mecholari

Чудя се дали пребиваването в състояние на удовлетвореност е безвъзвратно забравено. Или пък липсва като опитност. "И тогава им отвори ума, да разумеят писанията". Ев.Л.24:45 Погледнато от този ъгъл, човек може да чете и нищо да не разбира, докато не се привнесе елемента на "отварянето на ума". Прочетох някъде от Учителя, че който се опитва да обясни Любовта, винаги се оплита и не успява. Така,че съществуването й ще го нарека "усещане".

Когато се заговори за решение на проблем, това е качествено нов подход. Много хора виждат и посочват "проблемите", всеки един от време на време ги създава, но малцина са тези ,които ги решават... Желанието за това е един генератор за възможности.

Приятел, който много ценя е споделял с мен, че чак сега разбира неща, които майка му е говорела преди 10 години. И чак сега я приема за "права". "Критиката" я приемам като "задължаваща промяна-резултат". Човек може да говори това което мисли, да споделя това, което чувства, но в момента "задължение" и "ускорени резултати", всъщност губи собствената си свобода... Дали критиката е натякване, а натякването досада?

Смятам, че изживяваш психо-емоционална еднополова любов (моно-единичен). А Мона вече е "била там" и затова е способна да те "отведе и теб" емоционално и физически. Но това са неща,които са си между вас. Част от причините е поведението на насилник , а състоянието е трайно (Свадба). "Огън и жупел" е наказанието за мъжете и е количествено-силов елемент, който сама можеш да усетиш доколко изпълваш със съдържание, зад маската на противоположността-студенина. "Влюбването'' е самия процес на изпълване със съдържание, а Мона е символа-образ, както и пътя.

Според мен образът на Мона е ключът към този сън. Освободена, силна жена, която няма нужда от мъж. Особено от брутален насилник, покварен и омразен. Мона олицетворява едновременно нежността и силата на Жената, "истинска амазонка", достойнството, гордостта, мога да кажа дори агресията, която заслужават мъжете. Деяна е влюбена във този образ, отсега нататък, ще сипе "огън и жупел". И никой не може да я обикне повече от друга жена.

Неблагодарност получаваш. Но мненията ти са полезни.

И аз ти благодаря, Велина. Час след като публикувах този пост, разбрах, че днес се чества светеца. Покровител е на родния ми град. Обичам случайностите и съвпаденията.

Велина, препъвам се в тълкуването на съня ти. Това, което имам като сходно преживяване в моите сънища е мотивът, някой нещо да ми обяснява и добре да го разбирам, но след това като се събудя не ми е толкова ясно. И съм ограничен в пресъздаването му, и това, което отчасти съм "разбрал" да го споделя по начин да ме "разберат" и други хора. Някакъв идеен комуникационен срив. Примерно преди години се сънувах на една от високите тераси на Рилския манастир и гледах към черквата във двора. А до мен стоеше монах, който го възприемах като св. Иван Рилски. Има неща, които си спомням , че ми ги говореше:"Няма нужда да си постоянно тук. Можеш да идваш когато си поискаш.".И след това ми говореше неща за енергиите и как да боравя с тях. И докато го слушах осъзнавах и разбирах, а след това "прелетях през стената на манастира", и се събудих... Това е моята "самотност в съкровеното усещане"...

Toва стихотворение го копирах от тук: http://hulite.net/modules.php?name=Forums&...sc&start=60 Темата е "християнство и поезия",като мога да нарека участниците "познавачи". Има стихове на Вазов, Яворов, Димчо Дебелянов..., да не се отплесвам в изброяване. Обогатена е с литературния анализ на участващите. Сега ще публикувам едно стихотворение, което лично според мен е изпълнено с мистицизъм: Светла вяра За старий свят настават сетни дни; разкъсват се верига след верига - и над самите му развалини на правдата олтарът се въздига. Отлита непрогледна тъмнина, огрява слънце сънни небосклони. И гордо вее свойте знамена безбройна рат, безбройни легиони. В очите утренни лъчи горят, не ги смущава страх от тъмни срещи, че пред сдружената им сила мрат нагнет и мъка сенките зловещи. Намериха те търсения брод и виждат бряг във пурпурна позлата... О, светла вяра в новия живот, как сгряваш и повдигаш ти сърцата! От Димчо Дебелянов

БОГ Сега вече разбирам, че нашите мисли Са суетни сенки и празни мечти, Че в Тебе се сливат световните сили, Че пръв и последен, о Боже, си Ти! Сега веч разбирам, че наште надежди, Че нашите земни дела и борби, Че нашта наука, че наште победи, Пред Твойто величие са прах и тъми! Че Ти само, Творче, създаваш и владееш На всекой тайна знаеш изворът где й Че вън от времето Ти само живееш, Че мощното слънце за Тебе само грей! Че всичко за Теб е, понеже от Теб е, Че Ти само бил си, ще бъдеш и си – Духът на душите и на световете, Че всекой луч иде от Твойте зари! Разбирам о Творче, ний колко сме малки В безкрайний мир видим, в невидимий свет, Разбирам, че наште съдбини са кратки, Че Ти си всевечен, всемъдър, всесвет! Кат слабичка ветва, човек се превива, Кога без Теб в живота върви Без Теб светът е безплодна пустиня, И дните без Теб за нас са нощи! Когато се смеси в световната тъмница Плачът на човека, тогаз, Творче мой, Върху му Ти щедро простираш десница И даваш му щастие, утеха, покой! От Стоян Михайловски

Моля. И аз смятам, че Шелтър успява да изрази това, което мисли "пространствено", в подробности и дълбочина. Моето усещане е като "парче от пъзел", "щипка аромат", но само ти можеш да събереш "парчетата във цялосност".

Първият куплет на съня ми "прилича" на презадоволеност. Материално-светско-плътска... След това има идейна несподеленост, сякаш се търси разбиране, което се изплъзва. Бих го оприличил на "самотност в съкровеното усещане" . Накрая в съня ми се струва, че витае "Богинята Майка" в подканващ оплождащо-животворящ смисъл.

http://ekozora.com/products/electricenergy.html Чудно ми е дали "Бялото братство" може да реализира такъв проект. Понеже понякога във сайта се организира събиране на средства по една или друга причина, аз лично имам желание да инвестирам "ограничени средства" във такъв проект. Но "капка по капка става вир"... Между думите и осъществяването на даден проект има огромна пропаст незапълнена от доброволни групови усилия. Аз си седя тука и в момента "цъкам" на компа, и въобще нямам представа какви хора ще ме прочетат, и дали са достатъчно упорити и "луди" за да грабнат и осъществят идеята.

Rumilda, последните два дена в главата ми се върти едно стихотворение, което в днешния дъждовен ден ти го подарявам. В душата на изстрадало дете кога пророни се сълза, тогава плаче цялото небе и дъжд се лее над света. Светът прелива в суета а "Аз съм по-добър!" е смисъл. С въздишка на изстрадало дете човек калта си e избрисал... Душата на изстрадало дете е извор с тъмна орисия и няма риба с хлипове зове: "Господи, прости на тия!".

Орлине, това форма на самохипноза ли е? Или детско фантазно мислене? Вписва ли се в духа на форума, или според теб, участието ми е излишно?

Всъщност, и аз пиша от вътрешната си емпирия. Навлизам циклично в различни състояния на съзнанието, част от тях са "негативни" (може би по-голямата част), други са форма на "рахат". Понякога съм "малък и обикновен", друг път се изживявам като "големец". Но напоследък пиша все по-рядко... Не съм се подлагал на хипноза через друг човек. Нито оценявам качеството на дейността ти, нямам упрек за това с което се занимаваш, изказвам привидяно предположение по отношение на Азбуки. Виж, чисто Библейски, звучат ми силно думите "Царството божие, вътре във вас е". Значи, царството божие е състояние на съзнанието... Вече ,ако мотивационно искаш да "набуташ" хората там, не виждам причина, да не те асоциирам с "поп". От това какво вкарваш в понятието, зависи твоят начин на реагиране. Ти с какво го асоциираш? С нещо неподходящо, непълно, недостатъчно, така обобщаващо комплицираната ти многовариантност?

Азбуки може да е усвоила самохипнотизирането и самодехипнотизирането. Защото , ако "осъзнатото сънуване" е самохипноза, аз си влизам в него и без Орлин. Осъзнавам , че има хора самомотивирани да застават като "посредници", между човешкото "подсъзнание" (както и "надсъзнание", "свръхсъзнание") и "ежедневното" такова. Това е нещо като да играеш ролята на поп пред Бога.

В един кубически сантиметър вакуум има енергия, която ако се превърне в маса ,би била повече от масата на звездите видяни с най-мощния съвременен телекоп, събрани след като го "завъртиш" по обозримото небе...

Чух за себе си, и реших да участвам в темата. Нали, усещам ги другите хора такива чистички , белички овчици, в които имам желание да си впия зъбите... Значи, изгражда се ролята и няма кой да я играе, нали е силно отрицателна. Това е като сянката на човека, виждаш формата на злото, и след това се дистанцираш, в бяла престилка, еталон за лечител... Изрязваш я като "изгнил" апендисит, за пет-шест лева , баби.. Може и без кинти, в името на живота... Може да играеш на едро-извадил гредите на от егоистичната си същност, бъркаш в очите да извадиш "дребнавите" сламчици. И след това наслада, голем кеф... Надувате като докторска ръкавица "газ на щастието".

Бръканал във фрирезер бен Кристен, Смисълът на римата сменен... Къс и дълъг- две и двеста... нека има манифеста.

Напоследък прочетох, че понятието "шизофрения" е въведено от швейцарския психиатър Ойген Блойлер. Значи, горкия Ойген Блойлер... Влизайки в състоянието "Горкият аз" дърпам краката си към тялото, и в позиция "ембрион", бленувам за изгубения рай... Самосъжалявайки се...

Вчера говорих с майка ми по телефона. И между другото тя ми сподели един неин сън-как си маха "люсппи" от главата. Също ми сподели, че в съня и е присъствал глас, който е изрекъл "Моххамад". Пита ме дали се пише с "д" или с "т", поради начина по който го е чула. На днешния ден в дясната част на заглавната страница на форума има джамия. Затова е редно да споделя какво виждам аз във всичките тези "знаци". Свързвам го със семинар на Карлос Кастанеда: From: Pack Rat (ixtlan@wwa.com) on Sun, 4 Aug 96 Subject: The Flyer Octopus На последния семинар се разбра, че летачите са инсталирани на върха на главата; там съществува вихър, който обаче не е всъщност вихър, по-скоро има движение напред-назад, по-бързо от биенето на сърцето ни. Това е център, който не е наш. Също на този семинар научихме, че летача е там, подобно на октопод, с хиляди пипала които се спускат надолу по тялото и с които извлича енергията ни. Пипалата на този октопод не могат просто да бъдат премахнати едно по едно, тъй като други ще “порастнат” заменяйки просто “отрязаните”. На същия този семинар един от енргийните тракери беше внучката на Карлос. Тя е 11 годишна и стоеше там на сцената с останалите тракери през цялото време. Не си взимаше почивки, както може да се очаква от някой на нейната възраст; държеше се винаги професионално, като голям човек и докато останалите енергийни тракери отиваха спокойно до местата си, понякога придружени от хората на Cleargreen, Карола “изхвърчаше” към мястото си на сцената изпълнена с енергия. Един път едва не се сблъска с мен! (не е много трудно, аз съм като буца ;-) Работата е в това, че както чух, Карола е почти приключила с летачите; имала само едно или две пипала останали на нея. А и самата тя се опитва физически, “енергетически” да ги премахне от себе си но с ограничен успех (тя ги нарича “демони”). Някой би казал, че това е “детето” все още в нея, шегобиеца.

Можеше да поразсъждаваш и да кажеш какво виждаш в конкретните думи. НО щом смяташ. че вече си изразил това, което имаш в предвид не смятам да те насилвам. Индивидуалните истини са подкрепени от личния опит или липсата на такъв... Смятам да се "отпусна" и да споделя част от нещата , които виждам аз там. Опитът ми дори до преди само 2 поста във форума ми показва, че да кажеме Анаид реши. че я подценявам, без да откривам такова нещо у себе си. Това наричам индивидуална интерпретация и разбиране, непринадлежащо на смисъла вложен от първоизтоника на думите. Така, че нека и аз като теб говоря толкова ясно, пък ако иска някой да разбира, каквото му харесва. На мен ми се събраха много "знаци" и ще участвам в темата. Тука са вече ключовите думи "ток", "енергия" , "сетива", "разбиране" (кара ме да се усмихвам). Електрическия ток преминавайки през различни среди, се „изявява” по различен начин. Той, свети и топли, привлича, и „треска много яко” , когато можеш да разказваш за него и не е бил в смъртоносна големина. Теорията „извън човека няма нищо...”, искам да споделя, че се „пръска” на база моя личен опит. Докато списвах веднъж с един конкретен човек, той ми описа какво чувствам в момента изключително точно (енергийно „пламване” на целия ми гръб) и каза , че „ме чувства физически”. Сподели ми, „че му е за първи път”. Както и на мен. Значи, това е „първото пропукване”. Второто се изявява в един мой сън, когато в началото при постъпването ми на работа ме пратиха да разглеждам токови измервателни трансформатори, и едновременно с това да си препрочитам наличната ми литература за тях. А там във стаичката самичък на прекрасно кожено канапенце... И по едно време сънувам „действително”. И знам че сънувам и е действително. И аз съм в тялото на човек, който знам, че не съм аз... И пак съм аз... А пред мене усмихнат млад човек, светъл и рус в трафопост (никога не бях влизал до тогава). И той се протяга да ми покаже нещо. И ръката му се залепи на шината... И в един момент вече бях този човек... И ме „трескаше много яко”. И видях как едни ръце се протегнаха и ме хванаха отзад... Събудих се. Отидох в другата сграда при колегите си. Говорят си много странни неща-за един колега където се допрел на шина в трафопост, а друг го издърпал да го спаси и след това му отрезали изгорелите ръце... Замълчах си „умно”. Пътят към Карулково е лесно достъпен. Та от теорията на Кристиян, извода за мене е следния-има и сливане на сетивата, и извън човека, най-малкото има друг човек. Разбира се, удобно може да твърди , че това е видяно „с душата”. Но за мен реално тогава „душата” е групова а егото е функция на слепите хора, за които извън тях нищо не съществува. Те са си башка императорите на индивидуалното си владение. Едно тяло Пак със плътта си ще видя Бога. Йов.19:26 Един ум Кор.13:11 Възвръща душата ми Пс.23:3 Един Дух Еф.4:4 В ръцете ти предавам Духът Си. Пс.35:5 Значи, много силно работи Духът. Всичко това го има в гореизложеното. Но може да чувстваш и болка не само наслада.

Папароско, аз имам инициация на Рейки, но рядко се занимавам с лечебна практика. Правя го когато ме помолят. Пък аз ги карам да се молят на Господ и да му благодарят. И след това правя това, което зависи от мен. Не ползвам символи, но преди да пускам Рейки често чета портокалените лъчи от "Завета на цветните лъчи на светлината". Та във тях има един стих: Едно тяло Пак със плътта си ще видя Бога. Йов.19:26 Искам да те питам какво разбираш под плът и тяло? Физика? Какво според теб е имал в предвид Учителя?

Tоку що попитах махалото си :"Подценявам ли Anaid?" . И то ми отговори "НЕ". "Да публикувам ли това, което ми каза?"-"НЕ".