Рассвет

Благодаря!
Вратата на овцете 
 
 

Добрата молитва
140. Вратата на овцете - 3 септември 1922 г. В. Търново
Господнята молитва
 Вратата на овцете 

Благодаря!
Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Благодаря!
Всичко е възможно 1938 

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.
По образ и подобие (1937–1938)
Всичко е възможно
Отче наш.
Ще се развеселя.
Има едно изречение в свещените книги, което казва: „У Бога е всичко възможно.“
Духът Божи.
Има някъде едно изречение: Светът е създаден за живите хора, за умните, за свободните хора. За живите, за умните и за свободните хора. В Бога всичко е възможно. Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот. Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли. Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях. Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога. От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли. Искат, не искат, ще дойдат. Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли. Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него. Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята. И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил. Три неща има, които са красиви. Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото. И това, което правиш, е най-красивото. Сега, може да дойде едно противоречие. Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него. Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво. Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе. Ние говорим сега за положителната страна на нещата. Отрицателните неща, това са сенките. Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност. Тя няма вещество, органическа реалност. Сянката е реална, докато Слънцето грее. Туй Слънце не грее и сянката не съществува. При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш. Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното?“ – Реално е туй, за което може да мислиш. Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай. Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното. Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма. Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български?“ Той ще се учуди. Българинът да го питаш знаеш ли български. Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се. Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български?“, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите. Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български. Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски. Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес. За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски. И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки. Казваш: „Мислиш ли?“ – Мисля, разбира се. Мисълта е общо достояние на цялото човечество. Ако питаш: „Мислиш ли?“ – Разбира се, мисля. – „Как мислиш?“ – Има разни степени на мисълта. Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин. Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли?“, животното няма да разбере. И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор. Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората. Животните мислят, но не като хората. Че мислят, няма съмнение. Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл. Туй не е едно противоречие, че се различават. Това са фази на този, Божествения свят. Ако попитате: „Защо светът е така създаден?“, той е един много труден въпрос, защото другояче не можеше да бъде създаден. 
 Всичко е възможно 1938 

Тръгвам след една Божествена мисъл. Вървя, вървя и после се спирам и казвам : " А-ха, сега вече разбирам тази мисъл." Пък Божествената мисъл не се спира, а продължава напред. Озъртам се наляво, надясно. Къде се изгуби? Тук беше преди малко, а сега я няма. Щом мисълта я няма и разбирането го няма. Мисля,че в това поне има някаква логика.

Благодаря!
Правила и мерки за избягване на всички погрешки

"Като вървим по пътя, може да се разговаряме за важни работи положително. Като седнем някъде, ще се поразговорим, а маловажните работи ние ще оставим за другите."Правила и мерки за избягване на всички погрешки
Кои са маловажните работи? :
"Казвам: В пътя като вървите, с греха няма да се занимавате. Правило е: ученикът няма право да се занимава с живота на другите."Правила и мерки за избягване на всички погрешки
 

Добрата молитва
138. Правила и мерки за избягване на всички погрешки - 27 август 1922 г.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Благодаря!
Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Благодаря за беседата .
 
 

Отче наш.
В начало бе Словото.
Ще прочета само един стих – 38 от десета глава на Матея: „И който не вземе кръста си и не следва подир Мене.“
Духът Божи.
 692. Който не носи кръста си - 8 май 1938 г.
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.
 Който не носи кръста си

Благодаря!
Какъв трябва да бъде ученикът

Благодаря!
Какъв трябва да бъде ученикът

Фир Фюр Фен
Добрата молитва
Псалм 148
134. Какъв трябва да бъде ученикът - 25 август 1922 г.
Господнята молитва
 
Формули:
Няма Любов като проявената Божия Любов.
Само проявената Божия Любов е Любов.
Няма Мъдрост като проявената Божия Мъдрост.
Само проявената Божия Мъдрост е Мъдрост.
Няма Истина като проявената Божия Истина.
Само проявената Божия Истина е Истина.
Какъв трябва да бъде ученикът

Благодаря!
Живот вечен

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.
По образ и подобие (1937–1938)
Няма да ожаднее
Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще прочета само един стих от 4-тата глава на Евангелието на Йоана, 14 стих: „А който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века. Но водата, която ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен.“
Духът Божи.
Дошли са сега времена, когато човек може да изнесе малката светлинка, която хората имат. Колкото е по-мрачно, толкоз по-зле за добрите хора, колкото повече светлина, толкоз по-добре. /Всеки, който пие от тази вода/. Всеки човек, който има този живот, който сега имаме, той непременно е изложен на страдания. Онези, които изучават природата, сега хората са започнали да изучават, да видят същината на нещата как стоят. Ние сме под една майя, дето я наричат индусите, обвити сме в едно лъжливо учение. Започваме с щастието и свършваме с нещастието. Започваме с живота и свършваме със смъртта. Започваме с прегръдките, майката прегръща най-напред детето си, а после го оставя земята да го разложи, да го изяде. Казвате: „Майката много обича детето си.“ Питам: Ако го обича, защо го оставя да умре? Всяка майка, която оставя детето да умре, нейната любов е слаба. Всяка вяра, при която човек пропада, е слаба. Всяка надежда, при която човек пропада, е слаба. Всяка любов, при която човек фалира, е слаба. Аз искам да дам на нещата онази цена, която имат. И не се заблуждавайте с онова, което не е. Тъй като гледам земята, виждам, че в света съществува една възможност за развитие. Значи, всичките тия светове, които съществуват, това са безбройни възможности за всички разумни същества, възможности и степени, за да се развиват. Земята не е място за страдание. Страданието е нещо случайно. То е както когато ученикът разрешава някоя задача в къщи, направи някоя погрешка, не че иска да я направи. Учителят поправи погрешките. Целта е да се разреши задачата....................................
Сега да дойдем до истинската страна. Има един велик план в света. Ако вие вникнете какъв е Великият Промисъл, не само за вас. Вие понякой път се обезсърчавате, че сте нищо в света. Чудна работа. Аз гледам учени хора, свършили, обезсърчават се, не им се живее. Един щурец излязъл из дупката, пее. Излязъл на слънце и се грее. Човекът е едно Божество пред щуреца и той е недоволен от себе си, а пък щурецът, който след милиони години ще дойде до положението на човека, е доволен. От какво е недоволен човек? Съвременните хора не разбират благата. Има нещо анормално. Всичките хора са пияни. Опиянение има. Нещо омагьосано има. Един омагьосан кръг има. Та казвам: Има един вътрешен Промисъл и всеки един от вас може да го провери. Но не по същи начин. Защото всичките науки имат свои методи. Вземете математиката има особен метод за разрешаване на трудните задачи. В геометрията методите се различават. В химията методите се различават. Във физиката методите се различават. В геологията, в психологията. Всяка една наука има особен метод.Та казвам: Ако искаме ние да се домогнем до това знание, до вътрешното знание, ние трябва да имаме един съответен метод. Този метод, то е една непоколебима вяра. Защото вярата е, която повдига човека. Не считайте туй суеверие, което имате, че е вяра. Вярата е една сила, която при най-трудните условия на живота, ти оставаш тих и спокоен. 
 
. Няма да ожаднее 
 

Добрата молитва
132. Живот вечен - 1922 - 24 август 1922 г.
Господнята молитва
Живот вечен - 1922

Добрата круша 

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.
По образ и подобие (1937–1938)
Добрата круша
Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще прочета част от 36 глава от пророк Йезекил, от 24 стих нататък.
Духът Божи.
В старо време хората са говорили по един начин. В новите времена се говори по друг начин. Децата говорят по един начин, възрастните – по друг, старите – по друг. Има три начина: Детинско, възрастно и старческо говорене. Всяко говорене е на своето място. ...............
Сега се ражда друг въпрос, защо хората не мислят право? Защото не искат. Някой казва: „Защото бил невежа.“ Не е това. Невежа е той, понеже не знае какви ще бъдат резултатите. Има неща, които отначалото са красиви, хубави, та човек се лъже, че и краят ще бъде такъв. Работата на невежия човек е такава, че в началото е умен, а в края става глупав, безумен. Писанието казва: „Рече безумният в сърцето си, няма Бог.“ Човек, като разглежда света, казва: „Къде е Господ, да го намеря.“ И тогава се поставя този аргумент, отричането. Всеки човек, който отрича Бога, отрича себе си. Ние никога не може да отречем Бога, защо? Ние като кажем, че няма Бог, ние отричаме себе си. Следователно казва някой: „Няма Господ.“ Казвам: Ти съществуваш ли? – „Съществувам.“ – Ти отричаш себе си. Ти си Господ в света. – „Ами че ако аз съм Господ, защо хората не ме слушат?“ – Защото не си умен. Ти си един Господ, който не си умен. Ако станеш умен, ще те почитат хората. Казвате: „Отрича Бога.“ Всеки човек може да отрече себе си. Следователно, в Бога има едно съвършенство, че той нито себе си отрича, нито нас отрича. Понеже ние сме несъвършени, ние отричаме Бога. А пък не знаем, че ние като отричаме Бога, ние отричаме себе си. Сега, да не спирам върху въпроса, защо хората отричат Бога. Той е икономически въпрос. Аз съм следял, когато търговецът купува житото, ръката служи като пробен камък. Мушне ръката в житото и казва: „Не струва това жито, слабо е.“ Отиде при друга кола, бърка там, казва: „Не струва.“ Все не струва житото. Щом като купи това жито, той му подига цената. Та човек, който не оценява нещата, той купува, а който оценява нещата, той продава. Слугата, който отрича господаря си, той иска господар да стане, и господар, който отрича слугата си, той пък слуга не иска да стане. Сега аз искам да ви наведа на една нова мисъл: В света хубавите неща трябва да се поддържат. Погрешката на хората е в това, те мислят, че поддържат, че в света има едно статическо положение. Ако в този момент си в туй положение, в следующия момент може да се измени. Хубостта на живота седи в тази, вечната промяна, която става. Щом мислиш, че ти всичко знаеш, ти се намираш в едно статическо положение. Да знаеш всичко, то е едно статическо положение. А пък да учиш, значи да създаваш нещата. Всеки момент да проектираш. Много работи има, които знаеш, но трябва да ги проектираш в природата, да ги опиташ.Вземете един музикант, който работи. Той може да създаде нещо, но трябва да го опита. В реалност да види как звучи. Може да кажете, това, което мисля е идеално. Идеалните неща, докато не станат реални и реалните, докато не станат материални, ние не познаваме нещата както трябва. Сегашните духовни хора имат една погрешка, казват: „Нас не ни трябва стомах на земята.“ Ти трябва да знаеш, че всичката твоя религия зависи от твоя стомах. Само чрез стомаха човек може да бъде един отличен слуга и един отличен господар. Щом стомахът стане господар, тогава е лошо. Не че е лошо да имаш стомах на физическия свят, то е благословение. Може да опиташ всичките Божии блага, които е създал. Ще оцениш всичките плодни дървета и хляба ще оцениш, и водата ще оцениш, всичко ще оцениш. Тогава се зараждат ред убеждения, как трябва да ядете. Законът е, че ти трябва да се храниш с любов. Не с любов, но туй, материалното, което съществува, с любов трябва да го ядеш. А с любов да ядеш, ето аз как разбирам. Ето как трябва да се разбира: Тебе ти подаряват една книга, като отвориш книгата, започнеш да четеш, разбираш съдържанието. То е разумното разбиране. Като отвориш хляба и го опиташ, след като ядеш с любов, прочел си го. Туй, написаното, изпъкне в ума ти и ти навсякъде виждаш Божиите блага. Сега ти погледнеш на хляба, казваш: „Какво има в този хляб? Не е така културен.“ Не се лъжи. Във всяко парче хляб има такава разумност, която може да поправи цял един народ. Ако вие бихте разбирали, с едно парче хубав хляб бихте поправили живота си. Бихте били щастливи за целия си живот. И дето сте нещастни, да ви кажа коя е причината. Вземеш малко хляб и казваш: „Не струва.“ Тебе те уволняват. От невидимия свят казват: „Дайте му страдания.“ Дадат ти слива, казваш: „Не струва.“ – „Дайте му страдания.“ – Дадат ти круша. Пак не я харесаш. – „Дайте му страдания.“ Като вземеш хляба, благодари за хляба. Благодари за сливата, за крушата, за всичко благодари. Започни да благодариш и работите ще се оправят и в умствено отношение, и в духовно отношение, във всяко отношение ще се оправят. Сега туй вие още не сте проверили. Отчасти сте проверили това. Туй, за което аз говоря, ако имате туй учение и го приложите, тогава тази публика съвсем другояче щеше да бъде. И лицата ви щяха да светнат и не щеше да има никакъв шум тук. Всяко нещо, което ви се говори, вие казвате: „Дали това е истина или не?“ Имайте предвид, че аз не съм от глупавите хора. Онова, което го зная, го зная така на свят. Хубаво го зная, нищо повече. Ще кажете, защо? Защото мене не ми отърва повече да зная. Да зная нещо добре, то е най-икономично. Другояче не е икономично. Какво ми костува да кажа истината? Да кажа една лъжа, трябва да мисля дълго време как да я скроя. Цял ден трябва да мисля как да ви излъжа, а да кажа една истина, то е да кажа туй, което съществува. Може да ви заведа в една градина, да ви говоря върху цветята, върху реките, върху облаците, върху Слънцето.
 Добрата круша 

Благодаря!
Станете вие, които спите! 

Благодаря!
Станете вие, които спите! 

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.
По образ и подобие (1937–1938)
Станете вие, които спите!
Отче наш.
В начало бе Словото.
Ще прочета само едно изречение: „Стани ти, който спиш.“
Духът Божий.
 

Неделни беседи - 1938 г
По образ и подобие (1937–1938)
Новата любов
Отче наш.
Бог е Любов.
Сега ще ви прочета само десет стиха от десета глава на Евангелието от Йоана, от 1–10 стих.
Духът Божи.
 

Тайна молитва
119. Съвършеният мъж - 19 август 1922 г.
Добрата молитва