mecholari

http://vbox7.com/play:1994dafc

Преди около 2 месеца в ръцете ми умираше човек. Държах го за ръката и по едно време ми се искаше да съм Христос и да го съживя. А той тогава трепна и сякаш събираше сила да се изправи. Започнах да изричам молитвата "Отче наш". Предадох го на Волята на Бог. И той умря...

Аз чета в момента книгата на Рона Хърман "Върху криле от светлина". Там пише някакви медитации и техники как да трансформираме негативната енергия в положителна. Та ако сте толкова чувствителни и я усещате, може книгата да е подходяща за вас. Но не бива да правя предположения , може би. Може да ви е приятно да плувате единствено в положителната енергия трансформирана от друг.

Според мен контролират се емоциите, чувствата не се контролират, то май има само едно чувство - това на любовта. Истина е. Освен това контрол е възможно да се осъществява с "неправене" на контрол. Т.е. емоциите не се пораждат , не "резонират" с думите. Това се случва, когато си простил на хората за определен род думи и постъпки. И си им дал свобода да бъдат каквито си поискат. При медитация някои мисли сякаш нахлуват, защото възможно е да не им е обръщано внимание преди това. Жениев Полсън в "Медитацията и човешкото развитие" дава препоръки какво да правим с тях. Да ги записваме и да им обръщаме внимание след медитацията. В тази книга има също и "Медитация върху въпрос или текст". Примерно възможно е да медитираш върху въпроса "Къде се съдържа по-добрия резултат- Да "контролирам" собствените си емоции или хората?". И чакаш Бог да те напъти ,може би.

Емоциите не се съдържат вътре в разговорите. Те са в теб. Думите могат да докоснат определена напластена вътре в теб негативност. Това е определен род осъзнаване. Че самия реагираш негативно на определени думи. Но в лекциите на Учителя има един момент, когато говори за значението, което се вкарва у думите. И посланието за мен е да им вкараме различно значение, което не ни носи негативизъм. "По-висок тон", възможно е да означава също, думи които притежават "по-голяма" сила. Т.е. карат те да осъзнаваш неподозирани неща у себе си, недокоснати преди това аспекти на съзнанието. Т.е. преди това са били "табу", а сега са се отприщили и показват върху какво е необходимо да работиш. Медитацията е нещо като изкуствена среда, с която пренебрегваш действителността, може би. А по думите ти, действителността те смущава. Изкуствена среда е и да създаваш правила, по които хората да "танцуват". Да ги опитомяваш, може би и така да ги правиш "удобни" за възприятията ти. Защото не можеш да ги приемеш такива, каквито са, може би. А светът е толкова див, непредвидим, неопитомим. В него е Волята Божия. Изкуствените среди са за тези на които им е трудно да й се подчинят. Вярванията са стените на изкуствената среда. "Блажени са вярващите" е написано в Библията. Негативизъм се освобождава, когато на някой вярванията му не са достатъчно силни и дума, жест , постъпка от друг човек силно ги разклаща. Тогава се освобождава и голямо количество страх породено от несигурността. А страхът води до агресия. Затова е много важно в какво вярват хората и с каква сила. Да кажеме, че вече много се радвам, когато някой разклати нещо у мене. Живеейки по Волята Божия отношенията на света към мен не ме трогват. Може би вече мога да контролирам чувствата си.

Има една "медитация", която е отчасти и "коцентрация". Тя се състои в това да уловиш и чуеш всички възможни звуци, които те заобикалят а очите едновременно с това да "обхванат" целия диапазон на "виждането". Така се обръща внимание и на периферното зрение. Разбира се медитацията може да се изпълнява навсякъде, като много ефективана е точно като вървиш. Отправна точка е нещо като "фокус" върху ръцете. Тази медитация претоварва съзнанието. Огромната информация която приемат сетивата, кара мозъкът да активира целия си наличен потенциал за да може да я обработи. И в един момент активира в този процес на обработка, дори енергията изразходвана преди това за мислене. Така мислите спират и се достига състояние на "тишина".

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...45&start=45

Момче върви и учи с любов и вярвай в собствените си сили. Всички други са второстепенни герои в твоя живот а ти си силата в него.

Хората се чувстват кофти, когато ги наречеш "болни". Това на мен ми звучи все едно има "опасност" за тях, и едва ли не са "опасни" за другите. Здрави хора, които имат нужда за съвет при решаване на някой "проблем" е правилен подход за мен. Естествено, че това е мой критерий при кой психотерапевт да отида.

Според мен Селсал наистина играе роля. Избрал е да играе Христос пред фарисеите (на неколко пъти прави аналогии с това даже). Опитал да си намери предпоставки за да го направи. От последния пост се вижда примерно, че наистина има хора, които са приели за себе си, че добре разбират словото Божие. В тех е и власта принадлежаща на това място. Игрите се играят от малки деца. Но има и послание "станете като децата". Според Учителя човек е необходимо да чувства радост и любов докато играе. Та искам да го питам Селсал, чувства ли радостта докато играе Христос? Че струва ми се "фарисеите" не са много щастливи. Също Селсал, от любов към тях, би ли замълчал? Виж, Орлин си каза какво му причиняваш. Забелязвам една тенденция обаче. Поговори се от време на време за нещо и изведнъж някой види у друг човек дявола. Даже си спомням, че и самия Селсал видя в Кристиян дявола в темата за Юда (наистина може силно да греша). Но за себе си твърдя, че точно тази мисъл ме накара да пиша в тази тема. И така, за тези които виждат дявола, да си набутам темичката в която съм хвърлил много труд: http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=48346 В нея няма никаква случайност. Там има цитати от думи на Учителя, както и думи на св.Иван Рилски. И това е защото съм си говорил и с двамата лично. И със Бог съм си говорил също, а пък Летачите си ги виждам. Цитатчето от книгата на Пиер Дако за малкия Жан е пуснато, защото видях крокодила до една чешма докато бях малък. Изобщо много луд съм, дори и за психолозите ама ми се струва, че много ви обичам. Но вие сте слепи да го видите, може би.

Не, Селсал, не пита това и ти го е казал много добре в следващия си пост. Но ти отново не си го разбрал. Аз не бих те поставила в кула, а в блато, В блатото на твоите мисли и разсъждения. Ти си затънал толкова дълбоко в тях, че който и каквото и да ти каже, не можеш да излезеш. Мислиш много задълбочено, но и много праволинейно и заблудено....и затова затъваш все по-вече и все по-малко разбираш какво ти се говори. Ако можеш някак си да се освободиш от себе си и да се погледнеш отстрани....ако можеш поне за малко да се опиташ да мислиш обратното на мислите ти досега....ако можеш поне за секунда да си представиш, че може и да не си винаги неприлично прав................. Ролята на Селсал всъщност е много положителна. Той кара модераторите да изпитат определени чувства, когато някой ги "подцени", че не са "достатъчно добри". А ти си тази, която иска да го промени, защото не е удобен за възприятията ти, може би. Караш го да се усъмни в мотивите си, като че ли. Да се разколебае. Да стане такъв, какъвто искаш да го виждаш, може би. На мен Селсал не ми пречи такъв, какъвто е. Не изпитвам нужда да го променям. Той помага на някой за дребнички осъзнавания, може би. А ако ти не искаш да го променяш, възможно е да ти бъде полезен също. Ти не си като него. Ти си по-добра. Вътрешна стабилност дава това, може би.

Аз съм се срещал лично с Учителя. Когато с вас се срещна лично, покани ли ви да му "чистите къщата"? Всеки носи божествената светлина. Като кажеш "ако има по-добри", това за мен е подводен камък. Все едно някой се мисли за по-добър от теб когато обърне внимание на думите ти. Всъщност вие сте "най-добри", може би. Но независимо от добрата работа, която вършите, тя е свързана с вътрешното осъждане на хората. "Не съдете за да не бъдете съдени" е изрекъл Христа. Сякаш не го знаете и се възмущавате за отношението на хората към вас. Нима не осъзнавте , че всяка редакция на словата им все едно им казва "Не сте достатъчно добри". А пък те може би се борат за това. " ... Обичам всички по земята, че с тях дойдох на този свят и те са мои, звездни братя – ведно сърцата ни трептят... " “Не върви пред мен, защото не зная дали мога да те следвам, не върви след мен, защото не съм сигурен, че мога да те водя, но застани до мен и бъди мой приятел!” Възможно е да си играете на "по-добри" и "кой какво заслужава". Но това няма нищо общо с работата ви на модератори. Има общо с вътрешното усещане на нещата.

Хубава приказка, мвм Да, експеримент има, но той не включва късане на глави. Има една хубава поговорка, която тук ще перефразирам - дай им свобода на словото и им гледай сеира. Свобода на словото означава човек свободно да изразява мнението си - не да го налага над другите. Свобода на словото означава да кажеш "Аз мисля така", а не "Вие мислите грешно". Да си представим, че отида да гости на Селсал/Силвия/Еди-кой-си. Вляза с кални обувки и се разходя по скъпите килими. Настаня се на масата и започна да критикувам храната, с която е решил да ме посрещне - но защо ми предлагаш ягоди, аз имам алергия, накърняваш ми свободата да бъда здрав! Домакинът ми предлага класическа музика, а аз я изключвам демонстративно и си пускам чалга - защото аз имам свободата да слушам музиката, която ми харесва! А тези грозни картини по стените какви са - мразя този цвят, дошла съм ти на гости, пък ти ме тормозиш с неприятни гледки! Уау, и котка, ама тя пуска косми! И така нататък... Ами, въпросът е един - колко дълго време ще ме изтърпи Селсал/Силвия/Еди-кой-си? Та, целта на тази тема е хората да бъдат оставени да погостуват свободно - да си кажат това, което им тежи. Да си направят автопортрет, така да се каже. Ето тук става ясно за какво иде реч. Онази тънка граница, за която говорихме с Бий - мисля, че е доста забележима в последните десетина мнения. Агресията към света поражда агресия в ответен отговор. Подобното привлича подобно. Убедена съм, че човек, който има "проблеми със свободата на изказа" на едно място, в случая този форум, има същите проблеми навсякъде, и в други виртуални общества, и в реалния свят - защото светът е само огледало на нас самите. Този форум не е центърът на света, още по-малко има претенциите да е център на свободното слово. Това е място, където последователите на Учителя могат да общуват помужду си. Не е затворено общество. Не е и задължително. Който не се чувства съпричастен, е свободен да намери своето място под Слънцето. Който смята, че има велики идеи, които не се дооценяват тук, може да си закупи домейн, хостинг, да си направи собствен сайт и да пише, да пише, да пише... Свободата му е гарантирана. Но да, има един проблем - а кой ще чете? Учителя мене сам ме покани да дойда тука. И съм ви благодарен за гостоприемството.

Произнесенто слово е чуто от когото трябва. Който не иска да го чува си намира начин да си запушва ушите. За себе си имам неща, които съм осмислял години. И са изглеждали по съвсем различен начин от тогава когато съм ги чул за първи път. Не упреквам администраторите, че са ми трили думите. Но ако ми казват по какъв начин да изразявам мислите си, това е все едно да ме карат да изгубя собствената си индувидуалност. По-добре да трият щом не е достатъчно добро словото ми за тях. И да не ми пускат постовете, които вече съм написал. Не им вменявам вина. Ако си вменяват сами, това си е техен личен избор. Не очаквам същото отношение от тях.

Гузен е човек, който чувства вина за това, което е направил. Поне за мен. Ако не се чувства виновен, тогава възможно е някой да се опита да му вмени вина (Който иска гузния да избяга). А ако не му се бяга, възможно е да бъде изгонен. Но това е, разчесване на езика , може би. Който си е гузен, да си бяга. Свободен е , не само в словото.

Kогато започнеш да говориш за себе си и единствено за себе си, а пък хората започнат да смятат, че ги критикуваш, тогава се разбира разликата между мнението и оценката. "Не приемай нищо лично", казва Толтекската книга на мъдростта. Склонен съм да се съглася. Тогава, когато аз си говоря за мен, другите защо се чувстват критикувани?

Истина е. И в още един вариант: http://www.youtube.com/watch?v=9yDqsFFA2lU...feature=related

Моля. И аз благодаря.

http://www.senseofbulgaria.org/index_real.php

Сдобих се с желанието да те попитам, дали смяташ себе си за духовно извисен? Отговорът на подобен въпрос не може да бъде даден с "да" или пък с "не". Предпочитам да се сравнявам с тези, които са "по-извисени" от мене. Така не губя от погледа си целта, която се стремя да постигна. Някой сигурно ще изтълкува думите ми в смисъл, че се опитвам да избягам от това, което съм - че отричам себе си. Такова тълкувание няма да отговаря на истината. Наистина, думите ти могат да се тълкуват по много начини. Както и на всеки друг. Мога да ти кажа как тълкувам вариантно твоите: Да се сравняваш с тези, които са "по-извисени" е възможно да означава, че нещо постоянно не ти достига. А целта означава, че си имаш представи за "съвършенството" и "извисеността". Т.е. стремиш се към целта, защото не си я достигнал, напъваш се да бъдеш нещо, което не си. НО "такова тълкуване няма да отговаря на истината". Добре, няма нужда да ми отговаряш, дали самия си извисен. Кажи ми смяташ ли, че съм "по-извисен" от теб или не?

Сдобих се с желанието да те попитам, дали смяташ себе си за духовно извисен?

Търпението за мен се състои в това да осъзнаваш нещата, които не можеш да промениш. Т.е. знаеш какви искаш да бъдат, даваш най-доброто от себе си за да ги "направиш" такива, но им даваш свободата да бъдат каквито си поискаш. Приемаш ги. Едновременно работиш с тях и осъзнаваш "безмислието" на труда си. И не се самосъжаляваш за това. Защото за да се самосъжаляваш означава да сметнеш че си безсилен. А творческата Божия сила си е у всеки. Защото сме синове божии. И нещата си се променят от "само себе си", когато Бог реши. А той винаги прави най-доброто, което е истински необходимо.

http://vbox7.com/play:9cbee0db

МАГАРЕ И БОГОМОЛЦИ Едно магаренце вървеше посред голям един пазар и мъкнеше в дисаги тежки, икони, кръстове и мощи, черковнослужителски товар... Пред него сума богомолци припадаха на колене... И мислеше, горкото муле, че тази чест за него беше, и почна гордо да реве- и взе да рита, да подскача, да се търкаля из калта... Но няколко дебели сопи му дадоха да разумее кому се кланяше света... Стоян Михайловски Прочитането евентуално помага за възпирането на егоистичната жажда за лична самоизява (осъзната или неосъзната). Т.е. това е личен поздрав от мен за мен.