Питам: Де е свободата на човека? Някой казва: „Аз нямам ли право да говоря?“ Имаш право да говориш, но аз ще ви кажа де седи вашето право. Когато на сцената едно дете излезе да декламира едно стихотворение, де е неговото право? Това дете изнася идеята на поета, но същевременно то ще вложи нещо и от себе си, което поетът не е вложил. Въпросът е как ще декламира, каква интонация ще вложи – това е новото, което детето ще вложи и за което ние ще му благодарим. Значи, не е само това, което поетът е вложил, но и това, което детето е вложило. Поетът казва: „Много хубава е моята идея.“ Да, но какво ще кажете за това…
………….
„Какво има на небето?“ – Чудни работи има на небето! – „Кой знае дали е така?“ Казвам: Това, което не интересува мравите, нас интересува. Мравите не се интересуват за нашата култура. Но онова, което пък нас ни интересува, има същества, които се интересуват. Има една раса, много по-напреднала от хората, които се интересуват.
Сега да оставим въпроса за напредналите същества. Но вие трябва да схванете любовта в нейните нови форми. Тази любов, която досега сте опитвали, тя е любов, от която само кал се прави. С нея хляб не се замесва…
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва
8-а неделна беседа, държана от Учителя на 19.XI.1933 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.
http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1876