mecholari

Eдинствената книга която съм чел на "духовна тематика", толерираща хомосексуализма е "Древната тайна на цветето на живота". Според писателя й Друнвало Мелхиседек има 64 вида сексуалност, които човек изживява през различните си прераждания. И без да ги изживее, според него не може да претърпи "духовно развитие". Но може да не съм разбрал правилно.Затова, ако се интересуваш, прочети му книгите.

Зачудих се... Дали ако отвън "смучеш" енергия за да се втвърдиш, освен черна кутия си и черна дупка?

Tова ми звучи малко като подценяване на хората. Не можеме ли да им имаме доверие, че независимо от всичко ще достигнат до Истината?

Тази нощ сънувах един напрегнат сън. Общо взето сюжета се въртеше около това, че набеден човек, че се занимава с черна магия, жена която живее в родната къща на дядо ми , агресивно нападаше мене и вуйчо ми. С мотивацията да я възпра извърших ритуал. От една бяло-рижава котка, порязах я по гърлото, и с кръвта и нарисувах кръст на гърдите на жената. Котката беше половината облята в кръв, държаш я в ръцете си загрижен за нея, но остана жива и я пуснах да си иде. Мислех си, че въпреки това което направих, жената е много много силна, и има шанс да не я възпре. Между другото, в първата чст на съня ми, вуйчо ми реши да подпали къщата, в която жената живее.Двамата решихме, 'че е време". Хвърли и подпали покрива. След това се прибрахме в неговата къща, да скрием това което сме направили. Къщата гореше и хвърляше светлина по двора. След това изгасна. А в една по-късна част от съня се беше запалила от само себе си. Както и да е. На края на съня пак си беше здрава. Друг елемент от съня ми, е че вуйчо ми преби жестоко братовчед ми. Последния почина. А аз се навявах да се прави. И след това вуйчо ми и една друга жена се опитваха "да го събудят". Бях страничен наблюдател и не си спомням резултата.

ЧНГ на теб, както и на всички останали. Бъдете живи, здрави, щастливи, и обичливи... Целувки .

не исках така да ти прозвучи... ти спомена за чувствителност и просто споменах че тези сънища са чести, вече съжалявям че го споделих... но в подобни сънища се вживявам като във филм като роля - не ме плаши щото осъзнавам че е сън но съм много уморена за да се будя - та като ме улучат играя ролята на улучения - падам и не мърдам и се услушвам да видя как продължава "филма" - има и такива - дето наистина не мога да помръдна като ме улучат но пак чувам и виждам но това не значи че "не съм много в хармония с окръжаващата ме действителност" относно съня с моя човек може би значи друго и за това споменах простотията на околните... Според мен се притесни и този пост, желае да изкара образът ти от "нещо не ми е наред". Просто си чувствителна и многократно преживяваш събития от социалните взаимоотношения. Даже си написала "вече съжалявам, че го споделих". Успяваш да се самонараниш във тях. Или играеш ролята на наранена (падаш възнак пред куршумите). После се оглеждаш за да видиш как другите реагират на това. За мен тази част от съня е проекция на социалното ти поведение. Леко е автоматизирано и може би имаш неизцяло осъзната нужда да се промениш.

Чудя се дали пребиваването в състояние на удовлетвореност е безвъзвратно забравено. Или пък липсва като опитност. "И тогава им отвори ума, да разумеят писанията". Ев.Л.24:45 Погледнато от този ъгъл, човек може да чете и нищо да не разбира, докато не се привнесе елемента на "отварянето на ума". Прочетох някъде от Учителя, че който се опитва да обясни Любовта, винаги се оплита и не успява. Така,че съществуването й ще го нарека "усещане".

Когато се заговори за решение на проблем, това е качествено нов подход. Много хора виждат и посочват "проблемите", всеки един от време на време ги създава, но малцина са тези ,които ги решават... Желанието за това е един генератор за възможности.

Приятел, който много ценя е споделял с мен, че чак сега разбира неща, които майка му е говорела преди 10 години. И чак сега я приема за "права". "Критиката" я приемам като "задължаваща промяна-резултат". Човек може да говори това което мисли, да споделя това, което чувства, но в момента "задължение" и "ускорени резултати", всъщност губи собствената си свобода... Дали критиката е натякване, а натякването досада?

Смятам, че изживяваш психо-емоционална еднополова любов (моно-единичен). А Мона вече е "била там" и затова е способна да те "отведе и теб" емоционално и физически. Но това са неща,които са си между вас. Част от причините е поведението на насилник , а състоянието е трайно (Свадба). "Огън и жупел" е наказанието за мъжете и е количествено-силов елемент, който сама можеш да усетиш доколко изпълваш със съдържание, зад маската на противоположността-студенина. "Влюбването'' е самия процес на изпълване със съдържание, а Мона е символа-образ, както и пътя.

Според мен образът на Мона е ключът към този сън. Освободена, силна жена, която няма нужда от мъж. Особено от брутален насилник, покварен и омразен. Мона олицетворява едновременно нежността и силата на Жената, "истинска амазонка", достойнството, гордостта, мога да кажа дори агресията, която заслужават мъжете. Деяна е влюбена във този образ, отсега нататък, ще сипе "огън и жупел". И никой не може да я обикне повече от друга жена.

Неблагодарност получаваш. Но мненията ти са полезни.

И аз ти благодаря, Велина. Час след като публикувах този пост, разбрах, че днес се чества светеца. Покровител е на родния ми град. Обичам случайностите и съвпаденията.

Велина, препъвам се в тълкуването на съня ти. Това, което имам като сходно преживяване в моите сънища е мотивът, някой нещо да ми обяснява и добре да го разбирам, но след това като се събудя не ми е толкова ясно. И съм ограничен в пресъздаването му, и това, което отчасти съм "разбрал" да го споделя по начин да ме "разберат" и други хора. Някакъв идеен комуникационен срив. Примерно преди години се сънувах на една от високите тераси на Рилския манастир и гледах към черквата във двора. А до мен стоеше монах, който го възприемах като св. Иван Рилски. Има неща, които си спомням , че ми ги говореше:"Няма нужда да си постоянно тук. Можеш да идваш когато си поискаш.".И след това ми говореше неща за енергиите и как да боравя с тях. И докато го слушах осъзнавах и разбирах, а след това "прелетях през стената на манастира", и се събудих... Това е моята "самотност в съкровеното усещане"...

Toва стихотворение го копирах от тук: http://hulite.net/modules.php?name=Forums&...sc&start=60 Темата е "християнство и поезия",като мога да нарека участниците "познавачи". Има стихове на Вазов, Яворов, Димчо Дебелянов..., да не се отплесвам в изброяване. Обогатена е с литературния анализ на участващите. Сега ще публикувам едно стихотворение, което лично според мен е изпълнено с мистицизъм: Светла вяра За старий свят настават сетни дни; разкъсват се верига след верига - и над самите му развалини на правдата олтарът се въздига. Отлита непрогледна тъмнина, огрява слънце сънни небосклони. И гордо вее свойте знамена безбройна рат, безбройни легиони. В очите утренни лъчи горят, не ги смущава страх от тъмни срещи, че пред сдружената им сила мрат нагнет и мъка сенките зловещи. Намериха те търсения брод и виждат бряг във пурпурна позлата... О, светла вяра в новия живот, как сгряваш и повдигаш ти сърцата! От Димчо Дебелянов

БОГ Сега вече разбирам, че нашите мисли Са суетни сенки и празни мечти, Че в Тебе се сливат световните сили, Че пръв и последен, о Боже, си Ти! Сега веч разбирам, че наште надежди, Че нашите земни дела и борби, Че нашта наука, че наште победи, Пред Твойто величие са прах и тъми! Че Ти само, Творче, създаваш и владееш На всекой тайна знаеш изворът где й Че вън от времето Ти само живееш, Че мощното слънце за Тебе само грей! Че всичко за Теб е, понеже от Теб е, Че Ти само бил си, ще бъдеш и си – Духът на душите и на световете, Че всекой луч иде от Твойте зари! Разбирам о Творче, ний колко сме малки В безкрайний мир видим, в невидимий свет, Разбирам, че наште съдбини са кратки, Че Ти си всевечен, всемъдър, всесвет! Кат слабичка ветва, човек се превива, Кога без Теб в живота върви Без Теб светът е безплодна пустиня, И дните без Теб за нас са нощи! Когато се смеси в световната тъмница Плачът на човека, тогаз, Творче мой, Върху му Ти щедро простираш десница И даваш му щастие, утеха, покой! От Стоян Михайловски

Моля. И аз смятам, че Шелтър успява да изрази това, което мисли "пространствено", в подробности и дълбочина. Моето усещане е като "парче от пъзел", "щипка аромат", но само ти можеш да събереш "парчетата във цялосност".

Първият куплет на съня ми "прилича" на презадоволеност. Материално-светско-плътска... След това има идейна несподеленост, сякаш се търси разбиране, което се изплъзва. Бих го оприличил на "самотност в съкровеното усещане" . Накрая в съня ми се струва, че витае "Богинята Майка" в подканващ оплождащо-животворящ смисъл.

http://ekozora.com/products/electricenergy.html Чудно ми е дали "Бялото братство" може да реализира такъв проект. Понеже понякога във сайта се организира събиране на средства по една или друга причина, аз лично имам желание да инвестирам "ограничени средства" във такъв проект. Но "капка по капка става вир"... Между думите и осъществяването на даден проект има огромна пропаст незапълнена от доброволни групови усилия. Аз си седя тука и в момента "цъкам" на компа, и въобще нямам представа какви хора ще ме прочетат, и дали са достатъчно упорити и "луди" за да грабнат и осъществят идеята.

Rumilda, последните два дена в главата ми се върти едно стихотворение, което в днешния дъждовен ден ти го подарявам. В душата на изстрадало дете кога пророни се сълза, тогава плаче цялото небе и дъжд се лее над света. Светът прелива в суета а "Аз съм по-добър!" е смисъл. С въздишка на изстрадало дете човек калта си e избрисал... Душата на изстрадало дете е извор с тъмна орисия и няма риба с хлипове зове: "Господи, прости на тия!".

Орлине, това форма на самохипноза ли е? Или детско фантазно мислене? Вписва ли се в духа на форума, или според теб, участието ми е излишно?

Всъщност, и аз пиша от вътрешната си емпирия. Навлизам циклично в различни състояния на съзнанието, част от тях са "негативни" (може би по-голямата част), други са форма на "рахат". Понякога съм "малък и обикновен", друг път се изживявам като "големец". Но напоследък пиша все по-рядко... Не съм се подлагал на хипноза через друг човек. Нито оценявам качеството на дейността ти, нямам упрек за това с което се занимаваш, изказвам привидяно предположение по отношение на Азбуки. Виж, чисто Библейски, звучат ми силно думите "Царството божие, вътре във вас е". Значи, царството божие е състояние на съзнанието... Вече ,ако мотивационно искаш да "набуташ" хората там, не виждам причина, да не те асоциирам с "поп". От това какво вкарваш в понятието, зависи твоят начин на реагиране. Ти с какво го асоциираш? С нещо неподходящо, непълно, недостатъчно, така обобщаващо комплицираната ти многовариантност?

Азбуки може да е усвоила самохипнотизирането и самодехипнотизирането. Защото , ако "осъзнатото сънуване" е самохипноза, аз си влизам в него и без Орлин. Осъзнавам , че има хора самомотивирани да застават като "посредници", между човешкото "подсъзнание" (както и "надсъзнание", "свръхсъзнание") и "ежедневното" такова. Това е нещо като да играеш ролята на поп пред Бога.

В един кубически сантиметър вакуум има енергия, която ако се превърне в маса ,би била повече от масата на звездите видяни с най-мощния съвременен телекоп, събрани след като го "завъртиш" по обозримото небе...

Чух за себе си, и реших да участвам в темата. Нали, усещам ги другите хора такива чистички , белички овчици, в които имам желание да си впия зъбите... Значи, изгражда се ролята и няма кой да я играе, нали е силно отрицателна. Това е като сянката на човека, виждаш формата на злото, и след това се дистанцираш, в бяла престилка, еталон за лечител... Изрязваш я като "изгнил" апендисит, за пет-шест лева , баби.. Може и без кинти, в името на живота... Може да играеш на едро-извадил гредите на от егоистичната си същност, бъркаш в очите да извадиш "дребнавите" сламчици. И след това наслада, голем кеф... Надувате като докторска ръкавица "газ на щастието".