Диляна Колева

"В смъртта многото става едно;в живота едното става много. Религията ще бъде една,когато Бог е мъртъв"Тагор

Не е нужно да имаме перфектните пропорции ,за да се наречем красиви.Хората са красиви сами по себе си.Тяхната неудовлетвореност и неувереност ги прави грозни.Заглеждала съм се по хората по улицата ,ами няма грозни хора има зле поддържани хора.Един стилно облечен човек ,добре подстриган и гримирана(за жената)+една широка усмивка на лицето ,какво по красиво от това.Всеки трябва да се научи да показва красивото у себе си , да го изкара на повърхността и да го остави да доминира над всичко което според него е некрасиво.Вместо това обаче повечето хора постоянно мислят и си повтарят,"ех защо нямам това или онова"и това ги потиска и ги прави грозни,първо в техните очи и постепенно в очите на останалите.Харесвайте се ,за да ви харесват А смисъла е да се чувстваме по -уверени ,по- наперени и да покорим деня.

"Най-ниското здание на Европейският парламент, е построено с формата на недостроената вавилонска кула (на основата на картината на Питер Брьогел). Много християни виждат в този факт стремежът на европейците в бунт към Бога. ЕС често се сравнява с Вавилонската кула поради многото му официални езици (23 от 1 януари 2007), което затруднява контактите, разбирането на проблема и взимането на решения."Уикипедия

Здравейте,за малките деца училището е като магия и всичко казано там е много важно за малкия човек.Думата "вяра" може да има много значения за детето.При малките човеци властва преди всичко закона за справедливостта,затова на първо място мисля че у тях трябва да се развие вяра в справедливостта.Така учителя се издига в техните очи като нещо неприкосновенно.Пиша това ,защото съвсем скоро се сблъсках с разочарованието на мойта малка дъщеря от класната и ръководителkа.Дълго тази госпожа отсъстваше и заместващата я учителка направи нещо невероятно за този иначе разпилян клас.Моята дъщеря се влюби в нея ,тя успя да запали интерес към книгите ,децата се заинтересуваха от училищната библиотека ,прекарваше междучасията си сред тях.Този преподавател според мен е подготвил децата за урока им по "вяра".От нейните уста всичко влиза в техните глави.След завръщането на страта учителка дъщеря ми категорично ми заяви ,че ходи на училище вече не с удоволствие ,а по задължение.Спря интереса към библиотеката книгите стоят непрочетени .Така че ,за да се поднесе на децата качествено такава материя като веруочение и посвещението им в тази финна материя е по- добре първо да се останови тази важна връзка между преподаващия и тях.Иначе всичко остава безплодно и леко безмислено и в сферата на добрите пожелания от моя страна.

Здрвейте,изчетох всичко за високата температура,защото от 4 дена ,аз и децата ми се борим с нея и не можем да се преборим.За последната 1 година за 3 път се сблъсквам с диагнозата - вирусна инфекция(аз никога до сега не съм боледувала),странното е че лекарите казват "Чакайте".Да чакаме ама как да стане с 40 градусови температури в продължение на дни!?Единственото което сваля е мокрите кърпи и то за съвсем малко.Странното е че ни хваща едновременно и тримата и симптомите са едни и същи-много висока продължителна температура ,която не спада със или без химия и нищо друго към което да се насочи някакво лечение. Мислейки си съвсем случайно направих съпоставка между 2 текста: П.Дънов-"Понеже всичко в природата е точно определено,всеки пръст,всяка ръка,трябва да приеме толкова енергия колкото е предвидено.Вземе ли повече,отколкото трябва ,тя ще ви застави да платите.Как ще върнете излишната енергия,която сте приели от природата?Чрез болести,чрез кризи,чрез изпитания." Б.Фрисъл-"...на наше разположение е огромно количество креативна енергия и тя протича през организма ни ,като възбужда блокираната там енергия." Как мислите има ли логика и връзка с тези безсимптомни заболявания или ме е хванала параноя от в.температура

wonderful, Това което казваш е чудесно,но погледни нещата от другата страна,ако въпросите които задаваш ,са от позицията на умиращия,а не на искащия!? Не е ли свръхегоизъм да мислим че някой ни е длъжен.Да изискваме и да мислим за нещо полагащо ни се, част от плътта на умиращия .В нашия материален свят за съжаление всеобщото мнение е че дух не е=на живот.И от там идват неразрешимите въпроси с донорството ,ефтаназията,самоубийствата. Да дариш е прекрасно,но нещо което сам си изработил и постигнал,а да дариш нещо което ти е дарено и то не от кой да е ,е все едно да изравниш правата си с тези на Бог.

Като повечето такива въпроси и на този не може да се даде еднозначен и категоричен отговор. Позволявам си да пиша ,защото въпроса се насочи към кармата. Ако се доверим на написаното от хора като Макс Хайндл ,мисля че облекчаване или "изкупване "на карма няма в този случай. Според тяхната литература 3 дена след "смъртта" на плътното тяло душата изпитва всяка една болка или друго физическо чувство ,което се прави на вече безжизненото според нас плътно тяло.От тази страна ,с едно рязанне ние причиняваме огромна болка на духа. От друга страна : "...от огромно значение е да оставим отминаващия дух в абсолютна тишина след смъртта.Постъпвайки по такъв начин ние ще му помогнем да извлече възможно най голяма полза от току що приключилия живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи.Себичните ни плачове могат само да отнемат до голяма степен от стойността на току -що прекратения живот." Макс Хайндл. Как ще коментираме в такъв случай пък една груба хирургическа намеса!? Другото което е смущаващо ,факта че в Индия например има кремация ,а не погребение.Виталното тяло се отделя от плътното едва когато второто е окончателно разложено.При кремирането възвръщането на елементите в първоначалното им състояние става много по бързо.Какво ще стане с виталното тяло ,ако част от плътното остане да живее!?Не "закопчаваме ли"по този начин духа за доста голям период от време? И накрая :В универса няма нито награда ,нито наказание.Всичко е резултат на неизменния закон-Закона на Следствието. Ако греша простете,но много бих се замислила да взема нещо което не ми го е дал Господ,а за обратния вариант .....също не бих.

Радвам ви се страшно много,за това че сте успели да се доверите на вярата си в такъв крайно критичен за майчиния инстинкт момент.За съжаление аз не мога,казвам за съжаление със свито сърце ,защото и в момента се боря с 40 градусовата температура на сина си,който е постоянно болен.Много пъти съм излизала срещу подпис от болницата с него,последното нещо което го вдигна на крака беше рецепта от една циганка ,която ме видя как го изнасям припаднал от болницата и отказвам кръвопреливане.Знам че мога да го оправя сама ,знам и как ,но чудно защо все ,когато е критичната точка посягам към антибиотика въпреки че знам, че не му помагам.Какво е това нещо!?Майчин инстинкт за запазване на детето или ....

За мястото права си,работила съм в голяма сграда която е построена върху бивше сметище,напуснах много бързо,беше невъзможно за мен да работя там,това което казваш се наблюдава в такива сгради построени на такива места във Варна знам няколко. А за усещането и въздействието.....днес се връщам от Кръстова гора.Разочарована съм.Мнохо хора не знаещи какво правят там.Трудно ми е да опиша усещанията си,не са добри ,похабяване на района,мъка ми е. Комерсиализиране на места които не случайно са толкова трудно достъпни.

Много крайно и смело иэкаэване.Тома Аквински е каэал нещо подобно ,но в края на живота си,когато е спрял да раэговаря с хората и се е откаэал от всичките си трудове.

Който има скрито знание(под това разбирам опит натрупан от минали животи),няма да го осъзнае ,докато не е готов за това,точно за да не го използва за манипулация и власт(както се писа по горе).То му се разкрива постепенно в различните периоди на неговия живот ,като през това време тече подготовката , за правилното възприемане и използване.Когато (и ако) се оформи подходящата благоприятна среда и контакти този човек може да се издигне много в духовно развитие.Тук много важна роля играе интуицията и правилното и използване ,защото тя е най- доброто проявление на скрито знание.Друго проявление е и т.н. от нас "природна интелигентност".

И ето така надприказвайки се живота ни минава и каквото и да си говорим за смъртта ,както и да я наричаме тя си идва.Много обичам живота ,но и от смъртта не бих се отказала.Много искаш нещо ,но като го получиш пък не ти е сладко.Смисъла бил в пътя,ама като се умориш,защо пък да не починеш малко.На всички ни идва в повече понякога ,ама никой не ходи сам да тропа на вратата ,чака да му отворят,като по принцип то и в чакането няма нищо лошо,стига да се оглеждаш докато чакаш ,че да не пропуснеш нещо.А безсмъртие не бих си пожелала ,бих го подарила на някой срещу хиляди смърти,все едно да си пожелая никога да не заспивам -страшно изморително ми се струва.

Мановия мед е силно лековит,но има определени дозировки и съставки за определените рецепти .Тежки алергии не предизвиква ,а напротив има рецепти за лекуване на рзлични видове алергии.Ако човек обаче по принцип има непоносимост към меда , с употребата на този вид мед тази непоносимост се проявява по бързо.Също така е много силен имуностимулатор ,особено в комбинация с други съставки.Доста видове анемии също се облекчават с използването точно на този вид мед.

Може би вече е малко късно да си предложа услугите ,но все пак ,ако все още те интересува за мановия мен знам доста неща ,прилагала съм го доста често,а баща ми е един от големите производители,за съжаление обаче неговия манов мед се изкупува директно за чужбина ,защото е много скъп за нашия пазар.Мановия мед ,който се продава на нашия пазар смея да твърдя няма нищо общо с истината ,дозата на глюкоза в него е доста голяма.В което всъщност няма нищо лошо,просто по този начин лечебните му свойстав са намалени до минимум.Ако те интересуват конкретни рецепти за конкретни заболявания пиши ми. А за храненето на пчелите през зимата ,не не умират просто се прави концентрет от манов мен вода и още нещо. Добавям обаче че рецептите са изпитани само с меда за който говоря т.е. абсолютно чист ,неразреден,добиван на място в което няма никакво движение на хора и автомобили на километри.За всякакъв друг мед използван при рецептите не гарантирам успех. Много полезни рецепти има с прополис и цветен прашец.

Защо имам чувството, че спорейки и хващайки се за малките думи ,ние хората ще пропуснем важните неща? Всъщност не е ли целта на всички учения постигането на единомислие? Много хора с една идея и еднаква мисъл това е голяма сила.Споровете са хубаво нещо ,но много често разконцентрират,защото се стига до безкрайно обяснение на една дума от различни гледни точки ,които всъщност означават едно и също.И накрая оплитайки се в думите май ни убягва смисъла.Стига се до момента ,като при децата,всички говорят едно и също но всяко чака да чуе собствените си думи от устата на другия ,за да го обяви за приятел.

А посоката не се ли определя от мислите!?В момента мисля че сме на етап "връщане",а това за което говори Станимир са част от техниките(методите),за развиване на мисълта.

"Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога. Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес. Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение. Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, ....." Учителя. Вавилонската кула....не думите са ни криви а мислите. Слушаме ,а не чуваме и затова не се разбираме ,иначе ние говорим еднакви неща.

Между другото(за конкретната ситуация на Цвети),не знам защо си решила че това е точно урока ти по смирение.Може би тази житейска ситуация те подготвя за съвсем друг урок.Внимавай ,да не го пропуснеш , мислейки си че трябва да се учиш на смирение и концентрирайки мислите си в тази насока.Логичния път е първо да преживееш и после да анализираш и намериш поуката.За обратния вариянт мисля че никой от нас не е готов , все едно да "четеш мислите на Бог".

" Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме." Любов и страх - дон Мигел Руиз Цвета ,това не е урок,а малка част от твоя живот.Ако я приемеш като такава,тогава ти ще бъдеш себе си и хората край теб ще бъдат себе си и в това няма нищо трагично.Ако обаче ти я превърнеш в трагедия (тази малак част от твоя живот)тя ще стане такава.Всичко зависи от теб.Времето минава бързо ,а ние решаваме как да го оползотворим. Настрой себе си хармонично насочи мислите си навътре към себе си и към детето ,а не навън,тогава повярвай ми ,никак няма да забележиш кой какво мисли ,прави или говори и докато се усетиш периода свършил.Поздрави и успех.

Добромир ,много ме зарадва мнението ти 125 ,исках да кажа нещо подобно, но ще се въздържа ,защото не бих могла да го формулирм така добре като теб.Дано са те разбрали правилно .

Прав си Вендор така е , призиви за благородност без да е проявена обаче от призоваващите. Благодаря за мненията на wonderful , Диана и Буболече.

Мона ,не сме нито бездушни, нито прости,ако бяхме такива изобщо нямаше да ни идва на ум за сираците.Желанието ми да приема в семейството си здраво и красиво и умно дете ,защото искам да запазя хармонията в личното си пространство (едновременно с това променяйки положително живота на някого),не мога да определя нито като бездушие ,нито като простотия.Приемайки болно дете аз бих натоварила себе си ,съпруга си ,бих обременила собствените си деца и стремежа и желанието ми да направя нещо красиво просто ще се изпарят ,незнам дали има смисъл от подобна постъпка и за кого тя би била "добро".А има и нещо друго не всеки е готов да приеме такова бреме чисто финансово ,психически и емоционално.

Изписахме много за ефтаназията.Истината е че всеки си има свое разбиране за живота и правата над него.Но Антония ,ако действително мислиш така за живота и смърта,не мислиш ли че е някак безмислено съществуването ни тук според твоето разбиране за живота?

От известно време ме вълнува темата за приемното семейство.Когато родих второто си дете дадох обещание на себе си че трето дете ще имам но няма да го родя аз.Имаше препятсвия които определих като пречки за осъществяване на намеренията ми.След 7 год. борба с живота днес мога да кажа че имам всичко което исках ,а малкото което още нямам е в процес на осъществяване.Като казвам всичко имам впредвид добра духовна среда, материално положение,житейски опит.Назрява момента в който се замислям сериозно за приемането в семейството ни на третото дете.Все повече обаче ме притеснява факта за кармичната натовареност на хората.Аз съм убедена ,че случайни неща няма и в семейството ми ще влезе правилното дете,но нещо в мен се опитва да ме опровергае.Могат ли 4 души от едно семейство и една кръв ,едно възпитание да повлияят благоприятно на човек ,колкото и тежка да е неговата карма?Или може да се получи обратното?Ще се радвам да чуя мненията ви

Искам да попитам всички които са "за" ефтаназията ,налагло ли им се е да правят този избор за свой близък човек,приятел,близък роднина,дете.Много е лесно да се говори по принцип,много е трудно да се вземе решение за което да си отговорен само и единствено Ти.Мисля че съм много назад в духовната йерархия ,за да си позволя да се разпореждам със съдбата на другите.Единственото което мога да си позволя е да се моля за по- бързо решение на силите които са над мен.