в този форум.Знам, че не е спряло времето, но заживяхме в епохата на "скоростите" и скоростните промени. Няма как- Културата се обзема и от новите достижения на цивилизацията. Обществата ни се изпълват с глобализиращи се информационни същества.Еклектика, нови литературни и филмови герои и новата голяма книга на интернет пространството: най- общо футуризъм. Такава среда търси и училището за да отговори на интересите на учениците. Възможности и много и малко, но избледняват и дори се загубват пътищата към някои ценности, добродетели, образи и автори. Питах, наблюдавах и видях нещо, което ще ти споделя, Ради: Учителите са притиснати от програми, планове и проверки.Онези учители, които имат духовна нагласа и разбирания за автори и творби /като Н.Райнов/, нямат възможности да "откъснат" от учебните часове, а и могат да бъдат санкционирани ако проявят правото си на свободен избор. И още- в другата част на класната стая се виждат питащите погледи на учениците. Не разбират и не искат да си "губят времето". Повече от тревожно е!

Може ли някой да сподели какво знае за кода на Кирило-методиевата азбука? Там е скрито познание. Ключът още не е намерен. Наближава ли времето за това откритие?

И при по-добра оценка пак идва. Смъртта е края на началото!

Плипомняш ми схващането за различността на Айзък Азимов и един от фантастичните му разкази, където действието се развива в една психиятрия. И си задавам въпрос за "страшното" и за различното, и мястото на болните и околните сред тях.

И поглед обърнат навътре към себе си! Само и на саме /в частност/нали? Но щом е ПОГЛЕД, то той ОТРАЗЯВА реалността! Дали ще бъде достатъчно обективен тогава , та дори и фокусиран? Честността какво е? Добродетел като морално-етична категория.И тук тя попада в голяма динамика-тази на поведението и мотивацията.И ако не е доминанта? Пак не можем да говорим за честността като реалност.

За кое здраве говориш? Тази книга не е въобще за здравето. А казваш и за "други желания"???

И като го правиш се обърни на страни. После отмини по-бързо, че не знаеш къде ще попадне плюнката и ако е тежка може да разпръска онова, от което е разнесена обидата. А то много често вони.

по бързото им пресъхване!!!!!!!!!! по интуиция и по много други

Чудесна си! Благодаря ти! И това го направих-на километри далеч се разхождах.Виждах се с роднини и хора, с които не сме се срещали от години. И с по-малко познати се срещах. И беше хубаво! И пях, и танцувах и... пих и лудувах и"като се върна при себе си-пак същото. Точно така е- водата е другата сила.Не съм я намерила още. Вярвам! "Шъ съ управя"

Плачът не винаги е "леене" на сълзи. Сълзите може и да пречистват, но плачът носи заряда на вика, породен най-често от отрицателни емоции. Зов или състрадание, умиление или болка, ако се премине известна граница, то той започва разрушителното си въздействие. Коя терапевтична практика е най-предпочитана- естествено не тази на плача. Има ли сълзи в първото изплакване на новороденото? Плачът на душата е без сълзи!

Да, децата са най-важната ценност, но разводът ако е факт, то значи, всеки от родителите поема по-нататъшния си път. Какъв ще бъде той всеки сам си избира. Много психолози и психотерапевти и др. подчертават, че детето е "чужденец" между двамата.То също в живота си ще прояви правото си на свободен избор. Да се посветим на детето, не означава да се отречем от себе си. Да погледнем напред и да видим по-натам. Ужасно е децата да усетят чувството за вина, ако родителите споделят, че са се посветили на тях, че са самотни или, че са си объркали живота заради тях. Не създаваме децата си за да са ни длъжници. Та отношенията между двамата родители, мисля си, нека са полезни за детето, но нека и да не си пречат по новите пътища. Съвети за това не бева да се дават. Всяка ситуация е конкретна и в нея не бива да участват други, освен двамата бивши съпрузи. Има една приказка, която малко хора я познават. Ще ми се да ти я разкажа. Една лястовичка понесла на гърба си своето лястовиче по пътя на юг. Летели над океана и лястовичката попитала детето си: - Когато пораснеш , мое дете, така ли ще ме носиш през океана? -Да, мамо!- отговорило малкото лястовиче. Майката наклонила гръб и лястовичето паднало в дълбоките води. Същото се случило на следващата година с другата рожба. Но на третата година младата лястовичка отговорила: -Не, мамо, защото тогава аз ще нося на гръб моето дете. Полетът на лястовицата с детето си на гърба продължил. Стигнали до южните страни заедно.