mecholari

Колебание има между двата, защото при ръкопляскане често си сменям позицията на ръцете. Но преобладава 4. Интересно ми е , когато някой ти казва какъв си, кое те кара да го отхвърлиш или възприемеш?

Тежък е кръста. Добре те разбирам.

To мене съвсем скоро ще ме вземе за малко големия орел,че съвсем близко съм до Мордор. А сиренцето много го обичам. Съгласен съм.

За мен милостта е мъдрост. Смятам , че физическото тяло предопределя страданието. Това е като да се убодеш от трън, нещо да разруши целостта на организма. Да изпиташ болка, сам за себе си. Има ли нещо извън теб? То може ли да изпитва болка? Според мен правилната логическа последователност е“ това, което го има у мене съществува и на друго место“. Можеш ли да изпиташ чуждата болка? Чуждо е когато си в илюзията “сам за себе си „ и“ няма нищо извън мен“. Лишен от възможността да почустваш физизически друго живо същество, за мен е критерий за просветеност. Защото съзнанията преливат едно в друго и всички усещания са форми на разума. Какво тогава е да изпитваш милост? Това е да не си режеш пръста. Или на някой друг. За тези процедури докторите слагат упойка. И това не е само да не мърдаш докато те касапат, може би. Иначе се получава „колко красиво се е изразил Шекспир, докато съзнанието ми квичи“. Или рабирането за просветлението е самата упойка? Не чувствам нищо, форма на мислост към себе си? Това ли е стремежа за постигане на просветление, да не не чувстваш и да не ти пука? Или има закон да изучиш болката и умишлено да спреш да я причиняваш? Кои са законите в живота? Изучено ли е това, което е в тебе предопределено без да имаш участие. Или смяташ, че можеш да избягаш от болката, арогантно милостиви? Милост е да изучиш и да спазваш закона. Очите на съжалението са очите на глупостта. Нарушаваш закона и арогантно очакваш милост, някак си да избягаш от последствията. Но не се получава ,за което съжаляваш, защото не си се постарал да го проумееш, живял си в илюзията за недосегаемост. Разумът е бил под упойката на своите желания но болката е коректив, който го отрезвява. Злото за тялото е смърт на илюзията на съзнанието. Както се казва „от истината боли“. Осъждането...Неприемане на действителността и отхвърляне на правото на съществуване на болката . Богоборство с предопределеността. Арогантно желание за милост от последствията на закона. Бог не допуска грешки. Той пише закони.

Явно е, че споделяш себе си,казваш ,че си безмилостно жесток. А превръщането ти в маймуна те прави капковомилосърден, може би. Да не би да смяташ, че хората тук не споделят лични преживявания? Имаш ли критерий да го прецениш? Да не би да разполагаш с опита им?

Определено за да просветне Мрака бива прокъсан от Светлината и известно време са заедно.А ако Светлината добие формата на огнен кръст, тогава имаме огнена Библия. Завет на Светлината.

За мен просветен човек , мерило е Учителя Дънов. През неговата душа Бог е говорил, смея да твърда говори. А когато Господ говори, това е Христос и в мен не съществува никакво противоречие по този въпрос.

Да не е снимано с краден фотоапарат?

В първия момент реших, че си порно звезда но тъй като те не се гнусат, помислих си, че си долнопробна актриса. А то виж каква била работата.

Ако не е необходимо да разсъждаваме нямаше да имаме разсъдък. Но само Господ може да ни научи как да ползваме този божествен инструмент. Защото той е като гайда в ръцете на маймуна. Но маймуните летяха в космоса преди човека, също и кучетата. Направиха го без да знаят как става.

Съгласен съм. Божественият Разум изпълва целия Космос. Пусто и празно е комуникационна осакатеност.

Има места където не можеш да отидеш без да бъдеш поканен.

В оня ден човек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев; Исая 17:7 Очите ти ще видят царя в красотата му Исая 33:17 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти. Псалми 17:15 Насищането е форма на пълнота. То е в противовес на празно и пусто.

Според мен беше изпълнено с известен цинизъм.

От личен опит ,спасих се от подобна постъпка, молейки се за помощ от Учителя Дънов.

Всекиму се въздава, според заслугите А личните ми наблюдения сочат, че "потърпевшият" нерядко също носи отговорност за това, че е станал обект на чужда зла воля. Има наистина ужасяващи магии. Да кажем, подтикват човек към самоубийство. Или убийство. Но ако тези импулси бъдат овладяни, или бъдат неосъществени по щастлива "случайност" ,Господ прощава ли грехът на помислите?

Аз се чудя, когато магията се развали ,потърпевшият преди това от нея, получава ли "обежтетение"? Също се чудя какво е редактирал Станимир в мнението на Чебурашка? Личният й опит?

Когато светлината излезе от мрака.

Всъщност,част от смисъла ,който съм вложил в думите си е, че горецитираното ми дава свободата периодично да изживявам „мигове на просветление“. Друго си е да си просветено завършен през цялото време.

Любовта идва периодически. Като дойде в нас, не остава, а дава Живот и след време, като се върне пак, вижда доколко сме го използвали. Тя всякога оставя преизобилно и си заминава, защото ако е при нас, ще бъдем винаги в блажено състояние и не ще можем да се сърдим. Тя, като си замине, ни оставя свободни да правим каквото си искаме. Но има и друга причина, поради която Любовта си заминава: защото организмът ни все още не е приспособен да издържа по-дълго време на нейните силни трептения. Организмът на човека постепенно трябва да се приспособява да издържа на Любовта. Беинса Дуно Ако заменя Любовта с просветление горецитираното ми дава свобода.

Тази нощ сънувах, че виждам стая през стъклена врата. Там имаше нечие присъствие. Появи се едно синьо "петно" във въздуха, което след това се превърна на човек. Имах усещането, че е затворен, заключен, стаята е неговия затвор. "Освободи ме". "Не мога, ако го направя, има много камери, мен ще ме затворят". Но все пак го направих и от стаята всъщност излезнаха двама. В следваща част от съня си, която си спомням, стоях в стая и чувствах чуждо присъствие. До мен прозрачен човек се “визуализира" и ме хвана за ръката, над лакото. Накрая бях на един площад, наблюдавах бавно летящ малък самолет. Кацна на площада, зад него имаше допълнителен багажник като на микробус. Той много приличаше на автомобил с крила. Изтърсих някаква глупост, с пълна увереност. Нещо от рода на :"Такова са имали бившите съветски величия", като под това се подразбираше, че машината трябва да е стара. Някой ми отвори капака и видях чисто нов двигател... Конфузно съм грешал. Трябваше да се погрижа на някой за багажа, който вътрешно упреквах, че по въпроса е безотговорен. А днес прочетох, че според Учителя, растенията на Луната са прозрачни: http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1879 И така се замислих за невидимата прозрачност.

Съществува ли духовна несподеленост? Какво стои зад думичката “разбирам"?

Библия Псалми 27:4 Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му. 135:2 Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог 147:2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници. Откровение 21:10 И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога Лука 24:49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе. Без да стоиш в града, няма сила от горе... Молитва на триединния Бог от Беинса Дуно I Господи, да дойде Твоят благ Дух върху моя дух и да изпълни сърцето ми и душата ми с Твоето присъствие, да утвърди нозете ми във всяка правда. Покланям се пред вечната канара, от която съм отсечен. Благословено е Твоето име, Господи! Господи, укрепи ме, въздигни ме, за да Ти служа с веселие. II Господи, Боже мой, да дойде Твоят благ Дух и да просвети ума ми, да освети сърцето ми и да изпълни душата ми с всяка радост и веселие. Покланям се пред Тебе, вечния извор, който всякога си ме поил. Умий нозете ми, измий сърцето ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си Ти, Господи, Боже мой! III Господи, Боже мой, да дойде Твоето благословение върху моя дух, да изпълни сърцето ми и душата ми с благите плодове на Духа, да утвърди нозете ми със силата на Твоето присъствие. Покланям се пред Твоя вечен Дух, който ме оживява и възкресява из мъртвите. Пази ме, Господи, със святото Си име и укрепи ме, за да Ти служа с радост и веселие и да бъда едно с Тебе, Господи Исусе Христе, както Ти си с Отца. АМИН.

Библия Псалми 27:4 Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му. 135:2 Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог 147:2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници. Откровение 21:10 И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога Лука 24:49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе. Без да стоиш в града, няма сила от горе...

Псалом 19 12. Кой усеща съгрешенията си? Очисти ме от тайните съгрешения. Според стареца Порфирий Кавсокаливит, външно и на думи можеш самоубедено да смяташ, че си простил на дадени хора за действия и ситуации, които си преживял благодарение на тях, но дълбоко във подсъзнанието си, прошката да е привидна, и тайничко да ги проклинаш. Да възжелаваш да им се случи зло и Господ да ги накаже, дори да пожелаваш смъртта им. И всичко това да не е осъзнато и явно. Само Бог може да пречиства от това.Разбира се изисква се да Му се помолиш да го направи. С чистотата на Твоите ръце ще бъда спасен. Иов. 22:30 13. А още предупази раба си от гордост, да ме не обладае; тогаз ще бъда непорочен, и ще бъда чист от голямо престъпление.