Венцислав_

Еее, браво. Ако ангелите имаха такова отношение към нас, нямаше да се пред нас в еволюцията, но това е по ясно от ясното. Обаче много комплексно се използва понятието Ангел, струва ми се... Животните нямат колективно съзнание, а колективна душа. Който може да прекара тънката граница, да я прекара. Освен това не е невъзможно инволюционно развитие на човек в животно, но би било резултат на съвсем краен и сбълкан низ от опитности...

Ами... Първо - да, зло У хората няма! Второ - не, щото не би трябвало и усещане за зло да съществува! А ядът... От причинено " зло "... Той само може да попречи да поправиш грешката и да се извиниш искрено. Но така или иначе, ти зло не причиняваш! Сатана и Луцифер са две различни същности, но доколкото съм запознат с произхода им те не са зли, а сбъркано-объркани и това е което причиняват. Предизвикват задържане по пътя, но не е зло, а по-скоро проверка... Той самият път е свързан с освобождаване от влиянието им и като не си готов - не си готов!

Освен това ми намирисва и малко на обезвереност - знаете до какво води, нали! Не е много на място, но имам неочакван порив да ви припомня какво Христос изрича за последно: " Отче, в твоите ръце предавам духа си! " Пък може и някой да го види на място...

Въпрос: защо Любовта съдържа ахроматичност? Коя любов е това?

Така си е, но все пак е по-добре никога да не се разделяме с Вярата, за да не се налага след това да я търсим...

Въпрос: Какво разбираш ти под отношение? Не мога да вдяна нещо. Не говорим за маски... Май трябва за улесняваме да въведем нови термини като: Външно и Вътрешно отношение. Е, аз досега за външно не съм говорил! Естествено, че най-пълноценната междуполова връзка ще комбинира всички елементи на Темата, но тя е възможна с крайно ограничен брой личности. Понякога редуциран и до 0 (нула).

Името не е безенергийно, естествено. Но жалко, че още само то ни върши работа. Понеже не можем да насочим правилно ограничените си съзнание и сме още доста далеч от познаването на Отца и Сина, но ще има и за нас Светлина...

Казвал съм и ще повторя: Учителят ни е Един-Единствен и бе приел името Иисус от Назарет, Йосифовия син. Ние сме негови деца и братя! Деца, реално сътворени от неговите "ръце" и братя, понеже носим част от Неговия и наш Велик Отец! Той научи света, че Бог е единна, неделима, съвършенна, абсолютна същност и че ние сме наистина негови деца! Кой друг ваш познайник, наричан от някои учител се доближава до Неговите заслуги? Той ни научи, други припомнят... Не е добре за нас, че още имаме нужда...

- такова нещо няма! Зло у хората няма, има изкривеност, има все още низост, но зло... Това си е субективно понятие - възприятие, грешно вероятно доста... Зло?!? То не се и отнася само за хората, грозна дума е да не се грозим така. Сякаш се впрегнах... Искам и едно направление да дам, може и да е дадено вече, но: Бог е Любов, но Любовта не е Бог...

М`то зависи от отношението което имаш към приятелите, секса, непълноценните взаимоотношения, само че това отношение се променя... Има нравственост, морал, съвест - общо взето опониращи на животинските инстинкти. След това има приоритети, които човек сам определя за себе си, а при вече определени такива, другите го съдят. Не като съд, а като изграждане на мнение за съответната персона... Човек - съзнание - сърце - дух - съвест, все ценени по значение думи. Ценени, защото самите те са ценности. Кое присъства в предмета на темата?! Ако някой мисли, че има - заблуждава се. Значи, не представлява ценност, за да не кажа и друго.

Че може и да си без фес вече, щото от постоянното му пребиваване върху главата се оплешивява.

Имайки предвид, че се опитваме да се освобождаваме от егоцентризма, горното може да прозвучи мегаегоцентрично... Няма его, ще кажете, но аз ще кажа - дето е центризмът, там е и егото. Привързаността задържа винаги. Може да е ниско, може по-високо, но ние се мъчим да се издигаме и задържането си е задържане... И привързаността към издигането е също задържане.

Ами... отговор: Иначе: - разбери го така, че да можеш да го приложиш. сгъстен, като по-плътен, като по-близки съставни части, по-добра възможност за взаимодействие помежду им... Може би обърква първото лице?! Подние - ние - надние...

Дори и така не е! И привидно противоречие няма, въпреки че някой може и да си го мисли, или предизвиква. Струва ми се, че трябва ( дори е неоспоримо, но прилагането куца ) да се опитваме по-добре да вникваме в написаното от другите участници-приятели, понеже понякога сякаш е налице само стремеж за противопоставяне без да съществува обективна причина...

Това което ни задържа в ниското, го прави благодарение на нашето отношение към него. Като променим отношението, ще можем да го използваме, без да пропадаме. Пак за привързност се разправяме...

Естествено, не може да звучи зле това, нали?! Обаче с едното на ум... Привързването си е най-голямата Медуза, а е толкова естествено като решиш, че намираш Сродната си душа. Нали е сродна, ще се допълним, ще станем съвършенно цяло и ще забравим, че не сме завършени. Да не бъде! Както казва основателят на реформираната църква, обичният Апостол Павел, но... едно на ум.

Не!

Не доумявам дори въпроса: за Христовият Дух говорим, а питаме и за личностно приемане... На Духа?! Нещо обаче сякаш убягна в досегашното развитие на темата... Духът, Христовият - Той се проявява! Проявява изцяло, всеобхватно! Тази Светлина се усеща вътрешно и се достига вътрешно обаче... Така че може да е навсякъде, не, е навсякъде ( като щете, " нехристиянски " философии ), но разбира се, осезава я приближеният Нему, който и към Него се стреми, понеже е вратата към " Царството небесно ". Какво ако го назовавам с друго име, или въобще не го назовавам след като го познавам, или поне се стремя към познанството ни... Познанството се заключава в приемането на Духа за Водител, най-малкото като далечна Светлина, не и в произнасяне на имена... Принципно становище... За мен Христос си е Христос, но бих дал всичко да забравя името му, но да се приближа повече до Него и да Го направя по-голяма и пълна част от живота си. Така или иначе към второто се стремим, а първото не ни ползва от самосебе си.

Оттам обаче идват и най-големите заблуди, които са непоклатими, защото нали с очите сме видели... Дали с очите сме видели?! КОИ ОЧИ...

Безспорно е така, но... Да приемем, че възможността за развитие се състои в самото развитие... Бъдещата възможност е неразделна част от настоящия закон за развитие... Не е ли нещо като стационарно движение, или подвижен покой... Как ще го обясняваме обаче... Зависи от къде се наблюдава в момента... И от други неща сигурно...

Орлин, дали ти е абсолютно ясно какво представляват тези струпвания?! Ако е - обясни! Молба! Може и да не се виждат приликите, но сигурни ли сме, че се виждат разликите?!

Любо, бих те разбрал ако твърдиш, че има Бог. Бих те разбрал, ако твърдиш, че има богове. Но не приемам по никакъв начин:

От една страна, лъчите на Слънцето, които така или иначе се пречупват в различните части на атмосферата, получават определен оттенък в зависимост от ъгъла под който достигат до нас; от друга, когато те преминават по-голям път в атмосферата до нас, срещат по пътя си повече твърди отпадъци, намиращи се във въздуха, което също променя цвета... Видимият спектър на електромагнитните вълни е от 400 ( индигово ) до 700 ( червено ) нанометра - дължина на вълната. Преминавайки по-голямо разстояние през ниските атмосферни слоеве, късите вълни в по-голямата си част се поглъщат от пращинките, намиращи се там, което определя червения цвят на слънчевата светлина. Както вероятно знаете, през по-голямата част от деня, достигащата до нас слънчева светлина е жълта ( получава се при поглъщането само на най-късите вълни - индиговите ), а при ясно време, около зенита си Слънцето свети с бяла светлина, която представлява пълния спектър и комбинацията на всички цветове ( 400 - 700 нм ) в относително равни количества...

Това, което виждате отдолу, е пожелание за всички отворени за него! Разбира се, бих искал да се отнася за Цялата Вселена и колкото зависи от мен го правя, но самото пожелание е за който го приема! След като на някой не му харесва, нека просто не му обръща внимание! Съжалявам, че правя подобни изказвания, в тази тема, но в нея именно други обръщат на това внимание.

В Египетската митология, бог Кеб бива първоначално бог на Земята, но в последствие става бог на задгробия живот. Кеб е от върховните богове, ранните, първите и показва вероятно по някакъв начин грехопадението и преместването на човешкия живот от близката, до по-далечна от Твореца жизнена област. Това, разбира се - дпоред мен. Но оттук идва в нас спомена, на определен етап от развитието ни, че сме били непосредствено близки с Отца. Идва носталгията и желанието да се завърнем... Някъде около промяната на Кеб, сигурно идва Сет, който е от неговите деца, заедно с Озирис, Изида, Нефтис. Той е Египетския " бог на злото " и изглежда след падението той придобива контрол над Земята ( материята ) ( това е пак мое тълкувание на Египетския Гносис ), което говори, че човека в материята е подвластен нему... Това всичко беше по повод: и създадения от Отца ни Дух, който е толкова далеч от нас, въпреки че е част от нас, през по голямата част от съществуванетно ни, представлява истинското наше състояние. Към него почваме да се доближаваме обаче, когато започнем освободителния процес и скъсваме една по една връзките си с материята...