Йордан Анов

Има ситуации и модели, сънища и символи, които са устойчиви в душата на човека. Той ги открива, преоткрива и отново припознава, като свои, в течение на живота си, както и на цялата си история, като вид, култура и общество. Една такава ситуация, на откритие, или преоткритие, ръка си подават времето на Хипарх, със съвремието на Ейбрахам Маслоу. Изправени един до друг, тези велики умове, ще ни предложат едно и също – Пирамидата на човешките потребности, казано по Маслоу, и Геоцентричният ред на планетите, започващи с Луната, завършващи със Сатурн - по Хипарх. Уникалното на тази „среща” във времето, е че символният език на астрологията е преведен на хуманистичния език на съвременната психология. На първо четене, някои от паралелите са малко притеснителни, ако се вземе под внимание общоприетата доктрина на популярната астрология. Паралелизма между двете системи се състои в следното: Луна – Физиологични потребности Меркурий – Потребност от Безопасност Венера – Потребност от Принадлежност и Любов Слънце – Потребност от Уважение Марс – Потребност от Знание и Разбиране Юпитер – Естетическа потребност Сатурн – Потребност от Себеактуализция Когато казах „притеснително”, имах предвид потребностите на Меркурий, Марс и Сатурн. По каква логика потребността от знание и разбиране ще бъде приписвана на Марс, а безопасността на Меркурий. Желанието да знаеш, да можеш, стремежа към изучаване и навлизане в дадена материя, или казано с една дума – любопитството, Маслоу определя преди всичко като волеви процес. Това е основна функция, типична за Марс, която откриваме в историята, отразена в лицата на многобройните, или не чак толкова, галилеевци, които с риск за името си, дори живота си, са се борили за търсенията си. Илюстрацията на потребността от безопасност, респективно – Меркурий, най-добре може да се илюстрира с думите на Маслоу: „Тенденцията да имаш религия или философски възглед за света, който организира Вселената и хората в нея в едно доволно стройно, смислено цяло, е също мотивирано от търсенето на безопасност”. По мое скромно разбиране и тълкуване, приравнявам менталната репутация на Меркурий до съставяне на набор от понятия, които да осигурят средствата за категоризация на света, което да го направи познат, предвидим и респективно безопасен. Разбира се, на тема Маслоу може да се каже много. Важното е че астрологията намира в негово лице, систематизация, която обобщава търсенията, дава решения или насочва към осъществяване. Астрологията, от своя страна, предлага карта от съчетания, позиции и отношения, между аспекти, планети, знаци и домове. Тези четири базови елемента могат да се тълкуват многопластово, но нека ги разгледаме като път към щастието. Нека разтълкуваме една силно аспектирана Луна, поставена ъглово или издигната, а сега я определим като стремеж да задоволим физиологични потребности. Какво ще се получи? Друг е въпроса, ако разгледаме аспектите на отделните планети и започнем да тълкуваме какво ни пречи или помага да задоволим дадена потребност. Можем да започнем с известни личности, и ако се открие зависимост, или правило, да направим и изводи за себе си!

При цялата ми любов към астрологията, в никакъв случай не бих отделил време да правя "интерпретация на хороскоп", дори и бегла. Предвид рожденните данни, които си дал, и общата култура, която би трябвалода е налична, предполагам, трябва да си наясно, за обема от информация, която може да се извлече от един хороскоп. Такава работа е излишна за занимаващите се, а толкова текст - досаден за четящите, така че, ако имаш конкретен въпрос или търсене на насока, моля, сподели го!

Защо да е важно отношението ни към Смъртта? Мисля, че е много по-важно, какво отношение има Тя към нас.

И за да продължа мисълта си, първо ще спомена, че в крайна сметка Луната се оказва тялото, в астрологията, с най-натоварен символизъм. Като започнем с арабските „намзил”, побратимите им – „накшатри”, и в двата случая става дума за лунните домове, и стигнем до прогресивните стъпки на Луната, средно, две минути на ден. Докато преглеждах томовете на Е. Блаватска, попаднах на добре забравен коментар относно планетните управители на дните, подредбата която тя предлага, идеално пасва на движението на Луната. В схемата изложена от мадам Блаватска, денят се разделя на четири части, под доминантата на различна планета, като в същността си, този ред отново се основава на изложения от Пролемей. Първата четвърт на Неделята се управлява от Слънцето, втората от Марс, третата от Юпитер, за да стигнем до последната, управлявана от Сатурн. Понеделника е озаглавен от Луната, последван от Меркурий, Венера и накрая Слънцето. В този ред се нареждат управителите на всички дни, за да получим накрая 28 управника, на седем дни. Ако разгледаме движението на Луната виждаме че тя има четири основни фази, които отстоят една от друга в интервал от седем дни. Вниманието ми, по-специално привлече прогресивното движение на Луната. Същите стъпки са валидни и тук, с тази разлика, че времевия мащаб е друг.Ако вземем като отправна точна Новолунието до настъпването на Първа четвърт, имаме седем междинни фази, всяка побираща в себе си гореизложените Господари на Деня. Една междинна фаза е равна на година, средното градусно движение на прогресивната Луна за този период е 14 градуса, ако разделим на Управниците, получаваме четири периода от по три месеца, на които съответстват 3,2 градуса. Ако прекратим простото смятане до тук, получаваме че в една година от движението на Луната, всяко тримесечие е под управата на дадена планета, което би трябвало да помогне на астролога при съставяне на прогноза за кратък период от време, на база прогресия. Например, от началото на Новолунието, през първия ден/година, имаме еквивалент на Неделята, с нейните управници, Слънцето ( първо тримесечие ), Марс ( второ тримесечие ), Юпитер ( трето тримесечие ) и Сатурн – края на годината. Така нареждаме и останалите шест междинни фази, до настъпването на Първа четвърт. Тримесечния период, който преписах на отделните управители, е статично решение, подчинено на търсенето на симетрия в времевия порядък, но вече споменахме Птолемей, а това задължава на различните периоди да бъде приписана различна продължителност, съобразно синодичната им характеристика, но тези сметки друг път. Обобщавайки изложеното, при движението на прогресивната Луна, ние можем да съдим за дадено събитие, процес или явление, освен по сключените аспекти, а и на базата на Управителя, в територията на който се намира тя, както и на неговото положение в карта. Нещата стават още по-интересни, когато включим и намзил, използвам арабския термин за лунните домове, защото той е по-близък до нашата култура, както и съобразно астрологичната наследственост, която сме приели през времето, и съчетаем позицията в намзил, управителя на периода, заедно с конвенционалните средства познати на съвременните практици. За изкушените от лунните домове, бих искал да дам едно предложение. Както е известно, началото на домовете се поставя от нулевия градус на Овен, или пролетното равноденствие, но по настоящем тази точка се е изместила в пет градуса Риби. Или с други думи използването на сидерален зодиак, е наложително за този експеримент.

По презумция ще пречупя темата от моето гледище, за да отбележа, а може би и изтъкна, това което е отблясък от собствения мироглед. Подобен хиперболичен слог, предполагам, прилага всеки откликващ на емоционално натоварени, за него, теми. Визирайки „хиперболичен”, правя препратки към асоциативния тест на Юнг, и реакцията на Изследвания, към думи-индикатори, действащи като лакмус, за емоционални обременени, в широк смисъл, и съвестно-ангажиращи, в строг смисъл, реакции. Поднесена по подобен начин, темата, засяга основното незнание, на една глава от човешката история, но именно този „плюс” дава благодатна почва, за индикиране на също толкова непознати вътрешни, лично душевни, преживявания. Ако вземем предателството на Юда, само по себе си, като основна сюжетна линия, без да е задължително тя да има историческа адекватност, защото символичната е много по-ценна, то истината за самите нас, може да е много по-плашеща, а резултатите трагични. В образа на тази емоционален дразнител, повечето четящи, пишещи и тълкуващи, виждат повода за собствената си неосъщественост, Юда се явява събирателен образ на всичко онова в живота, което ни е попречило, предало, не в онзи буквален смисъл на думата, а по-скоро, не е оправдало очакванията ни. Така погледнат Юда, поема в себе си, тежестта на един свят, който не се е развил по наше желание и план. Но от тук плашещото едва започва. Обвиняваме ли Юда, паралелно живота, в предателство, то тогава кои сме ние? Не приемаме ли мъченичеството на Христос, а още по-пагубно, не се ли идентифицираме с неговата „спасителна” функция, увличайки в собственото се нещастие, също толкова безпътни люде?

При динамичното общуване, очи в очи, психиката използва различни похвати да се приспособи или наложи в непознатата социална среда. В процеса на опознаване се градят и рушат илюзии, надежди и очаквания, и то за кратко време. Това не важи с такава сила, когато става въпрос за „идола”. Всеки си създава набор от популярни личности, на които се възхищава, подражава, чете, цитира или слуша, позовавайки се на чистия авторитет, харизма или просто оставя решението в ръцете на някой друг. Тук можем да сведем психологическите механизми до два основни – идентификация и проекция. Погледнато през погледа на астрологията, можем да добием изключително полезна информация за самите нас, това което сме, или по-точно казано, това което бихме искали да сме. Направих този експеримент със себе си, написах имената на личностите, които харесвам, издирих хороскопите им, и ги наложих върху моя. Това което направих като обобщен извод от сключените аспекти, е че се наблюдаваха предимно съвпади ( идентификации ) и опозиции ( проекции ) и то акцентирани върху точно определени обекти в хороскопа. Акцентите бяха насочени върху кардиналните оси, Асц – Десц, Мц – Иц, както и върху Венера, тежките планети и нодалната ос. Понеже знаех с каква цел правя това изследване, останах изненадан, когато установих, че Слънцето, Луната, Меркурий, почти не се включват, както и Юпитер и Сатурн, почти останаха „незасегнати”. Ще се опитам да опиша нагледно това за което говоря. Направих синастрия между моя хороскоп и този на Ванеса Уилямс, жена която обожавам. Направи ми впечатление съвпада на моята Венера с нейния Мц, както и моя Асц с нейния Нептун. Още по интересен е съвпада на моя северен възел с нейния съвпад между Слънце и Юпитер, но това е друга тема. Друга Дама, която е пленила вниманието ми от съвсем невръстна възраст е Шер. Моят Нептун попада точно на нейния Дсц, северния ми възел съвпада с нейния Мц, моя Дсц съвпада с нейния Меркурий. Има още примери, но ще спомена само още един – Джордж Клуни. Неговото Слънце има точен съвпад с моя Дсц. Това, на вид, безсмислено упражнение, перефраза от рода на "Кажи ми на кого си фен, за да ти кажа кой си", дава изключително полезна информация в няколко насоки. На индивидуално ниво ни посочва местата в хороскопа, където потенциала не е осъществен, а по-хубавото, е че ни показва в образ, какво изражение би могъл да приеме. Особено съвпадите между две карти говорят за чертите, които бихме искали да присвоим, да ги прибавим в собствения си арсенал., Докато опозициите, ни насочват към което имаме, но не използваме, виждаме го в образа на Другия, без да е задължително той да притежава тази черта. Ако продължим една крачка напред, ще видим кои части от хороскопа засягат, представителите на другия пол, или същия, в зависимост от предпочитанията. Ще видим какво търсим в един партньор и какво ни стимулира да се сближим. Един мъж, например, ще види кои части от хороскопа са стимулирани, за да се прояви неговата Анима, а това от своя страна ще го насочи къде да работи, за да осъзнае тези проекции и по-добре да разбере жената до него, не като мечта, а като реален и равноправен партньор.

Както беше казал някой, едно изображение казва повече от стотици думи. Под лозунга на тази перефраза ще насоча вниманието ви към благодетеля Юпитер. Това са две изображения на Юпитер от периода на Средновековито. Както се вижда особено в първото имаме три главни сцени. На преден план жена подпряна на урна, а до нея надпис "Memoria". Още от пръв поглед се създава алюзия за смърт. На заден план, в лявата част на изображението е показана действената кралска власт, а в дясната е показано последствието от неподчинението под формата на смъртно наказание. Второто изображение отново демонстрира атрибутите на Юпитер, макар и не чак толкова символично, но достатъчно съдържателно. Войнствената природа на Юпитер може да се направи от сравнението на тези две илюстрации: Юпитер Марс Двете планети имат почти идентични атрибути, което загатва за сходната им природа. И ако отново се опитам да перефразирам, този път Мишел Фуко в книгата му "Анормалните", всяко престъпление се приема, като престъпление срещу краля и неговата власт, престъплението трябва да бъде наказано с еквивалентна нему жестокост, а ако позволяват средствата, дори да я надвиши. От персонална гледна точка силно поставеният Юпитер в наталната карта, може да упражнява точно възпитателни механизми. Всяко противопоставяне на установената власт, или противопоставяне на авторитета, ще бъде наказано подобаващо. Но, за това могат да говорят хора с подобни позиции в картата. За сега се чудя, какво ни е накарало да променим проекциите си и да започнем да виждаме в Юпитер благодател, а не палач. Дали за това е виновна епохата или Дядо Коледа?

Ще започна като спомена името на Уилям Лили. Неочаквано, но през вековете той е оставил система, която да определи развитието на плода в утробата на майката, нашата задача е да установим до каква степен тя е адекватна. Моите бегли погледи, често пъти несериозни, ми дадоха повод да започна тази тема. Става дума за позната, която прави два поредни спонтанни аборта в третия месец. Според системата на Лили, този месец е под управата на Марс. В нейната натална карта Марс сключва напрегнат аспект с Уран, а в периода на абортите транзитния Нептун допълнително усложни ситуацията. Ще демонстрирам системата на Лили: 1-ви месец ( Сатурн ) 2-ри месец ( Юпитер ) 3-ти месец ( Марс ) 4-ти месец ( Слънце ) 5-ти месец ( Венера ) 6-ти месец ( Меркурий ) 7-ми месец ( Луна ) 8-ми месец ( Сатурн ) Оставям на Вас да допълните информацията за отделните месеци от развитието на плода, а заедно да открием паралелите между планетите и процесите по време на бременността. Мисля че ще е полезно, макар и не много приятно, да се сподели информация за усложнения по време на бременността, за да можем да разгледаме астрологично факторите допринесли за тези събития. Това ще е полезна информация за превенция и повишено внимание. Както се вижда, в изброените месеци липсва последният девети. Ако го изтълкуваме философски, тук бебето се готви за посрещането на личната съдба, защото до сега то е било под опеката на майчините орисници. Какво мислите за изложеното от Лили, и какъв е вашият житейски опит?

Както се вижда твоите близки са доловили интуитивно, това което ти казвам. Вече си вложила достатъчно време и усилия в избрана от теб насока, оказва се че това което нарекох „компромисен” вариант ще се окаже водещ. Довери се на професора, а дори и да не се занимаваш с преподаване, ще успееш да дадеш много ценни съвети на всеки който се нуждае. Успех!

Нямам представа какво учиш и въобще учиш ли, но по данните които си дала, бих ти препоръчал да се занимаваш с брачни консултации, или като компромисен вариант, да се насочиш към педагогика. Повече подробности, при нужда

Вече стана дума, че между геомантията и „Книгата на промените” може да се изгради мост, макар и да се разминават, едва ли не, още в корена си. Преди всичко и двете системи са бинарни, но само изграждането на знаците, или по скоро нивата, три и четири, говорят за дълбоко вкорененото различие в типа мислене между Изтока и Запада, по този въпрос Юнг се е изказал изчерпателно. Но да се спрем на практиката, или по-скоро практическите насоки. В геомантията имаме 16 базови символа, в И Дзин 8, ако комбинираме осемте триграми, получаваме 64 хексаграми, ако комбинираме 16-те геомантични знака получаваме 256 знака. Ако си позволя да се изразя така, Западната „Книга на промените” ще бъде доста по дебела от Източната. Да допуснем идеята, че вече сме построили една, така да я наречем, октаграма. Направих си експеримента да съставя чисти октаграми, от два еднакви знака. Използвах знака на Юпитер – Acquisitio ( Придобиване ). При анализа на знака използвах техника, описана още от съвременника на Юнг, Рихард Вилхелм. Той извежда хексаграма съставена от 2, 3, 4 линия на основната, за изграждането на долната триграма, и 3, 4, 5 за горната триграма на така наречената ядрената хексаграма. Същата техника приложих и към октаграмата съставена от двата знака на Юпитер, с тази разлика, че тук се извеждат не три а четири линии. Получи се ядрена октаграма съставена от два еднакви знака подвластни на Венера Amissio ( Загуба ). И двете са „чисти”, еднородни октаграми, а интересното, е че от „Придобиване” изведохме „Загуба”. Пример мога да дам и с „чистата октаграма, отново на Юпитер, само че този път подвластния знак е Leatitia ( Радост ), ядрената октаграма е изградена от знаците на Марс и Сатурн и носи сборното име Тъга. Виждаме как Нещо се превръща в своята противоположност, като съдържа семената на промяната в самата си същност, като зачатък и потенциал, който ще се осъществи, неизбежно. Друг въпрос, който може би е направил впечатление е как знак поставен под управата на Венера може да носи името „Загуба” и то още повече, че този знак се асоциира с Венера във Везни. Може би това ни препраща към факта, че Везните са част от Скорпион, а всички знаем мита за слизането на Ищар в Иркала и срещата й Ерешкигал.

Извън теорията, нека се опитам да демонстрирам практиката. Когато съставям геомантичен хороскоп, основно за хорарни въпроси исползвам класическа кубична тема, като тази: Попълването на домовите сектори става на базата на лично виждане. Лично аз попълвам първо ъгловите домове, чрез хвърляне на монети, и тн. На тези две изображения са показани връзките между геомантичен знак и планета/зодиакален знак: Геомантичен знак / Планети Геомантичен знак / Зодиакален знак Ето така би изглеждала една попълнена тема: Както се вижда в една карта може да има две планети Юпитер, три Луни и тн. Тълкуването на една хорарна карта, съставена по този начин, става със системата на приятелство между планетите. За сега съм намерил няколко такива системи. Една е описана от Агрипа, след него Уилям Лили, се придържа към описаното от предшественика си, разбира се с малки промени. В западната традиция отношенията между планетите се ограничават до приятел и враг, докато в системата Сети, в Индия, има и Неотралност. Използвам източната система при търсене на отговор, но съм извел няколко характерни случая изложени от Агрипа. Например "Враждебност по отстоящи обители", където Сатурн е враг на Луната и Слънцето, Юпитер е враг на Меркурий и тн. Също така "враждебност по противоположни екзалтаций", Марс е враг на Юпитер. Приятелските отношения описани от Агрипа също имат своята особеност. Такъв пример е когато екзалтацията на Единия е в обителта на Другия, такъв пример са Сатурн и Венера, Юпитер и Луната и тн. За да подплатя думите си с пример, ще покажа един въпрос, който ми зададе една позната. "До края на другата седмица ще получа ли заплата?" Питащия както винаги е представен от 1-ви дом. На тази позиция се падна геомантичен знак Populis или Народ, което само по себе си говори за цяла група от хора, които се вълнуват от този проблем. Този знак отговаря на Луна в Рак. Отнесох въпроса за парите към Втори дом. Знакът който се падна там е Rubeus или Червен, това определя момента, един вид ситуацията е "нажежена до червено", "ноже е опрял до кокала", знака отговаря на Марс, по системата на Сати, се взима под внимание и това на колко знака стоят планетите една от друга. Когато се сумират всички фактори, се оказва че Марс и Луната са в приятелски отношения, и в крайна сметка заплати бяха изплатени в последния момент

Още в старата традиция е описано че Меркурий покровителства занаяти, търговия и тн. затова възлагам на него основната тежест при вземане на решение за професионално ориентиране. Разбира се практиката е основната проверка, и за да не се осланяме на това какво е казал или писал някой, ще се обоснова с пример. Преди това ще направя едно малко лирично отклонение. Клавдий Птоломей е обособил планетите от септенера, като им е поверил отрязъци от време в човешкия живот. През различните периоди се взимат решения за бъдещето, пряко свързани с природата на планетата управляваща дадения период. Като пример ще посоча живота на писателя Херман Хесе. В периода на Меркурий в Близнаци, който управлява и ученическите години, той прави първите си опити като писател, които се оказват достатъчно впечатляващи, за да му вдъхнат увереност и яснота с какво ще се занимава през остатъка от живота си. Както се вижда съчетание на Меркурий в обителта си - Близнаци, дава класически резултат - писател повлиял на много хора от своето време, който продължава да вълнува и днес. Може да вземем и Меркурий в Рак, от картата на Карл Юнг. Всеки който се е сблъсквал с Рак, знае, колко трудно допускат външни фактори във вътрешния си свят, а Юнг се занимава точно с това, осветява най-скритите кътчета на душата. Но нека да се върнем на сухата терминилогия. Може да е малко странно само по една планета да се съди, за нещо което ще определя битието ни в дълги периоди от време, но Меркурий има решаваща роля, другите фактори са щрихи в картината. Самият Меркурий е най-подвижната планета, и като такава той участва в многобройни констелации, които допълнително да изяснят неговото действие. Като се абстрахираме от позицията му по дом, знак и аспекти, сам по себе си той има фази, като тези на Луната, може да бъде изгорен и тн. Ъглите под които може да се разглежда Меркурий са много, както и факторите които трябва да се вземат под внимание, за да се определи професията, защото обещанието не е задължително да се изпълни.

Доколкото виждам една от основните практики в нумерологията е да се извеждат сумарни стойности, на база дата, месец и година на раждане, върху които да се прави извод за основни личностни характеристики. Притеснява ме това, че в практиката на тази наука се взимат за база произволно стойности. Какво визирам. Летоброенето върху което се правят изводи за датата на раждане е произлязло от произволна точка във времето, историческо събитие или митично такова. Например, сега сме 2010, но по календара на евреите сме 5771, а по ислямското летоброене 1388. Интересното тук, е че сумарната стойност на двете алтернативни календарни системи е равна на две, за разлика от нашата, която е равна на три. Но това е само бегъл поглед върху нещата. Самото разделение вътре в годината може да приеме произволна подредба и номерация. Това което бих искал да помоля занимаващите се с нумерология е да демонстрират какви резултати биха се получили, ако се сумират стойностите на една рожденна дата, по трите календарни системи.Разбира се, ако имат поглед и върху друга система, би било интересно да се включи и тя.

Позволявам си, да задам въпрос към Таро, но ми трябват мнения относно тълкуването на картите. Въпросът се отнася до развитието на алтернативен източник на доход. Тривиално, но от заплата не се живее, затова се заинтересувах от възможната реализация на подобна идея. Картите които ми се паднаха са: Колелото на Съдбата - 5 меча - Асо меча

Надежда можеш да дадеш само на себе си, това няма връзка с чуждата съдба. Кралицата на чашите е една проекция, един образ на онази несъзнавана част от мъжката душа, която притежава извора на Живот. И ако се позовем на Дж. Джойс и неговия "Одисей", ние намираме едно поле на въжделение, приело образа на търсещия, жаден и неосъществен Герой. Кралицата е Морето на собствената ни емоционална незрялост, тя няма проявление, такова каквото би имала една Кралица на пентаклите, затова самата подредба говори за незрялост, девственост в подхода към мечтите ни. Това се подкрепя и от втората комбинация, в която Паж пентакли, не е напълно сигурен в поведението и решенията си. "Тиха любов" изразява неумението да се справяме с чувствата си, още по-малко да поемем отговорност за тях.

Моят път не е Таро, но не трябва да се дават определения, които са категорични, и които определят съдби, защото всеки може да промени пътя си, и то към по-добро. И в този случай, досега, в моята практика като астролог, не съм определял такива, защото зная че човешкият избор е уникален и Негов. Бих се радвал да няма съвети от хора, начинаещи в езотеричните науки, които, да определят чужди съдби без нужното знание, както и аз самият не го правя. Нека всички имаме отговорността да поемем знанието и да го обичаме и да му служим. На първия въпрос тези карти - Тя за него е - тиха мечта, но осъществима. На втория въпрос - Той е ученик в тази любов. Изходът зависи от тях двамата. Таро дава избор и на двете страни.

Макар домовете да имат своята номерация и изкристализирало значение, те преди всичко имат и свои имена, които може би сме позабравили, но е хубаво да се знаят. Информацията която ще споделя е предоставена с любезното съдействие на К. Птолемей и Х. Агрипа. Те продължавайки традицията назовават домовете с истинските им имена. Живот (Vita), както и Horoskopus Печалба (Lucrum), Врата към ада/Хадес, Долни врати (Porta inferna ). Братя (Fratres), Богиня (Dea).Родители (Genitor), Долна средна точка на небето (Imum Coeli).Наследници (Nati), Добър късмет/съдба, Щастие (Fortuna bona).Здраве (Valetudo), Лош късмет/съдба, Нещастие (Fortuna mala).Съпруг (Uxor), Залез (Occasus).Смърт (Mors), Начало на смъртта, Горни врати (Porta superna).Благочестие (Pietas), Бог (Deus).Царство (Regnum), Среда на небето (Medium coeli).Добри дела (Benefacta), Добър демон/гений (Genius bonus).Затвор (Carcer), Зъл демон/гений (Genius malus).

Може би, за да стане по - ясен картовия еквивалент на астрологичната практика, трябва да разтълкува, собствения си пример. В общи линии нещата са пределно прости, както винаги, според моята практика, се отнася за човешките взаимоотношения. Ако вземе предвид посочения пример, границите са много ясно поставени, тук решаваща роля има опозицията, тя определя ролите на Аз и Ти. От едната страна имаме Скорпион, заедно с 1-ви и 12-ти дом. Какво говори това за индивида? Преди всичко имаме един не диференциран Аз, няма ясна посока, няма ясни цели и приоритети, метафорично казано, още нямаме изход от Хадес. И тъкмо обратното, Луна и Меркурий, тази комбинация в астрологията традиционно се характеризира като „добра памет”. За какво трябва да си спомни другата страна, и най – вече да запомни? Може би това коя е? Или по – скоро да се научи посредством другия човек. Подобно отношение между двама души е много сложно за определяне, то дори не може да се вкара в рамките на учител и ученик, нито на спасител и спасен. Това може би е истинското приятелство, имаме един пиктограмен надпис на това да „подадеш ръка”!

Донякъде може да се приеме че тази тема е дъщерна на „ Езикът на Астрологията”, но все пак нещата са до известна степен различни. В споменатата тема излагам идеи без история, без опитност зад себе си, а само хипотези и предположения. Тук обаче е различно. Геомантията, такава каквато е била известна в нашия, западен свят, е била пренесена от арабския свят, заедно с алхимията и другите естествени науки през Х – XI век. Но за съжаление тя не се развива като всеобхватна теория, и от тук да се превърне в достоен еквивалент на това което е за Изтока системата на И Дзин. Геомантията намира много по благодатна почва в Нигерия, но там системата загубва връзката със Запада. Ще си спестя подробното изложение, защото който има интерес може да намери достатъчно, или не чак толкова, информация в интернет. Става въпрос за друго, трябва да се направи паралел с астрологията, и да се даде дефиниция на геомантията като заместител на астрологичната система. Но нека все пак определим основните принципи на геомантията. Наречената от арабите „наука на пясъка”, тя работи със 16 символа, много по малко от 64-те хексаграми на И Дзин, но все пак завършена сама в себе си. И тук системата е бинарна, една точка/черта/Ян, две точки/две черти/Ин. Разликата е в нивата. При И Дзин имаме хексаграми, т.е. шест нива на построение, докато при геомантията, те са четири, или ако мога да се изразя така, имаме тетраграма. Ако отново търсим паралели между Изтока и Запада, то и в двата случая имаме съчетание на два елемента в един сивол, с тази разлика че в И Дзин, даден елемент е обозначен от три линии, докато в геомантията, те са две. Начинът на извличане на символа се ограничава от личното въображение, може да варира от хвърляне на зърна, до където ни стига фантазията. Да се върнем на първоначалната идея, а именно къде е връзката с астрологията. Това което оценявам като най – важен труд в тази област е произведението на Хенрих Корнелий Агрипа „За геомантията”. Дори написано на характерен език и с присъщата пестеливост на онова време, все пак той ни дава достатъчно материал за размисъл, лично творчество, и правила по които да ръководим практиката си. Това което за мен е ценно в горепосоченият труд е съставянето на геомантичен хороскоп. Системата се основава на „Подредбата на Четирите майки”. Това са четирите главни символа, които се поставят в кардиналните домове. Следващата стъпка е от четирите майки да се извлекат четирите дъщери, примери за това може да видите ТУК. „Дъщерите’’ заемат позицията на следващите домове, и по аналогия на гореспоменатия метод се съставят четирите знака на „племенниците”. Те съответно заемат местата на падащите домове. Системата е много интересно приложена и в чисто астрологичен контекст, защото „племенниците” се наричат още „резултат”. Подобен паралел би ни накарал да се замислим за значението на най – онеправданите домове в астрологията. Друга интересна връзка с астрологията е че на планета се падат по два знака от системата на геомантията, както и на нодалната ос – Главата и Опашката на Дракона по един знак. Примера с Венера е много показателен. На нея се приписва управлението на знаците наречени „Момиче” и „Загуба”. При „Загуба” тя е описана като заточена или изгоряла. Това важи и за останалите планети. Например Юпитер, който управлява „Придобиване” и „Радост” е в падение при втория знак, без да губи от достойнствата си. Надявам се темата да породи практически опити, които да бъдат споделени

Аспектите по деклинация са полезни, според мен, не заради друго, а поради факта че един паралел или неговата противоположност, могат да съществуват паралелно с конвенционалните аспекти. Какво имам предвид: Един паралел, може да подплатява съвпад, секстил или тригон. Един вид имаме двойно подсигурено взаимоотношение, което да характеризира дадено събитие. Особено интересно е когато се наблюдава съвпад на две тела, които са с различна деклинация, обикновено такъв аспект не е особено изявен, но когато имаме паралел, то съвпада е много добре подчертан. Това може да се наблюдава най – ясно при Луната, като обект с най – голяма скорост на въртене. Например, когато се разглеждат лунациите и по тях се прави прогноза за месеца. На пръв поглед, съвпада на Слънцето и Луната изглежда наситен със събития, напрегнати аспекти, предизвикателен знак, или дом, значението на който живо ни интересува, но в крайна сметка нищо не се случва. Какво се оказва, Луната и Слънцето са в съвпад, но не и в паралел, те не са на едно ниво, не функционират заедно, не предизвикват събития. Разбира се това не е правило, или изведена аксиома, но все пак … До тук добре, лунациите са лесни, но достойнствата на подобно двойно подсигуряване могат да се открият и в прогнозирането на събития, било то по транзити или прогресии. Всеки който се е сблъсквал с карти от подобен род знае, с колко аспекти се борави и колко е трудно да се намери събитието в цялата каша. От известно време наблюдавам моята собствена карта по този метод, и за мое съжаление, мога да кажа че в доста дълги периоди от време няма интересни, като имам предвид кардинални, събития. Разбира се, аспекти не липсват, както и последвалите от тях промени, било в работа, дома или взаимоотношенията, но драстичните промени в курса са белязани от „конвенционален” аспект съчетан с паралел или контра – паралел. Това може да е едно много добро сито, когато се говори за предсказване на събития, а що се отнася до наталната карта може да се открие с голяма точност, точно коя личностна черта ще се окаже водеща.

Понеже става дума за силните места в хороскопа, бих искал да направя препратка към това как една планета може да се окаже силна/слаба благодарение на аспектите, които сключва с останалите планети, благодарение на сумарните отношения. Относно това как се определят степените на сила на дадена планета, съм избрал скоростта на движение, като най – висок е индекса на Луната, на която давам показател 3, след нея следват персоналните планети – Слънце, Венера и Меркурий, на които определям сила – 2, следва групата на социалните планети – Сатурн, Марс, които са малефици и на тях определям отрицателна стойност минус 1, докато на Юпитер, който също е в тази група, давам положителна единица. Следва групата на трансперсоналните планети, които заемат отрицателни стойности – Нептун -1, Уран -2 и Плутон -3. Подобна класификация или по скоро цифров еквивалент може да се направи и спрямо аспектите, само че тук нещата са малко по характерни. От това което съм извел като наблюдения, мога да каже че предварително не може да се определи знак, той зависи до голяма степен от това какви планети са включени в конюнкцията, ще рече че при наличието на малефик аспекта приема отрицателна стойност. Определям три аспекта като водещи, това са – съвпад, квадратура и опозиция, на които давам стойност 1, като междинни – секстил и тригон, на които цифровия еквивалент е 0.5, а най – малка стойност давам на полусекстила и инконюнкцията – 0.25. Важна роля давам и на ъглите в хороскопа, както и на планетите попадащи в така наречените гокленови зони, които приемат директо една единица към общия си капитал. Например: Слънце в 1-ви дом, квадратура с Меркурий Получаваме Слънце – 1, 1-ви дом – 1, квадратура – 1 и накрая Меркурий, който дава допълнително още една единица към сбора. От тази конюнкция получаваме като сума за Слънцето – 4. Разбира се, ако има допълнителен аспект, например секстил с Нептун, директно изваждаме от дотук получената сума 1.5. Това се повтаря докато не се изчерпа и последният аспект, за да получим накрая числовата стойност на дадена планета. Това упражнение се повтаря за всяка планета, за да се определи доминантата, разбира се това което предлагам като система има множество алтернативи, и както винаги си оставям вратичка, или казано с други думи практиката ще покаже, а за това ми е нужна и вашата помощ

Много интересна тема, за което благодаря на Донка, но за развитието й ще са нужни доста капацитети и търпение. Първо да кажа няколко думи за това как се осъществява смяната на една епоха с друга. Известно е че за това е виновна прецесията или с други думи, движението на земната ос в кръг, едно пълно завъртане е равно на 25 920 години. Това което виждаме като изгряващ знак в момента на пролетното равноденствие определя и името на епохата. С течение на времето точката обозначаваща мястото на изгрева се изменя с 50 секунди за една година, за 72 години имаме натрупване на 1 градус, а за 2160 години 30 градуса, което е и дължината на един знак. Това е механизмът на прецесията, но както стана ясно, съзвездията са с различна продължителност, а това което сега приемаме за епохален знак е в най - добрия случай на базата на сидерален зодиак. Налагането на унифицираност в градусната продължителност на един знак е прието с оглед на геометрична симетрия, а дали това работи, ще разберем в хода на работата Но калиброваната система на епохите приема началото на Риби около, както казва Донка, нека не се хващаме за десетилетията, някъде около 150 г.п.Х. а съответно овена приключва с тази дата. В периода на Овен е и господството на Ехнатон с неговия монотеистичен култ. Ако продължим поредицата от изчисления ще стигнем до епохата на Близнаците и цивилизацията на Шумер, както и първата писменост, интересно съвпадение, нали .

Астрологията определеное е хилядолетна наука, но далеч не е стройна, а лично аз се съмнявам че някой може да ми изведе принципите по които тя работи. Едно се знае със сигурност, астрологията работи със символи, а тяхното значение е едно, без оглед на това дали се намират в компютърната програма или на картов носител. Ето защо астрологията изисква познаване на символите, същинската астрология изисква да отличаваш това което ще окаже влияние в аспектрариумната плява. Да се позоваваш на това което е написано от астролози, да се пулиш и да мислиш, кое какво е и как ще се прояви, като обграждаш мненията си с уклониви отговори е несериозно. Мисля че това което предлагам като идея, може да се предложи на всеки който иска да се занимава с астрология, като първа крачка. Нека не се лъжем, щом работи на небето, ще работи и в ръцете ни, нека бъдем по - сръчни

Както беше писано и преди, образа на пожертвалия се Исус има богата предистория, която може да се проследи до първите земеделски общества, канибализма и предхождащата го жертва. Всичко това е могло да бъде прекъснато още по времето на Ехнатон, "да се даде възможност на новия живот да полети" - всичко това което символизира и сиглата на Овена. Но тази нова трева е била потъпкана от наследената първичност, което може би ни е попречило, ако говорим с езотерична терминология, да направим еволюционен скок. Но благодарение на осакатената Гаруда, ние продължаваме да сме просто едни войнстващи племена, движени не от мисъл, а от рефлекторна моторика. Тук може би езотеричната астрология на Алис Бейли е права, като поставя Овен под управата на Меркурий, принципа Будхи, който ще остане все така далечен. Интересен е и факта че Исус от Библията, от представител Ерата на Овена става Син на Великата Майка, Ехнатон е забравен, а след тях, в Ерата на Риби, нашата ера, никой не се е родил, оставени сме без водач. На кого сме били оставени - на християнството? Това е парадокса, кланяме се все на същите принципи, от както свят светува, лошото не е в това, а факта че подобна символика вече е бездетна, а шанса е изпуснат.