Диляна Колева

Споделям мнението на Станимир.
След последният нашумял случай на 62 годишната дама, която не е била одобрена от нито една комисия психолози за осиновител, успява да доведе на бял свят в много тежко физическо състояние две деца, без вариянт някой да вземе отношение по този въпрос.
За съжаление, както и всичко друго в нашето съвремие, това вероятно ще се превърне в мутираща система, за производство на деца, които ще се ползват незнайно къде и незнайно как.
Не зная колко струва, но само преди 10 години ( първият вариант описан от Орлин) струваше около 10 000лв плюс пълно осигуряване на временната майка. След такава стабилна инвестиция е ясно, че поръчковото семейство искат и милеят за детето.
Във вторият вариант до колкото ми е известно детето не е генетично свързано с нито един от родителите.
Ако този вариант просъществува е добре да е ограден с железни закони, защита на тези деца и без вратички.
Само дето не ми се вярва.

Там е работата, че индивидуалиста е наясно със себе си. Знае какво иска и има знанията да го постигне. Може да събере добър екип с който да работи - не да е част от него, а начело, т.е да се осъществяват неговите идеи.
На запад няма много индивидуалисти по скоро има много, които са готови да работят в техните екипи.
Какво се наблюдава тук. Една убийствена комбинация, начело на повечето колективи или екипи стоят егоцентрични дървени философи.
Това много ярко и най- масово се наблюдава в политиката ни до момента ( без да акцентирам на нея).
Хората които претендират за високи организационни постове влизат с много приказки, обещания, идеи и когато дойде време за действие - резултати или няма или са пълен безпорядък.
Другата вълна са претендиращите за организационни или управленчиски постове, които имат идеята, знанията, но имат и начина как да облагодетелстват главно себе си. Всеки не вървящ в егоцентричната линия се отстранява. Когато един колектив се ръководи от такава личност следва бърз разпад.
До сега съм работила в 5 екипа в различни сфери - в два работех за индивидуалисти - прекрасна атмосфера, в 3 работих за егоцентрици, последва пълен разпад на колективите.
Лошото е че това се наблюдава и в най- обикновените човешки взаимоотношения.
И ако работното място може да се смени, то човешката дейотвителност е невъзможно.
Но пък ако всички са дори и индивидуалисти, как ще се върви към обща кауза? Когато няма хора за екип.
Все по- трудно е общуването. Много хора искат да бъдат забелязани, да изказват идеите си, да насочат внимание към себе си. Но същите тези хора не чуват идеите на другите. Сякаш няма как всеки сам да осъществява идеята си, просто нищо не се получава.

Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация.
индивидуализам -
1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото.
2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива.
3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива.
егоцентризъм-
м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.
За "дървените философи" мисля че всеки си има определение, най- общо- хора, които обичат да излагат идеи, позиции, принципи и т.н. без реално да са в състояниеда да застанат зад тяхното изпълнение.
Не безизвестен факт е, че българския народ попада по равно и в трите определения.
Това е причината и да не се подобрява положението ни както във взаимоотношенията и общуването, така и в държавната ни уредба и в много други насоки.
Колективната работа е много трудно постижима. Ако се постигне синхрон на някакво ниво то е за кратко.
Има обаче малка, но съществена разлика.
Когато става дума за индивидуализъм, говорим за човек който има идеята, силата и желанието да извърши определена работа и я върши, постига резултати, често с подкрепата на колектив, но без той да е част от него.
При егоцентриците разликата е, че имат идеи и желание, но изпълнението им е поредица от спънки, защото високо поставеното его им пречи да работят с колектив, дори и да не са част от него, всичко се завърта около личната удовлетвореност и развитието спира.
При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие.
За съжаление и от трите форми не става колектив. Не е възможно да се проведе обща работа и обикновенно се стига да сблъсък за лидерска позиция.
Ясно е, че при това положение е много трудно да се образува дори малка група, семейство, а какво остава за държава.
Не знам дали греша, но в България преобладават вторите две групи. Като себе си също поставям по малко и в трите.
Ясно е, че за духовно израстване е трудно да се говори, защото всеки слуша себе си. Има обединяване около общи авторитети, но и тях всеки пречупва през своя си поглед и трудно добива желание да види другата гледна точка, още по- малко да я разбере и приеме.Често това се прави привидно от куртоазия или показност.
Замислям се това ли е бъдещето на човечеството? Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого?
Как ще се огледаме, ако се заобиколим от плътни стени? Огледалото не е уред обслужващ само суетата, то е начин да направим обратна връзка със себе си.

Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация.
индивидуализам -
1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото.
2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива.
3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива.
егоцентризъм-
м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.
За "дървените философи" мисля че всеки си има определение, най- общо- хора, които обичат да излагат идеи, позиции, принципи и т.н. без реално да са в състояниеда да застанат зад тяхното изпълнение.
Не безизвестен факт е, че българския народ попада по равно и в трите определения.
Това е причината и да не се подобрява положението ни както във взаимоотношенията и общуването, така и в държавната ни уредба и в много други насоки.
Колективната работа е много трудно постижима. Ако се постигне синхрон на някакво ниво то е за кратко.
Има обаче малка, но съществена разлика.
Когато става дума за индивидуализъм, говорим за човек който има идеята, силата и желанието да извърши определена работа и я върши, постига резултати, често с подкрепата на колектив, но без той да е част от него.
При егоцентриците разликата е, че имат идеи и желание, но изпълнението им е поредица от спънки, защото високо поставеното его им пречи да работят с колектив, дори и да не са част от него, всичко се завърта около личната удовлетвореност и развитието спира.
При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие.
За съжаление и от трите форми не става колектив. Не е възможно да се проведе обща работа и обикновенно се стига да сблъсък за лидерска позиция.
Ясно е, че при това положение е много трудно да се образува дори малка група, семейство, а какво остава за държава.
Не знам дали греша, но в България преобладават вторите две групи. Като себе си също поставям по малко и в трите.
Ясно е, че за духовно израстване е трудно да се говори, защото всеки слуша себе си. Има обединяване около общи авторитети, но и тях всеки пречупва през своя си поглед и трудно добива желание да види другата гледна точка, още по- малко да я разбере и приеме.Често това се прави привидно от куртоазия или показност.
Замислям се това ли е бъдещето на човечеството? Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого?
Как ще се огледаме, ако се заобиколим от плътни стени? Огледалото не е уред обслужващ само суетата, то е начин да направим обратна връзка със себе си.

Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация.
индивидуализам -
1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото.
2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива.
3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива.
егоцентризъм-
м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.
За "дървените философи" мисля че всеки си има определение, най- общо- хора, които обичат да излагат идеи, позиции, принципи и т.н. без реално да са в състояниеда да застанат зад тяхното изпълнение.
Не безизвестен факт е, че българския народ попада по равно и в трите определения.
Това е причината и да не се подобрява положението ни както във взаимоотношенията и общуването, така и в държавната ни уредба и в много други насоки.
Колективната работа е много трудно постижима. Ако се постигне синхрон на някакво ниво то е за кратко.
Има обаче малка, но съществена разлика.
Когато става дума за индивидуализъм, говорим за човек който има идеята, силата и желанието да извърши определена работа и я върши, постига резултати, често с подкрепата на колектив, но без той да е част от него.
При егоцентриците разликата е, че имат идеи и желание, но изпълнението им е поредица от спънки, защото високо поставеното его им пречи да работят с колектив, дори и да не са част от него, всичко се завърта около личната удовлетвореност и развитието спира.
При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие.
За съжаление и от трите форми не става колектив. Не е възможно да се проведе обща работа и обикновенно се стига да сблъсък за лидерска позиция.
Ясно е, че при това положение е много трудно да се образува дори малка група, семейство, а какво остава за държава.
Не знам дали греша, но в България преобладават вторите две групи. Като себе си също поставям по малко и в трите.
Ясно е, че за духовно израстване е трудно да се говори, защото всеки слуша себе си. Има обединяване около общи авторитети, но и тях всеки пречупва през своя си поглед и трудно добива желание да види другата гледна точка, още по- малко да я разбере и приеме.Често това се прави привидно от куртоазия или показност.
Замислям се това ли е бъдещето на човечеството? Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого?
Как ще се огледаме, ако се заобиколим от плътни стени? Огледалото не е уред обслужващ само суетата, то е начин да направим обратна връзка със себе си.

Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация.
индивидуализам -
1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото.
2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива.
3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива.
егоцентризъм-
м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.
За "дървените философи" мисля че всеки си има определение, най- общо- хора, които обичат да излагат идеи, позиции, принципи и т.н. без реално да са в състояниеда да застанат зад тяхното изпълнение.
Не безизвестен факт е, че българския народ попада по равно и в трите определения.
Това е причината и да не се подобрява положението ни както във взаимоотношенията и общуването, така и в държавната ни уредба и в много други насоки.
Колективната работа е много трудно постижима. Ако се постигне синхрон на някакво ниво то е за кратко.
Има обаче малка, но съществена разлика.
Когато става дума за индивидуализъм, говорим за човек който има идеята, силата и желанието да извърши определена работа и я върши, постига резултати, често с подкрепата на колектив, но без той да е част от него.
При егоцентриците разликата е, че имат идеи и желание, но изпълнението им е поредица от спънки, защото високо поставеното его им пречи да работят с колектив, дори и да не са част от него, всичко се завърта около личната удовлетвореност и развитието спира.
При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие.
За съжаление и от трите форми не става колектив. Не е възможно да се проведе обща работа и обикновенно се стига да сблъсък за лидерска позиция.
Ясно е, че при това положение е много трудно да се образува дори малка група, семейство, а какво остава за държава.
Не знам дали греша, но в България преобладават вторите две групи. Като себе си също поставям по малко и в трите.
Ясно е, че за духовно израстване е трудно да се говори, защото всеки слуша себе си. Има обединяване около общи авторитети, но и тях всеки пречупва през своя си поглед и трудно добива желание да види другата гледна точка, още по- малко да я разбере и приеме.Често това се прави привидно от куртоазия или показност.
Замислям се това ли е бъдещето на човечеството? Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого?
Как ще се огледаме, ако се заобиколим от плътни стени? Огледалото не е уред обслужващ само суетата, то е начин да направим обратна връзка със себе си.

velinavasileva ние живеем и се движим всветско общество, познатите, приятелите ни, че и ние самите сме светски хора в светския живот и ако не умеем да се движим в него добре и да го разбираме и да го живеем, малко трудно ще направим едно независимо паралелно съществуване.
Но ок, да приемем че комплиментите са за светските хора и тъй като аз се движа в обществени пространства, като университети, административни служби,магазини и т.н. , приемам и поддържам мнението, че комплимента е едно приятно преживяване, а дори и за по- духовните хора в това светско общество- видяла съм го.
А дали слабият или силният се нуждае от комплимент не знам. Когато нещо ми хареса и направя комплимент не се замислям срещу мен слаб или силен човек стои- духовен или светски, просто споделям положителното си мнение с някой. И ми е по- приятно когато отсреща има усмивка и приемане, отколкото отхвърляне и отрицание. Просто ми е по- приятно, не че държа особено. Още повече, че съм твърде пестелива в комплиментите.

Вили,във всяко обществото има духовни и светски хора,които искат или не са принудени да общуват в ежедневието си.
Няма ли да се получат сериозни противоречия ако и едните и другите не са наясно кой кога и защо прави комплименти(споменавам само комплиментите,за да не излизам от темата)?

Да и аз сега забелязах подзаглавието за мазненето.
Как виждам аз комплимента- проява на внимание към труда който е положил човек за себе си, дали като работа по визията си, дали като работа над интелекта си, дали като професионална работа.
Забелязах, че много малко хора благодарят на комплимента, много жени, когато им се направи комплимент,
например: Много е хубава прическата ти днес! отговора е: оо нищо особено или оо тя вече не е толкова хубава или нещо в такъв стил или мълчание, подхилване и т.н. Рядко чувам отговор: Благодаря и аз мисля така или нещо подобно.
Това не е добре, говори за ниска самооценка.
Ако аз действително съм отделила време да изглеждам добре за срещата на която отивам, комплимента трябва да ме радва и да благодаря, че са забелязали моето старание, а не да се срамувам.
В същото време, когато много ми хареса визията или изказа на някой, аз с радост му правя комплимент, показвам, че съм забелязала неговото старание.
Комплимента е хубаво нещо, човек с добра самооценка се усмихва на комплимент и е хубаво да се благодари.
Нямам навик да търся зла умисъл зад думите на хората.
Един комплимент с нищо не може да ми навреди, но може да повдигне вътрешния ми комфорт, да ме накара да се усмихна.
В същото време най- лесно можеш да накараш човек да се усмихне, когато му направиш комплимент за нещо което те радва в него.

До колкото разбрах, сте омъжена от 15 год. и поддържате паралелна интимна връзка от 8 год.
Обичате мъжа от паралелната връзка, а не обичате съпруга си. Поправете ме ако греша.
Страдате от това че мъжът от паралелната ви връзка е решил да създаде семейство, да има деца...... нещо което вие имате, а той не.

Тук има два варианта - развеждате си, омъжвате се за мъжа който обичате и така всички спират с лъжите и некоректното отношение към някой друг.(което е най- честно към всички според мен)

Другият вариант е да оставите човека да създаде семейство с жена която обича, а не просто някаква, която да лъже и заблуждава. Защото всеки има право да иска дом, деца, уют това е нормален човешки стремеж.

При ситуацията, която сте изградили, няма как да има хармония. Хармония има когато двама души се обичат и това може да бъде споделено от тях с целия свят, когато се усмихват и споделят чувствата си, без от това някой да бъде наранен или излъгън. Когато човек иска да бъде честен към себе си и към другите е готов да поеме отговорност за действията си.

Казвате, че имате брак и дете, а в същото време се чувствате не полезна и не нужна, защото другият мъж иска да има същите тези две неща, които вие пък не искате да му дадете?????? Защо тогава не прекратите този брак и не създадете нов? Всъщност според мен това е най- добрия вариант.

Здравей ansisi
Никак не е приятно това, което ти се случва. няма смисъл да ти казвам, че това се случва в много семейства, че трябва да го приемеш или да вземеш радикални мерки или ... или...
Но като за начало се успокой. От всичко което си написала виждам, че искаш да стигнеш до истината, чрез лъжа как мислиш, може ли да има такъв обрат в природата?
Истината иска истина. Разбирам огорчението ти от лъжата която си понесла, разбирам безсилието ти да стигнеш до истината, но това няма да стане по пътя на лъжата.
Имате три малки деца, голям ангажимент е това, често двойките се отдалечават заради делничните ангажименти, потъването в рутинни дейности, грижата за децата изсмуква жената до крайност, ако се прибавят например леки или силни финансови проблеми........ и ако до това сложим една усмихната спокойна жена, която има време, спокойствие, и грижа за себе си .......?
Как мислиш? Мъжът ти просто временно е абдикирал от позицията на твой съпруг. Но това никога не става случайно. Ще ти цитирам едни думи на Петър Дънов, на които може би ще кажеш, че при теб не е така, но си струва да помислиш над тях.
"Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневяра е най- малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се говори за изневяра, трябва да разбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята."
Никой не бяга от там където е обичан. Вероятно е имало период в който се е почувствал, неудовлетворен, нежелан, неразбран или просто уморен, позволил си е флирт, който е продължил твърде дълго.
За да стигнеш до истината и до отговорите на всички тези въпроси, трябва да свалиш картите и да тръгнеш с истината напред.
Останете сами няколко дена ако е възможно. Ако ти е неудобно да му кажеш цялата схема на разследването, което си направила, кажи му само по- приемливото, например проверката на фактурата, проверката на номерата в тел и т.н., което решиш. Не питай, а заеми позиция на знаещ. Кажи аз знам, но искам да знам и причината. Няма нужда да обвиняваш, той вероятно осъзнава чудесно това което е направил. Няма нужда да се карате, защото това няма да върне времето назад и да промени нещата. Няма нужда да го караш да се чувства виновен, той вероятно вече го изживява. Човек може да бъде предразположен само чрез разбиране.
Трудно е да се разбере такова нещо от твоята позиция, но ти нямаш друг избор, ако искаш да оправиш отношенията с този човек и да стигнеш до същността на нещата.Защото само същността може да доведе до вътрешна промяна както в теб така и в него.
"Ако твоята любов не може да преодолява всички трудности, каква любов е?" П. Дънов
След подобни случки ако партньорите успеят да стигнат до дълбочините, които не познават в другия, се изумяват на новия контакт който са установили. Ако успееш да предразположиш съпруга си да стигнете до сърдечен и искрен разговор, вероятно ще научиш много нови неща , както за себе си, така и за него. И това ще ти е само от полза.
Но не очаквай истина, когато предлагаш лъжа. В отговор на една лъжа (както си се убедила) ще получиш верига от лъжи.
Лъже човек, който се страхува. Той защо се страхува?
Страхът се преодолява само чрез разбиране. Ти предоставяш ли му това разбиране?
Обвинението води до оправдания. Не искаш оправдания нали?
Истината иска истина.

Грешиш, според мен.
А всичко това, което го цитираш, като нейни думи е добре да си го изговорите помежду си. Някак ми стои противоречиво, първо да се срамува да я виждат с цвете, а после да има претенции за голям букет.
Твърде възможно е да чуваш нещата пречупени през твоето съзнание, а те да не са това което ти разбираш. Думите често лъжат, защото се използват неправилно. Но ние тук няма как да разберем тези неща, защото другата страна липсва и нейната гледна точка я няма. Каквото и да си говорим ще е малко едностранчиво и нереално. Ако виждаш проблем в това да я разбереш или да си изтълкуваш нейното поведение, защо не отидете на семейна терапия, както предложиха по- горе. Дори и само няколко посещения вероятно много неща ще се изяснят. Но е важно да бъдете двамата.
С моя съпруг сме в .... бих казала идеални отношения, ако има такива, но доста често с изненада разбирам, как моя реакция се е изтълкувала коренно противоположно от това, което съм искала да вложа аз в нея. А нашият брак е дълъг и преминал през какво ли не, та какво остава за един две годишен брак.
Много често разводите са следствие на дребнички неща, които са неизяснени, неразбрани, необработени и водят до последствия, които с много по- малко емоционален труд могат да бъдат избегнати.
Но пак казвам това може да се коригира само когато има желание и от двете страни и мноого разговори.
Иначе най- лесно е да се обърне човек да каже - не ми се занимава повече- и да търси идеалния партньор. А дали ще го намери?
Също така не рядко има реална несъвместимост на характерите и е добре такива връзки да се прекратят навреме преди да се е изразходила твърде много емоция.
Първите няколко години от съжителството са много трудни, това съм го видяла толкова много пъти, че доста от ситуациите са направо предвидими. Но всеки конфликт иска разговор и желание за разбиране и от двете страни.
Във всяка двойка нещата са много специфични, затова един консулт със специалист може само да ви е от полза.

Искам да направя само малко "статистическо" пояснение, за да не се увличаме много глобално в обсъждането.
:Първият форум е "За Учителят и Учението" - тук нещата са ясни, няма обидени и претенции, защото пишештите там знаят много добре какво и как да пишат. Не съм видяла там забележки и спорове. Значи този форум с всичките му подфоруми го изключваме от дискусията.
Вторият форум е: "Здраве"- това е по- скоро информационен форум и всичките му подфоруми са малко или много споделяне на опит и знания, пише се сравнително рядко, както е между другото в повечето информационни теми. Там също не съм виждала забележки, обидени и скандали, значи и него го изключваме от дискусията.
Третият форум е: Хранене- в него се споделят главно рецепти, информация относно видове храни и т.н. подобен на предния и него го изключваме от дискусията по обясними причини. Единствено по въпроса за вегетарианството има конфликт от време на време. Може да отделим 1 тема, като проблемна.
Четвъртият форум е: Човешките взаимоотношения - в този форум и всичките му подфоруми съм модератор, в някои от подфорумите съвместно с Донка. Като такъв, мога да кажа в темите на тези подфоруми мнооого отдавна, ако не се лъжа повече от година не е правена забележка, нямам спомен да съм махала мнение или да е имало грубо конфликтна тема и нападки. Най- вече никой не е предявил претенции. Значи и него го изключваме.
Петият форум е:Психология и психотерапия- там са два специализирани подфорума и за кафги и дума не може да става, третият подфорум е себепознание на който съм модератор и твърдя същото както в предишния форум, не е имало проблеми и обидени и забележки или поне никой не е изказвал претенции. И този форум изключваме.
Шестият форум е:Езотерика, Астрология Сънища.- тук има 6 подфорума от които 3 са проблемните в които има по няколко определени теми по които има конфликти и се получават разминавания. Значи до тук от 6 форума с голямо количество подфоруми това е първият в който има 3 подфорума в които има проблем.
Седмият форум е: Екология. Природата.Планините- тук нещата стоят като при втория и третия форум, не съм засичала някакво грубо разминаване и конфликти. И него го изключваме.
Осмият форум е: Бременност и деца. Майчинство- аз лично тук не съм срещала забележки и проблеми, дори и да е имало са били повърхностни. И него го изключваме.
Деветият форум е: Общество богатство Традиции- тук съм модератор на два от подфорумите и мога да твърдя, че няма никакви проблеми , за подфорум Богатство нямам наблюдения, но дори и да е имало нещо е било инцидентно. Изключваме и този форум от дискусията.
Десетият форум е: Изкуство, Кино и филми. - Тук нещата също са спокойни, изключвам го и него от дискусията.
Единайстия форум е: Други форуми- тук има 9 подфорума, 2 от тях са проблемните ,с противоречията с грубостите, но тези два подфорума- Разговорки и Разговори на други теми са сложени специално за това, всеки лично и в същото време публично с всички харесващи ме словестни средства да опонира на потребителя, който смята че го предизвиква. До тук имаме още 2 подфорума
И дванайстия форум е : За форумите и сайта- тук има 7 подфорума и има 2 , които са също за изказване на претеции, несъгласия и т.н. Включваме още два подфорума.

Каква е равносметката - от 12 форума има 3 проблемни, Имаме 66 подфоруми от които 9 проблемни.

Само по себе си, това означава, че в тази тема говорим за изключения.
Има потребители, които са се фиксирали в няколко конкретни теми в които имат противоречия със себе си, с модераторите, с другите потребители и въз основа на тези неразбирателства, които са в рамките на няколко теми се правят генерални заключения.

Уважавам много претенциите на всички, но нека не говорим за сайта, за форумите и дори за Бялото Братство, а да се ограничим в този малък процент, който създава проблеми. Защото сайта не е форумите, това е важно да се забелязва, много хора извън модераторите правят много неща за информацията в този сайт. А форума не е няколко теми в 9 подфорума, а цели 66.
Възможно е да имам пропуск или неточности, но съм сигурна, че ще ме поправите

Здравейте! Аз съм една от тези, които напоследък съвсем се изгуби от Портала и единствената причина за това е, че благодарение на всичко, което научих тук и опита ми да го прилагам, се озовавам ежедневно пред нови изпитания, отварям нови, непознати за мен врати, разрешавам натрупалите се с години житейски задачи. Струва ми се,че думата "вече" в заглавието е неподходяща - нямам поглед над това дали е намалял броят на потребителите, но приливите и отливите са нещо нормално във всяка сфера от живота на човека, а защо да ги няма и в Портала!? В крайна сметка по-важно е да е стойностно и полезно и това, което се пише, и това, което се качва за четене, и гледане. А най-важно е всичко това да се асимилира и влияе в живота ни, да ни променя. Липсва ми времето и атмосферата тук, но използвам всяка свободна минута, за да го отворя.

Да, така е.
Описанието е в началото на книгата "Пътуване към Икстлан".

"Няколко месеца след този разговор дон Хуан постигна онова, което си бе наумил- да ме научи да "спирам света"
Това паметно събитие в моя живот ме принуди да направя нов обстоен преглед на десетгодишната си работа. Стана ми ясно, че първоначалното ми мнение за ролята на психотропните растения е погрешно. Те не бяха най- важното в описанието на магьосника за света, а само средства да се циментират, така да се каже, ония части от него, които иначе не бях способен да забележа. Упоритоста с която се придържах към стандартното си възприемане на действителността, ме правеше почти глух и сляп за старанията на Дон Хуан. Затова тяхното използване се налагаше просто от липсата на чувствителност от моя страна"

. Това което сега четем като толтекски мъдрости и видове терапии.
Обучени сме от деца да възприемаме света по определен начин. Това твърде често ни пречи да видим голяма част от реално заобикалящата ни действителност. Според индианските магьосници, светът който ни заобикаля, не е реален, той е само описание.
Детето като се роди има своите водачи, които му описват света по техния начин и така той влиза в тяхната илюзия и светът за него става такова описание каквото са му направили.
Често хората влизат толкова дълбоко в това описание, че губят чувствителност към голяма част от реалността, не могат и не желаят да могат да я приемат. Затова и хората не се разбират.
В същата тази книга на 5стр има описана една много интересна история за взаимоотношенията на баща- проблемно дете, която завършва с думите:
"Ако човек се опитва да спре подобните си, винаги трябва да бъде извън обкръжението, което ги подтиска. По този начин може да се въздейства върху натиска на обкръжението."
Това е един от методите.
А относно психотропните растения, самия Кастанеда споделя в същата тази книга, че писанията му преди нея са били изцяло фиксирани върху халюциногените поради незнание и неумение, от тук нататък, той се научава да "спира света" и изключва като метод всичко свързано с психотропни вещества.

Искам да направя само малко "статистическо" пояснение, за да не се увличаме много глобално в обсъждането.
:Първият форум е "За Учителят и Учението" - тук нещата са ясни, няма обидени и претенции, защото пишештите там знаят много добре какво и как да пишат. Не съм видяла там забележки и спорове. Значи този форум с всичките му подфоруми го изключваме от дискусията.
Вторият форум е: "Здраве"- това е по- скоро информационен форум и всичките му подфоруми са малко или много споделяне на опит и знания, пише се сравнително рядко, както е между другото в повечето информационни теми. Там също не съм виждала забележки, обидени и скандали, значи и него го изключваме от дискусията.
Третият форум е: Хранене- в него се споделят главно рецепти, информация относно видове храни и т.н. подобен на предния и него го изключваме от дискусията по обясними причини. Единствено по въпроса за вегетарианството има конфликт от време на време. Може да отделим 1 тема, като проблемна.
Четвъртият форум е: Човешките взаимоотношения - в този форум и всичките му подфоруми съм модератор, в някои от подфорумите съвместно с Донка. Като такъв, мога да кажа в темите на тези подфоруми мнооого отдавна, ако не се лъжа повече от година не е правена забележка, нямам спомен да съм махала мнение или да е имало грубо конфликтна тема и нападки. Най- вече никой не е предявил претенции. Значи и него го изключваме.
Петият форум е:Психология и психотерапия- там са два специализирани подфорума и за кафги и дума не може да става, третият подфорум е себепознание на който съм модератор и твърдя същото както в предишния форум, не е имало проблеми и обидени и забележки или поне никой не е изказвал претенции. И този форум изключваме.
Шестият форум е:Езотерика, Астрология Сънища.- тук има 6 подфорума от които 3 са проблемните в които има по няколко определени теми по които има конфликти и се получават разминавания. Значи до тук от 6 форума с голямо количество подфоруми това е първият в който има 3 подфорума в които има проблем.
Седмият форум е: Екология. Природата.Планините- тук нещата стоят като при втория и третия форум, не съм засичала някакво грубо разминаване и конфликти. И него го изключваме.
Осмият форум е: Бременност и деца. Майчинство- аз лично тук не съм срещала забележки и проблеми, дори и да е имало са били повърхностни. И него го изключваме.
Деветият форум е: Общество богатство Традиции- тук съм модератор на два от подфорумите и мога да твърдя, че няма никакви проблеми , за подфорум Богатство нямам наблюдения, но дори и да е имало нещо е било инцидентно. Изключваме и този форум от дискусията.
Десетият форум е: Изкуство, Кино и филми. - Тук нещата също са спокойни, изключвам го и него от дискусията.
Единайстия форум е: Други форуми- тук има 9 подфорума, 2 от тях са проблемните ,с противоречията с грубостите, но тези два подфорума- Разговорки и Разговори на други теми са сложени специално за това, всеки лично и в същото време публично с всички харесващи ме словестни средства да опонира на потребителя, който смята че го предизвиква. До тук имаме още 2 подфорума
И дванайстия форум е : За форумите и сайта- тук има 7 подфорума и има 2 , които са също за изказване на претеции, несъгласия и т.н. Включваме още два подфорума.

Каква е равносметката - от 12 форума има 3 проблемни, Имаме 66 подфоруми от които 9 проблемни.

Само по себе си, това означава, че в тази тема говорим за изключения.
Има потребители, които са се фиксирали в няколко конкретни теми в които имат противоречия със себе си, с модераторите, с другите потребители и въз основа на тези неразбирателства, които са в рамките на няколко теми се правят генерални заключения.

Уважавам много претенциите на всички, но нека не говорим за сайта, за форумите и дори за Бялото Братство, а да се ограничим в този малък процент, който създава проблеми. Защото сайта не е форумите, това е важно да се забелязва, много хора извън модераторите правят много неща за информацията в този сайт. А форума не е няколко теми в 9 подфорума, а цели 66.
Възможно е да имам пропуск или неточности, но съм сигурна, че ще ме поправите

Ето че стигнахме до някакъв по- конструктивен диалог, което е чудесно.
Виктор поста ти е много точен.
Ясно е какво не харесваш и защо.
Тъй като си от доста дълго време потребител тук, би ли споделил какво харесваш ? Ако желаеш разбира се. На мен лично ще ми е интересно.
Относно нещата които те дразнят мога да ти изложа своето виждане, а предполагам и други, ако желаят могат да изкажат мнение.
Относно принадлежностите и източниците. никога не съм имала притеснения да цитирам - Библията, Космогония на Розенкройцерите, Кастанеда, психотерапевти като Х.Букай, Кен Уилбър, Дон Мигел Руис, Тагор и доста други източници, които не са свързани с Учението и П. Дънов. Правя го с цел да обоснова свое мнение или да защитя своя гледна точка. Не съм имала проблеми, нито изтрито мнение.
Относно кулинарните теми - това са подфоруми -допълнителни разширения. Те не са основни форуми, нито се фиксира на тях, до колко са актуални зависи от потребителите. Не можем да виним потребителите че пишат в тях нали?
Относно психотерапията, тя възникна поради големия брой потребители, които имаха нужда от професионален съвет, това е прекрасно, защото в днешното скъпо време и забързано ежедневие, човек трудно може да се справи с проблемите си. Създаването на място в което да можеш анонимно да потърсиш помощ и да ти се даде професионален съвет не е ли едно добро дело? А освен това, тези форуми са специализирани, там пишат хора с конкретен проблем и отговарят главно специалисти, което по никакъв начин не ангажира другите потребители като четящи или присъстващи.
А относно школите. Човек който вижда школите като ограничение, значи е част от това ограничение. Широтата на погледа зависи от разбирането и приемането на ограниченията . Но тук всеки отговаря за себе си нали така?

Ето че стигнахме до някакъв по- конструктивен диалог, което е чудесно.
Виктор поста ти е много точен.
Ясно е какво не харесваш и защо.
Тъй като си от доста дълго време потребител тук, би ли споделил какво харесваш ? Ако желаеш разбира се. На мен лично ще ми е интересно.
Относно нещата които те дразнят мога да ти изложа своето виждане, а предполагам и други, ако желаят могат да изкажат мнение.
Относно принадлежностите и източниците. никога не съм имала притеснения да цитирам - Библията, Космогония на Розенкройцерите, Кастанеда, психотерапевти като Х.Букай, Кен Уилбър, Дон Мигел Руис, Тагор и доста други източници, които не са свързани с Учението и П. Дънов. Правя го с цел да обоснова свое мнение или да защитя своя гледна точка. Не съм имала проблеми, нито изтрито мнение.
Относно кулинарните теми - това са подфоруми -допълнителни разширения. Те не са основни форуми, нито се фиксира на тях, до колко са актуални зависи от потребителите. Не можем да виним потребителите че пишат в тях нали?
Относно психотерапията, тя възникна поради големия брой потребители, които имаха нужда от професионален съвет, това е прекрасно, защото в днешното скъпо време и забързано ежедневие, човек трудно може да се справи с проблемите си. Създаването на място в което да можеш анонимно да потърсиш помощ и да ти се даде професионален съвет не е ли едно добро дело? А освен това, тези форуми са специализирани, там пишат хора с конкретен проблем и отговарят главно специалисти, което по никакъв начин не ангажира другите потребители като четящи или присъстващи.
А относно школите. Човек който вижда школите като ограничение, значи е част от това ограничение. Широтата на погледа зависи от разбирането и приемането на ограниченията . Но тук всеки отговаря за себе си нали така?

Темата не я уважих особено с вниманието си, защото не виждам какво бих могла да кажа.
Но виждам, че доста хора я уважават редовно, целенасочено и постоянно, в което няма нищо лошо.
Една слаба статистика обаче, какво означава това?
Действително ли нещо не им харесва на нехаресващите или просто трябва да има нещо което да не ни харесва. не защото не е хубаво, а заради самото нехаресване.
Например: твърде дълъг ден, твърде опънати нерви, защо пък да не си излея негативизма в ей този форум, а те пък на всичкото отгоре и не ми позволяват. И как така няма да се приема моята гледна точка на всяка цена, аз съм толкова обективен/а. На мен ми е толкова криво, те за любов ми говорят и т.н. и т.н.
Много ми е приятно да дискутирам с всички вас, съвсем откровено.
Но ми е много тъпо, когато виждам как на бялото се казва черно.
Много се радвам, че толкова хора, толкова много искат да пишат във форумите и толкова много държат на това, че са готови да се карат с модераторите, да сменят никовете си, да влизат анонимно и т.н.
Знаете ли какво означава това?????? Означава, че това е един прекрасен и желан форум.
И ми е много интересно, защо желаещите да пишат показват желанието си чрез действия, а чрез думи го отричат. Това е малко като раздвояване на личността.
Хем не искам да пиша тук и много ми е лоша тази атмосфера и не мога и това и това и т.н. , но ето с цената на скандали, оплюване, недоволство, неспазване на правилата ще пиша.
Нека не забравяме, че това е форум който съществува благодарение на труда на някой. И ако този някой реши да няма форум - няма да има. Разликата с потребителите е, че потребители винаги има
Много е хубаво че повечето от редовно присъстващите приемат това пространство толкова лично, че са готови да водят подобни "войни", но е важно да знаем, че това е обществено пространство, то не е на никой и не е длъжно да спазва ничии принципи и да следва ничии идеали.
Много е хубаво че доста от хората се чувстват тук толкова удобно, че се опитват да си напаснат форумите по своето си виждане, но те няма как да паснат на никой, защото не са на никой.
Радвам се че тази тема привлече толкова потребители, жалко е че ги привлича точно със скандалността си. Това, ако не сте се замисляли се нарича сеиирджийство.
Въпреки всичко, много се радвам, че тече дискусия, може пък да излезе нещо ползотворно, както се казва: за всекиго по нещо.

Темата не я уважих особено с вниманието си, защото не виждам какво бих могла да кажа.
Но виждам, че доста хора я уважават редовно, целенасочено и постоянно, в което няма нищо лошо.
Една слаба статистика обаче, какво означава това?
Действително ли нещо не им харесва на нехаресващите или просто трябва да има нещо което да не ни харесва. не защото не е хубаво, а заради самото нехаресване.
Например: твърде дълъг ден, твърде опънати нерви, защо пък да не си излея негативизма в ей този форум, а те пък на всичкото отгоре и не ми позволяват. И как така няма да се приема моята гледна точка на всяка цена, аз съм толкова обективен/а. На мен ми е толкова криво, те за любов ми говорят и т.н. и т.н.
Много ми е приятно да дискутирам с всички вас, съвсем откровено.
Но ми е много тъпо, когато виждам как на бялото се казва черно.
Много се радвам, че толкова хора, толкова много искат да пишат във форумите и толкова много държат на това, че са готови да се карат с модераторите, да сменят никовете си, да влизат анонимно и т.н.
Знаете ли какво означава това?????? Означава, че това е един прекрасен и желан форум.
И ми е много интересно, защо желаещите да пишат показват желанието си чрез действия, а чрез думи го отричат. Това е малко като раздвояване на личността.
Хем не искам да пиша тук и много ми е лоша тази атмосфера и не мога и това и това и т.н. , но ето с цената на скандали, оплюване, недоволство, неспазване на правилата ще пиша.
Нека не забравяме, че това е форум който съществува благодарение на труда на някой. И ако този някой реши да няма форум - няма да има. Разликата с потребителите е, че потребители винаги има
Много е хубаво че повечето от редовно присъстващите приемат това пространство толкова лично, че са готови да водят подобни "войни", но е важно да знаем, че това е обществено пространство, то не е на никой и не е длъжно да спазва ничии принципи и да следва ничии идеали.
Много е хубаво че доста от хората се чувстват тук толкова удобно, че се опитват да си напаснат форумите по своето си виждане, но те няма как да паснат на никой, защото не са на никой.
Радвам се че тази тема привлече толкова потребители, жалко е че ги привлича точно със скандалността си. Това, ако не сте се замисляли се нарича сеиирджийство.
Въпреки всичко, много се радвам, че тече дискусия, може пък да излезе нещо ползотворно, както се казва: за всекиго по нещо.

Да, така е.
Описанието е в началото на книгата "Пътуване към Икстлан".

"Няколко месеца след този разговор дон Хуан постигна онова, което си бе наумил- да ме научи да "спирам света"
Това паметно събитие в моя живот ме принуди да направя нов обстоен преглед на десетгодишната си работа. Стана ми ясно, че първоначалното ми мнение за ролята на психотропните растения е погрешно. Те не бяха най- важното в описанието на магьосника за света, а само средства да се циментират, така да се каже, ония части от него, които иначе не бях способен да забележа. Упоритоста с която се придържах към стандартното си възприемане на действителността, ме правеше почти глух и сляп за старанията на Дон Хуан. Затова тяхното използване се налагаше просто от липсата на чувствителност от моя страна"

. Това което сега четем като толтекски мъдрости и видове терапии.
Обучени сме от деца да възприемаме света по определен начин. Това твърде често ни пречи да видим голяма част от реално заобикалящата ни действителност. Според индианските магьосници, светът който ни заобикаля, не е реален, той е само описание.
Детето като се роди има своите водачи, които му описват света по техния начин и така той влиза в тяхната илюзия и светът за него става такова описание каквото са му направили.
Често хората влизат толкова дълбоко в това описание, че губят чувствителност към голяма част от реалността, не могат и не желаят да могат да я приемат. Затова и хората не се разбират.
В същата тази книга на 5стр има описана една много интересна история за взаимоотношенията на баща- проблемно дете, която завършва с думите:
"Ако човек се опитва да спре подобните си, винаги трябва да бъде извън обкръжението, което ги подтиска. По този начин може да се въздейства върху натиска на обкръжението."
Това е един от методите.
А относно психотропните растения, самия Кастанеда споделя в същата тази книга, че писанията му преди нея са били изцяло фиксирани върху халюциногените поради незнание и неумение, от тук нататък, той се научава да "спира света" и изключва като метод всичко свързано с психотропни вещества.

Ох днес забирах дъщеря си от деската градина.Случи се така ,че ме оставиха за малко с децата.Толкова хубаво преживяване не зная от кога не съм имала.Като накацаха около мен като пиленца,душици мънички, та котенца били ,измисляха си разни неща...и аз разбирасе .След това вече два часа се усмихвам.

Темата не я уважих особено с вниманието си, защото не виждам какво бих могла да кажа.
Но виждам, че доста хора я уважават редовно, целенасочено и постоянно, в което няма нищо лошо.
Една слаба статистика обаче, какво означава това?
Действително ли нещо не им харесва на нехаресващите или просто трябва да има нещо което да не ни харесва. не защото не е хубаво, а заради самото нехаресване.
Например: твърде дълъг ден, твърде опънати нерви, защо пък да не си излея негативизма в ей този форум, а те пък на всичкото отгоре и не ми позволяват. И как така няма да се приема моята гледна точка на всяка цена, аз съм толкова обективен/а. На мен ми е толкова криво, те за любов ми говорят и т.н. и т.н.
Много ми е приятно да дискутирам с всички вас, съвсем откровено.
Но ми е много тъпо, когато виждам как на бялото се казва черно.
Много се радвам, че толкова хора, толкова много искат да пишат във форумите и толкова много държат на това, че са готови да се карат с модераторите, да сменят никовете си, да влизат анонимно и т.н.
Знаете ли какво означава това?????? Означава, че това е един прекрасен и желан форум.
И ми е много интересно, защо желаещите да пишат показват желанието си чрез действия, а чрез думи го отричат. Това е малко като раздвояване на личността.
Хем не искам да пиша тук и много ми е лоша тази атмосфера и не мога и това и това и т.н. , но ето с цената на скандали, оплюване, недоволство, неспазване на правилата ще пиша.
Нека не забравяме, че това е форум който съществува благодарение на труда на някой. И ако този някой реши да няма форум - няма да има. Разликата с потребителите е, че потребители винаги има
Много е хубаво че повечето от редовно присъстващите приемат това пространство толкова лично, че са готови да водят подобни "войни", но е важно да знаем, че това е обществено пространство, то не е на никой и не е длъжно да спазва ничии принципи и да следва ничии идеали.
Много е хубаво че доста от хората се чувстват тук толкова удобно, че се опитват да си напаснат форумите по своето си виждане, но те няма как да паснат на никой, защото не са на никой.
Радвам се че тази тема привлече толкова потребители, жалко е че ги привлича точно със скандалността си. Това, ако не сте се замисляли се нарича сеиирджийство.
Въпреки всичко, много се радвам, че тече дискусия, може пък да излезе нещо ползотворно, както се казва: за всекиго по нещо.

Темата не я уважих особено с вниманието си, защото не виждам какво бих могла да кажа.
Но виждам, че доста хора я уважават редовно, целенасочено и постоянно, в което няма нищо лошо.
Една слаба статистика обаче, какво означава това?
Действително ли нещо не им харесва на нехаресващите или просто трябва да има нещо което да не ни харесва. не защото не е хубаво, а заради самото нехаресване.
Например: твърде дълъг ден, твърде опънати нерви, защо пък да не си излея негативизма в ей този форум, а те пък на всичкото отгоре и не ми позволяват. И как така няма да се приема моята гледна точка на всяка цена, аз съм толкова обективен/а. На мен ми е толкова криво, те за любов ми говорят и т.н. и т.н.
Много ми е приятно да дискутирам с всички вас, съвсем откровено.
Но ми е много тъпо, когато виждам как на бялото се казва черно.
Много се радвам, че толкова хора, толкова много искат да пишат във форумите и толкова много държат на това, че са готови да се карат с модераторите, да сменят никовете си, да влизат анонимно и т.н.
Знаете ли какво означава това?????? Означава, че това е един прекрасен и желан форум.
И ми е много интересно, защо желаещите да пишат показват желанието си чрез действия, а чрез думи го отричат. Това е малко като раздвояване на личността.
Хем не искам да пиша тук и много ми е лоша тази атмосфера и не мога и това и това и т.н. , но ето с цената на скандали, оплюване, недоволство, неспазване на правилата ще пиша.
Нека не забравяме, че това е форум който съществува благодарение на труда на някой. И ако този някой реши да няма форум - няма да има. Разликата с потребителите е, че потребители винаги има
Много е хубаво че повечето от редовно присъстващите приемат това пространство толкова лично, че са готови да водят подобни "войни", но е важно да знаем, че това е обществено пространство, то не е на никой и не е длъжно да спазва ничии принципи и да следва ничии идеали.
Много е хубаво че доста от хората се чувстват тук толкова удобно, че се опитват да си напаснат форумите по своето си виждане, но те няма как да паснат на никой, защото не са на никой.
Радвам се че тази тема привлече толкова потребители, жалко е че ги привлича точно със скандалността си. Това, ако не сте се замисляли се нарича сеиирджийство.
Въпреки всичко, много се радвам, че тече дискусия, може пък да излезе нещо ползотворно, както се казва: за всекиго по нещо.

Темата не я уважих особено с вниманието си, защото не виждам какво бих могла да кажа.
Но виждам, че доста хора я уважават редовно, целенасочено и постоянно, в което няма нищо лошо.
Една слаба статистика обаче, какво означава това?
Действително ли нещо не им харесва на нехаресващите или просто трябва да има нещо което да не ни харесва. не защото не е хубаво, а заради самото нехаресване.
Например: твърде дълъг ден, твърде опънати нерви, защо пък да не си излея негативизма в ей този форум, а те пък на всичкото отгоре и не ми позволяват. И как така няма да се приема моята гледна точка на всяка цена, аз съм толкова обективен/а. На мен ми е толкова криво, те за любов ми говорят и т.н. и т.н.
Много ми е приятно да дискутирам с всички вас, съвсем откровено.
Но ми е много тъпо, когато виждам как на бялото се казва черно.
Много се радвам, че толкова хора, толкова много искат да пишат във форумите и толкова много държат на това, че са готови да се карат с модераторите, да сменят никовете си, да влизат анонимно и т.н.
Знаете ли какво означава това?????? Означава, че това е един прекрасен и желан форум.
И ми е много интересно, защо желаещите да пишат показват желанието си чрез действия, а чрез думи го отричат. Това е малко като раздвояване на личността.
Хем не искам да пиша тук и много ми е лоша тази атмосфера и не мога и това и това и т.н. , но ето с цената на скандали, оплюване, недоволство, неспазване на правилата ще пиша.
Нека не забравяме, че това е форум който съществува благодарение на труда на някой. И ако този някой реши да няма форум - няма да има. Разликата с потребителите е, че потребители винаги има
Много е хубаво че повечето от редовно присъстващите приемат това пространство толкова лично, че са готови да водят подобни "войни", но е важно да знаем, че това е обществено пространство, то не е на никой и не е длъжно да спазва ничии принципи и да следва ничии идеали.
Много е хубаво че доста от хората се чувстват тук толкова удобно, че се опитват да си напаснат форумите по своето си виждане, но те няма как да паснат на никой, защото не са на никой.
Радвам се че тази тема привлече толкова потребители, жалко е че ги привлича точно със скандалността си. Това, ако не сте се замисляли се нарича сеиирджийство.
Въпреки всичко, много се радвам, че тече дискусия, може пък да излезе нещо ползотворно, както се казва: за всекиго по нещо.