Йордан Анов

Всеки изкушен от астрологията знае с какви символи работи тя – знаци, домове, планети и аспекти , общо начисляващи 40 символа, с вариации. Един изкушен знае и небесната механика, която движи и оформя това което наричаме конюнкции, в астрологията, именно на нея той би се позовал за прогнози, предвиждане и изчисление на бъдещи позиции на тези символи. Колкото и да не ми се иска ще трябва да призная, че това прави астрологията една студена и механична наука, една тоталност, от която не може да се избяга, липсва гъвкавост, няма възможност за бързи решения, а ако щете от чисто технически план, няма как да се възползваме от нейните услуги без компютър или алманах под ръка. Целият този увод иска да каже, че от само себе си налага идеята за въвеждане на нова система, естествено работеща със същите символи, но по един много по – динамичен начин, който първо не зависи от небесните закони, и на второ място е много по – близо до човека, точно в неговите ръце. Идеята е символиката на астрологията да бъде облечена в карти, едно скромно тесте, в което всеки може да включи каквото е нужно, а практиката ще отсее това което трябва. Плюсът на една такава техника, е че ни се дава възможност да работим със символите по един директен начин в динамична среда и да трупаме знание за същността на символите, което от своя страна би помогнало за’’същинската’’ астрологична работа. Също така се прескачат ограниченията на хорарната астрология, като час, място и брой зададени въпроси. Ще илюстрирам как би изглеждала една подобна подредба: „ Каква е връзката между Х и Y?” Скорпион, 1-ви дом, 12-ти дом, Опозиция, Луна, Меркурий Останалото е въпрос на въображение и знания

По нещастно стечение на нещата, се е получило така че днешната астрология работи с два зодиака, всеки със своята логика и достойнства, но и двата неприложими към идеята за епохите и тяхното налагане. Това което изведох като приблизителна стойност, в години, до настъпване на ерата на водолея се базира на данни изведени сидералния зодиак, който е най - близо до това което действително се случва на небето. Но както писах и преди в друга тема, зодиакалните съзвездия имат различна продължителност, което ще рече - различна градусна дължина. Въз основа на този, вече астрономически зодиак, до настъпването на ерата на Водолея остават още броени десетилетия, а не столетия

Навика да се свързва Исус със саможертвата на Риби се оказва заблуда, още повече че епохата отбелязваща появяването му е Овен. Това налага ревизия на мнението, което сме си изградили, не на изкупващ, а на предвождащ, не на жертва, а на завоевател. Освен като предводител, кардиналната същност на този знак, основен мотив е идеята за прехода, преминаването на прага, последата крачка. Вероятно в периода на Овена се е родили мита за Златното руно, или в преразказ, спасяването на Фрикс и Хела, на гърба на овен, пратен от тяхната майка - богинята на облаците Нефела. Набляга се на пътуването, дирижирано от една идейна сила. Също така мотива на бягството на Одисей от пещерата на циклопа, вкопчвайки се в овен, или иначе казано - идентифицирайки се с него. Така под името Никой, той става едно с медиатора между световете, за да премине покрай пазача на космическия праг ( Джоузеф Камбъл ). Дори сиглата на Овен, скоето можеби трябваше да започна, символизира борбата на Гаруда със змията, след което тя донася на боговете питието на безсмъртието. Заслужава да се отбележи асоциацията на глифа на Овена с новопоникнала трева, иизникнала от бездните на Риби. Всички тези препратки, създават един образ на водач към промяна, едно ново стапали, не чрез жертва, а чрез водачество.

Мисля че имаме проблем с механизма на определяне на ерите, а още повече с това какво се разбира под ера и нейното влияние. Ако се позова на астрономични фактори в момента се намираме в Риби, а с благодарение на прецесията Ерата на Водолея ще настъпи след около 1800 години. Тази внушителна по размери цифра и безкрайно отдалечена във времето дата се изчислява на основата на сидералния зодиак, но нещата стоят съвсем различно ако изчислим новата ера на базата на реалните дължини на съзвездията. Съзвездието Риба заема 38 градуса от еклиптичната дължина, а съвременното положение на пролетното равноденствие, което определя и епохите, се намира на 37 градуса, това ни поставя на прага на новата ера, особено ако се има предвид че един градус от прецесиалния цикъл отговаря на 72 години. Благодарение на този паралел между реалните астрономически показания се вижда ясен мост между езотерика и наука.

Искам да споделя един друг аспект на ретроградността, за който поне аз не съм срещал да се говори в астрологическите книги. Става дума за фазите на "долните планети" или Венера и Меркурий, фази точно като тези на Луната, с тази разлика, че когато наблюдаваме "пълнолуние" и "новолуние", двете планети не са видими защото са в съвпад със Слънцето. Тези две точки се наричат горно и долно съединение. Те са доста интересни от гледна точка на символно съответствие. Например горно съединение или пълнолунието при Венера може да се свърже в митологичния образ на Венера Урания, или Небесната Венера, още повече че след този период тя се появява на изток като Вечерница. Докато за тъмната фаза на Венера или долно съединение меже да се открият доста повече епитети, например - Афродита Пандемос, Епитимбия ( погребалната ), Скотия и Меланида. Четвъртите във фазите на долните планети се обозначават с термина източна и западна елонгация, това са точките на най далечно отстояние от Слънцето, при Венера това отговаря на 48 градуса, а при Меркурий на около 28 градуса. След периода на елонгацията настъпва стационарния период, следван от обръщането в ретроградно движение. Фазите на Меркурий следват същия модел, ако съотнесем епитетите на Меркурий към фазите, то към долно съединение ще имаме Хермес Психипомп ( водач на души ) или Хтоний ( подземният ), докато за пълната фаза или горно съединение Ерионий, както и Вестител на Боговете. Относно ретроградността препоръчвам "Ретроградни планети" от Ерин Съливан. Там нещата са обяснени подробно, но мен ме интересува паралела който може да се направи между Луната, Венера и Меркурий като лични планети, още повече че ги обединява факта че имат фази, което ги показва в различни лица, в различни периоди от време. Ето още един момент в който астрономията подава ръка на астрологията

От известно време съм на реформаторска вълна, която е вече далечно ехо от делото на хора като Мишел Гоклен, Леон Ласон, Пол Шоазнар и др. Въпреки че не мога да се съглася със статистическите подходи приложени към астрологията, то труда на тези хора доказа едно със сигурност, а именно че зоната на кардиналност трябва да предхожда основните оси, а не да го следва, което ще рече че трябва да съвпаднат с кадетните. На практикатова означава че сектора подвластен на Асц ще съвпада с 12-ти дом, следвайки поредицата 12-ти ще е заема зоната на 11-ти и тн. Интересното е че тези факти са известни от вече близо век, особено като се вземат под внимание по ранните проучвания, а така наречените гокленови зони така и не заемат полагащото им се място в практиката на съвременния астролог. Понеже следваме тезата, че Астрологията е наука, а темата е за домовете, трябва да се отбележи че единствената домова система, която е доказана с практическа проверка е топоцентричната, която пък се явява продължение на домовата система на Плацидос или Плачидо Тити. Разбира се, всеки може да експериментира, но нека сподели впечатление

Ще продължа мисълта си от предишния пост, този път с конкретни дати благодарение на статия публикувана от Аглика Савченко, член на Астрологическа Асоциация - София. Овен 18.04 – 13:05 ( 25 дни )Телец 13.05 – 22.06 ( 40 )Близнаци 22.06 – 21.07 ( 29 )Рак 21.07 – 10.08 ( 20 ) Лъв 10.08 -16.09 ( 37 )Дева 16.09 – 31. 10 ( 45 )Везни 31.10 – 23.11 ( 23 )Скорпион 23.11 – 29.11 ( 6 )Змиеносец 29.11 – 18.12 ( 19 )Стрелец 18.12 – 21.01 ( 34 )Козирог 21.01 – 16.02 ( 26 ) Водолей 16.02 - 11.03 ( 24 )Риби 11.03 - 18.04 ( 38 ) Както се вижда Слънцето прекарва различен брой дни ( един ден е равен на един градус от хода на Слънцето по еклиптиката, което приравнява дните на градусите, които обхваща едно съзвездие ) в зодиакалните знаци, като в това число влиза и Змиеносеца, в който то прекарва 19 дни. Изпъква Дева, в която Слънцето е 45 дни, докато в Скорпион едва 6 дни. "Нещастието" на Скорпиона може да се проследи няколко века преди Новата ера, когато Везни са били негови щипци, а и сега двете най - ярки звезди във Везни се наричат Северна и Южна клещ. Ако възстановим цялостта на Скорпиона то той ще има продължителност 29 дни, а и така имаме отново 12 съзвездия, с които да работим. Мисля че тези дати са доста интересни от гледна точка на това, че вече зодиакалните сектори не са унифицирани, а имаме една реална картина с която да се работи, има паралел между знак и съзвездие. Остава практиката да покаже кое работи и кое не, и ако работи то как.

Оказва се че да се определи куспидата на даден дом не е толкова лесна задача, като се вземе под внимание големия набор от домови системи. Тук ще дам линк към описание на домовите системи направено от руския астролог Денис Кутальов. За съжаление текста е на руски, но в общи линии липсват характерни термини, които да затруднят разбирането на текста. Друга полезна книга на българския пазар, която дава подробно описание на домовете, а в края си има сбито описание на домовите системи е "Дванадесетте дома" от Хауърд Саспортас. Наскоро попаднах на интересна книга, "По повод на Галилей" от Хосе Ортега и Гасет, макар да познавам философията му в друга светлина, се оказа че в книгата му има най - доброто описание, което съм чел, на домовете от 1-ви до 9-ти, без, разбира се, автора да си е поставял такава задача. Точно по този повод препоръчвам книгата, защото се вижда логичната последователност на развитие в областите отбелязано от домовете, по един естествен начин, без синтетично разделяне и класификация.

Тази тема, малко или много, за мен се превръща в " Критика на чистия астрологизъм ". За нещастие в астрологичните среди нямаме величини от калибъра на Кант, но поне трябва да имаме смелостта да оборим традицията или поне да я реновираме. Това което е залегнало в идеята на темата, а именно за или против тропичен или сидерален зодиак е основен въпрос, но дискусията далеч не се изчерпва само с това. Интересно е и унифицирането на зодиакалните знаци - всеки по 30 градуса. Това е малко странно, особено при положение че всяко съзвездие има определена площ, например най - голямото от съзвездията е Дева, която заема 1294 квадратни градуса. Въпреки че то не лежи с цялата си площ върху еклиптиката, все пак вариациите са на лице, особено ако Дева се сравни с Козирог, който заема едва 414 квадратни градуса. Друго интересно противоречие, което налага шаблона на 30 градусовите сектори е факта, че алфа на едно съзвездие преминава в сектора на друго. Дори при използването на сидерален зодиак, това е повече от видно. Например, Алфа Овен ( α Arietis ), навлиза дълбоко в сектора на Телец, почти на 27 градуса и 50 минути. Това до известна степен ме връща към практиката на древните астролози от Двуречито, които отбелязвали положението на планетите като записвали: " Венера близо до звезда Х". Логично е, а и практиката трябва да го индикира, че най - ярките звезди от едно съзвездие, трябва да съчетават в себе си неговите най - чисти характеристики. Последното изречение е по скоро философски заключение, но както се оказва, друго нямаме. Проблем се оказва и липсатана Змиеносеца в еклиптичната поредица, но това е тема върху която много са писали. Лично аз вече го индикирам с помоща на звездата Ras Alhague или α Oph. Може би трябва да се преизчислят градусите заемани от съзвездията върху еклиптиката, за да се определи тяхната реална зона на влияние, което е наложително за прецизността на една прогноза, както казах, на този етап използвам най - ярките звезди, за да набележа точката на зенит определено съзвездие.

Чета темата и пред очите ми е сцената как всички се взират в петно на Роршах, упражняват се свободни асоциации, разбира се това не е задължително, по скоро всеки вижда това което иска. Да си позволиш да виждаш така безотговорно, е най - малкото нехайство към практичното познание, особено като се има предвид липсата на обосновка, липсата на данни и поглед на конфигурации в миналото. Ще дам прост пример за големи кръстове и от трите вида, съпътствани с имена на известни личности. Нека започнем с кардинален кръст, такъв какъвто е на диаграмата, няма да описвам характеристики, само ще спомена Гор Видал ( роден 1925 г. ). Следвана ни фиксиран кръст, тук кръстоносеца е Алберт Швайцер ( роден 1875 г. ). Ще приключа поредицата с променлив кръст, а негов мъченик е Боби Дарин. Както се вижда Кръста в небето е често явление, а паралелно с тези личности са родени още хиляди, със същата стигма, какво ни говори това, а дали въобще говори. Лично аз не разбрах уникалността на тази голяма квадратура, може би един ден когато срещна представител на набор 2010, нещата ще ми се изяснят .

Лично на мен не ми стана ясно, кое е уникалното в един голям, доколкото виждам, кардинален кръст или квадратура, както предпочитате. Фигурата е интересна, но е хубаво поне да се загатне, защо върху нея се прикачват тълкувания от подобен калибър, още повече че тя далеч не е рядко явление, а и споменатите хиляди години ... някак си не стоят естетически. Споменаването на Христос и астрологични сигнатури по негово време също е динена кога с две остриета. Не разбрах усилията да се прави негов хороскоп, при положение че неговата природа и действия, битие, са архетипен мотив, паралелен с този на Озирис, Томуз, Митра, Дионис и още много, а няма как да се направи хороскоп на нито един от тях. Дори да са били живи хора, спомена за техния живот е изтрит. Нека се върнем на въпроса, какво е уникалното в големият кръст и къде е любовта в квадратурата?

Както е видно всеки сънува своя сън, без да умее да го тълкува, или разбира въжделенията си, като полюция на някой израстък на мозъчната кора. Но темата е за книги, а такива не липсват, ограничавам се до К. Г. Юнг, но за моя радост от неговия труд израстват гори от мислители. Ще отбележа основните му трудове: "Символи на промяната" "Mysterium coniunctionis" "Психология и алхимия" "Архетипове и колективно несъзнавано" и " Психологически типове". Нека не прескачаме и Мари - Луиз фон Франс, с многобройните й тълкувания върху приказките и легените, и сравнително лекия за четене, но задължителен за препрочитане Джоузеф Камбъл с "Маските на бога", "Героят с хиляди лица". Приятно и най - вече успешно четене

Относно прогнозирането на събития, продкрепям практиката да се прави комбинация от техники, макар че това носи повече объркване, отколкото реални резултати. Това което липсва е дългосрочната перспектива в астрологичните наблюдения, няма отправна точна, няма план на развитие. За щастие Клавдий Птоломей, преди доста време, ни е дал общ план на човешкия живот. Той класифицира различните периоди в живота, като ги поставя под управата на различни планети от септенера. Разбирасе, колегите на Изток, имат еквивалент под формата на накшатри, но те са тема за по нататъшно обсъждане. Друга интересна система на прогнозиране основана на господари на даден период е класификацията на Уилям Лили. Той поставя под управлението на същите планети от септенера различните месеци от развитието на плода в майчината утроба. Само ще вметна, че тази подредба дава повод за размисъл относно часа на съставяне на хороскоп. При проблеми с износването индикирани в даден месец се наблюдават напрегнати аспекти на господаря на този месец в хороскопа на майката. Разбира се това не е твърдо правило, но говори за това че докато плода е още в майчиното тяло, той няма самостоятелна съдба, зависим е от " майчините планети ". Тази малка вметка не трябва да ни отклонява от основната мисъл, а именно че имаме план на principum individuationis, заложен в системата на Птолемей. Тук отново изхождаме от радикалната карта за да изведем аспектите сключени от планетите, като по този начин можем да съдим за събитията в периода управляван от дадения господар. Това ни дава един дългосрочен план върху който да работим, и на база на който да знаем какво търсим. А понеже стана дума за наслагване на прогностични техники, след описаната вече, бих прибавил и дългосрочно, седемгодишно прогнозиране, на база фазите на прогресивната Луна.

Съвпада Луна / Меркурий е с широка орбиса, при изчислението съм използвал седем градуса, малко по-широка от стандартните пет, които използвам. Разгледах предходния си пост и виждам доста неизказаности, което не е коректно към четящите и интересуващите се. Но няма да се връщам назад, а ще разгледаме едни други измерения на синастрията от такъв тип, които ми се струват доста по-интересни. Вместо да налагаме картата ( в стандартен вид, под формата на "замръзнал транзит" ) на П. Дънов върху тази на България, ще направим пригресия за датата на неговото раждане. И понеже говорим за прогресия вече не можем да си позволим да използваме широки орбиси, редуцираме до един градус. Това което остава като точни аспекти е : 1 Тригон на мунд. Нептун с перс. Венера, 2 Секстил мунд. Марс с перс. Сатурн и 3 Съвпад на мунд. Слънце с перс. Луна / Юпитер. Това е една доста притеснителна група от аспекти, която с натрупване говори за не много качествено изменение. По първия аспект имаме мото " Обичам всички и всичко, нищо не може да замърси идилията на мечтите ми." Това е очарователен аспект, описващ мек характер, който очарова, но тук вече говорим за надличностна комуникация, става дума за утопия, в ръцете ни се дава една мечта. Секстила Марс / Сатурн, обезсилва, тук инстинкта за борба и отстояване пред бащиния авторитет е пречупен, това е опасно, защото личната инициатива е блокирана, силата за собствено решение и отстояване е ограничена. В най-чист вид конюнкцията Луна/Юпитер говори за потапяне във морето на богат вътрешен свят, външното изглежда грубо и несъществено, "простосмъртните имат проблеми, аз съм галеник на боговете", това може да е индикация за маниакалност. Това в съвпад със Слънцето наблюдаваме явление, което е изразено в едно цяло общество, едно общо течение, което е кристализирало в една личност, а присъствието на Уран ни показва посоката. Тези необятни емоции, разгаряни от Юпитер, неспособноста на Марс да се изрази, повален от немощ, ни отвеждат, към чистото идейно поле на Небесния Баща, кастрирания Уран.

Ще направя още един опит, като дам податки, за сериозни анализи, които да се разглеждат от астролозите в този форум. Ще си позволя едина съпоставка, както и бегли изводи върху това какво е представлявал Петър Дънов, като личност и принос в колективната душа на нас като българи и на вас, като последователи. За тази цел ще си послужа с радикалната карта на България. До каква степен тя е вярна, ще оставя за тема на друг разговор, който няма да се състои, но ... Няма да караме дом по дом и знак по знак, ще отбележа това което прави впечатление на първо четене. Това са Хирон във 2-ри мунданен дом - буквално - рана в ценнстната система, търсене на избавление и изкупление - по Риби. Хирон прави секстил с Нептун, какво може да значи това, освен че благотворната вода е излекувала раните, но дали това е така... Хирон образува доста точна квадратура с Венера - Плутон от мунд. карта - жертвата е направена, но тази сизигия потапя индивидуалната душа в колективната, имаме дълбока депресия, която е раната на Хирон, но тя не е лекувана и както често става с Нептун - потъваме в мъглите на Авалон. Другото което привлича вниманието е опозицията на Слънце / Венера с Мунд. Юпитер - имаме проекция на архетипа на Царя / Водача или по-точно казано - "Бащата който дава подаръци", това което е заложено в колективното несъзнавано като авторитет е проецирано върху индивидуалното Слънце, още повече позицията на Слънцето в 7-ми мунд. дом благоприятства за това, както и персоналния Юпитер в 10-ти мунд. дом. Друго което заслужава да се отбележи е съвпада Сатурн / Луна в секстил с мунд. Хирон в 5-ти дом и неточен аспект с Венера. Тук вече нямам желание да тълкувам, както и персоналния ИЦ в съвпад с мунд. южен възел, а също и мунд. Марс в съвпад с персонален Уран, който аз намирам за изключително интересен. Но за последно изброените аспекти вече нямам желание да тълкувам, така и не чух друго мнение освен своето!

Интересен е погледа който имаме за синастрията, въобще за човешките отношения представени чрез езика на астрологията. Какво правим в случай на синастрия? На всеки е известно, че налагаме картите на партньорите една върху друга. Но какво означава това? Свикнали сме да приемаме за тъждествена връзката между човек и неговата натална карта, това разбира се е така, но нека погледнем нещата под един друг ъгъл. Ако правим синастрия между родител и дете, какво наблюдаваме, ясно е, наблюдаваме транзит, който представлява радикса на детето, върху радикса на родителя. Именно тази тъждественост радикс - транзит, е притесняваща, естествено не проблемна, но все пак трябва да се има едно наум. Проблема идва от това, че транзита, както знаем, е общочовешки валиден, той, като действително отражение на действителното движение на планетите няма персонална насоченост. Този проблем може да се реши с прогресиите. Както се видя от аналогията радикс - транзит, ние имаме един външен фактор, който определя отношението ни с човека до нас, имаме "налагане на мнение". Този проблем може да се реши с прогресиите, а ако астролога има повече време и талант, може да се възползва и от символичната дирекция. Преимуществото на прогресията, е че тя е чисто субективно явление, и ако прогресираме радикса до датата на раждане на партньора, ние получаваме едно лично отношение, кокто е и в действителността. Разбира се, практиката, която предлагам не изключва стандартния подход, но нека опитаме ...

Тук не става дума за зрелища, тук сава дума за красота. Усилието да твориш, усилието да си най - добър, усилието да победиш, това е стремеж, това е да си човек. Борбата, нещо което сме забравили, е характерно за другите народи, само факта, че нямаме представители на световни първенства е показателен за това що за народ сме. Във футбола може да се види темперамента и отношението на другите нации към живота, а това е тъжно, защото когато се съпоставим с тях осъзнаваме, колко нещастни или нещастници сме ние - българите, тези от които е произлязло всяко начало.

Христо, притеснявам се че дори и с магически възможности нито гейове, нито бисексуални жени биха те сваляли, а с това отношение, което показа в една друга тема с изказването си за кокошките, дори и хетеросексуални жени не биха ти обърнали внимание, изключая майчински настроените персони. Рискувам да изпадна в лични нападки, но защо млад мъж като теб вместо да се забавлява е седнал да мисли за Духа и Пътя? Обикновенно кризата на светогледа се появява около четиредесетата година. Но за да се впишем в темата, аз лично бях на парада вчера, и понеже мога да съдя от първо лице за случилото се, мога да заявя, че пропаганда на ориентация нямаше, просто много усмихнати лица, забавляващи се хора, пъстри знамена и жизненост. Това което можеше да се долови беше прегръдката с живота, а не схоластика, теология на обречеността и смут пред живота. Говорих с доста хора, които бяха извън категорията "гей", но дошли с искреното желание да се забавляват, без значение този до тях какъв е. Някой беше казал, че смеха е единственото божествено качество у човека, а това колко ангели се събират на върха на иглата, определено поражда божественото в мен

Диана, няма нужда от презастраховане, наркоманията и геният на личността не са двете крайности на спектъра, много често вървят ръка за ръка. Но определено си права за това че един аспект може да има много изражения, и само будността на личността могат да определят как ще се възползваме от качествата на аспекта. Тази отметка, разбирасе важи само в случаите, когато имаме единични индикации за определена натура, но когато имаме натрупване от показатели, диапазона на заключенията се стеснява. Може да се направи малка статистика и да се изведат конфигурации, на това което би могло да се нарече "аспекти на гуру". Например аспекти Слънце / Меркурий - Юпитер / Нептун, както и Луна / Нептун - Сатурн, акценти на домове и знаци. Ще си позволя да направя едино бегло сравнение върху хороскопа на П. Дънов и Ошо, без да се спирам на учения и възгледи. При Дънов имаме съвпад Луна/Сатурн опозиция с Нептун, При Ошо отново Луна /Сатурн тригон с Нептун. Дънов - Меркурий съвпад с Венера квадратра с Нептун, Ошо - Меркурий съвпад с Венера тригон с Нептун. И при Дънов и Ошо имаме Слънце тригон с Юпитер, както и обмен Меркурий / Венера - Плутон. Това са някои от основните конюнкции, които могат да се категоризират под знака на "характерни". Лъчезарна, ме провокира, за което й благодаря, да направя едно малко търсене и да се върна едно поколение назад, и да се срещна с Константин Дъновски ( 20.08.1830 г. с. Устово ). Това което тя нарича въплъщение, аз бих нарекъл наследственост, нека се обоснова: Това което прави веднага впечатление е един повтарящ се голям тригон съставен от Меркурий - Юпитер - Хирон, при К. Дъновски той е в земни знаци, а при П. Дънов имаме изместване във водни. Конфликта който се е изразявал при Дъновски - Юпитер квадратура с Плутон се е развил под формата на Юпитер опозиция с Плутон, това е един много социален аспект, аспект на пазител и закрилник, водач, но израза, който естествено е изразен от самия аспект, е показан и от аспектите на Слънцето - Дъновски съвпад със Сатурн, а при Дънов с Венера. Друг аспект който ми направи силно впечатление е Отношението на Меркурий с Луната, при Бащата имаме съвпад, а при Сина квадратура. като цяло се наблюдава обратното характерно за родовата астрология - унаследените аспекти да намаляват градусното си отношение, което води до решаване на семейните комплекси.

Не се притеснявай, за обида не може да става дума, просто защото мога да се засегна от думите само на близък човек. Разглеждането на тази карта, както се вижда не е игра, по простата причина, че никой не се е наел с тази задача. Естествено няма нужда да се прави профил от главата до петите, но все пак астролози не липсват, а движение няма. Добре тогава, нека започнем с разглеждането на аспектите, и планетните конфигураций. Имаме Слънце, Венера и Меркурий, които почти заформят стелиум. После следва Сатурн/Луна опозиция с Нептун ( Меркурий сключва тао - квадратура ) и накрая Юпитер опозиция с Плутон. Ето така с едно изречение се изредиха най - важните аспекти от този хороскоп. Както се вижда нещата са много изчистени и фиксирани. Е, нека всеки да си хареса аспект и да каже по две думи, все пак не говорим за непознат, а за човек който сте чели и следвате.

Часа не ме задоволява особено, макар и да полрива основния ми критерий. Опозицията Юпитер - Плутон, запазва оста 2- 8 дом, което е характерно, според моите наблюдения, за всички духовни учители и гуру. Основното което трябва да откриетм е харизмата, а после каквото сабя покаже.

Началото бе поставено от сън, сън който ме накара да се занимая с хороскопа с на Петър Дънов, също и сън ме накара да отворя тази тема. Бих казал, банално, но факт, за мое съжаление или радост. Но ако оставим на страна знаците на съдбата, е странно че все още в този сайт не е разгледана картата на П. Дънов, а тя е интересна по доста показатели. От професионална гледна точка, за мен е жалко че никъде не можах да намеря разработки по тази тематика, а още по малко биографични данни, които да ме насочат към, поне приблизителен час, на раждане. На всики е известна датата и мястото на раждане: 11 Юли 1864 Хадърча 9:30 ( приблизително ) Естествено часа на раждане е приблизителен, затова няма да споделям заключенията си. Едва след като се намери по точна информация, можем да се захванем по пълноценно за работа

Диана дава едни добър подход за това, как да се подхожда в случаите на синастрия, макар че Астрологията е практична наука и ако имаш смелост и сили да понесеш отговорност за мнението си, без проблем може да се каже " кой с кого, а и до къде". А що се отнася до "кармичните обвързаноссти", то явно на някой му се иска да вижда неща които ги няма, а и ако идем крачка напред, да имаме готово алиби затова защо "връзката ми не просъществува", или "Защо не мога да се откажа от него". Казано с други думи, имаме си готово оправдание за неспособността да общуваме и неумението да се справяме в социална среда.

Бих казал, че данните дадени по горе от Орлин, съставят една доста "интересна" синастрия, или поне тя е такава за жената в тази връзка. Първо ще направя една вметка относно точността на часа на раждане на мъжа. Асц е на ръба между Водолей и Козирог, така посочен часа отговаря на първия градус на Водолей, но според мен, без да правя изчисления, личността отговаря много повече на изгряващ Козирог. Понеже Орлин е псих- ( наставката оставям да си я избере той ), предполагам, че няма да е излишно да вметна малко характерна терминология. В синастрията ясно се вижда доминирането на Ж. в тази връзка. Първо при М. имаме изгряваща Венера, която е включена в голям въздушен тригон с Плутон и Сатурн. Тук имаме преплитане на митологични персонажи - Венета Урания, както и отвличането на Кора от Хадес. Това е една истерична Анима, която моли за помощ Зевс, който трябва да я пусне от затвора на Хадес. И ето че тук се появява Юпитер на Ж. Той е в точен съвпад с Венера. Получаваме защитник в образа на Ж, който предпазва от пропадане в собствената безна. Страха от поглъщане, пропадане, несигурността са стопирани от Слънцето на Ж в съвпад с Плутон на Мъжа. Вече да се разхождаш в тъмното не е толкова страшно, защото знаеш къде е ключа на лампата. Но, както винаги има едно " Но ", самата Жена е Плутонов тип, така че нека Мъжа не забравя, че всъщност се разхожда в терариум, а анакондите могат да погълнат доста неща. Стига с метафорите, въпреки опастностите в тъмното, М, вижда всички възможности да се опре на стабилен гръб и да се развие, чрез съвпада на Слънцето му със Северния възел на Ж. Разбира се това трябва да стане бърза, и да се извоюва самостоятелна ценностна система, поради опастността от евентуално лично слънчево затъмнение, което няма да доведе до реални дълготря=айни последици, но ще продължи да виси като "демоклев меч". Странното в тази синастрия е че сякаш партньорите са си разменили половете, астрологически разбира се. Жената има Сатурн на асц, който попада в 5-ти дом, на Мъжа, това определя донякъде водещата й роля в любовните им взаимоотношения, тя дава рамката и определя нормите на допустимото, за да се развива всичко както трябва. Жалкото за Жената е че нейната Венера, не е аспектирана от личните планети на Мъжа, което ще рече че нейната женственост, макар и да блести с двойна сила, не е докосната от сетивата на мъжа. За него тя си остава недостижима и желана, а жената си остава неоткрита. Нека кажем и какво е намерила Жената, все пак в такова странно взаимотношение. Тя все пак получава възможността да надникне по дълбоко в себе си, да надмогне пресмятането на чувствата си, и да открие, как да разгърне една майчинска чувствителност. Нещата изглеждат много по обещаващи в композит. Венера е в съвпад с Луната, имаме хармонично и стабилно, по Сатурн, напасване на души. Марс на Асц, обещава напрежение и избухливост, но нека го приемем като подправка, а не като трън. Има и още неща, които си заслужават да се споменат, но с оглед на късния час и предстоящия работен ден, мисля да се оттегля за сега

Ех, Азбуки, за жалост си видяла това, което дивака, не трябва да вижда. За жалост си разбрала, че табутата могат и трябва да бъдат нарушавани, жалко е, че си видяла индивидуалността, жалко е. Защо избяга от Райската градина на Кухнята, защо не изяде плода или по скоро, не сложи боба да се вари, докато тече поредната сапунка или спам? Защо, питам аз, а отговор не чакам, защото нашите ценности са еднакви, а те определено не са свърани с обща трапеза!