Диляна Колева

Искам да направим малко по - различен прочит на това, което си написала и да зададем различна гледна точка, А ти, ако го прочетеш ще кажеш как ти звучи.
Та, 
- за първи път се разделях с някого - не знаех какво да правя, защото това ми беше за първи път.
- за първи път ме изведоха от домашния кръг и ми показаха какво е социалния живот по двойки, до момента нямам друга такава опитност и за това мисля, че без тази съм изгубена
- за първи път виждам резултата от това да нямам лична среда и интереси и разбирам, че това никак не е добре за мен
- понеже всичко това ми е за първи път, единствената ми опитност до момента е да повторя модела - намирам друг мъж, който да случи същото - резултата, не е добър за мен
Извод: Необходима ми е нова концепция, нова гледна точка, ново преживяване.
Да се оставя някой друг да отговаря за моето личностово развитие , води до зависимост. Често не от конкретния някой, а просто от някой. Зависимостта, води до неумението да развия личните си качества и способности и да разбера отговора на въпроса: Коя съм аз? Съответно развива в мен чувства като страх, завист, неудовлетворение, вина, самообвинение, самосъжаление, обърканост, тревожност. Животът с тези чувства, води до избори, които създават ситуации, които се въртят и никога не стигат до благоприятно развитие за личността.
Въпрос:
-"аз съм Неговата" - наистина ли, отговорът на въпроса -  Коя съм аз? - се свежда до това? Преди около 150 години жените бяха причислявани като собственост - жената на Петър, наричаха Пена петровата. В тази обстановка ли си представяш себе си? Трябва да си нечия, за да бъдеш?
 
- 

Описваш как тяхната реакция те определя, сякаш си дете на няколко годинки. Не, от теб зависят тези граници, не от тях. Ако чакаш те да разберат и покажат съзнателност, има да чакаш. Все едно да обясняваш на котката, че е добре да е вегетарианка и да осъзнае, че яденето на мишки не е добре. Ще покима, ще послуша и след малко пак ще скочи върху мишката... 
Когато поставиш границите си, отначало ще те обявят за какво ли не. Постепенно обаче, тъй като вече излъчваш самоуважение, те самите ще започнат да те уважават и виждат вече като зрял индивид. За разлика от сега, държейки се с теб като с момиченце. Въпросът е, че в мисленето ти сега живеят бъгове, програми пълни с вина, които е нужно с психотерапевт да се реструктурират - когнитивно, хипнотично, психотелесно, поведенчески. Така би си спестила доста годинки лутане напред-назад. Потърси психотерапевт! 

Родителите ти емоционално паразитират върху ти. Нарича се манипулация през грижа. "Грижа", протягаща паразитиращо смучещи и живеещи през чужд живот емоционални пипалца. Грижа, създаваща автоагресивна, самоизяждаща вина, огромно чувство за свръхдълг, страх от непокриването му и самобичуващо себепотискане... 
Родителите ти чувстват, че през финансовата ви самостоятелност изпускат обекта си на паразитиращо внимание (теб) и съответно засилват "грижата" си, отхвърляйки всякакви резонни аргументи чрез създаване на още невротична вина. Интересна льобоф. Чак да му се доповръща на човек - не от теб или тях, а от динамиката на такъв процес, представян за любов, каквато не е ... Емоционални липси на смисъл и истинска, здрава любов в манипулиращите е такъв процес. Родителите ти, препълнени със собствени невротични страхове, силно изкривяват любовта, превръщайки я във вкопчващо задължаване на приемането на грижата им. Емоционално тяхно вкопчване през създаване на вина, подсигуряващо им невротична компенсация за липсата на истински смисъл в живота им. 
Имаш да се учиш на поставяне на здрави, невинни граници - емоционални, социално-поведенчески и финансови. Така ще помогнеш освен на себе си и на тях. Ще им се наложи да потърсят за какво да живеят, лишени от обекта си на паразитиране. 
Сама може и да свършиш част от работата - поне поведенеската. За емоционалната обаче би имала нужда от психотерапевт. Потърси вещ такъв за няколко сесии! 
 

"Няма значение чия е вината, че нещо е счупено, ако е твоя отговорността да го поправиш.
...Да поемеш отговорност, не означава да поемеш вина.
...Поемането на отговорност е осъзнаване на силата, която получаваш, когато спреш да обвиняваш  хората.
Да поемеш отговорност, означава да си върнеш силата"
Will Smith
https://www.youtube.com/watch?v=USsqkd-E9ag

Човек е стадно животно. Като ти казвам да се научиш да бъдеш сама, това не означава да живееш някакви години и десетилетия сама. Нито пък сама е равно на самотна и зависимо вкопчена - нищо общо. Говоря ти за самостоятелност, за емоционална самостойност. А че сме сред хората и е добре да общуваме, абсолютно. Когато имаш емоционална несамостойност, както сега споделяш и което всъщност е основата на проблема ти, наричаш зависимостта любов, а примиренческото, пълно с неуважение и към себе си и към околните нагаждане, наричаш смирение. Закачането поради вътрешни липси обаче не е любов. Нагаждането не е смирение, а автоагресивно примирение. Не се уважаваш, не се цениш, не си вярваш и правиш половинчати и слаби избори - защото те е безумно страх от самотата. 
Когато поработиш лично и в групата на психотерапевта си, за само няколко месеца ще се научиш да прегръщаш този зейнал орален (пренебрегни думичката - просто така се нарича в пси...) страх. а любовта да протича активно през теб. Имаш ли я, спокойно заявяваш позициите си, харсванията и нехаресванията си, с ясното съзнание, че здравите ти граници са добри за теб и за всеки наоколо ти. А сега те е страх да се заявиш твърдо дори пред самата себе си... Сякаш чуваш вече думите на другия как те изоставя и почваш да трепериш като трепетлика от страха си от безлюбна самота. Забележи, преодоляването му ти подсигурява и здрава решителност в искрената откровеност със себе си и всеки друг. И въобще не означава някаква изолация и седене сама - вътрешен процес е. Всяко оставане в медитация, ама със себе си, компания на самата себе си, вече те сблъсква челно с този ти страх, когато махнеш външната маска от его нащрек и предъвкване и потънеш навътре. Медитацията би те ужасявала, би те накарала да извадиш извинения как не е твоето и т.н., което са илюзии - точно това оставане сама със самата себе си среща съзнанието с подсъзнанието ти, в което живее едно сега потиснато, чувстващо се самотно и ревящо за обич бебе. Нужно е ти да се научиш да му даваш любов, да сприятелиш съзнанието си, разширено до ревящия страх в подсъзнанието ти. Да се научиш да гушкаш и обичаш този страх - защото е сериозна част от теб самата, не е нещо външно. Колкото повече успяваш в този процес, толкова повече се научаваш на здрава конфронтация, себеотстояване, житейска решителност, ясни цели партньорски, професионални , всякакви. В този аспект се работи с мисленето, с поведението, в групите... Всичко идва на мястото си - обичаш се. Затова и с любовта ти върви - защото я пръскаш като прожекторче наоколо си и вече не си просто момичето-сексуален обект, а жена, която излъчва мощна харизма, привличащ магнетизъм и обайващ чар! Имаш да се учиш на това - всички сме вълшебници, когато премахнем преградите пред осъзнаването, че сме такива! Такава си - просто ти предстои да го усетиш и почувстваш. 

Точно това казвам. Любовта ти като жена към мъжа, там я няма. Останало е майчинското. А той детето, което ще угажда и дава, но......много важно "но" ще търси Жената в други паралелни връзки. Това е основната причина за съществуването на този тип отношения. В един момент партньорите усещат/не го осъзнават/, че са в ролята на дете и родител и в тях започва крещяща нужда да проявят своето мъжко или женско с друг партньор. Но връзката дете - родител е много топла , приятелска, понякога изискваща и натрапчива и те се объркват, като наричат чувствата в тази връзка Любов. То е обич, да, и ако се разделят културно, могат да са подкрепящи се, без да са интимни партньори. Но това рядко се случва и още по - рядко се разпознава навреме.
Ето защо паралелните връзки винаги ще съществуват, защото Мъжът винаги ще търси Жената и обратното, но няма смелост да остави Детето.
Имаш тази възможност навреме. Ако ти се живее с Мъжът- дете, което винаги ще търси Жената " настрани" търси още Любов, в това отношение. 

Именно - страх ме е от самотата, затова автоагресивно търпя, нагаждам се и влизам в антипартньорски отношения. С този страх се работи двупосочно. От една страна, учиш се да се заявяваш активно. Тогава ти се налага да посрещаш страха си, че така ще бъдеш сама и да го прегръщаш, стапяш. Тогава осъзнаваш, че когато прекъснеш мазохистичния цикъл, ти самата си със себе си, даваш сигнали за уважение, обич към себе си и привличаш хора, които да те уважават и обичат. Както и имаш силата спокойно да дисквалифицираш от живота си другите, които естествено отпадат. Другата успоредна посока е тази на директното общуване и прегръщане на страха от самотно безлюбие - в трансови, медитативни сесии, в поведенческо-социално умишлено оставане сама за дадено време. Път има - върви го!

Точно това казвам. Любовта ти като жена към мъжа, там я няма. Останало е майчинското. А той детето, което ще угажда и дава, но......много важно "но" ще търси Жената в други паралелни връзки. Това е основната причина за съществуването на този тип отношения. В един момент партньорите усещат/не го осъзнават/, че са в ролята на дете и родител и в тях започва крещяща нужда да проявят своето мъжко или женско с друг партньор. Но връзката дете - родител е много топла , приятелска, понякога изискваща и натрапчива и те се объркват, като наричат чувствата в тази връзка Любов. То е обич, да, и ако се разделят културно, могат да са подкрепящи се, без да са интимни партньори. Но това рядко се случва и още по - рядко се разпознава навреме.
Ето защо паралелните връзки винаги ще съществуват, защото Мъжът винаги ще търси Жената и обратното, но няма смелост да остави Детето.
Имаш тази възможност навреме. Ако ти се живее с Мъжът- дете, което винаги ще търси Жената " настрани" търси още Любов, в това отношение. 

Точно това казвам. Любовта ти като жена към мъжа, там я няма. Останало е майчинското. А той детето, което ще угажда и дава, но......много важно "но" ще търси Жената в други паралелни връзки. Това е основната причина за съществуването на този тип отношения. В един момент партньорите усещат/не го осъзнават/, че са в ролята на дете и родител и в тях започва крещяща нужда да проявят своето мъжко или женско с друг партньор. Но връзката дете - родител е много топла , приятелска, понякога изискваща и натрапчива и те се объркват, като наричат чувствата в тази връзка Любов. То е обич, да, и ако се разделят културно, могат да са подкрепящи се, без да са интимни партньори. Но това рядко се случва и още по - рядко се разпознава навреме.
Ето защо паралелните връзки винаги ще съществуват, защото Мъжът винаги ще търси Жената и обратното, но няма смелост да остави Детето.
Имаш тази възможност навреме. Ако ти се живее с Мъжът- дете, което винаги ще търси Жената " настрани" търси още Любов, в това отношение. 

Здравей Акиноси, много хубави насоки са ти дали до тук, дано ги чуеш.
Ще ти дам една констатация, надявам се тя да ти даде отговори.
Паралелни връзки са съществували в човечеството много, съществуват и ще съществуват винаги, факти. Когато една жена поддържа толкова време такъв тип връзка, тя с любовните чувства към партньора е приключила / при мъжете не е точно така/. Ти сама си го казала, усещането ти за жена и семейство е с другия мъж. В основната връзка те държат чужди вярвания и чужди страхове. Въпрос на време е да събереш смелост и да я приключиш, но д-р Първанов ти каза много точно, че тогава вече може да е късно и да си изгубила другия мъж.
Та, дилемата не е - кой от двамата, това ти си го решила вече- а кога ще се почувствам достатъчно самостоятелна и уверена, за да последваш избора си.

Здравей Акиноси, много хубави насоки са ти дали до тук, дано ги чуеш.
Ще ти дам една констатация, надявам се тя да ти даде отговори.
Паралелни връзки са съществували в човечеството много, съществуват и ще съществуват винаги, факти. Когато една жена поддържа толкова време такъв тип връзка, тя с любовните чувства към партньора е приключила / при мъжете не е точно така/. Ти сама си го казала, усещането ти за жена и семейство е с другия мъж. В основната връзка те държат чужди вярвания и чужди страхове. Въпрос на време е да събереш смелост и да я приключиш, но д-р Първанов ти каза много точно, че тогава вече може да е късно и да си изгубила другия мъж.
Та, дилемата не е - кой от двамата, това ти си го решила вече- а кога ще се почувствам достатъчно самостоятелна и уверена, за да последваш избора си.

Здравей Акиноси, много хубави насоки са ти дали до тук, дано ги чуеш.
Ще ти дам една констатация, надявам се тя да ти даде отговори.
Паралелни връзки са съществували в човечеството много, съществуват и ще съществуват винаги, факти. Когато една жена поддържа толкова време такъв тип връзка, тя с любовните чувства към партньора е приключила / при мъжете не е точно така/. Ти сама си го казала, усещането ти за жена и семейство е с другия мъж. В основната връзка те държат чужди вярвания и чужди страхове. Въпрос на време е да събереш смелост и да я приключиш, но д-р Първанов ти каза много точно, че тогава вече може да е късно и да си изгубила другия мъж.
Та, дилемата не е - кой от двамата, това ти си го решила вече- а кога ще се почувствам достатъчно самостоятелна и уверена, за да последваш избора си.

Не, на никого не се "полага" този "край".
Такова съществуване сами си осигуряват хората, съществуващи, а не живеещи, в ролята на жертви.
Майка ти е вкоренила в теб изключително страхови програми, характерни за жените преди 150-200 години! "Дръж сигурното и си трай!" - - тоест осигури оцеляването на децата си (бъдещите), защото в тежки времена, е важно да се продължи рода, а без мъж си обречена. Да, ама тези времена ги няма вече. Сега сме в Друг, Различен момент от развитието си като хора, и отработването на Други качества е есенциално. 
Докато не съзнаеш страховите си програми и не ги преработиш (с помощта на специалист, радвам се, че си се обърнала към такъв), с който и мъж да бъдеш, няма да живееш в удовлетвореността и спокойната радост, а ще паразитираш боязливо. 
В тази статия "Всички сме болни от страх", пиша кратко за страха и неговите проявления, за "излекуването". Мисля, че ще ти е от полза. 
Успех!

Преди да зададеш следващите въпроси, върни се нагоре в темата и прочети последния ми пост към теб. Всеки път като решиш да напишеш нещо, просто първо го прочети. А когато започнеш терапията спри да влизаш тук.

Тъй като мислите ти са натрапливи / т.е. нереални, но упорито повтарящи се/ , каквото и да ти кажем, логичният ти ум, не може да го задържи за дълго.
Нормална си и психиката ти е здрава.
За съжаление, само след няколко часа ще имаш нужда още някой или тук отново да ти се каже. Тази игра на мозъка може да продължи до безкрай и да покачва напрежението и тревожността ти. Затова, повярвай ми, нямаш нужда някой да ти казва точно това. Имаш нужда да разграничиш натрапливото циклене "Луда ли съм" от здравата мисъл "Добре съм си." Това е важно да го случиш ти самата. И тъй като не случайно тези състояния са именувани "натрапливи", точно тази натрапливост ти пречи да го случиш сама. Спри да питаш дали си добре и помисли за водач. 
Тук са дадени доста техники за самостоятелна работа и обяснения, ако откриеш нещо ползвай го, всичко що е натрапливост се третира по един и същи начин, с леки отклонения съобразени с личностните качества и ресурси на човека. 

Когато прочетох това ми стана наистина смешно и за пореден път разбирам колко абсурдно мисля.

,,Например като слушам музика ставам някак си по енергичен и мисълта ,че имам БАР се връща.,,
Аз пък , като слушам музика от младостта си /Бони М, Чингис хан , Абба  и тн . / изпадам в такава носталгия,че направо си имам БАР.
Утре ще посетя психиатър.Ужас, най - мразя да хода при себе си, но какво да правя, нямам доверие на друг психиатър, освен  на мен самия. Явно имам проблем с доверието. Боже, това не е ли характерно за шизофренията? Трудно е, да си психиатър, непрекъснато си поставяш диагнози.Колега, ти къде си учил медицина ,че така си поставяш диагнози?

Преди да зададеш следващите въпроси, върни се нагоре в темата и прочети последния ми пост към теб. Всеки път като решиш да напишеш нещо, просто първо го прочети. А когато започнеш терапията спри да влизаш тук.

Здравей, няма как да не е замъглена преценката ти в момента, тъй като изживяваш загуба.
Това са най- трудните моменти в живота на един човек, загубите. Имаш грамадна нужда да поговориш за нея сега. Това е най- важното нещо. За всичко друго има време. 
Когато загубата се случи ненадейно, без отговори, без ясна позиция, човек сякаш увисва в пространството. Знае, че нещо не е както трябва, но не му се дава пространство, в което да го промени. Подобен тип загуби, ти отнемат правото да направиш нещо. Човекът си заминава и нищо повече не иска от теб. Няма по тежко преживяване от това. Да искаш , да си готов да направиш нещо, но никой да не го иска от теб. Взимане на еднолично решение за продължението на историята.
Няма значение дали това е партньора или приятел, или родител, или дете., Когато някой каже не искам нищо повече от теб, а ти си готов да му дадеш сърцето си, живота си, изборите си ....... страдание. За това страдание е важно да се говори, за да излезе, да не се загнезди някъде вътре дълбоко замаскирано от илюзии за справяне, а то в един момент да започне да дълбае като червей в емоциите, в случванията.
Мъжът ти е объркан, нещо го обърква или някой, не знам. Вероятно има нужда да остане малко сам. Дай му го. Гузен е, щом се опитва да те развеселява, има в него чувство за вина, но се съмнявам, че разбира точно от къде е породена. Никой не си тръгва внезапно, ако няма по - добра алтернатива. Поговорете за това. Как вижда алтернативите си. На какво е заложил избора си. Ако действително няма друга жена, този разговор може да е много продуктивен и да ви доведе до отговори. Ако пък има друга жена, по - добре да го знаеш и да не храниш илюзии и да нямаш въпроси. 
 

Здравей, няма как да не е замъглена преценката ти в момента, тъй като изживяваш загуба.
Това са най- трудните моменти в живота на един човек, загубите. Имаш грамадна нужда да поговориш за нея сега. Това е най- важното нещо. За всичко друго има време. 
Когато загубата се случи ненадейно, без отговори, без ясна позиция, човек сякаш увисва в пространството. Знае, че нещо не е както трябва, но не му се дава пространство, в което да го промени. Подобен тип загуби, ти отнемат правото да направиш нещо. Човекът си заминава и нищо повече не иска от теб. Няма по тежко преживяване от това. Да искаш , да си готов да направиш нещо, но никой да не го иска от теб. Взимане на еднолично решение за продължението на историята.
Няма значение дали това е партньора или приятел, или родител, или дете., Когато някой каже не искам нищо повече от теб, а ти си готов да му дадеш сърцето си, живота си, изборите си ....... страдание. За това страдание е важно да се говори, за да излезе, да не се загнезди някъде вътре дълбоко замаскирано от илюзии за справяне, а то в един момент да започне да дълбае като червей в емоциите, в случванията.
Мъжът ти е объркан, нещо го обърква или някой, не знам. Вероятно има нужда да остане малко сам. Дай му го. Гузен е, щом се опитва да те развеселява, има в него чувство за вина, но се съмнявам, че разбира точно от къде е породена. Никой не си тръгва внезапно, ако няма по - добра алтернатива. Поговорете за това. Как вижда алтернативите си. На какво е заложил избора си. Ако действително няма друга жена, този разговор може да е много продуктивен и да ви доведе до отговори. Ако пък има друга жена, по - добре да го знаеш и да не храниш илюзии и да нямаш въпроси. 
 

" Не съм достатъчно добър" до тук добре, това е така и аз не съм ДОСТАТЪЧНО добра, виж просто добра сигурно съм, но ДОСТАТЪЧНО това вече е чужд критерий, който никога няма да изпълня. Т.е. за едни ще съм перфектна, за други ще съм пълен провал, а за себе си ..... зависи от самооценката ми. Ако тя е стабилна ще съм си достатъчно добра, ако не е ще се лашкам насам - натам от чуждите мнения и гледни точки. 
Ако не намирам сигурност в отношението към себе си, съм обречена на доживотен тормоз - да очаквам отношението на другите към мен да определи кой съм. Естествено очакването поражда страхове, а те..... те могат да бъдат уникални в своето разнообразие.  За да се справиш, трябва да тръгнем в обратна посока от тази, която задаваш.
Твоят въпрос - как да се отърва от този страх? За да си отговориш на този въпрос проследи предните изречения наобратно. - Страхът е плод на Очакването, Очакването е следствие на Несигурността, Несигурността идва от ниската Самооценка. Тя защо се е случила е вече въпрос, който изисква разговор. И от тук започва всичко.
 
 

" Не съм достатъчно добър" до тук добре, това е така и аз не съм ДОСТАТЪЧНО добра, виж просто добра сигурно съм, но ДОСТАТЪЧНО това вече е чужд критерий, който никога няма да изпълня. Т.е. за едни ще съм перфектна, за други ще съм пълен провал, а за себе си ..... зависи от самооценката ми. Ако тя е стабилна ще съм си достатъчно добра, ако не е ще се лашкам насам - натам от чуждите мнения и гледни точки. 
Ако не намирам сигурност в отношението към себе си, съм обречена на доживотен тормоз - да очаквам отношението на другите към мен да определи кой съм. Естествено очакването поражда страхове, а те..... те могат да бъдат уникални в своето разнообразие.  За да се справиш, трябва да тръгнем в обратна посока от тази, която задаваш.
Твоят въпрос - как да се отърва от този страх? За да си отговориш на този въпрос проследи предните изречения наобратно. - Страхът е плод на Очакването, Очакването е следствие на Несигурността, Несигурността идва от ниската Самооценка. Тя защо се е случила е вече въпрос, който изисква разговор. И от тук започва всичко.
 
 

Тъй като мислите ти са натрапливи / т.е. нереални, но упорито повтарящи се/ , каквото и да ти кажем, логичният ти ум, не може да го задържи за дълго.
Нормална си и психиката ти е здрава.
За съжаление, само след няколко часа ще имаш нужда още някой или тук отново да ти се каже. Тази игра на мозъка може да продължи до безкрай и да покачва напрежението и тревожността ти. Затова, повярвай ми, нямаш нужда някой да ти казва точно това. Имаш нужда да разграничиш натрапливото циклене "Луда ли съм" от здравата мисъл "Добре съм си." Това е важно да го случиш ти самата. И тъй като не случайно тези състояния са именувани "натрапливи", точно тази натрапливост ти пречи да го случиш сама. Спри да питаш дали си добре и помисли за водач. 
Тук са дадени доста техники за самостоятелна работа и обяснения, ако откриеш нещо ползвай го, всичко що е натрапливост се третира по един и същи начин, с леки отклонения съобразени с личностните качества и ресурси на човека. 

"От малка съм тревожна" 
Ще ти дам един различен поглед на състоянието. 
Никой не е тревожен от малък. Детето се ражда, любопитно, смело и жадно за живот, отглеждащите го са тези, които го моделират по свой образ и подобие. Та, да променим съдържанието - "от малка съм тревожна" в " родителите ми са тревожни и ме научиха да се тревожа."  Ключово уточнение, научена си да си тревожна, което означава, че можеш и е време да се отучиш. 
Как става това? Първо с разкодиране на автохипнозата и придружаващата я мантра " Аз съм тревожна, болна, луда ........и т.н."
Нека започнем по друг начин: Научила съм се да се страхувам. Страхът е една фантастична емоция, за разлика от уплахата. Ти не си уплашена, а страхуваща се, което означава, че нямаш реална ситуация , а фантазираш такива. Фантазията пък работи добре със сънищата. Има уникалната възможност да ни представя страховете през сън, за да ни помогне да преминем през тях, като ги преживяваме в съня си. Ето защо сънуваш цветно. Много страх, много нещо. Много фантазия  - много сънища, много зрителни халюцинации, много вредни мисли.
Разграничаване на истината от фантазията и промяна на отношението към страховете и към себе си, това е изхода от състоянието. Някой трябва да те изведе от матрицата. 
 

"От малка съм тревожна" 
Ще ти дам един различен поглед на състоянието. 
Никой не е тревожен от малък. Детето се ражда, любопитно, смело и жадно за живот, отглеждащите го са тези, които го моделират по свой образ и подобие. Та, да променим съдържанието - "от малка съм тревожна" в " родителите ми са тревожни и ме научиха да се тревожа."  Ключово уточнение, научена си да си тревожна, което означава, че можеш и е време да се отучиш. 
Как става това? Първо с разкодиране на автохипнозата и придружаващата я мантра " Аз съм тревожна, болна, луда ........и т.н."
Нека започнем по друг начин: Научила съм се да се страхувам. Страхът е една фантастична емоция, за разлика от уплахата. Ти не си уплашена, а страхуваща се, което означава, че нямаш реална ситуация , а фантазираш такива. Фантазията пък работи добре със сънищата. Има уникалната възможност да ни представя страховете през сън, за да ни помогне да преминем през тях, като ги преживяваме в съня си. Ето защо сънуваш цветно. Много страх, много нещо. Много фантазия  - много сънища, много зрителни халюцинации, много вредни мисли.
Разграничаване на истината от фантазията и промяна на отношението към страховете и към себе си, това е изхода от състоянието. Някой трябва да те изведе от матрицата.