Напълно съм съгласна и със Станимир и със Силвия. Само че това дълбоко вътрешно и многомерно състояние, което наричаме състрадание всъщност няма нищо общо с контретните ежедневни междуличностни отношения. От нашите конкретни прояви, когато нямаме Онова състояние, остават следи, за които изобщо не подозираме, и които не биха ни радвали, когато узнаем за тях. Това са безбройните ни "добрини" и добри намерения. Които не се срещат сами, отделени от противоположните си полюси ... Така борецът срещу агресията поражда ... агресия, борецът за правда- лъжа и т.н. А този, който притежава Онова състояние, той не "оставя следи" (така смята Лао Дзъ, и аз с него). И не ни трябват прояви на състрадателност от някакъв списък, например, но ни трябва това състояние, при което каквото и да направим- даже и нищо да не направим, все ще да е от състрадателност.
Е...по плодоветете ше ги познаете.
това е свързано с разширеното съзнабие но е не е угаждане.