mecholari

Mога да кажа само, че в "Исра" (Нощните пътувания на пророка Моххамад), Иисус (Иса) е описан с червеникав тен. Тогава Мухаммад (с.а.с.) видял двама много красиви мъже, седящи на трон, направен от рубини. Той попитал: „Кои са тези?” Джибрил казал: „Те са твои роднини: Яхя (Йоан) и Иса (Исус).” Иса (Исус) имал червеникав тен, като че е излязъл от банята. "И Иса (Исус) казал: „Хвала на Аллах, който ме изпрати като Слово от Него, научи ме на Тората и Евангелието, направи да лекувам глухите, немите, и слепите, направи да съживявам мъртвите с Неговото позволение и ме подкрепи с Джибрил и всички Свои ангели.” http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%BD Ами червено- "Аз съм и пътят, и истината ,и животът"

Смятам да ви разкажа и аз една вълшебна приказка. Все пак в заглавието на темата ги има думите "магия-теории и практика". Понеже повечето имат претенциите, че са добре запознати с ученията, и хващат тънките разлики това за мен е радващо и означава, че харесват пътя по който вървят и не смятам да ви говоря за това. Искам да им споделя колко много обичам баба ми, която отдавна не е между живите. Като бях малък ми разказваше вълшебните приказки, споменати в статиите на Мавров и за мене най-хубавите моменти бяха, когато прекарвахме времето си заедно. Израстнах пред очите й, и направих много грешки в живота, но не преставах да чувствам любовта й към мен. Всъщност, каквото и да направех тя си ме обичаше. Много често плача от благодарност заради това. И това е най-голямата магия, която съм усетил у живота-тази жена ме накара да я обикна така силно, че сякаш все по-силно. А хората могат да си играят на магии и практики, да танцуват тансегрити или паневритмия, на "специалното място", в "специалното време", могат да сънуват осъзнато, да спират света или пътуват в други светове, но за мен магьосници ще станат тогава, когато накарат някой да ги обича така, както аз обичам баба ми. И дядо ми много я обичаше и понеже името й е Роза ,й садеше розови храсти в двора. А тя като почина, набързо се разболя и се гътна по нея. За тех написах едно стихотворение, което занапред ще стои на некролога им: И малка роза , късче красота пред къщата във двора насадих. Подарена от човешка доброта, по-хубава от всеки стих. Светлината що разкъсва мрака и ражда утринната благост, пречупи се във капчица роса, погали цветето със радост. И птичи хор във миг възпя, картината божествено красива, че цветенцето бе душа на чудна самодива. А импулса да го напиша ми го даде една добра душа, която ми подари една роза. "Аз знам, че съм грешен, но има един, който ме обича" (Петър Дънов) Прави ми впечатление също, че Дънов не злоупотребява със словото, така както е препоръчано в Толтекската книга на мъдростта.

И няколко линка за статии, какво всъщност представляват българите: http://www.iskri.net/statii.html Статии на Мавров http://www.vbox7.com/play:897cbb0f Ванга www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=42 Geo Из принципи и идейна основа на българско кемпо: Съчетането на “трите елемента на борба” /”мек” , “твърд”, “обединяващ”/ създава неподозирани възможности и условия за тактико �“ стратегическо мислене и рационално развитие на двубоя. То се проявява в атмосферата на взаимно уважение, личен контакт и добра воля. Пълноценният живот ,а още повече оцеляването в момент на екстремална ситуация , са невъзможни без умението на боеца от Българско кемпо да бъде максимално концентриран, за да постигне необходимото психологическо състояние. Във връзка с това , той пренася съзнанието си в точката на обединение, където изчезва феномена протичащо време и се обединяват световете. За славянските народи огненият център на единство е сърцето, за разлика от системата на подготовка на бойците от страните на �”алечния изток, където за такъв център се приема “тандема”, намиращ се на 2-3см под пъпа. ............... Последното също е спиране на света. И всъщност, не ми се превъзнася Кастанеда. Въпреки, че много ми е помогнал.

Самотата, невестата тиха във сърцето с любов покани. Покани я и никой не питай и се радвай на себе си ти. И не слушай коварните думи на хората с поглед в теб вперен, които разтягат лукуми, колко смирен си, или пък наперен. Тишината, сестрицата верна тогава с любов прегърни. Скрита в думите омразата черна с тиха стъпка, в мълчание спри. И не слушай ти упрека нервен на света, че си черна овца. Да бъдеш на себе си верен избери си за своя съдба. И тогава ще литнеш свободен и обичан от твойта сестра, и дори от невестата воден пред света не ще скършиш снага. И изворът вечен на сила със любов ще умива света, с лекота красота сътворила ще рисува твойта душа.

Източник: http://www.psychology.dir.bg Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и да се стремим към другия полюс (доброто), според представите за добро и зло, които имаме. Те се формират у нас под влияние на философските и морални възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата. И всеки път, когато вследствие на това възпитание си кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин …)”, то ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност – “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. Може още да се каже и “Ти си лош, неграмотен, лъжец … “ В психологията това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението. Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм…” поражда и преценка - “Аз трябва да бъда честен християнин, следователно не е правилно да си лукав езичник”. В Новия завет Христос казва по повод на такива преценки: “Не съдете, за да не бъдете осъдени”. Нека да разгледаме един пример, за да видим до какво води едно подобно осъждане и нарушаване на този принцип. Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, дори онлайн познати - и в тях ние виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас, и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия, обсебени са от сектите или от малоумие. Така СЯНКАТА, нашето “не – Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас вече е пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме правоверните, добрите… Подобен сценарий се разиграва всеки ден с всеки човек. Децата, когато са малки отричат стереотипа на родителите (и така създават СЯНКАТА), но когато пораснат се превръщат в точни техни копия. Бедните всячески осъждат морала и поведението на богатите, но ако им се отдаде възможност да забогатеят, стават като тях (вж. разказа “Стълбата” от Хр. Смирненски). Политиците, когато са в опозиция осъждат управляващите, но вземат ли властта постъпват по същия начин. За пратньор си избираме човек, с който си приличаме, но с течение на времето той става олицетворение на всичко, което мразим и отхвърляме. Всеки се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в библейските текстове е наречена лукаваго. Естествената реакция е страха (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си", защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ. В противен случай те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не случайно и в Господнята молитва се казва “и избави нас от лукаваго” Как можем да се справим със СЯНКАТА? Първо – като не се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и да било - светът е такъв какъвто е, защото така е сътворен от Бога - просто го приемаме. Така ще изпитаме радостта от живота и благословението на благодарността. Второ – като не осъждаме и не слагаме "етикети" на хората - добър, лош, зъл, богат, красив, православен, сектант и т.н., а още по-малко на себе си (защото така подхранваме СЯНКАТА). Трето – като обикнем всички хора около нас такива каквито са, защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме - справедливи, честни, добри. Четвърто - простим на всички, които са ни обидили или наранили по един или друг начин. Но най-напред трябва да се научим да виждаме в другите собствената си СЯНКА - тази част от нашето битие, която сме отхвърлили. След като се научим да я разпознаваме и успеем да я интегрираме в нашето съзнание ще заживеем отново в единен и цялостен свят, съвършен до най-малката подробност.

Смятам да направя друга съпоставка между ученията. „В тази песен ще се оповестява цялото минало, ще се влива цялото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот.” Петър Дънов От книгата на Флоринда Дюнер-Грау “Живот в сънуването” (Флоринда е друга ученичка на дон Хуан): ........................................... Не бях много сигурна какво имаше предвид, а и не исках да разбера. Преди да успее да каже нещо друго, аз' го попитах как така знае толкова много за антропологията, историята и философията. Той се усмихна и поклати глава. - Не забеляза ли как го направих? - попита и продължи, като сам си отговори на въпроса. - Взех мислите от въздуха. Просто разтегнах енергийните си фибри и улових тези мисли, както се лови риба с въдица, от огромния океан от мисли и идеи, който ни заобикаля. Той разтвори широко ръце, като че ли да обхване самия въздух около себе си. ............................................ Този цитат за мен се припокрива с част от Теорията на торсионните полета, както и обяснява отчасти феноменът Ванга. Самата теория описва Ванга доста по-добре. ............................................... - Какво има? - попита Флоринда. - Да не ти е лошо? Посочих небето. Слаба белезникава ивица беше единственият остатък от слънчевата светлина. - Не е възможно да съм изгубила цял ден - промълвих аз. Гласът ми заглъхна още преди да съм завършила изречението. Опитвах се да асимилирам идеята, че действително са минали цяла нощ и целият следващ ден, но умът ми отказваше да го приеме. Неспособността да отмервам времето по обичайния начин ме изваждаше от равновесие. - Магьосниците прекъсват потока на времето - отвърна Флоринда на мислите ми. - Времето, както ние го измерваме, не съществува, когато човек сънува, както сънуват магьосниците. Магьосниците разтягат или свиват времето по желание. За тях времето не е въпрос на минути, часове или дни, а нещо съвсем различно. - В състояние на будно сънуване нашите способности за възприятие са увеличени - продължи тя с търпелив, отмерен тон. - Когато се стигне до възприемане на времето обаче, става нещо съвсем различно. Възприемането на времето не се усилва, а се заличава напълно. После допълни, че времето винаги е фактор на съзнанието; тоест, да съзнаваш времето е психологическо състояние, което ние автоматично трансформираме във физически измерения. Това е така вкоренено в нас, че дори когато не го съзнаваме, ние чуваме един часовник да тиктака вътре в нас, подсъзнателно отмервайки времето. - При будното сънуване тази способност липсва - подчерта тя. - На нейно място идва една абсолютно нова, непозната структура, която някакси не се поддава на разбирането или интерпретацията, с която обикновено боравим при времето. - При това положение единственото, което съзнателно ще знам за будното сънуване, е, че времето е било или разтегнато, или свито - казах аз, опитвайки се да схвана нейното обяснение. -Ще разбереш много повече от това - увери ме енергично тя. - Когато усвоиш до съвършенство навлизането в състояние на повишено съзнание, както го нарича Мариано Аурелиано, ще съзнаваш каквото си пожелаеш, защото магьосниците не се занимават с измерване на времето. Те се занимават с неговото използване, с неговото разтягане или свиване по желание. ............................................... Правя асоциации с това,че Мулдашев е свил време-пространството със системата огледала (взети от тибетските езотерични книги) . А пък Ванга казва, че има едно време и много времена.

Не виждам нищо лошо в това да персонализираш. Това за мен означава да пречупваш през собствената си призма. Когато го правиш взимаш нещата "отвън" и ги вкарваш "вътре" в теб. Действието опира да правенето на личен избор. Какво да си вземеш? Всъщност, всички "духовни" учители са работили за нас. Даже са работили за мен, защото "нас" ще бъдем, когато станем всички братя. А за да го направим е необходимо да търсим това, което е общовалидно за всички а не да подчертаваме "пропастите" , които ни разделят. И действието не означава, че ще изгубим индивидуалността си. Дънов освен учител е също пророк т.е. човек виждащ бъдещето. И негово твърдение е, че след 1999 год. ще започне да се извършва гореспоменатият процес на "побратимяване". И има една лекция, където се говори как хората много ще празнуват, защото Бог "ще духне и ще изгони една въшка от часовника", "защото там не й е мястото": ....................... И Господ ще дойде, ще духне и всичко ще тръгне. Колко лесно! Тези животинки са за друго място, не бива да стоят вътре в часовника. Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да се наместят видите на езика, на ума и на сърцето - там е спасението. И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Тогава възкресението ще бъде дело осъществимо и възможно. Аз зная, че това поставяне винтовете на място е трудна и тежка работа. Но когато тя се свърши успешно, човечеството ще празнува своя юбилей на земята - деца (синове и дъщери) ще пеят новата песен на живота, че техните родители са намерили и наместили винтовете и че за самите тях настава светло бъдеще; народите ще ликуват, хвалят и славят Добрия Господ, че техните духовни глави, свещеници, проповедници, учители, царе и министри са намерили и наместили своите винтове и че и за техния живот на земята настъпва светло бъдеще. Ще пеят всички една песен, но велика песен на живота, която ще трогва издъно техните сърца и души. В тази песен ще се оповестява цялото минало, ще се влива цялото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот. Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? В тези винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. И онзи, който се вгледа в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на Великите Закони, които движат всичко към определена цел. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и сложат на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще създадат най-добрите условия за нейното развитие, ще внесат истинските елементи на живота. Тогава нашата душа ще бозае, тъй както дете бозае от гърдите на майка си, здраво, чисто и непримесено мляко. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание и върху него ще се издигне стволът, ще израснат клоните, ще се развият листата на нашето самосъзнание, а във вейките на последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието - на ангелите. Когато това стане, то ще бъде признак на духовната пролет, човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И ние с положителна вяра, с положително знание, можем да очакваме неоценимото богатство - плода от Дървото на Вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод - за поддържането и безсмъртието на човешката душа и единението с Бога. А това велико събитие е на прага на днешния живот. ....................... Дон Мигел Руис в "Толтекска книга на мъдростта", многократно използва думата "паразитът". А ето едно откровение на Рудолф Щаер: Културата на Водолея ще хармонизира и ще примири всичко. През тази култура ще възтържествува също така и справедливостта. Тя ще бъде истинска духовна пролет на човешката душа. Главното качество на Водолей е чистотата. През тази култура ще се изпълни писаното в Апокалипсиса1/: “И видях слезваше от небето Ангел, който имаше ключа на бездната, верига голяма в ръката му. И улови змея, старовремната змия, който е дявол и сатана и го върза за тисящи години и хвърли го в бездната, и заключи го и запечата зад него, за да не прелъстя вече народите, докле се свършат тисящите години и след това трябва да бъде отвързан за малко време.” Това е цитат от книгата на Пиер Дако "Психология и вътрешна свобода": .......................................... Жан и крокодилът - Седемгодишният ми син Жан често прави особен жест с ръка, като че иска да отпъди нещо надалеч от себе си. Като че ли избутва, отблъсква нещо... но какво? Прави го много често, особено вечер. Учудващото е, че няма нищо против да спи сам на загасена лампа. Въпреки че вратата на стаята му остава отворена, никога не ме е викал нощем. Разпитвала съм го, но без резултат... На въпросите: „От какво се страхуваш? Какво пъдиш?" детето не даваше никакъв отговор. Дали защото наистина не го знаеше, или защото се боеше да разкрие пред самото себе си ужаса, който изпитваше (тъй като по всичко личеше, че става дума за ужас)? Накрая, след като използвахме какви ли не средства (игри, рисунки и др., които впрочем Жан много харесваше), успяхме постепенно да открием какво го тревожи. Ставаше въпрос за огромен крокодил, който се приближаваше към него и се канеше да го погълне. Вероятно си го представяше много ясно, съвсем като жив... Какъв беше този крокодил? Травмиращ спомен от анимационни или други филми? Майката, възприемана като „поглъщаща" (въпреки че подобно тълкуване би било твърде опростенческо)? Или някое от чудовищата, населяващи колективното несъзнавано на човешкия род, следователно и на децата, бе изплувало на повърхността? Да не би да ставаше дума за кошмарен сън, от който Жан не можеше да се отърве? В края на краищата той успя да нарисува „своето" чудовище, да го проецира върху лист хартия, вместо да го остави да броди из дебрите на душата му. След това трябваше да го освободим от породената от фантазма тревожност. Психологът му обясни, че в Китай например има поверие, според което крокодилите излъчват светлина; за други народи той е истинско божество, Владетел на земята и т. н. Запозна го - с разбираеми за него думи - със символиката на това животно. Момченцето реагира доста бурно на легендите, разпространени сред някои племена, според които тъкмо крокодилът е създал планините и долините.После Жан ей така внезапно престана да прави онзи жест. Може да се предположи, че положителните и съзнавани „информации" са „размили" отрицателните и несъзнаваните, връщайки на крокодила неутралния образ на един от многото земни обитатели. Да не подценяваме нищо! ...................................... Във всичко това смятам, че Кастанеда намира своето място с описанието на летачите. А общото между учението на дон Хуан и Дънов е, че и двамата не вярват в случайноста. А Кастанеда е парче от пъзела. Ванга споделя нещо от рода на "и ще дойде учението на бялото братство, което като бял свят ще покрие целия свят, и через него човечеството ще се спаси". Това, което ми прави силно впечатление е "ще се спаси" т.е. не виждам двоумене. Интересното също е ,че Ванга вещае 1999-2000 година, когато "ще се пожъне първия голям урожай". Не знам какво вие виждате в това, но аз виждам операцията на Мулдашев за присаждане на око и шесте книги "Физика на Бога" на Божидар Палюшев, с които научно се доказва съществуването на Бог ,и за което Палюшев е награден като световен гений в Токио. Като с последното твърдение не претендирам за изчерпателност. А от Мулдаше ще взема само приказките за пещерите. Тайша Абелар, една от ученичките на дон Хуан прави "прегледът" си в пещера. Според учението затвореното пространство "отвсякъде с земя" има особено въздействие и циркулиране на енергиите. В пещера е живял и Моххамед преди да преподаде учението си. Известна е употребата на пещерите от будистите, а пък като християнин винаги се сещам за Богомилите и св. Иван Рилски. Ето какво е писано за последния: ................. Житие, чудеса и акатист на преподобния наш отец Иван Рилски, чудотворец" издадено от СВЕТА ГОРА, АТОН Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф" 2002г. Зачитаме и "дрън ,дрън, дрън ,дрън...." стигаме до 24 стр., и от съветите, които св. Иван Рилски дава на българският цар Петър прочитаме "споменът за смъртта винаги да посещава умът ти". На същата страница можем да прочетем от лестовицата на преподобни Йоан Лествичник:"Придобий спомена на смърта като неразделна съжителка. А твои любими чеда да бъдат сърдечните въздишки"(Слово 3:14). На страницата можем да прочетем и "животът е Христос, а смъртта-придобивка". ..................... А в "Толтекска книга на мъдростта" дон Мигел Руис ни призовава към същото , говорейки за ангела на смъртта. Както и дон Хуан в книгите на Кастанеда. И ето виждам общи неща между ученията, събитията, предсказанията и посоката, в която се движа аз. Като това не е задължително да бъде вашата посока. Харесва ми деята на Иво да търсиме общото а да не наблягаме на различията.

Не съм Орлин но това е един хубав въпрос, на който имам желание да отговоря. Ако един човек има реално знание и срещу него стои друг, който е "просветен", т.е. изпратен му е духът на истината, той просветеният веднага разбира, че срещу него стои човек с реално знание. Освен това просветеният не вярва в случайността, а в Божествената предопределеност, т.е. че е било необходимо да срещне друг човек с реално знание. Даже "физическата" им среща не е първата, която са осъществили, и следвайки закона са се "привлекли" един друг в "животите си". И всичко това в точно определен момент(когато му е дошло времето). Ако срещу човека с реално знание стои друг, който не притежава такова, този, който не притежава още знанието ( по негови си убедителни причини, тесногръдие и слепота), нарича притежаващия знание шарлатанин. И всичко това е защото вярва в лъжата. А човешката предопределеност е да се познае истината. Затова всеки е хубаво да търси духа на истината. Примерно дон Мигел Руис, говори за едно състояние на човешкият мозък наречено митоте. А индийците го наричат мая (илюзия) . Няма значение кой как го класифицира. Важното е как да излезеш от него. ТОВА НЕ ВОДИ КЪМ СВЯТОСТ Буда обявявал във всеки град, в който пристигал: -Моля, не задавайте 11 въпроса. Тези въпроси включват в себе си най-важните понятия като Бог, душа, смърт, живот, истина и т.н. Когато го питали защо, той отговарял: -Защото на тях не могат да се дадат отговори. Не защото аз не знам отговорите, но първо, е невъзможно да ги изразя с думи; и второ-познаването на тези неща не способства за святост в живота и не води до просветление, а на трето място-тези въпроси създават вярвания, които ви пречат да видите истинската реалност. Питайте за гнева и как да излезете от него. Питайте за алчността, за привързаността, за трансформацията. Питайте как да отхвърлите ума си и да достигнете състояние на медитация. Твърдя, че когато човек отхвърли ума си (спиране на вътрешния диалог го нарича Кастанеда), тогава се появява духа на истината, който от учителя Дънов е наречен "ангелски" и "първороден" език. Тогава илюзиите умират и човек познава истината. И това няма нищо общо с интелигентността, натрупаните познания по интелектуален път и логиката, и е действие водещо до директно познание. Тогава вече знаеш, без да е необходимо да доказваш, а и разбираш, че от слепите вече си предварително етикиран и да опитваш да им се доказваш, означава сам да се вкараш в мрежите на енергийният вампиризъм, благодарение на който се хранят Летачите (първородният грях- змия, крокодил (четете Пиер Дако), реплоид (Кредо Мутуа) и др.). Колкото до Кастанеда има един интересен момент, където той твърди , че "ще изгори от вътре" и ще се превърне в светлина. Ванга, споделя веднъж, че един светия "държи Русия като на длан", 'превърнал се е в светлина и излъчва, излъчва". И Ванга за някои е толкова отхвърляна, колкото и Кастанеда. Това, което ми харесва в учението на Дънов е "ако сте ме разбрали- добре. Ако ли не-още по-добре" и "неизброими са пътищата на светлината". Т.е. Дънов никъде не се налага и говори, че единствено неговият път е правилен. И това е правилното отношение според мен. Защото да развиеш "окото на сърцето" , 'точката в сърцето, даваща ти възможността да усещаш истината", или пък някаква жлеза , приличаща на лотос (може би с фантазия), това всъщност е важно, а не пътят по който ще го направиш. И ето има тема за Кастанеда , просто не е било дошло времето. Неговата книга "Изкуството на сънуването", вече съм я препоръчвал, защото помага за "осъзнатато сънуване". А може би трябва да прочетете и "Исра" (Нощните пътувания на Моххамад пророка). Все пак Моххамад описва Бог така, както го описва Ванга.

Всъщност духът на истината казва в целия ми нескопосан текст "Господ дава прошка по любов и благодат, но има нещо , което аз трябва да направя- да простя на другите и себе си , както Иисус ми е завещал". Това е най-важното нещо, което трябва да се види в този текст. Ако пропуснеш да го видиш, означава, че не чуваш гласа на истината. Егото те заслепява, кара те да тълкуваш кой как разбира нещата, кара те да докажеш, колко си знаещ, смирен, просветен, посветен, чист и т.н. Публикувам го днес, заради ценната мисъл на деня: "Боже, благослови ме не да търся утешение, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам – защото давайки, получаваме; защото като прощаваме, биваме опростени; и умирайки, се раждаме за вечен живот." Пиша ви отново, надявам се , че ще ми простите. Нали сте Христови деца?

Mного ми харесва начина по който си се обосновал. Стройна мисъл, има в нея истина, приемаме я цялата за истина за да не спорим, да не разчленяваме думите и тълкуваме какво се крие зад тях. Ще обърна внимание само на нещо , което си пропуснал, а това е да поговориш за ролята на прошката. Тя ни е завещана от Христос, а моята роля се заключава по отношение на това нещо, в думата "простих". В целия ми нескопосан текст, това беше най-важното нещо на което исках да се обърне внимание. А ти го про-пусна. Това е духът на истината, да извадиш важното от контекса, защото Господ ако дава прошка по любов, то има и ти нещо, което трябва да извършиш (практика,опитност-активно да прощаваш). Иначе можеш да четеш текстове, да тълкуваш и да изпуснеш най-важното. Публикувам го днес, заради ценната мисъл на деня: "Боже, благослови ме не да търся утешение, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам – защото давайки, получаваме; защото като прощаваме, биваме опростени; и умирайки, се раждаме за вечен живот.". Е, казах, че няма да ви пиша повече. Надявам се да ми простите. Нали сте Христови деца?

Ако всичко това , което съм написал за теб са тъпотии и не са облечени в богатия "доказателствен" материал с който си служиш, и смяташ , че някой гностичен учител трябва да те посвещава в тайнствата искам да знаеш следното: Сънувах Дежа-ву и енергийното си тяло още преди да прочета каквото и да било по въпроса. Когато се говори за "индивидуален бог" се има в предвид именно то (То иначе си има много имена при египтяните-втората душа "Ка", Ли Хонгжъ го нарича Джу Яншен или другото завъртено име, траките-Аполон ли , Дионис ли?), аз просто си го наричам другото мен. Та то ми изкарваше акъла в сънищата ми без да съм прочел нито едно евангелие(Това нещо е нашата душа на която трябва да предадем интелекта си, за да заживеем вечен живот). Тогава още се чувствах много грешен, парцала на грешниците. Освен това (да се изразя мистично) бях ухапан от Великия слънчев вампир, който разбирай беше човек друг различен от мен,който ме убеждаваше по особено жесток начин във същото. Но той ме благослови след като му простих на него и другите по-безобидни вампирчета. Иначе и аз бях здраво вампирясал по едно време. Искам да ти кажа, че дълбоко вярвам в Бог и и знам, че който е избран Господ сам си го намира. При мене събитията изпреварваха обясненията. Няма как да не вярвам. Всъщност аз знам, защото лично съм го преживял. И това, което ти или някой си мисли ,че съм, не съм. Аз знам кой съм. И не можете да ме промените, защото уверено стоя на моя път. И ми се струва,че някои се лутате. Всъщност бъдете такива, каквито си искате. Аз просто влагам друг смисъл в думите на Иисус: Евангелие от Йоана Глава 10 30. Аз и Отец едно сме. 34. Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"? Глава 17 22. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; 11. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Избрах да го напиша тук при разговорите за Юда, защото и него не го знаете кой е . На Бог ли служи, на Дявола ли? Всъщност това е последният ми пост във форума, защото ви казах всичко, което исках да ви кажа. А вие се възползвайте както си искате. Сбогом и Бог да ви е на помощ. П.П. Забравих да викажа нещо много важно-веднъж едни "раждащи светлина" ми направиха операция на гръбначния стълб. Опитах се да се обърна и да ги видя, но бях заслепен. След това преживях пълната тъмнина описана от Дънов, в която се молиш със силата на цялото си същество да дойде светлината. Моята молитва беше "Отче наш". И след това първо като малка точица, а после като огън дойде един кръст. Тълкувайте си.

Всъщност Христос е простил на всички, дори и на своите мъчители ("Прости им Господи ,те не знаят що вършат"), и на блудницата Мария Магделена ("Не съдете за да не бъдете съдени"). Това,че той изкупва вината на всички хора не означава ли, че човек заслужава прошка за делата, които е извършил? Не е ли това пътя-да простиш и ти на всички от цялото си сърце и душа и да се молиш "Господи, моля те прости ми и помогни ми и аз да си простя'? Ако Христос ти прощава, ти защо не можеш да си простиш? Защо съдиш себе си ("Не съдете за да не бъдете съдени")? ........................ Той ми казва, че каквато и личност да съм, това не значи нищо. Ще свърша, както свършват всички грешни: без благодат и прокълнат от закона. Аз дълбоко и много добре разбирам това, като ясно съзнавам, че то е вярно нещо, понеже чувствам истинността му много силно. .......................... Ако някой те учи на това, не те ли отдалечава от делата на твоя Господ, който прости на всички и изкупи вината ти? Значи ти не вярваш на Христос, че е изкупил вината ти? Вярваш на Павел, който ти казва, че ще свършиш грешен и прокълнат от закона. А твоят Господ изрече "Не е ли писано в закона-богове сте?". ......................... Глава 11 22. Иисус им отговори и рече: 23. имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви. ................................ Значи не виждаш себе си на разпънат, а постоянно чувстваш своята вина, твоя грях? Постоянно се обвиняваш и съдиш. Твоята вина те задушава и те кара да страдаш? Страданието не е разпятие, не е скръб? Не съдиш ли другите, които са те наранили, не страдаш ли? Не скърбиш ли? ................................ ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ Глава 16 33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света. .............................. Христос е победил скръбта и е носител на душевния мир. Иска да ти го даде и ти показва как да го получиш. А ти си се смирил пред своя провал, защото си човек. А твоя Бог казва:Богове сте. Ти само се надяваш пред неизменния провал, а Христос те кара да вършиш нещо активно-да прощаваш и така ще ти бъде простено. А книгите са мъртва информация ако не ги приложиш ,ако не заработиш с методите описани там. Пиша ти всичко това за да се замислиш на кого се доверяваш. Дали е на Христос, както твърдиш или на някой друг. Пиша ти като човек, който е успял да прости, който е бил по-грешен от всички грешници. Като някой, който е възкръснал за нов живот. Просто искам да ти кажа, че Павел затвърждава идеите ,които имаш за себе си, нещата които чувстваш и затова му се доверяваш. Когато стигнеш до думите му започваш да резонираш с тях и понеже те отговарят на нагласите ти се съгласяваш. Изборът ти е предопределен. Това е твоят мотив. Затова когато прочете предишният ми пост зарезонира на страха и разпятието. Иначе щеше да говориш за Духа на истината. А ти нищо не спомена за него. Ще ти кажа защо не вярваш на Кристиян-защото той вижда ролята на човека,че е много по-различна от тази ,която виждаш ти. Съмняваш се откъде идва неговата информация, защото не чуваш Духа на истината. Ако го чуваше нямаше да се съмняваш. Ако вярваше истински в Христос щеше да вярваш, че не е възможно някой да те изкуши. Евангелие от Йоана, глава 10 27. Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, 28. и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми. 29. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми." От Лука свето евангелие Глава 6 40. Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си. Евангелие от Йоана Глава 14 12. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си. Божията истина идва с опита от извършените практики. Да се молиш и да прощаваш в молитвите си, за да ти бъде простено. Да повярваш да не се страхуваш, защото никой не ще те грабне от ръката на Отца, който те обича. Да се научиш да обичаш. Бих казал, че последното идва автоматично след като успееш да простиш.

Всеки си помага сам. Всичко друго е информация. Думата "помагам" може да има различен смисъл за различните хора. Примерно вие помогнахте ли на Симона? Това прави ли ви егоисти?

Всъщност докато човек се страхува той е разпънат страдалец, това е разпятието. Престане ли-Възкръсва за нов живот. Това е Възкресение. А сега имам въпроси към тебе:Какъв е вътрешният ти мотив да вярваш на апостол Павел?. Та ти си научил за него от писанията. И апостол Кристиян пише тука и ние му четем писанията. Ти вярваш ли му? Какъв е вътрешният ти мотив? Колкото за "Евангелието от Юда" хората виждат в едно и също нещо различни неща. Може да обличаме истината в различни дрехи. Но къде е голата Истина, тази неподправената, универсална, която идва направо от Отца? 26. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. 27. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши. Глава 15 26. А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;

Aпостол еди кой си казал това, апостол еди кой си казал онова... Аз казвам, че и Кристиян е апостол. Ама някой се страхува да му се довери, за да не би да е Сатаната. Ключовата дума е "страхува" а той страхът е инструмента на Сатаната. И този който се страхува става негов проводник. И е толкова фино манипулиран с финес, че знае много и разбира а пък не може да се научи вътрешно да мълчи. Не може да спре вътрешният си диалог. А Ванга казва:"Ако хората успеят да замълчат дори и за миг, ще чуят как и камъните говорят за Господ. А и Ванга е апостол. В Библията е писано и:"Който възлюби душата си ще я загуби". Хората се страхуват да не я изгубят. Хората са жертви на страха, те са Жертви на Сатаната. Страхът е техният грях. Те са грешници. Взимат решенията си въз основа на страха. Ако не спрът да го правят ще бъдат грешни завинаги. Прошка и любов е учението на Иисус Христос. Без прошка няма любов а по всичко на Иисус му личи, че е опериран от страх. 26. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. 27. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши. Глава 15 26. А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ Глава 16 33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света. Искате гаранция, че няма да загубите. Страхувате се да не го направите. Да, но само се страхувате... Оперирайте се от страха като Иисус. Никой друг не може да го направи вместо вас. И тогава князът на този свят няма да има нищо във вас. Ако мислите за онзи, който е разпнат няма да се спасите.Мислете за онзи, който е Възкръснал. Ако пък ви харесва си бъдете роби.

Съгласен с Кристиян. И когато мракът ви обвие, кажете с цялата сила ,която ви е останала "Отче наш", за да дойде спасителният лъч светлина. Бих могъл да допълня, че е възможно и да дойде цял огнен кръст.

Е ,явно знаете какво да правите. Слушайте си кучето.

Ето това е един от моите начини: http://www.izvorite.com/smf/index.php?PHPS...mp;topic=1494.0

Аз съм драскача, мечтите са си мои. Ако ви харесват ви ги подарявам. Ако не-ще бъдат само мои.

Oпитвайки се да опишеме любовта, не даваме ли определение за Господ? Ако той е началото и края, безкрайността, възможно ли е да го вкараме в клише? Предлагам ви, вместо да си губиме времето в безплодни усилия, да прочетеме заедно тази молитва от "Толтекската книга на мъдростта". МОЛИТВА ЗА ЛЮБОВ Ще споделим един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Върбите към нея. На брега й един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си. Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов. Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно. Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте. Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше. Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам". И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламът и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина. Вие излъчвате огъня на любовта и се молите: Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина. Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин.

МЕЧТА Аз искам да съм крава тревопасна, блажено дъвчеща трева. За мен картинката е ясна - ще дрискам купища лайна. Но от лайната миризливи, цветенце малко ще расте, и пеперудите игриви ще кацат върху него те. Вземи цветчето, закичи го на твойто хубаво лице, че то е толкова красиво, усмивка сладка ще ти донесе. Вдъхни със ноздрите блаженно прекрасният му аромат, признай заслугата ми ценна, от моя шоколад. Друга мечта Аз искам да съм нощна птица, зловещо бухаща в нощта, а ти да бъдеш нежната девица, копнееща за любовта. Страхът от мене страстите да пали в съзнанието жадно за любов. Да мислиш как мъжът ще те погали, дочул и той зловещият ми зов. И там до призрачните сенки, родени от кървава луна, целувки нежни, бурни сценки, ще сливат вашите тела. Когато слънцето изгрее и стане хубав слънчев ден, сърцето ти ще онемее - ще чакаш пак да чуеш мен. Трета мечта Аз искам да съм подла невестулка, живееща във дупка до дома ти, а ти да бъдеш мъничка светулка, премигваща в нощта десетки пъти. И мойта злоба, тъмно отчаяние, душата ми ревнива, да разтопи ги твоето упорство-светлина игрива, премигвайки в нощта десетки пъти... Друга мечта Аз искам да съм пролетно кокиче, изкъпано обилно от дъжда, и малко, мъничко момиче, да сложи ме във своята ръка. Да няма друго цвете на полето, което да откъсне тя, и без съревнование превзето да я ощастливя. Да носи ме в премръзналите длани, да топли ме с дъха, и тичайки по росните поляни, да търси пътя към дома. Там дето майка и' я чака, загледана в красивата дъга, там дето майка и' горчиво плака, уплашена за свойта дъщеря. И ето малката душица, навежда я на пътя Господ Бог, вселен във бяла лястовица, извежда я от тъмния валог. От майчината радост свята, окъпан е света... За мен какво остава, освен, да я споделя?... Друга мечта Аз искам да съм дървеното конче, рисувано от майсторска ръка, което под маслиненото клонче ще люлее твоите деца. Където весел смях и глъчка, топуркащи крачка, рушат в душата всяка злъчка и сянка на тъга. Където виждаш, че живота, намира смисъл и утеха, де намерил си кивота, бъдеще раздал си. Нека! Друга мечта Аз искам да съм детско одеяло, завито някак през глава, на малко, нежно, топло тяло, да пазя топлина. И там под моята защита да бъде приказна нощта- магичен свят, въпроси пита, щастлив, без капчица тъга. Светъл дух, дар от Бога, чист и неопетнен, със наивна детска радост ще споделя с мен. Друга мечта Аз искам да съм плочата надгробна, пред гроба с пъстрите цветя, показващ любовта синовна към любящия баща. Окъпана да бъда от сълзите, на твоите деца, напомняща живота и мечтите до края на света. Аз искам с мъдрост да застанеш, пред мен главата да склониш, за да не забравяш, в живота ти какво твориш.

Лично понякога правя тази "грешка" да казвам на хората, че ги обичам. Не очаквам нищо от тях, не ги задължавам за нищо. Просто за мен любовта не е кухо понятие, и при невъзможност да се гледаме в очите, може би трябва да я изразяваме понякога с думи. ЛЮБОВ Славеи ти чуваш, песни посред зима, за любов копнееш, вярваш,че я има. И подхващаш песен с болка във сърцето, за живота кратък, края му човеко. И в лица се вглеждаш, ти на самодиви, после поглед свеждаш, виждаш,че са диви. Суетата тяхна, красотата мори, жадна за изява, алчна е да спори. Ако любов търсиш, чиста, непревзета, ти ще я намериш по китните полета. В гъстата дъбрава, в жълтата пустиня, даже във блатата, в мръсната им тиня. А Земята Майка, жадна е да ражда, плодове красиви, с всички се погажда. Даже ти самият раждаш се от нея, бориш се, живееш, а ще легнеш... в нея. Скрито ще изгниеш, тихо, непревзето, в пръст ще се превърнеш, чакащата, дето, коренче на цвете, нежно е приела, със любов го храни, от плътта ти я е взела...

О, Орлине това е дългогодишен труд на екип от руски и български учени. Аз само съм събрал информацията. http://www.spiralata.net/nakratko/palu6ev.html