Йордан Анов

Луната е основен преносител на желание, търсене и стремеж за свързване. Тя е и основен източник на проекции, за разлика от Юпитер, който е основна „кука” за тях.В този контекст, искам да разгледам Луната, като „преносител” в една синастрия. Идеята е проста – налагаме две карти, след което придвижваме, съответно едната и другата Луна, като наблюдаваме какви аспекти сключват те, до напускане на знака, в който се намират. Това е основна практика, при средновековните астролози и се нарича „Пренос на светлина”. В основата на тази практика, е че Луната пренася характеристиките на една планета, с която е сключила аспект, към друга, с която й предстои да сключи аспект. Макар че е прилагана предимно към наталната карта, реших да изпробваме влиянието й при синастрията.
Разгледах няколко карти, ще спомена само тези които ми направиха впечатление.
Случая на отношенията между Юнг и Фройд, е доста показателен. Луната на Фройд сключва тригон с Юпитер и Сатурн на Юнг, след разпадането на аспекта, се формира съвпад със собствения ( на Фройд ) Сатурн. Макар такова движение само по себе си да предрича разрива в отношенията им, сблъсъка на характери е много по-интересен. Срещането на Сатурн със Сатурн, посредством Луната, е като срещата на два материка, които няма какво да направят освен да издигнат планина между себе си. Още повече – Сатурн на Юнг е подсилен от Юпитер, който обещава собствено царство, от другата страна на планината. Интересното тук, е че Фройд е бил катализатора за тази промяна, без Юнг сам да се стреми към нея. Още повече че ситуацията от страна на Юнг е различна. Неговата Луна сключва квадратура с Луната на Фройд, след което пренася аспекта към собствения Марс, който е в съвпад със Слънцето на Фройд. Юнг далеч не е искал да се противопоставя на Фройд, а напротив, искал е да се учи и да намери израз на идеите и желанията, да разбере това което го вълнува, да овладее силата си, и явно го е направил.
Извън това, в доста карти ми направи впечатление, че Луната на единия участник в отношенията, прави „преноси” само „от” и „за” планети в картата на другия. Това не могат да се нарекат отношения в истинския смисъл на думата, защото дори да има свързващи аспекти като цяло, то при подобна ситуация, отношенията бързо са били изчерпани – точно защото другият е бил просто средство за личен вътрешен обмен. Например, Луната на Единия пренася светлина от Юпитер към Марс на Другия. В подобна ситуация, този на който е Луната няма значение. Той просто е медиатор, който дава възможността и механизмите на другия да се бори за кауза, да намери образ пред, който да поднася победите си или да открива и завоюва нови земи. Или друг пример. Луната на Единия пренася светлина от Венера, през инконюнкция с Меркурий, към Плутон, и трите планети са на Другия. И тук нещата са видни. Венера е искала да се прероди, да се обнови, да се почувства жива, но по средата на процеса, връзката е била прекъсната, Меркурий е убил фалша в общуването.
При двата примера, Луната показва, как Другия може да бъде просто средство за решаване на лични дилеми, осъществяване на блянове, без да се взима под внимание личността, чувствата и очакванията му. Идеалният случай е когато Луната свързва планети от една карта в друга, но се оказва че това е рядкост, надявам се да ме оборите

Луната е основен преносител на желание, търсене и стремеж за свързване. Тя е и основен източник на проекции, за разлика от Юпитер, който е основна „кука” за тях.В този контекст, искам да разгледам Луната, като „преносител” в една синастрия. Идеята е проста – налагаме две карти, след което придвижваме, съответно едната и другата Луна, като наблюдаваме какви аспекти сключват те, до напускане на знака, в който се намират. Това е основна практика, при средновековните астролози и се нарича „Пренос на светлина”. В основата на тази практика, е че Луната пренася характеристиките на една планета, с която е сключила аспект, към друга, с която й предстои да сключи аспект. Макар че е прилагана предимно към наталната карта, реших да изпробваме влиянието й при синастрията.
Разгледах няколко карти, ще спомена само тези които ми направиха впечатление.
Случая на отношенията между Юнг и Фройд, е доста показателен. Луната на Фройд сключва тригон с Юпитер и Сатурн на Юнг, след разпадането на аспекта, се формира съвпад със собствения ( на Фройд ) Сатурн. Макар такова движение само по себе си да предрича разрива в отношенията им, сблъсъка на характери е много по-интересен. Срещането на Сатурн със Сатурн, посредством Луната, е като срещата на два материка, които няма какво да направят освен да издигнат планина между себе си. Още повече – Сатурн на Юнг е подсилен от Юпитер, който обещава собствено царство, от другата страна на планината. Интересното тук, е че Фройд е бил катализатора за тази промяна, без Юнг сам да се стреми към нея. Още повече че ситуацията от страна на Юнг е различна. Неговата Луна сключва квадратура с Луната на Фройд, след което пренася аспекта към собствения Марс, който е в съвпад със Слънцето на Фройд. Юнг далеч не е искал да се противопоставя на Фройд, а напротив, искал е да се учи и да намери израз на идеите и желанията, да разбере това което го вълнува, да овладее силата си, и явно го е направил.
Извън това, в доста карти ми направи впечатление, че Луната на единия участник в отношенията, прави „преноси” само „от” и „за” планети в картата на другия. Това не могат да се нарекат отношения в истинския смисъл на думата, защото дори да има свързващи аспекти като цяло, то при подобна ситуация, отношенията бързо са били изчерпани – точно защото другият е бил просто средство за личен вътрешен обмен. Например, Луната на Единия пренася светлина от Юпитер към Марс на Другия. В подобна ситуация, този на който е Луната няма значение. Той просто е медиатор, който дава възможността и механизмите на другия да се бори за кауза, да намери образ пред, който да поднася победите си или да открива и завоюва нови земи. Или друг пример. Луната на Единия пренася светлина от Венера, през инконюнкция с Меркурий, към Плутон, и трите планети са на Другия. И тук нещата са видни. Венера е искала да се прероди, да се обнови, да се почувства жива, но по средата на процеса, връзката е била прекъсната, Меркурий е убил фалша в общуването.
При двата примера, Луната показва, как Другия може да бъде просто средство за решаване на лични дилеми, осъществяване на блянове, без да се взима под внимание личността, чувствата и очакванията му. Идеалният случай е когато Луната свързва планети от една карта в друга, но се оказва че това е рядкост, надявам се да ме оборите

Любовта е най-търсеното съкровище на света. Безценно и рядко, като миг, неповторимо като спомен, нежност на две души, прегръдка на две сърца биещи, като едно. Но пътя към нея е толкова неясен, изпълнен с илюзии, бледи мечтания за нещо там в тъмнината на бъдния ден, но все пак тъй жадувано. Всяка любов трябва да се изживее, да се изпие горчивината и сладостта й до край. Но как да я намерим, как да не губим малкото дадено ни време на този свят в заблуди, и да намерим красотата на любовта в пълния й блясък?

Любовта е олицетворена от красивата Венера, нейния танц по мандалата на зодиака ни дава подаръци, с искрено и чисто сърце. Така както Слънцето при своята революция ни дава картината по която ще върви Аз-а в предстоящата слънчева година, така и възвърналата се Венера би ни показала пътищата на любовта, би ни дала ключ към щастие и радост, ще ни позволи да пием направо от извора на подмладяващата Любов.

Нека позволим на Венера да ни направи по-добри и по-истински!

Като цяло в астрологията нодалната ос се използва за обозначаването на кармични връзки с минал живот.Но приложението им в практическата астрология и особено при разглеждане на радикса ролята им е голяма, макар и да се използват като допълнителен фактор от повечето астролози.
При разглеждане на Лунните възли, може да се наблюдава и да се направи извод за социалната интеграция на индивида.Например Южният възел обозначава личния опит, личното мнение, това което често пъти ни се явява, като пречка при общуването ни с околния свят.Тъкмо обратното, при Северният възел, имаме съвпад на личните интереси с тези на обществото, тук се изявяваме хармоничкно и достигаме пълна изява, имаща характеристика на дома и знака, в който се намира Северния възел.За решаването и прескачането на различията заложени при Южния възел трябва да се предвижим до неговата противоположност, за да постигнем хармония и изява на личностните си качества и да допринесем за доброто на групата.
Особено интересни са съвпадите на планети с нодалната ос.При такъв аспект планетите имат много силна изява.

Хороскопа представлява самскара от предишен живот.

А


Антис – две точки се намират в антис, ако са разположени на равно по градус разстояние от оста Рак/Козирог. Например, когато Луната се намира на 15 градуса в Рак, антис се явява 15 градуса в Козирог.

Апликация – две планети се приближават една към друга, при което и двете са директни и образуват или съединение или аспект.

Аспект - отношение между обекти в хороскопа, определящи природата и начина на изява на включените в аспекта обекти. Аспектите се тълкуват съгласно контекста върху който е създадена картата – мунданна, натална, хорарна или елективна. Аспектите биват Мажорни ( секстил, тригон, квадратура и опозиция ) и Минорни ( полусекстил, полуквадратура, квинтил и др. ).

Асцендент – изгряващ градус, наричан още „хороскоп”, или куспидата на първи дом.

Анафора – „следващи” домове. Домовете, които следват след ъгловите – за 1-ви дом това е 2-ри, за 4-ти – 5-ти, за 7-ми – 8-ми, за 10-ти – 11-ти.

Анабибазон – Глава на Дракона или Северен лунен възел.

Анарета – планета свързана със смъртта. Обикновено това е планета в 8-ми дом или управителят на същия дом.



Б


Бенефактори - благоприятни планети, дарители на щастие - традиционно, това са Венера и Юпитер

Благоприятно място – една планета се намира в благоприятно място, когато е разположена в знак, дом, фас или терм, в които има достойнства.

Бързи планети – Луна, Меркурий и Венера


В


Бавни планети – Марс, Юпитер, Сатурн.

Взаимност – две планети се намират, всяка в дома или екзалтацията на другата, или във всеки вид управление на другата. Дори между тях да няма съединение или аспект, то това положение се счита за аналогично на рецепция.

Взимане на сила – за това взаимоотношение има два варианта. Когато по-бърза планета се отделя от друга, за да образува съединение или аспект с трета планета, като в същия момент бързата планета взима сила от напуснатата и я предава на новата планета, с която встъпва в съединение. Вторият вариант е когато бърза планета, сключва съединение с по-тежка и бавна планета, а тя от друга страна, сключва съединение с още по-бавна и тежка планета. В тази ситуация, намиращата се по средата планета, взима силата на по-бързата и я отдава на най-бавната от трите.



Г


Глава на дракона – северен лунен възел

Господство – когато Сатурн, Юпитер или Марс се намират пред Слънцето ( източни ) и не превишават разстоянието от 15 градуса. Ако тези три планети се намират пред Слънцето и след Луната, тогава те придобиват още по-голямо господство. Когато Венера или Меркурий се намират зад Слънцето ( западни ), преди да станат ретроградни. Ако тези две планети се намират зад Слънцето и преди Луната, тога придобиват още по-голямо господство/ Луната придобива господство в момента, в който излезе от лъчите на Слънцето до средата на месеца.

Градус – 1/360 част от окръжност. В астрологията градусите имат различни характеристики. Те могат да бъдат – блестящи, тъмни, умерено светли, пусти, мъжки, женски. Също така има градуси „кладенци”. В тези градуси планетата е отслабена, от такава ситуация може да я спаси друга планета. Подобна ситуация се нарича „удоволствие”. Противоположните по значение на градусите „кладенци” са градусите на Милост и Чест. Те придават на планетата, намираща се в тях сила и са един вид достойнство.



Д


Достойнство – местоположение на планета, в което нейната сила се укрепва. Те биват два вида – есенциални и акцидентални. Приема се че една планета има достойнство, когато се намира в своя домицил, екзалтация, декана, квадрант или терма. Също така, ако планетата се намира в дома на своята радост, когато е директна или източна.

Дуод / Дуоденарии – сегмент, получен при делението на 30-те градуса на един знак, на 12 равни части по два и половина градуса всеки. Всеки от дуодите се управлява от определена планета.

Дневни планети – Слънце, Юпитер и Сатурн

Десцедент - "залязващ" градус.противоположната точка на Асц. Куспид на 7-ми дом, символизиращ партньорските отношения и най-общо връзките с другите.



Е


Екзалтация – също така Чест. Вид достойнство, където планетата се „радва”. За Слънцето – Овен, Луна – Телец, Меркурий – Дева, Венера – Риби, Марс – Козирог, Юпитер – Рак, Сатурн – Везни.



З


Заточение – също така завист или изгнание. Това положение е вид слабост, тук планетата губи своята сила. Планетите са в заточение, когато се намират в знак, противоположен на техния домицил – Слънце във Водолей, Луна в Козирог и тн.

Зли планети – също така малефактори. Това са Марс и Сатурн, при някои автори и намаляващата Луна. Наричани също така - инфортуна

Знаци – в астрологията има традиционно 12 знака. Те се класифицират по различни критерии. Например по елемент – земни, водни , огнени и въздушни. Също така – женски - мъжки, плодовити - безплодни, надарени с глес – безмълвни и тн.



И


Ингресия – преминаване на планета от един знак в друг.

Изкривяване – положението на планета в кадетни домове ( 3-ти, 6-ти, 9-ти, 12-ти )

Изгорял път – обхваща интервала от 15 градуса Везни до 15 градуса Скорпион. При някои автори от 19 градуса Везни до 20 градуса Скорпион.



К


Кадетни домове – известни като „Падащи”, а също така „Катафора”. Съответстват по характеристики на променливите знаци. Това са 3-ти, 6-ти, 9-ти, 12-ти дом.

Квадранти – хороскопа се дели на четири части или четвърти. Това са: Източен – от Асц до Мц. Южен – от Мц до Дсц. Западен – Дсц до Иц и Северен – от Иц до Асц.

Кардинален - това са знаците – Овен, Рак, Везни и Козирог. Те се описват като настъпващи, активни. С тях се свързва началото на сезоните.

Куинконс – също така инконюнкция. Това е аспект, който се сключва на от тела намиращи се на 150 градуса.

Катабибазон - Опашка на дракона.



О


Обсада – наблюдава се когато една планета се „разделя” с неблагоприятна планета след съединение или аспект, а след това се съединява с още една зловредна планета. Също така, случай в който една благоприятна планета се намира между две зловредни. Но и при двата случая, ако Слънцето сключи аспект или съединение с благоприятната планета, то снема значителна част от неблагоприятното влияние и намалява слабостта на планетата.

Опашка на дракона - Южен лунен възел

От гледна точка на астрологията, Слънцето не се отличава особено от останалите планети. Ситуацията се обостря още повече, ако разглеждаме едно нощно раждане, където Слънцето не е решаващ фактор. В подобна ситуация Сатурн има решаващата дума

От гледна точка на астрологията, Слънцето не се отличава особено от останалите планети. Ситуацията се обостря още повече, ако разглеждаме едно нощно раждане, където Слънцето не е решаващ фактор. В подобна ситуация Сатурн има решаващата дума

Мисля че имаме проблем с механизма на определяне на ерите, а още повече с това какво се разбира под ера и нейното влияние. Ако се позова на астрономични фактори в момента се намираме в Риби, а с благодарение на прецесията Ерата на Водолея ще настъпи след около 1800 години. Тази внушителна по размери цифра и безкрайно отдалечена във времето дата се изчислява на основата на сидералния зодиак, но нещата стоят съвсем различно ако изчислим новата ера на базата на реалните дължини на съзвездията. Съзвездието Риба заема 38 градуса от еклиптичната дължина, а съвременното положение на пролетното равноденствие, което определя и епохите, се намира на 37 градуса, това ни поставя на прага на новата ера, особено ако се има предвид че един градус от прецесиалния цикъл отговаря на 72 години.
Благодарение на този паралел между реалните астрономически показания се вижда ясен мост между езотерика и наука.

Ще продължа мисълта си от предишния пост, този път с конкретни дати благодарение на статия публикувана от Аглика Савченко, член на Астрологическа Асоциация - София.


Овен 18.04 – 13:05 ( 25 дни ) Телец 13.05 – 22.06 ( 40 ) Близнаци 22.06 – 21.07 ( 29 ) Рак 21.07 – 10.08 ( 20 ) Лъв 10.08 -16.09 ( 37 ) Дева 16.09 – 31. 10 ( 45 ) Везни 31.10 – 23.11 ( 23 ) Скорпион 23.11 – 29.11 ( 6 ) Змиеносец 29.11 – 18.12 ( 19 ) Стрелец 18.12 – 21.01 ( 34 ) Козирог 21.01 – 16.02 ( 26 ) Водолей 16.02 - 11.03 ( 24 ) Риби 11.03 - 18.04 ( 38 )

Както се вижда Слънцето прекарва различен брой дни ( един ден е равен на един градус от хода на Слънцето по еклиптиката, което приравнява дните на градусите, които обхваща едно съзвездие ) в зодиакалните знаци, като в това число влиза и Змиеносеца, в който то прекарва 19 дни. Изпъква Дева, в която Слънцето е 45 дни, докато в Скорпион едва 6 дни. "Нещастието" на Скорпиона може да се проследи няколко века преди Новата ера, когато Везни са били негови щипци, а и сега двете най - ярки звезди във Везни се наричат Северна и Южна клещ. Ако възстановим цялостта на Скорпиона то той ще има продължителност 29 дни, а и така имаме отново 12 съзвездия, с които да работим.
Мисля че тези дати са доста интересни от гледна точка на това, че вече зодиакалните сектори не са унифицирани, а имаме една реална картина с която да се работи, има паралел между знак и съзвездие. Остава практиката да покаже кое работи и кое не, и ако работи то как.

Темата е изключително важна за практиката на всеки астролог и основополагаща за тълкуването, както и за работата като цяло в сферата на астрологията. Но от литературата, с която съм се запознал, както и от написаното от участници във форуми, разбирам че сидералния зодиак не е на почит в запдния свят. Това е един от основните пунктове, по които нашите източни колеги ни водят.
Не виждам логика разликата наложена от прецесията да се пренебрегва и да се залага на символични знаци застинали във времето и пространството, докато техните първообрази, зодиакалните съзвездия, се предвижват. Все пак астрологията се е оформилакато наука за явленията, точно благодарение на тези съзвездия и планетите в тях. Нямаме основание да се опитваме да класифицираме Астрологията като точна наука, при положение че не използваме верни величини в равотата си.

Лично аз ревизирах работата си, оставих тропичните знаци, и вече залагам на сидералния зодиак.

Защо астрологията да не може и да готви?
Астрологията, като майка на алхимията, ни позволява да творим и в кухнята. Набор от съставки, съдове, личен усет и творчество. В крайна сметка всеки може да усети вкуса на философския камък, възбуждащ сетивата. Начинанието става още по-лесно, когато разполагаме с рецептурник – личната космограма.
За разчитане на този рецептурник, отново се позовавам на авторитета на Х. К. Агрипа. Ще изредя бегло вкусовете и подправките, които той приписва на отделните планети.

Слънце – остър със сладък привкус / куркума, канела, пипер, див джоджен
Луна – солен, блудкав / розмарин
Меркурий – разнообразни, особени, смесени / ригън, магданоз, кора от канела, инд.орехче, лимонова кора
Венера – сладко, мазно / кориандър, шафран
Марс – горчив, тръпчив, изгарящ / чесън, праз, семе от горчица
Юпитер – сладък, приятен / босилек, захар, ядки, зърнени храни, див джоджен, карамфил
Сатурн – кисело, тръпчиво / кимион, босилек

На база на тези съответствия в собствения хороскоп открих потвърждение за страстта ми към лютото и сладкото, съответно Марс и Юпитер, които са в точен аспект със Слънцето. Към Марс се прибавя и точния съвпад със Сатурн, а киселото, може би най-често под формата на салати, е важна част от менюто ми.
Развитието на темата оставям на изкушените от кулинарното изкуство, с чиято помощ да допълним, иначе скромния списък, с любими храни, начин на приготвяне, и подправяне.
Начина на приготвяне и сервиране ми напомни за естествените характеристики на планетите. Слънцето е топло, умерено сухо, Луната е влажна, Сатурн е студен и сух, Марс изсушава и изгаря, от друга страна Юпитер и Венера имат еднакво действие топлина и влага, като при Юпитер е подчертана топлината, докато при Венера влагата. Меркурий има двойнствено действие овлажняващо и изсушаващо.

Нека това са насоки, които да ни дадат идея за астро – кухнята! Нека открием какво би се харесало на любимия човек, или какво ястие би изненадало гостите, така че дълго да си спомнят срещата ви!

За невежество не може и да става дума, за мен кулинарията е непозната територия, затова ще се учим взаимно , което до известна степен ме ограничава да направя връзка с астрологията. В известна степен, на база на това, което са писали старите майстори, исках да направим сравнения между любимите ни ястия, това как ги приготвяме, респективно подправяме, поднасяме и нашите карти. Добрият стар дедуктивен принцип, може би бил полезен, силни места в хороскопа - доминиращи вкусове. За да илюстрирам, чисто аматьорски, обичам предимно течна храна, както и растителна, добре охладена и пикантно подправена, което отдавам на квадратурата на Луната със съвпада на Марс и Сатурн, ядките и тестените изделия също са ми слабост, под властта на Юпитер. Явно най-силната позиция в хороскопа ми е съвпада на Марс и Луната, ако може да се съди по това, защото любимите ми подправки са чилито, черният пипер и солта, които слагам в големи количества, почти във всичко

Защо астрологията да не може и да готви?
Астрологията, като майка на алхимията, ни позволява да творим и в кухнята. Набор от съставки, съдове, личен усет и творчество. В крайна сметка всеки може да усети вкуса на философския камък, възбуждащ сетивата. Начинанието става още по-лесно, когато разполагаме с рецептурник – личната космограма.
За разчитане на този рецептурник, отново се позовавам на авторитета на Х. К. Агрипа. Ще изредя бегло вкусовете и подправките, които той приписва на отделните планети.

Слънце – остър със сладък привкус / куркума, канела, пипер, див джоджен
Луна – солен, блудкав / розмарин
Меркурий – разнообразни, особени, смесени / ригън, магданоз, кора от канела, инд.орехче, лимонова кора
Венера – сладко, мазно / кориандър, шафран
Марс – горчив, тръпчив, изгарящ / чесън, праз, семе от горчица
Юпитер – сладък, приятен / босилек, захар, ядки, зърнени храни, див джоджен, карамфил
Сатурн – кисело, тръпчиво / кимион, босилек

На база на тези съответствия в собствения хороскоп открих потвърждение за страстта ми към лютото и сладкото, съответно Марс и Юпитер, които са в точен аспект със Слънцето. Към Марс се прибавя и точния съвпад със Сатурн, а киселото, може би най-често под формата на салати, е важна част от менюто ми.
Развитието на темата оставям на изкушените от кулинарното изкуство, с чиято помощ да допълним, иначе скромния списък, с любими храни, начин на приготвяне, и подправяне.
Начина на приготвяне и сервиране ми напомни за естествените характеристики на планетите. Слънцето е топло, умерено сухо, Луната е влажна, Сатурн е студен и сух, Марс изсушава и изгаря, от друга страна Юпитер и Венера имат еднакво действие топлина и влага, като при Юпитер е подчертана топлината, докато при Венера влагата. Меркурий има двойнствено действие овлажняващо и изсушаващо.

Нека това са насоки, които да ни дадат идея за астро – кухнята! Нека открием какво би се харесало на любимия човек, или какво ястие би изненадало гостите, така че дълго да си спомнят срещата ви!

Защо астрологията да не може и да готви?
Астрологията, като майка на алхимията, ни позволява да творим и в кухнята. Набор от съставки, съдове, личен усет и творчество. В крайна сметка всеки може да усети вкуса на философския камък, възбуждащ сетивата. Начинанието става още по-лесно, когато разполагаме с рецептурник – личната космограма.
За разчитане на този рецептурник, отново се позовавам на авторитета на Х. К. Агрипа. Ще изредя бегло вкусовете и подправките, които той приписва на отделните планети.

Слънце – остър със сладък привкус / куркума, канела, пипер, див джоджен
Луна – солен, блудкав / розмарин
Меркурий – разнообразни, особени, смесени / ригън, магданоз, кора от канела, инд.орехче, лимонова кора
Венера – сладко, мазно / кориандър, шафран
Марс – горчив, тръпчив, изгарящ / чесън, праз, семе от горчица
Юпитер – сладък, приятен / босилек, захар, ядки, зърнени храни, див джоджен, карамфил
Сатурн – кисело, тръпчиво / кимион, босилек

На база на тези съответствия в собствения хороскоп открих потвърждение за страстта ми към лютото и сладкото, съответно Марс и Юпитер, които са в точен аспект със Слънцето. Към Марс се прибавя и точния съвпад със Сатурн, а киселото, може би най-често под формата на салати, е важна част от менюто ми.
Развитието на темата оставям на изкушените от кулинарното изкуство, с чиято помощ да допълним, иначе скромния списък, с любими храни, начин на приготвяне, и подправяне.
Начина на приготвяне и сервиране ми напомни за естествените характеристики на планетите. Слънцето е топло, умерено сухо, Луната е влажна, Сатурн е студен и сух, Марс изсушава и изгаря, от друга страна Юпитер и Венера имат еднакво действие топлина и влага, като при Юпитер е подчертана топлината, докато при Венера влагата. Меркурий има двойнствено действие овлажняващо и изсушаващо.

Нека това са насоки, които да ни дадат идея за астро – кухнята! Нека открием какво би се харесало на любимия човек, или какво ястие би изненадало гостите, така че дълго да си спомнят срещата ви!

Има ситуации и модели, сънища и символи, които са устойчиви в душата на човека. Той ги открива, преоткрива и отново припознава, като свои, в течение на живота си, както и на цялата си история, като вид, култура и общество. Една такава ситуация, на откритие, или преоткритие, ръка си подават времето на Хипарх, със съвремието на Ейбрахам Маслоу.
Изправени един до друг, тези велики умове, ще ни предложат едно и също – Пирамидата на човешките потребности, казано по Маслоу, и Геоцентричният ред на планетите, започващи с Луната, завършващи със Сатурн - по Хипарх.
Уникалното на тази „среща” във времето, е че символният език на астрологията е преведен на хуманистичния език на съвременната психология. На първо четене, някои от паралелите са малко притеснителни, ако се вземе под внимание общоприетата доктрина на популярната астрология. Паралелизма между двете системи се състои в следното:

Луна – Физиологични потребности
Меркурий – Потребност от Безопасност
Венера – Потребност от Принадлежност и Любов
Слънце – Потребност от Уважение
Марс – Потребност от Знание и Разбиране
Юпитер – Естетическа потребност
Сатурн – Потребност от Себеактуализция

Когато казах „притеснително”, имах предвид потребностите на Меркурий, Марс и Сатурн.
По каква логика потребността от знание и разбиране ще бъде приписвана на Марс, а безопасността на Меркурий.
Желанието да знаеш, да можеш, стремежа към изучаване и навлизане в дадена материя, или казано с една дума – любопитството, Маслоу определя преди всичко като волеви процес. Това е основна функция, типична за Марс, която откриваме в историята, отразена в лицата на многобройните, или не чак толкова, галилеевци, които с риск за името си, дори живота си, са се борили за търсенията си.
Илюстрацията на потребността от безопасност, респективно – Меркурий, най-добре може да се илюстрира с думите на Маслоу: „Тенденцията да имаш религия или философски възглед за света, който организира Вселената и хората в нея в едно доволно стройно, смислено цяло, е също мотивирано от търсенето на безопасност”.
По мое скромно разбиране и тълкуване, приравнявам менталната репутация на Меркурий до съставяне на набор от понятия, които да осигурят средствата за категоризация на света, което да го направи познат, предвидим и респективно безопасен.
Разбира се, на тема Маслоу може да се каже много. Важното е че астрологията намира в негово лице, систематизация, която обобщава търсенията, дава решения или насочва към осъществяване.
Астрологията, от своя страна, предлага карта от съчетания, позиции и отношения, между аспекти, планети, знаци и домове. Тези четири базови елемента могат да се тълкуват многопластово, но нека ги разгледаме като път към щастието.
Нека разтълкуваме една силно аспектирана Луна, поставена ъглово или издигната, а сега я определим като стремеж да задоволим физиологични потребности. Какво ще се получи? Друг е въпроса, ако разгледаме аспектите на отделните планети и започнем да тълкуваме какво ни пречи или помага да задоволим дадена потребност. Можем да започнем с известни личности, и ако се открие зависимост, или правило, да направим и изводи за себе си!

Фантазията е любовница на живота, опитът - негова строга съпруга.

Езикът кости няма, но кости троши.

Фантазията е любовница на живота, опитът - негова строга съпруга.

Защо да е важно отношението ни към Смъртта?
Мисля, че е много по-важно, какво отношение има Тя към нас.

Защо да е важно отношението ни към Смъртта?
Мисля, че е много по-важно, какво отношение има Тя към нас.

По презумция ще пречупя темата от моето гледище, за да отбележа, а може би и изтъкна, това което е отблясък от собствения мироглед. Подобен хиперболичен слог, предполагам, прилага всеки откликващ на емоционално натоварени, за него, теми. Визирайки „хиперболичен”, правя препратки към асоциативния тест на Юнг, и реакцията на Изследвания, към думи-индикатори, действащи като лакмус, за емоционални обременени, в широк смисъл, и съвестно-ангажиращи, в строг смисъл, реакции.

Поднесена по подобен начин, темата, засяга основното незнание, на една глава от човешката история, но именно този „плюс” дава благодатна почва, за индикиране на също толкова непознати вътрешни, лично душевни, преживявания. Ако вземем предателството на Юда, само по себе си, като основна сюжетна линия, без да е задължително тя да има историческа адекватност, защото символичната е много по-ценна, то истината за самите нас, може да е много по-плашеща, а резултатите трагични. В образа на тази емоционален дразнител, повечето четящи, пишещи и тълкуващи, виждат повода за собствената си неосъщественост, Юда се явява събирателен образ на всичко онова в живота, което ни е попречило, предало, не в онзи буквален смисъл на думата, а по-скоро, не е оправдало очакванията ни. Така погледнат Юда, поема в себе си, тежестта на един свят, който не се е развил по наше желание и план. Но от тук плашещото едва започва. Обвиняваме ли Юда, паралелно живота, в предателство, то тогава кои сме ние? Не приемаме ли мъченичеството на Христос, а още по-пагубно, не се ли идентифицираме с неговата „спасителна” функция, увличайки в собственото се нещастие, също толкова безпътни люде?

По презумция ще пречупя темата от моето гледище, за да отбележа, а може би и изтъкна, това което е отблясък от собствения мироглед. Подобен хиперболичен слог, предполагам, прилага всеки откликващ на емоционално натоварени, за него, теми. Визирайки „хиперболичен”, правя препратки към асоциативния тест на Юнг, и реакцията на Изследвания, към думи-индикатори, действащи като лакмус, за емоционални обременени, в широк смисъл, и съвестно-ангажиращи, в строг смисъл, реакции.

Поднесена по подобен начин, темата, засяга основното незнание, на една глава от човешката история, но именно този „плюс” дава благодатна почва, за индикиране на също толкова непознати вътрешни, лично душевни, преживявания. Ако вземем предателството на Юда, само по себе си, като основна сюжетна линия, без да е задължително тя да има историческа адекватност, защото символичната е много по-ценна, то истината за самите нас, може да е много по-плашеща, а резултатите трагични. В образа на тази емоционален дразнител, повечето четящи, пишещи и тълкуващи, виждат повода за собствената си неосъщественост, Юда се явява събирателен образ на всичко онова в живота, което ни е попречило, предало, не в онзи буквален смисъл на думата, а по-скоро, не е оправдало очакванията ни. Така погледнат Юда, поема в себе си, тежестта на един свят, който не се е развил по наше желание и план. Но от тук плашещото едва започва. Обвиняваме ли Юда, паралелно живота, в предателство, то тогава кои сме ние? Не приемаме ли мъченичеството на Христос, а още по-пагубно, не се ли идентифицираме с неговата „спасителна” функция, увличайки в собственото се нещастие, също толкова безпътни люде?

По презумция ще пречупя темата от моето гледище, за да отбележа, а може би и изтъкна, това което е отблясък от собствения мироглед. Подобен хиперболичен слог, предполагам, прилага всеки откликващ на емоционално натоварени, за него, теми. Визирайки „хиперболичен”, правя препратки към асоциативния тест на Юнг, и реакцията на Изследвания, към думи-индикатори, действащи като лакмус, за емоционални обременени, в широк смисъл, и съвестно-ангажиращи, в строг смисъл, реакции.

Поднесена по подобен начин, темата, засяга основното незнание, на една глава от човешката история, но именно този „плюс” дава благодатна почва, за индикиране на също толкова непознати вътрешни, лично душевни, преживявания. Ако вземем предателството на Юда, само по себе си, като основна сюжетна линия, без да е задължително тя да има историческа адекватност, защото символичната е много по-ценна, то истината за самите нас, може да е много по-плашеща, а резултатите трагични. В образа на тази емоционален дразнител, повечето четящи, пишещи и тълкуващи, виждат повода за собствената си неосъщественост, Юда се явява събирателен образ на всичко онова в живота, което ни е попречило, предало, не в онзи буквален смисъл на думата, а по-скоро, не е оправдало очакванията ни. Така погледнат Юда, поема в себе си, тежестта на един свят, който не се е развил по наше желание и план. Но от тук плашещото едва започва. Обвиняваме ли Юда, паралелно живота, в предателство, то тогава кои сме ние? Не приемаме ли мъченичеството на Христос, а още по-пагубно, не се ли идентифицираме с неговата „спасителна” функция, увличайки в собственото се нещастие, също толкова безпътни люде?

За да си доволен, а може би и щастлив трябва да се научиш да не очакваш.