Oт моя гледна точка, да бъдеш самотна майка, означава да не се реализира един от принципите заложени в живата природа. А именно "любящ баща".
Чел съм Учителя Дънов, е казал, че ако възприемаме Бог като Господар, Той е най-добрия Господар, и трябва да Го възприемаме като Любящ Баща. Възможно ли е това да няма нищо общо със създанията от мъжки пол, които играят ролята "на физически баща ма бедните дечица"? Напълно е възможно за някои от тях. Но това не означава, че в душата на мъжа липсва нежност и грижовност. Няма да споменавам "обич".
Друга мечта
Аз искам да съм дървеното конче,
рисувано от майсторска ръка,
което под маслиненото клонче
ще люлее твоите деца.
Където весел смях и глъчка,
топуркащи крачка,
рушат в душата всяка злъчка
и сянка на тъга.
Където виждаш, че живота,
намира смисъл и утеха,
де намерил си кивота,
бъдеще раздал си. Нека!
Друга мечта
Аз искам да съм детско одеяло,
завито някак през глава,
на малко, нежно, топло тяло,
да пазя топлина.
И там под моята защита
да бъде приказна нощта-
магичен свят, въпроси пита,
щастлив, без капчица тъга.
Светъл дух, дар от Бога,
чист и неопетнен,
със наивна детска радост
ще споделя с мен.
Друга мечта
Аз искам да съм плочата надгробна,
пред гроба с пъстрите цветя,
показващ любовта синовна
към любящия баща.
Окъпана да бъда от сълзите,
на твоите деца,
напомняща живота и мечтите
до края на света.
Аз искам с мъдрост да застанеш,
пред мен главата да склониш,
за да не забравяш,
в живота ти какво твориш.
Определено наивните стихчета са в сферата на фантазиите и мечтите. Но са писани от мъж.