mecholari

"Вампирът" е свещта, около която пърха пеперудата, жадна да му се "докаже". В мислите си...

Егоизмът ми ме довежда до жестокост. Понякога не мога да опазя хората от себе си.

От притчите на Соломон: глава 16 1.Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа. 2. Всичките пътища на човека са чисти в неговите очи, Но Господ претегля духовете. 3. Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения. 4. Господ е направил всяко нещо за Себе си, Дори и нечестивия за дена на злото. 5. Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

Чудно . Това е стихотворение, което съм писал преди няколко години: Вали от небето приказен дъжд, думи капят в ред свещен, но дали ще дойде буря изведнъж, или прекрасен слънчев ден? Аз виждам дъгата огряла небето събрала дъха на цветята, и с бисер прекрасен- сълзата от мен, дарявам любов на мечтата. Бях го забравил. Все едно, че не е от мен.

. Дон Хуан кара Карлос Кастанеда да говори на тревичките, и да ги приема, че са му равни. За да го оттърси от чувството за собствената му значимост. Един цитат от "Истинската книга за Ванга" (117 стр.): ........ Често с Ванга си устройваме "часове по ботаника". Аз я водя по поляните в Рупите и я слушам, а тя като учител търпеливо ми обяснява. Не знам как и какво "вижда", но ми посочва даже с пръст накъде и какво да погледна: "Тази тревичка до теб знаеш ли коя е?" Зная-казвам. "Ето плодовете на тази тревичка са отлична храна за анемични деца, а това голямото растение с трите листа, който го отглежда в къщата си, вечер сънува кошмари, особено когато то цъфти. Ето, всичките те ми говорят! Това цвете с цветове като камбанки е донесено от страна, където има много размирици. Сега усещам и миризмата на кервиза. И той е лекарство против ревматизъм. Нека от него да има салата на трапезата на всеки дом. А джодженът е против домашно разтройство. Тревата, която расте покрай канала е чудесно лекарство за деца, които се напикават. А тази на която сега сме стъпили, е лек срещу труднозарастващи рани... Говорят ми растенията, но те са много и аз успявам да запомня малко..." ....... На други места като я питат откъде знае нещо, понякога отговаря "това цветенце.." или пък "това дърво ми го каза". 178 стр. от същата книга: ..................... "Често съм се учудвала от вещите й познания по цветарство, но тя казва, че растенията й казват сами от какво имат нужда. Помня, че веднъж една жена я попита какво да прави, защото в къщи имала някакво храстовидно растение, което започнало да загива, защото по невнимание са наранили стъблото му и се е образувала голяма дупка. "Ще вземете блажна боя и ще замажете дупката. Така стъблото ще се спаси и цветето ти няма да загине" Може ли блажната боя да бъде лекарство? - попита жената. "Не знам, отговори Ванга, но цветето ти ми каза какво му е лекарството". ............... Възможности... Според Ванга ,здравите хора трябва да намалят месото в храната си и по възможност да го спрът. Аргументите са, че това е добре за самите тях. На мен ми прилича на меркантилна мярка за човечеството. Нещо като изява на любовта към себе си. Колкото за човекът (142 стр.): ................. "Но толкова ли е нищожен човекът?"- възкликнах един ден аз. "Да, отговори Ванга. Погледнът от висотата на безкрайната вселена, човекът е нищо. Една нищожна прашинка, зареяна в безкрая. Суетно същество, което все се изследва, все се търси и все не се намира. Но човекът е зареден и с "божествена искра", която му позволява често да надхвърли ръста си, да търси, да рискува, да разгадава тайните на всемира, да прави смайващи открития. Вече гледа даже в небето и не се бои от неговите предизвикателства. . . . Истината за този Космос трябва да се търси в старите свещени книги. ...........

Аз ям месо, но в в много малки количества. Но в цитираната книга се повдигат много интересни въпроси, засягащи и вегетарианството. Цитат: ................ Знаете, че когато истински се култивираме, ние искаме добра информация и искаме да се слеем с характеристиката на Вселената. Не трябва ли да практикувате Шан (Доброта)? За да се слеете с характеристиката на Вселената, Джън-Шан- Рен, вие трябва да практикувате Шан. Ако винаги вършите лоши неща, ще може ли вашият Гонг да се увеличи? Ще може ли да оздравеете? Не правите ли обратното на нас култивиращите? Правенето на това се брои за убийство, то е вършене на зло! Може някои да кажат: “Колкото повече говориш, толкова по-невероятно става – нарече убиването на животни убийство, а сега казваш, че и убиването на растения е убийство.”. Но това всъщност е така. В будизма говорят за Шестте кръга на прераждане, в процесът на които можете да се преродите и като растение. Това е според будизма. Ние не поставяме въпроса така, но ще ви кажа, че и дърветата са живи, и не само че са живи, но имат и сложна мисловна дейност. Ще ви дам един пример. В Америка има човек, който се занимава с изследвания в областта на електрониката, и обучава хората как да използват детектори на лъжата (полиграфи). Един ден в главата му идва идея и той свързва електродите на полиграфа към растението анхуза (anchusa – Adhatoda Vasica), след което го полива и открива, че писецът на полиграфа бързо начертава крива, която се оказва идентична с тази на човешкият мозък при кратък момент на вълнение или радост. Той се слисва. Как може растенията да имат емоции! Дори му се искало да излезе на улицата и да извика: “Растенията имат емоции!”. В резултат на това вдъхновение, той скоро започва научни изследвания и провежда множество експерименти. Веднъж той поставя две растения заедно и нарежда на един от своите студенти да стъпче едното от тях пред другото. След това премества другото растение в отделна стая, свързва го към детектора на лъжата и казва на петима от студентите си да влязат един след друг. Когато първите четири студенти влезли, нямало никаква реакция. Но щом влязъл петият студент – този който стъпкал растението – и писецът веднага започнал да чертае крива, наблюдавана само когато човек е уплашен. Той се смаял! Това разкрива нещо голямо: ние винаги сме вярвали, че хората са висши същества, че имат сетивни функции, че могат да различават и анализират нещата, защото имат мозък – тогава как растенията могат да различават нещата? Не означава ли това, че те имат сетивни органи? Ако по-рано някой бе казал, че растенията имат сетивни органи, мислене и емоции, или че могат да разпознават хора, всеки би казал, че той е пълен със суеверие. А и не се ограничава само с това, в някои отношения растенията изглежда да са надминали днешните хора. Един ден той свързал детектора на лъжата към едно растение и се замислил: “Какъв ли експеримент да направя? Ще изгоря листата му, да видим как ще реагира.” Само при мисълта – дори преди да го е направил – писецът бързо начертал крива, която може да се види само когато някои вика за помощ и животът му е в опасност. Тази свръхсетивна функция, наречена “телепатия”, е вродена човешка способност, вид инстинкт. Но днешната човешка раса дегенерира. Така вие трябва да ги култивирате отначало, да се върнете към вашата оригинална, истинска същност – това е единственият начин да си ги възвърнете. Растенията обаче ги имат, те знаят какво мислите. Звучи доста невероятно, но това са действителни, конкретни научни експерименти. Той провежда различни експерименти, включително и такива въвличащи способността Дистанционно Влияние. Публикацията на неговите статии предизвика доста голяма сензация по цял свят. Ботаници от целия свят, включително и тези в нашата страна, започнаха изследвания в тази насока и това повече не се счита за суеверие. Онзи ден казах, че това на което е станало свидетел днешното човечество, и това което то е изобретило и открило, е повече от достатъчно за да се променят съвременните учебници. Старите понятия обаче все още оказват голямо влияние, така хората нямат желание да ги признаят и никой не се занимава със систематизирането на такива неща. Когато бях в един парк в североизточен Китай, аз видях загинала борова горичка. Там имаше хора практикуващи незнайно какви неща. Търкаляха се навсякъде по земята и след това започваха да събират чи с крака на една страна и с ръце на друга. Наскоро след това цялата горичка пожълтя и загина. Тогава, това което правите добро ли е или лошо? Така както ние практикуващите го виждаме, това е убийство. Вие сте практикуващ. За да можете постепенно да се слеете с характеристиката на Вселената и да се освободите от всички ваши лоши неща, вие трябва да сте добър човек. ..................... От тази гледна точка да бъда изцяло вегетарианец, ми се струва безмислено. Сякаш "мисловното вегетарианство" е с по-голяма тежест.

Не съм вегитарианец. Преди няколко години прочетох книга на Учителя Ли Хонгжъ, който преподава Фалун Дафа. И философията му по отношение яденето на месо ми се стори доста добре обоснована. Ще дам цитат от негова книга, която можете да намерите тук: www.bg.clearharmony.net ................... Нека поговорим за монаха Джигонг, популяризиран в литературните произведения. Монасите не трябва да ядат месо, но той е ял и така са го направили доста уникален. Фактически, след изгонването му от манастира Линг Ин, подсигуряването на храна става реален проблем за него, за неговото оцеляване. За да запълни стомаха, той ядял каквото намерел, просто гледал да запълни стомаха и не е имал привързаност към каквато и да била храна - било му е безразлично какво ще яде. На това си ниво на култивация, той разбира тази истина. Всъщност, Джигонг е ял месо само няколко пъти, може би веднъж- дваж. Щом като чуят за монаси които да ядат месо, писателите проявяват интерес, защото колкото по-сензационна е темата, толкова повече читатели привлича тя. Както казват, литературата трябва да надхвърля живота, затова и те са го популяризирали. А всъщност, отстранена ли е привързаността, това какво яде човек няма значение. В югоизточна Азия и южните райони на Китай, като Гуандонг и Гуанши, някои мирски будисти не казват, че култивират Буда-същност, сякаш фразата “култивирам Буда-същност” да им звучи твърде старомодно, а казват че са вегетарианци или че не ядат месо, с което искат да кажат, че понеже са вегетарианци, то те култивират Буда-същност. Ето колко просто им се струва култивацията на Буда-същност. Значи казвате, че просто като сте вегетарианец можете да се култивирате в Буда? Знаете, че това е само един вид привързаности на хората, едно от желанията им. Така че вие само се освобождавате от тази привързаност, тази една привързаност. Но вие също трябва да се освободите от завистта, конкурентността, прекомерната радост (самодоволството), стремежът за себеизтъкване и толкова много други привързаности. Стремежи и желания у човека колкото искате. Само чрез отстраняване на всички привързаности и всевъзможни желания, човек може да се култивира до Съвършенство. Значи просто като отстраните привързаността към месото може да се култивирате в Буда? Такава идея е неправилна. По въпроса с храната, човек не трябва да е привързан не само към месото, но и към никоя друга храна. Същото е валидно и за други неща. Някои хора говорят, че просто обичат да ядат специфична храна – това също е желание. След като достигне определено ниво, култивиращият няма да има тази привързаност. Разбира се, това което преподаваме е Закон от висше-ниво и което преподаваме се основава на, и интегрира различни нива. Да се постигне изведнъж това е невъзможно. Вие казвате, че просто нещо ви се яде, но когато вашата култивация наистина е достигнала момента да отстраните тази привързаност, вие няма да сте в състояние да го ядете. А ядете ли го, вкусът вече няма да е същия, и може да е всякакъв. ...................

"Ще види плодът от трудът на душата Си и ще се насити; праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието Си, защото Той ще се натовари със беззаконията им. .......................... И Той взе за Себе си греховете на мнозина и ще ходатяйства за престъпниците." Исая 53:11,12 Това, което виждам у другите хора е част от самият мен.

Aко няма изначално добро, откъде идват мислите за светлината и топлотата в душата?

Превърна се душата в огледало, и всеки в нея се оглежда. Душата чиста оглежда се в бяло, а черната "оцапва те" да види се с надежда. На кой си "брат" , на кой си "зложелател", не е важно, щом в душата си на всекиго приятел.

Гадано ми е на Таро, от хора запознати, но съвсем отскоро ,спонтанно, се докосвам до силата им сам. Значението на картите в зависимост от подреждането чета от книжка за колодата ,която ми е под ръка. Това, което искам да споделя с вас, че принципно работата с картите подразбира разбулване на бъдещето, т.е. имаме това, което е било, тенденциите и нагласите, които действат в настоящия момент, и накрая това, което ще се случи. А аз изпозвах Таро за анализ на минало свършено действие. Задавайки конкретен въпрос , за конкретен човек, който "добре" познавам, отношението му към зададения въпрос ми се разкри доста правдоподобно, в предвид постъпките му, както и ситуацията в семейството му, надеждите и страховете (които всъщност е споделял отчасти с мен). Понеже се избира сигнификатор, седмата карта в подреждането показва какво представлява самия човек. И аз го "виждах" точно такъв. Впечатлен съм.

Хората изначално са добри. "Истински" не са добри единствено за мен. Защото проектирам "сянката" си върху тях. Това са аспектите от съзнанието ми, с които не искам да се срещам. "Виждам ги" у тях, защото "у мен липсват". След това започвам да искам да се променят , защото не мога да го "понеса" че са "такива". Все едно, че нещо са ми длъжни. "Контрол". "Дръж се с хората така, както искаш те да се държат с тебе".

Имам спомени от много малък. Първите са ми от около едногодишен. Та когато бях 3-4 годишен, прекарвах лятото на село при баба и дядо. В двора имаше много животни, а това лято се бяха излюпили и патенца. Във един леген ги "учех" да плуват. Те си можеха ама аз започнах да уча едно от тях да плува под вода. И плуваше докато спря да мърда. За първи път се срещнах със смъртта, която сам причиних. Изпитах силна болка и много ревах, докато ми обясняваха какво е станало. Възможно е защото съм 'чувствителен" затова и в момента да напират в очите ми сълзи. Вдоста по-съзнателна възраст имахме много козлета. Едно от тях го обичах силно, сякаш повече от другите, беше доверчиво и обичаше да се гали и играе с мен. Когато вуйчовците ми започнаха да го колят, то успя да им избяга. Изхвърча през вратата на двора и никой не можа да го хване. След това се върна само и издъхна на входната врата. Нямаше къде да отиде... Подарявам ви това мое стихотворение: Момък прашен, уморен, седна до една топола. Със ръка я той погали и целуна я по ствола... "Прости ми сестро, имам аз голяма мъка, дошъл съм да сека те тука..." Задуха вятъра, последна песен зашепнаха листата в миг.. А момъкът във себе си унесен сълза отрони, стон, сподавен вик.. Кажи ми Господи, защо за да живея, смъртта по стъпките ми ходи, сърцето ми в любов копнее... ръцете ми, отнемат те животи? Смъртта тогава го погали, целуна го по морната глава... "Ела със мене друже, премного си добър ти за света..."

Ще преразкажа разговора ми с една жена миналата събота. Тя ми сподели, че си е "осиновила" куче "само два килограма". Предишната му собственичка, се държала ужасно с него, "ритала го като футболна топка". От това животното много се озлобило. "Около година цялата ходех изпохапана. Всички се чудеха защо го правя. Но любовта и търпението ми дадоха резултати. Кучето се успокои и сега е дружелюбно и с мен и с хората". Тука се сещам за думи на Учителя "Любовта ви е истинска, ако когато се докоснете до един човек, той започне да се променя към добро". Е, животните са нашите по-малки братя.

Понякага са ме лъгали, защото са държали на мен и са искали да запазят контакта до момента , в който тази лъжа ще стане истина и съответният човек (според неговите си предположения) ще отговаря на моите изисквания.... т.е. от уважение, любов, приятелство, НО разбирани по неговия си начин. А дали пък моят начин на разбиране е винаги прав, дали аз не съм вдигнала високо летвата и така съм предизвикала лъжата? Истината винаги е многолика. Май и лъжата също Ако за теб лъжецът е прозрачен с дадена своя лъжа , гласувай му доверие през призмата на неговия свят. Така също може да се работи с хората. Както изслушваме фантазиите на децата, но сме твърдо убедени,че от тях ще израснат добри хора. Наивен съм като малко дете. А истината се усмихва и се радва на глупостта ми. И ми се разкрива.

Когато човек е решил да се продаде , се рекламира с доброто си име. Свободата се състои в това да нямаш такова.

Аз смятам, че един човек, който ме лъже, предварително ме е приел за глупак и ми е загубил уважение.

Скачет олень по лесу. Смотрит - заяц на пне сидит, в носу ковыряет. Олень к нему подбегает: - Заяц, посмотри какие у меня стройные ноги - я самый быстрый зверь в лесу! Заяц, не замечая его, в носу ковыряет... - Заяц, посмотри какие у меня витвистые рога - я самый красивый зверь в лесу! Заяц вытаскивает из носа здоровенную зеленую козявку, долго смотрит на нее и говорит задумчиво: - А зато я богат духовно...

............ Молитва за ангел Господи, помогни ми днес да си спомня истинската си природа, която е любов и щастие. Помогни ми да бъда истинската си същност и да я проявявам. От днес ми помагай да виждам във всеки човек вестоносец, който трябва да предаде посланието си. Помогни ми да те видя в душата на всекиго, зад маските, зад престорените образи. Помогни ми днес да предам посланието на моята цялостност до онази част от мен, която постоянно съди. Помогни ми, Господи, да се освободя от критичността, от лъжливите послания, които предавам на себе си и на всички наоколо. Помогни ми днес да възстановя съзнанието си на твой ангел и нека използвам това съзнание, за да нося посланието на живота, посланието на радостта, посланието на любовта. Нека изразя красотата на духа си, красотата на сърцето си във висшето човешко изкуство: съня за моя живот. Амин. Из ГЛАСЪТ НА ЗНАНИЕТО (Практическо ръководство за вътрешен мир) Дон Мигел Руис и Джанет Милс .....................

Моника, лично аз когато чета завета, го правя в следната последователност: Започвам от 5 стр, където са светлите лъчи и чета до седма (на осма е „Духът на Любовта”). След това чета „краската” за съответния ден , в случая „Духът на живота” (от 12 до 14 стр. включително), като се обливам със розова светлина. Духът Христов е от 40 до 47 страница. Чета го като се обливам с диамантено бели лъчи. В раздела „Отец на светлините” , розовите лъчи са на 49 стр. Чета ги и се обливам с тях. После продължавам с белите лъчи на 58 и 59 стр. В „Плодът на духът” на 60 стр., чета оследователно белия лъч, след това розов, след това диамантов, и накрая светъл, като се обливам със съответните цветове. Накрая прочитам заповедта на учителя. Всичко това го правя, защото тази последователност ми е удобна и така сам съм си решил. За указанията на Учителя, ще ти кажа как си „разговарам” с него. Примерно сега му зададох въпроса , как е правилно да се четат лъчите, и отворих „Енциклопедичен речник” на издателство Астрала на „случайната” 824 стр.И ето какво прочетох там: „ Достатъчно е да се появи Божественото в човека, за да има той подтик, импулс да се развива. Той може да не следва никаква школа, но има вече този подтик в себе си. Всички имате тази опитност. Много пъти сте подтиквани отвътре да учите, но не сте постоянствали. Започвали сте но сте отлагали, като сте намирали, че времето за работа е минало. Не, времето за учение никога не минава. За онзи, който иска да учи, да работи , всякога има време; за онзи, който не иска да учи, няма време. По хубаво и по-лошо време от сегашното няма. По-добри и по лоши условия от сегашните няма. Вие живеете при най-доброто и най-лошото време.” Оставам на теб, да прецениш как отговарят думите на зададения конкретно въпрос. Колкото лично до мен – видно е ,Учителя знае, че в два от дните на тази седмица не съм си чел лъчите. Ако да „бързаш” е нещо като да „бъркаш” , не съм безгрешен и мога да си го позволя.

Искам ,докато не дойде царството Божие на земята да не видя смърт. И въпреки, че съм от хората презрян, да бъда от Бога избран.

Мислил съм въру част от думите на Венцислав: Топола Момък прашен, уморен, седна до една топола. Със ръка я той погали и целуна я по ствола... "Прости ми сестро, имам аз голяма мъка, дошъл съм да сека те тука..." Задуха вятъра, последна песен зашепнаха листата в миг.. А момъкът във себе си унесен сълза отрони, стон, сподавен вик.. Кажи ми Господи, защо за да живея, смъртта по стъпките ми ходи, сърцето ми в любов копнее... ръцете ми, отнемат те животи? Смъртта тогава го погали, целуна го по морната глава... "Ела със мене друже, премного си добър ти за света..."

И аз съм на същото мнение. Божията милост се проявява по този начин. И истина. За самотата: Самотата, невестата тиха във сърцето с любов покани. Покани я и никой не питай и се радвай на себе си ти. И не слушай коварните думи на хората с поглед в теб вперен, които разтягат лукуми, колко смирен си, или пък наперен. Тишината, сестрицата верна тогава с любов прегърни. Скрита в думите омразата черна с тиха стъпка, в мълчание спри. И не слушай ти упрека нервен на света, че си черна овца. Да бъдеш на себе си верен избери си за своя съдба. И тогава ще литнеш свободен и обичан от твойта сестра, и дори от невестата воден пред света не ще скършиш снага. И изворът вечен на сила със любов ще умива света, с лекота красота сътворила ще рисува твойта душа.

"Път на самосъхранение", ми звучи удачно.Без "Виж какво ми причиняваш". Често се отклонявам, но полагайки усилие се завръщам на него.

magee, чел съм много от постовете ти.Извървяла си дълъг път на целенасочено усилие. За мен олицетворяваш "Ценна мисъл на деня" за днес. Докато чета твои постове, често се сещам за думите "Станете отново като деца", заради радостта, която съзирам да струи от там. Ценна мисъл за деня: Умът е прекрасен слуга, но ужасен господар. Ако си започнал да мислиш само негативно, това е защото не си отделил време да го научиш как да се съсредоточва върху доброто. Уинстън Чърчил казва, че "цената на величието е да поемеш отговорност за всяка своя мисъл". Само тогава ще постигнеш жизнерадостната нагласа, която търсиш. Помни, че умът действително е като всеки друг мускул в тялото. Ако не го упражняваш, ще го загубиш. Ако искаш да усилиш мускулите на ръката си, за да постигнеш повече, трябва да ги тренираш. По същия начин можеш да постигнеш прекрасни неща с ума си, стига да му дадеш възможност. След като веднъж се научиш да си служиш резултатно с него, той ще привлече в живота ти всичко, което желаеш. Ако се грижиш добре за него, той ще създаде идеално здраве. И ще си възвърне естественото състояние на вътрешен мир и спокойствие - ако имаш визията да поискаш от него тези неща. (Робин Шарма)