mecholari

Моля. Да плачеш от радост ти пожелавам.

Моника, подарявам ти това мое стихотворение: Кръв Такава сила е кръвта, шуртяща по дървото на живота. Разпънат в тъмното вървях, преди да срещна те ,...Любов. И бях вода , нечиста кал, и давех се в душевната помия... И толко мразех те, животе, преди кръвта му да отпия. Тогава малка част от мен,сълза вода, превърна се във глътка вино. Венеца трънен Той взема, с духа ,плътта си, нахрани ме. И вече имам с него дял, взема нозете Той уми ми... Духа в кошмарите заспал, събуди Той, щом грешките прости ми. О, Христе! Получих твоята Любов, от друго нямам нищо нужда! Сега обичам го живота мой , Любовта ми както Теб Възкръсна! И трябва да знаеш, че докато чувстваш вина, раздразнение и "негативни" емоционални състояния, тогава всъщност губиш жизнената си енергия (Кръв). Това за никой не е по-важно, отколкото за самата теб. Така, че прошката е ключ, който отваря всички врати. А сърцето се изпълва с Любов защото това е неговото естествено състояние. А големи са сърцата на хората, могат много да обичат.

O, kak сама да бъда убедена, че аз съм всичко, за което съм предназначена? Какъв е моят смисъл, как изглеждам извън това, в което погледа се вглежда? Животът-ту нагоре, ту надолу; ту нося се безгрижна, ту залитам по неволи. И ту се пътят равен разпростира, ту без да ща, без изход в него се намирам. Изчиствам си ума, сърцето и очите и виждам цялата измамност, под която скрит е на вещите примамливият трепет, слава, възторг, наслади, що успехът сякаш обещава. Вървя напред, навътре и нагоре. Живота-сън обичам, ала нещо ми говори че има друго, че съм само посетител, ще се стопя и ще премина в другата обител, а тя дали на тука ще прилича, и там коя ще бъда аз и как ще се наричам? Дали там с мен ще бъдете и вие? Сърцето ми дали ще ви познае и открие? Любов от мен за вас, от вас към мене. Какво съкровище е щом е споделена! От топлината ви и там ще се нуждая. През бързите ята на времето и през безкрая най-важното за мен ще бъде, знам, отново да сте с мен и там. Рона Хърман

Това е нещо, като да си "Велик човек". Руис, дон Мигел и Джанет Милс "Гласът на знанието" От линка на Fut. "Върху криле от светлина" от Рона Хърман

Аз съм искал прошка много пъти, но има хора, които чувстват необходимостта да бъда грешен пред тях. Това им дава сили за живот, може би. Да се опитват да ме задържат в греха. Затова се освобождавам от очакванията си. И работя с прошката към себе си. Може би там всичко зависи само от мен и от Бог.

Всъщност, прошката винаги е била на първо място от "практиките" с които съм се занимавал. Мога да кажа, че без да си простил не можеш да изпиташ "истинска любов". Под написаното в кавичките разбирам "безусловната любов" описана в Толтекската книга на мъдростта. Преди това любовта е "избирателна". Обичаш защото някой нещо прави или дава за теб. И да кажеме не осъзнаваш положителната роля на "лошите хора". Всъщност, те са ме научили толкова много, толкова са необходими. Да осъзнаваш, че има за какво да си прощаваш на самия себе си, това е много важен и ключов момент. Преди това си бил "съдник" на хората, а това е момента на осъждане на самия себе си. Само, че колкото по-силно се съдиш толкова по-малко се обичаш. Загубил си любовта към себе си. А можеш ли да обичаш другите без да обичаш себе си? Т.е. има много хора, които живеят без да могат да обичат. "Обичам и одобрявам себе си" . "Аз желая да се освободя от потребността да чувствам, че не заслужавам. Заслужавам най-доброто в живота и сега с любов си позволявам да го получа". "Благословен съм в много по-голяма степен, отколкото съм мечтал." "Влизам в кръга на победителите". "Всичко до което се докосна е успех". Това отново са сугестиращи упражнения от книгата на Луиз Хей. "Господи , благодаря ти". Винаги след всяко, лично за мен.

Е, в книгата на Луиз Хей е написано нещо от рода: "Ако някой с поведението ви дразни, помислете точно кои негови качества и постъпки и къде ги проявявате вие самите в живота. И работете в тази насока". Така, че когато говоря нещо "отрицателно" за някого, за мен означава, че аз има върху какво да работя. Че другите мога ли да ги променям? Освен това е твърде егоистично да им го налагам, може би.

"Всичко, от което имам нужда идва при мен. Всичко, което трябва да знам ми се разкрива". "Господи, благодаря ти." И светът се променя...

Глава 11 22. Иисус им отговори и рече: 23. имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви. http://realhelp.hit.bg/iwg/InterviewWithGodBG1.swf Да прощаваш на себе си е възможно да бъде наистина трудно. Когато съм го правил съм използвал "техники" от книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си". "Прощавам ти за това, че не си бил такъв, какъвто аз съм искал да бъдеш. Прощавам ти и те освобождавам." "Желая да се освободя от потребността във себе си, която е причина за това състояние." "Аз желая да се променя. Желая да се освободя от всякаква съпротива." Но "прегледът", извършван от учениците на дон Хуан е наистина магически. http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=29538

Спящите красавици Затворени, копнеещи очи в очакване на истинска любов. Целувка нежна ще ги семени със дарове на нов живот. Когато принцът ги прегърне и нежно ги погали по бедрата, те ще завибрират бърже във трескава възбуда, непозната... И танци във вълни от радост, на тласъци ще гърчи се снагата... "О, принце, целуни ме бърже, копнее ми за теб душата..."

Искам и аз. Димитър 07.04.1980 Благодаря.

Образовах се толкова години а правописни грешки още си допускам. От личното желание зависи всичко. Не само в България. Необходима е самомотивация, защото мотивацията от социума е твърде противоречива. И на моменти "фалшиво-добронамерена". Така, че "Кой каквото прави, за себе си го прави" .

"Човек на изкуството"- това е човек, който сякаш изкуството го притежава. Това е нещо като да си "обречен" на изкуството ,може би. Сякаш си е загубил свободата ми звучи. "Изкуството на човека"- това ми звучи като да бъдеш творец. Сътворец, защото самият си творение. Петър Динев. Преподавал ми е за лазера. И не ми беше скучен. http://tu-sofia.bg/bul/nta/nta458/nta2006_3_4.htm

http://www.youtube.com/watch?v=a6nSzuHD46I...feature=related

От това, което съм чел дон Хуан го нарича "енергийно" или "сънувано тяло", в древноегипетските вярвания е "Втората душа Ка". Траките го наричат или Аполон или Дионис. Едно от двете беше. Не задълбавам в подробности. Това тяло е нашия резервоар на енергия. Някои го наричат "висша същност', "висш аз", "енергиен двойник на човека" и др. Когато човек е в него губи представа за времето. И по този начин провокира и "синтез" в съзнанието. Не само "анализ". Имаше и някакъв принцп "МерКаБа". Не знам дали се пишеше така. Но "Ба" е наименовние за небесната душа при "колобърите". Но човек събира енергия за да достигне до него. Енергията се събира, когато чувстваш вътрешна хармония и мир, напук на света.

http://vbox7.com/play:1994dafc

Преди около 2 месеца в ръцете ми умираше човек. Държах го за ръката и по едно време ми се искаше да съм Христос и да го съживя. А той тогава трепна и сякаш събираше сила да се изправи. Започнах да изричам молитвата "Отче наш". Предадох го на Волята на Бог. И той умря...

Аз чета в момента книгата на Рона Хърман "Върху криле от светлина". Там пише някакви медитации и техники как да трансформираме негативната енергия в положителна. Та ако сте толкова чувствителни и я усещате, може книгата да е подходяща за вас. Но не бива да правя предположения , може би. Може да ви е приятно да плувате единствено в положителната енергия трансформирана от друг.

Според мен контролират се емоциите, чувствата не се контролират, то май има само едно чувство - това на любовта. Истина е. Освен това контрол е възможно да се осъществява с "неправене" на контрол. Т.е. емоциите не се пораждат , не "резонират" с думите. Това се случва, когато си простил на хората за определен род думи и постъпки. И си им дал свобода да бъдат каквито си поискат. При медитация някои мисли сякаш нахлуват, защото възможно е да не им е обръщано внимание преди това. Жениев Полсън в "Медитацията и човешкото развитие" дава препоръки какво да правим с тях. Да ги записваме и да им обръщаме внимание след медитацията. В тази книга има също и "Медитация върху въпрос или текст". Примерно възможно е да медитираш върху въпроса "Къде се съдържа по-добрия резултат- Да "контролирам" собствените си емоции или хората?". И чакаш Бог да те напъти ,може би.

Емоциите не се съдържат вътре в разговорите. Те са в теб. Думите могат да докоснат определена напластена вътре в теб негативност. Това е определен род осъзнаване. Че самия реагираш негативно на определени думи. Но в лекциите на Учителя има един момент, когато говори за значението, което се вкарва у думите. И посланието за мен е да им вкараме различно значение, което не ни носи негативизъм. "По-висок тон", възможно е да означава също, думи които притежават "по-голяма" сила. Т.е. карат те да осъзнаваш неподозирани неща у себе си, недокоснати преди това аспекти на съзнанието. Т.е. преди това са били "табу", а сега са се отприщили и показват върху какво е необходимо да работиш. Медитацията е нещо като изкуствена среда, с която пренебрегваш действителността, може би. А по думите ти, действителността те смущава. Изкуствена среда е и да създаваш правила, по които хората да "танцуват". Да ги опитомяваш, може би и така да ги правиш "удобни" за възприятията ти. Защото не можеш да ги приемеш такива, каквито са, може би. А светът е толкова див, непредвидим, неопитомим. В него е Волята Божия. Изкуствените среди са за тези на които им е трудно да й се подчинят. Вярванията са стените на изкуствената среда. "Блажени са вярващите" е написано в Библията. Негативизъм се освобождава, когато на някой вярванията му не са достатъчно силни и дума, жест , постъпка от друг човек силно ги разклаща. Тогава се освобождава и голямо количество страх породено от несигурността. А страхът води до агресия. Затова е много важно в какво вярват хората и с каква сила. Да кажеме, че вече много се радвам, когато някой разклати нещо у мене. Живеейки по Волята Божия отношенията на света към мен не ме трогват. Може би вече мога да контролирам чувствата си.

Има една "медитация", която е отчасти и "коцентрация". Тя се състои в това да уловиш и чуеш всички възможни звуци, които те заобикалят а очите едновременно с това да "обхванат" целия диапазон на "виждането". Така се обръща внимание и на периферното зрение. Разбира се медитацията може да се изпълнява навсякъде, като много ефективана е точно като вървиш. Отправна точка е нещо като "фокус" върху ръцете. Тази медитация претоварва съзнанието. Огромната информация която приемат сетивата, кара мозъкът да активира целия си наличен потенциал за да може да я обработи. И в един момент активира в този процес на обработка, дори енергията изразходвана преди това за мислене. Така мислите спират и се достига състояние на "тишина".

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...45&start=45

Момче върви и учи с любов и вярвай в собствените си сили. Всички други са второстепенни герои в твоя живот а ти си силата в него.

Хората се чувстват кофти, когато ги наречеш "болни". Това на мен ми звучи все едно има "опасност" за тях, и едва ли не са "опасни" за другите. Здрави хора, които имат нужда за съвет при решаване на някой "проблем" е правилен подход за мен. Естествено, че това е мой критерий при кой психотерапевт да отида.