Рассвет

Valentinus! Добър ден! Благодарю Вас за ссылки на переводы. Я знаю о них - перевода стихотворения "Слово", к сожалению, там нет ... (поэтому я и попросила Вас, если возможно, дать ссылки на перевод этого стиховорения на болгарский язык).

Скъпа Диана! Благодаря! Поэзия и музыка - это то, что действует целительно на нашу Душу. Окрытое сердце - это сердце, которое бьется в едином ритме с ритмами Космоса. Это - гармония... Диана! С радостью жду Ваши любимые стихотворения и те стихи, которые написаны Вами - присылайте обязательно.

Скъпа Ваня! Благодарю Вас! Я рада, что тема поэзии и русской поэзии близка Вам. Жду Ваши новые любимые стихотворения. Прочитав строки первого присланного Вами в тему стихотворения я сказала себе: "Какое замечательное начало..."

Valentinus! Добър ден! Я тоже люблю Н. Гумилева и многие стихотворения читаю на http://www.gumilev.ru/verses/. Одно из моих любимых – «Слово». Нет ли его перевода на болгарский у Любомира Георгиева Занева? Слово В оный день, когда над миром новым Бог склонял лицо Свое, тогда Солнце останавливали словом, Словом разрушали города. И орел не взмахивал крылами, Звезды жались в ужасе к луне, Если, точно розовое пламя, Слово проплывало в вышине. А для низкой жизни были числа, Как домашний, подъяремный скот, Потому, что все оттенки смысла Умное число передает. Патриарх седой, себе под руку Покоривший и добро и зло, Не решаясь обратиться к звуку, Тростью на песке чертил число. Но забыли мы, что осиянно Только слово средь земных тревог, И в Евангельи от Иоанна Сказано, что слово это Бог. Мы ему поставили пределом Скудные пределы естества, И, как пчелы в улье опустелом, Дурно пахнут мертвые слова.

Valentinus! Благодаря!

Valentinus! Добрый вечер! В своем сообщении Вы дали ссылку на сайт теософского общества в России. Девизом теософского общества является изречение «Нет религии выше Истины»... В своем письме я отметила, что существует полный перевод книги "Химическая свадьба ..." с комментариями. Для тех людей, которые испытывают искреннюю потребность в проникновении в символический смысл произведений, подобных «Химической свадьбе...» существенным является не формальная принадлежность автора к какому-то Обществу (теософскому, антропософскому, Школе Золотого Розенкрейца и т.д.), а сама возможность познакомиться с текстами в различных переводах и комментариями к ним, сделанными представителями различных философских школ. К Истине можно лишь благоговейно приближаться и она не может быть найдена на путях разъединения, а может быть найдена только на путях воссоединения в Истине. Учитель Петр Дынов - величайший христианский Посвященный - говорил об Истине, Мудрости и Любви как пути к совершенству и это путь понимания и воссоединения.

23 Псалом Давида Господня — земля и что наполняет ее, вселенная и все живущее в ней; 2 Ибо Он основал ее на морях и на реках утвердил ее. 3 Кто взойдет на гору Господню, или кто станет на святом месте Его? 4 Тот, у которого руки неповинны и сердце чисто, кто не клялся душею своею напрасно и не божился ложно, — 5 [Тот] получит благословение от Господа и милость от Бога, Спасителя своего. 6 Таков род ищущих Его, ищущих лица Твоего, Боже Иакова! 7 Поднимите, врата, верхи ваши, и поднимитесь, двери вечные, и войдет Царь славы! 8 Кто сей Царь славы? — Господь крепкий и сильный, Господь, сильный в брани. 9 Поднимите, врата, верхи ваши, и поднимитесь, двери вечные, и войдет Царь славы! 10 Кто сей Царь славы? — Господь сил, Он — царь славы. Дорогие друзья! От всей души я благодарю Valentinusa и Донку – они вдохновили меня на создание в подфоруме темы, посвященной поэзии. Говорить о поэзии сложно – ведь мы не только читаем и слушаем стихи, мы сердцем воспринимаем поэтические образы. Человеческое сердце – это Храм, в котором собраны все сокровища мира. Закрытые врата человеческого сердца – символически – это отгороженность от ближних, от окружающего мира. Это наши обиды на себя и других людей. Это то, что делает нашу жизнь лишенной вдохновения. Поднять врата – это значит открыть свое сердце для прихода Духа, сделать свое сердце источником, наполняющим Любовью всех жаждущих. Поэзия – чудесный магический инструмент, могучее средство с помощью которого происходит подъем врат сердца. Дорогие друзья! Я буду рада, если Вы сможете поделиться Вашими мыслями (в том числе и собственными стихами) по теме. Если у Вас возникло такое желание – прошу Вас: пишите в этот подфорум по этой и другим темам на том языке, на котором хочет выразить себя Ваша душа (български, руски,…)

Строки Учителя Петра Дынова навели меня на мысль о благоговейном отношение ученика к получаемому знанию. Символически ученик должен пребывать на камне. Камень, куб – символизирует терпение, приятие, молчание сердца. Также куб символизирует непоколебимость, укоренность ученика на мистическом пути. Сначала ученик должен "сесть на камень" – научиться усмирять внутренние инстинкты, страсти и влечения, препятствующие процессу духовного постижения. Ученик может смеяться и радоваться или плакать и скорбеть, но при этом пребывать на камне. Ученик, который гневается, осуждает окружающих - на камне не находится. Одеяние статуи символизирует сокрытие Истины и Знания, непостижимость всей Мудрости. Каждый Человек, приведённый зовом души к Знанию вначале прикасается к его тайнам, к его сокровенности. Если ученик постоянно находился на символическом камне и очистил свою душу от страстей, сделал ее легкой, чистой и солнечной - приходит момент, когда вуаль с лица Жрицы спадает (символически - само Знание, сама Истина открывает нам себя в ослепительном свете). Для того чтобы Ученик мог приблизиться к Истине он должен долго пребывать на камне, должен отождествиться с получаемым Знанием и воплощать его в мыслях и поступках. Мертвый ученик – Человек, возжелавший личных выгод (благ, магических способностей), но не понимающий (и не желающий понимать), что Истина открывает свой лик только достойным. Главный Жрец храма Изиды подверг Ученика испытанию на послушание и тот не сумел выдержать его - то есть ничему не научился.

Valentinus! Благодарю! Было Пасхальное утро, когда Христиан Розенкрейц отправился в свое путешествие-Посвящение. Пасха — это день, в который Христос сотворил свое воскресшее тело, и путешественник (если понимать историю символически и в более высоком смысле) отправляется в путь, чтобы получить опыт, который будет необходим и ему - для сотворения подобного тела для себя ... «Химическая свадьба Христиана Розенкрейца в году 1459» - это одна из книг, к которой мне хочется обращаться снова и снова. Недавно в России был издан первый полный перевод этой книги. В книгу вошли также и комментарии (в том числе и комментарий Рудольфа Штейнера). Сейчас я не могу указать линк на эту книгу, но думаю, что смогу найти ее на сайтах антропософского общества в России. Вот отрывок из комментария Р. Штейнера: «Благодаря пережитому в течение семи дней, Христиан Розенкрейц становится духовным исследователем, которому позволено действовать в мире теми силами, что возникли в его душе в результате этих переживаний. Совершаемое им и его товарищами во внешней жизни, будет вытекать из того же духа, из которого вытекает работа самой природы. Своей работой они будут вносить в человеческую жизнь гармонию, ставшую отображением гармонии действующей в природе, и она преодолеет противостоящую ей дисгармонию. Присутствие подобных людей в социальном устройстве должно стать постоянно действующим побуждением к оздоровлению жизни. Тем, кто спрашивает: «Каковы наилучшие законы для совместной жизни людей на Земле?» — Валентин Андреэ указывает на Христиана Розенкрейца и его товарищей. Ответ Андреэ гласит: «Не размышления о том, как должно происходить то или иное, могут наладить совместную жизнь, но высказывания людей, стремящихся жить в духе, который хочет высказать себя посредством бытия». И.В. Андреэ «Химическая свадьба Христиана Розенкрейца в году 1459». Пер. с немецкого. М., Энигма, 2003 г. «Химическая свадьба Христиана Розенкрейца. Статья д-ра Рудольфа Штейнера из журнала «Das Reich» (Перевод с нем.О.С. Вартазарян и А.А. Демидова), стр. 207 упомянутой книги. Valentinus! Благодарю Вас. Думаю, что "Химическая свадьба Христиана Розенкрейца в году 1459» И.В. Андреэ , а также такие произведения как "Тайны" и "Сказка" И.В. Гете могут быть удивительными темами для размышлений на нашем подфоруме.

Анна Ахматова - "Я всем прощение дарую..." Я всем прощение дарую И в Воскресение Христа Меня предавших в лоб целую, А не предавшего - в уста. 1946 Москва http://ahmatova.ouc.ru/ja-vsem-proshenie-daruu.html

Дорогие друзья! Праздник Пасхи - символ начала нового жизненного цикла, символ трансформации, символ перехода от старой жизни к новой. Сегодня, в светлый пасхальный день, я рада начать нашу совместную работу на подфоруме. На меня глубокое впечатление произвели следуюшие слова Учителя Петра Дынова: «Мы умеем правильно говорить и писать, расставляя запятые точки, вопросительные и восклицательные знаки в соответствии грамматическими правилами; мы исследуем многие философские вопросы, — но не знаем, как устроить свою жизнь. Мы похожи на того философа, который отправился путешествовать по морю и в разговоре с лодочником спросил: "Учился ли ты наукам, знаешь ли что-нибудь по астрономии?" — И когда тот ему ответил, что не знает, философ сказал: "Ты потерял четверть своей жизни." — Потом он спросил, знает ли лодочник что-нибудь по геологии. — "Не знаю" — "Две четверти жизни потерял; а математику знаешь?" — "Нет" — "Три четверти жизни потерял" — Но тут поднялась страшная буря и возникла опасность, что лодка перевернется. Лодочник спросил философа: "Ты плавать умеешь?" — "Не умею." — Тогда лодочник в свою очередь ему сказал: "Четыре четверти своей жизни потерял." Сейчас мы, как этот философ, спрашиваем, как родился Христос и как пришел на землю, но если в нашей жизни поднимется буря, придут трудности и страдания, окажется, что мы не умеем плавать, и мы начнем тонуть. Где тогда ваша философия, математика, чем они вам помогут? А математика — это наука о том, как нужно разумно строить свою жизнь; биология — о том, как навести порядок среди клеток; геология — о том, каково наше отношение к Земле, и так далее. В жизни Христа, как и во всякой жизни, важны три периода: рождение, смерть и воскресение. Когда Христос родился, ангелы явились на небе и возвестили "мир в человецех"; значит, Христос родился торжественно. Но мы видим, что, родившись торжественно, Христос должен был умереть самой позорной смертью. Христос позорно умер и в конце концов воскрес. Мы спрашиваем себя: почему он должен был так умереть? Меня часто спрашивали, почему современные люди умирают. Для этого есть причины. Как появилась смерть в мире? Я приведу вам такое сравнение. Мы знаем, что когда Адам был в раю, Бог выразил жизнь и смерть в виде двух плодоносящих растений; одно из них называлось Древом Жизни, а другое — Древом познания добра и зла. В чисто оккультном и мистическом смысле под Древом Жизни подразумеваются все стремления природы к Божественному, то есть стремления, которые ведут снизу вверх. Это прилив, возрастание. А Древо познания добра и зла движется сверху вниз. Как же родилась смерть? — Самым естественным образом. Если пустить с противоположных сторон к одной и той же точке два поезда, произойдет катастрофа. Адам оказался между двумя такими поездами, и, не умея избежать катастрофы, умер. И каждый из вас кончит таким же образом, если дотронется до запретного дерева; в тот день, когда дотронется, с ним случится то же самое: он войдет в великое течение сверху вниз, к Земле, и только Божественная сила может избавить его от этого течения. Именно для того пришел Христос на землю, чтобы вернуть людей в первоначальный поток жизни, в обратный процесс, который мы называем воскресением». Пасха Что есть Человек? Каждый из нас знает, что Человек рождается, живет и умирает. Зачем Человек рождается, зачем страдает, зачем умирает? Зачем Человек приходит на Землю? Если смотреть только физическими глазами, то можно увидеть лишь бесконечную череду рождений, коротких человеческих жизней и смерти… Здесь мы похожи на философа, который отправился путешествовать по морю, но не умеет плавать и начинает тонуть… Для того, чтобы не потерять "четыре четверти своей жизни» философу, терпящему бедствие, необходимо изменить свое сознание и осознать, что Человек – это Дух, облаченный в физическую форму. Учитель Петр Дынов (как и другие Учителя – проводники безвременной мудрости) говорит нам о том, что истинная природа Человека божественна. Если смотреть с позиции нашего истинного «Я» - нашей истинной природы - мы увидим, что мы приходим на Землю для того, чтобы мы родились в Духе, пробудили к себе Христа, воскресли к жизни новой. Воскреснуть - значит отказаться от невежества (умереть), прорасти новым ростком, устремиться навстречу солнечным лучам (Божественному Духу), расцвести и принести плод, наполненный Любовью. Богочеловек Христос пришел для того, чтобы примером своей жизни, смерти и воскресения дать людям прообраз их будущей жизни.

И аз си мисля, че самото четене на Словото на Учителя е един психотерапевтичен метод. Съгласна съм: образите, които използва Учителя влияят не само върху ума, но и на подсъзнанието. От всичките стремежи вложени в човека от Всевишния Дух, най-важния, живото сътворяващия, спасителния, целителния стремеж, е стремежът да пробудим и да реализираме първоначалната си духовна природа. От този стремеж идва изцелението на човека. Словото на Учителя отвори врати на сърцето към светлината – след това идва изцелението.

Скъпи приятели! Здравейте! На руски език: http://synesthesia.prometheus.kai.ru/ С любов. Александра

Скъпи приятели! Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Мили хора, със цветя празника днес честитя! Искам да сме все така весели, добри, красиви и любими, незлобливи! Накичете се сега, с клонки върбови, цветя, и пред Бога се молете, и свещичка запалете за добро, мир, красота в нашата мила страна и за здраве, и любов, щастие, и устрем нов! Българското ще пребъде! България, ще я бъде! (Сайт за нова българска Художествена Литература http://www.hulite.net, автор: sekirata) Честит Празник и от мен...

Скъпи приятели! В библиотека "Спиралата на еволюцията" http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=Ш "Велики посветени" Едуард Шуре.

Едуар Шуре. Велики посветени. Орфей, Хермес, Мойсей, Питагор... Изд. “Евразия-Абагар”, София/Плевен, 1991 г.

Скъпи приятели! Съгласна съм с Станимир. Здравето е хармония на мисли, чуства, постъпки (хармония на три нива). Хармония на три нива може да бъде наречена «йерархична» – властването на Духа над душата и емоциите; приоритетите на душата, на емоциите, любовта, служенето са поставени над приоритетите на тялото и плътта. «Когато всичката материя в тялото е организирана, човек е здрав. Неорганизираната материя в тялото причинява смъртта. Например, вие се съмнявате, гневите се. Щом не сте внимателен, завистта, съмнението, гневът и омразата внасят в тялото ви неорганизирана материя». Петър Дънов "Изворът на Доброто» (глава «Здравето»)

Скъпи приятели! Здравейте! Моментите от книгата «УЧИТЕЛЯ» (Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов), които ме впечатлиха. "МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА Мъчението става чрез насилие. Трудът служи на дълга. А работата се върши винаги с Любов. Учителя Човечеството отива към взаимно сътрудничество и обединение. Въпросът е как ще се съчетаят хармонично Свободата и колективността, Свободата и взаимопомощта? На пръв поглед идеята за Свободата и понятието колективност взаимно се изключват. Хармоничното им съчетание е върховният идеал на човечеството. Това се постига чрез новото направление на труда, наречено още Живот за Цялото. Тази идея Учителя е разработил в Своите беседи и лекции… Нека предварително разгледаме кои са били главните и основните подбуди към труда. Учителя казва: Три са главните подбуди, основните стимули на труда. За да изясним тези три форми на труда, ще си послужим за по-нагледно с три картини. Някога в древността египетските роби са приготвяли кирпичи и тухли, строели са здания, обработвали са ниви. Всичко това се извършвало под бича на надзирателя. Тази форма на труда Учителя нарича мъчение. Тук подтикът към труда е насилието. Нека вземем втора картина: заставен от нуждите си, които трябва да задоволи, човек изорава своите ниви и ги посява, отглежда зеленчукови и овощни градини и срещу труда си получава известно материално възнаграждение – продуктите от земята. Или може да работи друга някоя работа самостоятелно, или при някой работодател. И пак получава възнаграждение за труда си. Този вид дейност Учителя нарича труд в тесния смисъл на думата. Това е една стъпка напред. Тук привидно няма насилие. При труда има подтици от разни степени. Обикновеният подтик за труда е възнаграждението. Най-високият възможен подтик, който може да имаме при труда, е дългът. Да си представим трета картина: едно момиченце минава край старец, чиито обуща са отвързани. То го спира, навежда се и завързва обущата му. … Музикант дава концерт в един беден квартал, без да вземе пари. Имаме организирани трудови общежития. Участниците са вдъхновени от една обща идея, от един общ интерес. Човек влага труда си за общото. Интересите на общото са над личните интереси. Формата на труда в последната категория примери Учителя нарича работа. Коя е подбудата при работата? При нея подтикът е Любовта! При мъчението човек работи за своя господар. При втората форма на труда или при труда в тесен смисъл на думата човек работи за себе си. При третата форма на труда човек работи за Цялото. Учителя казва: Онзи, който живее в безпорядък, се мъчи. Несъвършеният се труди. Само съвършеният работи! Трите вида дейност – мъчение, труд и работа – могат да се сравнят с пъпката, цвета и плода. Учителя казва: Мъчението е пъпка. Трудът е цвят. А работата е плод. Епохата на мъчението мина, макар и не напълно. Сега е епохата на труда. Работата ще бъде характерна за Новата култура, която иде. Работата – това е новото направление на труда. Работата ще бъде приложение на идеята Живот за Цялото."

Кои са моментите от беседата, които ме впечатлиха най-много? «Вие постоянно се демагнитизирате, гневите се, тревожите се. Така в нервната ви система става размътване до дъно, пукване и изтичане. Щом сте индиферентни, вашата магнетична сила е намалена. Когато сте здрави, можете да чувствате състоянието на другите. Сърцето може да загуби магнетичната си сила. Не носете мъжа си, децата си и другите, както вълкът носи лисицата. Вие често носите здрави хора на гърба си. Когато правите услуга на здрави хора, вие ги учите на леност. Всички жени Бог ги прати да работят, а вие трошите камъни. Ако жената трябваше да бъде слугиня, Господ щеше да я направи от краката на мъжа, ако трябваше да бъде господарка – от главата. А Той я направи от реброто на мъжа – значи да му бъде другарка в работата. А сега жените какво правят? Стоят пред огледалото и за женитба мислят. Под женитба аз разбирам да мине човек от животинско в човешко състояние и от човешко – в Божествено. Тази женитба е веднъж – да станете граждани на Небето. За това се изисква да имате здраво тяло, здрав ум и здраво сърце.» «Трябва да имате непоколебима вяра в Бога, че Той е промислил за всичко. Бог се грижи и за най-малките червейчета. Един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля. Всяка мисъл и желание, всичко, което поискате, ще ви се даде, но трябва да имате непоколебима вяра. За всяко нещо, което не стане в живота ви, не съжалявайте, то не е за вас.» «Господ е голям извор – отивайте при Него за прясна вода сутрин, обед и вечер. Той няма да дойде при вас, а вие ще идете при Него. Но ще си носите съд. Добрите мисли са съд, в който Господ ще излее своето благословение. Докато имате добри мисли и желания, Бог ще ви благославя. Ако чувствате, че не ви благославя, вземете съд назаем – прочетете някоя добра книга, извадете от хората красивото.» «Същността на човека е в добрите качества на неговата душа.» «Трябва да бъдете свободни като птиците, търпеливи като млекопитаещите, мъжествени като лъва и разумни като човека.»

Цитат от Донка : «Защо смяташ, че понятията чест и доблест са забравени в днешно време? Има ли "тихи" чест и доблест, които може би понякога ние отминаваме без да забележим?» Цитат от Станимир: «Честта, доблестта човек изгражда единствено чрез подчиняването си, службата, отдадеността в името на известни морални принципи, които се универсални, т.е. отнасят се за всички.» Скъпи приятели! Здравейте! Благодаря за хубавата тема. Съгласна съм с Донка и Станимир. Честта е чистата съвесть. Доблестта е благородството, достойнството, добродетелността. Доблестен Човек е твърд в тях. Етични принципи е универсальни приципи. Съществуват понятие Lex и Ordo. Ordo е следствие Lex. Lex това е духовен закон. Ordo - ред (на руски език - порядок, правильность) на душата на човека. Ако душата на човека не приема духовен закон (тя не е в ред) нямам ред на живота на отделен човек, хора и тъй нататък. Честта, доблестта човек съвсем близо с нас, понякога ние отминавам без да забележим.

Сила жива (Ново разбиране за музиката) Петър Дънов Духовният свят е свят на музика. Тази музика е изкуство на ангелите. Тя е съединителна нишка между ангелския и човешкия свят. Когато първи път се събудили ангелите в небето, почнали да пеят. Тогава светът почнал да се създава. Те и до сега пеят. За кого пеят ангелите? - За хората. ... Съзнателният живот всякога започва с музика. Без нея не може да се мине в духовния свят. Тя е признак на висока култура. Цялата природа пее. Всички велики същества пеят. Без пеене никой не може да се домогне до музиката на висшите светове. Само пеещият може да се хармонизира с духовния свят. Чрез песента той може да разговаря със съществата там. ... Цялата вселена пее. Слънцето, земята звездите - всички пеят. Всички планети пеят. Като отправи очите си към небето, човек ще види, че то е една музикална пиеса, и че всичките звезди са ноти на Божествената хармония. Има планети, които са настроени специално в тона ДО. Има слънца, които издават тона СОЛ. Тази музика постоянно се възпроизвежда в природата. Някой път човек изпее някой тон и след това го прекъсне. Престава ли той да звучи? - Не, онази планета, на която принадлежи този тон, например тонът ДО, непрекъснато се качва и слиза по тия кръгове от горно ДО до долно ДО. В този тон ДО има голямо разнообразие! ... В бъдеще човек ще слуша как пеят цветята, горите, скалите, водите. Сега небето е място на истинската музика. Там всички пеят. От там музиката е свалена на земята. Тя е един избор без канали. Горе започват една мелодия, постепенно тя се усилва, усилва и така като дойдат на върха, тук на земята изгрява слънцето! Има сутрини, когато небето е тъй лазурно, има един цвят, с една мека астрална светлина, която прониква като че нещо вълшебно се носи върху слънцето. Това са ония тънки отзвуци от песента на ангелите, които се предават на земята!" Това става през месец май. Тогава някак има прекръстосване, понеже през месец май земята минава през орбитата. Има един, възел, през който земята минава. Тогава сме най-близо до ангелския свят. Всички цветенца започват да оживяват. Затуй в този месец всички чувстват нещо вълшебно. ... Когато светът се създаваше, ангелите пееха. И сега в света който се създава, ангелите пеят. И човек трябва да вземе участие!

Чистото словото пораждам се в мълчание. То свързва Човек с Мъдрост свята, Вечност. песен: «На Учителя» (Петър Дънов) «Дай ми Твойта Мъдрост свята, и Божествена Любов, за любов към всички братя винаги да съм готов»

Валентин! И аз ... аз се присъединявам към всички, които благодарят. Чудесни снимки!

Скъпи приятели! Здравейте! цитат : Бина, пост 21: "Истински духовно напреднали хора съм срещала всред членовете на Бялото братство - преди години за градинката около гроба на Учителя се грижеше един човек - Атанас. От разговорите с него (2-3 пъти само) ми стана ясно, че той е духовен човек. Поне мисля, че притежаваше качествата изброени от Благост: «одухотворената реч + способността да вижда и разбира душите + спокойното дълбоко мълчание + сърце чисто като изворна вода...почти като кристалл». цитат: Ина Трифонова, пост 186 «Духовният човек е изпълнен с любов и изпълва с любов всичко и всички около себе си . Той знае как да говори на езика на любовта» Духовен Човек е светлината… От Матея Свето Евангелие, «Нагорна Проповед» Глава 5. 14. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стой навръх планина. 15. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. 16. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.

Скъпи приятели! Довечера запознах се с мнения във подфорум по тема «Историята на България, Доколко я познаваме». След това в книгата на Учитель Пътр Дънов «Изворът на Доброто» аз чета за богомилите: «Учителят за България» «Вие сте пратени в България. Тук е една необработена, сурова почва с троскот. Трябва да копае човек половин метър, за да я обработи и пречисти. Да бъде човек твърд и устойчив - само при българите може да научи това. Трябва да живееш при тях, за да научиш твърдост на волята. … Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество - твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение. … Какво означава думата „българин”? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под „българин” разбирам човек, който търси Учителя си, намира го и учи. С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свободата. … Сега и аз търся в България хора на истинската Култура, в които да вложа нещо ново. Между българите аз намерих достатъчно умни хора. България е пълна с моми и момци, които ще се свържат за велика работа. За българите ще настанат най-благоприятни условия. Обърнете се към Бога, към Неговата велика държава. Желая в българите да се роди Новият Човек. Това е възможно, защото българинът има добро сърце».