mecholari

Не, Селсал, не пита това и ти го е казал много добре в следващия си пост. Но ти отново не си го разбрал. Аз не бих те поставила в кула, а в блато, В блатото на твоите мисли и разсъждения. Ти си затънал толкова дълбоко в тях, че който и каквото и да ти каже, не можеш да излезеш. Мислиш много задълбочено, но и много праволинейно и заблудено....и затова затъваш все по-вече и все по-малко разбираш какво ти се говори. Ако можеш някак си да се освободиш от себе си и да се погледнеш отстрани....ако можеш поне за малко да се опиташ да мислиш обратното на мислите ти досега....ако можеш поне за секунда да си представиш, че може и да не си винаги неприлично прав................. Ролята на Селсал всъщност е много положителна. Той кара модераторите да изпитат определени чувства, когато някой ги "подцени", че не са "достатъчно добри". А ти си тази, която иска да го промени, защото не е удобен за възприятията ти, може би. Караш го да се усъмни в мотивите си, като че ли. Да се разколебае. Да стане такъв, какъвто искаш да го виждаш, може би. На мен Селсал не ми пречи такъв, какъвто е. Не изпитвам нужда да го променям. Той помага на някой за дребнички осъзнавания, може би. А ако ти не искаш да го променяш, възможно е да ти бъде полезен също. Ти не си като него. Ти си по-добра. Вътрешна стабилност дава това, може би.

Аз съм се срещал лично с Учителя. Когато с вас се срещна лично, покани ли ви да му "чистите къщата"? Всеки носи божествената светлина. Като кажеш "ако има по-добри", това за мен е подводен камък. Все едно някой се мисли за по-добър от теб когато обърне внимание на думите ти. Всъщност вие сте "най-добри", може би. Но независимо от добрата работа, която вършите, тя е свързана с вътрешното осъждане на хората. "Не съдете за да не бъдете съдени" е изрекъл Христа. Сякаш не го знаете и се възмущавате за отношението на хората към вас. Нима не осъзнавте , че всяка редакция на словата им все едно им казва "Не сте достатъчно добри". А пък те може би се борат за това. " ... Обичам всички по земята, че с тях дойдох на този свят и те са мои, звездни братя – ведно сърцата ни трептят... " “Не върви пред мен, защото не зная дали мога да те следвам, не върви след мен, защото не съм сигурен, че мога да те водя, но застани до мен и бъди мой приятел!” Възможно е да си играете на "по-добри" и "кой какво заслужава". Но това няма нищо общо с работата ви на модератори. Има общо с вътрешното усещане на нещата.

Хубава приказка, мвм Да, експеримент има, но той не включва късане на глави. Има една хубава поговорка, която тук ще перефразирам - дай им свобода на словото и им гледай сеира. Свобода на словото означава човек свободно да изразява мнението си - не да го налага над другите. Свобода на словото означава да кажеш "Аз мисля така", а не "Вие мислите грешно". Да си представим, че отида да гости на Селсал/Силвия/Еди-кой-си. Вляза с кални обувки и се разходя по скъпите килими. Настаня се на масата и започна да критикувам храната, с която е решил да ме посрещне - но защо ми предлагаш ягоди, аз имам алергия, накърняваш ми свободата да бъда здрав! Домакинът ми предлага класическа музика, а аз я изключвам демонстративно и си пускам чалга - защото аз имам свободата да слушам музиката, която ми харесва! А тези грозни картини по стените какви са - мразя този цвят, дошла съм ти на гости, пък ти ме тормозиш с неприятни гледки! Уау, и котка, ама тя пуска косми! И така нататък... Ами, въпросът е един - колко дълго време ще ме изтърпи Селсал/Силвия/Еди-кой-си? Та, целта на тази тема е хората да бъдат оставени да погостуват свободно - да си кажат това, което им тежи. Да си направят автопортрет, така да се каже. Ето тук става ясно за какво иде реч. Онази тънка граница, за която говорихме с Бий - мисля, че е доста забележима в последните десетина мнения. Агресията към света поражда агресия в ответен отговор. Подобното привлича подобно. Убедена съм, че човек, който има "проблеми със свободата на изказа" на едно място, в случая този форум, има същите проблеми навсякъде, и в други виртуални общества, и в реалния свят - защото светът е само огледало на нас самите. Този форум не е центърът на света, още по-малко има претенциите да е център на свободното слово. Това е място, където последователите на Учителя могат да общуват помужду си. Не е затворено общество. Не е и задължително. Който не се чувства съпричастен, е свободен да намери своето място под Слънцето. Който смята, че има велики идеи, които не се дооценяват тук, може да си закупи домейн, хостинг, да си направи собствен сайт и да пише, да пише, да пише... Свободата му е гарантирана. Но да, има един проблем - а кой ще чете? Учителя мене сам ме покани да дойда тука. И съм ви благодарен за гостоприемството.

Произнесенто слово е чуто от когото трябва. Който не иска да го чува си намира начин да си запушва ушите. За себе си имам неща, които съм осмислял години. И са изглеждали по съвсем различен начин от тогава когато съм ги чул за първи път. Не упреквам администраторите, че са ми трили думите. Но ако ми казват по какъв начин да изразявам мислите си, това е все едно да ме карат да изгубя собствената си индувидуалност. По-добре да трият щом не е достатъчно добро словото ми за тях. И да не ми пускат постовете, които вече съм написал. Не им вменявам вина. Ако си вменяват сами, това си е техен личен избор. Не очаквам същото отношение от тях.

Гузен е човек, който чувства вина за това, което е направил. Поне за мен. Ако не се чувства виновен, тогава възможно е някой да се опита да му вмени вина (Който иска гузния да избяга). А ако не му се бяга, възможно е да бъде изгонен. Но това е, разчесване на езика , може би. Който си е гузен, да си бяга. Свободен е , не само в словото.

Kогато започнеш да говориш за себе си и единствено за себе си, а пък хората започнат да смятат, че ги критикуваш, тогава се разбира разликата между мнението и оценката. "Не приемай нищо лично", казва Толтекската книга на мъдростта. Склонен съм да се съглася. Тогава, когато аз си говоря за мен, другите защо се чувстват критикувани?

Истина е. И в още един вариант: http://www.youtube.com/watch?v=9yDqsFFA2lU...feature=related

Моля. И аз благодаря.

http://www.senseofbulgaria.org/index_real.php

Сдобих се с желанието да те попитам, дали смяташ себе си за духовно извисен? Отговорът на подобен въпрос не може да бъде даден с "да" или пък с "не". Предпочитам да се сравнявам с тези, които са "по-извисени" от мене. Така не губя от погледа си целта, която се стремя да постигна. Някой сигурно ще изтълкува думите ми в смисъл, че се опитвам да избягам от това, което съм - че отричам себе си. Такова тълкувание няма да отговаря на истината. Наистина, думите ти могат да се тълкуват по много начини. Както и на всеки друг. Мога да ти кажа как тълкувам вариантно твоите: Да се сравняваш с тези, които са "по-извисени" е възможно да означава, че нещо постоянно не ти достига. А целта означава, че си имаш представи за "съвършенството" и "извисеността". Т.е. стремиш се към целта, защото не си я достигнал, напъваш се да бъдеш нещо, което не си. НО "такова тълкуване няма да отговаря на истината". Добре, няма нужда да ми отговаряш, дали самия си извисен. Кажи ми смяташ ли, че съм "по-извисен" от теб или не?

Сдобих се с желанието да те попитам, дали смяташ себе си за духовно извисен?

Търпението за мен се състои в това да осъзнаваш нещата, които не можеш да промениш. Т.е. знаеш какви искаш да бъдат, даваш най-доброто от себе си за да ги "направиш" такива, но им даваш свободата да бъдат каквито си поискаш. Приемаш ги. Едновременно работиш с тях и осъзнаваш "безмислието" на труда си. И не се самосъжаляваш за това. Защото за да се самосъжаляваш означава да сметнеш че си безсилен. А творческата Божия сила си е у всеки. Защото сме синове божии. И нещата си се променят от "само себе си", когато Бог реши. А той винаги прави най-доброто, което е истински необходимо.

http://vbox7.com/play:9cbee0db

МАГАРЕ И БОГОМОЛЦИ Едно магаренце вървеше посред голям един пазар и мъкнеше в дисаги тежки, икони, кръстове и мощи, черковнослужителски товар... Пред него сума богомолци припадаха на колене... И мислеше, горкото муле, че тази чест за него беше, и почна гордо да реве- и взе да рита, да подскача, да се търкаля из калта... Но няколко дебели сопи му дадоха да разумее кому се кланяше света... Стоян Михайловски Прочитането евентуално помага за възпирането на егоистичната жажда за лична самоизява (осъзната или неосъзната). Т.е. това е личен поздрав от мен за мен.

Световната книга Светът-отворена е книга, и всякой може да успее по нещо в нея да прочита и нещичко да разумее. Но онзи пълно я разбира, онзи мъдрец и тайновед, неявни знаци който вижда вред, гдето спира своя глед... Не стига само да прочиташ- и слепий знае да чете: учи се думи да откриваш между самите редове... Чети наопъко в сърцата; избръщай буквите, рови;- търси онуй, което бяга, от голий поглед се бои... И с пръст похващай всяко дело, пред всяка съвест турай свещ;- търси срама на всяко чело и сянката зад всяка вещ... Стоян Михайловски

Вярвам в картите таро. Ето каква карта ми се падна днес. Карта Таро на деня - 29.05.2008 ИМПЕРАТОРЪТ Днес имате възможност да положите стабилни основи на някаква дейност или отношения, да наложите волята или просто думата си, които тежат на мястото си. Светът може да ви изглежда стабилен и подреден, но и твърде скован и догматичен. Може да проявите или да се сблъскате с праволинейност, но и със закостенялост, с диктаторско отношение както от своя страна, така и от страна на околните.

В душата на изстрадало дете кога пророни се сълза, тогава плаче цялото небе и дъжд се лее над света. Светът прелива в суета а "Аз съм по-добър!" е смисъл. С въздишка на изстрадало дете човек калта си e избрисал... Душата на изстрадало дете е извор с тъмна орисия и няма риба с хлипове зове: "Господи, прости на тия!". :::::::::::::::::::::::::::::::::::::::: Когато слънцето погали любовно златните коси и бисер с цвят на теменужки блести от детските очи, ръцете жадни за прегръдка широко, нежно отвори, и детската милувка със свята радост приеми. Вдигни в ръцете си високо бъдещето дадено от Бога, с усмивка най-широка издумай "Да обичам мога!".

Възможно е да се похвалиш пред себе си, че си изкачил Еверест и пред никой не си се похвалил. Суетата за мен се състои в чувството, че винаги има нещо с което си по-добър от другите.

Ako взема изреченията, на които си обърнала внимание в цитата, първото е ясно, каза ми, че нищо не разбирам. А за „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“, възможно е за момент вътрешно да си помислила „Абе, нищо не става от тебе”. Иначе не знам защо би избрала това изречение. Та искам да те питам, дали си го помислила? Но всъщност аз не виждам нищо лошо в това, просто за момент си помислила , че си нещо повече от мен. Така, че смятам тези думи не са били излишни :„Да, такава си, не си "ограничена", разбираш по-добре от мен нещата. По-добра си от мен. Извисила си се над глупостта.” . Възможно е да се досещам, че има такъв момент у хората, когато се сблъскат с моето неразбиране. Лично обаче се чудя защо ако съществува го крият. Какви са мотивите да бъдеш(да не бъдеш) искрен? Възможно е да е една игра на тайнственост, когато изграждаш образът за себе си пред хората. Това е нещо като „чакай мъничко да опозная другите за да мога да си избера каква роля да играя пред тях”. След това започва „аз съм това, аз съм онова” и има един стремеж на „доказване” на образа пред хората и пред себе си. Това е нещо като да искаш хората да ти вярват, че си това. Но ако прочитайки последното изречение някой ми каже „Аз не съм такъв”, „това не е вярно”, за мен е възможно да опитва да докаже някакъв образ за себе си , защото в „не съм” се включва „съм”. Та в разкриването на образа има известна степен на тайнственост на това, което си. Защото хората сами ми споделят, че се държат различно в зависимост от това пред кой стоят. Това е нещо като да си имаш маска за различен случай. Като да преценяваш хората на „умни” и „глупави”, ”добри и лоши”, „честни” и „лицемерни” и т.н. Т.е. мозъкът постоянно преценява, анализира, сравнява и накрая избира коя маска да си сложи. Зад моите маски стои мотивът, че искам да бъда харесан... Това е нещо като да се впишеш в обществото, защото човек не живее сам, а пък в обществото получава различно „отношение” ако те „харесват” и ако не те „харесват”. Така, че възможно е ако си „умен” да бъдеш харесван, ако ли не си „глупак” и е възможно да ти бъде отказано харесването. И е възможно хората да започват да се стренят да бъдат умни, даже и аз съм го правил, „да се преструвам”, но дойде един момент, когато осъзнах че съм си глупак. Може би „осъзнах”, че не мога да се харесам на хората, и единствено аз да си се харесам е важното. Това е нещо като да се обикнеш такъв какъвто си. Но за образите за себе си , изградих си една теория. Осъзнавайки, че са фалшиви, хората чувстват необходимостта да ги „доказват”. И много от тях реагират остро, когато им кажеш нещо неотговарящо на техният образ за себе си, който им се върти в главата. Започват да ти казват, че си сляп глупак. Но знаейки това, започнах на хората да повтарям думите им , които сами са изрекли за себе си. Но ми се стори, че повечето пак се разтройват. Защо? Ясно ми е, че на мен така ми се струва, защото съм глупав, но ако те вътрешно „наистина” се разтройват защо е така? Дали не си вярват достатъно? Защото само ако не си вярваш достатъчно е възможно да се разстроиш( „Блажени са вярващите”). Иначе защо ще ти пука някой какво ще ти говори за теб? Та тука с Орлин в тая тема си поговорихме и той ми казваше „Аз съм това, аз съм онова” и аз се съгласявах с него доверявайки му се. Но не знам какви чувства му носеха думите ми, нали съм глупав. А пък той не ми каза. Не е длъжен а и глупаците няма да го разберат. Излишно е. А след това аз казах какво мисля за себе си и не се съгласиха с мен. Съгласявах се и му се доверявах на Орлин, а образът който имам за себе си беше подритнат. Нещо като да е фалшив и аз да съм лъжец. Та чудя се, имам ли нужда от игра на образи? Но моите постове беха изтрити, защото може би нямаше никаква истина у тях. Поне 5-10% истина да имаше и тема за размисъл. Да мушна образа, който ми „приляга” сега: ............................ Цитат(Ина Трифонова @ May 4 2008, 16:18) Никакво спокойствие няма в твоите думи ,освен огромна доза раздразнение /от духовните успехи на другите /и липса на собствен път . Дори липса на собствена градивна философия . Може би оттам идва негативизма ти ? Никой не иска от теб да бъдеш "гуру" или духовен учител /макар че аз вярвам в това ,че всеки човек има и това заложено в себе си/ ,а просто да не бъдеш "вреден " за останалите с негативната си енергия и липса на вътрешно спокойствие . ........................... И понеже съм изследовател да потърся изворът на това твърдение, уповавайки се на мъглата в съзнанието ми сестрицата на глупостта. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showuser=2575 „Орлин Баев Инка е изключите� �но момиче - съчетава красота, интелекта и творчески� � си полет с ясното небе на чистата си душа! 26 Apr 2007 - 15:02”." И ако взема думите на Учителя „Не се минава много време, срещате друг, който ви казва, че сте даровит човек, че ви чака светло бъдеще, че от вас ще излезе нещо хубаво и т.н. Това са думи, които ангелите говорят. Слушайте тия думи, защото те подигат човешкия дух.”. Ако взема тези думи ,Орлин е ангел за Инка. А аз си говоря с ангела й и повтарям думите, които сам е изрекъл за себе си. А за Инка това са заяждания и нападки... Тя е чела Учителя и знае, че „Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателни сили в природата”. Да Учителя е прав. Кой е отчаян и обезсърчен обаче се питам? Това нещо като да си „негативно” настроен ли е? Тука искам също да попитам , къде съм казал, че от някого нищо няма да излезе? „Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“”. Но постовете ми ги няма. Удобно е за някого да вижда в мене дявола може би. Тази роля ми приляга. НО ако хората смятат, че имат по-вярна преценка от самия мен, възможно е да са си помислили, че са нещо повече от мен. Ето какво е казал учителя в същата лекция: ” Не се заблуждавайте, да мислите за себе си, че сте нещо по-особено от другите. Всички ще бъдете затваряни в килера, дето ще ви налагат на общо основание. Като се намери в затвора, човек обикаля от едната стена до другата, сърди се, вика, блъска, иска да му отворят. После, търси ключа, сам да си отвори, но ключът е скрит, не може да го намери. Така минават 2–3 дена. Той ходи с наведена глава, неразположен, не дава да го пипне някой, да му каже дума. Най-после, като огладнее, той поглежда през ключалката, да види, не минава ли някой пред вратата му. Щом чуе стъпки, веднага започва да се моли, да иска извинение за погрешката си. Той казва: „Моля ви се, освободете ме, съзнах вече погрешката си, ще се изправя“. Като чуят, че се моли, че иска извинение, веднага дохожда някой да го освободи.” „Като ученици, вие трябва да се стремите към правата мисъл. Какво става отвън, това да не ви смущава. Това, което съди човек, е специфично състояние. То не е естествена проява на човека.” Ще кажете: „Достатъчно е човек да си въобрази, че има огън в огнището, и ще се стопли“. Не, с въображение само нещата не стават. Светът е пълен с въображаеми неща. На всяка стъпка срещате въображаеми поети, писатели, музиканти, художници, учени, философи, християни. Ще дойде някой да ви пита, вярвате ли, че той е християнин, или не вярвате. Няма защо да отговаряте на този въпрос. Достатъчно е да видите гори ли свещта на този човек и каква светлина издава. Светлината подразбира знание. Който знае нещата, той има светлина, той мисли право. Щом мисли право, той вярва във всичко, което Бог е направил и продължава да прави. Какво може човек да направи, какво знае и какви възможности крие в себе си, това всеки знае. Щом го знае, той вярва. Не, това още не е истинска вяра. Истинската вяра се проявява в областта на безграничното, незнайното. И Христос замина преждевременно, затова се моли, ако е възможно, да Го отмине тази чаша. Евреите искаха Христос да умре. Те казваха: „Да изгасим тази свещ!“ За евреите Христос беше голяма запалена свещ, която осветяваше делата им. Като не искаха да знаят хората какво правят, те хванаха Христа и Го предадоха на смърт, за да изгасне запалената свещ, която Той носеше. Наистина, докато има един човек, който е буден, престъпления не се вършат. ........... Моля простете ми за това, че съм глупак и шизофренично Учителя ми „говори”. Опитвам се да го разбирам пък той и ми „помага”. След деня, когато ми изтриха постовете от дадената лекция беше ценната мисъл за деня. До колкото мога ви разбирам свещичките.

В напуканите устни на старица, намерих глъдка отчаяние. Обреченост на бивша птица, очи препълнени в страдание. „Защо живях, защо се смях, защо се борих? Защо ридах, защо не спрях, защо с живота спорех?..” Бездънна яма на отворени зеници, напират от дълбокото сълзици...

Всъщност, аз не виждам в тебе дявола. Според цитата би трябвало да съм обиден, обезсърчен, отчаян. Това е "лакмуса" да познаеш, че ти говори дявола. Пък ти не ми носиш тези емоции. Цитата е свързан много дълбоко с темата, но ми трябва повече време да ти опиша как. Затова ако ти е интересно ще прочетеш след като намеря време да пиша.

Къде какво съм била казала? Такова нещо не помня да съм ти казвала, ПП. Чакай, че се притесних, но на тебе това не съм казвала, нито на някой друг от форума? Защото аз не мисля, че хората носят отрицателна енергия и не бих използвала такъв израз. Би ли се доуточнил, плиййз Всъщност, не искам да се притесняваш. Не всичко, което съм написал се отнася само за теб. Когато пиша в една тема, прочитам всички постове в нея защото те са повод за размисъл поне за мен. В цялата тема има някаква логическа последователност, постовете са свързани. Естествено в тази вече логиката е "осакатена", разрушена е от някого, който не вижда смисъл да се замисля. Та струва ми се, че за ето този пост ме питаш: Та аз обичам да се замислям, и примерно сега може да си помисля, че не четеш всичко в темата. А след като изяснихме това, което искаше, би ли се върнала на въпроса от предишния ми пост. Как реши, че те отъждествявам с дявола?

Интересно ми е как логически стигна до това твърдение, че те отъждествявам с дявола. Защото можеше да предположиш, че сам се отъждествявам с него. Аз казах, че се чувствам глупав, а според цитата когато попадне човек в ръцете на дявола , тогава става глупав. Освен това, може би не си прочела темата внимателно. В един от постовете в нея ми се каза, че с отрицателната си енергия преча на другите. Това е нещо като да съм станал "проводник на отрицателни сили в природата". Та бих те "изслушал" с интерес.

............................. "За пример, ще ви срещне някой и ще ви каже, че нямате никакво разбиране. Вие можете веднага да се обидите. Обаче ако помислите малко, ще си кажете: „Аз съм ученик и трябва да мисля право“. Какво означават думите „ти нямаш никакво разбиране“? Направете превод на тия думи. Този човек иска да ви каже, че не разбирате нещата, както той ги разбира. Това е вярно, но и той не разбира нещата като тебе. Следователно ще кажеш на този човек: „Прав си. Колкото си мъдър ти, толкова съм мъдър и аз; колкото си глупав ти, толкова съм глупав и аз“. В един случай човек може да бъде мъдър, а в друг – глупав. Коя е причината, човек да бъде някога мъдър, а някога – глупав? Когато попадне в ръцете на дявола, човек става глупав. Когато попадне в ръцете на Бога, той става мъдър. Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“ Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са на дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателни сили в природата. Не се минава много време, срещате друг, който ви казва, че сте даровит човек, че ви чака светло бъдеще, че от вас ще излезе нещо хубаво и т.н. Това са думи, които ангелите говорят. Слушайте тия думи, защото те подигат човешкия дух. За предпочитане е, ако сте жаден, да срещнете човек, който може да ви даде вода, отколкото да срещнете такъв, който не е готов да ви даде капка вода." ................................................. източник: Права мисъл, ООК, 1.10.1930 г

Всъщност, аз обичам много себе си. И ти благодаря за предложението да се променя.