krasi 33

Вечерта преди да бъде предаден минавайки с учениците си през Гетсиманската градина в Йерусалим, Христос молейки се казва: "Господи, не може ли да ме отмине тая горчива чаша" , а от сълзите му които капят по земята поникват рози. Горчивата чаша е неговото разпъване. Същата вечер Христос казва на Петър "три пъти ще се отречеш от мене тая нощ преди да пропеят първи петли". Това само доказва че той е знаел много добре какво ще се случи с него и въпреки това не се е представял за герой, а за обикновен човек. Влиза в Йерусалим на магаре, което символизира смирение а не героизъм. И понеже Христос е и живият Бог - "аз съм и Пътят, и Истината, и Животът" , то като поставяме под съмнение дори само способността му да предвижда всичко, поставяме под съмнение и Бог, защото те са едно цяло. Критична е ситуация в която не е ясно какво я поражда, но ако човек се опре на трите закона на вселената, вижда ясно причинно следствената връзка която я е породила и разбира че нищо критично няма в действителност.

Ако се съмняваш в Христос в какво вярваш? Петър Дънов работи през целия си живот за да продължи просветителското дело на Христос. Значи и в него трябва да се съмняваш. Не знам кой е втория източник защото не си го цитирал. В живота всеки избира дали да е маратонец или пешеходец. За маратонеца има начална и крайна точка от неговия пробег защото докато тича вижда много малко неща по пътя си, а за пешеходеца всяка крачка е различно и интересно преживяване което той изучава. И така ако маратонеца и пешеходеца преминат по едно и също трасе то пешеходеца ще пристигне на финала много по бавно но с много по богат опит и впечатления от маратонеца. Може би учението трябва да се прилага комплексно за да се постигне резултат, а не само части от него, така както ако месиш хляб слагаш всички компоненти, а не само някои от тях. За мен Пламен Горанов не е герой ако се е самозапалил.

Аз не деля ситуациите на обичайни и необичайни, защото както за обичайните така и за необичайните има причини за тяхното възникване. Когато човека върви по Пътя всяка ситуация е обичайна защото той знае какво я предизвиква и не е нужен героизъм а мъдрост за да я разбере или преодолее. Смятам че Христос е ползвал пълния си потенциал всеки ден и всеки миг от своя живот, а не само в необичайната ситуация на разпъването и възкръсването му която за него е била съвсем обичайна. Това което искам да кажа е че всеки ден трябва да употребяваме пълния си потенциал а не да го пазим за необичайни моменти. Когато враг напада мравуняка всички "стражи" атакуват едновременно, когато има наводнение всички изнасят ларвите и царицата а не се спасяват поединично - те действат заедно за общото благо. Можеш да го видиш в природата на живо. Мисията на Христос е да покаже на нас хората какво можем и какви са способностите ни. Ако сравняваш какавидата с пеперудата сигурно пеперудата изглежда необикновена в сравнение с невзрачната какавида. Просто това са две различни фази от развитието. Ние хората ако развиваме Любовта Мъдростта и Истината в нас можем да достигнем състоянието на Христос, това е смисъла на живота, да се стремим от добро към по добро. Духът е над всички земни условия, но с правото на избор което е дадено, човека решава дали да прояви този дух или не.

Минутите са по важни от годините казва една поговорка. Минутите са много малки в сравнение с годините. Но ако 60 минути не са изпълнени със съдържание имаме един празен час. Ако 24 часа не са изпълнени със съдържание имаме един празен ден. Ако 365 дни не са изпълнени със съдържание имаме една празна година. Малкото е това което изгражда голямото. Следователно и го определя. Ако изпълним една минута с Любов, Мъдрост и Истина, значи можем и една година да изпълним. Значи старание е нужно в това да изпълним със съдържание малкото.

Здравейте, предполагам че сте наблюдавали мравуняк, там всички мравки работят за цялата общност, там няма герои но мравките си съществуват от милиони години. И в дълбините на материята властва същия принцип, атомите са изградени от еднакви градивни частици които са подредени по различен начин при различните вещества и елементи. При хората има свобода на избора. Христос избра да се роди в семейството на обикновен беден дърводелец, а можеше да е "царски син" в копринени пелени. С това той ни показа че света е за хората а не за героите. Тои даде пример за това какви способности и богатства са заложени във всеки един от нас - "истисна ви казвам, ако вашата вяра беше голяма колкото синапово зърно то вие щяхте да вършите това което мога и аз". Според мен много често показния героизъм е функция на егоизъм. Любовта, Мъдростта, Истината са нашите герои. Само те могат да ни променят и възвисят когато ги търсим. А този който помага на хората едва ли се възприема като герой, той просто живее по трите закона на вселената.

За човека религията е това, което е проходилката за бебето. Когато детето се научи да ходи само, не му е нужна повече проходилка. Когато човека се научи да обича, не му е нужна религия. Религията е необходимо "зло" на определен начален етап от развитието на човека. Казвам необходимо "зло", защото религиозните лидери експлоатират субективно религиозната власт, а от там и вярващите. Иначе религията има своето голямо значение за запазването на духовността през "тъмните векове" от човешката история. Но по важна от религията, е Вярята ...

Мисля че всеки човек има качествата на ученик, но не всеки ги осъзнава и развива. Можеби, когато превърнеш сърцето си в храм на Любовта, разума си в храм на Мъдростта, а духа си в храм на Свободата, ще бъдеш готов за ученик, защото същността на учението е в това, да превърнеш Мъдростта в дела.

Истината е една за всички, но дали всички имат едно мнение за нея? Тя е като Слънцето, което свети еднакво за всички. Но този който е сляп по рождение не знае за съществуването на светлината. А този който се е ослепил сам, за да вярва на егото си, какво като е виждал светлината. Мисля че е много важна разликата между това да знаеш истината, и това да си я осъзнал. Крадеца знае какво върши когато краде, той знае истината че кражбата нарушава правата на жертвата, но въпреки това краде, защото не е осъзнал истината че тази кражба, утежнява кармата му и го прави зависим от материалния свят. Духовно извисеният човек не краде не само защото знае какви са последствията от кражбата, а защото е осъзнал истината за преходността на материалното. Ето защо когато човек знае една истина, това не означава че я разбира, дори и да прави коментари по нея. Но когато човек е осъзнал една истина, това означава че тя е станала част от "него", от неговата ценностна система, от неговото мислене - истината е станала коректив на мислите и делата му. Може да се каже че човек живее в хармония с осъзнатата истина, защото тя е част от живота и вселената. За това е казано каквито са мислите ти, такива са и делата ти - тези които знаят истината - "по делата ще ги познаете". Истината трябва да се възприема със сърцето, разума и духа, а не с очите и ушите - "Истина ви казвам, очи имате а не виждате, уши имате а не чувате, на вас и Отца Ми не ще може да помогне". За това за едни дадена истина е "изтъркана", а за други същата истина е дълбокосимлена и стойностна. Съвестта е критерий преди всичко за житейската истина, а любовта и мъдростта са критерии за Абсолютната истина.

Братството е една от най-важните повели на Създателя: "Създадох ви по свой образ и подобие, да сте свободни и да се обичате един друг". Братството става възможно, когато сме осъзнали всемирната Божия любов, когато сме я приютили в сърцата и душите си. Цялата вселена е организирана на принципа на братството! На принципа на Любовта, Мъдростта и Свободата!

Няма нищо лошо, когато парите служат на хората! Но е много лошо, когато хората служат на парите! Това е един от най-важните проблеми от векове насам: "Истина ви казвам, по скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия през портите на рая".

Слънцето, то дава начало на новия ден, то слага край на нощтта, живота е невъзможен без него. Слънцето "живее" и заради Земята, на нея дарява светлината и топлината си! Ако нямаше за кого да свети, то би угаснало от мъка в тъмнината! Ние хората сме деца на светлината, и нека не допускаме мрака и тъмнината в душите си!

Както съдиме, така ще ни съдят. Всеки човек има право на свое лично пространство. Мъдрият не съди, а приема обективната действителност, за да я разбере и осъзнае такава каквато е... ... защото в нея няма нищо подсъдно (излишно).

Обичам Първопричината за всичко! Обичам хората! И всеки ден продължавам да се уча да обичам!

Мъдрия човек в малко думи влага много съдържание, затова говори кратко и ясно. Този който не е мъдър, използва много думи за да предаде малко съдържание на словото си. Думите ни ограничават когато в тях няма мъдрост. Думите са само форма. А формата следва съдържанието. То е първостепенно.

Когато копнежа по Любовта и Мъдростта стане по-силен от копнежа по живота, значи сме стъпили на пътя към безсмъртието. Живота е част от Любовта, но Любовта не се измерва само със живота на човека.

Търпение, означава уважение към различното. А за да уважаваш различното, трябва да си осъзнал значението на Свободата. Свободата е почвата, в която растат най-красивите цветя във вселената - Любовта и Мъдростта. Търпението е задължително условие за да извървиш Пътя ... ... щом имаш търпение, на прав път си!

Радвам се, че си разбрала скрития смисъл на думите ми, Донка. Във вселената създадена от Бог, няма нищо случайно или излишно. Христос е въплътения Бог. А делото Христово, е дело по доизграждане и развиване на вселената. Модераторска бележка: Моля пишете по-конкретно по темата!

Не е Християнство това, които се крепи на омраза, Мона. Всеки един човек е божи избранник, щом е на този свят.

Всичко и всички на този свят са свързани с делото Христово.

По пътя към Йерусалим, към Исус се приближила една жена, която не била еврейка и го помолила да излекува болната и дъщеря. Исус и отговорил с думите "Синът божий не е дошъл да помага на псетата". А жената му отговорила: "Господи, нима псетата не се хранят с трохите които падат от масата на господарите"? Исус я погледнал и отговорил: "Върви си в къщи жено. Дъщеря ти е излекувана. Твоята вяра я спаси". Та по въпроса за ромите, може би те са изпитание за нашите предразсъдъци към тях.

Спомнете си думите на Исус, казани пред Пилат Понтийски, който го пита вярно ли е че призовава хората да не плащат данъци. "Прочее, отдайте кесаревото Кесарю, а Божието - Богу". Божият данък е живота, в съответствие с Божиите закони.

Исус дойде сред нас за да ни осинови, да ни направи деца на Любовта, мъдростта и свободата. Който осиновявя дете, върши неговото дело.

Съгласен съм със Станимир. Физическото тяло е "временната дреха на духа" във всеки живот. Как бихме се чувствали с дебели зимни дрехи през лятото, на четиридесет градуса жега?

Истината е най-много на една ръка разстояние. Пътя към нея е открит за всеки, който живее в хармония със вселената. "Искайте, и ще ви се даде, чукайте, и ще ви се отвори".

"Не хвърляйте бисерите се на свинете, защото те няма да ги познаят, ще ги стъпчат в калта, и ще се обърнат срещу вас. А ако ги познаят, ще ги използват за своите си тъмни цели" - отговорил Исус на учениците си, когато го попитали защо не трябва да откриват истината на всеки срещнат. В ръцете на неподготвения, истината е като кибрит в ръцете на деца, играещи си в купа сено. И аз съм за.