Венцислав_

О... Не, че съм бил в храма в Делфи, ама... Човек не може да борави с действителности, а само с представи и всяко друго твърдение означава фундаментално непознаване на човешкото същество. Непознаване, изковано от гранит и недопускащо в себе си дори природна светлина, да не говорим за Неизменната. Жълтите точки по стените ни, колкото и да им повтаряме, че са небесни тела - звезди, няма да се превърнат в такива... Какво да казвам за Бог...

Аз така и не разбрах къде е божественото в теб. Нали сам казваш, че си имаш представа. Прав си, че има пряка връзка с теб, ама как реши, че така проявяваш божественото, не можах да разбера. Ама аз и въобще не мога да се ориентирам в темата... Веднага след "Бог" ми се губят смислите на "намира", "себе", "достатъчно" и "добър".

Искам да попитам "вярващите в бог", как успяват въобще да вярват, след като избягват дори отговорността на носенето на собствения кръст... Аз, тъй го уважавах бог, значи, пък той се бил занимавал да спуска разни пътища "от Горе" - та, падна ми в очите... Въпреки че, като се замисля, доста ще му е тежичко, след като явно е пропуснал да ни даде Път, да рецептира по един за всяко болно (разбирай - човешко) гърло. Аз, вярно, съм кривоглед, та сигурно не е чак толкова ненормално, че грам вяра не виждам във вярващите, а в обявения тук атеизъм виждам нишки от божията промисъл... И вече още по-малко знам "що е богатство". Ама съм спокоен, понеже знам, че не го имам. И знам, че не го нямам.

Бе, Ники, грипозно време е, хората се притесняват... Що само мен реши да заздравиш? (математиката ли ми е зле, що ли) Гущерче, кой дава (или взема) нуждите, дето Бог е принуден да им робува, дет викаш? Стан, вярно ли някой ще покрива всичките си нужди и желания?! Горкия... значи вече е инвалид, не може да се движи... Виж, за останалото съм още по-несъгласен, ама то си ми е тик - като чуя "духовно" и започвам да заеквам. Случайно погледнах по-долу и още една здрава дилема ми изплува. Да искаш - смирение. Като маргаритка ми се вижда - искам, смирение, искам, смирение, искам... Абе, накрая все сме оголяли откъм венчелистчета, ама... Между другото, аз съм от бедните, тъй че не ме бройте.

А може би Валентин и това е казал.

български тълковен речник надявам - 1. Набождам, промушвам, турям, въвирам. 2. Обличам, обувам.

Дамммм. Единствено с последното изречение съм само полусъгласен, щото могат-не могат, идват моменти, когато и този избор вече липсва...

Това би означавало, че молитвите ни са съвсем точно обърнати с главата надолу. Призоваването е задължителен атрибут и се извършва преди или в самото начало на молитвата. (и между другото, въобще не говоря за твърди форми) Очевидно "Амин" приема значението на заряда, с който е произнесен. Но не толкова очевдино е, че би трябвало тази дума да е фокусът на свързване на субективната ни действителност, родила и конкретното свещенодействие, и онази абстрактна, разредена като материйност, но концентрирана като есенциалност - реалност, която се опитваме да имаме предвид когато използваме понятието "Божия воля". В този смисъл пак може да изглежда като призоваване, но по същество то представлява начало на изливането, а "Амин" е израз на крайното вливане.

Май... съществуването ни упорито опитва ударно да ни отвори очите, а ние все обръщаме хастара на клепачите... Та... Самотата е онзи преломен момент, в който човек разбира, че нищо външно не е в състояние да закърпи пробитостта му, колкото и отчаяно и болезнено, като разлом в плътта му, да усеща всички загуби на неща, които никога, по никакъв начин не са му принадлежали. ...онзи преломен момент, в който разбира, че всички липси са само сенки от изгубената му същност, бледи проекции на спомена от изветрялата му събожественост. Всяко създание търси посоката към своята завършеност и е способно да я намери само в самотата. Мога лесно да се самоопровергая, но действителността ще бъде отново така добра, да ми покаже, че всичко, което отминава, всъщност, отминава. Когато от множеството, останеш едно, просто трябва да продължиш към нулата си, за да станеш безкрайност. Ние, хората, не можем да вървим по този път, но дано той е способен да ни извървява.

Оп, че точно... Само дето Буда искаше само да си изпразни кошницата, а не да поставя камъни на мястото им. Приличаме си... И ако имаше нещо като "камък на мястото му", то въобще никога нямаше да се стигне до кошниците. Или смяташ, че Бог ти ги е дарил?! Права ще си ако смяташ, ама не знаеш кой бог е...

Я, предубедеността у другите ли е основния проблем?! Човек не може да не е предубеден. Самата аз-цетрираност си е естествена позиция и чистота откъм всякакви предварителни нагласи, опит и т.н. би означавала липса на психика. Подходът с отвореност към всичко въобще не означава отсъствие на предубеденост, а само малко по-други механизми на асимилация.

Ти говориш за други камъни, които само отчасти познаваш. За тях - по пътищата на камъчните ти мисии, дорде оставиш "на мястото му" едно камъче, ще ти раздават по няколко други. За радост кошницата ти е модерна и расте заедно с теб. И всяко следващо появяване на нова личност, която няма да си ти, бива иззидано с натрупания в кошницата материал. Няма никога, обаче, да дойде момент, в който кошницата ти е празна, защото то ще означава, че теб вече те няма, а ти сам не можеш да допуснеш това, нали... Все пак, друго е, когато си оставил всички ръжести сиви камъни и си се запасил добре с благоцветни полирани. Доколко обаче точно е друго, не знам... (бе знам, ама) Нима се опитваш да ме плашиш с нещо, което двамата с теб, независимо от дребничката ни воля изпълняваме в течение на неизброими векове?! Не ти е съвсем верен погледа... Дори и по отношение на тази беззначност, наречена от теб "моментно състояние". Него вчера го изтупурках на друго място и представлява това: Расото напомнящо боде протритата ми кожа - още път петите ми ще жули с безразличност. Нечий бог ми се помоли да отложа изтръгването на сърцето-идентичност. Глупак. Такива като него, той не знае, на тълпи прииждат в земните простори. А аз съм само скитник в празна стая, в която сам вратите си затворих. И още ще избродя в тягостта си бясна, дорде не се смири пред явната реалност - Всеки огън, що запален е, ще гасне, но дори смъртта ми е отчайващо витална. А всъщност, няма нещо по-страшно от смъртта, разбира се. Но самите ние и света ни сме иззидани основно от нея. Спорът е безпредметен, тъй като именно беглото познаване на Живота, в чистотата му, носи този поглед. Затуй сега ако някой се развряка "живот, живот..." ще ми покаже само, че лежи в един гроб с мен. Само погледите ни гледат в различни стени на ковчега. Тази тема няма нужда от моята позиция, затуй си я "оживете"... И Светъл Ден!

Проблемът със земния астрал ще се задълбочи след като мина през бялата порта, ама няма да нося тежестите на моментните си отговорности по отношение на него. Самата възприятйност ще бъде не съвсем приятна, но в същото време нарастващо - облекчаваща, тъй че... Все едно да си се родил с огромен кош, пълен с камъни на гърба си и постоянно да хвърляш по един камък от коша - все ще то олеква... Това - до едно време и само една гледна точица... А друга, много, много значима, е липсата на тяло и най-вече на кръв, които материализират основните кристализационни тенденции в астрала. По отношение на него човечеството тъне в огромна заблуда, но дори за мен, сляпо-озъбения срещу му, от един момент нататък, следземното ми пребиваване ще е мъгливо-спокойно, нещо, за което напълно си струва да дам животеца си... Еххх, колко още бе, колко... Пък може и друг край да намерим, след като обичаме приключванията... ("добър" му викат)

Аз ли да имам визия за бъдещето? Ама лично моя ли или глобална? На някой бог ли да я наложа или на земния астрал? Лично моя си имам - да е възможно най-кратко бъдещето. И глобална - ще има бой по твърдата тиква на човечеството. На онзи бог, дето хората му се молят, явно няма да ми е проблем да се налагам, щото той стабилно е свикнал. Земния астрал не само ме съдържа, ами ме е и оформил и освен, че ме ръководи, аз и воювам с него - по-пълноценни и разбообразни отношения няма накъде. Нямам прясно непосредствено осезание за смъртта и вероятно не съм съвсем подготвен за конкретната и изява. Но каквато и неизвестност да носи (аз пък твърде трудно се изненадвам) не виждам с какво би могла да уплаши. И наистина, само земното съществуване би могло с нещо да плаши и това е повече от логично. Самата му жажда за себеподдържане си е примаагресия, откъдето следват всички нейни други прояви. А на човека пък отдавна му е изтекъл срокът на годност. И тука си плямпаме...

Я, какви понятия ти се мотаят из главата... Аз говоря съвсем в контекста, съвсем в общоприетия смисъл на думата. Обаче не смятам, че съм отговорен за чуждите недоумения. За ендура или новораждане тук не бих посмял да говоря, защото бездруго им е достатъчно опетнено от уши, усти и теми името.

Ееее, колко компетентни съвети... Обаче... Аз примерно, се отъждествявам с физическите си дела, но ще ми е доста трудно да се побоя от смъртта точно. Нито съм я преживял, ама пък нямам търпение.

Постигането, поради собствената си природа, представляващо една изолираност, отрязък, относителност, фрагментираност и т.н. може да има отношение само към някакви строгоотраслови удовлетворености (имащи същите характерситики). Най-просто - щастието било постоянното наслаждаване на живота. Тогава единствените щастливци на земята са камъните и техните най-преки роднини. Човек е зает с много неща. Животното е обладано предимно от инстинктите си, а дори растението има отправности, изразяващи се чрез растеж и всичките му метаболитни процеси (най-малко)... Само камъчето, всъщност, няма какво друго да прави, освен да се наслаждава на живота. Но явно и в тези съждения има огромна пропаст, понеже аз нямам желание да бъда щастлив въобще, но много бих искал да съм камък... Тъй де, щом искате този отговор, идете при някой камък и го попитайте "Що е щастие" и ще получите най-истинния отговор на въпросчето. За ушите и чуването обаче не знам...

Онова при тях е само пренос... Те не могат да творят собствените си условия, понеже не боравят с астрална материя, където да насищат локалностти, в последствие кристализирали в относителна (за възприятията ни) явност. Те само възприемат, понеже самите те са създадени именно по този начин. Да прощават еволюционно-теоретичните глупости... Та... как можем да обвиним едно огледало, че се звери насреща ни...

Ко? Хипофизата ли ви насочи към мен? Бъркате се нещо - нужна ви е хиперфиза. И последователите ми не са шамбалопитеци, щото вече са получили своите отговори. Сега са шамбалокибици. Няма да ви забраня да споменавате напразно името ми, ама като го правите, слагайте по едно "О, ..." отпред.

Всъщност, не търсите знаещи, понеже твърдостта на личната ви позиция не може да си позволи противоречаща им авторитетност. Не искате и конкретности, защото ако ви опиша някои настъпващи процеси и използвани етерно-астрални сили/същества, само ще се оцъклите и ще пропищите. Баенето вярно е като антибиотик - замазва ти конкретния симптом и отвсякъде ти скапва организма. Баячката, горката, е едно окаяно парцалче в ръцете на едни астрални същности, които са от много по-ниски порядъци на същестуване от самите нас. И да свързваш насила онзи, уж желаещ излекуването си, с тези паразити... Определете си го сами... И аз мога да бая - бай-бай!

Ето го любимото и... ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> (и мое)

Скъпи паневритмиращи, аз нямам желание да играя паневритмия, но много уважавам вашето желание и реализацията му. (Отново) Аз не гледам също телевизия, нито слушам радио, а само бегло поглеждам заглавията на някои новини из нета. И за този хеликоптер разбрах поне преди месец, че за първи път ще се се снима събора и танците от горе и т.н. Все някой от вас ще да е попаднал на това отрано. Пък и ви приляга дори сами да се поинтересувате предварително за някои съпътствия, щом те са толкова важни за вас. Не знам сега какво толкова разисквате. Освен това съм сигурен, че репортажите клонят към симпатизанство. Но щом бе толкова голям проблем този хеликоптер, трябваше да се заемете с него отдавна. Смятам, че поне за евентуалния следващ път ще имате едно наум. (Ако аз бях там, след някоя друга минутка в повече, определено щях да се подразня от шума, но може би не чак, чак, чак толкова...)

Да, но ако беше само това нямаше да вреди толкова много на причинно ниво за всички субекти в сляпата им постановка.