mecholari

Световната книга Светът-отворена е книга, и всякой може да успее по нещо в нея да прочита и нещичко да разумее. Но онзи пълно я разбира, онзи мъдрец и тайновед, неявни знаци който вижда вред, гдето спира своя глед... Не стига само да прочиташ- и слепий знае да чете: учи се думи да откриваш между самите редове... Чети наопъко в сърцата; избръщай буквите, рови;- търси онуй, което бяга, от голий поглед се бои... И с пръст похващай всяко дело, пред всяка съвест турай свещ;- търси срама на всяко чело и сянката зад всяка вещ... Стоян Михайловски

Вярвам в картите таро. Ето каква карта ми се падна днес. Карта Таро на деня - 29.05.2008 ИМПЕРАТОРЪТ Днес имате възможност да положите стабилни основи на някаква дейност или отношения, да наложите волята или просто думата си, които тежат на мястото си. Светът може да ви изглежда стабилен и подреден, но и твърде скован и догматичен. Може да проявите или да се сблъскате с праволинейност, но и със закостенялост, с диктаторско отношение както от своя страна, така и от страна на околните.

В душата на изстрадало дете кога пророни се сълза, тогава плаче цялото небе и дъжд се лее над света. Светът прелива в суета а "Аз съм по-добър!" е смисъл. С въздишка на изстрадало дете човек калта си e избрисал... Душата на изстрадало дете е извор с тъмна орисия и няма риба с хлипове зове: "Господи, прости на тия!". :::::::::::::::::::::::::::::::::::::::: Когато слънцето погали любовно златните коси и бисер с цвят на теменужки блести от детските очи, ръцете жадни за прегръдка широко, нежно отвори, и детската милувка със свята радост приеми. Вдигни в ръцете си високо бъдещето дадено от Бога, с усмивка най-широка издумай "Да обичам мога!".

Възможно е да се похвалиш пред себе си, че си изкачил Еверест и пред никой не си се похвалил. Суетата за мен се състои в чувството, че винаги има нещо с което си по-добър от другите.

Ako взема изреченията, на които си обърнала внимание в цитата, първото е ясно, каза ми, че нищо не разбирам. А за „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“, възможно е за момент вътрешно да си помислила „Абе, нищо не става от тебе”. Иначе не знам защо би избрала това изречение. Та искам да те питам, дали си го помислила? Но всъщност аз не виждам нищо лошо в това, просто за момент си помислила , че си нещо повече от мен. Така, че смятам тези думи не са били излишни :„Да, такава си, не си "ограничена", разбираш по-добре от мен нещата. По-добра си от мен. Извисила си се над глупостта.” . Възможно е да се досещам, че има такъв момент у хората, когато се сблъскат с моето неразбиране. Лично обаче се чудя защо ако съществува го крият. Какви са мотивите да бъдеш(да не бъдеш) искрен? Възможно е да е една игра на тайнственост, когато изграждаш образът за себе си пред хората. Това е нещо като „чакай мъничко да опозная другите за да мога да си избера каква роля да играя пред тях”. След това започва „аз съм това, аз съм онова” и има един стремеж на „доказване” на образа пред хората и пред себе си. Това е нещо като да искаш хората да ти вярват, че си това. Но ако прочитайки последното изречение някой ми каже „Аз не съм такъв”, „това не е вярно”, за мен е възможно да опитва да докаже някакъв образ за себе си , защото в „не съм” се включва „съм”. Та в разкриването на образа има известна степен на тайнственост на това, което си. Защото хората сами ми споделят, че се държат различно в зависимост от това пред кой стоят. Това е нещо като да си имаш маска за различен случай. Като да преценяваш хората на „умни” и „глупави”, ”добри и лоши”, „честни” и „лицемерни” и т.н. Т.е. мозъкът постоянно преценява, анализира, сравнява и накрая избира коя маска да си сложи. Зад моите маски стои мотивът, че искам да бъда харесан... Това е нещо като да се впишеш в обществото, защото човек не живее сам, а пък в обществото получава различно „отношение” ако те „харесват” и ако не те „харесват”. Така, че възможно е ако си „умен” да бъдеш харесван, ако ли не си „глупак” и е възможно да ти бъде отказано харесването. И е възможно хората да започват да се стренят да бъдат умни, даже и аз съм го правил, „да се преструвам”, но дойде един момент, когато осъзнах че съм си глупак. Може би „осъзнах”, че не мога да се харесам на хората, и единствено аз да си се харесам е важното. Това е нещо като да се обикнеш такъв какъвто си. Но за образите за себе си , изградих си една теория. Осъзнавайки, че са фалшиви, хората чувстват необходимостта да ги „доказват”. И много от тях реагират остро, когато им кажеш нещо неотговарящо на техният образ за себе си, който им се върти в главата. Започват да ти казват, че си сляп глупак. Но знаейки това, започнах на хората да повтарям думите им , които сами са изрекли за себе си. Но ми се стори, че повечето пак се разтройват. Защо? Ясно ми е, че на мен така ми се струва, защото съм глупав, но ако те вътрешно „наистина” се разтройват защо е така? Дали не си вярват достатъно? Защото само ако не си вярваш достатъчно е възможно да се разстроиш( „Блажени са вярващите”). Иначе защо ще ти пука някой какво ще ти говори за теб? Та тука с Орлин в тая тема си поговорихме и той ми казваше „Аз съм това, аз съм онова” и аз се съгласявах с него доверявайки му се. Но не знам какви чувства му носеха думите ми, нали съм глупав. А пък той не ми каза. Не е длъжен а и глупаците няма да го разберат. Излишно е. А след това аз казах какво мисля за себе си и не се съгласиха с мен. Съгласявах се и му се доверявах на Орлин, а образът който имам за себе си беше подритнат. Нещо като да е фалшив и аз да съм лъжец. Та чудя се, имам ли нужда от игра на образи? Но моите постове беха изтрити, защото може би нямаше никаква истина у тях. Поне 5-10% истина да имаше и тема за размисъл. Да мушна образа, който ми „приляга” сега: ............................ Цитат(Ина Трифонова @ May 4 2008, 16:18) Никакво спокойствие няма в твоите думи ,освен огромна доза раздразнение /от духовните успехи на другите /и липса на собствен път . Дори липса на собствена градивна философия . Може би оттам идва негативизма ти ? Никой не иска от теб да бъдеш "гуру" или духовен учител /макар че аз вярвам в това ,че всеки човек има и това заложено в себе си/ ,а просто да не бъдеш "вреден " за останалите с негативната си енергия и липса на вътрешно спокойствие . ........................... И понеже съм изследовател да потърся изворът на това твърдение, уповавайки се на мъглата в съзнанието ми сестрицата на глупостта. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showuser=2575 „Орлин Баев Инка е изключите� �но момиче - съчетава красота, интелекта и творчески� � си полет с ясното небе на чистата си душа! 26 Apr 2007 - 15:02”." И ако взема думите на Учителя „Не се минава много време, срещате друг, който ви казва, че сте даровит човек, че ви чака светло бъдеще, че от вас ще излезе нещо хубаво и т.н. Това са думи, които ангелите говорят. Слушайте тия думи, защото те подигат човешкия дух.”. Ако взема тези думи ,Орлин е ангел за Инка. А аз си говоря с ангела й и повтарям думите, които сам е изрекъл за себе си. А за Инка това са заяждания и нападки... Тя е чела Учителя и знае, че „Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателни сили в природата”. Да Учителя е прав. Кой е отчаян и обезсърчен обаче се питам? Това нещо като да си „негативно” настроен ли е? Тука искам също да попитам , къде съм казал, че от някого нищо няма да излезе? „Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“”. Но постовете ми ги няма. Удобно е за някого да вижда в мене дявола може би. Тази роля ми приляга. НО ако хората смятат, че имат по-вярна преценка от самия мен, възможно е да са си помислили, че са нещо повече от мен. Ето какво е казал учителя в същата лекция: ” Не се заблуждавайте, да мислите за себе си, че сте нещо по-особено от другите. Всички ще бъдете затваряни в килера, дето ще ви налагат на общо основание. Като се намери в затвора, човек обикаля от едната стена до другата, сърди се, вика, блъска, иска да му отворят. После, търси ключа, сам да си отвори, но ключът е скрит, не може да го намери. Така минават 2–3 дена. Той ходи с наведена глава, неразположен, не дава да го пипне някой, да му каже дума. Най-после, като огладнее, той поглежда през ключалката, да види, не минава ли някой пред вратата му. Щом чуе стъпки, веднага започва да се моли, да иска извинение за погрешката си. Той казва: „Моля ви се, освободете ме, съзнах вече погрешката си, ще се изправя“. Като чуят, че се моли, че иска извинение, веднага дохожда някой да го освободи.” „Като ученици, вие трябва да се стремите към правата мисъл. Какво става отвън, това да не ви смущава. Това, което съди човек, е специфично състояние. То не е естествена проява на човека.” Ще кажете: „Достатъчно е човек да си въобрази, че има огън в огнището, и ще се стопли“. Не, с въображение само нещата не стават. Светът е пълен с въображаеми неща. На всяка стъпка срещате въображаеми поети, писатели, музиканти, художници, учени, философи, християни. Ще дойде някой да ви пита, вярвате ли, че той е християнин, или не вярвате. Няма защо да отговаряте на този въпрос. Достатъчно е да видите гори ли свещта на този човек и каква светлина издава. Светлината подразбира знание. Който знае нещата, той има светлина, той мисли право. Щом мисли право, той вярва във всичко, което Бог е направил и продължава да прави. Какво може човек да направи, какво знае и какви възможности крие в себе си, това всеки знае. Щом го знае, той вярва. Не, това още не е истинска вяра. Истинската вяра се проявява в областта на безграничното, незнайното. И Христос замина преждевременно, затова се моли, ако е възможно, да Го отмине тази чаша. Евреите искаха Христос да умре. Те казваха: „Да изгасим тази свещ!“ За евреите Христос беше голяма запалена свещ, която осветяваше делата им. Като не искаха да знаят хората какво правят, те хванаха Христа и Го предадоха на смърт, за да изгасне запалената свещ, която Той носеше. Наистина, докато има един човек, който е буден, престъпления не се вършат. ........... Моля простете ми за това, че съм глупак и шизофренично Учителя ми „говори”. Опитвам се да го разбирам пък той и ми „помага”. След деня, когато ми изтриха постовете от дадената лекция беше ценната мисъл за деня. До колкото мога ви разбирам свещичките.

В напуканите устни на старица, намерих глъдка отчаяние. Обреченост на бивша птица, очи препълнени в страдание. „Защо живях, защо се смях, защо се борих? Защо ридах, защо не спрях, защо с живота спорех?..” Бездънна яма на отворени зеници, напират от дълбокото сълзици...

Всъщност, аз не виждам в тебе дявола. Според цитата би трябвало да съм обиден, обезсърчен, отчаян. Това е "лакмуса" да познаеш, че ти говори дявола. Пък ти не ми носиш тези емоции. Цитата е свързан много дълбоко с темата, но ми трябва повече време да ти опиша как. Затова ако ти е интересно ще прочетеш след като намеря време да пиша.

Къде какво съм била казала? Такова нещо не помня да съм ти казвала, ПП. Чакай, че се притесних, но на тебе това не съм казвала, нито на някой друг от форума? Защото аз не мисля, че хората носят отрицателна енергия и не бих използвала такъв израз. Би ли се доуточнил, плиййз Всъщност, не искам да се притесняваш. Не всичко, което съм написал се отнася само за теб. Когато пиша в една тема, прочитам всички постове в нея защото те са повод за размисъл поне за мен. В цялата тема има някаква логическа последователност, постовете са свързани. Естествено в тази вече логиката е "осакатена", разрушена е от някого, който не вижда смисъл да се замисля. Та струва ми се, че за ето този пост ме питаш: Та аз обичам да се замислям, и примерно сега може да си помисля, че не четеш всичко в темата. А след като изяснихме това, което искаше, би ли се върнала на въпроса от предишния ми пост. Как реши, че те отъждествявам с дявола?

Интересно ми е как логически стигна до това твърдение, че те отъждествявам с дявола. Защото можеше да предположиш, че сам се отъждествявам с него. Аз казах, че се чувствам глупав, а според цитата когато попадне човек в ръцете на дявола , тогава става глупав. Освен това, може би не си прочела темата внимателно. В един от постовете в нея ми се каза, че с отрицателната си енергия преча на другите. Това е нещо като да съм станал "проводник на отрицателни сили в природата". Та бих те "изслушал" с интерес.

............................. "За пример, ще ви срещне някой и ще ви каже, че нямате никакво разбиране. Вие можете веднага да се обидите. Обаче ако помислите малко, ще си кажете: „Аз съм ученик и трябва да мисля право“. Какво означават думите „ти нямаш никакво разбиране“? Направете превод на тия думи. Този човек иска да ви каже, че не разбирате нещата, както той ги разбира. Това е вярно, но и той не разбира нещата като тебе. Следователно ще кажеш на този човек: „Прав си. Колкото си мъдър ти, толкова съм мъдър и аз; колкото си глупав ти, толкова съм глупав и аз“. В един случай човек може да бъде мъдър, а в друг – глупав. Коя е причината, човек да бъде някога мъдър, а някога – глупав? Когато попадне в ръцете на дявола, човек става глупав. Когато попадне в ръцете на Бога, той става мъдър. Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“ Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са на дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателни сили в природата. Не се минава много време, срещате друг, който ви казва, че сте даровит човек, че ви чака светло бъдеще, че от вас ще излезе нещо хубаво и т.н. Това са думи, които ангелите говорят. Слушайте тия думи, защото те подигат човешкия дух. За предпочитане е, ако сте жаден, да срещнете човек, който може да ви даде вода, отколкото да срещнете такъв, който не е готов да ви даде капка вода." ................................................. източник: Права мисъл, ООК, 1.10.1930 г

Всъщност, аз обичам много себе си. И ти благодаря за предложението да се променя.

А на мен ми прави впечатление, че не правиш разлика между минало и сегашно време. Всъщност, не жертва а хищник. Темата е свързана с понятието жестокост, Силве. Това е нещо като да подгониш двама трима човека, които преди това са те пребили и да ги гониш със счупена бутилка в ръката, желаейки да ги убиеш. А те добре, че могат бързо да избягат, спасявайки се в страх... Може би предпочиташ да не "бягам" от себе си така. Е моли се тогава другите да бягат бързо, ако си "добра".

Да показваш само добрата страна от същността си е като някаква маска. Затова искам да благодаря за споделеното от Latina. Осъзнавайки на какво си способен, започваш да правиш някои неща заради другите, поставяш тях пред себе си. Всъщност, мислейки за тяхното добро ставаш "добър", спасявайки ги от себе си. Това не е нещо като да си играеш на добър "вижте ме колко съм добър, бъдете като мен", и да започнеш да ги "съветваш", да бъдат добри колкото теб. Да спасяваш другите от себе си за мен е израз на дълбоко вкоренената в сърцето Божествена любов. Колкото до прошката сугестирал съм следния текст: "Прощавам ти за това, че не си бил такъв, какъвто аз съм искал да бъдеш. Прощавам ти и те освобождавам." Това е нещо като да дадеш правото на хората да бъдат каквито си поискат, а ти да сключиш договор в сърцето си приемайки ги да се въздържаш да ги нараняваш. Текста е от книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си". Сугестията помага да простиш и на себе си, защото възможно е да си имаш "култове на съвършенство", на които да не може да отговориш.

http://www.vbox7.com/play:2b23f741

Христос и учителя са казали и други неща. ................ ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ Глава 16 33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света. ................. Ако скръбта е страдание, а в света имаме скръб (страдание), възможно е това, че Христос е победил света да означава, че е победил скръбта (страданието). А посланието му е „Дерзайте”, т.е. възможно е да иска от нас и ние да я победим. А тази лекция на Учителя ми се струва, че има връзка с темата: http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=150 Колкото до мен, не изпитвам необходимост да страдам. Това ми носи „болка” а обичайки себе си не обичам да ме боли.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=48346

От доста време се замислям за понятията , които са вложени в думите. За мен думите са своеобразни символи, които човешката фантазия превръща в "реалност". Затова много внимавам за думите, които употребявам. Наскоро се запознах с човек, който ми каза , че може да улавя емоциите ми скрити зад собствените ми думи. Аз нямам такива претенции за другите хора ,но усещам собствената си емоционалност. Своеобразен символизъм са подписите, които използваме или да кажем "личното ни резюме". Те изразяват отчасти вътрешната ни емоционалност. А да кажем за емотиконите -уловената емоционалност и у "другите"(за който го може). Въпроса ми към вас е: какви мисли и емоции възникват от прочитането на следните думи, и виждането на тези емотикони: "Лично резюме То сякаш беше впримчено в мрежата на голямо невидимо огнено кълбо . Златните точици с бял отблясък се разтелиха върху тялото ми , бавно и всепоглъщащо изтръгнаха всички сили от него"

Ценна мисъл за деня: Пред този, който не е ограничен в себе си, формите на нещата се разкриват такива, каквито са. Той се движи като вода, отразява като огледало, откликва като ехо. Лекотата му го прави почти незабележим. Спокоен като чисто езеро, той е хармоничен в своите отношения с околните и остава такъв при печалби и загуби. Не предшества другите, а вместо това ги следва. (Чуан Дзъ) Струва ми се, че се отразих в теб.

А на мен ми се струва, че хората си търсят постоянно причина, която ги кара да се чувстват "по-добри" от другите. Това е игра на техния егоизъм. Един се крие зад дипломите и "висшата си математика", друг зад "безплатната си любов", трети, че знае как да постъпи "по-правилно" в дадена ситуация, или пък е "над безмислените спорове", но на мен ми се "привижда", че зад всичко това стои мотива "аз съм по-добър от Вас". И в "победата" и в "благородното отстъпление" всеки рекламира собствената си философия и "знае", че ако всички бяха такива, света щеше да е "по-добър". И това го осъзнах, защото сам ги "играех" игрите и понякога все още ги играя, но усещам, че те не ми носят нищо хубаво. Напрегнато търсейки "доказателства" за "добрината си" усещам, че губя спокойствието си. А ми е толкова хубаво да го имам. Това не е като тежеста да "лекувам" хората, да бъда Петър Дънов или Иисус Христос. Или пък да "преподавам" като на първолаци. Ако можех щях да им подаря "спокойствие" за да го опитат. Но не мога. Сами ще си го заслужат, когато спрът да бъдат "по-добри". А сега можете да кажете, че аз се крия зад спокойствието си. Ами давам ви да го опитате...

Нима смяташ, че изкривената ми представа за реалността се опитва да се наложи? Предположението което изказваш, че нямам лично спокойствие само ми показва, че правиш прекалено много предположения. Всъщност, отчитам факта, че досега не си ми задал нито един въпрос. "Виждаш" ме като развълнуван егоист, копнеещ да покаже колко е прав. Смяташ, че имам нужда от това. Свързвам го с термина: "Когнитивен филтър – фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти." Сигурен съм, че си с нагласата, че в момента ми правиш голямо добро. Само един въпрос ме интересува: Защо ги вярваш тия неща? Аз имам едно нескопосано обяснение: за да вярваш, че ми липсва спокойствие, усещаш отсъствието на собственото си. Или искаш да кажеш, че знаеш по-добре от мен какво чувствам аз? Това е нещо като да си мислиш, че си по-добър от мен? Нещо като его ли е това? Мога, да ти кажа, че не знам как се чувстваш. Милостив или търсещ милост, защото думите ми те "нараняват"? Ти си знаеш най-добре.

В момента се занимавам с усвояването на терминологията на „конигтивно-поведенческия психоанализ” и асоциирам с илюзорната действителност , която личният ми филтър успява да пропусне. Свързвам го с: „Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене.” Поведението на лицето, оказващо контрол, да кажем через изтриване на постове го свързвам със „Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи.” Евентуалната мотивация е: „Първо впечатление – тенденцията да се разчита в преценката повече на първоначалните впечатления и наблюдения, отколкото на последващите.” „Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.” Както и: „Отхвърляне на вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност.”

Прочитайки притчата за Сократ, и съгласявайки се с посланието, което ми се „привидя” там , установих, че притежвам отклонението „Справедлив свят”– „вярването, че всичко в света е справедливо и затова всеки получава заслуженото си”. Но това означава ли, че „трябва” за да бъда „нормален”(без отклонения), да променям нещо у себе си? Защото прочетох какво означава „трябва”- „ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Психологът Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна властност – перфекционизъм”. Т.е. „трябва” ли да променям собствените си правила за да бъда „нормален”? Защото ако съм доволен от това, което съм, е възможно да означава, че страдам от отклонението „Одобрение на собствения избор” – „спомен, че избраните опции са били по-добри от отхвърлените”.

за всички практикуващи: http://mbox6.com/video/sharing/clips/47838/clip.html

Форума е специфичен и е изграден около личността на учителя Петър Дънов, и затова ще цитирам едни негови думи: ""Някой ти казва: „Груб си, недодялано дърво си ти!“ Какъв превод ще направиш на тези думи? Ако си груб, кое е противоположното на грубостта? Груб, значи силен, як си в живота. – Твърд си. – Кое качество е противоположно на твърдостта? – Мекотата. – Кое е мекото в живота? Направете превод на тази дума. Когато се домогнете до едно реално знание, то постоянно ще расте, а с него заедно и светът ще се разширява пред вас. Реалното знание увеличава светлината на човека. Намираме се в един тъмен салон, нищо не се вижда. Един говори за Любов, друг говори за Мъдрост, трети – за Истина и т.н. Въпреки това, салонът е все още тъмен, нищо не се вижда. Едно дете се явява и извиква: „Хей, бре-е!“ – и запалва клечка кибрит. Кой е умният в случая? Ако една дума, изказана от тебе, може да запали кибритената клечка, тя носи разумност и светлина. Ако произнесеш думата „хляб“, и тя не запали кибритената клечка, всички останали думи са безсмислени за тебе, те нямат запалка. Търпението е запалката на нашия живот. – „Любовта не е ли запалка?“ – Тя не е запалка, защото не е наше качество. Любовта е качество на Бога. Човек се отличава с търпение. Ако си търпелив, можеш да мислиш, всичко можеш да постигнеш. Нямаш ли търпение, ще имаш особено разбиране за живота. Ще искаш той да се сложи така, както ти мислиш. Ние искаме всички да ни обичат, да управляваме, да заповядваме. Какво сме направили за хората? – Нищо особено. – Какво са направили другите хора? – Ти гледай какви са твоите отношения към Бога, не мисли за отношенията на другите. Гледай какви са твоите отношения към хората, не мисли за техните отношения къв тебе. Това е второстепенно. Ако техните отношения към тебе са неправилни, гледай твоите отношения към тях да бъдат правилни. Щом твоите отношения са правилни, ти ще разсъждаваш правилно. Тогава ти ще бъдеш търпелив. Ако си нетърпелив, и отношенията на хората към тебе ще бъдат неправилни. Важно е да имаш правилни отношения към Бога. Така, ако аз имам отношения и към духовния свят, и към всички разумни хора, какво може да ме смущава в света?" http://triangle.bg/books/1930-09-21-05.199...1-03-01-05.html

Всъщност, реакцията ти ми показва колко дълбоко табу е човешката психика за теб. Един психолог, психиатър или психотерапевт би трябвало да няма въпроси върху които да не се е замислял , ако иска да си върши добре работата. Интересно ми е също с каква лекота се говори са убийство или самоубийство, а за въздух изкаран от определено място от организма е прието за вулгарно. Цинично е само пред президента и всякакви хора, които са "специални". Пред тях е силно осъдително...