mecholari

Въздържам се да пиша за сънищата, защото в тях има страшно много неща, които са много по-различни отколкото изглеждат на пръв поглед. Но смятам, че ако досегашният ти подход за девет години не е донесъл очаквания резултат , възможно е да е необходимо да го промениш. Възможно е също точно там да се получава и разминаването-това, което очакваш да не е посланието. Затова сънят да се повтаря. Възможно е майка ти да те посещава, защото е извикана от личното ти страдание. И да мълчи, защото не може да направи нищо за него. Хубаво е да я освободиш за да почива в мир. Има и една друга вероятност-понякога енергийни същности "приемат" образа на любими хора. С емоциите, които се освобождават при вида им се получава "изтичане" на енергия. Страданието организира точно такъв енергиен канал. Затова следващия път се вгледай внимателно в образът, който виждаш и го попитай "Наистина ли си моята майка"? Защото една любяща майка най-малко ще желае да донесе страдание на детето си. Също аз често на сън изричам молитвата "Отче наш". Тя е вълшебна. Винаги помага.

Ако е много различна, възможно ли е това, всъщност да не е майка ти? Мислено ли е по този въпрос?

Послание на Апостол Павел към филипяните 4. Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа :Радвайте се. 5. Вашата кроткост ще бъде позната на всички човеци; Господ е близо. 6. Не се безпокойте за нищо; Но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията на Бога с благодарение; 6. и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата и мислите ви в Христа Исуса. ...... 11.Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да се намеря. ...........

Истинската вяра се проявява в областта на безграничното, незнайното. (Беинса Дуно) http://triangle.bg/books/1930-08-27-05.199...0-10-01-05.html ……….. Из Деянията на Апостолите. 22.И тъй Павел застана всред Ареопага и каза :Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. 23. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник на който бе написано :НА НЕПОЗНАТИЯ БОГ. Онова, прочее, на което се кланяте без да го знаете, това ви проповядвам. (Из Новият Завет) ……… …пробив на Нагуала… (дон Хуан)

Всички, които искат да поправят другите хора, аз ги наричам, че те са непоправими. Не си правете самоизмама да мислите, че друг може да ви даде добрини, щастие и благо. Вие сами може да се повдигнете. (Беинса Дуно). http://triangle.bg/books/1920-02-12-19.199...0-10-30-11.html

Преди няколко месеца във влака, една циганка от Симитли ми сподели, че когато тръгне да изрича нещо лошо, или пък само си го помисли, веднага пада на колене и започва да се моли на Бог. След което Той я избавя от лошите помисли. Жената иначе е била и 7 месеца в кома. Тогава е била във Райската градина заедно с Ангелите. А като тръгнала да се завръща, ангелите я превели през едни мост а от долу под него видяла Ада и демоните. Разказа ми и един случай с мъжа й, голям вагабонтин и побойник. Той и синовете й не й обръщали внимание на "брътвежите" за Бог. Но един ден тръгнал за работа и срещнал старец, който властно му изрекъл: -Върни се... -Ама, аз отивам на работа. -Казах ти върни се! Имало изключителна сила у думите и стареца. Върнал се... И същия ден имало експлозия в мините с човешки жертви. И много се променил мъжът на циганката. Станал друг човек.

Желанията са извор на страдания. Когато не се осъществяват по начина по който искаш. Затова се опитвам да се освобождавам от тях. И успявам, може би.

Твоите кои са?

Кои са желаните резултати?

Ако чрез страданието човек се "просветява", тогава всяка моя дума би трябвало да бъде все едно съм "последна истанция". Т.е. страшно много съм се просветил. Не съм сигурен, че още светлина от подобен род ми е необходима , обаче. Сякаш съм достатъчно просветен. Стига ми.

http://youtube.com/watch?v=1O8oE5RHinA&feature=related

"Няма добро и зло, просто вие така го виждате". Шекспир

Като осъзнаване на определени хора на това, че злото винаги е било слуга на доброто. Защото Всемогъщият Бог е милосърден и винаги е предизвиквал ситуациите, които са най-доброто училище за нас. Възможно е когато понятията "зло" и "добро" се размият , Библейската змия да си загуби предназначението. И обречените на смърт да получат отново безсмъртие. Цитат от лекцията на Беинса Дуно "Условия на вечния живот": .................................................................. Един човек си купил един часовник, който скоро, много скоро спрял: "Толкова пари дадох, седмица не съм го носил и той спря", си казал; отива при часовникаря и иска от него да направи часовника да тръгне: "Колко пари искаш?" Часовникарят погледнал часовника и казал: "Десет гроша." - "Добре." Часовникарят духва в механизма на часовника, изкача една задръстена въшка и часовникът тръгва. "Нима само за едно духване ще ми вземеш десет гроша?" - "Толкова." И Господ ще дойде, ще духне и всичко ще тръгне. Колко лесно! Тези животинки са за друго място, не бива да стоят вътре в часовника. Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да се наместят видите на езика, на ума и на сърцето - там е спасението. И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Тогава възкресението ще бъде дело осъществимо и възможно. Аз зная, че това поставяне винтовете на място е трудна и тежка работа. Но когато тя се свърши успешно, човечеството ще празнува своя юбилей на земята - деца (синове и дъщери) ще пеят новата песен на живота, че техните родители са намерили и наместили винтовете и че за самите тях настава светло бъдеще; народите ще ликуват, хвалят и славят Добрия Господ, че техните духовни глави, свещеници, проповедници, учители, царе и министри са намерили и наместили своите винтове и че и за техния живот на земята настъпва светло бъдеще. Ще пеят всички една песен, но велика песен на живота, която ще трогва издъно техните сърца и души. В тази песен ще се оповестява цялото минало, ще се влива цялото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот. Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? В тези винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. И онзи, който се вгледа в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на Великите Закони, които движат всичко към определена цел. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и сложат на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще създадат най-добрите условия за нейното развитие, ще внесат истинските елементи на живота. Тогава нашата душа ще бозае, тъй както дете бозае от гърдите на майка си, здраво, чисто и непримесено мляко. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание и върху него ще се издигне стволът, ще израснат клоните, ще се развият листата на нашето самосъзнание, а във вейките на последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието - на ангелите. Когато това стане, то ще бъде признак на духовната пролет, човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И ние с положителна вяра, с положително знание, можем да очакваме неоценимото богатство - плода от Дървото на Вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод - за поддържането и безсмъртието на човешката душа и единението с Бога. А това велико събитие е на прага на днешния живот. .............................................................. http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=77

Мечо, ако може и двете? Разрешавам ти. А ти разрешаваш ли ми да постна това? Откровението на Йоана 22 17. "И Духът и невестата казват:Дойди . И който чуе , нека рече :Дойди. И който е жаден, нека дойде. Който иска нека вземе даром водата на живота."

А не ти ли прави впечетление, че в едната има "ценни мисли" на хора не участващи в Портала. След като беше преместен поста на един съфоромец, за когото ценна мисъл беше на един ЖИВ потребител на портала, и ми дойде да попутам - мислите на живи хора пишещи в Портала не са ли достатъчно ценни за тази тема?! или трябва да има две теми за ценни мисли?!? Сякаш се опитваш да мислиш. А Айнщайн е изрекъл: "Великите духове винаги намират яростна опозиция сред посредствените. Посредствените не могат да разберат, когато човек не се придържа към безмислените предразсъдъци, а честно и смело използва своя интелект." (Алберт Айнщайн) Според мен разликата идва в приемането. Ти се опитваш да мислиш може би а на някой му се струва, че му се правиш на велика, може би. НО това е грешка в процесирането, според мен. Та Еси, правиш ли се на велика или се опитваш да мислиш? П.П. За да няма недуразумения, аз в момента се правя на велик и за това така ми се струва. Модераторска бележка: Моля да се придържате към формата на темата - събиране на ценни мисли

Като намерите камък на пътя, отместете го, за да не се спъват хората. Кой го е сложил, защо го е сложил, не е ваша работа. Учителя

Двете души се сливат, "чувстват" се една друга. И знаят "това ми е от теб но е и мое, защото сме едно". А Любовта е толкова силна, че едно малко дете би могло да разтвори ръце и да обгърне целия свят, и да остане още непрегърната Любов.

http://nestinari.eu/video.html

Ако споделя нещо, което е ценно за мен и някой го подритне, наистина е било истински ценно. И е само за мен - и е за всички. Нека всеки вземе толкова, колкото може, без уговорки. E, харесва ми... НО принципно моето беше интерпретацията на "Не хвърляйте бисерите си пред очите на свине, защото ще се обърнат и ще ги стъпчат". Според Евангелията, думи Христови. Просто грубичко ми звучеше и си го промених. Че има хора, където съм им казал, че са "свине" иначе, едва ли не.

Ако споделя нещо, което е ценно за мен и някой го подритне, наистина е било истински ценно. И е само за мен.

..................................... ПОСВЕЩАВАМЕ НА МЪРТВИТЕ: ДА ПРЕГЪРНЕМ АНГЕЛА НА СМЪРТТА Последният метод за постигане на лична свобода е да се подготвим за посвещаването на мъртвите, да приемем смъртта за свой учител. Защото ангелът на смъртта може да ни научи как да бъдем истински живи. Даваме си сметка, че може да умрем всеки миг; живи сме само в настоящия момент. Ние наистина не знаем дали няма да умрем утре. Кой може да каже със сигурност? Смятаме, че разполагаме с много години живот. Но така ли е? Ако отидем в болницата и лекарят ни каже, че ни остава една седмица, какво ще направим? Както вече казахме, имаме две възможности. Едната е да страдаме, защото ще умрем, да се оплакваме на всички: „Горкият аз, ще умра", и да направим истинска трагедия. Другата възможност е да използваме всеки миг, за да бъдем щастливи и да правим онова, което наистина ни е приятно. Ако ни остава само една седмица, нека се порадваме на живота. Нека бъдем живи. Можем да кажем: „Ще бъда самия себе си. Вече няма да се старая да угаждам на другите. Няма да се интересувам какво мислят за мен. Какво ме засяга мнението на другите, след като ще умра след една седмица? Ще бъда самия себе си". Ангелът на смъртта може да ни научи да изживяваме всеки ден така, сякаш е последният в живота ни, сякаш няма да има утре. Можем да започваме всеки ден с думите: „Буден съм, виждам слънцето. Ще благодаря на слънцето и на всичко и всички, защото съм още жив. Още един ден, в който да бъда себе си". Така трябва да приемаме живота, на това ме научи ангелът на смъртта - да бъда напълно отворен, да зная, че няма от какво да се боя. И, разбира се, показвам на любимите си хора своята обич, защото това може да е последният ден, в който мога да ви кажа колко ви обичам. Не зная дали ще ви видя пак, затова не желая да се караме. Ами ако се скараме жестоко и аз ви изпратя цялата си емоционална отрова, а вие утре умрете? Олеле! Мили Боже, Съдникът добре ще ме нареди и аз ще се чувствам виновен за всичко казано. Ще изпитвам вина и че не съм ви казал колко ви обичам. Любовта, която ме прави щастлив, е любовта, която мога да споделя с вас. Защо трябва да отричам, че ви обичам? Няма значение дали вие отвръщате на чувствата ми. Може утре да умра, вие също. Онова, което ме прави щастлив сега, е да ви покажа колко много ви обичам. Можете да живеете по този начин. Така се подготвяте за посвещаването на мъртвите. А при посвещаването на мъртвите ще се случи следното: старият сън в ума би ще умре завинаги. Да, ще си спомняте за паразита - за Съдника, за жертвата и за предишните си убеждения - но паразитът ще е мъртъв. Ето какво ще умре при посвещаването на мъртвите - паразитът. Не е лесно да се решиш на посвещаването на мъртвите, защото Съдникът и жертвата ще се съпротивляват с всички сили. Ще ни се струва, че ние ще умрем, и ще се боим от тази смърт. Когато живеем в съня на планетата, все едно вече сме мъртви. Но който оцелее след посвещаването на мъртвите, получава най-прекрасния дар: възкресение. Да възкръснем означава да се изправим из мъртвите, да бъдем живи, отново да бъдем самите себе си. Да възкръснеш означава да бъдеш като дете - да бъдеш див и свободен. Но с известна разлика. Разликата е, че свободата е съпроводена от мъдрост, а не от невинност. Способни сме да се отърсим от опитомяването, да станем отново свободни и да излекуваме умовете си. Предаваме се на ангела на смъртта, знаейки, че паразитът ще умре, а ние ще продължим за живеем със здрав ум и съвършен разум. Тогава ще сме свободни да използваме собствения си ум и да управляваме собствения си живот. Ето защо толтеките смятат, че ангелът на смъртта е наш учител. Той идва при нас и казва: „Разбираш, че всичко, което съществува, е мое, не твое. Къщата ти, партньорът ти, децата ти, колата ти, кариерата ти, парите ти - всичко е мое и мога да си го взема винаги, когато пожелая, но засега можеш да го използваш". Ако приемем ангела на смъртта, ще бъдем вечно и винаги щастливи. Защо? Защото той премахва миналото, за да позволи на живота да продължи. От всеки минал момент ангелът на смъртта взима мъртвата част и ние продължаваме да живеем в настоящето. Паразитът иска да носим миналото със себе си и затова е толкова тежко да бъдеш жив. Нима можем да се радваме на настоящето, когато се опитваме да живеем в миналото? Защо да носим товара му, когато мечтаем за бъдещето? Кога ще живеем в настоящето? Това ни учи да правим ангелът на смъртта. ...................................... А сега да зачетем "Житие, чудеса и акатист на преподобния наш отец Иван Рилски, чудотворец" издадено от СВЕТА ГОРА, АТОН Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф" 2002г. Зачитаме и "дрън ,дрън, дрън ,дрън...." стигаме до 24 стр., и от съветите, които св. Иван Рилски дава на българският цар Петър прочитаме "СПОМЕНЪТ ЗА СМЪРТТА ВИНАГИ ДА ПОСЕЩАВА УМЪТ ТИ". На същата страница можем да прочетем от лестовицата на преподобни Йоан Лествичник:"Придобий спомена на смърта като неразделна съжителка. А твои любими чеда да бъдат сърдечните въздишки"(Слово 3:14). На страницата можем да прочетем и "животът е Христос, а смъртта-придобивка".

Едно от нещата, за които съм си прощавал е за това, че не съм съвършен по критериите на другите. Както и по моите собствени. Култовете за съвършенство са ми напълно безполезни. Не мога да отговоря на тях. Не съм нито Христос , нито Дънов. Нито съм велик. Аз съм този, който много е страдал и е разбрал , че не му се страда повече. И не съм снизходителен. Практичен съм. Просто страданието не ми харесва.

Все едно се напъвам нещо да напиша а от него няма нужда. Не знам. Линк забранен за модератори: http://vbox7.com/play:48c37516

Моля. Да плачеш от радост ти пожелавам.