Венцислав_

Именно. Щото споменатият от теб даоизъм няма нищо общо с даоизма на Лао Дзъ.

Ми то, остава и аз да се изтипосам... Понеже няма с кво, ще пусна един файл, който преди не помня колко години си записах, понеже ми беше по лапешки интересно да се чуя сам на два гласа (с мой беквокал). И понеже се чух, повече не повторих опита, та всеки да преценява дали иска да чуе... :3d_104: http://rapidshare.co...4206/1.mp3.html нищо няма да махам после, оправяйте се :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P Сега като го слушам, ми се струва, че мога да му турна още поне три различни гласа, ма ари... ПП: то можело да се сваля десет пъти само, ама като не разбрах как се кача файл тъдява... Тъй че, бързо - промоция има за който свари. Азбуки пак ще мине с гумичката.

Именно това е най-голямата заблуда. Преди време той пожела да бъде Бог. Наричат го Луцифер - носител на светлина. В първоначалния божествен план той и Христос бяха едно - фокуси на божествена изява, които се отразяваха един - друг. Точно той е изворът на майя. Личността е само резултат от непълнотата му, която той сам избра, наричайки я свобода. Това е една изключително важна тема, по която не бихме могли да се разберем...

Струва ми се, че пропускаш нещо. Висшият аз не е само небето от електромагнитни потенциали - така той би бил съвсем безличен. Допирът до него се проявява като вездесъщо съзнание в нисшия аз, понеже на него му липсват критерии за измерност на вездесъщността. Висшият аз си е индивидуализация на диалектиката, което му дава и на него център. Един вид и той е личност, но на друго ниво - все пак си е затвореност и функционира спрямо космоса точно както личността спрямо полето си на изява. Пък и колкото да ги познаваме (уж), не можем да пренебрегнем универсалните закони на проявлението - подобие, пренос... Един вид, именно личността е образа и подобието на Висшия аз. Отражение му е в по-твърдата материя. Все пак, в Писанията именно той е един от създателите (понеже нали сътворяването на света се среща там по-често от веднъж на Библия . А тазовата Кундалини и дванадесетте фокуса в мозъка са се погрижили добре и за непосредствената връзка между Висш и Нисш аз...

Днес е Деня на феичките... Но не знам, като глупаво елфче, какво да им пожелая... Все така да омагьосват... http://vbox7.com/play:40b7c205

Мислих, че само проучваш пазара, а не, че я прокарваш. Ама хубу, ади. Ай-пита, ай-отговарям. Понеже виртуалните близнаци са залели пазара, аз предлагам ние да се пренасочим само към предлагане на реализацията им - материализиране демек. Инфи, ти как би могла да разчупиш пък нашата съидентичност? Или смяташ, че моята розова половинка от АлбедоРубедото не е веща в чакропластиката?!

Просто изглежда някои мислят, че аз, демек ти (потяхному), си имаме две регистрирани потребителчета - едното си е моето (Кристиян, нали), а другото е твоето (Въголямоенциславдолначерта). Аз обаче държа да заявя, че такива раздвоения на дребно не ме хващат. Може да ми се раздвоява само Висшия на Висшия аз.

...после се чудя що на лични ме светват, че сме съ-идентични...

Защо ти е бе, Стан?! Какво искаш да разбираш, че си имаш нова придобивка ли?! Че си пораснал?! Просто изречението ще е неофорено без местоимения, но се радвам, че за тях се хващаш - има защо. Какво ли е отношението на Пълнотата, към нашите лични центрове? (само за мен ли е логична несъвместимостта)

Апокалипсисът е само и единствено личен. Но понякога се налага външните условия да ни побутват към него.

Това се покрива и с моите представи и опитности... за Висшия Аз. Обаче в допълнение имам и тази, че именно той е най-голяматта бариера пред Бог, за да ме докосне.

Ако имаш очи и виждаш, то значи, че имаш и крака. Какво ме питаш точно?! Аз не предлагам нищо. Един е, който предлага всичко. Не можеш да се отвориш за Него, преди да откриеш затвореността си. А от това се страда, тъй че нека неприкосновените индивидуалности наоколо не си и помислят да тръгват по подобен път. Всичко друго ни го изявява Онзи, без когото ние нищо не сме и без когото никой не дохожда при Отца. Та Него попитай. Но за да те чуе, ти трябва да си съвършено онемяла.

Това, Хрис, е абсолютен покой и не може да се бори с човешките фалшиви напрежения. Боренето е за нас - за да имаме твърдост, с която да се определим. Идентификация и изолираност е едно и също и както сме го избрали в изгрева на грехопадението си, така днес сме само една кристализирала инерция, подчинена на миналите свои грешки. Понастоящем не сме достатъчно съзнателни и волни дори за да направим и нова инстинска грешка. Само продължаваме да се доутвърждаваме, дори когато в нас опитва да покълне искричка от Абсолюта. Обземаме нейната чистота със животинските си инстинкти за себесъхранение и проповядваме пътища на развитие, вече задушили самия Път в нас, поради заблуда, че калните ни крака могат да проходят в неприкосновеността на някаква божественост. Толкова сме жалки... Но за да не изпадаме във фундаментални отчаяния си създаваме представи, надежди, вяра и почие, за всички онези неща, които със самото си съществуване отхвърляме. И по този начин заселваме небето на личния си свят с финоматериални фантомни форми, които се консолидират в общопсихичната огледална сфера в егрегори и по-мощни астрални образувания, които за наша радост вече ни предоставят и невероятната възможност да усещаме бог (тях), понапъхан в най-различни душевновъзприемаеми калъпи. И всичко ни е наред, въртим си колелото и поради невъобразимия ни вече тренинг - никога не ни се завива свят. Е, на някои природни издънки, подобни на мен, им се завива. И резултатът е физиологично-логичен - става ти лошо...

Кое е с по-дълги мигли - червеното или кълбото? ПП: За който се съмнява, че това е подигравка - да не се съмнява. Но спрямо следващите постове по темата, ще си е надигравка.

В това има малко повече смисъл от културно-расовите ни дадености и индивидуалната възприемчивост. Там, където се търси пустотата и необвързаността с каквито и да е форми, най-опасно е предубеждението относно "висшите" такива. Посоката винаги се определя от стремежите на личността, но разликата е фундаментална - между насочването към най-фините от тях, или обратно - към пускането им. Колкото и грубо да прозвуча сега, мога категорично да заявя, че който е способен (хвала му) да си представи Бог, няма никакъв шанс да се доближи до Него. Човекът, личност, затвореност, форма, идентификация, не притежава възможността да докосва универсалности. Но Пълнотата докосва всичко, ако не и се поставят прегради, като човек, личност, затвореност, форма, идентификация и разбира се - представи (само фрагмент от вече изброените, но плиткия ни взор май изисква натъртвания).

http://www.youtube.com/watch?v=qLjttg3wgCw

Да, наистина, факт е, че е безспорна човешката трагедия. Тук всичко е ръкотворно, само очите са ни плитки. Вместо да се моля за пострадалите, предпочитам по-нелицемерно да им се извиня.

Именно - даром се дават възможностите. Но от нашите усилия на волята и прилагане на търпенийца, постоянства и сродни, нямаме никакъв шанс да покълнем в себе си онези възможности, които са ни дадени даром. Затова се бъхтим, макар да вярваме в друго уж, да градим нещица, които или след дъх ще се разпаднат, или след два дъха ще ни принудят да ги разкарМваме.

Сърцето е символ на кръвта, нищо друго. Както с цвета, така и с формата, естествено и съдържанието си. Друг е въпросът, че кръвта, на свой ред, е многоизмерен и разноетажен символ, още повече с всеясната и строга индивидуалност. Всичко, което можете да извлечете като уж изолирани тълкувания на символа сърце, се отнася именно до кръвта. И има защо. (а на едно друго сърце, са символ розата, лотусът, житното зрънце и т.н.)

По време на земното си съществуване човек или расте, или не. Не говоря за някакви си кармични заменки на нещо "стягащо" с нещо разтягащо... А за съзнателен стремеж към вътрешни непреходни стойности (без значение, че сам стремежът е пречка). Та, този човек, борейки се бясно (поради едно фундаментално отчаяние) със собствената си твърдост, едва ли би имал една предварително бронирана позиция относно разнообразните външни прояви на хоризонталните си стъпки. И със сигурност би приел хода на събитията в тази плоскост, понеже тя е само фон на основната му посока. И когато пред него се изправи изборът, основните мотиви за решението му са свързани с възможността за нататъшен градеж. Бракосъчетанието и родителството са най-значимите земни неща и определено са проекции и на надземни взаимодействия. Като такива, те определно биха оказали и най-голямо въздействие (от земностите) върху Другия Път. А дали ще бъдат пречка или помощ, зависи само от вътрешната насоченост. Пък и, в крайна сметка, става въпрос и за съвестимости...

Бате, един пътища, много път...

Духът на Истината, Параклет, Утешител, Свят Дух - идейния план на Логоса, който се спуска върху апостолите в ден Петдесятница, след разпването на Иисус на кръста... За апостолите това е Хриустовият бял гълъб, който слиза върху Иисус, когато Йоан (земният човек, подготвил пътищата за Небесния) му се отдава: "Той трябва да расте, а аз да намалявам". Та, значи, радвам се, че ако аз ви кажа, че съм духа на истината, няма да ми повярвате. Но вярвайте на словата на Иисус, който по-напред е отишъл да подготви обитаталища в дома на Отца си, понеже Духът се спуска върху ни, когато ние станем пригодни за тези обиталища. Човек може да бъде само докоснат от Духа, но не и този, който спекулира с името му.

Щом толкова използвате понятията "Черна Ложа" и Дявол, нека някой обясни какво точно означават. (Мнението ми в скоби, за всеки случай: - след като сега заучено ще започне да се говори за его, то значи няма как съдържанията на тези понятия да се отделят от всяка една конкретна личност, тоест - свързани са с нашите си асимилации и насочености, а не с някакви си там общности, същества и не знам какво още. Показателен е и факта, че говорите за "Учител от Черната ложа", който (учител уж) първо, едва ли би се самоопределил така и второ, конкретните граници на неговите асимилация и насоченост не дават и на нас възможност да го определим така. Общо взето, тези наивни спекулации за Дяволчета разни и други с рогца, ни дават фалшива увереност, че можем да разпознаваме влияния и въздействия според външните им форми, което аз веднага бих определил за едно от най-опасните реални влияния на същите, ама с псхичините си форми. Дори съвсем логически бих определил именно обсъждащите конкретики за някакви ложи и управляващи ги същества (точно като в някой фентъзи роман), за несъзнателно (то няма как иначе) принадлежащи към тях. и т.н.)