Диляна Колева

Мнението ми е същото като на Станимир.
Уважавам мненията на всеки един потребител, като не търся в тях злонамереност или обида или порицание.
Може би е на място въпроса - Какво целя с поста си?
Ако целя порицание, поучение, лична изява, търся одобрение, важно ми е единомислието с повечето потребители, държа на подкрепа и т.н. То писането във форум се превръща в кошмар за пишещия.
Не мога да кажа, че не ме интересува мнението на потребителите, защото това означава, че не ги чета или изобщо не ме интересуват постовете им. Потребителското мнение за мен е важно. Естествено че хората мислят и се изразяват различно, естествено че постовете ми не се харесват на всички, но моето приемане е вид уважение на различното мислене, като в дадено открито порицание в никакъв случай не виждам обида. Това си е личен начин на изразяване.
Исус е бил порицаван и не обичан от толкова народ, че коя съм аз та никой да не ме порицава?
Та Ани няма какво да те притеснява това или онова написано от еди кой си, а триенето на постовете, защото някой не ги харесва е напълно излишно действие и бъди сигурна, че освен теб надали някой друг го забелязва. Ако не беше го обявила сега в тази тема, аз например никога нямаше да разбера, че правиш нещо подобно.
Хората се занимават преди всичко със себе си и рядко помнят дълго нещо, което не ги засяга лично, затова да се тормозим какво мислят хората е напълно излишна гимнастика на мозъка( и това не го казвам аз , а известен автор, аз само споделям опити и наблюдение).

Не. Няма да нося кожени изделия от естествена кожа при смяна на вкуса.
Но естествената кожа за технологични и текстилни производства не я свързвам с вегетарианството.
А вегетарианството не го свързвам с убиването на животните.
Просто моят поглед и отношение по въпроса е по- различен и мисля че съм се опитала да го кажа на няколко места в други подобни теми.
Всяко нещо в природата си има точно определено място.
Когато ескимосът на север убива рибата, защото това е начина му на препитание, мястото на рибата която е попаднала в мрежите му е точно там, това е божествена работа вид хармония в природата, както мястото на мършата е в стомаха на чакала, на мишката в устата на змията. Когато обаче имаме развъдник за пъстърва, която се храни, за да бъде поднесена прясна на хората насядали на масите край развъдника........ тук вече не съм сигурна дали мястото и е там.
И да, когато човек има голям проблем с краката си и това води до болестни заболявания, гъбички и т.н. обувките от естествена кожа са на мястото си на краката му и животното, което е дало кожата си е било на мястото си. Но яката от лисица или норка или заек, която украсява нечии врат........ мисля че не е на мястото си.
И това не го свързвам с вегетарианството или с убиването на животни, а с нарушаване на земните закони. А земните закони са най- различни. Убийството на животното е последната брънка от веригата от нарушения. Някъде в началото стои алчността например, после суетата, после гордостта, чревоугодничеството и т.н. и т.н. Убийството е последващо действие от всички тези неща, съпътстващи и водещи до нарушаването на хармонията.
Рускините например масово си купуват от тук палта от естествена кожа, при техните -30: -40 градуса всяка друга имитация се цепи и накъсва, а платовете не успяват да топлят, такива са им условията. Те може и да са вегетарианци, но хармонията в техния свят е различна.
Друг е въпросът, когато някой се е издокарал посред лято със сандали от естествена кожа, с колан от естествена кожа, различни подобни аксесоари, плюс елеченце или нещо подобно. Тук няма хармония, тук има суета например, но не и убийство. Убийството е произведено от алчността. Убива търговецът, който ще вземе пари за кожата. А крайният потребител е консуматорът, който рядко свързва двете неща, което разбира се не го оправдава, че стимулира убийството, но да се скочи от купувача на убийството е твърде драстично, защото между тях стоят много други неща.
Затова казвам, че не ги свързвам нещата: вегетарианство- текстил- убийство са твърде различни неща.
Ако вегетарианството се свързва само с неубиването на животни........ това не е вегетарианство, защото смисълът на вегетарианството е много обширен и съвсем друг. Същото е ако се свърже само със здравословното състояние или само с духовното израстване без да е ясно какво точно е това.

Забелязвам, че всички големи конфликти започват от дребни неща и се разгарят от многото безмислени приказки, а в същото време всички големи проблеми приемаме и започваме да действаме за решаването им без много приказки. В същото време дребните ежедневни проблемчета ни нервират често , по малко и ни докарват купища физически проблеми, вместо да се опитаме да се справим с тях ние гледаме към големите проблеми, които често разрешаваме доста по- бързо от дребнавите си навици и кавги. Силно впечатление ми направи следния откъс от една книга:

"Една от най- интересните истории, разказани някога от д-р Хари Емерсън Фосдик- история за спечелената и изгубената борба на един горски великан.
"На склона на Лонг Пийк в Колорадо още лежи
дънера на огромно дърво
Естествоиспитателите казват, че е живяло
четиристотин години. Било е фиданка, когато
Колумб е слязъл на сушата в Сан Салвадор, и
младо дърво, когато първите заселници
пристигат в Плимут Нова Англия. През
столетния си живот е удряно четиринадесет
пъти от гръм, край него са отшумявали безброй
лавини и бури в продължение на четири века. То
ги преживява всичките, но накрая го нападат
бръмбари- дървояди. Те го повалят.
Насекомите си прогризват път през кората му и
постепенно разяждат сърцевината на дървото.
Те са дребни, но атаките им не спират.
Горският великан, непобеден от годините,
неунищожен от гръмотевиците, издържал на
бурите, става жертва на дребните буболечки,
които човек може да смаже с пръст."

Това е историята на повечето хора с хронични заболявания, с нервни кризи, сърдечни проблеми, хора устояващи на големите трудности, а изядени от дребните лоши мисли в главата си.
До колко хората сме в състояние да преборим дребнавостите!? Всеки има лична история......а лична рецепта?

Всъщност, аз го написах между другото, но моето отношение към кожените изделия не е свързано с нищо друго освен с личен вкус.
Просто НЕ МИ харесват кожените изделия и дрехи, груби са ми и не ги харесвам на себе си, това е.
Винаги за сухо време имам обувки или ботуши от плат, само в планинския зимен екип обувките са ми естествена кожа, там пък е безумие да си облечеш кожени дрехи или яке . Мекото кашмирено палто е в пъти по- удобно и по-елегантно за градски условия, например. А за аксесоари и портмонета и колани има най- различини материи.
А това за производството, бъдете по толерантни знаете ли колко семейства се издържат от шев и кройка и търговия.
Всяко нещо си има плюсове и минуси, а при мен кожата просто е НЕхаресван продукт, нищо повече.

Всъщност, аз го написах между другото, но моето отношение към кожените изделия не е свързано с нищо друго освен с личен вкус.
Просто НЕ МИ харесват кожените изделия и дрехи, груби са ми и не ги харесвам на себе си, това е.
Винаги за сухо време имам обувки или ботуши от плат, само в планинския зимен екип обувките са ми естествена кожа, там пък е безумие да си облечеш кожени дрехи или яке . Мекото кашмирено палто е в пъти по- удобно и по-елегантно за градски условия, например. А за аксесоари и портмонета и колани има най- различини материи.
А това за производството, бъдете по толерантни знаете ли колко семейства се издържат от шев и кройка и търговия.
Всяко нещо си има плюсове и минуси, а при мен кожата просто е НЕхаресван продукт, нищо повече.

Много хубави въпроси!
Кожени изделия по принцип не харесвам.
Обичам естествените материи, но идващи от памук, лен, вълна.
Обувките, които използвам са от изкуствени кожи по няколко причини:
- не виждам голяма разлика в изработката и външността, понякога имитацията е толкова добра, че изобщо не виждам разлики.
- обичам да износвам нещата които нося, обувката от изкуствена кожа си я изхвърлям с голямо удоволствие след като са минали 1 или два сезона с нея. Обичам да сменям визията си и не обичам да имам вечни или дълго траещи неща.
- обувки и якета от естествена кожа( особено якета) са неща които имат дълъг живот, не искам да пълня гардероба си с демодирани дрехи само защото са здрави.
- с хубав чорап от естествен материал изкуствената кожена обувка не създава проблеми на краката и тъй като това е единственият голям плюс на естествените кожи аз съм го разрешила за себе си.
Същото е с коланите, аксесоарите, чантите и т.н.
Единствено в зимния планинарски екип обувките са от естествена кожа, защото първо- няма разнообразие и второ във високите части зимата е възможно от температурните амплитуди да се нацепят. Ако е добра изкуствената изработка е малко възможно, но като правило е така.
Живеем в географска ширина, която ни позволява да носим дрехи и обувки, които не е нужно да издържат екстремни ситуации и температури, а градския живот напълно ни е лишил от тази тръпка, така че изкуствените кожи си вършат перфектно работата и са добър заместител. Поне за мен.
А природата..... нея я замърсяваме с всичко.

Не е несъзнателно, изкусно е, защото, когато се цели положителен ефект над голяма група хора се работи по групови характеристики. На голям процент от хората не им е нужно да задълбават, за да решат проблем, не им е нужно да търсят връзки, дълбочини и т.н. Голяма част от хората работят главно с материята и имат проблем с повърхността, дори и тези които си мислят че работят в дълбочина, често закуцукват на повърхността. А дребнавостите са точно това. Повърхвостта с която не си успял да се справиш се разцепва и те поглъща.

Забелязвам, че всички големи конфликти започват от дребни неща и се разгарят от многото безмислени приказки, а в същото време всички големи проблеми приемаме и започваме да действаме за решаването им без много приказки. В същото време дребните ежедневни проблемчета ни нервират често , по малко и ни докарват купища физически проблеми, вместо да се опитаме да се справим с тях ние гледаме към големите проблеми, които често разрешаваме доста по- бързо от дребнавите си навици и кавги. Силно впечатление ми направи следния откъс от една книга:

"Една от най- интересните истории, разказани някога от д-р Хари Емерсън Фосдик- история за спечелената и изгубената борба на един горски великан.
"На склона на Лонг Пийк в Колорадо още лежи
дънера на огромно дърво
Естествоиспитателите казват, че е живяло
четиристотин години. Било е фиданка, когато
Колумб е слязъл на сушата в Сан Салвадор, и
младо дърво, когато първите заселници
пристигат в Плимут Нова Англия. През
столетния си живот е удряно четиринадесет
пъти от гръм, край него са отшумявали безброй
лавини и бури в продължение на четири века. То
ги преживява всичките, но накрая го нападат
бръмбари- дървояди. Те го повалят.
Насекомите си прогризват път през кората му и
постепенно разяждат сърцевината на дървото.
Те са дребни, но атаките им не спират.
Горският великан, непобеден от годините,
неунищожен от гръмотевиците, издържал на
бурите, става жертва на дребните буболечки,
които човек може да смаже с пръст."

Това е историята на повечето хора с хронични заболявания, с нервни кризи, сърдечни проблеми, хора устояващи на големите трудности, а изядени от дребните лоши мисли в главата си.
До колко хората сме в състояние да преборим дребнавостите!? Всеки има лична история......а лична рецепта?

Една от най- успешните и широкодостъпни методики за справяне с проблемите, страховете и безпокойството е достатъчно елементарна, за да бъде използвана от всеки. Голям процент от хората стигат до нея сами, след като са били изправени пред неразрешими проблеми, други се запознават предварително и се опитват да я прилагат, а трети просто си се ядосват, притесняват и безпокоят. Интересното е, че този метод, който е доста успешен при силни стресови ситуации, не се прилага при ежедневните дребнави спречквания и тревоги. Този метод е вроден в човека, но научавайки се да се тревожи, човек забравя да не се тревожи , да не се ядосва и да не се стресира ежедневно от банални, повтарящи се ситуации.

Тези дни четейки за дребните и за големите страхове на хората и за тяхното преодоляване се случи така, че станах свидетел на неволното прилагане на метода на Карнеги от 6 годишният ми племенник.
Какво имам предвид!? Методът е прост: 1. Човек представя пред себе си просто и кратко какъв е проблема. 2. Представя си най- лошото развитие на нещата. 3. Приема най- лошия вариянт като случил се. 4.Търси по- добро решение на най- лошото което ще му се случи.

Звучи просто, но действа, след преминаването през четирите точки, следва спокойствие и трезво мислене в резултат на което излизат много нови варианти.

Преди няколко дни имаше страхотна буря, синът ми и 6 годишният ми племенник играеха в училищния двор, когато бурята започва, те тръгват къд дома на приятелчето с което играят, защото то живее наблизо. В това време родителите на племенника ми пътуват извън града. Малкият е силно притеснен от силната буря, пороя и светкавиците и започва да мисли на глас: Сега ако гръмотевица удари колата на мама и татко, те ще умрат и леля Д. и чичо Я. ще станат мои родители. И се успокои.

Методът за който изчетох цяла книга и който се затрудняват да приложат хора с доста житейски опит беше приложен успешно в рамките на няколко минути от едно шест годишно дете.

У хората не е заложено да бъдат дребнави, да се безпокоят за всичко и да си създават проблеми, тези "качества" се придобиват. Придобивайки ги, ние превръщаме живота си в ад, от който много простички правила, правилно подредени, могат да ни помогнат. Защо ни е толкова трудно да ги прилагаме ежедневно и с това вгорчаваме както собствения си живот, така и живота на околните!!?

Доста често по- лесно приемаме известие за смърт или тежка болест, от колкото факта, че съседката редовно изтърсва покривката с трохите над нашия балкон. И трябва ли задължително да преживеем катаклизми, за да успеем да погледнем живота по друг начин!

Един паралел. Изтезание в древните затвори- слагат човека в легнало положение и поставят над лицето му къпчук, капка, която капе равномерно, бавно и продължително в рамките на часове, това докарва изтезавания до лудост.
Това са дребнавостите- ежедневно, постоянно, продължително дразнене, което ни докарва до лудости.

Забелязвам, че всички големи конфликти започват от дребни неща и се разгарят от многото безмислени приказки, а в същото време всички големи проблеми приемаме и започваме да действаме за решаването им без много приказки. В същото време дребните ежедневни проблемчета ни нервират често , по малко и ни докарват купища физически проблеми, вместо да се опитаме да се справим с тях ние гледаме към големите проблеми, които често разрешаваме доста по- бързо от дребнавите си навици и кавги. Силно впечатление ми направи следния откъс от една книга:

"Една от най- интересните истории, разказани някога от д-р Хари Емерсън Фосдик- история за спечелената и изгубената борба на един горски великан.
"На склона на Лонг Пийк в Колорадо още лежи
дънера на огромно дърво
Естествоиспитателите казват, че е живяло
четиристотин години. Било е фиданка, когато
Колумб е слязъл на сушата в Сан Салвадор, и
младо дърво, когато първите заселници
пристигат в Плимут Нова Англия. През
столетния си живот е удряно четиринадесет
пъти от гръм, край него са отшумявали безброй
лавини и бури в продължение на четири века. То
ги преживява всичките, но накрая го нападат
бръмбари- дървояди. Те го повалят.
Насекомите си прогризват път през кората му и
постепенно разяждат сърцевината на дървото.
Те са дребни, но атаките им не спират.
Горският великан, непобеден от годините,
неунищожен от гръмотевиците, издържал на
бурите, става жертва на дребните буболечки,
които човек може да смаже с пръст."

Това е историята на повечето хора с хронични заболявания, с нервни кризи, сърдечни проблеми, хора устояващи на големите трудности, а изядени от дребните лоши мисли в главата си.
До колко хората сме в състояние да преборим дребнавостите!? Всеки има лична история......а лична рецепта?

Човекът (като такъв) не помни защото няма какво да помни, неговия аз се формира според новите условия в които е поставен ума (съзнанието) и този аз е само едно поредно създание на ума (което е също временно). Последното предишно създание е вече неактуално и няма база за съществуване в новата информационна обстановка. Единствено в преходния период на превключване на ума от един аз в друг е възможно да се задейства спомена за предишните създания. Това е възможно не само в ранните детски години преди обособяването на новия аз, но при други преходи на ума от една роля в друга. Тези преходи могат да бъдат естествени (например различни сънни състояния) или изкуствено предизвикани с външни средства, които не са препоръчителни.

Така че прераждане на постоянна същност няма, има качване и игра на различни сцени според качествата на актьора и ситуацията на изява, които могат да имат различна степен на съответствие, тя прави ефекта от играта силен или слаб, макар илюзорността й не се променя от това. След слизането на сцената (т. нар. физическа смърт) се влиза в друга сцена, колкото по-добър е актьора то на повече сцени може да играе той/тя, това става често и по време на антрактите (т.е по време на сън). Двигател е желанието на ума за изява според наклонностите си и според условията на средата, на физически план те минават през шестте възприятия (идващи от петте физически сетива + едно ментално). Ако умът се фокусира върху тях той не би могъл да играе, защото ще изчезне магията на сцената и илюзията ще бъде разбрана. Тогава Сизиф ще остава скалата да се изтъркули и ще си отиде в къщи.

"Вчера е само сън, а утре- блян. Но добре изживяното днес прави вчерашния ден щастлив сън, а утрешния- прекрасно видение. Затова обърни взор към новия ден и поздрави зората! "Поздрав към зората"
Има неща, които могат да се променят, има неща които не могат да се променят. Но всичко става - днес.
Какво значи равносметка!?
Нима живота ни е сметка, която трябва да уравняваме към днес. Какво значи да правиш равносметка на етап от живота си!? Това е вече минало, действията са извършени, думите са казани, ситуациите са изживени, край.
Има самоанализ, можем да анализираме себе си. Но при изминал период това има смисъл само ако искаме да променим нещо днес, иначе е безмислено да въртим в мислите си неща, които са отпътували във времето. Ако пък това включва и хора с които сме били във взаимоотношения, съвсем губи смисъла си, защото хората се променят всеки ден и днес те не са такива каквито са били преди месец.
Равносметката е вид самооценка, която според мен е е нереална, защото никой не е в състояние да направи качествен анализ със себе си на себе си, защото всеки е пристрастен към себе си.
Изхода от една равносметка няма много варианти. Единият е да се натовариш с чувство за вина, което е напълно излишно. Другият е да се поласкаеш, което е несериозно и дори бих казала смешно. Третият е да убедиш сам себе си в нещото в което така или иначе вярваш и си убеден, че е така.
Животът на човек е днес, а не вчера. Добре е когато сутрин човек стане да подреди нещата, които е иска да направи, ако вечерта нещо не е успял не бива да го мисли, а просто то минава в графата утре. За вчера вече няма смисъл да се мисли. Динамиката на момента държи човека буден.

" В този момент ние с вас се намираме в допирната точка на две вечности - миналото, което тъне в дълбочините на времето, и бъдещето, което се простира до безкрая на протяжността. Не можем да се озовем нито в едната, нито в другата вечност - наистина не можем дори за частица от секундата. Но опитвайки се да го сторим можем да съсипем тялото и ума си. Затова нека се задоволим да живеем в единственото време, в което можем - от този момент до полунощ." Д. Карнеги

От както спрях да си правя равносметки се чувствам много по- добре и ми е много по- леко. Ако нещо от вчера не ми харесва ставам и го правя днес, ако мога. Ако не мога, ако не зависи от мен то остава в графата минало.

... една жена, която преди 3 дни е намерила и предала на банката плик с дебитната ми карта заедно с кода. Сумата вътре беше четирицифрена.

ВЪЗХИТЕНА СЪМ! Попаднах на Човек!



Пускам нова тема с надеждата и увереността за повече случки в живота ни, които да предизвикват не само радост, а възхита и уважение!

Иска ми се да пусна информация и за друг пчелен продукт, за който се знае малко, а влиянието и лечебните му свойства за човешкия организъм са огромни- пчелното млечице.

Състав на пчелното млечице, сравнен със състава на млякото на бозайниците и кръвта в %

Състав

Пчелно млечице

Майчино мляко

Краве мляко

Овче мляко

Кръв

белтъци

12.34

1.7

3.5

5.83

7.9

мазнини

5.46

3.6-4.4

3.4

6.52

0.4

въглехидрати

12.49

7.0

4.6

4.82

0.12

пепел

0.82

0.14-0.28

0.75

0.9

-

Други вещества

2.84

-

-

-

-

От таблицата се вижда, че пч млечице е много по- богато с белтъци и въглехидрати от майчиното мляко, а също от кравето и овчето мляко. В него се съдържат голям брой биологично активни вещества, което го прави незаменима храна и за човека. При неговата употреба се засилва обмяната на веществата, подобрява се функцията на миокарда и коронарните съдове намаляват се ангинозните пристъпи, подобрява се работоспособността на сърцето. При венозно въвеждане се понижава артериалното налягане, разширяват се кръвоносните съдове. Пчелното млечице трябва да се използва само по предписание на лекар специалист.

Пчелното млечице в малки количества за лични нужди е най- добре да се получава на пчелина и веднага да се използва. То се взема от незапечатани маточници, като се отстраняват личинките в тях.

Пч млечице е прекрасно средство за лекуване на язви на стомаха и на дванадесетопръстника, гастрити, заболяване на червата, бъбреците, черния дроб. Действа прекрасно при лечението на атеросклероза, стенокардия, високо или ниско кръвно налягане, инфаркт на миокарда, туберколоза, артрит, различни кожни заболявания, бронхиална астма и асматичен бронхит, неврози, онкологични заболяваня и др. Разбира се, то се използва в комплект с лекарствени препарати, по преценка на лекуващия лекар. Благодарение на пч млечице се съкращават драстично сроковете на лечение и положителните резултати са далеч по- добри.

"Лекуване с мед" "Практическо пчеларство"




Няма нелечими заболявания има загубено знание.

Истината е че трудно можем да се откажем от всичко това.
Мързи ни, а и нямаме време и знания да се занимаваме сами с направата на нещата които ползваме и затова леснодостъпният вариант на готовото ни е завладял.
Друг е въпросът, че като едно консуматорско поколение искаме всичко веднага и ако може с по- бърз ефект, а природните продукти се правят бавно с търпение и се ползват по- дълго. разбира се ефектът е по- добър и по- дълготраен, но...... това сега не ни вълнува.
Като студентка имах хазайка, която ползваше изцяло природна козметика, много последователно и много продължително.
Имаше си "козметични дни" в които се занимаваше само със себе си ефкта разбира се беше на лица- 70 год жена с лице изглеждащо на не повече от 60год много здрав тен и много приятно излъчване. Резултат на години синхрон с природата.

Всички видове кремове за около очите, които ползваме повечето жени са доста опасни и обвързващи, когато спреш да го ползваш следите които са прикривали се появяват. Това съотнесено във времето показва, колко никакъв е ефекта и колко голяма е илюзията.
Това е и с повечето козметични продукти.
Предлагам един лесен за направа крем за около очите
- Парче восък колкото бадем, 1 препълнена кафена лъжичка ланолин, 50г (малка кафена чашка) рициново( или друго растително) масло, ампула витамин Е. Разбъркват се добре.

Излиза и много по- ефтино и е много по- ефективно и дълготрайно като резултат.

Дори и да искам, не мога да премахна слабостите и емоциите, те са част от емоционалното ми тяло.
Доста време не исках да приемам загубите, ядосваха ме, докато в един момент успях да видя загубите като предпоставки за нещо ново.
От абсолютният контрол над живота си не мога да се откажа, защото го нямам. Заблудата, че го имам ми донесе много главоболия.
Вътрешният ни свят е сложна смес от емоции, мисли, усещания, потребности, морални норми, желания, илюзии. Необясним е.
Да се вглеждаме в себе си - самонаблюдение. Не всеки е успешен самонаблюдател, освен това можем да наблюдаваме главно потребностите си. За чувствата, емоциите..... е трудно, защото не можем да сме едновременно актьори и зрители. Самонаблюдателят трябва да е с развито съзнание да има интелигентност, морал, памет. Самонаблюдението има за цел да научи елементите на опита, често това става много след преживяното и то при добър самоанализ. Можем да се вглеждаме, но какво ще извлечем от това е друг въпрос.
Малко са хората които могат се усмихват по принцип, а какво остава за тези които го правят на себе си.

Иска ми се да пусна информация и за друг пчелен продукт, за който се знае малко, а влиянието и лечебните му свойства за човешкия организъм са огромни- пчелното млечице.

Състав на пчелното млечице, сравнен със състава на млякото на бозайниците и кръвта в %

Състав

Пчелно млечице

Майчино мляко

Краве мляко

Овче мляко

Кръв

белтъци

12.34

1.7

3.5

5.83

7.9

мазнини

5.46

3.6-4.4

3.4

6.52

0.4

въглехидрати

12.49

7.0

4.6

4.82

0.12

пепел

0.82

0.14-0.28

0.75

0.9

-

Други вещества

2.84

-

-

-

-

От таблицата се вижда, че пч млечице е много по- богато с белтъци и въглехидрати от майчиното мляко, а също от кравето и овчето мляко. В него се съдържат голям брой биологично активни вещества, което го прави незаменима храна и за човека. При неговата употреба се засилва обмяната на веществата, подобрява се функцията на миокарда и коронарните съдове намаляват се ангинозните пристъпи, подобрява се работоспособността на сърцето. При венозно въвеждане се понижава артериалното налягане, разширяват се кръвоносните съдове. Пчелното млечице трябва да се използва само по предписание на лекар специалист.

Пчелното млечице в малки количества за лични нужди е най- добре да се получава на пчелина и веднага да се използва. То се взема от незапечатани маточници, като се отстраняват личинките в тях.

Пч млечице е прекрасно средство за лекуване на язви на стомаха и на дванадесетопръстника, гастрити, заболяване на червата, бъбреците, черния дроб. Действа прекрасно при лечението на атеросклероза, стенокардия, високо или ниско кръвно налягане, инфаркт на миокарда, туберколоза, артрит, различни кожни заболявания, бронхиална астма и асматичен бронхит, неврози, онкологични заболяваня и др. Разбира се, то се използва в комплект с лекарствени препарати, по преценка на лекуващия лекар. Благодарение на пч млечице се съкращават драстично сроковете на лечение и положителните резултати са далеч по- добри.

"Лекуване с мед" "Практическо пчеларство"




Няма нелечими заболявания има загубено знание.

Понякога всички думи на хората са излишни.
Създават излишен шум, а това не ни прави по- добри.
Понякога дори мислите пречат, защото не са нужни мисли, а една единствена мисъл.
В природата на хората е да бъдат добри!


http://www.vbox7.com/play:894c4c6c

http://www.vbox7.com/play:894c4c6c&start=34

Понякога всички думи на хората са излишни.
Създават излишен шум, а това не ни прави по- добри.
Понякога дори мислите пречат, защото не са нужни мисли, а една единствена мисъл.
В природата на хората е да бъдат добри!


http://www.vbox7.com/play:894c4c6c

http://www.vbox7.com/play:894c4c6c&start=34

Лесно се прави и сапун с мед за омекотяване на кожата : 1кг обикновен или домашен сапун се нарязва на дребно, прибавя се вода- 1 чаша, 125г мед. Сместа ври докато се сгъсти. Изипва се в дървена кутия да изтине и се нарязва на удобни за ползване парчета.
А за така нехаресващите ни бръчки една лесна маска - 1 лъжица цветен прашец стрит добре в един жълтък, намазва се лицето прави се лек масаж и след половин час се измива - по 2-3 пъти седмично.
Е ефекта не е мигновен, както химичната козметика, но затова пък е истински и траен и продължителе във времето.

Всичко може да се промени, защото нищо не е било винаги така, както е сега. Въпрос на избор.

А химичната козметика за кремовете за бръчки, например има много интересна схема- ако пропуснеш ден , губиш досегашният ефект и започваш наново схемата. Много странно, що за химикали действат по този начин!?

Много често ни се налага да попаднем в тъмните замисли на Мисълта. Когато е несъзнателно е борба, дилеми, страдания и т.н.- трупане на опитности.
Страшното е когато е представен избор, пуснати са уловките и човек съзнателно влиза в тъмнината или поне това което смята за тъмнина. Тогава е страшно, всъщност страшен е изборът. тогава сме зависими от смисъла.- проверка на натрупаните опитности.
Няколко седмици вече съм пред подобен кръстопът- какъв е смисъла да влизам в тъмнината след като съм се научила да я гледам отгоре!? Какъв е смисълът да вляза в най- големите си страхове!? И защо изобщо ми се дава този избор!? Къде е смисълът!?
Голям страх, големи дилеми, голямо мислене, когато е осъзнато е направо страшно, защото трябва да намериш смисълът на всичко и ставаш зависим от самото му търсене.
В търсенето си попаднах на следното, което направих като своя мантра : " "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Даде ми отговор- един от многото- Светлината не е светлина, ако свети отстрани. Светлината трябва да може да свети вътре в тъмнината. А за да може да го направи трябва да познава тъмнината. И тук човек става зависим от смисъла. Смисъла на познанието. Другото е бягство, страх и незнание, а това не е Светлина. Изпитания.

" "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Голямо е богатството на светлината, затова тя щедро дава. Така тя се освобождава от товара, който носи. Като видяла, колко е голямо богатството на светлината, тъмнината се отказала от това богатство. Тя искала да го завладее, но не могла, затова се казва, че тъмнината не могла да обхване светлината. Всеки, който завладява, носи нещастие за човека. Всеки, който освобождава, носи щастие. Щастието на човека е в свободата, а нещастието — в робството; щастието е в любовта, а нещастието — в омразата; щастието е в знанието и светлината, а нещастието — в невежеството и тъмнината. П. Дънов

Не че съм намерила напълно отговора, не че съм осмислила страховете, но поне имам отправна точка

Можеш да прочетеш "Езотерично разглеждане на кармически отношения" на Рудолф Щайнер.
Там се обясняват много от ключовите взаимоотношения и бедствия, които могат да се случат на хората. Включително и масовите бедствия, смъртта на млади хора при масови природни бедствия, защо се случва всичко, сбито и възможно най- конкретно.
Защо се реагира по определен начин и кога се намесва човек, до колко може да се влияе на кармичните отношения и т.н.
След това може би отговорите на въпросите, кое е добро, и защо някои "не са добри" ще се наредят от самосебе си.

Т.е. да живееш. Да приемаш страданията с радост означава да имаш разбиране за нещата, са света и за себе си. Тогава страданието не е = на нещастие, но не е = и на щастие , а е = на учене.

"Ако искаш да оздравееш, трябва да дойдеш до дъното на всички страдания"- което означава, че страдщият е болен. ( душевно или физически)

"Страданието е метод за пречистване"- не за облагородяване нито за издигане духовно, а за пречистване, а кой се пречиства!? човек който има нещо в себе си което му пречи.

"Ще минеш през огъня ,за да се очистиш. Ако не добиеш абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това което търсиш." - значи страданието е начин за откриване на себе си сред всичко останало, Урок за проглеждане, да се научим да виждаме нещата които не виждаме. Тук няма благородство или принизяване, тук има вървеж и то там където няма виждане.

"И без страдания можеш да се очистиш, но ако си по начало абсолютно чист. Щом си нечист ще страдаш." - да си абсолютно чист ..... да си в хармония със средата в коят живееш, да виждаш през първичните неща, да имаш тънка чувствителност, да имаш знание да имаш широк поглед, да можеш да стоиш над нещата. До като не се добият тези качества има страдание = на учене.

Има ли страдание няма благородство, няма принизяване, няма духовно извисяване няма такива неща има трупане на опит.
"След всяка болест, след всяко страдание, човек придобива известна опитност, която го повдига. Колкото по- тежка е болестта, толкова по- силен е станал той." из " Книга за здравето" П. Дънов
Както е казано, не самото страдание, а изживяването му евентуално носят сила и опитност, известна опитност при това. Появи ли се пак страдание за нещо, значи има грешка има неразбиране, няма виждане, няма сила, няма благородство, няма много неща. Има учене-страдание= урок.
Не случайно протестантите обявяват страданието за наказание. Според тях, ако Господ не те обича, ако си съгрешил получаваш страдание.

Конкретно по въпроса - Страданието облагородява или принизява?
Нито едното нито другото. Страданието учи. Все едно да попитам наказанието дали ме облагородява- как ще ме облагородява или пък да ме принизи, е ако аз така го представя за себе си ок.
Страданието както и наказанието, както и сме го казали май много пъти вече са моменти на обучение. Не страдат само добрите или само лошите, нито пък повечето Страдания са точно страдания, а просто преекспонирани от нас нехаресващи ни случки.
Всеки си изстрадва себе си в някакъв период от живота- нормално, иначе как ще научи нещата!?
Но преминавайки през лош период от живота си не мога да се нарека по- облагородена или по- духовна или т.н. неща, които трудно можем ние хората да етикираме.
10-те % лоши неща в живота си наричаме страдания, фиксираме се върху тях на моменти и ни е много лошо и забравяме за 90-те% радост, но и това е нормално 100% щастие няма.
Но ако някой държи страданието да го изкара наистина извисяване - ще успее.
Не случайно я има поговорката - под вол, теле търси. Ама много често и намира.




Страданието облагородява или принизява?

Т.е. да живееш. Да приемаш страданията с радост означава да имаш разбиране за нещата, са света и за себе си. Тогава страданието не е = на нещастие, но не е = и на щастие , а е = на учене.

"Ако искаш да оздравееш, трябва да дойдеш до дъното на всички страдания"- което означава, че страдщият е болен. ( душевно или физически)

"Страданието е метод за пречистване"- не за облагородяване нито за издигане духовно, а за пречистване, а кой се пречиства!? човек който има нещо в себе си което му пречи.

"Ще минеш през огъня ,за да се очистиш. Ако не добиеш абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това което търсиш." - значи страданието е начин за откриване на себе си сред всичко останало, Урок за проглеждане, да се научим да виждаме нещата които не виждаме. Тук няма благородство или принизяване, тук има вървеж и то там където няма виждане.

"И без страдания можеш да се очистиш, но ако си по начало абсолютно чист. Щом си нечист ще страдаш." - да си абсолютно чист ..... да си в хармония със средата в коят живееш, да виждаш през първичните неща, да имаш тънка чувствителност, да имаш знание да имаш широк поглед, да можеш да стоиш над нещата. До като не се добият тези качества има страдание = на учене.

Има ли страдание няма благородство, няма принизяване, няма духовно извисяване няма такива неща има трупане на опит.
"След всяка болест, след всяко страдание, човек придобива известна опитност, която го повдига. Колкото по- тежка е болестта, толкова по- силен е станал той." из " Книга за здравето" П. Дънов
Както е казано, не самото страдание, а изживяването му евентуално носят сила и опитност, известна опитност при това. Появи ли се пак страдание за нещо, значи има грешка има неразбиране, няма виждане, няма сила, няма благородство, няма много неща. Има учене-страдание= урок.
Не случайно протестантите обявяват страданието за наказание. Според тях, ако Господ не те обича, ако си съгрешил получаваш страдание.